Форум за Духовни Търсачи
Дзенкс!

Душата на един извор

Неактивен Foucault pendulum

  • "Videmus nunc per speculum et in aenigmate"
  • Зарибен
  • *
    • Публикации: 363
И аз стоях там пред огледалото, гледах с периферното си зрение, усещах различна химисфера. Къде се намирах аз? Все едно краката ми не стояха на земята, очертанията на лицето ми се превърнаха в бял дим, а вместо очи имах 2 малки черни димящи концентрични кръга. Май цветът на аурата ми се избистри.. видях зелени петънца около лицето, ръцете си. Цветът на душата ми. Душата на един извор, бликащ всевъзможни реакции, емоции, решения, грехове…  Душа, всеобхващаща хиляди моменти, най-вече вдъхновяващи. Пишех стихове, когато страдах, рисувах – когато слушах екзотична музика, танцувах, когато съм щастлива, пробвах и да медитирам – отворих нови духовни пространства. Казват, че изкуството е форма на човешко съзидание. Че човек живее, когато претворява света, в който живее. И аз вярвам, вярвам, че животът си струва да се живее дори и само заради изкуството. Арт – това е огледало на мисълта, затова тези, които са решили да се самоубият, на милисекунди преди да стопорят последните живи клетки от особата си, си задават въпроса: ”Дали наистина трябваше да падам”? И сега пиша тия редове, бликаща от вдъхновение, пиша винаги през нощта… с много звезди и пълнолуние…  когато хората по улиците се броят на пръсти, а аз, току-що взела душ, слушам Вангелис. През нощта душата се отваря, прониква в нови ментални светове, има друга гледна точка. Душата ми  е прелестна скитница, понякога я наподобявам на огън, каквато и да изглеждам на пръв поглед, отвътре горя… кръвта ми е гореща. А още повече се разпалвам от въздух или пък вятър… метафорично казано.
Тази вечер е различна, той се завръща… в сърцето ми, в спомените ми. Преди малко повече от година осъзнах, че любовта ме вдъхновява най-много. И все още го прави. Тя е изворът на възприятията ми, тя дава вкус на слюнката ми, кислорода, който дишам. А когато тази любов е обречена, то тя става още по-силна, защото не е изживяна. От векове наред в творчеството на различни автори любовта се превръща в клишета. Аз смятам, че тя е субективна и може да се опише по различни начини. Тогава сравненията са по-нежни, а музикалността на стиха – по-загадъчна.  Изтъкана от болка, аз ставам двигател на нови творби. Смятам се за аматьор, но пиша с чувство. Пиша с душата си. А още при произнасянето на „душа” у всеки блика благост, нежност, буквите на тази дума са така омекотяващи смисъла й.
Убедена съм, че без извор душата ще остане статична в преносния смисъл на думата. Тя се нуждае от динамика, тласък, вдъхновение, смисъл. Тя е като един самостоятелен организъм, трябва да се храни с идеали, мечти, моментни вдъхновения, любов, трябва да е разтърсвана от чувства, за да се чувства жива. Какво е тялото без душата? Тленно, от него остава някаква си енергия, то е просто част от природния кръговрат. От душата обаче остават идеите, изкуството, въжделенията, те са вечни и нетемпорални. Всеки „гали” душата си по различен начин, дори се смята, че удовлетворението на душевните пориви означава щастие. Един като се храни, друг като танцува, трети като се забавлява с приятели, четвърти – като остане насаме със себе си. Аз лично комбинирам толкова много дейности в зависимост от настроението ми и свободното време. Не бива да се забравя времето, когато душата ти е центъра на мирозданието ти, когато я уравновесяваш и мислиш, чувстваш. Тогава тя става специална. Нека имаме повече такива моменти. След време ще бъдем убедени, че времето не бива да се пропилява за незначителни неща. Все по-малко ни остава време насаме със себе си. Заобиколени сме от екрани – телевизионни, компютърни, телефонни… имаме множество задължения, от които не можем да се отървем. А къде остава изкуството? Рей Бредбъри казва, че „изкуството ни е простреляно в гърдите”. То е някъде в забвението, оставено на заден план, а на първи – как да оцелеем в глобализирания свят.  Бъдете себе си, изразявайте себе си и живейте за себе си. Истински щастлив е човекът, който прави другите щастливи. Който обича себе си и другите. Творете и не прекалявайте с компютрите. :- )


Мортиша

  • Гост
"Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота."
Оскар Уайлд


Неактивен Foucault pendulum

  • "Videmus nunc per speculum et in aenigmate"
  • Зарибен
  • *
    • Публикации: 363
Обществото се измерва с телевизионните си екрани.
Никога не отказвай покана, но не злоупотребавай с гостопримеството.
Осъзнах, че като ме питат дали се е променило нещо, съм се променил аз.
Не с агресия, а с желание за промяна.

Това са някакви мисли,от различни филми.