Форум за Духовни Търсачи
Дзенкс!

Стихотворения за обичта

Неактивен Палечка

  • Редовен
  • *
    • Публикации: 112
  • Дзен
РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

Е. Евтимов

++++++++++++++++++++++++++++

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Автор: неизвестен

++++++++++++++++++++++++++++++

Ако ти звънна, ще ми вдигнеш ли? Ако те помоля, ще дойдеш ли? Ако те целуна, ще ми отвърнеш ли? Ако си тръгна, ще ме пуснеш ли?



Ще бъдеш ли до мен, когато слънцето изгрее?
Ще бъдеш ли до мен, щом падне пак нощта?
Ще бъдеш ли до мен, когато лицето ти се смее?
Ще бъдеш ли до мен, щом усетиш век така?

Ти си вятърът в мен дори вълните шептят за теб, когато си далеч.
Ти си ангелът в мен събуден от божествен сън.
Ти си моят свят!

Ще бъдеш ли до мен?

Ще бъдеш ли до мен, когато вече нищо няма?
Ще бъдеш ли до мен, ако изгубя себе си?
Ще бъдеш ли до мен, когато вече сили нямам?
Ще бъдеш ли до мен, щом отмине младостта?

Ти си вятърът в мен дори вълните шептят за теб, когато си далеч.
Ти си ангелът в мен събуден от божествен сън.
Ти си моят свят!


Неизвестен автор


Неактивен Палечка

  • Редовен
  • *
    • Публикации: 112
  • Дзен
ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНИ...

- Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те, остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли, как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!

Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз те виждам в спомени - нощи и дни.

Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Автор - Найден Найденов


Неактивен Палечка

  • Редовен
  • *
    • Публикации: 112
  • Дзен
АКО ЗНАЕХ...

Ако знаех, че утре ще свърши света,
всички песни в душата си щях да изпея,
всяка болка, обида и грях да простя.
Малко повечко може би щях да се смея.


Ако знаех, че утре ще свърши света,
премълчаните истини щях да разкажа.
Вместо стихове аз за Любов да редя,
всяко чувство потискано щях да покажа.


Ако знаех, че утре ще свърши света,
бих събрала накуп всички свои предмети
и кибритена клечка ще хвърля над тях,
за да греят, там Слънцето дето не свети.


Ако знаех, че утре ще свърши света,
щях да бъда безумна, обичаща, смела...
И за ден на душата си ще позволя
да навакса това, дето съм ù отнела.


Ще отворя сърцето си за Любовта,
като Феникс, възкръснал от пепел- красива!
Ако знаех, че утре ще свърши света...
аз ще имам цял ден... за да бъда щастлива!


Павлина Соколова


BaDBluEeYeS

  • Гост
Ако някога...
Ако някога със тебе се изгубим
и ти до мене редом не вървиш,
повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш.

И ще те чуе сърцето,
ще пламне във мене искра
и взела от нейния огън
към теб ще намеря следа.

По птиците бели стих ще ти пратя,
по вятъра пролетен-песен-магия.
Ще бързам към тебе,безумно обичаща.
Щом ти призоваваш ме-ще те открия!

Ще ме обгръща мъглата навярно...
Пред мен ще израстват черни гори.
Но аз ще те търся,ще вървя по гласа ти,
искрата от обич във мен щом гори.

Повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш,
ако някой ден не съм до тебе,
а сам не искаш да вървиш...

автор caribiana


BaDBluEeYeS

  • Гост
Здравей,
съвпадение!
Нямаше те...
дълго време.
(почти две сърца
и половина).
Не ми разказвай,
нямам търпение!
Сега ми се случваш.
Сега знам, че те има...

Сънувах те скоро,
ухаеш различно,
на нещо нарочно...
Не идваш случайно.
И не, не е късно.
И не, нямам тайни.
Просто се случвай!
Чак до безкрайност...

Малко е странно
да имаш въпроси?!
Особено тези...
Аз ли какво съм?
За теб съм и утро,
и нощ, и любов.
За теб съм и песен,
и мисъл, и цвят.
Но мога за теб
да съм просто... аз.
Дотолкова аз,
че чак да си ...ти!

Здравей,
съвпадение!
Аз съм, позна ме!
Сега ти се случвам...
Защо пък сега ли?
Не знам,
има ли разписание?
Къде бях ли?
Не знам,
имаш ли обяснение?

Аз имам
нещо за теб.
И не, не е
просто клише.
А едно сладко
подозрение,
че аз съм
твоето съвпадение!


BaDBluEeYeS

  • Гост
Не съм далече, само ти се струва!
По-близо съм, отколкото си мислиш…
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и ароматът можеш да ми вдишаш…

Ако за миг очите си затвориш
ще ме усетиш като остра рана,
със чувствата във тебе ще се бориш,
ще молиш да си тръгна, да остана…

да те докосна, за да укротя
желанието, дето в теб пулсира…
В сърцето свое да те приютя
и с ритъма му да те контролирам…


Сега ме вдишай… Аз съм точно тук,
където ти ме искаш всяка вечер –
със моя глас ти шепне всеки звук…
Повярва ли ми, че не съм далече?

Разпръсквам се, обърквам твоя свят
и целият на мен сега миришеш…
Познат ли ти е този аромат?
Оставям те, стихът за да допишеш…

Павлина Соколова