Форум за Духовни Търсачи
Дзенкс!

Звуци на камбани и камък

Неактивен Палечка

  • Редовен
  • *
    • Публикации: 112
  • Дзен
В конфуцианските храмове няма свещенослужители и отсъстват църковни ритуали. Затова пък разполагат с „пин чун“, поредица от шестнадесет каменни камбани, закачени на дъска. Те нямат езици и се удрят с дървени палки, закачени на въжета. Повечето хора намират звуците им за глухи и безинтересни.

Майсторите на камбани обаче разсъждават иначе. Върху дъската има надпис — „Когато камбаната говори, камъкът й отговаря“. Това е така, защото една добре настроена метална камбана предизвиква насрещно ехо от подобна каменна камбана. Взети заедно, те са най-добрият уред за акордиране в света.

Древните са категоризирали музикалните инструменти в съответствие с триграмите на Фу Цзи. Мястото на всеки инструмент се определя по четири признака: материалът, от който е направен, посоката на света, която му е присъща, годишният сезон, на който съответства и звуковото явление, което поражда.

Така например духовият орган се класифицира като „кратуна, североизток, зима-пролет и гръмотевица“. Цитрата — като „коприна, юг, лято и звука, издаван от горящ огън“. Всички инструменти били категоризирани с лекота, докато дошъл ред на кънтящия камък. Спорът по това как да бъде категоризиран продължава много столетия. Първите три признака — „камък“, „северозапад“и „есен-зима“, били определени с лекота. Трудността възникнала, когато се стигнало до звуковото явление.

Камъкът произвежда два различни звука. Повечето хора чуват единствено звука, издаван от повърхността му. Другият звук се ражда от самата му душа.

Кун… Шан… Чуе…

Тогава древните решили, че този звук заслужава да бъде наречен единствено „Гласът на Небесата“.

...


От книгата на Бари Хюгарт - "Легенда за камъка", 2-ра книга от "Историите на Господаря Ли"