Форум за Духовни Търсачи
Дзенкс!

Лао Дзъ

Гост · 1 · 2747

Мортиша

  • Гост
На Лао Дзъ (Laozi, живял около 571-470 г. пр.н е.) се гледа в Китай като на светец. Той е известен като велик философ и основател на Таоистката школа. На китайски език Тао означава "Път" или "Закон", и се нарича още Дао...
 
Истинското му име е Ли Ер (Li Er). Известно е, че той се е родил с бяла коса и бели вежди. От тогава е наречен Лао Дзъ, което означава "стар мъдрец" на китайски език. От младежките си години Лао Дзъ бил много умен и усърден в учението.
Лао Дзъе е бил уредник в Историческия музей по време на пролетния и есенния период (770-481 пр. н. е.) на династия Джоу (Zhou). Той знаел много за историческите корени на обичаите и обредите, като имал обширни познания и за природата.
Когато избухва гражданската война за трона през 520 г. пр.н.е., Лао Дзъ е освободен от длъжност поради намесата си във войната. След това той решава да скрие самоличността си и да живее в анонимност. Така той започва да се скита.
Според Лао Дзъ, Тао е в основата на всичко. Той казвал на хората, че Законът на Небето и Земята не може да се промени от мислите и желанията на хората. Както и че началото и краят на всички неща, включително и всекидневния живот на хората, трябва да следват своя естествен път.

Лао Дзъ е живял в царство Чу. Първоначално е носил името Ли Ър, после - Ли Дан. Служил е като чиновник - пазител на архива и съветник на джоуския управник Пин Уан (770 - 720 г. пр. Хр.). Дълго време Лао Дзъ се опитвал да създаде сред хората образа на по-добър живот, но когато заради глупаво управление в царство Джоу настъпил упадък, мъдрецът оседлал бивол и потеглил на запад.
Съобщава се, че пристигането на Лао Дзъ на пограничната застава Хангугуан било предшествано от появата на чудесни петцветни облаци. Стражът на заставата Ин Си бил умен и веднага разбрал какво предвещават тези облаци. И действително, скоро там се появил величествен старец, възседнал бивол. Стражът се поклонил доземи и, оказвайки дълбока почит, бил удостоен с кратък разговор.
В странстванията си Лао Дзъ бил придружаван от слуга на име Сюй Дзя, който му служел в продължение на няколкостотин години благодарение на хапче за безсмъртие, положено под езика му. Възползвайки се от присъствието на стража, Сюй Дзя започнал безцеремонно да иска от Лао Дзъ заплата за всички прослужени столетия. Раздразнен от нахалството на слугата, Лао Дзъ извадил изпод езика му хапчето. В този момент пред очите на пограничния чиновник Сюй Дзя се разсипал на прах и дошъл в състоянието, в което трябвало да се намира отдавна, ако бил умрял от естествената си смърт в полагащия му се срок. Потресеният Ин Си помолил Лао Дзъ да напише текст, в който да изложи учението, позволяващо му да твори такива чудеса. Така се появил този "труд в две части", както го характеризира историкът Сима Цян, който труд по-късно бил наречен "Дао Дъ Дзин".
Ин Си станал първият ученик на Лао Дзъ и станал известен под името Гуан Индзъ - Мъдрецът от заставата. Наблюдаващият заставата така дълбоко възприел духовния импулс на Лао Дзъ и целия се проникнал от мъдростта на учението му, че скоро сам съставил забележителния даоски трактат "Гуанин Дзъ" ("Мъдрецът от заставата Гуанин").

Лао Дзъ посочва, че нещастието е предпоставка за щастие, и че щастието съдържа в себе си нещастие. С други думи, че добрите и лошите неща се редуват. При определени условия, щастието може да се превърне в нещастие, и обратно.
Относно политиката той смятал, че в нейната основа е идеята за пасивността. При управлението на една държава всичко трябва да бъде в съгласие с природата и неща могат да се постигат само посредством пасивност.
Според Лао Дзъ развитието на цивилизацията е довело до гонитбата на слава и печалба, и по този начин хората са загубили своята невинна същност. Изчезването на добротата, правдивостта, синовната благочестивост и лоялност сочат за влошаването на социалната нравственост.

Ако хората можеха да са добри един към друг и правителствените служители можеха да имат достойнство и чест, Лао Дзъ вярвал, че нравствеността ще бъде част от ежедневието и няма да има нужда тя да се насърчава.
 За да се даде възможност на хората да се върнат към истинската си същност, Лао Дзъ е разпространявал Тао по време на хаотичен период. В пет хиляди думи Лао Дзъ е обяснил на хората смисъла на Тао, връзката между Тао и формирането на Вселената и произхода на всичко.
Той също така е писал какво трябва да е поведението на човек, така че накрая да може той да се върне към своята първоначална, истинска същност. Всички усилия на Лао Дзъ са били насочени към проправяне на пътя за осъществяване на тази крайна цел.


Къде отишъл след това удивителният човек Лао Дзъ, къде е завършил своя път - това остава една привличаща вниманието загадка на древното предание. Легендите потвърждават, че се е появил като Дзян Шудзъ - съветник на цинския управител Му Гун (665 г. пр. Хр.), и като Фу Цинцюн във времената на "великите варвари", и като безсмъртния даос Уан Фанпин по време на династията Хан. В "Книга за превъплъщенията на Лао Дзъ" ("Лао дзъ бян хуа дзин") има описания на пет появявания на Лао Дзъ близо до Чънду в периода 132 - 155 година. В памет на неговото последно появяване в планината Байлушан през 185 г. бил построен храм, посветен на Небесния учител Лао Дзъ. Съществува доктрина за "просвещение на варварите" , съгласно която будизмът възниква в Индия вследствие на проповедите на пристигналия от Китай Лао Дзъ. Но Сима Цян открито признава: "Никой не знае какво е свършил той." А традиционната версия на школата "Сян-фо" утвърждава мнението, че Лао Дзъ се е превърнал в безсмъртен странник, когото започнали с уважение да наричат Тайшан Лаодзюн ("Височайшият господин Лао") и който живее в своето обиталище отвъд облаците - двореца Тушита, намиращ се под трийсет и третото небе. Несъмнено е това, че изчезването на Лао Дзъ от полезрението е дало мощен тласък на развитието на даоското учение.
Рожденият ден на Лао дзъ се празнува в Китай ежегодно на 15 число на втория месец според лунния календар.



Известна е историята на служител от военна гранична охрана, който видял виолетова аура да се издига на Изток, което предполагало появата на светец. Така гледайки на Изток, хората видели да пристига Лао Дзъ, седящ върху воден бивол.
Разбирайки, че Лао Дзъ е на път да си тръгне, военният служител поискал от него да опише своята мъдрост. Лао Дзъ написал пет хиляди думи. Това е добре известната класика "Тао Те Чинг" или "Дао Де Джинг" (“Tao Te Ching" / “Dao De Jing”), която означава "Законът и неговата сила".
Лао Дзъ посочва, че нещастието е предпоставка за щастие, и че щастието съдържа в себе си нещастие. С други думи, че добрите и лошите неща се редуват. При определени условия, щастието може да се превърне в нещастие, и обратно.
Относно политиката той смятал, че в нейната основа е идеята за пасивността. При управлението на една държава всичко трябва да бъде в съгласие с природата и неща могат да се постигат само посредством пасивност.
Според Лао Дзъ развитието на цивилизацията е довело до гонитбата на слава и печалба, и по този начин хората са загубили своята невинна същност. Изчезването на добротата, правдивостта, синовната благочестивост и лоялност сочат за влошаването на социалната нравственост.
Ако хората можеха да са добри един към друг и правителствените служители можеха да имат достойнство и чест, Лао Дзъ вярвал, че нравствеността ще бъде част от ежедневието и няма да има нужда тя да се насърчава.
 За да се даде възможност на хората да се върнат към истинската си същност, Лао Дзъ е разпространявал Тао по време на хаотичен период. В пет хиляди думи Лао Дзъ е обяснил на хората смисъла на Тао, връзката между Тао и формирането на Вселената и произхода на всичко.
Той също така е писал какво трябва да е поведението на човек, така че накрая да може той да се върне към своята първоначална, истинска същност. Всички усилия на Лао Дзъ са били насочени към проправяне на пътя за осъществяване на тази крайна цел.


Източник: http://www.epochtimes-bg.com
« Последна редакция: Декември 20, 2012, 13:14:09 от Мортиша »