СВОБОДНОТО ДИШАНЕ
Международно движение “Свободно дишане”
/ Съвременни трансформационни психофизиологични (психотерапевтични) техники /
Разширено състояние на съзнанието Практиката показва, че използването на Свободно дишане за много хора е намиране в себе си на нещо много значимо и дълбоко, което не може да се определи и предаде с думи. По същността си това разкритие винаги е едно, въпреки разнообразните му определения – “Истинското Аз”, “Душа”, “Бог” – все погледи на едно и също, но от различни ракурси. Всеки, който се занимава със Свободно дишане прави това откритие сам и сам му намира мястото в живота си. И вероятно някога ще открие, че тази нова част от неговия живот е толкова значителна и велика, че няма нужда да бъде обяснявана многословно. Ценността на метода Свободно дишане е, че той не е догматичен по същността си и всеки, занимаващ се с него, преминава през творчески процес, който е иднивидуален и не може да бъде статистически определен. Ето защо тук ще кажем само теорията и фактологията при създаването и развитието на Движението Свободно дишане, а действителна представа може да се получи при преминаване през метода, както за музиката не се говори, а се преживява... Обзор на възникването и развитието на психотехниката Свободно дишане Движението Свободно дишане се е зародило около 1975г., като за начало се смятат трудовете на Станислав Гроф и Леонард Ор. Тези двама, сега вече легендарни учени, независимо един от друг са разработили техники, имащи много общи неща, но и много различия. Методът на Ст. Гроф е наречен “Холотропно дишане”, а този на Леонард Ор “Рибъртинг”. И двата метода са базирани на индукцията на ИЗМЕНЕНО състояние на съзнанието. Под “изменено” се разбира необичайно, но физиологично състояние, което в реалния живот се случва под влиянието на силен и внезапен стрес, някои особени сексуални практики, раждане, някои състояния на сън и сънуване, състояния при някои анестезиологически операции или при поемането на особени невростимулатори, както и състояния, предизвикани от използването на наркотици. Това състояние на съзнанието е естествено за новороденото и пеленачето. Има много методи за индукция на изменено състояние на съзнанието, но Стан Гроф и Леонард Ор са открили за основа на своите методи хипервентилацията. Двата метода се различават преди всичко по различната дълбочина на достъп до несъзнаваното, която се постига с различен начин на дишане. Общото им е използването на принципа на свързано дишане и от там – навлизането в несъзнателните индивидуални сфери. И тъй като днес двамата учени са “жива легенда”, ето накратко за тях: Станислав Гроф е роден в Чехия, но по-късно е напуснал страната и е провел своите многобройни изследвания в САЩ. Понастоящем живее в САЩ. Психиатър, психотерапевт, психолог, философ, човек с много солидни титли и дълбоки по съдържанието си книги. В България са издадени “Психологията на бъдещето” и “Приключението да откриеш себе си”. Гроф е работил като учен дълги години с психотропни вещества. Изследвал е необичайни състояния на съзнанието като транса на шаманите, състоянията при медитация, спонтанните мистични епизоди на просветление, които някои хора преживяват, употребата на психотропни вещества, някои гранични състояния. Внимателният анализ на тези състояния, които Гроф нарича „холотропни", го довежда до идеята, че познатите ни психология и психиатрия се нуждаят от сериозна ревизия. Революционните му изследвания доказват наличието на спомени, свързани с вътреутробното развитие и раждането - нещо, което традиционната наука смята за невъзможно. Методиката, до която достига, е насочена към постигането на такива състояния без употребата на вещества, само чрез особено дишане, съчетано с точно подбрана музика. Холотропно дишане буквално означава “придвижване към цялостността” (от гръцки “holos” - цялостен и “trepein” - движение в посока към нещо). В „освобождаването" на дълбоки и важни спомени чрез психеделична терапия се състои и нетрадиционния метод на лечение, който прилага Гроф. целта на метода е работа с блоковете, които представляват застойна, неправилно насочена енергия в тялото. Според теорията за формирането и присъствието на блокажите, повечето се създават на психическо ниво, а присъстват в тялото като ДЕПО НА ЗАСТОЙНА МУСКУЛНА ЕНЕРГИЯ във вид на напрежения, които пречат на правилоното циркулиране на енергията и оттам подпомагат зараждането на болести и предразположения.
В Международното Движение “Свободно дишане” техниката Холотропно дишане е най-мощната психотехника, но именно поради това тя не се препоръчва за масово приложение и не се прилага без помощта на специалист, обучен точно в приложението на тази психотехника. Съзнанието има дълбоки и тъмни участъци, преминаването през които може да стане само с помощта на специалист. В Холотропните сеанси особено важно място има специално подбраната музика, която подпомага работата с блокираните в тялото енергии. Описани са 4 типа нива на съзнанието, които могат да бъдат преживени от индивида:
1. Биографическо ниво – в него могат да станат достъпни за преживяващия спомени още от зачатието му (а понякога и от по-ранни периоди – минали животи). Принципът е, че съзнанието се връща до момента на травмата - преживява и отработва този момент. Тези моменти са наречени “изтласкани, избутани” на дълбоко негативни преживявания, които продължавата да тлеят и създават ред неприятности, включително и физически болести. Такива моменти от биографията са често преживяването на някакви животозастрашаващи ситуации или болести. Детето още от малко може да “пази” страхът от грип или някаква инфекция, която е довела до негативни изживявания. По време на сеансите се припомня и отработва стахът и се разблокирва енергетиката в участъка от тялото, който е преживял страданието.
2. Преживявания от перинаталния период на човека. Перинатален се нарича периода преди раждането, вътреутробния живот на човека – от 7-мия месец в развитието на плода до 7-мия ден от раждането му. Доказано е, че този период не е период на амнезия и, че детето преживява редица състояния. Гроф е описал 4-те базови перинатални матрици: І матрица – съответствана периода предшестващ раждането, дородовото състояние. Чувствата, които изпитва детето в този период са зависими от сътоянието на майката и в най-идеалния случай са учещане за щастие, безопасност и лекота. Преживяването на тази матрица в холотропните сеанси са подобни на преживявания във водна среда и имат повече пейзажен характер – картини и състояния на хармония, ако бременноста е била изключително спокойна и състоянието на майката – щастливо и безпроблемно. Но, тъй като майките не са специално обучавани на съзнателно спокойствие и трансформация на стреса, а и околната среда често е нехармонична, то се случва детето да получи психологически травми в този п ериод, които после се проявяват като черти на характера или дори като болести. ІІ матрица – тук са най-неприятните преживявания, често сравнявани с ад. Това е периода от началото на контракциите на матката, преди още да е отворен родовия канал, до навлизането в родовия канал. И тъй като този период е особено драстичен за детето – свързан е с натиск, пулсации и “изгонване”, този период често оставя травми, символично като на “изгонване от рая”. С този период са свързани последствия като скованост, безизходност (още не е отворен родовия канал и това предизвиква ужас), мъка, нещастие, онеправданост, усещане за гибел и подобни, предизвикани от принудителното напускане на добро, уютно и сигурно място. ІІІ матрица – това е периода от напускането на матката и придвижването по родовия канал. По усещанията си този период е особено драматичен, пълен с динамика движение и борба. На травми в този период – засядания в родовия канал, твърде тесен канал, увита пъпна връв, задушаване и други, се дължат много от страховите състояния у съвременника. Клаустрофобията се свързва със запечатани спомени именно от този период. На този период могат да се дължат и поведенчески реакции на болка, както и на удоволствие от болка, на насилие (включително и сексуално), борба и свързани с битка емоции. ІV матрица – Това е самото раждане – излизане на “бял” свят. Преживява се като преминаване през нещо, пробиване на тъмнината. Съпроводени са с приятни усещания, обикновено на олекване, приятен край на страданията, благополучен изход. Но може да има и травми от този период, свързани с проблеми при самото раждане – увита пъпна връв, непоемане на въздух, а може и оставяне на студено, течение. В този период необходимостта от връзка с майката се усеща особено драстично и изследването на травмите от раздялата е довела до съвременните методи на оставяне на новороденото в прегръдките на майката. Трамвите от този период са най-често свързани с разделянето от майчината плът. В живота те са като неясен спомен от разделянето. Освен описанието на базовите матрици, Станислав Гроф е доказал статистически зависимостта между травмите в тези матрици и възникването на редица болезнени състояния на по-късен етап.
3. Нивото на трасперсоналните преживявания се дели на две части:
3.1. Преживявания на преминали животи. По време на Холотропна сесия е възможно да се припомни такова и да се “участва” в него, като това се запомня и след сеанса.
3.2. Преживявания от архетипен характер – това са приближавания до чистите понятия като добро, любов и т.н. В такива преживявания може да има среща с личноя Учител, разгово с Исус, с Буда, с други неземни същности и герои. Често в трансперсоналното ниво се достига до дълбока жизнена мъдрост, преживява се озарение, разбиране на истинските житейски ценности, на човешкото предназначение, на връзката му с Космоса, както и на индивидуалната мисия. След такива преживявания човек започва да възприема света по съвсем нов- по-дълбок, широк и осмислен начин, става по-добър, по-творчески, разгръща себе си.
Освен от многобройните си наблюдения на различни състояния на съзнанието, лични опитности и статистики, Снанислав Гроф е използвал достижения на редица видни учени: Алфред Адлер – виенски психиатър, изследвал биографичното ниво на човека. Според него причината за неврозите е стремежа на човека да достигне до определено ниво, т.е. да стане завършена, оформена личност. Този стремеж обуславя и потребността от самореализация и социално преживяване. Учението на Адлер е възникнало като резултат от разминаването с Фройд, като Адлер е основал сове направление “дълбинна психотерапия”. Според Адлер няма конфликт меджу съзнание и подсъзнание (в противовес на Фройд). Здравият жизнен стил, според Адлер, е стремежът на личността да достигне успех. Тази потребност се формира несъзнателно, тъй като е заложена още в биологическото ниво. Неврозата се формира (създава се предиспозиция) още в детството в резултат на неправилно възпитание, водещо до напрежение, недовериекъм околните, безпомощност. Формира се стил на поведение, в който присъства егоцентризъм, отказ от сътрудничество, манипулиране на обкръжението. Невротикът не може да се наслаждава на живота, защото още в детството е усвоил изкривена картина на живота, която винаги го кара да бъде в състояние на отврана – било то агресивност или избягване от придобиване на нов опит. Адлерианската психотерапия разяснява същността на жизнените стилове и възможните жизнени цели. Гроф е взаимствал от Адлер стила и насочеността за помагане на страдащия да намери значимостта на своята личност в рамките на човечеството и да придобие умението да създава бъдещето си на основата на миналия опит, самоутвърждавайки се чрез сътрудничество и възприемане на окръжаващия свят не като източник на зло, а източник на добро. Уилям Райх – ученик на Фройд, е разработил концепция за сексуалната икономика, според която разликата между количеството енергия, което човек в идеалния случай има за изразходване и количеството, което той действително изразходва (заедно с ограниченията) – е в основата на неврозата. Според Райх тази разлика се изтласква като депо на хронично мускулно напрежение. Невротикът поддържа енергийния баланс чрез сковавания на нереализираната енергия в такова депо. Психотерапията, счита той, е система, която позволява на човека да изразява себе си напълно. Но това не може да бъде постигнато, ако не се работи с тялото (тук е и разминаването с Фройд, който смятал, че при работа с клиента, той не трябва да се докосва). Райх пръв определил ролята на хипервентилацията в откиравено на местата в тялото където има депо на хронично мускулно напрежение. Райх дава тласък на методите на Гроф в работа с тялото и откриване на енергийните блокажи. Ото Ранк – ученик на Фройд, е въвел понятието "РОДИЛНА ТРАВМА". Една от най-болезнените травми е нарушаване на единството вежду майката и детето. Всички останали психически травми през живота са само следствие, производни на първата и най-важна травма – тази при раждането. Ото Ранк разглежда детството като серия от опити на детето да се върне в утробата на майката. Търсил е потвърждение за тази идея в културата на миналото. Според него причината за неврозата е страхът от това желание за връщане в майчината утроба. Той е въвел в психоаналитичната практика второто описано от Гроф ниво – перинатално. Карл Густав Юнг – швейцарски психолог и психиатър, основател на “аналитическата психология”. Анализирайки символиката на съновиденията дошъл до заключението, че в психическото развитие на човека, освен индивидуалното безсъзнателно, съществена роля играе и “колективното безсъзнателно”. Безсъзнателното не е част от психиката, а принцип, свързващ човека с човечеството, с космоса и природата в тяхната цялост. Т.е. принцип на колективно безсъзнателно. Юнг е въвел и терминът “комплекси”, подразбирайки своеобразно обединение на идеи, мнения, отношения, подбуди, които се формират около някаква важна за личността тема и се асоциират. Комплексите започват да се формират от биографическото ниво по пътя на изтласкване. На всеки комплекс влияе опитана цялото човечество. Юнг стигнал до извода, че съществува планетарно, групово, расово, космическо безсъзнателно. Той говори за човешката спонтанна духовност, която е аспект на колективното безсъзнателно и не зависи от възпитанието в детството. Придобиването на спонтанна духовност се извършва чрез процеса на самопознание, който, според Юнг, преминава през следните етапи:
1. Придобиване на значение
2. Освобождаване на енергия
3. Преодоляване на родовата травма
4. Придобиване на спонтанна духовност.
Леонард Ор е другата легендарна фигура, с необичаен живот и достижения. Откриването на техниката Рибъртинг (от Rebirthing – възрождение, новораждане) е свързана с неговото детство. Той е бил 6-то дете в семейството, роден в малък град на щат Ню Йорк. Той е бил нежелано дете, затова бременността и раждането протекли много тежко. Леонард се родил с пъпна връв, увита 3 пъти около врата му. С помощта на рибъртинг Леонард Ор е прживял наново травмата на раждането си. Самият метод по начало е бил създаден за преодоляване на травмите от раждането. Предполага се, че техниката на дишане му е била “подсказана” от Бабаджи, при когото той е ходил неколкократно. През 1975 г. в Сащ бил създаден Тренировъчен Център по Рибъртинг. Тук методиката на Свободно дишане е претърпяла много големи изменения както по теоретичното си съдържание, така и по своята насоченост. На по-високо ниво са я извели американците Джим Ленард и Фил Лаут през 1979 г. Дж. Ленард въвежда понятието “интеграция” – това е сливане на частите с цялото. Причините за повечето човешки страдания се дължат на раздробеността на човешкото съзнание, което дели света на добро и зло, черно и бяло, правилно и неправилно, праведно и грешно. Около частите, които са оценяване негативно, се образуват енергетични обвивки. Тази структура потиска достъпа към съответната област от съзнанието. Така се образуват блоковете в съзнанието, които пречат на човека да възприема света цялостно. И оттук следва многобройните психологически защити за изтласкване, стеснение. Потискането става чрез механизма на психологическа защита – неприемливите за човека мисли, чувства и преживявания се “изгонват” от съзнанието в безсъзнателната част. Попадайки там, те продължават да съществуват, черпейки за това жизнена енергия. Ние си мислим, че сме забравили за такава ситуация, а всъщност само сме я изтласкали в безсъзнателното, откъдето тя изчерпва от нашия жизнен ресурс. И от тук следват енергийни загуби за подържане на потиснатата структура, вместо да влагаме тази енергия в творчество, любов и радост от живота. Следва неудовлетворение от живота и липса на достатъчно сили за творчество. Поради колосалната ежеминутна енергийна загуба следват неразположения и болести. А изтласканите мисли в подсъзнанието влияят на поведението и дейността и се преживяват като тревоги, страхове, фобии. Физическото им въздействие е директно – в момента на изтласкването, се запечатва от тялото някакъв физически дискомфорт, който след време започна да се репродуцира като слабост, тик, неразположение и т.н. – и то все при сродни условия. Значимостта на разработките на Дж. Ленард и Ф. Лаут са в интегрирането на минало, сегашно и бъдеще в психиката, както и обединяването й с телесните усещания и проекции. От това следва не само катарзис, а и премахване на ПРИЧИНАТА за подобни страдания. Човекът става вече съзнателен и независим към такива провокации. Но това са идеалните случаи. В по-обикновеното използване на метода (използват се предимно Холотропно дишане и Рибъртинг), се получава почти винаги катарзис – освобождение на напрежението, което дори и при неосъзнаване и неелиминиране на причината, работи в посока здраве. Сандра Рей е другата световно известна рационализаторка на метода. Нейният подход е насочен в приемане на всичко от позитивната му страна. Тя предлага метод, чрез който излезлите на повърхността негативни преживявания могат да бъдат преработени в позитивен контекст. Нарекла е тренингът “Любящи отношения”. В света има много различни доразработки на метода. И това е уникалното в него – може да бъде променен и нагласен според индивидуалните предпочитания и винаги ще има поне малък положителен резултат. Този метод е бил известен още на древните индианци. Има го в медитациите на Ошо. Бабаджи го е дал на своите ученици. В Русия във всеки град има по няколко центъра, работещи с метода, доразработки има от руски учени. А ежегодно се провеждат уъркшопи с участието на именити треньори, споменатите известни – също. За жалост, у нас и в Албания методът практически не е разпространен и не са познати целебните му достойнства.
Светлана Енчев