Форум за Духовни Търсачи
Дзенкс!

Последни публикации

1
Пламъци Близнаци / Разбиране на ролята на половете във ПБ връзка
« Последна публикация от Власти - Юни 02, 2020, 11:33:09  »
Провокиран от един пост във фейсбук реших да напиша тази кратка тема с разсъждения по темата.
Съответният пост във фейсбук гласи:

" Имах много, специална, връзка, имах много въпроси, но не и отговори. Защо сме си толкова близки емоционално, а връзката ни е мъка.Защо сме си напълно идентични, а той все иска да е сам, а когато го оставя сам и двамата страдахме жестоко?! Защо въпреки, че и мъжете усещат специалното в тези връзки, не търсят отговори и бягат от връзката. Означава ли това, че винаги жените сме тези, които трябва да се осъзнаем и извлечем ползата от този рядък шанс да срещнем пламъкът си близнак? "

-----
Моите разсъждения
-----

Различно възприемане на реалноста:

Когато говорим за мъже и жени трябва да имаме предвид, че двата пола възприемаме по различен начин заобикалящият ни свят. От тук произтича и различното ни отношение към него.
Най общо казано мъжете възприемат света по един доста праволинеен начин, докато женската гледна точка е различна - едно по емоционално и задълбочено отношение към света.

Един що годе адекватен пример: Когато един мъж и една жена гледат едно дърво, жената се чуди как ли е пораснало, дали в него живеят птички, какви ли плодове би родило. Докато мъжът се чуди как да си направи дъски и да си скове кокошарник.

Физиологическите ни разлики също не са малки - например е доказано, че мъжете имат по-дебела кожа и различна нервна система - мъжете са по малко чувствителни към студ и физическа болка.
Най видна е разликата в половите ни органи - женската утроба може да се сравни със долина, докато мъжкият пенис може да бъде оприличен на (планински) връх. Или съответно на съд (за съхранение) и чешмичка ( :D ).

Съдът се пълни (съхраняване) от чешмичката (отдавне).

Когато завали дъжд (от емоции) в планината, водата от върхът се стича в долината.. върховете обикновенно са каменисти, студени и без природа, докато долината е уютна и изпълнена с живот.

За това и жената е склонна да поема/приема/отглежда, докато мъжът иска да отдава (на физическо, не на емоционално ниво).. това е малко грубо казано, защото на енергийно ниво става взаимен обмен, но няма да задълбавам за да не ви отегчавам. Но за това и мъжът не е склонен да се отдаде изцяло на една връзка - защото това просто не му е в природата.

Съответно имаме и емоционални разлики - Когато мъж и жена наблюдават бой между двама мъже, жената би вникнала и "усещала" болката на тях като на живи същества, докато мъжът гледа кой ще победи без да се замисля много, много за чувствата и битието на участващите.

Жените са по склонни да се задълбочават и да търсят отговори (защо това е така, какви чувства предизвиква това в мен?), докато мъжете по скоро гледат как да прилагат физическият свят на практика (как да направя кокошарник от това дърво и да имам яйца за ядене?).

Когато разсъждаваме по темата не бива да забравяме, че един мъж или жена може да притежават противоположна вътрешна енергия - мъж с женска енергия и жена с мъжка енергия.

Разбира се с тези си думи не искам да сравнявам половете, нито пък смятам, че единият от двата пола е по велик от другият - и двата пола имаме някакви "дефицити" и "преимущества". При една връзка/комуникация (не само сексуална) ние се допълваме за да дадем на човекът от противоположният пол това което ние имаме, и съответно от него да получим това което ни липсва.

При връзка на пламъци близнаци, трябва да се има предвид горната информация, а и да си даваме ясна сметка, че това е (духовна)връзка от по Висш порядък. Като такава не трябва да се базира само на междуполови взаимоотношения, а и на взаимно разбиране на това, че Човешкият ни ум (Земята/половете) и Духовният ни ум (Небето/духовни същества) са много различни неща и не можем да очакваме пълно разбиране на същността на такава връзка ако я разглеждаме през призмата на Човешкият ни ум. Не можем да изискваме от някой който няма идея/опит за Висшият ум да си дава сметка за измеренията на такава връзка. Когато и двамата партньори в ПБ връзка са осъзнати и са превъзмогнали "човешката" си страна, то тогава реално няма и неразбирателство.
За това в една пламъци близнаци връзка не би трябвало да се набляга на сексуалните взаимоотношения (които са от червената ни, най-нисша чакра), а е прекрасно да ги базираме на една по Висша(духовна) основа - искреното приятелството. Без изисквания и манипулации. Но пак повтарям, че за такива отношения се изисква и ДВАМАТА взаимодействащи да имат съзнание от по Висш порядък.

Всичко това не би трябвало да ни обезсърчава по някакъв начин, дори напротив - би трябвало да ни амбицира да се развиваме като (духовни) личности и да осъзнаваме и оценяваме красотата на настоящият ни Свят.

Надявам се това да ви е полезно.
2
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 31, 2020, 11:05:42  »
3
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 26, 2020, 16:37:13  »
Искаше да забрави,
да не помни,
с нея колко беше хубаво,
колко истинско.
Обичаше я,
а тя беше въпросителна -
трудна за разбиране,
беше пролет -
валеше и грееше едновременно.
Когато се смееше
слънцето слизаше в очите й,
когато я болеше - дъждът гърмеше
натъжаваше го.
Беше толкова дълбоко в душата му,
а толкова далечна, за да я докосне,
объркваше го до лудост,
в миг бе нежна, топла и прекрасна,
в друг, студена, ядосана, горчива.
Такава я обичаше,
със рокля шита от емоция,
и стъпките й чуваше насън.
Тя идваше, когато уж си беше тръгнала.
Винаги се връщаше (не знаеше защо).
Отричаха и двамата,
че много се обичат,
а дяволски се търсеха във мрака.
Тя сякаш бе другопланетна,
той пък твърде земен,
в различни посоки поемаха,
качваха се в празни влакове
тръгваха си един от друг (всеки път),
раняваха се взаимно, по човешки,
после дълго тъгуваха.

Но Земята е кръгла
обръщаха си гръб и тръгваха,
вярваха, че е завинаги,
а винаги се срещаха в началото.
Защото се обичаха. И двамата.

A_hearts_hunter

4
Музика / Re: Любими песни - за любими хора
« Последна публикация от Синеочка - Май 23, 2020, 10:45:56  »
5
Творчество / Re: Цитати от книги.
« Последна публикация от Синеочка - Май 21, 2020, 20:45:37  »
"... Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." - Стивън Кинг , "Сблъсък"

6
Творчество / Re: Цитати от книги.
« Последна публикация от Синеочка - Май 18, 2020, 16:08:32  »
"Древните санскритски легенди разказват за любов, отредена от съдбата, за кармична връзка между душите, предопределени да се срещнат, да се сблъскат и да се запленят взаимно. Легендите разказват, че любимата се разпознава веднага, защото е обичана във всеки жест, във всяко изражение на мисли, във всяко движение, всеки звук и всяко настроение, играещо в очите ѝ. Преданието твърди, че я разпознаваме по крилете- криле, които само ние виждаме, и по това, че копнежът за нея убива всяко друго любовно желание. "

Шантарам - Грегъри Д. Робъртс

 
7
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 15, 2020, 09:54:34  »
 Благодаря ти....  :-*
https://youtu.be/vR2qjrgbP1w
8
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 10, 2020, 13:42:05  »
Видях те някога в съня си
срамежлива, плаха, неуверена
И истински в сърцето си си пожелах,
да нарисувам огледало от сияние,
 да се огледаш в него
 и да се обикнеш.
Такава истинска
да видиш себе си - желаната.
Не плаха неуверена и срамежлива, а
огнена богиня , носеща ЛЮБОВ..

Г.П.Б.

https://youtu.be/pDo18tfPITA

Следващите няколко реда посвещавам на всички, които в определен момент от живота си са губили себе си. Обичайте се, дори когато мислите, че никой друг не ви обича. Особено, тогава! И помнете, че най-тъмно е преди изгрев, а егото е най-силно, когато се предава. Борете се за себе си и ще се преоткриете. На най-неочакваното място. Вярвайте, надявайте се и никога не спирайте да обичате.
Следващите редове са за вас и по-специално за мен! Имах нужда. Да се намеря..



Стоя пред нещо, което преди години е било огледало. Помня , като дете понякога се плашех от него, защото имах чувството , че вътре в него живее чудовище. Голямо и страшно чудовище, което всеки момент ще изкочи и ще ме замъкне в тъмен и страшен свят на сенки и студ. Сега го гледам. Мръсно, прашно , времето е оставило белезите си по него. Отражението в него се е променило. Там не ме гледа вече изплашеното момиченце , гледа ме една жена, малко сърдита, с много тъжни очи. Всъщност очите и косата вързана на конска опашка са приликите с онова отражение от преди години. Тази жена там не се страхува. Тя иска някой да се присегне и да я грабне в онзи свят на сенките и студа. Има някаква скрита ярост в нея, невиждана сила, която всеки момент ще се надигне и ще попилее всичко в онзи страшен свят. Силна е и затова не се страхува. Харесвам я. Колкото повече я гледам, толкова повече я харесвам. Искам да я прегърна , но тя..очите ѝ ми казват, че няма нужда от прегръдки. Че е падала толкова пъти, влачила се е , крещяла е, плакала е, но винаги е намирала сили да стане и да продължи. Напред в мрака - обгърнал душата ѝ, напред в светлината, изгаряща очите, но напред. Тя никога не се предава, никога не се отказва, никога не спира да вярва, да се надява, да обича. Така си е обещала. Винаги дори в най-трудните си моменти, да не губи себе си и колкото и невъзможно да ѝ се струва да намери сили да си каже "Продължавам!" А тя умее да спазва обещанията си. Понякога на инат, понякога въпреки себе си, често от любов и вяра, но знае как да държи на думата си.
За първи път в живота си ѝ се възхищавам. На онази в огледалото. Онази, която мразех цял живот, наричах изрод, глупачка , неудачница. За пръв път я гледам с възхищение и малко ѝ завиждам. За силата, която носи, за чистото сърце, което винаги прощава и търси доброто у хората и за смелостта, да признава, че е слаба, че е падала, била на дъното, но се е изправила.
Виждам нейното сияние, красотата на душата ѝ, дълбочината в очите и голямото ѝ сърце, което чисто от условности умее да обича. И в един момент просто я обиквам. Защото за пръв път в живота си , в това мръсно, прашно, старо огледало я видях НАИСТИНА. А тя заслужава да бъде обичана. Най-вече от мен! Дори само от мен, но заслужава! Да е щастлива и обичана! Безусловно, така както си е мечтала.. И аз ще я обичам. Обещавам!

9
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 05, 2020, 10:21:30  »
Някъде, в паралелна реалност,
сутрин ме буди твойта усмивка,
чувам гласа ти и съм щастлива,
прегръщаш ме силно, по мечешки,
сякаш няма никога да ме пуснеш,
разказваш ми за плановете си,
слушаш моите глупости и се смееш,
целуваш ме винаги, на излизане,
целувам те винаги, на прибиране,
вечер гледаме заедно към звездите,
после заспивам в твойта прегръдка
и сънувам живота, който всъщност живея.
...
Тук и сега, в тази реалност,
заспивам сама, възглавница прегръщам
и сънувам онзи живот, паралелния,
в който теб те има и се усмихваш.

Inspiration by A_hearts_hunter
Източник : https://m.facebook.com/profile.php?id=815725061940958&ref=content_filter

10
Творчество / Re: Откровенията на една синеочка
« Последна публикация от Синеочка - Май 04, 2020, 10:29:08  »
Най-важните хора в живота ни са , като огледало поглеждаме в тях и виждаме най-тъмното кътче на душата си отразено. Всеки страх, съмнение и тайната, която не можем да споделим на никого. Която крием дори от себе си..

Тези хора виждат и доброто и лошото у нас и никога не в
ни оставят да залитаме в крайности.
Най-важните хора остават до нас, дори тогава, когато казваме, че искаме да сме сами, защото прекрасно знаят, че никой наистина не желае да е сам, защото самотата е първата крачка към отчаянието.
Те са като дишането, през повечето време дори не осъзнаваме ествената си нужда от тях, но ако само за миг изчезнат, светът ни се срива. Умираме. Мъчително.


Най-важните хора ни карат да мечтаем. Да вярваме , че няма невъзможни неща
 Те подкрепят най-налудничавите ни  идеи. Когато никой не вярва в нас, те не спират да повтарят "Давай, ти можеш. Вярвам в теб". И ти осъзнаваш , че това е най-ценното , което някой може да ти подари. Вярата.

Най-важните хора са ЛЮБОВ! С главни букви, удивителна и без многоточие. Те са всичко, което някога сме искали, търсили, надявали се и вярвали , че можем да имаме в живота си. И те са там, за нас и ни обичат напук на всички слабости, на инат понякога. Никога не ни предават , никога не ни изоставят, никога не се отказват от нас.
Защото най-важните хора са , като отгледало. Поглеждаш ги и виждаш себе си. И те виждат тях у нас...И няма нищо по-хубаво от това.