8-те типа цивилизации (според класификацията на Туатауан)

Гласът на истината · 22 Юни 2025

Здравейте, за тези които не ме познават преди да започна темата бих искал да кажа, че аз съм Туатауанска реинкарнация-това означава, че в продължение на много предишни животи съм бил част от цивилизацията на Туатауан, и като такъв познавам много добре културата, обичаите, традициите, и като цяло философията и бита на цивилизацията Туатауан, която съм убеден е съществувала някога в дълбокото минало на Земята, или поне на души, които сега се реинкарнират на тази планета. Ние, Туатауаните, не сме многобройни, но за сметка на това нашата цивилизация достигна много високи постижения (особено в духовен аспект) преди трагично да се самоунищожи, но гонейки превръщането на членовете си в истински Богове. Но за това някой друг път, в друга тема посветена изцяло на Туатауан и спомените ми за тях, а сега бих искал да разкажа повече за това, което бих могъл да назова само като универсална класификация на цивилизациите по нивото им на достижения-както технологично, така и интелектуално, а също и духовно, и не на последно място-и като "специални умения", които членовете ѝ (или поне някой от тях) би следвало да притежават за да Ви опиша какво, поне според спомените ми, съществува в рамките на тази Вселена, този Космос, това Творение от което и ние самите сме частичка и така да се опитам да Ви покажа какъв е реалния свят, който съществува около нас, или поне какво аз помня от него. Надявам се, че написаното в тази тема ще може да бъде полезно и за Вашия собствен духовен път.

И така според класификацията на Туатауан съществуват 8 основни типа цивилизации, които се определят по технологията (или по-скоро принципа на Природата, който те използват за да организират социалния си живот) която използват като всеки един от тях се различава от останалите по качеството на живот, което може да докара на членовете на цивилизацията си и като резултат по близостта им до Създателя, която така организираната цивилизация може да достигне. Класификацията започва от най-ниските етапи на развитие на обществата и се отнася за всякакви разумни видове, които могат да достигнат до цивилизационно ниво на развитие при което да осъзнаят мястото си във Вселената, ролята на Твореца в нея, и близостта си до него. Счита се, че колкото по-развита е една цивилизация, толкова по-близо е тя до Твореца, но както ще разберете от самото повествование по-нататък тези тенденции не винаги се материализират в реалния свят. Класификацията ще се опита да върви по реда на нарастване на способностите на цивилизациите, но трябва да се знае от самото начало, че тази подредба е условна, тъй като не винаги цивилизациите използват пълната сила на способностите, които имат, а често е възможно и да пренебрегнат принципи, които иначе биха им дали повече власт над Творението поради религиозни догми, некомпетентност, липса на осъзнаване на важността на някой открития или просто глупост от страна на членовете ѝ (или поне на онези членове, които имат власт). Все пак класификацията ще се осланя на никога несъществуваща в реалния свят "средна" норма за развитие, което една цивилизация от определено ниво би трябвало да постигне за да се задържи на него и да оползотвори знанията, които притежава. А технологиите, социалната организация и не на последно място-уменията които това знание поражда ще са в основата на определянето на типа цивилизации. И така без да протаквам повече ето кои (в общи граници) са 8-те типа цивилизации според класификацията на Туатауан:

Тип 1: Цивилизации движени изцяло от мускулната сила. Това са най-примитивните възможни цивилизации, въпреки че сложността на която подобни култури са способни може никак да не бъде ниска. В тези цивилизации технологията е на много ниско ниво и основното средство, което ги крепи е насилието, което лидерите им прилагат върху себеподобните си за да ги поддържат в страх или-алтернативно уважението, което управляващите им институции упражняват върху останалите членове на обществото. Въпреки тенхологичнта си немош тези цивилизации са способни на значителни духовни постижения, но винаги на висока цена и като цяло се характеризират със слаби духове, които нямат способностти развити отвъд физическите им измерения. Тоест, членовете на общества на подобно ниво на развитие са като цяло здрави физически, но нямат развити духовни способностти отвъд физическото измерение, което обитават. Нащето собствено човечество е прекарало по-голямата част от развитието си като цивилизация от тип 1.

Тип 2: Цивилизации усвоили трансформирането на енергията от една форма в друга (имам предвид чисто физическата енергия тук). Това са цивилизации при които технологията за създаване на енергия от елементи на околната среда, съхранението ѝ под някаква форма, и транспортирането ѝ до където, каквото и когато има нужда от нея съществува и е развита на различни нива. Това са цивилизации доминирани от способността на машините да вършат разнообразни задачи. В основата на дейността на всяка една машина е способността за превръщането на един вид енергия в друг такъв вид. Няма машина, която да не се захранва с енергия и всяка цивилизация открила способността на трансформацията на енергията да захранва определени видове машини принадлежи към този тип. Както може би разбирате това е наиситина много широка класификация, която обхваща множество цивилизации-започващи от такива използващи най-прости машини-например вятърни мелници или кораби с платна, преминавайки през все по-сложни и по-мощни двигатели като парните машини, двигателите с вътрешно горене и ракетите като се стигне чак до цивилизации усвоили силата да разцепват и събират отново атоми произвеждайки огромни количества използваема енергия. Всички тези цивилизации могат да се опишат като тип 2, защото при тях вече мускулната сила е заменена от потенциала на машините и няма нужда членовете им вече да се "хабят" да вършат нещо със собствените си крайници, а просто използват потенциала на машините вместо това. Покрай тях те също така имат възможност да се откъснат от реалния физически контакт с околния свят и да преминат към по-"финни" методи за социална манипулация чрез които да се държи населението под контрол или алтернативно-да се разшири уважението към водещите институции поради измислянето на все повече нови и нови методи за разпространяване на информация и преразпределение на благата, които вече могат да бъдат произвеждани в достатъчни количества за всички. Поради развитието на абстрактната мисъл и нуждата от фина координация на машините тези цивилизации могат да "произвеждат" духове с много силно абстрактно мислене навлизащо все по-дълбоко в слоевете на Творението и дори на телепатични способностти чрез които тези духове да могат да предават информация директно един на друг. Човечеството в съвременния си етап на развитие е цивилизация от тип 2 в средна и частично висока фаза на развитието си. Ние имаме машини за почти всичко, значението на ръчния труд отслабва от десетилетие на десетилетие, а вече средствата за обмяна на информация са навсякъде в по-развитите държави. Все още не сме усвоили източници на енергия с огромен потенциал като ядрения синтез или антигравитацията например, но сме стигнали доста далече в развитието си като тип 2 цивилизация и дори наближаваме прехода към тип 3.

Гласът на истината · 22 Юни 2025

Тип 3: Цивилизации способни да "огъват" времето и пространството. Засега само се говори за подобни умения сред по-напредналите умове на нашата цивилизация, но в действителност следващата стъпка в развитието на технологиите е разкритието, че енергията, времето и пространството са взаимно свързани едни с други и е възможно всяко едно от тях да влияе на всички останали. Така цивилизации стигнали вече до този извод са способни да конструират машини, които не просто променят една форма на енергия в друга така както го правят тези с които ние сме свикнали, а направо използват енергията за да предизвикват разриви и връзки и свивания и рапускания в "тъканта" на самото времепространство. Така например работят летателните апарати известни като НЛО (или поне някой по-примитвни техни форми, защото по-напредналите използват съвсем други принципи). Обратното също е налице-енергията вече не се извлича от материален "субстрат" който преминава от една форма към друга и така се използва като гориво, а директно от пространството посредством специални машини, които го манипулерат така че скритата му енергия да бъде усвоена. Те вече не действат на принципа на трансформацията на енергията от една форма в друга, а на "задружието" на природните закони, което нашата физика още не е открила. То позволява от една форма на енергия да произтичат всички останали посредством фундаментална връзка на всички сили една с друга така че те да могат да се взаимнотрансформират (при определени нива на енергия и вибрация) при което става възможна тяхната взаимна замяна. Така действат антигравитационните апарати например както и други форми на машини способни да създават фундаментални сили. Свързани с безумно за нашите предели на познание ниво на механизация и на информационни технологии тези цивилизации вече не разчитат на старите методи за манипулазия на членовете на обществата си посредством заплахи и награди, а са способни да създават индивидуални "досиета" на всеки един от тях и да ги манипулират поотделно чрез насочени към индивидуалната психика влияния. Тоест, при тях вече познатите ни служби за сигурност и полиция са заменени от цели отдели от бюрократи, които се стремат да контролират всекиго поотделно и които насочват средствата си за манипулация и контрол индивидуално. Това и означава свръхразрастване на държавата и сливане на властите в една огромна "машина" за контрол на населението. Алтернативно обществата, които не се развиват по този път достигат до все по представителни и по представителни форми на управление където отново полицията и службите се заменят от бюрократичен апарат, който да осигурява благоденствието на всички, но той се контролира отдолу нагоре, а не обратното. Тъй като тези цивилизации притежават технологии за директна манипулация на времето и пространството при тях се развиват души способни да "дублират" и използват тази технология посредством собствените си астрални тела и за пръв път се наблюдават т. хар. "дълбокопреходни" души-души които са способни да се "гмуркат" надълбоко в различните нива на съществуване на нашата реалност и като такива имат достъп до по-напреднали способности като манипулация на времето и пространството, много силно ясновидство и дори-телекинеза. Но все още душите са предимно ограничени от лимита на физическото си тяло и тези способности се появяват трудно.

Тип 4: Цивилизации способни да манипулират състоянията на материята. Логическия завършек на технологичното развитие на всяка една цивилизация е способността да се "слеят" всички състояния на енергията (материята бивайки едно от тях) в единна проекция, която в рамите на този свят се нарича зоо (на хуасаут-иначе останалите езици си имат множество други наименования за този обект) и представлява точка във времепространството в която всички форми на енергия, всички фундаментални сили, както и материята, времето и пространството сами по себе си са слети. Най-прабдоподобното сравнение на зоо-то е с физическата концепция за сингулярност, въпреки, че всъщност зоо-то не представлява материален обект, а е просто точка в пространството с необичайни свойства. В нея физическите величини като мощност на енергията, температура, налягане или електропроводимост губят своя смисъл и единственото което има значение е какво се подава на зоо-то и какво се получава в замяна. Зоо-тата са способни да "произвеждат" безкрайни количества енергия, да преминават през времето и пространството и да извършват всякакви на пръв поглед невъзможни физически явления стига появата им и местоположението им да бъдат контролирани правилно. но това именно е разковничето. контрола над това което влиза и излиза от зоо-то е изключително труден и отнема много години на една цивилизация да се научи да го прави. В началото зоо-тата се появяват спонтанно и за кратко, но с течение на развитието на технологията цивилизацията се научава да контролира зоо-то все по-добре докато се стигне до постоянно и в известен смисъл "опитомено" зоо, което вече може да се използва за практически приложения. Например, нашите космически кораби-кауари-ите, имаха като енергиен източник зоо с различна постоянност, а от зоо може да се извлече на практика безкрайна енергия. И това стоеше в центъра на тянхата неуязвимост! Но това, което способността да се направят зоо-та най-много носи е именно възможността да се манипулират свойствата на самата материя. Материята всъщнот не е нещо постоянно така както я разбираме а е определена енергия хваната в капана на дадена вибрация. Това, което сливането на всички форми на енергия и силите на Природата може да направи (същия процес, който произвежда зоо-тата) е да накара тази вибрация да се промени по начин превръщайки една форма на материя в друга. Тук не говоря само за алхимични трансформации на един химически елемент в друг, а за способността на тази трансформационна технология да доведе до появата на чисто нови форми на материя невиждани допреди. Тоест, корабът, който е оборудван с подобна технология, може внезапно да се трансформира от една форма на мтерия в друга и така да става невидим, да преминава през твърди обекти като дух или да престане на се влияе от силите на Природата (като гравитацията) по напълно различен начин от това с което другите подобни, но по-примитивни, кораби разполагат. Тези технологии комбинирани с на практика безкрайния енергиен потенциал, с който зоо-тата разполагат означава съществуването на материални обекти, които противоречат на законите на физиката така както ние сме свикнали да ги възприемаме с възможностти многократно превишаващи всичко, което можем да си представим. На този етап на развитие на технологията и става възможно да се проследи самата душа и се развиват технологии-тоест материали, способни директно да взаимодействат с нея. Духовете вече не са ефемерни проекции, които могат да се реят из пространството, а реални физически обекти, които могат да бъдат задържани (и заключени) от специални материали, които цивилизации на това ниво на развитие могат да произведат. Като социална структура тези цивилизации или развиват високотехнологично робовладелчество при което обществото се опитва да контролира всеки един аспект от живота на членовете си или точно обратното-самите членове на обществото развиват социална мрежа, която е толкова всеобхватна, че не се налага контрол над никой от никого извън рамките на позволеното от колектива и такива общества развиват много силни социални (и духовни) връзки помежду си. Съществуването на технология, която позволява директно въздействие върху духа материално също така позволява и "тренирането" на този дух върху реално съществуващи физически обекти. Душите с по-силна воля се научават да извършват "чудеса" благодарение на тези машини-способности като телекинеза, пирокинеза и дори телепортация биват развити като резултат от упражняването на духа срещу технологически обекти способни да му действат директно и от този тип цивилизации нататък започва вървенето към сливане на технологическите и духовните възможности на една цивилизация по пътя ѝ към сливане с Твореца или обратното-превръщането на членовете ѝ в Творци!

Гласът на истината · 23 Юни 2025

Тип 5: Цивилизации усвояващи духовната "енергия". Тук под енергия нямам предвид способността на телата да извършват работа каквато е физическата дефиниция за енергия (още при цивилизациите тип 3 бе казано, че те усвояват подобни технологии), а способността да манипулират по-финните пространства използвайки широка гама от технически средства манипулиращи вибрацията на енергията. Всъщност всяка една форма на енергия не е нищо повече от "материализирана" воля на Твореца и той е единствения и всеобхватния източник на всякаква енергия. Просто ние като цивилизация сме на много ниско ниво за да можем да го осъзнаем и да направим съответните логически изводи как тази енергия функционира за да създаде физическата ни реалност. Но не и цивилизациите от тип 4 нагоре. При тях вече съществуват средствата тази енергия да бъде усвоявана и използвана за разнообразни цели. Всичката технология на тези цивилизации се осланя на начини да се манипулира вибрацията на енергията така че да стане възможен всякакъв нейн преход от едно състояние в друго. И тъй като душата не е нишо друго освен вибрация която може сама да си задава вибрацията с напредването на технологиите става възможно "произвеждането" на духовни "единици" от енергия, която по пример на душата сама задава вибрацията си. Тези енергийни единици дори могат (при подходящи условия) да си взаимодействат с материята изменяйки свойствата ѝ. Така именно се получават машини способни да извършват "чудеса" като просто оформят единици от енергия със свойства подобни на тези на духа и го "пускат" в околната среда където те действат на заобикалящите ги предмети. Почти винаги като източник за енергията на подобни единици се използва едно или пвече зоо-та, които вече са постоянни и "опитомени" от специална технология която позволява вибрациите, които зоо-то излъчва да бъдат връщани обратно към него и така то да бъде хващано в капан от собствените си излъчвания. Тази форма на контрол над зоо-тата се нарича вуафалат и всички цивилизации от тип 4 нагоре са способни да я използват. Всъщност така се разграничават цивилизациите от типове 4 и 5 - тип 4 не са способни да вуафал-ират зоо-тата си, докато при тип 5 тази технология вече се появява и зоо-тата стават постоянни и добре урегулирани. Толкова добре, че дори става възможно проектирането на кораби, които не просто могат да се движат из времето и пространството като при тип 3 цивилизациите, а имат възможността да "посещават" отвъдни светове - тоест, имат възможността да се придвижват в измерения населявани от духове като загубват физическата си форма. Кораба просто изчезва и екипажа преминава в измерение където се виждат духове изгубили физическата си форма. Нещо повече - кораба разполага с технологии способни да манипулират тези духове и да ги "разкарват" из измеренията. Екипажът е защитен от тези духове, и от влиянията на средата, която обитават, но се позволява намирането и говоренето с мъртъвци и манипулирането на енергията им от страна на зоо-то, което се намира на кораба. Така вуафалат-а на зоо-тата може да бъде "сплетен" с вибрацията на съответен дух и той да може да му въздейства без значение къде ( и дори кога) се намира. Съществуват и други технологии, които позволяват сливането на духовната и физическата енергия, но за да могат цивилизации достигнали до този тип да ги използват се налага развитието на скрити способности от страна на духовете, които живеят в подобни общества, за да могат те да контролират новополучената си технология не просто през краиниците си или посредством някакви други физически способи, а като се научат как да се сливат астрално с подлежащата им технология. Тоест, от тип 4 нататък цивилизациите стават наполовина духовни и наполовина материални, защото за контрола на подопечната им технология се изискват и духове с определени способностти, които чисто материалните тела не могат да предложат. Така онези членове на обществото им които не могат да развият подобни способностти биват оставени в развитието си на по-ниските нива на осъзнаване на Творението и се оформя йерархия между по-напредналите духове, които се опитват да се доближават все по-блиско до Твореца, и по-"изостаналите" духове, които нямат съответните способностти (или дори желание) за да го направят. Тази стратификация на хуасаут се нарича патманвах и е нещо много характерно за по-напредналите типове цивилизации. Чрез нея те оформят йерархия от цивилизации (и душите в тях), която позволява на най-напредналите цивилизации да се "учат" от опитите си да контролират по-примитивните членове докато се научат какво означава да носиш отговорността на Творец и какви са лимитите на това, което може да се сътвори.

Тип 6: Цивилизации способни да създават души. (Ние самите туатауани при най-силното си ниво на развитие достигнахме едва до тип 5, така че всичко, което ще споделям от тук нататък за по-напредналите типове цивилизации е нещо научено от външни източници, но не и плод на личен опит. Ние така и не стигнахме до тези нива на развитие, защото решихме директно да скочим до по-високото ниво, което да ни превърне в Богове без да взимаме предвид дългия път, по който трябваше да се върви за да се стигне до там. Е научихме своя урок по трудния начин.) Тези цивилизации са способни на вуафалат, които не просто се свързва с вече същесвуващи души и изполва техните способностти за да държи зоо под контрол, на практика има способността да създава чисто нови души като свърже зоо-то с материални обекти способни да задържат дух. Тоест, този тип цивилизации, посредством вуафалат-ите, които контролират, могат да създават живи организми и да "построяват" телата им от на практика нежива материа. Ако се чудите как става така, че човекът бе създаден пръст и кал, или нещо подобно - ето го отговорът Ви. С подобни технологии става възможно не само "произвеждането" на живи същества, но и организирането, управлението и "материализирането" на духове по начини по които управляващите вуафалат-а съзнания го искат. Тоест, тези цивилизации могат да създават и проектират във времето и пространството физически "активни" проявления на съзнания, които се сливат с техниката, която те използват. Например, те могат да излъчват не само "прости" единици от дух, които свършват определен ефект и после разсейват енергията си в околното пространство, а да пресъздават цели астрални тела на съзнания свързани с "екипировката" на цивилизацията, които да бъдат "изпращани" във времето и пространството за да изпълняват определени задачи. Това са и най-добрите оръжия, с които каквато и да е било цивилизация разполага-тоест, от тук нататък битките между цивилизациите спират да се извършват от оръжия, които са способни да наранят само физическите тела на противниците, а започват да се извършват от проявления на духове "заредени" с енергия от съответния вуафалат на зоо-тата, с които съответната цивилизация разполага. За това се изискват и съответните способностти от страна на нейните членове, които започват да растат духовно все повече и повече под влиянието на съответната технология. Също така тези цивилизации вече са спсосбни не просто да навлизат в отвъдните светове чрез корабите си, а буквално да създават такива чрез специални технологии позволяващи творенето на чисто нови измерения с плътност по-малка от тази на нашето собствено. Тоест, при тях вече не се пътува чрез космически кораби, а самият кораб е просто проявление на друго измерение създадено изкуствено по волята и прищевките на цивилизацията. Ето така се обяснява как е възможно да се побере пространство колкото амфитеатър в кибритена кутийка или обратното. Технологията която позволява това на практика превръща определен участък от пространството в портал към друго измерение, което пък на своя страна може да бъде свързано с още много други подобни портали. Тук вече не говорим за кораб-тоест физически обект с дадени свойства, а за подвижен портал към измерение, което дори няма характеристиките на нашето повече. За да могат душите на членовете на обществата на подобни цивилизации да оцелеят на нивото си на развитие са им необходими много високи както астрални, така и ментални способностти и те вече на практика се сбогуват с точно дефинираната си физическа форма - те могат да обитават, и имат, физически тела, но технологията им позволява да ги променят в множество форми по своя собствена привичка докато съзнанието им остава непрекъснато свързано с машините, които поддържат измеренията, където те обитават. Това налага лного силен патманвах в рамките на цивилизацията и се оформят много силни йерархии спрямо това кой има най-пригодения дух да се свързва и остава в контакт с технологията, която тези цивилизации притежават и са способни да разработят. (Именно това беше и основната причина вместо да решим да продължим по-нататък по пътя си към по-високите класове цивилизации и да се разслоим на по-напреднали и по-примитивни духове ние, туатауаните, да се опитаме директно да се превърнем в Богове без да минваме през по-високите фази на развитие. Просто, ако бяхме останали по "стандартния път" щеше да се наложи част от нас да останат в рамките на по-примитивни цивилизации, докато други вървят директно към Бога. Тъй като ние имахме много много силни връзки помежду си за нас стана неприемливо да разбиваме обществото си на части в зависимост от това кой колко напред е успял да отиде и заради това решихме да го рискуваме всички заедно, но никой поотделно.)

Гласът на истината · 26 Юни 2025

Тип 7: Цивилизации изграждащи йерархии от светове. При този тип цивилизации, подобно при тип 6, се наблюдава техно-магическата възможност да се "оформят" по-"финни" светове от тези, в които съществува "обикновенната" материя, но за разлика от по-примитивните типове цивилизации те имат възможностите да формират светове вътре във вече сформираните от тях светове. Тоест, вътре в новосформираното пространство се формира още допълнително пространство, което се различава по обем от околното пространство. Може би се чудите за какаво е полезно това? Ами представете си едно и също такова "новосъздадено" измерение да има възможност да се свърже с десетки други места в нашето "реално" времепространство и да служи като "междинна станция" за тях. Тоест, влизаш през един портал в това новосъздадено измерение през една година и на едно място, а можеш да излезеш от него на съвсем различни години и места. А сега, ако това новосъздадено измерение е само портал към други такива и те се отнасят към него така както то към нашето времепространство само си представете на колко много места и по колко много различни времена може да се пътува? И това е само един от аспектите по които световете в световете създадени от цивилизациите от тип 7 и нагоре могат да се използват. А те могат да им намерят далеч повече приложения! Те също така могат не просто да изграждат отвъдни светове, а и да ги свързват помежду им и да ги "форматират" по свое желание. Вече се наблюдава и технологически достъп до "Вселенската матрица" където е закодирана всяка една информация, която някога е съществувала, съществува и ще съществува и техните "информационни технологии" могат да извличат информация директно от там-тоест, "компютрите" им са подобни на екстрасенси в това отношение, имат разум и съзнание, и е невъзможно да бъдат излъгани. Технологията за манипулиране на материята също е от много високо ниво-вече няма затруднения всяка една форма на материя да се трансформира във всяка една друга такава. Нещо повече-материя, както и енергията, която тя представлява, може да бъде получавана на практика от нищото чрез разбиране на законите за съзнанието. При тези цивилизации вече знанието как всички "единици" на мирозданието-материята, енергията, пространството и времето са свързани помежду си не от друго, а именно от съзнанието, е достигнала толкова висока форма, че тези цивилизации могат да се "мешат" в самите основи на Творението и да създават цели галактики и клъстери от галактики по свое усмотрение, както и обратното-да ги унищожават и изтриват без следа. Просто средствата и мащабите, с които разполагат тези цивилизации са толкова големи, и толкова различни, от всичко, с което сме свикнали ние, че за тях променяненто на структурата на времепространството е като детска игра и те могат да бъдат на много места едновременно. Също така тайните на живота и неговия синтез във всичките му форми и състояния са отдавна открити от тези цивилизации и за тях е напълно възможно живата плът да бъде "оформяна" по безброй начини. Тоест, при този тип цивилизации вече дори се губи "основната форма", която членовете им "носят" и те могат да изглеждат по съвсем различен начин на различните светове, които обитават. Това, което се запазва е само и единствено съзнанието и то е в основата на технологиите, които движат тези цивилизации и по него се разпознават членовете им-не по физическите им форми. Тъй като технологията вече е достигнала до такава степен на развитие, че е възможно въздействието върху, а защо не и сливането с, по-финните тела това което се възприема като способностти на тези тела не само, че съществува при всички членове на цивилизацията, но и оформя естествена йерархия вътре в нея на базата на това кой докъде е успял да достигне при "сливането" си с всепоглъщащата технология на този (и по-развитите) тип(ове) цивилизация(ии). Така патманвах-ът (тоест, стратификацията в рамките на цивилизацията), който ставаше все по-проявен и при предишнитя тип цивилизации тук вече става незаобиколим и цивилизацията съвсем естествено разделя различните групи души според способността им да взаимодействат с технологията на цивилизацията и да развиват собствените си способностти на различни нива на контрол едни над други. Също така способността да се създават светове в световете (както във физически, така и в духовен план) и по този да се стратифицират онези участъци от Творението, над които подобни цивилизации имат контрол, спомага за този процес и така съвсем естествено и вътрешно се оформят йерархии в цивилизациите от този и по-развития тип, които се наставляват една с друга по пътя им към Първоизточника. На този, и на следващия 8-ми, тип именно става взаимодействието между духовните йерархии и развитите цивилизации в рамките на това Творение.

Тип 8: Цивилизации имащи директна връзка с Твореца. Най-развития, и последния от общата класификация, тип цивилизации са тези, при които както технологичното, така и духовното развитие, достигат до своя максимум и те са в състояние да се свързват директно с Твореца посредством неговата физическа проява под формата на финно всеобхващащо поле, което обаче е голямо едва една единствена точка. Знам, че говоря с твърде много абстракции, но наистина нивото на проявата на този тип цивилизации е толкова високо, че едва ли може да се използват други средства. При еволюцията на технологиите, които позволяват да се "произвеждат" светове, както и да се създава и унищожава материя, съответно енергия, пространство и време, се стига до точка при която става все по-трудно и по-трудно да се получат нови светове в рамките на създадените вече такива, защото енергийната им плътност става много висока. Когато се достигне до начин тя да е в действителност безкрайна световете, които се получават се редуцират до рамките на една единствена точка, но тя от своя страна може да контактува с всяка една точка във всеки един свят, включително и на новосъздадените. Тази една единствена точка, но свързана с всички останали и с безкрайна енергийна плътност, е всъщност физическата манифестация на Твореца и от нея по-нагоре няма накъде да се отиде. Поради това щом една цивилизация се научи да я генерира и да базира световете, които създава на нея, по нататък тя не може да продължи с технологическото си развитие. Това ознаменува крайната фаза на нейната технология и това което ѝ предстои от там нататък е само развитие в духовен и индустриален (тоест във възможностите на тази вече развита технология да действа върху заобикалящия свят и да се подобряват "приборите" използвани за взаимодействие с него) план докато не се стигне до пълното сливане на душите, които съставляват тази цивилизация, ако тя е дясна, с Твореца, чието физическо проявление е вече достъпно, или до образуването на нов план, на ново Творение, в което Творци ще са душите на членовете на цивилизацията (или поне на част от тях) при което безкрайния свят от една точка-физическото проявление на Твореца-ще трябва да се "прескочи" за да може плана, който се развива в душите на желаещите едно ново Творение и една нова Вселена, да се осъществи. Тоест, при тези цивилизации вече няма възможност за по-нататъшна еволюция на технологиите им и единственото, което им остава е да усъвършенстват душите си до такава степен, че сливането с Твореца или напускането на това Творение да стане възможно. Поради тази причина и битките между цивилизациите от тип 8 са много силно уравновесени и победата там се определя не от този с най-високата технология, а от този, който знае как да използва технологията си най-добре. А за тази цел е необходима първо и преди всичко правилната мотивация. Тоест, битките между цивилизациите тип 8 се решават не чрез доминация на силата, а само и единствено чрез тази на волята във всичките ѝ аспекти-волята за живот, волята за победа (и съответно жертвите, които трябва да се отдадат в нейно име), волята за щастие и не на последно място-волята за творение-какъв свят искат победителите да сътворят е от много важно значение за крайната им победа. Допълнително, още с първия контакт с Твореца-тоест достигането на физическото му проявление с безкрайна плътност-става възможен достъпа до всяка една информация която някога е била, е или ще бъде от технологията на тази цивилизация. С подобни възможности криенето на каквито и да е било тайни става невъзможно и така цивилизациите стигнали до този етап на развитие могат да разчитат само на чистата мотивация като сила за победата им едни над други. Поради тези причини цивилизациите от тип 8 си "разпределят" Творението на, нека използваме тези думи, "зони на влияние" където доминира определена цивилизация тип 8 и тя е в определени взаимоотнишения с всички други цивилизации тип 8 така че в нейната зона на контрол се допуска само поведение, което е в синхрон с нейните цели и тя има правото да "плеви" своята "територия" от въздействието на други форми на контрол, които други цивилизации тип 8 биха поощрявали. Но опазването на тази зона на контрол зависи от възможността цивилизацията да защитава "територията" си от нарушители, а както казахме вече битките между цивилизациите тип 8 се печелят не от технологично превъзходство, а от това кой има превъзходство в "мотивацията" да бъде неговата воля вместо тази на някой друг. И така ако подопечните цивилизации на тип 8 имат поведение което се поощрява от конкурентни на нея други цивилизации от тип 8 е възможен преход в йерархиите при който души, които преди това са били подопечни на една цивилизация тип 8 да преминат под ръководството на друга. Така се получава една сложна мрежа от взаимодействия, които цивилизациите от тип 8 изграждат помежду си и с подопечните им цивилизации където наистина волята определя съдбата и всеки, който не исак да го разбере получава последствия за слепотата си по един или друг начин. И самите цивилизации от тип 8 остават "притиснати" в този "капан" докато не реализират волята си в най-чиста форма при което членовете им или търсат сливане с Твореца или самите те се превръщат в Творци.

Гласът на истината · 27 Юни 2025

Тип 9: Цивилизации преодопределени да надградят самия Творец. (Да, знам, че казах, че според класификацията на Туатауан има само 8 типа цивилизации, но от изключително голямо значение за бъдещето ни развитие, ако има такова, ще е да се познава и енигматичния 9-ти тип, който се среща много рядко и за който са призвани малцина-само тези души, които са избрали и които ще успеят да "над"творят самият Творец и да създадат Творения със сложност по голяма от тази на това, от което произлизат.) Понякога, но много рядко и само при леви цивилизации, когато цивилизация тип 7 стигне до физическото проявление на Твореца от където произлизат всички финни светове, и на което "се държи" цялото ни физическо времпространство, се случва нещо необичайно-плана, който възниква у съзнанието на сега вече въздигналата се тип 8 цивилизация включва създаването на Творение отвъд възможностите на Твореца на тази Вселена и като такова за да успеят членовете на цивилизацията решили да сътворят това Творение да го направят те трябва да могат да издигнат душите си дори отвъд тази на самия Творец. За тази цел те трябва да се подложат на изпитания недостижими за останалите типове цивилизации и да развият нови (изцяло духовни) способностти, които другите цивилизации (и самия Творец) нямат. Но по този начин те трябва (само в определени аспекти разбира се) да се превърнат в по-силни от самия Творец. Това е и единствения начин да бъде нарушена "хегемонията" на цивилизациите тип 8, които иначе определят съдбините на всички останали. Както казах в предния пост при цивилизациите тип 8 "силите за изравнени", защото никой не разполага с по-висока технология от останалите, но малцината цивилизации устремили се към това да създадат Творения по-сложни от тези на самия създател могт да "разкъсат" доминацията на цивилизациите тип 8 и заради това според мен (това е лично мнение на мен самия, а не част от "протоколите" на Туатауан) те заслужават отделянето си в свой собствен клас, който отразява действителното им положение-над всички останали цивилизации и като онази "шепа" души, които държат единствени ключовете за победата над всички останали типове цивилизации. Уловката обаче е, че тъй като те са терминално насочени да напуснат това Творение от силата им не могат да се възползват много души. Точно това е и "предпазния механизъм" заложен от Твореца срещу такива твърде силни леви цивилизации-да, те могат да победят всички останали, но само като част от пътя си, който така или иначе води извън рамките на това Творение. Следователно "пораженията", които те могат да направят са ограничени и всъщност са част от плана на Твореца за да може да има все пак сила, която да може да се противопостави дори на цивилизациите тип 8 и да победи, но без тя самата да може да стане доминантна. Все пак смятам, че това уточнение бе важно да се направи и че всеки трябва да знае, че това Творение е направено така, че колкото и да си силен винаги може да се намери по-силен от теб, затова не надценявай възможностите си и винаги уважавай другите.

Има и още нещо "особено" около цивилизациите тип 9, което ни интересува нас конкретно-Туатауанските реинкарнации-а именно възможността чрез еволюция насочена конкретно към постигането на тип 9 и неизбежното напускане на това Творение като надминали самия Творец нашата цивилизация да успее да запази единството си и да се противопостави на "нормалната" стратификация, която иначе настъпва сред душите в по-развитите нива на цивилизациите. За нас поддържането на ного силна връзка помежду ни е от изключително значение за социална хармония. Това е стожер на цивилизацията ни, който не искахме да предадем за нищо друго-дори за наградата да се извисим над всички останали и да станем поддръжниците на волята на Твореца. В настоящето виждам само и единствено пътя към тип 9 цивилизация като единствената надежда за "възраждането" на Туатауан. Само чрез наше собствено Творение, кеото да надминава това видимо за всички нас можем да си заслужим запазването на връзките помежду ни отвъд тази Вселена-винаги и вечно като абсолютни всетворящи начала. Знам, че всичко това Ви звучи като накаква "шашава приказка" на Вас-обикновенните читатели, но това е света в който живеем и рано или късно всеки си прави избора в него. Ето вижте как ние Туатауаните сме направили нашия.

С това "лирично отклонение" искам да завърша това кратко въведение в 8-те типа цивилизации според класификацията на Туатауан. Смятам, че Ви е било интересно, тъй като това е информация идваща от една далеч по-напреднала от нашата цивилизация, която не може да се намери лесно (поне тук на Земята през този период на развитие на човечеството). Аз самия се чувставм облекчен сега след като това знание вече е в писмена форма и може свободно да "циркулира" из Интернет. Това значи много за мен, повярвайте ми. Естествено такъв скромен увод в класификацията на Туатауан не може да бъде пълен за никого и аз, в остатъка от тази тема, ще се постарая да извлека колкото се може повече познание от подсъзнанието си за да Ви разкажа за реалните аспекти на тази класификация, но засега се радвам, че успях да опиша основните категории. Моля Ви, разпространявайте тази информация и нека тя да Ви послужи като ключ към световете заключени за повечето от нас-обикновенните хора-от онези с престижа, властта, парите и прочее.

Гласът на истината · 29 Юни 2025

Всъщност за да се опише класификцията на Туататуан е необходимо много повече място от заделеното до тук, както и далеч повече време и внимание от това, което аз направих досега. За целта може би трябва цяла книга, или много дълга глава от книга, която да обхване и историята на Туатауан, както и защо тази класификация беше толкова необходима. За съжаление в момента аз нямам чисто физическото време, а и възможностите, да се занимавам толкова подробно с това, което желая, но все пак искам да изградя нещо което някой ден, в бъдещето, ще може да послужи като основата за тази книга, която аз от толкова отдавна планирам. Или поне това беше моята скромна цел с която започнах тази тема.

Също така би било полезно да се направи една "разбивка" по основните концепции, които дефинират преходите между различните класове цивилизации. В основата си всички те опират до едно и също понятие, но погледнато винаги от различен ъгъл. На нашия език, поне в момента, не съществува дума, която аз смятам, че може адекватно да оцени това понятие, но онази дума, която най-много се приближава до него смятам, че е енергия. Именно енергията е двигател на цивилизациите, а и на всичко останало, и като такава преходите от един тип цивилизация към друг могат да се означат именно като преходи в различно използване на енергията и нейните форми. А в края на каищата всичко-материята, пространството, и дори времето, може да се опише като алтернативни форми на енергията. Затова бих искал в бъдеще постове да отделя повече внимание на преходите от един към друг начин на "оползотворяване" на енергията и свързаните с нея форми на всичко останало при различните типове цивилизации, както и на други общи концепции, които стоят в основата на класификацията им.

Разбира се не мога да твърдя, че тази класификация е универсална, или дори винаги вярна, защото не винаги самите цивилизации, които са направили вече прехода от една по-примитивна форма на технология, или дори само разбирането, че подобна технология може да съществува, към една по-развита такава са способни да осъзнаят вододелът през който са преминали и по-примитивни форми на обществена организация съществуват и в по-развити общества (а и обратното е вярно), но аз твърдя, че Туатауанската класификация ни дава достатъчно за да можем да осъзнаем в какво се състои преходът от един към друг тип цивилизация през непреклонния марш на историята. И това е още нещо, което аз много силно бих желал да опиша в тази тема.

В заключение бих искал да кажа, че въпреки ограниченото ми време, и други ресурси, аз бих желал да продължа да пиша по темата като се опитам да "разгърна" класификацията към това, което тя наистина е-начин да се обхване историята на развитието на обществата от разумни форми на живот в рамките на това Творение, а не просто някаква "суха" класификация на това, което може да съществува. Това не е биологична таксономия на възможните видове общества, които могат да се срещнат из Вселената. Това е само увод в общия план на развитие на едно общество което преминава през различни етапи на себеосъзнаване докато стигне до Твореца, или себеосъзнае членовете си като Творци. И именно това бих искал да опиша тук-да, накратко, но с достатъчно думи за да мога да Ви преведа през всеки един етап от преходите, които една цивилизация трябва да направи за да може да стигне до там.

Мога просто да се надявам, че ще бъда достатъчно добър Ваш гид по този път!

Гласът на истината · 2 Юли 2025

Класификацията на Туатауан започва с най-примитивните форми на цивилизация когато едно общество осъзнае себе си като такова и започне да действа като единно цяло. Но не винаги простия "сбор" от индивиди на едно място може да се нарече цивилизация. Една цивилизация трябва да може лесно да се разграничава от племената, клановете или други социални групи където може да има много индивиди взаимодействащи си по различен начин, но групата като цяло едва ли може да се опише като цивилизация. За разграничаването на цивилизацията от по-прости (и примитивни) форми на обществена организация не спомага и липсата на точна дефиниция на понятия като нея, тоест, цивилизация, общество или култура на българския (а и на който и да е било) език. Въпреки многото опити да се дефинират точно тези думи няма всеобхватна дефиниция на нито една от тях и най-доброто, с което човек може да разполага е личната интуиция, която да избере една или друга дефиниция. Именно поради тези проблеми и аз съм принуден да използвам донякъде самоволно речника на българския език за да опиша (или поне да се опитам да опиша) понятията, които успявам да изкарам от подсъзнанието си. Аз също бих искал да има по-ясен речник-такъв какъвто имахме едно време на хуасаут-но човек трябва да може и да се справя с това, с което разполага. Това правя и аз в тази тема-вместо да Ви дам "суровите" понятия на хуасаут аз се опитвам да ги превеждам на български доколкото мога за да можете да ме разберете. Иначе би ми било по-лесно просто да си плуаьотвам на хуасаут, но дали бихте ме разбрали?

За да завърша темата за "непредставителния" език бих искал да кажа, че на хуасаут има по принцип повече думи отколкото на българския, но значенията им са много точно регулирани. Това означава, че за едно значение се използва строго специфична дума, която се явява като термин пасващ на мястото си всеки път когато се употребява. Тоест, езика е по-"сух" откъм символика или синоними, но по-ясен за разбиране. Например на български мога да използвам думите род, клан, етнос или дори общество от кръвно свързани хора почти като синоними, но на хуасаут си има само една дума за това и тя се употребява непрекъснато. За сметка на това тези понятия на български често, както бече бе споменато в предходния параграф, са не добре определени. Например думи като култура, общество, нация или етнос могат да носят много значения в зависимост от начина си на употреба. На български, както и на другите Индоевропейски езици, съществуват твърде много синоними в сравнение с хуасаута. От там идва и необходимостта да се "поограничи" речника до ниво в което превода може да бъде директен. Разбирам, че това налага използването на думи в непривичен за тях контекст, но Ви моля да приемете тази моя склонност като задължителна част от процеса на "извеждане" на спомените ми от подсъзнателното им обиталище. В стремежа си да бъда максимално точен аз "извайвам" българския език така, че да може да има най-висока степен на синхронизиране с хуасаута за да мога да предам спомена по най-правдоподобен начин. Затова и например избирам понятието цивилизация пред тези на народ или култура. Не че не може да се преведе класификацията като национална, народна или културна, но най-точно на оригинала за мен съответства думата цивилизация. Поради това я и използвам.

В тази тема думата цивилизация обозначава сбор от индивиди при които вече са възникнали определени властови отношения и те им позволяват да координират колективните си действия. Това е и оригиналния превод от хуасаут. Цивилизацията не е просто група от индивиди, а е обществото, което се получава когато тези индивиди вече могат да координират поведението си, и съответно целите си, след като вече са преминали през по-ранни етапи на развитие определили ги като етнос, или по-добре да се използва думата народ. Например ние Туатауаните в началото на историята си живеехме на траурути-малки групи от индивиди аналогични на племената в родово-общинния строй. Такива разпокъсани групички от индивиди, които просто съжителстват на една територия, дори и да имат общи език и култура не може да се определят като цивилизация в смисъла в който това понятие е използвано при класификацията, която се описва тук в тази тема. За да се говори за истинска цивилизация е необходимо отделните племена не само да могат да взаимодействат помежду си, но да имат общи цели и властови механизми за координация помежду си. Тоест, едва когато траурутите се обединиха и започна да съществува такова нещо като Туатауански народ се стигна и до нашата цивилизация. По-рано това бяха просто разпокъсани групи тук и там, които, да, можеха (до определена степен) да координират действията помежду си, но бяха много далеч от това да изваят някакви общи цели или постоянна организация. Аз отделям толкова внимание на определението на цивилизация тук именно защото прехода от племена към цивилизация ознаменува и началото на историята според Туатауанската класификация. Преди да имаме координирани групи няма и някаква "спойка", която да държи индивидите заедно в едно русло и се приема, че при такива форми на обществена организация разумните същества не могат да се развиват по нататък. Затова и аз отделих толкова много време и внимание на определението на думата цивилизация в този пост.

След това "лирично отклонение" мисля да се върна обратно в темата като разгледам всеки един от типовете цивилизации още веднъж, но доста по-обстойно този път и се опитам при второто си "минаване" на отделните типове да разкрия вътрешната динамика на обществата им в много по-голям детайл и поне се опитам да разкажа за това какви технологични достижения и разкрития на духовни тайни отличават тези типове един от друг за да Ви покажа защо тази класификация е построена по този начин, а и за да Ви "разведа" из възможните форми на обществено устройство, които могат да съществуват. С това мисля да продължа темата.

Гласът на истината · 11 Юли 2025

Както вече споделих неколкократно не всяка група от индивиди населяващи определена територия може да се определи като цивилизация. В оригиналната хуасаутска терминология това, което отличава цивилизацията от племената и родовете е наличието на обща цел и властови механизми, които да поддържат индивидите в посоката определена от нея. Тоест, трябва си обществена организация, а тя оставя следи във времето. Наличието на властови центрове, които могат да налагат волята си над останалите е именно разликата между дезорганизираните племена и същинската цивилизация. Тя съществува само когато тези племена са вече обединени под обща воля, откъдето и да идва тя. В най-простия случай това може да бъде монархическа династия, която поддържа статуса си чрез насилие над "конкурентите", но и други форми на обществен контрол са възможни. Важното е индивидите да могат да бъдат държани в определен социален ред и поради тази причина свободите им ограничени. В противен случай те могат да уронят координацията помежду си и поради тази причина да се разпадне общата посока към единната цел. Всъщност според класификацията на Туатауан е невъзможно съществуването на какъвто и да е било напредък без някаква форма на социална организация. Тоест, без да има някакъв властови център, който по някакъв начин да се налага над подчинените си индивиди не може да се развие никакво общество и няма как да се стигне до състояние на развитие както на технологията, така и на духовните познания, на обществото при което те да минат границата на първични инструменти и устно предавани легенди. Тоест, до тук със "захаросаните" митове за анархични общества при които индивидите "някак си" споделят всичко и няма доминиращи властови институции, а те се радват на свободата си без пречки от околния свят. Това са просто нескопосани опити за утопии, които човешкото въображение е родило опитвайки се да си представи идеалното общество. В реалния свят никога няма власт без потъпкване на някои свободи и никога индивидите не се организират само по взаимно съгласие. За това си трябва властови център и както си личи по името му той произлиза от това, че налага власт над околните. Тоест, не постига доминацията си по мирен начин.

Другата причина за (или по-скоро следствие от) образуването на цивилизация е разпространяването на някакви по-дълбоки духовни истини сред членовете на преди това съществуващите на съответната територия групи и приемането им за основополагащи принципи на обществото. Всяка една цивилизация започва своето развитие с някакви основополагащи истини, които представляват нейните първи закони. Без закон няма и цивилизация. Независимо дали тези истини ще са абсолютната власт на монарха, и неговото семейство, или подчинението на религиозна догма или дори, че всички индивиди са равни пред закона и той трябва да се отнася с тях като такива, утвърждаването им е равносилно на възникването на цивилизацията. Това и са онези вечни правила на базата на които се гради обществения живот. Без тях не може и утвърждаването им се равнява на възникването на цивилизация. Това утвърждаване обаче винаги става посредством прилагането на сила по един или друг начин. В противен случай винаги възниква опозиция, която под една или друга форма се противопоставя на възникващите правила и дърпа общественото устройство надолу-към по-примитивните, но добре устроени, племенни или родови форми на организация. Следователно възникването на цивилизацията съвпада с възникването на властовите центрове и по една или друга форма за нас двете са равносилни-историята на цивилизацията е история на възникването, организацията и развитието на властови центрове и едното не може без другото. Затова и за нас основния въпрос при срещата с други култури винаги беше кой управлява и в името на какво управлява. Няма развитие без власт, но съществуването ѝ не винаги е условие за развитие. Поради тази причина и в Туатауанската класификация началото на типизирането на цивилизациите става именно когато в едно общество се оформи властови център. Независимо дали той ще е най-стария индивид в племето, най-способния или дори най-находчивия, който с хитрост ще успее да оформи, и задържи, най-силната коалиция, с възникването на правила и ритуали, които дават власт някому, в името на нещо, възниква и цивилизацията. И според това кой над какво и как управлява ние съдихме и съответната култура. Това е начина по който се процедираше тогава-без власт няма и цивилизация, но без цел властта се самоубива.

Така че всъщност класификацията на Туатауан е начин да се проследява възникването, историята и в крайна сметка-колапса, или обратното-триумфа, на различни властови центрове, законите, които ги поддържат и в крайна сметка-ценносттите, които тези закони носят. Труден е пътят през времето за всяко едно общество, но това което може да го направи много по-лесен или по-труден е избирането на подходящи принципи на които да се базира то. Ние вярвахме, че във всеки един момент-дори и в своите най-тежки мигове, пред една цивилизация винаги стоят както избори, които могат да я засилят и да направят така, че тя да преуспее, така и такива, които да я смажат и в последствие унищожат. И това е валидно за всяка една цивилизация, във всеки един момент от времето. Проблемът е, че не винаги положителните избори са най-забележимите такива, а онези, които водят до отрицателни резултати изглеждат далеч по-предпочитани. Това Творение е така устроено, че най-добрите решения не са най-очевидните такива, а точно обратното-пред тях стоят "планини" от привлекателни, но в крайна сметка пагубни избори и трябва определена доза смелост на едно общество за да може то да култивира необходимото зрение за да вижда през тези планини от погрешни избори. Именно за култивирането на тази смелост ние похарчихме не малко време и внимание за да се самовъзпитаме как да можем да отсяваме "житото от плявата" и да вървим по най-добрите пътища, дори когато те далеч не са най-леките такива. Така и ние наблюдавахме, че цивилизации, които успяват да направят същото и се стремят да намерят най-ефективните, моралините или като цяло правилните пътища, колкото и трудни да са те, успяват да се развиват и да достигнат до все по-високи нива както на технологични, така и на духовни, способностти, докато обратното също е вярно-цивилизации, които избират по-лесните и по-очевидните решения на проблемите си упадат и постепенно замират сривайки се под теглото на собствените си грешки. И тези тежки истини решихме да отразим и в класификацията си. Затова властовите центрове се съдят по това дали могат или не да преведат подопечните си индивиди през тежките избори, които са необходими за да може да се развива цивилизацията през различните периоди на съществуването ѝ и отделните типове цивилизации се различават по уменията на тези центрове да се справят с тази задача. Колкото по-близо до Твореца се изкачва една цивилизация, толкова по-трудно става за нея да "удържа" стремежа на силите целящи разпада на обществото да го погубят и толкова по-лесно, а и приятно, става просто да се откаже от по-нататъшния път напред. Но именно в тези моменти, когато най-силно се подлага на изпитание властовия център, се и разбира неговата сила и умение да се справя с обстоятелствата, както и неговата воля да изпълни целта си-да доведе цивилизацията до сливане с Твореца или до метаморфозата ѝ в Творци. Именно заради това и изследването на пътя през времето, който тази класификация предоставя, не представлява нищо друго освен изследване на развитието на различни властови центрове.

Гласът на истината · 15 Юли 2025

Цивилизациите тип 1 започват историята си като властови центрове успяващи (някак си) да покорят околните племена, кланове, родове, или каквито е да е било групи от индивиди, които съществуват на територията, на която те действат, при което волята, и съответно целта, на едни индивиди се налага над тази на околните. Ние, Туатауаните, винаги сме считали налагането на една воля над друга за началото на обществото като такова и за точката, от която историята започва. Именно чрез силата се ражда и успехът на една цивилизация и точката в която един разумен вид се утвърждава като такъв, над своите естествени съперници в средата, в която той се развива, е точно момента, в който той може да употреби сила над всички останали-момента, в който той се превръща в доминантния вид в средата си и се изкачва на върха на "хранителната си верига" (това словосъчетание може да се разбира както метафорично, така и буквално-в зависимост от контекста е). Без да притежава тази сила видът никога не може да се организира в структура, която да издържи изпитанията на времето и рано или късно бива спрян от конкуренти. Да, знам, че звучи доста смразяващо и може би не е най-очакваното нещо, което бихте чули в един форум за духовно развитие, но историята започва именно със силата да се доминират другите и способността да се задържи тази сила, според класификацията на Туатауан. Чистата физическа доминация над околите създава властовите центрове, които пък създават цивилизациите, но пък принципите, които те приемат за основополагащи, изграждат културата, която е важна за да може този властови център да устои във времето. Такъв е естествения закон според нас и всеки, който се опитва да го заличи или по някакъв начин да се отрече от него бива обречен на провал, а цивилизацията му-на изчезване. Ето защо общества, които са станали твърсе "меки" в налагането и спазването на общовалидните правила, които са ги изградили като такива, или пък общества, които се опитват да се отрекат от силата като начин за поддържане на обществена организация, са обречени на провал по начало според нашите разбирания. Самоподдръжката на едно общество започва и завършва с неговите способностти да упражнява насилие както над собствените си членове, така и над околните, и докато тази способност е налице обществото е живо и може да се развива. Но това насилие никога не е случайно и само по себе си (тогава обществото се разпада), а трябва да е в името на нещо и това нещо, този идеал, се налага като общоподържащата цел на властовия център. Именно така работи обществената механика при хората, а и при всички разумни видове в рамките на това Творение. Властовия център е това, което поддържа само определена форма на организация угодна нему и унищожава всички нейни конкуренти. Коя точно форма на организация се поддържа може силно да зависи, и е уникална от център на център, но винаги има такава. И в това точно се заключава обществената динамика основополагаща за всички цивилизации-един властови център издига правилата поддържащи нему над всички останали принципи на обществения живот и постепенно развива все по-сложни и по-сложни мрежи от взаимодействия между индивидите в това общество в своя полза докато накрая (ако историята на властовия център въобвще стигне до точката си на всеобщо разкриване) накара самите им Души да изберат пътеката си през тази Вселена, през това Творение, в съответствие с неговия собствен избор. А той (за рамките на това Творение) е винаги да се излезе от рамките на това Творение като Творец сред Творци сам по себе си (левия път) или да се слее с Първоизточника и да изчезне завинаги от рамките на Творението (десния път). И в "навигирането" на Душите по този път, в следването на Изборът им, се крие целия смисъл на съществуването на цивилизациите въобвще (или поне така си мислихме някога в Тиахуанопан-а).

В началото на своето развитие всеки властови център не може да разчита на нищо повече освен на мускулната сила на налагащите го. Дори когато става въпрос за постигане на доминация чрез използването на одомашнени животни (например в човешката история ярък пример за доминация чрез одомашняване е това на коня и последвалото откритие на колелото чрез което се развиват първите бойни колесници) пак се опира до мускулна сила-само че този път от страна на животни, които хората използват-най-често за водене на война, тоест доминация над околните. Не са по-различни нещата и при други интелигентни видове с характеристики различни от хоминидните-развитието на обществото винаги започва с откриването на някакава "тайна"-средство чрез което става възможна доминацията първо над конкурентните (или хищническите) видове, а в последствие и над себеподобните. При нас хората тази тайна е безпорно тайната на огъня чрез която видът ни се е научил да доминира над всички останали, но за други видове може да е всичко от езика, през социалната организация-ловът и отбраната на групи, та чак до употребата на по-"далекобойни" оръжия като лък и стрели, прашки и т.н.. Важното е, че в генезиса на всеки разумен вид навсякъде в тази Вселена, в това Творение, стои усвояването на някаква технологична тайна, която довежда до възможността способността за насилие на (и над) този вид да нарастне многократно до точката в която тя надминава тази на всеки възможен техен конкурент в дивата природа и служи като организационен фактор на обществото, което този вид изгражда. Винаги се опира до способността за прилагане на насилие, дори и при най-миролюбивите цивилизации, защото именно тя позволява на вида да се справи с предизвикателствата на дивата природа и да начене наличието на социална организация у него. Така е устроена Вселената и за съжаление няма изцяло "мирни" видове, които са се отказали от способността за използване на насилие в името на по-"висши" цели. Просто самото Творение не работи така. Но да се върнем към темата за зачеването на цивилизацията у разумните същества.

Както вече казах в основата на възникването на властови център стои възникването на някаква нова технология, или умение, което многократно увеличава способността за агресия на една група индивиди над конкурентните им видове сред дивата природа и (или) над другите групи от индивиди населяващи дадения район. Това може да е всичко от възникването на езика, който позволява достигането на такава координация на членовете на групата, че сега са възможни действия на които немите им конкуренти са просто неспособни, през възникването на някаква примитивна форма на култура или на социална йерархия, която да носи и която пак води до същото-несравнима степен на социална кохезия, която буквално унищожава конкуренцията си, до ново технологично откритие, което дава силата на групата да доминира всички (и всичко) останало-за пример вече дадохме откриването на огъня, но същото може да се каже и за други технологични "пробиви" като гореспоменатото одомашняване на коня и откритие на колелото, откриването на металите, особено на бронза и желязото за съответните общества, които са го направили, началото на земеделието, развиването на първите монархии от технологията за напояване на земята (и социалната координация, която тя изисква) и т.н.. Важното в случая е наличието на някакво предимство, което нововъведението у една група има и ѝ дава възможност да измести останалите групи от пътя си и да променя средата по свое желание. В това се и изразява и произходът на цивилизацията по наша преценка-именно във възможността да се контролират околните условия по начин, по който другите видове в местообитанието си и другите групи от същия вид просто не могат да достигнат и способността за насилие над тях, която този контрол носи. Двете са неразривно свързани в рамките на цялото Творение и то при всички форми на разумен живот-откриването на нещо ново, което подпомага популацията да вземе връх над околните неминуемо е необходимо за създаването на властови център, а от там и цивилизация и съответно всяка цивилизация се крепи на открития, които ѝ дават възможност да доминира над над другите видове в хабитата си и над околните групи от същия вид. Така просто е устроено това Творение. Да се върви срещу този основополагащ принцип си е просто групово самоубийство! Колкото и по-"лекосърдечни" Души да се опитват да Ви убеждават в противното това просто не е вярно-цивилизацията произхожда от доминацията на една група над друга група и каквото и да стои в основата на тази доминация, то е просто необходимото условие, стъпката напред, от която нататък започва историята, но не и някаква нейна "привичка" характерна за едни (агресивни) общества и липсваща у други (пасивни) такива. Това мислене, с агресивните и пасивните общества, както и внушението, че може да съществуват изцяло пасивни цивилизации, които на практика никога не употребяват насилие, е просто грешно и лъжа породена от човешката склонност да възхвалява идеали (които обаче никога не съществуват и не могат да съществуват в реалния свят) и да вярва в утопии. Творението просто не работи така!

Всяка цивилизация започва историята си като властови център възникнал след някакво нововъведение, но възникването на някакво нововъведение не винаги е условие за появата на властови център и съответно цивилизация. Съвсем възможно е една култура да възникне след едно, или няколко, нововъведение(я), които да направят доминацията ѝ над средата и останалите култури възможна, но никога да не достигне до величината на цивилизация, която да дърпа напред членовете си. (Затова и аз в тази тема, а и в други започнати и поддържани от мен, говоря за цивилизации, а не за култури-напълно е възможно да има култури, които никога не достигат стадия на напълно оформени цивилизации, но обратното никога не е вярно-всяка цивилизация си има отличителна култура, която я разграничава от всяка останала.) Затова казах вече неколкократно, че е необходим някакъв властови механизъм, който да се породи от възникналото нововъведение или нововъведения. Иначе те ще се причислят към използваните от дадена култура, но може и никога да не подействат като някакъв обединяващ фактор за възникването на истинска цивилизация, която да е способна да обединява отделните цели на групите, и дори индивидите, в една обща такава. Например, за възникването на първите цивилизации в "съвременната" (а дали е истинската не се знае още) история на човечеството като Египет и Шумер е било необходимо нещо повече от възникването само на земеделието-било е необходимо възникването на централизирана власт държана от определен монарх чрез която да се "канализира" новооткритото (според съвременната наука, а дали наистина е било новооткрито или дадено ще се разбере някой ден) земеделие за да могат големите групи от хора сега вече и да бъдат справедливо (или не толкова) управлявани. В противен случай, за което има доста доказателства в историята, земеделието може многократно да увеличи населението на дадена територия (и по този начин да "галванизира" културата на нея), но не може да роди напълно оформена цивилизация само по себе си. Друг пример е одмашняването на коня, и на други домашни животни, и появата на скотовъдния начин на живот, но не и задължително на добре структурирани общества от него. Скотовъдци съществуват от самата поява на коня, и на другите домашни животни, но за възникването на истински номадски племена-а от тях и на цивилизации е било необходимо и откритието и развиването на централизираната власт. Още един пример може да се намери и в историята на древна Гърция, че и Тракия-тези общества, достигнали до стадия на развитие на града-държава, са имали много напредничева за времето си култура способна да генерира редица нововъведения в различни сфери, но неспособността им да се обединят в една истинска държава-тоест да попаднат под контрола (или "опеката") на властови център не им е позволила да разпрострат и използват нововъведенията си на по-голяма територия и сред повече хора. Било е необходимо идването на сила отвъд техните граници-каквато се явява Македония първо на Филип, а после и на сина му Александър, която да концентрира новите достижения в едно по-организирано общество и чак след това да превземе най-голямата империя съществувала дотогава-Персия. А по-късно, с идването на Римската империя, тези достижения успяват да се обособят в рамките на една доста по-централизирана и следователно способна да се самоуправлява култура. Изводът от казаното до тук е, че е необходимо някакво нововъведение за да се развие властови център, от който да започне истинска цивилизация, но нововъведенията сами по себе си не могат да изградят нищо. Едва когато са "под шапката" на един властови център, който е способен да увлече членовете на обществото в една единна пътека тези нововъведения могат да се разгърнат до пълния си потенциал и да послужат за просперирането на обществото във все по-голяма, и нарастваща във времето, степен. Само тогава нововъведенията могат да образуват една самоподдържаща се система която произвежда нови и нови открития с времето тласкайки цивилизацията напред. В противен случай-ако попаднат сред разпокъсани, колкото и да са продуктивни, адаптивни или просто способни, групи от индивиди тези открития, да, могат да бъдат интегрирани за да развият културата им, но никога не могат да достигнат пълния си потенциал-никога не могат да се превърнат в генератори на все нови и нови открития в един самоподдържащ се цикъл тласкащ цялото общество напред. За тази цел е необходима поне някаква форма на властови отношения между индивидите. Разпокъсани и отделени те просто нямат потенциала да "попият" нововъведения отвъд някаква определена граница и техния ефект деградира, а не акумулира.

Границата отвъд която нововъведенията се акумулират, а не деградират е именно появата на цивилизацията като такава. Властовият център трябва да е способен да използва едни нововъведения за появата на други такива, при което той непрекъснато разширява ефекта си. В противен случай (и както се е случвало много често през историята) той достига пика си и постепенно деградира. Но това се получава не защото самите нововъведения имат някакъв деградиращ ефект сами по себе си, а именно защото властовия център не може адекватно да надгражда над всяко от тях и с течение на времето започва да се свива и накрая-умира. Именно в способността си да се разширяват и надграждат едно над друго нововъведенията си се отличават успешните-тоест, онези, които могат да доведат членовете си до крайния избор на Душите им, от неуспешните властови центрове. Повечето властови центрове са неуспешни и това не е случайно-все пак много малко, и то по много "фин" начин, властови структури могат да постигнат онзи баланс, който се изисква за да могат членовете им да изразят Душите си в тяхната цялост. Необходим е отделен властови център за всеки "тип" Дух, а в реалния свят тези Души винаги се смесват и винаги идват във всевъзможни състояния "отракани" от кармата по един или друг начин твърде далеч от истинските им Аз-ове. Необходимо е огромно майсторство от страна на властимащите и много дълбоко разбиране на Душите им за да могат да постигнат онзи перфектен баланс, при който властовия център така се развива, че съдбата му пасва идеално на тази на Душите му членове за да може те да достигнат до пълната си себеотдаденост и, в последствие, да намерят истинската си цел, която и да осъществят, пак чрез него. Много са малко случаите когато това става и те винаги довеждат до цивилизации от типовете 8 и дори 9. Но това е съвсем отделна тема. Това, което исках да кажа по адрес на властовите центрове и тяхната взаимовръзка с нововъведенията бе, че се изисква определено умение, определено "майсторство", от страна на цивилизациите, които те поддържат, за да може властовия център да издържи на натоварването, което постоянната еволюция на нововъведенията изисква. И това се постига само от едно много малко малцинство от тях. Повечето затъват в собствените си грешки и с течение на времето започват да деградират, а не да прогресират. С това казано съдбата на цивилизациите става ясна-те се образуват когато един властови център получи възможност да властва над средата и околните групи чрез някакво нововъведение силно увеличаващо способностите на членовете му. Това нововъведение води до появата на нови и нови такива, които тласкат историята на така възникналата цивилизация напред. Тя може да се справи с натиска породен от това постоянно движение напред като все по-добре интегрира властимащите индивиди в този непрекъснат процес на еволюция и така "избира" онези от тях, които могат да се "справят" с нововъведенията на позиции на власт. Или е възможно да закостнее и да започне да въвежда все по-неадекватни политики за да може един определен елит да се задържи на власт и така самата ѝ структура да започне да действа сама срещу себе си. В първия случай цивилизацията се развива все по-силно и по-силно като това движение напред може, един ден, да свърши дори в самия Първоизточник като част от него или като Творци в чисто ново Товрение (тяхното си), при което цивилизацията ще изпълни своята роля заложена ѝ от самата съдба, от самия Творец, а във втория случай цивилизацията просто ще се разпадне под напора на собствената си неадекватност да се справя със същите сили, които са я сътворили. И това в най-общ план е съдбата на цивилизациите като цяло-процес започващ още с възникването им като властови центрове при тип 1 цивилизациите и завършващ със сливането на членовете им с Първоизточника или обособяването като такива в някоя друга Вселена-в Творение изградено от самите тях!

Гласът на истината · 27 Юли 2025

Властовите центрове имат огромно значение за възникването, поддържането и развитието на цивилизациите. Те са до такава степен равносилни на тях, че историите на двете трудно биха могли да се отделят една от дрига като отделни линии. Но съдбата на властовите центрове, и от там на цивилизациите като цяло, силно зависи от един невидим, но всепроницаем фактор-духовните принципи, които една цивилизация е приела за основополагащи. Без тях я няма сплотеността, която крепи едно общество, а без здраво общество развитието на цивилизация е невъзможно. Дори и един властови център да успее някак си да възникне в среда без силна връзка между индивидите и без да има нещо отвъд него, което да ги обединява, нещо което само се поддържа от него, но не е в способността му да управлява или дори само да насочва, то съдбата на подобен властови център би била тежка и мимолетна, защото на силите, които ще се опитват да го унищожат отвътре няма да може да им се окаже противодействие и при първото колебание в управлението на центъра той би се разпаднал. И в историята е имало много случай на подобни центрове-най-често монархически династии държани не от друго, а от силата на монарха да поддържа импреията си и да управлява различни народи скрепени не от общи история, култура или някакви други ценностти, а само от волята на покорилата ги династия. И в момента в който във властта на династията възникне някакъв проблем-най-често причинен от вътрешни търкания сред нейните членове-цялата империя се разпада защото няма култура, няма ценности, няма спойка между различните хора сред управляваните. И това е така без значение колко силна или жестока е била централната власт преди това-просто без някакви основополагащи принципи, които да стоят зад обществото, само със страх и със сила не може да възникне трайна социална организация. Не може да има истинска цивилизация, която да устои на изпитанията на времето. Такава цивилизация изисква нещо повече от организирано насилие за да се закрепи. Както казахме по-рано-изисква култура. А културата израства от общоприети хуманни принципи, които се възприемат от населението като свои. Принципи, които се основават на дълбоки духовни истини. Така, че без определен напредък в проникването в духовното няма и цивилизация, която да обединява индивидите заедно в пътя им напред. Път, които се оказва и Път към разбиране на Бога. Такива истина именно градят културите, а от там и цивилизациите, като общества от разумни същества обединени около обща цел. Цел, която по един или друг начин винаги е свързана с разбирането на истината за това Творение, а от там-и за Бога. Без проникване в тази материя няма и развитие в социалната организация. Обществата остават на примитивно ниво в своето развитие, властовите центрове, които биха могли да ги изкарат от там замират удавени в собствените си стремежи за повече "благинки" и контрол и може да се стигне до там че дори и обществото като цяло да изчезне разпарчетосано на множество отделни групички водещи едва едва успешно съществуване на границата на оцеляването си. Така че, в крайна сметка, духовните истини, които крепят всяка една цивилизация, се оказват много по-важни за нейното оцеляване, и развитие като цяло, отколкото първоначално може да се предположи и всяко общество пренебрегващо ролята им се обрича на разпад и на неминуема смърт!

Духовните истини, които обединяват обществото и са отговорни за сцеплението между индивидите му, могат да бъдат много различни една от друга, но това което обединява всички тях е че те се простират отвъд видимото и онова, което може да се обхване със сетивата към някакви "неразгадаеми тайни", които определят битието както на обществото, като съставено от индивиди, така и съществуването като цяло и позицията по тези въпроси прониква из всички елементи на обществения живот. Именно чрез вземането на страна по въпроси, които иначе са неразгадаеми за нивото на познания, на които се намира обществото в дадения момент възникват законите, които определят развитието на неговия живот и курса на цивилизацията като цяло. Въпроси като има ли Бог, как е произлязъл съответния разумен вид, какво трябва да бъде отношението към младите или старите, откъде идват душите и има ли изобщо такова нещо като Душа, как трябва да е организирано обществото и какво е наистина ценно не намират своя отговор в злободневното ежедневие на дните, но се явяват основополагащи за цялото общество. И именно отговорите на тези въпроси могат да се потърсят само от дисциплините като религия и философия които излизат отвъд него и се опитват да ги намерят в "по-дълбоките" слоеве на битието. За да може обществото изобщо да функционира, и още повече-за да може цивилизацията да се развива, е необходимо именно да се заеме позиция по онези скрити въпроси, чиито отговор не може да бъде лесно намерен от сетивата, поне не и в околния свят като проста и дадена за достигане истина която опита може да покаже, а да се "рискува" с приемането на позиция по въпрос, на който няма как да се знае отговора. Няма как освен чрез залагането на интуицията-на онова скрито познание, което е достъпно само за Душата. И така се оформят цели "корпуси" от "истини" достигнати чрез вътрешните очи, които и представляват духовните, моралните и като цяло скритите основи на цивилизациите. Граденето на тези основи е процес с не по-малко значение от нововъведенията, които увеличават техните способностти за агресия и доминация над другите и грешка тук може да означава неизбежната кончина на цивилизацията с каквито и други способностти да разполага. Просто от "корпуса" от скрити истини, който тя е приела за основен се крепи оцеляването ѝ като единно цяло, а не просто като механичен сбор от индивиди подчинени на обща власт и както видяхме от примера с монархиите господстващи над разнородни народи да имаш силата да подчиниш околните никога не е достатъчно за да задържиш властта си над тях. Затова нововъведенията в технологичен, или дори в обществен, че и духовен, план, трябва да бъдат подплатени с развитието на съответната култура, която да може да обясни кой, какво, как и кога да прави в обществото и да разполага с непротиворечиви метафизични обяснения защитаващи тези разпределения. А това не се постига лесно. Изисква се нещо повече от "няколко правилни налучквания" на отговорите на вечните метафизически въпроси за да се изгради, и оцелее, подобна култура. Изисква се "намеса свише", била тя явна или неявна, която тази цивилизация трябва да получи за да може съществуването ѝ във времето да може да бъде гарантирано и просперитета ѝ поддържан. Подобна намеса винаги си личи от далече, но никога не е неминуемо видима в съответното време и място. Тя може да бъде както пряка с откриване на дълбоки духовни истини (от типа на откровенията, за които се разказва в Библията, че и други Свещенни книги), така и непряка и "изпращането" на съответни Души, които знаят отговорите, които има да се знаят, и се опитват да ги разкриват на други, не толкова напреднали, Души. Но под каквато и форма да идва крайния резултат от подобна намеса е един и същ-оформянето на корпус от идеи, които да крепят обществото по Пътя му през времето, та чак до Твореца.

За една цивилизация се разбира, че е готова да започне своя земен път едва тогава когато нейния корпус от идеи, които ще я крепят през времето, бъде подложен на изпитанията на този свят. Иначе имаме просто един властови център, който може и да изгрее след някакво нововъведение чрез което да получи власт над средата и околните племена, но след това бързо и ще залезе разкъсван от неадекватността на основите на обществото, което ще изгради. Именно изпитанието да се задържи във времето е основния признак по който истинските цивилизации се разграничават от моментните придобивания на власт от едни или други групи от индивиди. А за да може това придобиване на власт да издържи на времето се изисква корпуса от идеи, който го поддържа, да е достатъчно консистентен така, че да не може да бъде разкъсван от определени индивиди, или групи от индивиди, които искат да навредят на съответното общество. Такива индивиди винаги се намират, защото разрушаването на едно общество е винаги много по-лесно от съграждането му и в процеса възникват много повече възможности за получаване на власт над околните отколкото ако трябва да се спазват някакви дълговечни писани и неписани закони които по презумция изискват умереност и дисциплина лишавайки индивида от неминуема награда тук и сега за сметка на по-благотворни последствия за обществото в дългосрочен план. Именно по опазването на обществото от такива индивиди, както и всякакъв род вътрешни и външни заплахи, се различават онези корпуси от идеи които са в синхрон с вечността и другите, които са просто изградени от съзнанията на индивидите с цел увеличаване само и единствено на техния собствен просперитет. Всъщност цивилизацията възниква именно когато се появяват корпусите от идеи от първия вид и се разпада когато тези от втория вид вземат превес. Лесно е едно изградено с много труд, мъки, пот и кръв общество да се разпадне под натиска на индивиди, или групи от индивиди, търсещи незабавна награда и всякакви други форми на удоволствия, които идват с отричането на продължителния просперитет за сметка на удовлетворяването на желанията тук и сега, но е много по-трудно от едно общество докарано до ръба, или дори просто от случайни агрегации от индивиди, или групи от индивиди, да се направи наново цивилизация. Второто наистина изисква "вдъхновение свише" докато първото може да бъде направено от всеки прахосник. Така всяка цивилизация е непрекъснато застрашена от изменения в корпуса ѝ от идеи, които могат да предизвикат безвъзвратни увреждания у обществото ѝ с летален край. Но да се седи само върху едни и същи основи от началото на развитието си до момента на достигане на Твореца е също напълно невъзможно. Както казах няколко пъти самата цивилизация се поражда от нововъведения, които увеличават възможностите на членовете ѝ до такива степени, че става възможно те да изместят цялата конкуренция от определена територия и да поставят факторите на околната среда, които иначе биха застрашили оцеляването на едно общество в по-дългосрочен план, под контрола на цивилизацията. Тя се поддържа от нововъведения и те са неделима част от процеса на нейното развитие-та чак до самта среща с Твореца. Но всяко нововъведение предизвиква социални (и много често и екологични) последици от употребата си. Това означава, че едни и същи нововъведения, които първоначално са необходими на цивилизацията за да стимулират нейното развитие също така и предизвикват дълбоки промени у нея. Промени, които засягат самите ѝ устои, ако не бъдат съблюдавани цял куп от правила за ограничаване на щетите от и правилното впрягане на съответните нововъведения. Правила, които първоначално не съществуват в корпуса от идеи с който възниква цивилизацията. Тоест, тези правила трябва постепенно и много внимателно да бъдат вкарвани в него и да се преценява случай по случай какви правила и в каква степен да бъдат добавяни към този корпус от идеи за да може да се осигури адекватността му с времето и цивилизацията да се предпази от самоунищожение поради неразумно използване на собствените си открития. Следователно по начало в корпуса от идеи е необходимо да присъства определена доза гъвкавост за да може той адекватно да понася промените с времето и развитието на обществото. Но твърде много гъвкавост може да доведе до неговия разпад поради попадането в корпуса на идеи които биха окуражили не толкова "плодотворни" членове на обществото да получат твърде много контрол над него, идеи които биха довели до екологични катастрофи или невъзвратима загуба на хабитат и/или неговата продуктивност, както и като цяло лоши идеи, които обаче биха се харесали на публиката като цяло поради тяхната простота или защото изглеждат като лесни решения за трудни проблеми. Така че твърде много гъвкавост не е добро решения за нито един корпус от идеи. Следователно обществото така трябва да разглежда своите основи, че корпусът от идеи, на който се крепи, да остане достатъчно консервативен от момента на зачеването на цивилизацията до нейната среща с Твореца и едновременно с това да позволява толкова широки промени, че да осигури посрещането на последствията от всички нововъведения които ще разтърсят цивилизацията през цялото това време. Ето това наистина изисква вдъхновение свише и са много малко цивилизациите, които наистина го получават.

За да издържи една цивилизация изпитанията на времето е необходимо наистина корпуса от идеи, който я крепи, да бъде в практически идеални съотношения на противоречащи си концепции за да може той да издържи едновременно на промените, които ще настъпят при навлизането на нови и нови нововъведения през развитието на тази цивилизация и заедно с това да остане достатъчно консервативен за да я запази като единно цяло без да саморазруши средата си, да отчужди членовете си или да направя някакви други грешки, които да доведат до нейния край. А това е доста трудно да се постигне и само малцина цивилизации успяват да го направят. Именно в процеса на отсяването на цивилизациите и възникват онези от тях, които успяват да намерят този баланс и по този начин се "нагаждат" така към условията както на външната си среда, така и на собствената си вътрешна рамка на развитие, че успяват да се превърнат в "стожерите на съдбата" на по-примитивни цивилизации, които им се явяват като подопечни такива. По-късно тези цивилизации могат да последват техните модели на развитие и така те, на свой ред, да се превърнат в ръководителите над други цивилизации и т.н. докато това Творение съществува. И по този начин се обособяват цели "потоци" от сходни по своите идейни концепции цивилизации, които могат и да не делят обща физиологична база, но със сигурност установяват обща философска такава. И именно тези потоци от цивилизации определят структурата на времепространството, както и на всички нива на плътност в по-тънките сфери, където сходни се привличат със сходни, а различни се отдалечават една от друга. Ако някога сте се замисляли кой точно отговаря за структурата на Творението такава каквато я възприемаме, то отговорът е именно тези потоци от цивилизации на различно ниво на развитието си, но с общи цели за него. На новопоявяващите се цивилизации им остава просто да изберат поток и да го следват чак до собствената си среща с Твореца или пък да се самоунищожат (или бъдат унищожени) поради неспособността си да направят този избор. Техния цял житейски цикъл може да бъде вкаран в много тесни рамки от цивилизациите управляващи потоците и буквално да не им се даде възможност "да мръднат", ако се присъединят към "погрешния поток". От взаимодействията между "големите" цивилизации-тоест онези от по-висок тип-зависят и пътищата достъпни за по-малките такива. А те пък на свой ред имат възможност да избират само между ограничен брой потоци към които да се включат (често дори само два). Но Творението е така направено, че винаги да има избор, дори и в най-напрегнатите ситуации. Това правило важи в пълна степен дори за потоците от цивилизации, които непрекъснато се опитват да се разширяват увличайки нови и нови цивилизации към крайната си цел-а именно срещата с Твореца и сливането с Първоизточника при десните цивилизации; или превръщането в Творци и излизането извън рамките на това Творение при левите такива, без да дават много "пространство за маневриране" на по-примитивните цивилизации. Дори и тези гиганти са принудени да се съобразяват с динамиката си едни на други (тема, която ще бъде по-подробно разгледана когато се стигне до цивилизациите от типовете 7, 8 и 9 и взаимодействията помежду им) и по този начин да отворят пространство за по-ниските типове цивилизации в което те да могат да изразят уникалността си. Но тази уникалност може и да им струва скъпо, защото както вече бе споменато в тази тема много малко са цивилизациите, които успяват да намерят правилния баланс за да оцелеят и да се развият самостоятелно, а отсъствието. или отказа от помощ. от страна на по-развитите цивилизации може да обрече по-примитивните такива на смърт поради невъзможността да удържат последиците от собственото си развитие. И така цикъла ще се затвори отново и отново докато едни цивилизации успяват да нагодят корпусите си от идеи на външните и вътрешните си условия и проправят път за техния поток на развитие, а други такива си "отиват" на ранни, ранни етапи от развитието си, защото не могат да разберат правилната комбинация от идеи в точните им пропорции за да подсигурят оцеляването си.

8-те типа цивилизации (според класификацията на Туатауан)

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач

Гласът на истината

Духовен Търсач