P
praiseyou
Гост
Понеже темата която искам да развия е малко повече от комплексна и не знам точно от къде да започна.. ще започна с това:
Тази песен няма много общо с темата ама ми е любима от малък.. 
Всъщност искам да поразсъждавам на глас за някои неща които ме човъркат от няколко месеца, но чак сега намерих достатъчно стимули да ги изразя на глас. Силна мотивация ми дават 2 те двойни кафета и чистата форма на вбесяване от глупостите с които си губим времето.. Та темата е:
Матричното мислене, Баланса, Импулсите (вибрацията), Депресията, Вселенските закони, Съзнанието и насочването му и Отговорността..
…в крайна сметка нищо ново ама все пак да си кажа
Въведение
Да започнем със Света днес.. Към днешна дата 03.02.2012 година нещата стоят горе долу така: Имаме едни 7 или 8 милиарда човека (вече им изгубих бройката), които общо взето действаме като в някаква мъгла или по скоро на автопилот – събуждаме се, ходим до тоалетна, закусваме гледайки телевизия, отиваме на работа, прибираме се, ходим до тоалетна, вечеряме гледайки телевизия и после заспиваме удволетворени, че и днес сме изкарали 20-30-100 кинта и по този начин сме били ползотворни за Обществото, Себе си и Европейския съюз (супер важно!). Малко по-малко дните си минават докато ние сме вторачени в телевизора и чакаме да ни разкажат какви важни неща са се случили днес – примерно някъв пич на 55 години милионер го давали в някакво телевизионно предаване, търсил си съпруга и разбира се си намира едно 22 годишно девойче, което с дългия си житейски опит отлично знае какво е любовта и си е направила сметката, че да продадеш тялото, красотата и свободата си за някви кинти е много добра оферта! Все пак има икономическа криза, която въпреки, че всеки човек с елементарно образование може да предвиди, обаче хилядите висшисти, професори, доктори и прочее, които смятат сметките някак си не могли да ги сметнат. Вервам Ви!
Та натоварени от разни мисли спрямо разни 22 годишни девойчета и вглъбени в ежедневието си, ние се разболяваме.. Какво правим тогава ? Разбира се, няма нужда да търсиме причината за болестта – тя е ясна ! Някви бактерии ли там вируси ли що.. абе някви микроогранизми се били наплодили та за това трябвало да се праска всичко бактерио-вирусо-убиващ антибиотик… Натоварени от мислите за живота и битието на тази 22 годишна девойка си ходим по улицата и виждаме човек, който усещаме като близък по някакъв начин или имаме някакъв неопределено влечение към него (в случая нямам предвид сексуално) и искаме да го заговорим.. „Не е НОРМАЛНО да го заговоря“ мислиме си ние.. ами ако е от същия пол и ни помисли за обратни ?.. „Ами ако е приятелка на брата на балдъзата на чичото на приятелката ми и й каже, че съм я заговорил и приятелката ми разбере накриво нещата?“
…
Така замислени за поредната телевизионна сензация/звезда/мега-мачо-човек ставаме на 75 години.. започваме да мислим – „какво точно постигнах аз в живота си? Разбрах, че „звездата“ е имала 4 брака, 18 деца, едното от които се е самоубило.. абе всякви яки клюки научих ама нещо май нищо не направих, освен 40000 кг л-на и 2 деца, които не съм виждал и чувал от 3 години ама то е нормално в тоя забързан свят..“
….
Лошата новина е, че това не са мислите на поредния депресиран човек, а това е въведението върху чиято основа смятам да поразсъждавам
Матричното мислене
За мен по-горният начин на мислене се нарича „Матрично мислене“, въпреки, че има доста по добри езотерични определения за този тип мислене, които аз лично не мога да схвана напълно. Защо матрично? – защото хората сме уеднаквени в мисленето (несвободното/непродуктивното) и съответно в поведението си или с други думи сме като излезнали от една матрица.. или поне така ни се набива от тези, които имат интерес да държат Съзнанието ни на автопилот и да не видим така простичката истина.. Този тип мислене общо взето води само до негативни неща. Понеже ни е казано и показано , че примерно „хубавите“ хора трябва да са слаби, да имат цице, да имат пари и прочее.. и така поредния филм, поредната доза саморазрушителни импулси/вибрации от сорта „ми аз съм 95 кила, а според таблицата (забелжете) ТРЯБВА да съм около 80 кила, понеже се вадят от ръста 100 сантиметра и постигаме ИДЕАЛНОТО тегло“. А всъщност никой не ни казва, че ВСЕКИ един от нас е уникален по своята степен на развитие, бързина на мислене, физиологични предпоставки, съдба и прочее.
….
Поради този начин на мислене (автопилотно) ние обикновено никога не разбираме истинската причина да си циклиме на тая Земя. Защо се получава така ? – защото Съзнанието ни е насочено към Илюзиорни неща а не се спира в този момент, който всъщност наистина имаме – Момента Сега. Повечето деца живеят в този момент (за съжаление има доста родители, които упорито се опитват да ги изкарат от него и най-често успяват с времето). Например като деца сме се карали с някой, но след 5 минути отново си играем с него, понеже оценяваме Момента в който няма място за минали събития.
Импулсите (вибрациите), Съзнанието и Баланса
Относно Вибрациите.. аз ги наричам импулси, че ми е по лесно да си ги представя.. Всяко наше движение, мисъл се отразява в Цялото, колкото и да е незначителна тази мисъл или движение да ни се струва (например: изкихване) то това е импулс със своя резултат, който се отразява на Цялото и рано или късно се връща при нас. Най-често доста по-рано отколкото ни се иска
. Импулсите са навсякъде около нас и ни се отразяват дори и напълно несъзнателно на нашето Съзнание. Под Съзнание имам предвид не само Мозъка, а всяка една клетка на тялото + етерните компоненти на „тялото“ ни. Та да кажем, че в истинския си(балансиран) вид сме като това топче – „О“, та когато някой ни изпрати някакъв импулс той се забива в нашето Съзнание (дори и да не го осъзнаваме) и нашето Съзнание прилича на топче със забодена игличка – „Ǫ“. Този импулс си седи там докато не дойде време да се прояви. Кратък и не напълно точен пример: Карам си количката, някой ме псува защото е ненормалник и се е опитал да прелети над целия трафик и аз съответно като злобно същество с криворазбрано чувство за правда го засичам. Така аз си продължавам с импулса, както и той, докато малко по късно този импулс (в случая с негативен заряд) се прояви например в някой разговор по-късно и двамата участници в този пример ще са доста по изнервени.. разбира се това може и да не стане на същия ден а дори и след години може да се прояви този „забоден“ импулс.. защото Съзнанието ни не забравя и ако не сме си Простили или разбрали къде точно ни се е забил тоя импулс, той си седи там докато не дойде „неговото време“. Съзнанието също така може да се пренася (пътува[например докато сънуваме]) на различни места, времена, астрални светове и прочее, но лично аз не виждам кой знае каква полза за земното ни пребиваване, освен може би засилване на Вярата, че не сме леко изфирясали 
Всъщност полза определено има, все пак всеки има различни интереси, Път и прочее..
….
Ще се опитам да опиша състоянието на Баланс, което лично аз приемам, че е изразява и Дзен състоянието в някаква степен, обаче не виждам как може да се каже с думи, така че извинявам се ако звуча малко нелепо..
Да кажем, че в естественото ни състояние ние приличаме на тая чертичка – “I”, в това състояние усещаме всякакви влияния (импулси/вибрации), че и малко отгоре. Когато изместим центъра в мислите си, към например милионера и девойката нашето състояние става е такова: „<“ т.е. Съзнанието ни е „изкривено“ или насочено в някаква посока (съответно губи своята "чувствителност")… Насочването на съзнанието е мощен инструмент, който за съжаление сме забравили как да използваме. Споделям теорията, че Вселената по своята природа е ментална, а енергията се създава на базата на тази ментална насоченост. Смятам, че Духа владее материята, а не обратното или с други думи ако сме свободни вътрешно (мисловно), то тогава сме наистина свободни да Творим. Понеже това е една от най-големите глупости в моя живот, да се опитвам да обясня Баланса, смятам да премина по-нататък..
….
Съзнателното съществуване т.е. Живот а не Оцеляване
Общо взето казани така нещата излиза, че живота ни е една тотална каша от нарочно и ненарочно изпращани и получавани импулси и е някакъв такъв тотален хаос, че няма оправия. Това не е точно така. Защото ние имаме възможността (Избора) какви импулси да излъчваме, кои и как да приемаме!!! От тук идва Отговорността! Всичко което изпратиме ще ни се върне.. Ако бягаме от Момента Сега и от Баланса, отиваме в Илюзията за полярността на Бог. Ще цитирам нашия приятел Дзъ-то :
Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.
Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.
Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
или казано с други думи, нещата не се противопоставят едно на друго (Добро/Зло, Ниско/Високо..), а дори напротив – те се допълват в чудесен синхрон за да може аз и ти да придобием нови знания, осъзнавания и да се съпреживеем, творейки всеки според Избора си. Ако Осъзнаваме Вселенските закони избора ни обикновено ще е в градивна посока Защото каквото излъчваш това и ще получиш! В тази връзка бих искал да спомена и закона за Махалото или казано на нормален език „днеска си на върха, утре те серат по главата някви глупаци“ .. примери за този закон може да видим например в сезоните, в деня и нощта и прочее, ако наблюдаваме ежедневието си или тези на други хора ще забележим същия ритъм на щастие/депресия да го наречем. Това пак доста ни помага с развитието , понеже ако седиме на една права плоскост в пространството, а я няма тази „игра“ на импулсите общо взето едва ли щяхме да имаме мотивацията да променим каквото и да било. А единственото сигурно нещо във Вселената е Промяната, която също е на принципа на махалото..
Малко разсъждения:
Наскоро си мислех, как Телевизията ни вкарва Илюзия в Илюзията т.е. изгражда една Илюзиорна решетка на възможни избори, която ние като зрители си заключваме в Съзнанието, обмисляме (хабим Мигове) и в крайна сметка започваме сляпо да следваме, като по някое време изцяло се пренасяме в този „Илюзионен свят“, който на практика няма нищо общо с Реалността, но в крайна сметка ние го пренасяме в нея (стил на обличане, филмово поведение и т.н.) и показаното по телевизията става Реалност само благодарение на това как ние сме приели и обработили излъчваните от нея импулси. Така, че е хубаво да си даваме сметка за нашите мисли, защото в крайна сметка те Творят Реалността.
В тази връзка бих искал да спомена и мисленето на чужди мисли или с други думи случайна или не телепатия/нарочно насочени мисли/психотронни оръжия... Не всичко което си мислим е наша мисъл, както и да ви звучи
Духовното не се състои от красиви астрални светове, разговори със земни или не същества, а е в нашето мисленене и действие в Реалността, за това ви призовавам да не се водите сляпо по всеки който е направил някакъв контакт с нещо си или излиза от тялото си и подобни. Всичко е в мислите, намеренията и най-вече в делата!
В общи линии това е което исках да кажа, дано да не съжалявате ако го прочетете цялото, че станаха 2000 думи Който го е прочел поздрав с тази песен:
, ще се радвам и да коментирате.
П.С. Извинявам се за граматическите грешки, накъсаната мисъл и различните стилове на писане ама я писах няколко дни
Всъщност искам да поразсъждавам на глас за някои неща които ме човъркат от няколко месеца, но чак сега намерих достатъчно стимули да ги изразя на глас. Силна мотивация ми дават 2 те двойни кафета и чистата форма на вбесяване от глупостите с които си губим времето.. Та темата е:Матричното мислене, Баланса, Импулсите (вибрацията), Депресията, Вселенските закони, Съзнанието и насочването му и Отговорността..
…в крайна сметка нищо ново ама все пак да си кажа
Въведение
Да започнем със Света днес.. Към днешна дата 03.02.2012 година нещата стоят горе долу така: Имаме едни 7 или 8 милиарда човека (вече им изгубих бройката), които общо взето действаме като в някаква мъгла или по скоро на автопилот – събуждаме се, ходим до тоалетна, закусваме гледайки телевизия, отиваме на работа, прибираме се, ходим до тоалетна, вечеряме гледайки телевизия и после заспиваме удволетворени, че и днес сме изкарали 20-30-100 кинта и по този начин сме били ползотворни за Обществото, Себе си и Европейския съюз (супер важно!). Малко по-малко дните си минават докато ние сме вторачени в телевизора и чакаме да ни разкажат какви важни неща са се случили днес – примерно някъв пич на 55 години милионер го давали в някакво телевизионно предаване, търсил си съпруга и разбира се си намира едно 22 годишно девойче, което с дългия си житейски опит отлично знае какво е любовта и си е направила сметката, че да продадеш тялото, красотата и свободата си за някви кинти е много добра оферта! Все пак има икономическа криза, която въпреки, че всеки човек с елементарно образование може да предвиди, обаче хилядите висшисти, професори, доктори и прочее, които смятат сметките някак си не могли да ги сметнат. Вервам Ви!
Та натоварени от разни мисли спрямо разни 22 годишни девойчета и вглъбени в ежедневието си, ние се разболяваме.. Какво правим тогава ? Разбира се, няма нужда да търсиме причината за болестта – тя е ясна ! Някви бактерии ли там вируси ли що.. абе някви микроогранизми се били наплодили та за това трябвало да се праска всичко бактерио-вирусо-убиващ антибиотик… Натоварени от мислите за живота и битието на тази 22 годишна девойка си ходим по улицата и виждаме човек, който усещаме като близък по някакъв начин или имаме някакъв неопределено влечение към него (в случая нямам предвид сексуално) и искаме да го заговорим.. „Не е НОРМАЛНО да го заговоря“ мислиме си ние.. ами ако е от същия пол и ни помисли за обратни ?.. „Ами ако е приятелка на брата на балдъзата на чичото на приятелката ми и й каже, че съм я заговорил и приятелката ми разбере накриво нещата?“
…
Така замислени за поредната телевизионна сензация/звезда/мега-мачо-човек ставаме на 75 години.. започваме да мислим – „какво точно постигнах аз в живота си? Разбрах, че „звездата“ е имала 4 брака, 18 деца, едното от които се е самоубило.. абе всякви яки клюки научих ама нещо май нищо не направих, освен 40000 кг л-на и 2 деца, които не съм виждал и чувал от 3 години ама то е нормално в тоя забързан свят..“
….
Лошата новина е, че това не са мислите на поредния депресиран човек, а това е въведението върху чиято основа смятам да поразсъждавам
Матричното мислене
За мен по-горният начин на мислене се нарича „Матрично мислене“, въпреки, че има доста по добри езотерични определения за този тип мислене, които аз лично не мога да схвана напълно. Защо матрично? – защото хората сме уеднаквени в мисленето (несвободното/непродуктивното) и съответно в поведението си или с други думи сме като излезнали от една матрица.. или поне така ни се набива от тези, които имат интерес да държат Съзнанието ни на автопилот и да не видим така простичката истина.. Този тип мислене общо взето води само до негативни неща. Понеже ни е казано и показано , че примерно „хубавите“ хора трябва да са слаби, да имат цице, да имат пари и прочее.. и така поредния филм, поредната доза саморазрушителни импулси/вибрации от сорта „ми аз съм 95 кила, а според таблицата (забелжете) ТРЯБВА да съм около 80 кила, понеже се вадят от ръста 100 сантиметра и постигаме ИДЕАЛНОТО тегло“. А всъщност никой не ни казва, че ВСЕКИ един от нас е уникален по своята степен на развитие, бързина на мислене, физиологични предпоставки, съдба и прочее.
….
Поради този начин на мислене (автопилотно) ние обикновено никога не разбираме истинската причина да си циклиме на тая Земя. Защо се получава така ? – защото Съзнанието ни е насочено към Илюзиорни неща а не се спира в този момент, който всъщност наистина имаме – Момента Сега. Повечето деца живеят в този момент (за съжаление има доста родители, които упорито се опитват да ги изкарат от него и най-често успяват с времето). Например като деца сме се карали с някой, но след 5 минути отново си играем с него, понеже оценяваме Момента в който няма място за минали събития.
Импулсите (вибрациите), Съзнанието и Баланса
Относно Вибрациите.. аз ги наричам импулси, че ми е по лесно да си ги представя.. Всяко наше движение, мисъл се отразява в Цялото, колкото и да е незначителна тази мисъл или движение да ни се струва (например: изкихване) то това е импулс със своя резултат, който се отразява на Цялото и рано или късно се връща при нас. Най-често доста по-рано отколкото ни се иска
. Импулсите са навсякъде около нас и ни се отразяват дори и напълно несъзнателно на нашето Съзнание. Под Съзнание имам предвид не само Мозъка, а всяка една клетка на тялото + етерните компоненти на „тялото“ ни. Та да кажем, че в истинския си(балансиран) вид сме като това топче – „О“, та когато някой ни изпрати някакъв импулс той се забива в нашето Съзнание (дори и да не го осъзнаваме) и нашето Съзнание прилича на топче със забодена игличка – „Ǫ“. Този импулс си седи там докато не дойде време да се прояви. Кратък и не напълно точен пример: Карам си количката, някой ме псува защото е ненормалник и се е опитал да прелети над целия трафик и аз съответно като злобно същество с криворазбрано чувство за правда го засичам. Така аз си продължавам с импулса, както и той, докато малко по късно този импулс (в случая с негативен заряд) се прояви например в някой разговор по-късно и двамата участници в този пример ще са доста по изнервени.. разбира се това може и да не стане на същия ден а дори и след години може да се прояви този „забоден“ импулс.. защото Съзнанието ни не забравя и ако не сме си Простили или разбрали къде точно ни се е забил тоя импулс, той си седи там докато не дойде „неговото време“. Съзнанието също така може да се пренася (пътува[например докато сънуваме]) на различни места, времена, астрални светове и прочее, но лично аз не виждам кой знае каква полза за земното ни пребиваване, освен може би засилване на Вярата, че не сме леко изфирясали Всъщност полза определено има, все пак всеки има различни интереси, Път и прочее..….
Ще се опитам да опиша състоянието на Баланс, което лично аз приемам, че е изразява и Дзен състоянието в някаква степен, обаче не виждам как може да се каже с думи, така че извинявам се ако звуча малко нелепо..
Да кажем, че в естественото ни състояние ние приличаме на тая чертичка – “I”, в това състояние усещаме всякакви влияния (импулси/вибрации), че и малко отгоре. Когато изместим центъра в мислите си, към например милионера и девойката нашето състояние става е такова: „<“ т.е. Съзнанието ни е „изкривено“ или насочено в някаква посока (съответно губи своята "чувствителност")… Насочването на съзнанието е мощен инструмент, който за съжаление сме забравили как да използваме. Споделям теорията, че Вселената по своята природа е ментална, а енергията се създава на базата на тази ментална насоченост. Смятам, че Духа владее материята, а не обратното или с други думи ако сме свободни вътрешно (мисловно), то тогава сме наистина свободни да Творим. Понеже това е една от най-големите глупости в моя живот, да се опитвам да обясня Баланса, смятам да премина по-нататък..
….
Съзнателното съществуване т.е. Живот а не Оцеляване
Общо взето казани така нещата излиза, че живота ни е една тотална каша от нарочно и ненарочно изпращани и получавани импулси и е някакъв такъв тотален хаос, че няма оправия. Това не е точно така. Защото ние имаме възможността (Избора) какви импулси да излъчваме, кои и как да приемаме!!! От тук идва Отговорността! Всичко което изпратиме ще ни се върне.. Ако бягаме от Момента Сега и от Баланса, отиваме в Илюзията за полярността на Бог. Ще цитирам нашия приятел Дзъ-то :
Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.
Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.
Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
или казано с други думи, нещата не се противопоставят едно на друго (Добро/Зло, Ниско/Високо..), а дори напротив – те се допълват в чудесен синхрон за да може аз и ти да придобием нови знания, осъзнавания и да се съпреживеем, творейки всеки според Избора си. Ако Осъзнаваме Вселенските закони избора ни обикновено ще е в градивна посока Защото каквото излъчваш това и ще получиш! В тази връзка бих искал да спомена и закона за Махалото или казано на нормален език „днеска си на върха, утре те серат по главата някви глупаци“ .. примери за този закон може да видим например в сезоните, в деня и нощта и прочее, ако наблюдаваме ежедневието си или тези на други хора ще забележим същия ритъм на щастие/депресия да го наречем. Това пак доста ни помага с развитието , понеже ако седиме на една права плоскост в пространството, а я няма тази „игра“ на импулсите общо взето едва ли щяхме да имаме мотивацията да променим каквото и да било. А единственото сигурно нещо във Вселената е Промяната, която също е на принципа на махалото..
Малко разсъждения:
Наскоро си мислех, как Телевизията ни вкарва Илюзия в Илюзията т.е. изгражда една Илюзиорна решетка на възможни избори, която ние като зрители си заключваме в Съзнанието, обмисляме (хабим Мигове) и в крайна сметка започваме сляпо да следваме, като по някое време изцяло се пренасяме в този „Илюзионен свят“, който на практика няма нищо общо с Реалността, но в крайна сметка ние го пренасяме в нея (стил на обличане, филмово поведение и т.н.) и показаното по телевизията става Реалност само благодарение на това как ние сме приели и обработили излъчваните от нея импулси. Така, че е хубаво да си даваме сметка за нашите мисли, защото в крайна сметка те Творят Реалността.
В тази връзка бих искал да спомена и мисленето на чужди мисли или с други думи случайна или не телепатия/нарочно насочени мисли/психотронни оръжия... Не всичко което си мислим е наша мисъл, както и да ви звучи
Духовното не се състои от красиви астрални светове, разговори със земни или не същества, а е в нашето мисленене и действие в Реалността, за това ви призовавам да не се водите сляпо по всеки който е направил някакъв контакт с нещо си или излиза от тялото си и подобни. Всичко е в мислите, намеренията и най-вече в делата!
В общи линии това е което исках да кажа, дано да не съжалявате ако го прочетете цялото, че станаха 2000 думи
Който го е прочел поздрав с тази песен: П.С. Извинявам се за граматическите грешки, накъсаната мисъл и различните стилове на писане ама я писах няколко дни
Last edited by a moderator: