М
Дзенкс App
How to install the app on iOS
Follow along with the video below to see how to install our site as a web app on your home screen.
Note: This feature may not be available in some browsers.
You are using an out of date browser. It may not display this or other websites correctly.
You should upgrade or use an alternative browser.
You should upgrade or use an alternative browser.
М
Мортиша
Гост
Източна се нарича планетата, която се появява на хоризонта преди Слънцето и залязва на хоризонта преди него. Западна се нарича тази планета, която се показва на хоризонта след Слънцето и залязва зад хоризонта след него.
Тези понятия често може да срещнете в традиционните астрологически текстове, докато в модерната астрология са съвсем и неоправдано забравени. Дефинициите като цяло са лаконични и материята е неразработена и само тези, които са добре запознати с нея, могат да се досетят като четат между редовете за какво става въпрос. Съвсем индиректно можем да си направим някакво заключение за източните планети като четем Дупор:
“Меркурий винаги е обърнат с една и съща страна към Слънцето и затова би било итересно да се проучи значението на неговия долен и горен съвпад. Изглежда, че горният съвпад предполага разточителен дух, който предлага своите знания, а и материални средства на всеки, още повече ако се намира във въздушен знак. И обратно, долният съвпад се свързва със себичен дух, който е склонен към плагиатство или граби за себе си и в ментален и материален смисъл.”
Дупор се занимава със съвпадите между Меркурий и Слънцето, където ги разграничава като долен и горен или другояче казано вътрешни и външни съвпади. Тези съвпади представляват фазите, след които Меркурий става източен или западен, в зависимост за какъв съвпад става въпрос. Същите фази има и Венера, докато по-бавните планети като Марс, Юпитер и Сатурн може да имат само един тип съвпад със Слънцето, за който ще стане дума по-късно.
Поради каква причина е важно да се знае коя планета е източна или западна ? На първо място говори ни за това какви са качествените характеристики на тази планета. Всяка планета притежава определени качества, когато е източна и по-различни, когато е западна. Например източния Юпитер е топъл и влажен, докато западния губи голяма част от топлината си и преобладаващото му качество е влажност.
Познаването на качествата на планетите е от голямо значение при преценката за това какъв е темпераментът на личността и оценката на положението на някои области в живота, към която планетата има отношение, както и свойствата и принципно възможната изява на някоя определена планета в различните астрологични техники.
Съществуват три определения за източна и западна планета. Първото е на Клавдий Птоломей – той ги определя въз основа на позицията на квадрантите в някоя натална карта.
Квадрантите не са ни непознати, но ще си ги припомним:
- първи квадрант е от асцендента до зенита (МС)
- втори квадрант – от зенита до десцендента
- трети квадрант – от десцендента до надир (IC)
- четвърти квадрант е от надир до асцендента
Спрямо тази класификация източни или мъжки квадранти са първи и трети, докато втори и четвърти квадрант са западни и женски. Въз основа на това, Птоломей е смятал всяка планета, която попадне в източен квадрант за източна. Тази дефиниция на Птоломей обаче не разглежда по същество източните и западните планети.
Друго определение можем да намерим при Ал Бируни. Той е смятал, че всички планети са източни, ако се показват на хоризонта преди Слънцето. Поставил е обаче едно условие, а то е че външните планети не могат да бъдат източни, ако се намират на разстояние по-голямо от 90 градуса от него. За вътрешните планети това не важи, защото те не могат да се отдалечат на Слъцето повече от един или два знака.
Дефиницията, която дава Ал Бируни може да се каже, че има определена връзка с тази на Птоломей за системата на квадрантите. Ако поставим Слънцето на Асцендента то тогава ъгълът от 90 градуса ще бъде на Зенита (МЦ). Да кажем, че имаме планета в 10 дом. Тази планета ще бъде източна, защото се намира на разстояние по-малко от 90 градуса от Слънцето. Същата планета се намира и в първи квадрант, който Птоломей нарича източен. Ето как изглежда това на изображението:
Тези понятия често може да срещнете в традиционните астрологически текстове, докато в модерната астрология са съвсем и неоправдано забравени. Дефинициите като цяло са лаконични и материята е неразработена и само тези, които са добре запознати с нея, могат да се досетят като четат между редовете за какво става въпрос. Съвсем индиректно можем да си направим някакво заключение за източните планети като четем Дупор:
“Меркурий винаги е обърнат с една и съща страна към Слънцето и затова би било итересно да се проучи значението на неговия долен и горен съвпад. Изглежда, че горният съвпад предполага разточителен дух, който предлага своите знания, а и материални средства на всеки, още повече ако се намира във въздушен знак. И обратно, долният съвпад се свързва със себичен дух, който е склонен към плагиатство или граби за себе си и в ментален и материален смисъл.”
Дупор се занимава със съвпадите между Меркурий и Слънцето, където ги разграничава като долен и горен или другояче казано вътрешни и външни съвпади. Тези съвпади представляват фазите, след които Меркурий става източен или западен, в зависимост за какъв съвпад става въпрос. Същите фази има и Венера, докато по-бавните планети като Марс, Юпитер и Сатурн може да имат само един тип съвпад със Слънцето, за който ще стане дума по-късно.
Поради каква причина е важно да се знае коя планета е източна или западна ? На първо място говори ни за това какви са качествените характеристики на тази планета. Всяка планета притежава определени качества, когато е източна и по-различни, когато е западна. Например източния Юпитер е топъл и влажен, докато западния губи голяма част от топлината си и преобладаващото му качество е влажност.
Познаването на качествата на планетите е от голямо значение при преценката за това какъв е темпераментът на личността и оценката на положението на някои области в живота, към която планетата има отношение, както и свойствата и принципно възможната изява на някоя определена планета в различните астрологични техники.
Съществуват три определения за източна и западна планета. Първото е на Клавдий Птоломей – той ги определя въз основа на позицията на квадрантите в някоя натална карта.
Квадрантите не са ни непознати, но ще си ги припомним:
- първи квадрант е от асцендента до зенита (МС)
- втори квадрант – от зенита до десцендента
- трети квадрант – от десцендента до надир (IC)
- четвърти квадрант е от надир до асцендента
Спрямо тази класификация източни или мъжки квадранти са първи и трети, докато втори и четвърти квадрант са западни и женски. Въз основа на това, Птоломей е смятал всяка планета, която попадне в източен квадрант за източна. Тази дефиниция на Птоломей обаче не разглежда по същество източните и западните планети.
Друго определение можем да намерим при Ал Бируни. Той е смятал, че всички планети са източни, ако се показват на хоризонта преди Слънцето. Поставил е обаче едно условие, а то е че външните планети не могат да бъдат източни, ако се намират на разстояние по-голямо от 90 градуса от него. За вътрешните планети това не важи, защото те не могат да се отдалечат на Слъцето повече от един или два знака.
Дефиницията, която дава Ал Бируни може да се каже, че има определена връзка с тази на Птоломей за системата на квадрантите. Ако поставим Слънцето на Асцендента то тогава ъгълът от 90 градуса ще бъде на Зенита (МЦ). Да кажем, че имаме планета в 10 дом. Тази планета ще бъде източна, защото се намира на разстояние по-малко от 90 градуса от Слънцето. Същата планета се намира и в първи квадрант, който Птоломей нарича източен. Ето как изглежда това на изображението:
М
Мортиша
Гост
На изобр.1., виждаме, че Асцендентът се намира в знака Овен. В същият знак е и Слънцето непосредствено попадащо на ъгъла. В 10 дом виждаме Марс в Козирог. Спрямо определението на Ал Бируни този Марс е източен, защото се намира на по-малко от 90 градуса отдалеченост от Слънцето.
Обаче, ако планетата се намира в 9 дом, тя ще бъде на разстояние надвишаващо 90 градуса от Слънцето и съответно ще бъде западна. Птоломей също така би се съгласил с това твърдение, защото тази планета би била във втори квадрант, който той смята за западен.
Обаче, ако планетата се намира в 9 дом, тя ще бъде на разстояние надвишаващо 90 градуса от Слънцето и съответно ще бъде западна. Птоломей също така би се съгласил с това твърдение, защото тази планета би била във втори квадрант, който той смята за западен.
М
Мортиша
Гост
На изобр.2., виждаме отново Слънцето на Асцендента, но този път в знака Рак. Марс е в 9 дом в Риби и разстоянието между него и Слънцето е по-голямо от 90 градуса. Такъв Марс според Ал Бируни е западен.
Като малко по-добре погледнем, разликата при дефинирането на източни и западни планети при тези двама автори е само привидна. Остава ни третото определение, която съм посочил в началото на статията и което е най-широко използвано. Според някои авторитети това определение не е съвсем точно ако става въпрос за вътрешните планети, а сега ще разберем и поради каква причина.
Спрямо основната дефиниция, която казва че всички планети са източни, когато се появяват преди Слънцето и се скриват преди него и в изобр.1. и в изобр. 2., Марс е източен. Чак когато достигне опозиция със Слънцето и започне да се приближава към него от другата страна, тогава този Марс ще стане западен т.е. ще се появи на хоризонта след Слънцето и ще се скрие на хоризонта след него – ще бъде видим като вечерна звезда – изобр.3.
Като малко по-добре погледнем, разликата при дефинирането на източни и западни планети при тези двама автори е само привидна. Остава ни третото определение, която съм посочил в началото на статията и което е най-широко използвано. Според някои авторитети това определение не е съвсем точно ако става въпрос за вътрешните планети, а сега ще разберем и поради каква причина.
Спрямо основната дефиниция, която казва че всички планети са източни, когато се появяват преди Слънцето и се скриват преди него и в изобр.1. и в изобр. 2., Марс е източен. Чак когато достигне опозиция със Слънцето и започне да се приближава към него от другата страна, тогава този Марс ще стане западен т.е. ще се появи на хоризонта след Слънцето и ще се скрие на хоризонта след него – ще бъде видим като вечерна звезда – изобр.3.
М
Мортиша
Гост
Разглеждайки изобр.3., можем да преценим кои планети са източни, а кои западни. Ако не можете да го визуализирате, достатъчно е от мястото на Слънцето да “начертаете” една опозиция – така всички планети, които се намират над тази линия ще бъдат източни, а онези които са под нея западни. Така виждаме, че тук Марс и Венера са западни, а Меркурий, Юпитер, Сатурн и Луна са източни.
Традицията ни учи, че източните планети са като млади хора, които са изпълнени със сила и виталност. Наистина източните планети са директни и бързи и това предимно важи за външните планети. За вътрешните – Меркурий и Венера това не се отнася. Когато станат източни тези две планети са бавни и ретроградни.
Това има тясна връзка с планетните фази. Външните планети имат следния цикъл – след съвпад със Слънцето, след който стават източни и опозиция, след която стават западни. Меркурий и Венера винаги са близо до Слънцето и затова не могат да направят с него опозиция, но затова имат два съвпада.
За това по-детайлно ще пиша в следваща статия, а сега ще представим основите, които са необходими за разбирането на източното и западното разположение на вътрешните планети.
Меркурий и Венера имат два типа съвпади със Слънцето. Първият е горен – тогава тези две планети се “освобождават” от слънчевата “прегръдка” и са бързи и са в директен ход. Тогава те потвърждават онова, което са казали древните – източните планети са като млади хора изпълнени с много енергия. Обаче имаме проблем, след горния съвпад Меркурий и Венера стават западни, а не източни !
Тук намираме обяснение и вследствие на какво се казва, че Меркурий и Венера са по-благоприятни, когато се намират зад Слънцето т.е. когато се появяват след него и се скриват след него като вечерни звезди. Тогава те са западни спрямо Слънцето, но се намират в своята източна фаза, когато носят своя най-голям потенциал.
След горният съвпад, Меркурий и Венера след известно време обръщат своя ход както и правят външните планети. Единствената разлика е че при ретроградния си ход външните планети са в опозиция на Слънцето, а Меркурий и Венера в друг съвпад, който се нарича долен.
По времето на този друг съвпад, Меркурий и Венера са ретроградни и бавни, което е показател за голяма слабост на планетата. Двете планети след този съвпад стават източни. Пак съзираме несъответствие с основната дефиниция – нито имат голяма енергия, нито са като млади хора, а по-скоро са като двама куци възрастни хора. Това е така, защото са източни спрямо Слънцето, но са в западната си фаза. Западната фаза на всяка планета е фазата, в която планетата приключва своя цикъл – хелиакалния залез.
Ben Dykes в “Using medieval astrology” отбелязва, че представянето на Халдейското планетно подреждане е точно “отражение” на ориенталността на планетите.
Там имаме йерархичeн пример относно източните и западните планети. Съобразно дефиницията, ако всички планети са източни техният ред би бил халдейски. Използвайки този модел планетите са източни или западни в зависимост от това на коя страна на Слънцето се намират.
Той смята, че всички планети в такава последователност и ред са източни и като такива външните се намират преди Слънцето, а вътрешните зад него. Въпреки че Луната е вътрешна планета, тя никога не може да бъде ретроградна, но нейната позиция е много по-благоприятна, когато е западна спрямо Слънцето (като Меркурий и Венера), защото тогава се увеличава светлината й и съответно и силата за действие.
Заключението до което можем да стигнем след написаното дотук е, че дефиницията за източност и западност много не се различава по отношение на това дали планетата е външна или вътрешна. Която и да е планетата, ако се намира преди Слънцето т.е. появява се преди него, ще бъде източна. Също така независимо за коя планета става въпрос, която се намира зад Слънцето, т.е появява се след него, тя ще бъде западна.
Разликата е в силата и потенциала в зависимост от фазите, през които планетите преминават. При външните планети фазите са в унисон с положението по отношение на Слънцето – източната външна планета се намира в източна фаза и западната външна планета пък е в западна фаза.
Обаче вътрешните планети заради по-горе изведените причини имат фаза с противоположно положение и затова източните вътрешни планети са в западна фаза и тогава не са много благоприятни, а западните вътрешни планети се намират в източна фаза, в която са значително по-благоприятни.
Ако се върнем на разглеждания пример от изобр. 3., ще видим разликата. Венера се намира след Слънцето, но е много бърза и директна. Тя е западна спрямо Слънцето, но се намира в своята много благоприятна източна фаза – отново родена, млада и силна. Меркурий се намира преди Слънцето – източен е спрямо него и виждаме, че е бавен и ретрограден, което ни говори, че той се намира в западната си фаза, която не е много благоприятна.
В интерпретациите източните външни планети и западните вътрешни символизират всичко онова, което се развива бързо, гладко, по-рано в живота и онова, което е социално приемливо.
Западните външни планети и източните вътрешни пък символизират всичко онова, която се развива бавно, с пречки, препятствия и застой, по-късно в живота и в зависимост от контекста могат да бъдат показател за социално неприемливо поведение или съответно събития.
Автор: Боян Шойич
Превод: star in the night sky
Традицията ни учи, че източните планети са като млади хора, които са изпълнени със сила и виталност. Наистина източните планети са директни и бързи и това предимно важи за външните планети. За вътрешните – Меркурий и Венера това не се отнася. Когато станат източни тези две планети са бавни и ретроградни.
Това има тясна връзка с планетните фази. Външните планети имат следния цикъл – след съвпад със Слънцето, след който стават източни и опозиция, след която стават западни. Меркурий и Венера винаги са близо до Слънцето и затова не могат да направят с него опозиция, но затова имат два съвпада.
За това по-детайлно ще пиша в следваща статия, а сега ще представим основите, които са необходими за разбирането на източното и западното разположение на вътрешните планети.
Меркурий и Венера имат два типа съвпади със Слънцето. Първият е горен – тогава тези две планети се “освобождават” от слънчевата “прегръдка” и са бързи и са в директен ход. Тогава те потвърждават онова, което са казали древните – източните планети са като млади хора изпълнени с много енергия. Обаче имаме проблем, след горния съвпад Меркурий и Венера стават западни, а не източни !
Тук намираме обяснение и вследствие на какво се казва, че Меркурий и Венера са по-благоприятни, когато се намират зад Слънцето т.е. когато се появяват след него и се скриват след него като вечерни звезди. Тогава те са западни спрямо Слънцето, но се намират в своята източна фаза, когато носят своя най-голям потенциал.
След горният съвпад, Меркурий и Венера след известно време обръщат своя ход както и правят външните планети. Единствената разлика е че при ретроградния си ход външните планети са в опозиция на Слънцето, а Меркурий и Венера в друг съвпад, който се нарича долен.
По времето на този друг съвпад, Меркурий и Венера са ретроградни и бавни, което е показател за голяма слабост на планетата. Двете планети след този съвпад стават източни. Пак съзираме несъответствие с основната дефиниция – нито имат голяма енергия, нито са като млади хора, а по-скоро са като двама куци възрастни хора. Това е така, защото са източни спрямо Слънцето, но са в западната си фаза. Западната фаза на всяка планета е фазата, в която планетата приключва своя цикъл – хелиакалния залез.
Ben Dykes в “Using medieval astrology” отбелязва, че представянето на Халдейското планетно подреждане е точно “отражение” на ориенталността на планетите.
Там имаме йерархичeн пример относно източните и западните планети. Съобразно дефиницията, ако всички планети са източни техният ред би бил халдейски. Използвайки този модел планетите са източни или западни в зависимост от това на коя страна на Слънцето се намират.
Той смята, че всички планети в такава последователност и ред са източни и като такива външните се намират преди Слънцето, а вътрешните зад него. Въпреки че Луната е вътрешна планета, тя никога не може да бъде ретроградна, но нейната позиция е много по-благоприятна, когато е западна спрямо Слънцето (като Меркурий и Венера), защото тогава се увеличава светлината й и съответно и силата за действие.
Заключението до което можем да стигнем след написаното дотук е, че дефиницията за източност и западност много не се различава по отношение на това дали планетата е външна или вътрешна. Която и да е планетата, ако се намира преди Слънцето т.е. появява се преди него, ще бъде източна. Също така независимо за коя планета става въпрос, която се намира зад Слънцето, т.е появява се след него, тя ще бъде западна.
Разликата е в силата и потенциала в зависимост от фазите, през които планетите преминават. При външните планети фазите са в унисон с положението по отношение на Слънцето – източната външна планета се намира в източна фаза и западната външна планета пък е в западна фаза.
Обаче вътрешните планети заради по-горе изведените причини имат фаза с противоположно положение и затова източните вътрешни планети са в западна фаза и тогава не са много благоприятни, а западните вътрешни планети се намират в източна фаза, в която са значително по-благоприятни.
Ако се върнем на разглеждания пример от изобр. 3., ще видим разликата. Венера се намира след Слънцето, но е много бърза и директна. Тя е западна спрямо Слънцето, но се намира в своята много благоприятна източна фаза – отново родена, млада и силна. Меркурий се намира преди Слънцето – източен е спрямо него и виждаме, че е бавен и ретрограден, което ни говори, че той се намира в западната си фаза, която не е много благоприятна.
В интерпретациите източните външни планети и западните вътрешни символизират всичко онова, което се развива бързо, гладко, по-рано в живота и онова, което е социално приемливо.
Западните външни планети и източните вътрешни пък символизират всичко онова, която се развива бавно, с пречки, препятствия и застой, по-късно в живота и в зависимост от контекста могат да бъдат показател за социално неприемливо поведение или съответно събития.
Автор: Боян Шойич
Превод: star in the night sky
Астрологията е наука сама по себе си и съдържа вълнуващ запас от знания. Тя ме научи научи на много неща и аз съм и изключително задължен. Геофизически доказателства разкирват силата на звездите и планетите и връзката им със земята. Ето защо астрологията е като животворен елексир за човечеството. (Алберт Айнщайн)
Въпросът за свободната воля и детерминизма е дискутиран от далечни времена до ден днешен на сцената на най-различни дисциплини от човешкото познание. Астрологията не прави изключение в това отношение, този въпрос безброй пъти е бил причина за много спорове и теории.
Движението на Планетите рисува неумолимо знаците на съдбата ни и твърде често всичко изглежда предрешено.
Това, за наша радост, съвсем не е така. Любимото ни словосъчетание „свободна воля” е изписано и тук, в древната книга на звездната наука.
Планетите, техните позиции по знак и дом, както и аспектите помежду им водят след себе си много варианти и значения. Точно кои от тях и как ще оживеят в битието ни, зависи до голяма степен от самите нас, определят се от мислите, чувствата и постъпките ни. Разбира се, всичко тръгва от мисълта и идеята, която, облечена в дрехите на емоцията, ражда действията ни. Очевидно животът ни е комбинация от детерминизъм и свободен избор в определени рамки, но въпреки това в устата ни остава горчивият вкус на предопределеността.
Какво можем да направим, за да постигнем мечтите си? И как, за Бога, да разберем какво точно искаме и защо сме родени?
Астрологията се нагърбва и с тази нелека задача. Иначе казано, в рождената ни карта ние намираме пъстра амалгама от фактори, на моменти объркваща, сложна и противоречива.
Можем ли да променим астродиагнозата си?
Отговорът също не е черно-бял: частично.
Спрямо Земята планетите се разделят на вътрешни и въшни. Първите са между Слънцето и Земята и това са Слънце, Луна, Меркурий и Венера. Слънцето е свързано със силата, жизнената енергия, волята, активната природа, свръхсъзнанието и духът. Луната символизира душата, емоциите, подсъзнанието и пасивната природа. Меркурий управлява ума, мисленето, интелекта и самосъзнанието, а на Венера се пада да отговоря за чувствата, любовта и съзнанието. Според Учителя, влиянието на тази планети винаги се проявава първо вътре в нас, а действието им отвън е вторично, като следствие. Това изглежда съвсем естествено, защото те изразяват в пълнота цялата ни вътрешна природа – дух, душа, ум и сърце. Девизът тук е: „съзнанието определя битието”, сферата на тези планети се намира много повече под нашата власт, в сравнение с тези отвъд Земята.
Външните планети ни напомнят за своето съществуване първо вън от нас като събития в живота ни. Тези случки влияят върху вътрешният ни свят и по този начин Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се намесват вторично в него. Тук е валидно мотото от близкото ни минало - „битието определя съзнанието”.
Именно затова и на събитиен план за всеки човек са от значение транзитите на външните планети – Плутон е свързан с най-различни кризи, които често променят ежедневието ни и трансформират по определен начин цялата ни личност. Сатурн създава ограничения, пречки и трудности, които предизвикват у нас по-задълбочена гледна точка, засилват чувството ни на отговорност и ни карат да осъзнаем кое е съществено и кое е излишно в живота ни. Уран ни носи неочаквани, резки събития, които стимулират изобретателността и оригиналността ни, пораждат у нас порив за свобода, тласкат ни към новото и ни учат на мъдрост. И всички тези следствия са причинени от нещо външно.
Но това е едната страна на монетата. Другата е вътрешната ни инициативност, тръпката да бъдем господари на себе си и съдбата си. За тази цел първо трябва да се фокусираме върху позициите и аспектите на вътрешните си планети, да се потрудим върху тях.
Как ли? С най-големия дар, който имаме от природата – мисълта. Като начало се налага да се запознаем със значенията на дадената позиция, с нейните положителни и отрицателни нюанси.
После трябва да държим в мисълта си само позитивните значения на аспекта или конфигурацията, или тези от тях, които искаме и ни харесват.
Например ако имате съвпад на Венера и Сатурн в наталаната карта, това може да означава
забавяне (Сатурн) на брака (Венера) или трудности, страдания (Сатурн) в любовта (Венера). Като разберете това, вие сте ужасен от подобен сценарий, освен ако не планирате кариера във Ватикана. Естествено, този аспект може да означава любов (Венера) към реда (Сатурн) или привързаност (Венера) към възрастни хора, дядо и баба (Сатурн). Това най-вероятно също не е толкова вдъхновяващо, затова вие може да мисловния компас като за сериозна, задълбочена и трайна (Сатурн) любов или брак (Венера), която може да устои (Сатурн) на всякакви предизвикателства и трудности. Освен да си го мислите, вие трябва твърдо да вярвате в това, като изкусно избягвате всякакви съмнения. Хубаво е да го преживявате и чувствате, все едно е реален факт, да го визуализирате и искате. Който е почитател на филма ‘Тайната’ веднага ше каже, че това ще доведе до реализацията на това желание и вие действително ще имате една трайна, сериозна и задълбочена любовна връзка или брак.
При Слънце във Водолей (иначе казано, ако сте зодия Водолей), може да прочетете, че представителите на този знак може да се проявяват като бунтари, ексцентрици, и че наред с емоционалната си хладина, са склонни да изпадат в крайности. Това изобщо не трябва да ви смущава, просто бъдете убеден, че сте независима и свободна, оригинална личност, която може да разчитат на своята интелигентност. А защо не и гений или изобретател? Мислете така, и вместо непредсказуем странник, ще бъдете истински хуманист, заобиколен от многобройни и истински приятели.
Но идеята е първо да изживеете вътрешно всичко, което искате да ви се случи, всеки детайл на това, което мечтаете да бъдете. Направете го истинско, вижте го на екрана на въображението си, вкусете го с целия спектър от емоции – така правите сериозна крачка към реализацията му.
Ако имате Меркурий на MC (Медиум Цели - зенитната точка) или в 10ти дом, и се колебаете относно вашето призвание или професия, то определено трябва да обърнете внимание на нещо, свързано с общуване или писане. PR, реклама, специалист по продажби, писател или журналист.
Но освен другите, свързани с това фактори в хороскопа, задължително трябва да се отчете и нещо много важно – предпочитания ви. Това, което обичате е това, което търсите.
При аспекти само между външни или само между вътрешни планети ситуацията изглежда ясна – първите действат чрез събития и отключват преживявания, вторите –посредством мислите, чувствата и действията ни предизвикват случки.
Какво става, обаче, при аспект между вътрешна и външна планета, например при квадрат на Меркурий с Марс? Като по-отдалечена от Слънцето Планета, Марс е по-силната в този случай, като това правило е валидно за всеки аспект – винаги периферната и „тежка” планета доминира в конфигурацията. Излиза, че по тази логика, условията са по-мощни от нас, и това е съвсем вярно за хора, които не обръщат никакво внимание на вътрешният си потенциал. При този аспект човек си намисля (Меркурий) да направи нещо, но се явява външна сила (Марс), която му противостои.
Но, причината е пак в самите нас: умът (Меркурий) на човека е в конфликт (квадрат) с неговите действия и постъпки (Марс). Следователно и разрешението е отвътре - трябва да се направят усилия за хармонизиране на действията и мислите, вместо да мислим едно, а да правим друго. Рано или късно, хвърленият в тази посока труд ще бъде възнаграден и действието на квадрата Меркурий – Марс - смекчено.
Знанието, което ни дава Астрологията и съзнателната вътрешна работа, която може да си подарим само ние, са двата златни ключа от ръждясалите катинари на масивната порта на стаята на щастието ни.
Автор: Радислав Кондаков
Източник: <i>Дата на първоначално въвеждане: 17.05.2009 г., 21:58 ч.</i>
Движението на Планетите рисува неумолимо знаците на съдбата ни и твърде често всичко изглежда предрешено.
Това, за наша радост, съвсем не е така. Любимото ни словосъчетание „свободна воля” е изписано и тук, в древната книга на звездната наука.
Планетите, техните позиции по знак и дом, както и аспектите помежду им водят след себе си много варианти и значения. Точно кои от тях и как ще оживеят в битието ни, зависи до голяма степен от самите нас, определят се от мислите, чувствата и постъпките ни. Разбира се, всичко тръгва от мисълта и идеята, която, облечена в дрехите на емоцията, ражда действията ни. Очевидно животът ни е комбинация от детерминизъм и свободен избор в определени рамки, но въпреки това в устата ни остава горчивият вкус на предопределеността.
Какво можем да направим, за да постигнем мечтите си? И как, за Бога, да разберем какво точно искаме и защо сме родени?
Астрологията се нагърбва и с тази нелека задача. Иначе казано, в рождената ни карта ние намираме пъстра амалгама от фактори, на моменти объркваща, сложна и противоречива.
Можем ли да променим астродиагнозата си?
Отговорът също не е черно-бял: частично.
Спрямо Земята планетите се разделят на вътрешни и въшни. Първите са между Слънцето и Земята и това са Слънце, Луна, Меркурий и Венера. Слънцето е свързано със силата, жизнената енергия, волята, активната природа, свръхсъзнанието и духът. Луната символизира душата, емоциите, подсъзнанието и пасивната природа. Меркурий управлява ума, мисленето, интелекта и самосъзнанието, а на Венера се пада да отговоря за чувствата, любовта и съзнанието. Според Учителя, влиянието на тази планети винаги се проявава първо вътре в нас, а действието им отвън е вторично, като следствие. Това изглежда съвсем естествено, защото те изразяват в пълнота цялата ни вътрешна природа – дух, душа, ум и сърце. Девизът тук е: „съзнанието определя битието”, сферата на тези планети се намира много повече под нашата власт, в сравнение с тези отвъд Земята.
Външните планети ни напомнят за своето съществуване първо вън от нас като събития в живота ни. Тези случки влияят върху вътрешният ни свят и по този начин Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се намесват вторично в него. Тук е валидно мотото от близкото ни минало - „битието определя съзнанието”.
Именно затова и на събитиен план за всеки човек са от значение транзитите на външните планети – Плутон е свързан с най-различни кризи, които често променят ежедневието ни и трансформират по определен начин цялата ни личност. Сатурн създава ограничения, пречки и трудности, които предизвикват у нас по-задълбочена гледна точка, засилват чувството ни на отговорност и ни карат да осъзнаем кое е съществено и кое е излишно в живота ни. Уран ни носи неочаквани, резки събития, които стимулират изобретателността и оригиналността ни, пораждат у нас порив за свобода, тласкат ни към новото и ни учат на мъдрост. И всички тези следствия са причинени от нещо външно.
Но това е едната страна на монетата. Другата е вътрешната ни инициативност, тръпката да бъдем господари на себе си и съдбата си. За тази цел първо трябва да се фокусираме върху позициите и аспектите на вътрешните си планети, да се потрудим върху тях.
Как ли? С най-големия дар, който имаме от природата – мисълта. Като начало се налага да се запознаем със значенията на дадената позиция, с нейните положителни и отрицателни нюанси.
После трябва да държим в мисълта си само позитивните значения на аспекта или конфигурацията, или тези от тях, които искаме и ни харесват.
Например ако имате съвпад на Венера и Сатурн в наталаната карта, това може да означава
забавяне (Сатурн) на брака (Венера) или трудности, страдания (Сатурн) в любовта (Венера). Като разберете това, вие сте ужасен от подобен сценарий, освен ако не планирате кариера във Ватикана. Естествено, този аспект може да означава любов (Венера) към реда (Сатурн) или привързаност (Венера) към възрастни хора, дядо и баба (Сатурн). Това най-вероятно също не е толкова вдъхновяващо, затова вие може да мисловния компас като за сериозна, задълбочена и трайна (Сатурн) любов или брак (Венера), която може да устои (Сатурн) на всякакви предизвикателства и трудности. Освен да си го мислите, вие трябва твърдо да вярвате в това, като изкусно избягвате всякакви съмнения. Хубаво е да го преживявате и чувствате, все едно е реален факт, да го визуализирате и искате. Който е почитател на филма ‘Тайната’ веднага ше каже, че това ще доведе до реализацията на това желание и вие действително ще имате една трайна, сериозна и задълбочена любовна връзка или брак.
При Слънце във Водолей (иначе казано, ако сте зодия Водолей), може да прочетете, че представителите на този знак може да се проявяват като бунтари, ексцентрици, и че наред с емоционалната си хладина, са склонни да изпадат в крайности. Това изобщо не трябва да ви смущава, просто бъдете убеден, че сте независима и свободна, оригинална личност, която може да разчитат на своята интелигентност. А защо не и гений или изобретател? Мислете така, и вместо непредсказуем странник, ще бъдете истински хуманист, заобиколен от многобройни и истински приятели.
Но идеята е първо да изживеете вътрешно всичко, което искате да ви се случи, всеки детайл на това, което мечтаете да бъдете. Направете го истинско, вижте го на екрана на въображението си, вкусете го с целия спектър от емоции – така правите сериозна крачка към реализацията му.
Ако имате Меркурий на MC (Медиум Цели - зенитната точка) или в 10ти дом, и се колебаете относно вашето призвание или професия, то определено трябва да обърнете внимание на нещо, свързано с общуване или писане. PR, реклама, специалист по продажби, писател или журналист.
Но освен другите, свързани с това фактори в хороскопа, задължително трябва да се отчете и нещо много важно – предпочитания ви. Това, което обичате е това, което търсите.
При аспекти само между външни или само между вътрешни планети ситуацията изглежда ясна – първите действат чрез събития и отключват преживявания, вторите –посредством мислите, чувствата и действията ни предизвикват случки.
Какво става, обаче, при аспект между вътрешна и външна планета, например при квадрат на Меркурий с Марс? Като по-отдалечена от Слънцето Планета, Марс е по-силната в този случай, като това правило е валидно за всеки аспект – винаги периферната и „тежка” планета доминира в конфигурацията. Излиза, че по тази логика, условията са по-мощни от нас, и това е съвсем вярно за хора, които не обръщат никакво внимание на вътрешният си потенциал. При този аспект човек си намисля (Меркурий) да направи нещо, но се явява външна сила (Марс), която му противостои.
Но, причината е пак в самите нас: умът (Меркурий) на човека е в конфликт (квадрат) с неговите действия и постъпки (Марс). Следователно и разрешението е отвътре - трябва да се направят усилия за хармонизиране на действията и мислите, вместо да мислим едно, а да правим друго. Рано или късно, хвърленият в тази посока труд ще бъде възнаграден и действието на квадрата Меркурий – Марс - смекчено.
Знанието, което ни дава Астрологията и съзнателната вътрешна работа, която може да си подарим само ние, са двата златни ключа от ръждясалите катинари на масивната порта на стаята на щастието ни.
Автор: Радислав Кондаков
Източник: <i>Дата на първоначално въвеждане: 17.05.2009 г., 21:58 ч.</i>