HappySmile
Светлоносец
Азбучен указател на билките
1. Азмацук/Anthriscus cerefolium/силин, селин, гросулица, кервел, керевиз, рибска чорба, целина. Отвара от азмацук се пие при мааясъл.
2. Акация/Robinia pseudoacacia/Аблен, бял лиляк, бял салкъм, бял трън, драка, катър, трънка,солунски трън,френски трън.
3. Анасон/Pimpinela anisum/аласон, ликанство, резане, резияне, разиян, резняк, същински анасон.
4. Ангинария/Cynara cardunoulus/ангинар, артишок. Отвара от листа и филизи подсладена с мед за жабурене при устобол.
5. Арабски език/Opuntia vulgaris. Отвара от пресни листа се пие за лечение на пиянство 1 седмица. Предизвиква повръщане ,разстройство и отравяне и затова веднага след приемането и се пие мляко.
Наименования: арабска смоква, далак, жаба, лимба, лопати, лопатки, ръка, смоква, език.
6. Аспут/Cartamus Lanatus/ - жълт трън, преселник. Отвара от цветовете се пие против гърлобол, а с пепел от корените със свинска мас се мажат лишеи, пъпки, краста, кели.
7. Афион - градински мак/Papaver comniferum/-мак, хашиш.
8. Попова лъжичка./Thlaspi arvense/ - бабини гниди,старчец.
9. Бабини зъби, трабузаан./Tribulus terrestris/ - баба ручка, бабици, бодланка, върти поп, гускини зъби, иглица, чюнка, щъркелова чонка ,щръко игли, щръкова нога. Студена отвара от плодовете се пие за"пречистване на кръвта и при маясъл.
10. Бадем./Amygdalus communis/бадемово дърво, обикновен бадем, гръцки орех, миндал. Сладките бадеми се ядът при сърцебол, треска, сърцебиене за нерви, а сокът от зелените ядни се използва като слабително за деца.
При опадане на косата се използват за мазане счукани на каша бадеми.
Горчивите бадеми се използват като болкоуспокояващо средство и против треска, а външно за рани, буци/рак/, кожни болести.
11. Банюв бурен, див слънчоглед/Doronicum columnae/златоглавка, балкански пролетник, див трубен. Отварата от листа и корени от него във вино се пие при ревматизъм.
12. Блатняк./Calthа palustris/обикновен блатняк, блатниче, жълт блатняк, блатен крокон, белокрилник, георгьовско цвете, гергоьовче, джурдовец, жабешко цвете, жабинек, жабърняк, желтениче, желтурче, змиев трън, змиено грозде, змийско грозде, змийско ножче, зъмско цвете, мазно кокалче, попова лъжичка и разгон.
13. Блян черен, черен(Hyoscyamus niger)-о бикновен черен блян, попадийка, буника, змийско цвете, гърне, зъбова билка, поиши-пиши, попадийка, пиши Тодор, полудевка, шарка, червова билка, базизайка, пиши поп, попадия, бледно биле, бленика, беленика, блъника, пиши попадийка.
14. Богородична ръка/Gymnadenia conopsea/ - дланица, дланогрутка, момчета.
15. Просфорник/Abutilon avicennae/ - богородична ръчица, богородична ръчичка, богородична трева, божа ръчица,пристолник, просвурник, просфорниче, типарче.
16. Ерихонска роза/Anastatika hierohyntica - богородична ръчица, богородична ръчичка, ерихова роза, ерихонски трендафил, иерихонска роза.
17. Богородична трева/Аcinos suaveolens/богородичен бурен, божигробче, див босилек, миризливче.
18. Скално миризливче (Acinos arvensis)/стресниче/.
19. Пъстро миризлимче /Calamintha nepeta/ - богородиче, бугуродичен бурен.
20. Горско миризливче./Calamintha sylvatica/ - богородиче,богородична трева, божигробче.
21. Градински божур/Paeonia albifora/ - божуряк, арапче, жабурка, женски божур, калина, лекарски божур, марьон корен.
22. Червен божур (P peregrina) - красив бурен.
23. Бял бор/Pinus silvestris/ - борика, червен бор, белок, белоборка, чам.
24. Черни боровинки(Vaccinium myrthilus) - борувка, брашници, бруснок, крещяло, черни диви череши, черника, бориче, брусница.
25. Сини боровинки/V. uliginosum/ - гълъбици, гълъбика.
26. Червени боровинки/V. vitis idaea/ боровка, брусници, беливици, обикновенна брусница, суници, червена брусница, червени диви череши, кокакази, кокоз, кокуза.
27. Босилек/Occimum basilicum/бусилек.
28. Бреза/Betula pendula/брезица, бяла бреза, метла, метлика, белика, ивачка, ясика.
29. Брей/Tamus communis./ блюш, брешнял, обикновен брей, водогон, дадалан, полско телеграфче, яндаран, плюш,алдаран./
30. Брош/Rubia tinctorum/ - бояджийски брош, броч, бруск, гаранца, див брош, крап, марена, червен бояджийскси брош, боя.
31. Бръмбарче, пчелица./Ophris scolopax/бъзунче, кокица, малку бъзунче, нежитче, пчела-гълъб, двурога пшелица.
32. Бръшлян/Hedera helix/ - брешлен, брешнел, сарамашик, крушнел, бърчлен, брътвене, брашнел. Малките черни плодчета се използват в народната медицина. Винена отвара от цялото растение в малки дози се пие при обща слабост, безапетитие, сърцебол, треска. Водна отвара от него се втрива в корените на косата при косопад. Отвара получена от 6 брашлянови листа които се варят в 1 л. вода /докато позеленее/ се пие без определена дозировка при високо кръвно налягане, докато оплакванията изчезнат. Използва се и за промиване на рани. Плодовете се използват като очистително средство.
Сравнително най - разспространена е комбинацията от 5г. бръшлян, 15г. подбел и 10 г. конопено семе, които се варят в 2 л. вода половин час. Отвара от брашлян и колно цвете в хомеопатични дози /по 1, 2 капки на ден/ се пият като укрепващо средство.В големи дози брашлянът е отровен.
33. Бряст полски-(Ulmus minor). От брястова кора с мъзгата се прави мехлем като се вари докато стане на гъста каша и се използва при изгаряне за бързо свиване на раните.Болните от гуша дъвчат кора от бряст. Чай от липа, шипка и брястови листа помага при кашлица.
34. Бук (Fagus silvatica)- /бука, букачка, буклица, буковица/. При разстройства се пие отвара от изсушени букови листа.
35. Бутурче/дива циклама/(Cyclamen hederifolium) - боторче,есенна циклама, бужурче, ботурче, бутурка, голопитник, дрявка, картофел, кралевина, кралско цвете, копитник, любика, любичица, милогледка, свински хляб, скреж, теменуга.
36. Бучениш (Conium maculatum) - цволига , балдаран, бозей, боли глава, букемиш, воден бучениш, водна цволига, голяма пищялка, девисил, джваркало, джергало, дива меродия, див магданоз, цвукало, зъзнук, мангалък, мангуна, омег, отровна цвилуга, обикновен цвол, пцолика, разпукниче, солика, сушан, свирчуна, цвъркало, цицелка, цоцалка, цуцулига, бучимиш, чикута, шушан.
37. Бъз, свирчовина (Sambucus nigra) дървовиден бъз, чер бъз, бозак, бойзел, бъзуняк, дръмбъз, дрянбъз, мимер, мъжки бъз, питом бъз, замбак, бозик, бойзан, бозлят, свирчина, дрембъз, свирчок, трънбъз, селешник.
38. Бъзовина/Sambucus ebulus/ - тревист бъз, бъзаник, баста, бъзей, абуд, абъд, база, базунек, буриян, бъздовина, див бъз, земний бъз, мезлеке, низко базе, свирчек, селешник.
39. Бълвен корен (Iephaelis ipecacauna) - отвара от корена се пие за предизвикване на повръщане при отравяне. В по-малки кооличества същата отвара се употребява като лек при кошлица, задух, разстройство.
40. Бърдун (Asphodelus albus) - бърдуника, брадун, крави бозки, нунавец. Отварата от корените се пие за пречистване на кръвта, при обриви, цирей, пъпки. Изпечени се налагат външно върху цирей, буци.
41. Бял крем (Lilium candidium) - асланово око, бяла лилия, бяла хурка, бял замбак, бял кремак, бял крин, градински крин, замбак, зъмбак, зъмбук, зъмбул, крем, кремък, крин, лилия, хурка.
42. Варзия (Tamarindus indica) - чай от плодовете се пие при запек.
43. Ведрица (Aquilegia nigricans) кандилки, кошнички, кандилка обикновенна, дива кокошка, кандило, любика, пъстри кокошки, сини кокошки, гащички, бутушчета, типелия. Стърк нарязан на дребно се вари в 500 мл. вода докато остане на половина. Пие се по 1 малка кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене при малокръвие, при възпаление на пикочният мехур, воднянка и възпалена устна кухина.
44. Великденче лечебно (Veronica ficinalis)- гергьовденче, истравниче, лекарска разгонка, лекарско великденче, лекарско гергьовденче, превара, разгонка.
Змийска трева./V . austriaca) - листоделно великденче, самодивска трева, зъмски отровник, самосудник, хайдушка трева.
Буболяк (Ver.becabunga) - речно великденче, бобовляк, змийно биле, радюнка, маремиче, марем.
Преварче (Ver.chamaedrys) дъболистно велекденче, змийска трева.
Количава билка (Ver.orchidea) класовидно великденче, юдничава трева, юдничава билка, ароматно великденче.
45. Ветрогон, Биволски трън /Eryngium campestre/ бели тръни, бяло тръне, бял трън, вирогон, вихрогон, вихрогонски бурен, гръмотрън, кангазовски бодил.
46. Вечерник (Hesperis matronalis) - заран-вечер, люляк, нощна фиалка, синя люлека. Растението се нарязва на ситно или се сварява и се дава при болеста клека.
47. Винобой /Phytolacca decandra/ - кърмъз, мерекоп. Плодовете се използват за оцветяване на вино. Със спиртна настойка от плодовете се мажат болните места при жлези, ревматизъм, подагра, буци. Отварата от листата действува слабително, а отварата от корените - очистително и повръщателно. Отварата от листата заедно със сок от лимон се пие при висока температура.
48. Винче (Anchusa officinalis) - волски език, воловъц, вълетина, краставиц, краставичар, лисича трева, магарешки език, обикновенно винче, паче гнездо, слепий мъж. Отвара от листаата се пие при разстройство, като пикочогонно, за пречистване на кръвта и при кашлица.
49. Вишна (Prunus cerasus) герульовка. Отварата от дръжките и листата се използва като пикочогонно, затягащо, регулиращо мензиса, половата активност средство, при треска. Промивка с прецедена отвара от плодовете се прави при гнойно възпаление и сълзене на очите. При трудно уриниране се ядът вишневи плодове.
50. Водна лилия (Nymphaea alba) - водна роза, водно лале, шапливец, блатна роза, дива тиква, русалка, одна тиква, водна морска вила, камилска стъпка. Отвара от корените се пие при прекомерна полова възбудимост.
51. Воловодец /синя китка/ Orobanche, лехусен бурен, лехустниче, луфустниче, лъфустничав бурен, бедниче, водняче, водениче, жълта перуника, воловодиче, дядов зъб, зяпка, зъмина уста, тютюнева чума. Прах от изсушена билка се взема при рак.
52. Волски език /Phyllitis scolopendrium/ - биволски език, елени език, еленин език, еленов език, женски волски език, женски елени език, мъжки волски език, мъжки елени език.
53. Вранско око /Paris quadrifolia/ врани око, врани очи, гарванско око, кара коленца, кароленца, клекавиче, кръстач, мечо грозде, омразниче, петров кръст, свинярник, умразниче.
54. Вратига обикновенна (Tanaccetum vulgare) - вратика, вратиче, свратика, паничка, смил, вратлика, оборчлива билка, рошава кадънка, глистава трева, влатика, свратика.
55. Вълча ябълка (Aristolochia clematitis) - ябълчина, дива вълча ябълка, ябълчина, вуча ябука, киркозон.
56. Върба, Червена върба (Salix purpurea), - ракита, ракитник, кушничарска върба, пурпурова върба, червена ракита. Бяла върба (Salix alba). Плачуща върба (S.babylonica), крехка върба (S.fragilis) - соргун, кошничарска върба (S.viminalis), Ива.(S.caprea) и др.
57. Върбинка (Verbena officinalis) - версин, върбина, железник коприва, спореш.
58. Върболист, Блатия (Lythrum salicaria) - див джожум, кукумерко, маремиче, маясълче, обикновенна върбица, плакун, ухапливо биле, ухапливото. Запарка от цветовете се пие при остри болки в стомаха и червата, диария и маясъл.
59. Вятърничава трева (Yasione montana), Грашица (Onobrychis lasiostachya) еспарзета, вятърничева трева, трилистник, дива детелина, намитова трева, намит, сладка детелина.
60. Габър (Carpinus betulus) - обикновен габър, черен габър. Клечат габър (C.orientalis) - свинак, сърнач, клеч, храстица, келав габър.
61. Глог. Червен глог. Crategus monogina.
62. Глухарче (Taraxacum officinale) борец, бърдоква, глушило, глушка, глушниче, горец, жълта млечка, жлъчка, капикос, келавче, келяк, коинско цвекье, конско цвете, конско ребро, магарешка млечка, маслениче, обикновенна радика, отровачка, пади коса, павунка, пикралида, радика, салата, свинок, ушолка, хиндиба, попова билька.
63. Глушина (Vicia grandiflora). Използва се в нароодната козметика. С отвара от цялото растение се мие косата против пърхот.
64. Горещник, срещниче, огничав бурен. (Ajuga chamaepitys) кози ненки, кокоша трева, мазниче, огничево биле, жълто срешниче,огниче, тамянка. Петнист горещник (A.laxmannii) - богородиче, богороодично билье, вечерниче, изтравниче, кадиризица, пресечена трева, решето,срещиче, стрещище, стрещниче, срящичи, юрдичева трева.
Пълзящ горещник (A.reptans) - мазало, меча стъпка, горещник, стрешниче, сечено биле.
65. Горицвет, пролетен (Adonis vernalis) - бабатура, гороцвет, жълт божур, жълтоцвет, зайчи мак, патенца, жълта свиларка, кукувиче око, марем, кучи божур, слети коса, пролетна опадикос, спреж дива, пади коса.
66. Горски енчец, Златица обикновенна (Solidago virga aurea) генчиц, жълт eнчец, златка, златна пръчица, златник, златовръх.
67. Гръмотрън (Ononis arvensis) бабини бодили, бодлив грамотрън, кокоше тръне, коловоз, милобод, сух караянък, трънлив троскот, чер трън, шилобод, каик, табан, каран.
68. Глоготрън (Ononis hircina) бабин бодил, воден караянък.
69. Гулия, земна ябълка (Helianthus tuberosus) болики, кочани, ералма, шалган. Отвара от грудките се пие за пречистваане на кръвта, против болести на черният дроб, жлъчката и бъбреците, при кожни обриви, лишей и хемороиди. Със сварени грудки се налагат измръзнали ръце и крака.
70. Гущерче /обичниче/ (Thalictrum aguilegifolium) - диви кошнички, див селим, жълтениче, кандилколистна гущерка, маремов корен, пембе, ревничав бурен. Отварата се пие при нерви, кръвоизливи, пясък и камъни в бъбреците, жлъчката, пикочният мехур,жълтеница.
71. Гърлица (Limonium vulgare) - гърличева трева, маяслива трева, пачи крак, гърличаво биле, добралък.
72. Дебелец (Semprevivum marmoreum) - бабин квас, дебела мара, дебелика, кашливец, кашличаво, кашличавче, нежит, тлъстига, тучница, ушно биле, мече зеле. Ушница(Semp.erythaeum) ушно биле, ушиче, тлъстига, домашен корен, тученица. Слага се по покриви и дувари на говеждо лайно "да се развие за цяр". Отвара от листа на дебелец се пие при язва на стомаха, спазми в корема, треска, жълтеница, диария, дезинтерия. С топли лапи от сварени листа се налагат гнойни рани, натъртено, изгорено, цирей. Пресни листа след отстранявяне на кожицата им се налагат върху предварително разчовъркани с игла мазоли и брадавици. С каша от пресни листа на дебелец и св.мас се мажат напукани ръце и устни, лунички, петна и обриви по лицето.
1. Азмацук/Anthriscus cerefolium/силин, селин, гросулица, кервел, керевиз, рибска чорба, целина. Отвара от азмацук се пие при мааясъл.
2. Акация/Robinia pseudoacacia/Аблен, бял лиляк, бял салкъм, бял трън, драка, катър, трънка,солунски трън,френски трън.
3. Анасон/Pimpinela anisum/аласон, ликанство, резане, резияне, разиян, резняк, същински анасон.
4. Ангинария/Cynara cardunoulus/ангинар, артишок. Отвара от листа и филизи подсладена с мед за жабурене при устобол.
5. Арабски език/Opuntia vulgaris. Отвара от пресни листа се пие за лечение на пиянство 1 седмица. Предизвиква повръщане ,разстройство и отравяне и затова веднага след приемането и се пие мляко.
Наименования: арабска смоква, далак, жаба, лимба, лопати, лопатки, ръка, смоква, език.
6. Аспут/Cartamus Lanatus/ - жълт трън, преселник. Отвара от цветовете се пие против гърлобол, а с пепел от корените със свинска мас се мажат лишеи, пъпки, краста, кели.
7. Афион - градински мак/Papaver comniferum/-мак, хашиш.
8. Попова лъжичка./Thlaspi arvense/ - бабини гниди,старчец.
9. Бабини зъби, трабузаан./Tribulus terrestris/ - баба ручка, бабици, бодланка, върти поп, гускини зъби, иглица, чюнка, щъркелова чонка ,щръко игли, щръкова нога. Студена отвара от плодовете се пие за"пречистване на кръвта и при маясъл.
10. Бадем./Amygdalus communis/бадемово дърво, обикновен бадем, гръцки орех, миндал. Сладките бадеми се ядът при сърцебол, треска, сърцебиене за нерви, а сокът от зелените ядни се използва като слабително за деца.
При опадане на косата се използват за мазане счукани на каша бадеми.
Горчивите бадеми се използват като болкоуспокояващо средство и против треска, а външно за рани, буци/рак/, кожни болести.
11. Банюв бурен, див слънчоглед/Doronicum columnae/златоглавка, балкански пролетник, див трубен. Отварата от листа и корени от него във вино се пие при ревматизъм.
12. Блатняк./Calthа palustris/обикновен блатняк, блатниче, жълт блатняк, блатен крокон, белокрилник, георгьовско цвете, гергоьовче, джурдовец, жабешко цвете, жабинек, жабърняк, желтениче, желтурче, змиев трън, змиено грозде, змийско грозде, змийско ножче, зъмско цвете, мазно кокалче, попова лъжичка и разгон.
13. Блян черен, черен(Hyoscyamus niger)-о бикновен черен блян, попадийка, буника, змийско цвете, гърне, зъбова билка, поиши-пиши, попадийка, пиши Тодор, полудевка, шарка, червова билка, базизайка, пиши поп, попадия, бледно биле, бленика, беленика, блъника, пиши попадийка.
14. Богородична ръка/Gymnadenia conopsea/ - дланица, дланогрутка, момчета.
15. Просфорник/Abutilon avicennae/ - богородична ръчица, богородична ръчичка, богородична трева, божа ръчица,пристолник, просвурник, просфорниче, типарче.
16. Ерихонска роза/Anastatika hierohyntica - богородична ръчица, богородична ръчичка, ерихова роза, ерихонски трендафил, иерихонска роза.
17. Богородична трева/Аcinos suaveolens/богородичен бурен, божигробче, див босилек, миризливче.
18. Скално миризливче (Acinos arvensis)/стресниче/.
19. Пъстро миризлимче /Calamintha nepeta/ - богородиче, бугуродичен бурен.
20. Горско миризливче./Calamintha sylvatica/ - богородиче,богородична трева, божигробче.
21. Градински божур/Paeonia albifora/ - божуряк, арапче, жабурка, женски божур, калина, лекарски божур, марьон корен.
22. Червен божур (P peregrina) - красив бурен.
23. Бял бор/Pinus silvestris/ - борика, червен бор, белок, белоборка, чам.
24. Черни боровинки(Vaccinium myrthilus) - борувка, брашници, бруснок, крещяло, черни диви череши, черника, бориче, брусница.
25. Сини боровинки/V. uliginosum/ - гълъбици, гълъбика.
26. Червени боровинки/V. vitis idaea/ боровка, брусници, беливици, обикновенна брусница, суници, червена брусница, червени диви череши, кокакази, кокоз, кокуза.
27. Босилек/Occimum basilicum/бусилек.
28. Бреза/Betula pendula/брезица, бяла бреза, метла, метлика, белика, ивачка, ясика.
29. Брей/Tamus communis./ блюш, брешнял, обикновен брей, водогон, дадалан, полско телеграфче, яндаран, плюш,алдаран./
30. Брош/Rubia tinctorum/ - бояджийски брош, броч, бруск, гаранца, див брош, крап, марена, червен бояджийскси брош, боя.
31. Бръмбарче, пчелица./Ophris scolopax/бъзунче, кокица, малку бъзунче, нежитче, пчела-гълъб, двурога пшелица.
32. Бръшлян/Hedera helix/ - брешлен, брешнел, сарамашик, крушнел, бърчлен, брътвене, брашнел. Малките черни плодчета се използват в народната медицина. Винена отвара от цялото растение в малки дози се пие при обща слабост, безапетитие, сърцебол, треска. Водна отвара от него се втрива в корените на косата при косопад. Отвара получена от 6 брашлянови листа които се варят в 1 л. вода /докато позеленее/ се пие без определена дозировка при високо кръвно налягане, докато оплакванията изчезнат. Използва се и за промиване на рани. Плодовете се използват като очистително средство.
Сравнително най - разспространена е комбинацията от 5г. бръшлян, 15г. подбел и 10 г. конопено семе, които се варят в 2 л. вода половин час. Отвара от брашлян и колно цвете в хомеопатични дози /по 1, 2 капки на ден/ се пият като укрепващо средство.В големи дози брашлянът е отровен.
33. Бряст полски-(Ulmus minor). От брястова кора с мъзгата се прави мехлем като се вари докато стане на гъста каша и се използва при изгаряне за бързо свиване на раните.Болните от гуша дъвчат кора от бряст. Чай от липа, шипка и брястови листа помага при кашлица.
34. Бук (Fagus silvatica)- /бука, букачка, буклица, буковица/. При разстройства се пие отвара от изсушени букови листа.
35. Бутурче/дива циклама/(Cyclamen hederifolium) - боторче,есенна циклама, бужурче, ботурче, бутурка, голопитник, дрявка, картофел, кралевина, кралско цвете, копитник, любика, любичица, милогледка, свински хляб, скреж, теменуга.
36. Бучениш (Conium maculatum) - цволига , балдаран, бозей, боли глава, букемиш, воден бучениш, водна цволига, голяма пищялка, девисил, джваркало, джергало, дива меродия, див магданоз, цвукало, зъзнук, мангалък, мангуна, омег, отровна цвилуга, обикновен цвол, пцолика, разпукниче, солика, сушан, свирчуна, цвъркало, цицелка, цоцалка, цуцулига, бучимиш, чикута, шушан.
37. Бъз, свирчовина (Sambucus nigra) дървовиден бъз, чер бъз, бозак, бойзел, бъзуняк, дръмбъз, дрянбъз, мимер, мъжки бъз, питом бъз, замбак, бозик, бойзан, бозлят, свирчина, дрембъз, свирчок, трънбъз, селешник.
38. Бъзовина/Sambucus ebulus/ - тревист бъз, бъзаник, баста, бъзей, абуд, абъд, база, базунек, буриян, бъздовина, див бъз, земний бъз, мезлеке, низко базе, свирчек, селешник.
39. Бълвен корен (Iephaelis ipecacauna) - отвара от корена се пие за предизвикване на повръщане при отравяне. В по-малки кооличества същата отвара се употребява като лек при кошлица, задух, разстройство.
40. Бърдун (Asphodelus albus) - бърдуника, брадун, крави бозки, нунавец. Отварата от корените се пие за пречистване на кръвта, при обриви, цирей, пъпки. Изпечени се налагат външно върху цирей, буци.
41. Бял крем (Lilium candidium) - асланово око, бяла лилия, бяла хурка, бял замбак, бял кремак, бял крин, градински крин, замбак, зъмбак, зъмбук, зъмбул, крем, кремък, крин, лилия, хурка.
42. Варзия (Tamarindus indica) - чай от плодовете се пие при запек.
43. Ведрица (Aquilegia nigricans) кандилки, кошнички, кандилка обикновенна, дива кокошка, кандило, любика, пъстри кокошки, сини кокошки, гащички, бутушчета, типелия. Стърк нарязан на дребно се вари в 500 мл. вода докато остане на половина. Пие се по 1 малка кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене при малокръвие, при възпаление на пикочният мехур, воднянка и възпалена устна кухина.
44. Великденче лечебно (Veronica ficinalis)- гергьовденче, истравниче, лекарска разгонка, лекарско великденче, лекарско гергьовденче, превара, разгонка.
Змийска трева./V . austriaca) - листоделно великденче, самодивска трева, зъмски отровник, самосудник, хайдушка трева.
Буболяк (Ver.becabunga) - речно великденче, бобовляк, змийно биле, радюнка, маремиче, марем.
Преварче (Ver.chamaedrys) дъболистно велекденче, змийска трева.
Количава билка (Ver.orchidea) класовидно великденче, юдничава трева, юдничава билка, ароматно великденче.
45. Ветрогон, Биволски трън /Eryngium campestre/ бели тръни, бяло тръне, бял трън, вирогон, вихрогон, вихрогонски бурен, гръмотрън, кангазовски бодил.
46. Вечерник (Hesperis matronalis) - заран-вечер, люляк, нощна фиалка, синя люлека. Растението се нарязва на ситно или се сварява и се дава при болеста клека.
47. Винобой /Phytolacca decandra/ - кърмъз, мерекоп. Плодовете се използват за оцветяване на вино. Със спиртна настойка от плодовете се мажат болните места при жлези, ревматизъм, подагра, буци. Отварата от листата действува слабително, а отварата от корените - очистително и повръщателно. Отварата от листата заедно със сок от лимон се пие при висока температура.
48. Винче (Anchusa officinalis) - волски език, воловъц, вълетина, краставиц, краставичар, лисича трева, магарешки език, обикновенно винче, паче гнездо, слепий мъж. Отвара от листаата се пие при разстройство, като пикочогонно, за пречистване на кръвта и при кашлица.
49. Вишна (Prunus cerasus) герульовка. Отварата от дръжките и листата се използва като пикочогонно, затягащо, регулиращо мензиса, половата активност средство, при треска. Промивка с прецедена отвара от плодовете се прави при гнойно възпаление и сълзене на очите. При трудно уриниране се ядът вишневи плодове.
50. Водна лилия (Nymphaea alba) - водна роза, водно лале, шапливец, блатна роза, дива тиква, русалка, одна тиква, водна морска вила, камилска стъпка. Отвара от корените се пие при прекомерна полова възбудимост.
51. Воловодец /синя китка/ Orobanche, лехусен бурен, лехустниче, луфустниче, лъфустничав бурен, бедниче, водняче, водениче, жълта перуника, воловодиче, дядов зъб, зяпка, зъмина уста, тютюнева чума. Прах от изсушена билка се взема при рак.
52. Волски език /Phyllitis scolopendrium/ - биволски език, елени език, еленин език, еленов език, женски волски език, женски елени език, мъжки волски език, мъжки елени език.
53. Вранско око /Paris quadrifolia/ врани око, врани очи, гарванско око, кара коленца, кароленца, клекавиче, кръстач, мечо грозде, омразниче, петров кръст, свинярник, умразниче.
54. Вратига обикновенна (Tanaccetum vulgare) - вратика, вратиче, свратика, паничка, смил, вратлика, оборчлива билка, рошава кадънка, глистава трева, влатика, свратика.
55. Вълча ябълка (Aristolochia clematitis) - ябълчина, дива вълча ябълка, ябълчина, вуча ябука, киркозон.
56. Върба, Червена върба (Salix purpurea), - ракита, ракитник, кушничарска върба, пурпурова върба, червена ракита. Бяла върба (Salix alba). Плачуща върба (S.babylonica), крехка върба (S.fragilis) - соргун, кошничарска върба (S.viminalis), Ива.(S.caprea) и др.
57. Върбинка (Verbena officinalis) - версин, върбина, железник коприва, спореш.
58. Върболист, Блатия (Lythrum salicaria) - див джожум, кукумерко, маремиче, маясълче, обикновенна върбица, плакун, ухапливо биле, ухапливото. Запарка от цветовете се пие при остри болки в стомаха и червата, диария и маясъл.
59. Вятърничава трева (Yasione montana), Грашица (Onobrychis lasiostachya) еспарзета, вятърничева трева, трилистник, дива детелина, намитова трева, намит, сладка детелина.
60. Габър (Carpinus betulus) - обикновен габър, черен габър. Клечат габър (C.orientalis) - свинак, сърнач, клеч, храстица, келав габър.
61. Глог. Червен глог. Crategus monogina.
62. Глухарче (Taraxacum officinale) борец, бърдоква, глушило, глушка, глушниче, горец, жълта млечка, жлъчка, капикос, келавче, келяк, коинско цвекье, конско цвете, конско ребро, магарешка млечка, маслениче, обикновенна радика, отровачка, пади коса, павунка, пикралида, радика, салата, свинок, ушолка, хиндиба, попова билька.
63. Глушина (Vicia grandiflora). Използва се в нароодната козметика. С отвара от цялото растение се мие косата против пърхот.
64. Горещник, срещниче, огничав бурен. (Ajuga chamaepitys) кози ненки, кокоша трева, мазниче, огничево биле, жълто срешниче,огниче, тамянка. Петнист горещник (A.laxmannii) - богородиче, богороодично билье, вечерниче, изтравниче, кадиризица, пресечена трева, решето,срещиче, стрещище, стрещниче, срящичи, юрдичева трева.
Пълзящ горещник (A.reptans) - мазало, меча стъпка, горещник, стрешниче, сечено биле.
65. Горицвет, пролетен (Adonis vernalis) - бабатура, гороцвет, жълт божур, жълтоцвет, зайчи мак, патенца, жълта свиларка, кукувиче око, марем, кучи божур, слети коса, пролетна опадикос, спреж дива, пади коса.
66. Горски енчец, Златица обикновенна (Solidago virga aurea) генчиц, жълт eнчец, златка, златна пръчица, златник, златовръх.
67. Гръмотрън (Ononis arvensis) бабини бодили, бодлив грамотрън, кокоше тръне, коловоз, милобод, сух караянък, трънлив троскот, чер трън, шилобод, каик, табан, каран.
68. Глоготрън (Ononis hircina) бабин бодил, воден караянък.
69. Гулия, земна ябълка (Helianthus tuberosus) болики, кочани, ералма, шалган. Отвара от грудките се пие за пречистваане на кръвта, против болести на черният дроб, жлъчката и бъбреците, при кожни обриви, лишей и хемороиди. Със сварени грудки се налагат измръзнали ръце и крака.
70. Гущерче /обичниче/ (Thalictrum aguilegifolium) - диви кошнички, див селим, жълтениче, кандилколистна гущерка, маремов корен, пембе, ревничав бурен. Отварата се пие при нерви, кръвоизливи, пясък и камъни в бъбреците, жлъчката, пикочният мехур,жълтеница.
71. Гърлица (Limonium vulgare) - гърличева трева, маяслива трева, пачи крак, гърличаво биле, добралък.
72. Дебелец (Semprevivum marmoreum) - бабин квас, дебела мара, дебелика, кашливец, кашличаво, кашличавче, нежит, тлъстига, тучница, ушно биле, мече зеле. Ушница(Semp.erythaeum) ушно биле, ушиче, тлъстига, домашен корен, тученица. Слага се по покриви и дувари на говеждо лайно "да се развие за цяр". Отвара от листа на дебелец се пие при язва на стомаха, спазми в корема, треска, жълтеница, диария, дезинтерия. С топли лапи от сварени листа се налагат гнойни рани, натъртено, изгорено, цирей. Пресни листа след отстранявяне на кожицата им се налагат върху предварително разчовъркани с игла мазоли и брадавици. С каша от пресни листа на дебелец и св.мас се мажат напукани ръце и устни, лунички, петна и обриви по лицето.