Аз ще препоръчам някои много добри филми, които са ми направили истинско впечатление. За мен добър филм значи филм, които те завладява с идеите си, поднесени чрез чудесен сценарий(сценария ми е хоби, както и всичко свързано с литература), качествена режисура и най-висша актьорска игра. Добрия ме филм гледам го откат, по цял ден, знам всяка една реплика, всеки един детайл от него, ставам едно с героите и осмислям сънищата си с тях.
Ето ги тези филми, които ми подействаха така. Подредени са в случаен ред.
1. Боен клуб(Fight club) - 1999 година
Брад Пит Едуард Нортън
Лично за мен 1999 е година на силни филми. Затова ще започна с филмите от тази година, които са ми направили впечатление. Не, Матрицата не е начело. Няма филми начело. Има класика. И "Боен клуб" е чиста филмова класика. Филми от типа на "Полет над кукувиче гнездо" и "Портокал с часовников механизъм" - трудно приемлив, дори възмутително абсурден...на пръв поглед. Специално за почитателите на абстрактната реалност във филмата, въведена от Стенли Kубрик през миналия век.
Сюжета е следния: Гл. герои(Едуард Нортън), чието име остава неназовано през целия филм, е в капана на работническата класа, в съвременните условия - работа в офис от сутрин до вечер, заплата, модерен начин на живот(мебели, дрехи, електроника и т.н) - съвременното робство. На пръв поглед е перфектен..., но има проблеми със съня. Гл. герои намира своето спасение в група за взаимопощ на мъже с рак на тестисите...в група за взамимопощ на хора, болни от рак...болни от туберкелоза..., където никoй няма амбиции, няма его, няма нищо модерно, освен най-искренните си чувства - любов, състрадание, страх. Гл. герои елиминира безсънието, но за негово нещастие в клуба се появява друг лъжец - отчаяната Марла Сингър. Тя съсипа всичко... Всичко това довежда до среща между Гл. герои и Таилър Дърдън(Брад Pit). Няма нужда от коментар. Отчаянието намира утеха в смелостта. Създава се Боен клуб - клуб на мъжката агресия, кървава реалност в синтетичната матрица, клуб на анархисти, чийто господар е един - ИДЕЯТА на Таилър Дърдън света да бъде завладян...и върнат обратно в каменната ера. И в цялата тази абсурдна трагикомична история(себеотрицание, заблуда, добро и зло, борба между азовете в човека), показваща реалността през очите на хората, се образува нещо истинско, тънко и съвсем не намясто - любов.
цитат: Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява.
Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни заставят да вярваме, че идеалите са поп-звездите и политиците, но това не е така.
Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.
Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.
Ето ги тези филми, които ми подействаха така. Подредени са в случаен ред.
1. Боен клуб(Fight club) - 1999 година
Брад Пит Едуард Нортън
Лично за мен 1999 е година на силни филми. Затова ще започна с филмите от тази година, които са ми направили впечатление. Не, Матрицата не е начело. Няма филми начело. Има класика. И "Боен клуб" е чиста филмова класика. Филми от типа на "Полет над кукувиче гнездо" и "Портокал с часовников механизъм" - трудно приемлив, дори възмутително абсурден...на пръв поглед. Специално за почитателите на абстрактната реалност във филмата, въведена от Стенли Kубрик през миналия век.
Сюжета е следния: Гл. герои(Едуард Нортън), чието име остава неназовано през целия филм, е в капана на работническата класа, в съвременните условия - работа в офис от сутрин до вечер, заплата, модерен начин на живот(мебели, дрехи, електроника и т.н) - съвременното робство. На пръв поглед е перфектен..., но има проблеми със съня. Гл. герои намира своето спасение в група за взаимопощ на мъже с рак на тестисите...в група за взамимопощ на хора, болни от рак...болни от туберкелоза..., където никoй няма амбиции, няма его, няма нищо модерно, освен най-искренните си чувства - любов, състрадание, страх. Гл. герои елиминира безсънието, но за негово нещастие в клуба се появява друг лъжец - отчаяната Марла Сингър. Тя съсипа всичко... Всичко това довежда до среща между Гл. герои и Таилър Дърдън(Брад Pit). Няма нужда от коментар. Отчаянието намира утеха в смелостта. Създава се Боен клуб - клуб на мъжката агресия, кървава реалност в синтетичната матрица, клуб на анархисти, чийто господар е един - ИДЕЯТА на Таилър Дърдън света да бъде завладян...и върнат обратно в каменната ера. И в цялата тази абсурдна трагикомична история(себеотрицание, заблуда, добро и зло, борба между азовете в човека), показваща реалността през очите на хората, се образува нещо истинско, тънко и съвсем не намясто - любов.
цитат: Виждам най-силните и умните мъже, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява.
Отглеждат ни с житейски проповеди, които ни заставят да вярваме, че идеалите са поп-звездите и политиците, но това не е така.
Едва когато загубим всичко сме свободни да направим каквото искаме.
Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.