При влизането в четвъртата чакра съществува надрастване на егото, което ни позволява да изгубим самоналожените си граници и да се слеем със света около нас. Освобождавайки се от ограничението на долните чакри, ние си пробиваме път до усещането за безкрайното. Преживяването на любовта като на безкраен източник представлява радостното отваряне и изобилие на сърдечната чакра.
Въпреки че любовта към себе си има съществено значение за лежащото в основата равновесие, което поддържа всяка трайна връзка, по-голямото значение на любовта се състои в дълбоката връзка между собствения Аз и останалите.
Любовта е обединяваща сила. Тя е издигане над границите, разбиране на безкрайния модел на взаимната зависимост между всички неща. Вярвам, че тя е естествено състояние, а не нещо, което се създава преднамерено и съзнателно. По-скоро състоянието, което се измества от любовта, е това, което в случая е неестествено.
Любовта взема емоционалното съдържание на втората чакра и го уравновесява с разбирането от седмата. Разбирането регулира желанието и ни дава възможност да видим отвъд собствените си потребности. Емоциите доставят горивото за разбирането, осигурявайки по този начин една свързаност, която липсва на откъснатия и обособен интелект.
Присъщо на любовта е усещането за постоянство, последователност. За да се почувстваме сигурни от родителите си трябваше да научим, че те ще бъдат тук, ден след ден. Любовта, която идва и си отива, ни разбива. Една обвързваща сила дава възможност на дадено нещо да се задържи достатъчно дълго, за да развие моделите си до по-дълбоки и по-свързани състояния. Любовта представлява естествено обвързване, произлизащо от обединената безкрайност, а не от външен контрол. Тя дава възможност за промяна и свобода, но запазва свързаността на центъра, подкрепата на интегралната мрежа, която позволява на изолираната част да бъде по-голяма посредством изживяването на цялото.
Любовта е сила, която развива, учи и подхранва. Нейното проявление се осъществява по много начини и с риск да анализирам една неопределима обединяваща сила, аз я разложих на три отделни части: като лежащия в основата вибрационен аспект, както беше споменато във връзка с привличането; като "ласки" във формата на думи или грижовни действия; и като безусловно приемане на индивидите или нещата такива, каквито са.
Ласката е нещо физическо или вербално, което даден човек може да направи на друг, за да го накара да се чувства по-добре. Мога да ви полаская, като ви кажа колко добре изглеждате днес или че съм изпитала удоволствие от пиесата, която сте написали. Мога да ви дам също така и физически ласки, като например масажиране на раменете или като ви прегърна.
Ласките и от двата вида са абсолютно задължителни за нормалното функциониране на повечето хора и представляват един от основните мотиватори на човешката дейност. Когато някой се стреми към власт и пари, най-често причината за това е вярата му, че това ще му донесе повече ласки.
Ласките са основен фактор за нашето развитие. Като малки деца ние сме формирани и възпитавани с помощта на ласките под формата на одобрение от страна на нашите родители. Тези ласки оформят първите ни представи за това, какви сме: "О, виж какво е направила Сали! Много е умна, нали?"
Ласките представляват стимули за сърдечната чакра и са един от основните начини за изразяване на любовта. Те са способността да направим някого привлекателен за себе си и средството, чрез което споделяме, че ни привлича друг човек. Те са предаването на информация от горните чакри, което насочва вниманието към нашите позитивни аспекти като по този начин ги развива. Те идват от едно място на състрадание и свързаност - способността да усещаме потребността на другия и да й отговорим.
Ласките формират система за положителна обратна връзка. Ако ви кажа колко добре изглеждате днес, на вас ще ви стане приятно. Най-вероятно е вие също да поискате да ми кажете нещо хубаво. Тогава и на мен ще ми стане приятно. И като продължаваме по същия начин, всеки път ще се чувстваме все по-добре, ще се чувстваме взаимно оценени.
Съществуват много неща обаче, които намаляват потока на ласките между хората. Излишното привързване към един човек може да намали потока от ласки, който бихме могли да получим от голям брой други хора. Ревността намалява потока от ласки, тъй като повелява, че ласките трябва да текат в много тесни граници. Хетеросексуализмът (хомофобията), геронтофобията и расизмът ограничават ласките. "Не можеш да го докосваш - той е от същия пол!" или "Тя е прекалено стара, с друг цвят на кожата, с друго възпитание." Всяко от тези разграничения разрушава разбирането за единство и за взаимозависимост, които са неделима част от сърдечната чакра. Все едно да чувстваме, че притежаваме ограничен брой ласки, които да дадем, и ако ги дадем абсолютно всички, ние ще сме се изчерпали. Ако разгледаме любовта като безкрайна и подходим към нея от гледна точка на изобилието, а не от позицията на недостатъчността, разбираме, че ласките наистина са самопораждащи се.
Отварянето на сърдечната чакра е разширяване на хоризонта на индивида за споделянето на ласките. Хората натрупали опит, е по-вероятно да стимулират развитието ни, отколкото тези, които са същите като нас. Колкото по-голямо е нашето разбиране, толкова по-голяма е способността ни да обичаме. Сърдечната чакра възприема света в неговото единство, не в неговата разделеност.
Въздържането от ласки обикновено намалява и броя на получаваните ласки. Това е затворен кръг. "Не мисля, че Джон ме харесва. Той вероятно ще си помисли, че съм глупачка, ако му кажа колко много му се възхищавам." Междувременно Джон си мисли за това, колко студена и резервирана сте вие. Разкъсването на този кръг отстранява някои от препятствията между хората на нивото на сърдечната чакра. Единствено ние можем да направим първата крачка.
Отхвърлянето е един от основните страхове във всеки от нас. Не е изненадващо това, че смятаме за важно нашият център да остане в добро състояние. Отхвърлянето заплашва основното ни вътрешно равновесие - основното ни привличане. В системата за положителна обратна връзка е станало късо съединение. Ние обръщаме тази "не-любов" срещу себе си и започваме да се "саморазрушаваме". Вместо да се чувстваме свързани, ние отново се откъсваме, отделяме, изолираме. За някои хора е по-лесно да живеят изобщо без любов, отколкото да рискуват да се отворят, да споделят и да се провалят.
Този страх е съществена част за разбирането на сърдечната чакра. Той работи като защитно средство, подпомагайки уравновесяването на входящия и изходящия поток. Той е пазителят на вратата на деликатната енергия на сърдечната чакра.
Поддържането на тази врата обаче е меч с две остриета. Вливането и изтичането на енергия в дадена чакра нарастват едновременно. Колкото по-здраво се затваря нашата врата, толкова повече ограничаваме преминаването на енергията през всички чакри. Това ограничаване не само възпрепятства преминаването на енергията към и от външния свят, но едновременно с това ограничава и потока между нашите горни и долни чакри, причинявайки отчуждение между ума и тялото. Скоро чакрата се изтощава и ние се оказваме изолирани със стена от целия свят. Разрушаването на този цикъл е трудно.
Да се научим да обичаме е процес, който черпи енергия от много нива. Имаме нужда от всички наши чакри, за да я създадем и за да я поддържаме. Трябва да сме способни да чувстваме, трябва да сме способни да общуваме, трябва да сме способни да имаме своя самостоятелност и сила, трябва да сме способни да виждаме и да разбираме. Но най-важното от всичко е, че се нуждаем от това, да се отпуснем и да му позволим да се случи. Сърдечната чакра е ин и понякога най-дълбоката любов е тази, която може просто да остави нещата да се развиват по начина, който отговаря на тяхната същност.
Любовта е единство. Любовта е сливане, събиране заедно, доброволно, радостно, спокойно. Търпението на Вишну и Лакшми, Закрилниците, е това, което бди над средната част на живота, подхранвайки я, наглеждайки я, поддържайки я. То е Майката, възпитателката, учителката, лечителката. То е Бащата, пазителят, утешителят, стабилизаторът. То е детето, открито и невинно.
Любовта е разширяването и равновесието на Въздуха, изгревът на изток, духът на гълъба, духът на мира. Чрез нея откриваме своя център, нашата сърцевина и причината да живеем.
Любовта не е въпрос на свързване. Тя е въпрос на разбиране, че ние вече сме свързани в рамките на една сложна мрежа от отношения, която се простира през целия ни живот. Тя е осъзнаване на "липсата на граници" - че всички ние сме направени от едно и също вещество, носейки се през времето върху един и същи космически кораб, изправяйки се пред едни и същи проблеми в света, едни и същи страхове и надежди. Свързването в сърцевината е това, което прави без значение цвета на кожата, възрастта, пола, външния вид или парите.
Но преди всичко друго любовта е дълбокото чувство на духовно свързване, чувството, че сме били докоснати, раздвижен и вдъхновени да надминем нормалните си граници. Тя е връзка с една дълбока фундаментална истина, която пронизва целия ни живот и ни свързва помежду ни. Тя е това, което превръща земното в свещено, така че за него се полагат грижи и е под закрила. Когато загубим чувството си за връзка с живота, ние сме загубили свещеното и сме престанали да се грижим и да защитаваме това, което ни подхранва.
Ние сме тази любов. Ние сме нейната жизнена сила, нейният израз, нейното проявление, нейното изразно средство. Посредством нея растем, надрастваме себе си, триумфираме и се предаваме, за да израснем отново още повече. Ние сме обновени, откъснати и отново обновени. Тя е силата на вечното, стабилизаторът. Благословена да бъде любовта, която кара света да се върти. Благословено да бъде централното колело на живота, което завърта всички останали колела.
Повече на: NewAge.bg
