М
Мортиша
Гост
ЦИВ древната китайска представа за света основно място заема разбирането за единството между небето, земята и човека. То се проявява чрез различните форми на една първична енергия с всеобхватно действие, наричана от китайците Ци (или Чи), от индийците Прана, от японците Ки. Това е Силата от „Междузвездни войни”, мрежата от енергия от „Аватар”, Универсалната или космическа енергия в някои източни учения. Тя е първопричината и условието за съществуването на Вселената, Земята и живота върху нея.
Ци се проявява чрез триизмерните материални форми в четирите им агрегатни състояния и тяхната непрекъсната промяна, видоизменяне и преход от едно в друго.
Ци се проявява чрез различните полета и сили – гравитационни, ядрени, слаби, елeктромагнитни, торсионни, темпорални и биополета, както и чрез прехода им от едно в друго.
Ци е тази, която създава и пренася живота в различните му форми.
Една древна поговорка гласи:
„Човек може да преживее 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но и миг не може да преживее без Ци”
В древното търсене на пътя към хармонията съзидателната компонента на енергията – Шън Ци, се създава, насочва, задържа и натрупва в местата, където е най-благоприятното място за живот.
Откриването на тези места е задачата на Фън Шуй.
Едновременно с това трябвада се следи за движението и действието на разрушителната компонента на енергията – Ша Ци, която във всемирен мащаб е в баланс със своята противоположност (принципът Ин-Ян).
Локалните промени на двете противоположности на Ци не променят общия им баланс.
В разбиранията на древните китайци многообразните проявления на всемирната енергия Ци са изразени в един дуалистичен модел - хармоничното единство на противоположности, наблюдавани във всекидневието.
Не е ясно кой е измислил този знак, но чрез него се показва нагледно, но и абстрактно, как си взаимодействат противоположностите, как съществуват една до друга, но не могат една без друга, взаимно се съдържат и преливат.
Бялата част от знака символизира активната енергия Ян, а черната – пасивната енергия Ин. Те съществуват в непрекъснат кръговрат и динамика. Черната точка в бялото поле и бялата точка в черното поле ни показват, че никоя от частите не може да бъде напълно самостоятелна. Денят сменя нощта, но се заражда в тъмнината и угасва пак в нея. В черна стая или сред арктическите снегове не може да се види нищо, защото в такава среда съществува само единият елемент – той е недостатъчен за пълно възприятие.
Всяка линия, прекарана през центъра на знака, пресича еднакви количества от черната и от бялата площ. Просто и гениално!
Ян – енергията се проявява в светлината на деня, Слънцето, небето, активността, силата, планините, мъжете, топлината, звуците (невъзможно е да изброим всичко).
Ин - енергията се проявява в тъмнината, Луната, земята, пасивността, слабостта, долините, жените, студа, тишината (невъзможно е да изброим всичко).
Знакът Ин-Ян понякога се представя и показва в други цветове (например черно-червено, черно-жълто, червено-жълто, златно-черно, сребърно-черно и др.), но така се губи представата за дуализъм. Понякога знакът е обърнат с бялата част надолу или е завъртян по такъв начин, че линията между двете точки е хоризонтална или наклонена, но това не отговаря на действителното положение на небето спрямо земята, на планината спрямо долината и т.н. Понякога знакът е показан огледален или едновременно с това и завъртян, при което символичното въртене е обратно на часовниковата стрелка, но това не отговаря на действително наблюдаваното движение на Слънцето по небосклона в Северното полукълбо, където са Китай и България.
Ци се проявява чрез триизмерните материални форми в четирите им агрегатни състояния и тяхната непрекъсната промяна, видоизменяне и преход от едно в друго.
Ци се проявява чрез различните полета и сили – гравитационни, ядрени, слаби, елeктромагнитни, торсионни, темпорални и биополета, както и чрез прехода им от едно в друго.
Ци е тази, която създава и пренася живота в различните му форми.
Една древна поговорка гласи:
„Човек може да преживее 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но и миг не може да преживее без Ци”
В древното търсене на пътя към хармонията съзидателната компонента на енергията – Шън Ци, се създава, насочва, задържа и натрупва в местата, където е най-благоприятното място за живот.
Откриването на тези места е задачата на Фън Шуй.
Едновременно с това трябвада се следи за движението и действието на разрушителната компонента на енергията – Ша Ци, която във всемирен мащаб е в баланс със своята противоположност (принципът Ин-Ян).
Локалните промени на двете противоположности на Ци не променят общия им баланс.
В разбиранията на древните китайци многообразните проявления на всемирната енергия Ци са изразени в един дуалистичен модел - хармоничното единство на противоположности, наблюдавани във всекидневието.
Не е ясно кой е измислил този знак, но чрез него се показва нагледно, но и абстрактно, как си взаимодействат противоположностите, как съществуват една до друга, но не могат една без друга, взаимно се съдържат и преливат.
Бялата част от знака символизира активната енергия Ян, а черната – пасивната енергия Ин. Те съществуват в непрекъснат кръговрат и динамика. Черната точка в бялото поле и бялата точка в черното поле ни показват, че никоя от частите не може да бъде напълно самостоятелна. Денят сменя нощта, но се заражда в тъмнината и угасва пак в нея. В черна стая или сред арктическите снегове не може да се види нищо, защото в такава среда съществува само единият елемент – той е недостатъчен за пълно възприятие.
Всяка линия, прекарана през центъра на знака, пресича еднакви количества от черната и от бялата площ. Просто и гениално!
Ян – енергията се проявява в светлината на деня, Слънцето, небето, активността, силата, планините, мъжете, топлината, звуците (невъзможно е да изброим всичко).
Ин - енергията се проявява в тъмнината, Луната, земята, пасивността, слабостта, долините, жените, студа, тишината (невъзможно е да изброим всичко).
Знакът Ин-Ян понякога се представя и показва в други цветове (например черно-червено, черно-жълто, червено-жълто, златно-черно, сребърно-черно и др.), но така се губи представата за дуализъм. Понякога знакът е обърнат с бялата част надолу или е завъртян по такъв начин, че линията между двете точки е хоризонтална или наклонена, но това не отговаря на действителното положение на небето спрямо земята, на планината спрямо долината и т.н. Понякога знакът е показан огледален или едновременно с това и завъртян, при което символичното въртене е обратно на часовниковата стрелка, но това не отговаря на действително наблюдаваното движение на Слънцето по небосклона в Северното полукълбо, където са Китай и България.