• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Цитати от книги.

D

DarkSun

Светлоносец
— Сърцето ми се страхува, че ще страда — каза момчето на Алхимика една нощ, когато гледаха тъмното небе.

— Кажи му, че страхът от страданието е по-лош, отколкото самото страдание. Сърцето никога не страда, когато търси мечтите си, защото всеки миг на търсене е миг на среща с Бога и с Вечността.

— Всеки миг на търсене е миг на среща — каза момчето на сърцето си. — Докато търсех съкровището си, всеки ден бе озарен от светлина, защото знаех, че всеки един момент е част от мечтата ми да го намеря. Докато търсех съкровището си, по пътя към него открих неща, които никога не съм си представял, че ще открия, ако не бях имал смелостта да опитам невъзможното за един пастир.

Цял следобед след това сърцето му мълчеше. През нощта момчето спа спокойно, а когато се събуди, сърцето започна да му разказва истории за Всемирната душа. Каза, че всеки щастлив човек носи Бога в себе си и че щастието би могло да бъде открито в най-обикновената песъчинка от пустинята, за което бе споменал и Алхимикът. Защото песъчинката е миг от Сътворението и на Вселената са й били необходими милиарди години, за да я създаде.

— Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква — добави сърцето му. — Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. Това всъщност е пътят на Личната легенда и на щастието. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива.

Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да не бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си.

— А защо сърцата не съветват хората да не се отказват от мечтите си? — попита момчето Алхимика.

— Защото в този случай сърцата страдат най-много. А те не обичат да страдат.

"Алхимикът" - Паулу Коелю

Пожелавам за През новата 2012 да се вслушваме все по - често в гласовете на сърцата си за да не страдат! Честита да ни е  ;)
 
"Най-важните неща се изричат най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични докато са били в главата ти до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Не не е само това, нали? Най-важните неща се намират твърде близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като нишани на съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да си разкриеш душата, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал, или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере" - Стивън Кинг, "Особени сезони. Есента на грехопадението: Трупът".
 
"Времето притежава някакво странно, пластично качество и всичко, което отмине, се връща отново. Когато се качиш на автобуса, мислиш че няма да те откара далеч -извън града може би, не по-далеч - и изведнъж - хайде хоп! Оказваш се по средата на следващия континент. Намирате тази метафора леко нелепа? Аз също, и както и да я разбирате ,все е същото - няма значение. Основната главоблъсканица на времето е толкова съвършена, че даже такива хилави констатации, като тази, която току-що направих,запазват своя звучен и загадъчен резонанс". - Стивън Кинг, "Четири след полунощ - I книга"
 
`Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.`

`— Да обичаш е опасно.
— Знам — отвърнах аз. — Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.
Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик. И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят.
— Какво ужасно сравнение!
Сравнението наистина бе ужасно и изобщо не подхождаше на виното, на кладенеца, на средновековните къщи около малкия площад… Но това беше истината! Щом той бе извървял толкова много крачки към любовта, трябваше да узнае и рисковете.
— Ето защо трябва да обичаме само този, който би могъл да бъде близо до нас — завърших аз.`


`Край река Пиедра седнах и заплаках` Паулу Коелю
 
"......Празното пространство до нея я следваше навсякъде, подтискащо, мъчително, настойчиво неотвратимо, не позволяваше да го забравя, натрапчиво напомняше за себе си, присъстваше с постоянството на въздуха.То бе усещане за нещо ненамерено, съзнание, че всичко би могло да бъде по-хубаво, по-различно. А всъщност и трябваше нещо толкова малко-сега на съседния стол да има още един човек и с него да се държат за ръце." - Само не знам от коя книга е  :-\
 
"...Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина го обичаш...
Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб.Чувстваш се сигурен с тях.Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно.Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание.Трудното е да обичаш някого не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е......."

Кюршат Башар "Музика край леглото ми"
 
  Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък.
Господ рекъл:
- Вземете му го.
И го въвел в една голяма стая, и му рекъл:
- В тази зала има малки и големи, златни и сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един.
Човекът като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл:
- Туй кръстче искам.
- Ами че това е кръстът, който носеше до сега, този кръст бях ти дал - рекъл Господ...
 
 
"... - За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света...."

Антоан дьо Сент Екзюпери
 
"Деца, измислицата е истината в лъжата, а истината в тази измислица е съвсем проста : магията съществува "
                         
Стивън Кинг, "То - част II " ​
 
‎"Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора с които искаш да бъдеш, не може да не бъдеш. Хора, които изграждат своя дом в сърцето ти!"
Стивън Кинг "ТО"
 
Черният обелиск”
- Защо умират деца, Рудолф?
- Не зная.
- Защо се раждат, щом веднага трябва да умрат.
- Трябва да питаш един мой приятел. Той твърди, че бог си води книга за всеки косъм, който пада от някоя човешка глава, че и във всичко има смисъл и назидание.
- Бог си води книга? За кого? За себе си? Защо? Нали знае всичко.
- Да. Той е всезнаещ, справедлив, всеблаг, любвеобилен...При все това умират деца и майките, от които те се нуждаят, и никой не зане защо има толкова много нещастие по света.
- Защо хората не са чисто и просто щастливи, Рудолф?
- Не зная. Може би защото иначе бог щеше да скучае.
- Не. Не затова.
- Тогава защо?
- Защото го е страх.
- Страх? От какво?
- Ако всички бяха щастливи, нямаше да имат нужда от бог. Той съществува само заради нещастието. Тогана човек има нужда от него и му се моли. Затова го създава.
- Има и хора, които се молят на бога, защото са щастливи.
- Така ли? В такъв случай те се молят, защото ги е страх, че няма да останат щастливи. Всичко е страх, Рудолф, нима не знаеш това? Страхуваш ли се, Рудолф?
- Не зная. Струва ми се да. Много често се страхувах през войната.
- Не искам да кажа това. Този страх е разумен. Аз имам пред вид безименния струх.
- Кой? Страха от живота?
- НЕ. Преди него.
- От смъртта?
- Не. Защо не говориш?
- Какво са думите?
- Много нежо. Ти страхуваш ли се от тях?
- Навярно всички се страхуваме по малко от големите думи. С тях се  еръгало така ужасно много. Може би се боим и от своите чувства. Не им се доверяваме вече.
- Но човек се нуждае от тях, любими.... Страх ли те е от мене?
„Не – мисля аз и клатя глава.- ТИ си единственият човек, от когото не ме е страх. Дори и когато казвам думи. Пред тебе те никога не са прекалено големи, нито смешни. Ти винаги ме разбираш, защото все още живееш в един свят, в който между думите и чувствата няма разлика, а лъжата и миражът са едно и също нещо.”
- Защо мълчиш?
- Някой път човек не може да каже нищо, Изабела. Често е трудно да дадеш свобода...
- На какво да дадеш свобода?
- На самия себе си. Чувстваш силна съпротива.
- Ножът не може сам да се пореже, Рудолф. Защо те естрах?
- Не зная, Изабела.
- Не чакай много дълго, любими. Иначе ще бъде много късно. Човек се нуждае от думи – прошепна тя. Срещу страха, Рудолф, те са като лампи. Помагат. Виждаш ли, как всичко става сиво? Сега вече никоя кръв не е  червена. Защо не ми помогнеш?
- Ти сладко, чуждо и любимо сърце. Само да можех да ти помогна!
 
"451 градуса по Фаренхайт"
Колко хора познаваш, които могат да пречупят собствената ти светлина върху самия теб? Хората по-често приличат на факли, които горят, докато не изтлеят.Колко рядко лицата на другите хора възприемат от теб собствения ти израз, съкровените ти и трепетни мисли и ги отразяват обратно върху теб?
 
Все повече си мисля, че не трябва да е сам. Че спасението е в заедното, в събирането, в общите енергии, които ще създават нови пространства. М. Куркински
 
"Някой винаги чака някого, а другият не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка".
Бредбъри ,"Сирената"

"Адсон, никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците; те са единственото средство, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят. Но аз не можах да проумея едно - връзката между знаците."
"Името на розата", Умберто Еко

"Свободата и любовта вървят ръка за ръка. Любовта не е реакция. Ако аз те обичам, защото ти ме обичаш, това е просто сделка – нещо, което се купува на пазара; не е любов. Да обичаш означава да не искаш нищо в замяна и дори да нямаш усещането, че даваш нещо. Само такава любов може да познае свободата.” Кришнамурти


Казандзакис:
"на нищо не се надявам
от нищо не се страхувам
аз съм свободен"

"…истинската любов е любов между два ума." Р. Бредбъри

Велика мъдрост се криеше в непрочетените книги по лавиците.
(„Млечният път”)


 
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.
                                                                Дж. Д. Селинджър , "Спасителят в ръжта"
 
"В какво не вярвате? Във всичко, което не можете да усетите, да чуете, да пипнете, да вкусите. Тогава покажете ми вярата, сложете я в ръката ми. Покажете ми емоция, искам да я докосна. Покажете ми мисъл, къде е тя? Покажете ми образа на вятъра. Покажете ми времето, което ви е отнело толкова скъпи моменти от живота.
Не сте повярвали в най-великият дар на живота, затова и не сте позволили да се изяви по-неограниченото разбиране. В продължение на всичките ви животи и цялото ви съществуване толкова сте потънали в илюзиите на този план, че сте забравили за прекрасния огън, който гори вътре във вас. За десет и половина милиони години вие, независими и всемогъщи същества, сте стигнали дотам, че напълно сте се загубили в материята. Станали сте роби на своите собствени творения - догми, закони, мода, традиции. Разделени сте един от друг от държави, вяра, полова и расова принадлежност. Затънали сте в ревност, озлобление, вина и страх. Така сте се отъждествили с тялото си, че сте се поставили в клетка от преживявания и сте забравили своята невидима истинска същност - Бога вътре във вас, който ви позволява да изграждате мечти по ваше желание. Отказали сте се от безсмъртието и затова ще умирате и ще се връщате тук отново и отново. Затова пак сте тук - десет милиона и половина години по-късно - и вие все още се придържите към своето неверие.
Бог е съвкупност от мисли - една наистина голяма сцена. Той ви е дал възможност да напишете собствения си сценарий и да го изиграете. Когато завесата се спусне, изречена е и последната дума и е направен последния поклон, вие умирате. Защо? Защото, вие върховният законодател вярвате, че ще умрете."

Бялата книга
 
"Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!"
                        Стивън Кинг , "Торба с кости"
 
"Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това".
                                                                              Стивън Кинг, "Сблъсък'
 
"Колко сили се изискват да вървя, да продължа нататък, когато съм разбита на парчета на земята. лепя парчетата с ръце, но тези късове не съвпадат едно с друго. Лицето ми се слепя криво, деформирано. Не плача, защото моите сълзи не са като на елата - капки смола, с които да запоя раните си. А трябва да вървя, да не спирам. Незараслите счупени парчета ме болят. Няма време да се бавя, за да ги сглобя по-точно. Крия лицето си като разбит прозорец. "
"Страшният съд" -  Блага Димитрова
 
Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.
Буковски
 
Влезте или се регистрирайте за да отговорите.
Back
Top