"Между другото ще откриеш, че не си първият, който е бил объркан, уплашен и дори отвратен от хорското поведение. Ти ще се зарадваш и насърчиш, като разбереш, че съвсем не си единственият. Много, безброй много хора са се вълнували като тебе за морални и духовни проблеми. За щастие някои от тях са записали вълненията си. От тях можеш да се поучиш - ако поискаш. Тъй като един ден други ще се поучат от тебе, ако си имал нещо да им кажеш. Има нещо много красиво в такова заимстване" ("Празните мисли на един празен човек" - Дж. Джером)
"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз" ("Дюн" - Франк Хърбърт)
"Искам семето да стане дърво.А за да стане едно учение дърво, трябва известно време да му се вярва,трябва да се смята за необоримо.Дървото се нуждае от бури, съмнения,червеи,злоба,за да разкрие сорта и силата на своето семе.Нека се счупи, ако не е достатъчно силно!Семето обаче само се унищожава, не се оборва." ("Веселата наука" - Фр. Ницше)
"Гадно е да остаряваш... но пък винаги има бира." ("Карта от кости" - Джеймс Ролинс)
"Ами какво! Ами да! Не трябва да усложняваме нещата! Трябва да ги назоваваме с истинските им имена.Човек обича , а после вече не обича" ("Любовта трае три години" - Фр. Бегбеде)
"И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени..." ("За мишките и хората"- Джон Стайнбек)
"Културата ни е простреляна в гърдите." ("451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри)
"Вземеш ли прекалено често да се питаш защо това или онова е така, в крайна сметка ще станеш много нещастен." ("451 градуса по Фаренхайт" - Р. Бредбъри)
"Пази се от човек, който упорито работи, за да научи нещо, научава го и открива, че не е станал по-умен. Той е изпълнен с убийствено презрение към хората, които са невежи без да са положили особен труд." ("Котешка люлка" - Кърт Вонегът)
"Алкохолът е като любовта. Първата целувка е вълшебна, втората - интимна, а третата... просто така. След което събличаш момичето" - ("Дългото сбогуване" - Р. Чандлър)
"Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето." ("Закуска в Тифани" - Труман Капоти)
"Покажи ми... покажи ми.... покажи ми къде е Млечният път!" ("Млечният път" - Север Гансовски)
"Думите са извън контрола на всеки, който се опитва да ги използва. Мислите са думи. Следователно не означават нищо. Ето защо аз мога да напиша това, което ме помолихте, защото е безсмислено. След това няма да имам повече мисли. Нито повече думи. От този момент нататък съществува само музиката, която свири в главата ми. Музиката. Завинаги." ("Инструменталистът" - Р. Бредбъри)
"Лоц, не ви ли е идвало на ум, че всичките тия звезди и галактики нарочно изглеждат така малки, за да се чувства човекът голям?" ("Пътят на Икар" - Любен Дилов-баща)
"На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина." ("Престъпление и наказание" - Ф. Достоевски)
"Адсон, никога не съм се съмнявал в истината, съдържаща се в знаците; те са единственото средство, с което човек разполага, за да се ориентира в този свят. Но аз не можах да проумея едно - връзката между знаците." ("Името на розата" - У. Еко)