М
Мортиша
Гост
МАТЕРИАЛИ: Д-р Майкъл Нютън
"Изследвания по въпросите за душите"
Майкъл Нютън е дипломиран хипнотерапевт от Калифорния и член на Американската асоциация на психолозите-консултанти, практикуващ от 45 години. Той е посветил своята терапевтична практика на различни отклонения в поведението и на помощта на хора в разкриването на тяхното висше духовно "Аз". Разработвайки своя собствена техника за възрастова регресия, Нютън открил, че може да поставя пациентите си в промеждутъчни периоди между техни минали животи, като по този начин потвърди и демонстрира на практика примери за реалното, изпълнено със смисъл съществувание на безсмъртната душа между физическите въплъщения на Земята. С цел разширение на изследванията си ученият основал "Общество за духовно завръщане" и Институт за живот след живота. В момента д-р Нютън и съпругата му живеят в планината Сиера Невада, северно от Калифорния.
Резултатите от своите опити ученият изложил подробно в книгите "Пътешествие на душата" (1994), "Предназначение на душата" (2001) и "Живот между животите : минали животи и странствания на душата" (2004), в които ясно и последователно е описал хода на събитията след физическата смърт. Авторът представя материала като нагледно пътешествие във времето с използване на реални истории от практически сеанси с пациенти, които подробно описвали своите преживявания в промеждутъците между минали свои въплъщения. Книгите на Нютън станали по-скоро нов пробив в научните изследвания на духовните светове, които преди това не са изследвани с помощта на хипноза.
Трябва да се подчертае, че в изследванията си М. Нютън отишъл доста по-далече от Реймънд Мууди - автор на "Живот след живота" (1976). Ако Мууди подробно описвал видения и усещания на душата след клинична смърт (излизане от тялото и реенето над него, влизането в тъмен тунел, гледането на "филма" на отминалия живот, срещи и беседи със светещо същество), то Нютън в хода на своите опити по хипнотична регресия не само потвърдил резултатите, получени при неговия предшественик. Като добросъвестен и старателен изследовател той успял да надникне отвъд границата на биологическата смърт и да види следващите етапи от пътешествието на душата : среща и беседи с Наставник, както и с въплъщенията на енергиите на починали роднини ; отдих и възстановяване на силите ; учение в група родствени души ; овладяване умението за боравене с тънките енергии ; работа с файлове и архиви от паметта в библиотеките на Живота ; посещение на събрания на Съвета на Старейшините ; оглед в Огледалната зала на вариантите за бъдещия живот във въплъщение. Ученият не дава отговор в книгите си на въпроса от кого е бил създаден този удивителен и толкова различен от библейските Рай и Ад свят. Но може да се предположи, че той е бил създаден в дълбока древност от някоя високо развита цивилизация, овладяла развитието на тънките енергии.
Критиката на д-р Нютън ... не издържа критика
ОБОБЩЕНИ ДУХОВНИ ПРИНЦИПИ:
1. Душата не се поддава на определения или измервания. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибрационни вълни от светлина и цвят .
2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта на тялото му. Душите действително играят роля в избора на следващото си тяло в цикъла от прераждания. Появяват се във физическото тяло още в майчината утроба, някъде между петия месец и края на бременността.
3. Всяка душа притежава уникален, безсмъртне характер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емоционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една временна личност, която ще съществува само в този живот. Именно това се има предвид под “двойнственост на ума”.
4. Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мислоовните й модели влияят на човешкия мозък, пораждайки мотивация за дадени действия.
5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост нарастват, защото между преражданията размишляват върху мислите и делата си пред по-опитните души – техни наставници.
6. Нашата планета е един от безбройните светове, които са училища, служещи за напредъка на душите. По време на физическите си въплъщения на Земята душата има възможност да напредва, като придобива мъдрост по пътя на опита и грешките. Животът на човека не е предопределен. По време на преражданията различните възможности и вероятности , породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от нейната свободна воля.
7. Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, причинени от човека, които са в комбинация и с планетарни катаклизми. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Изначалния порядък на любов и състрадание,откъдето произхожда душата ни.
8. Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своята Универсална сила без посредници.
9. В момента на физическата смърт душата се връща в духовния свят, при източника на своето сътворение. Тъй като част от нейната енергия не напуска духовния свят по време на прераждането, завърналата се душа се съединява отново с нея. По този начин духовното й израстване е непрекъснат процес. Духовният свят дава възможност на душата да почине и да поразмишлява между преражданията.
10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Всяка група си има духовни наставници. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в живота й на Земята.
11. .Духовният свят явно не е място на недействие – или нирвана – а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергийни форми, способни да творят въодушевени неодушевени предмети. Енергията на самата душа е сътворена от по-висш източник. Духовният свят влияе върху определена територия, чиито граници все още не са установени, но очевидно включва нашата Вселена и съседни измерения.
12. При завръщането си душата не вижда никакви божества от земните религии. Най-близкият контакт с Първоизточника е чрез нейния личен духовен наставник. Душите от Земята усещат присъствието на Универсалната свръхдуша или Първоизточника, което се излъчва някъде над участващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.
13. Духовният свят очевидно се направлява от високо развити непрераждащи се специалисти, помагащи на душите от своята група. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават с преражданията и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират според мотивацията, талантите и представянето си.
14. Крайната цел на всички души очевидно е да постигнат съвършенство и да се съединят с източника, който ги е създал.
"Изследвания по въпросите за душите"
Майкъл Нютън е дипломиран хипнотерапевт от Калифорния и член на Американската асоциация на психолозите-консултанти, практикуващ от 45 години. Той е посветил своята терапевтична практика на различни отклонения в поведението и на помощта на хора в разкриването на тяхното висше духовно "Аз". Разработвайки своя собствена техника за възрастова регресия, Нютън открил, че може да поставя пациентите си в промеждутъчни периоди между техни минали животи, като по този начин потвърди и демонстрира на практика примери за реалното, изпълнено със смисъл съществувание на безсмъртната душа между физическите въплъщения на Земята. С цел разширение на изследванията си ученият основал "Общество за духовно завръщане" и Институт за живот след живота. В момента д-р Нютън и съпругата му живеят в планината Сиера Невада, северно от Калифорния.
Резултатите от своите опити ученият изложил подробно в книгите "Пътешествие на душата" (1994), "Предназначение на душата" (2001) и "Живот между животите : минали животи и странствания на душата" (2004), в които ясно и последователно е описал хода на събитията след физическата смърт. Авторът представя материала като нагледно пътешествие във времето с използване на реални истории от практически сеанси с пациенти, които подробно описвали своите преживявания в промеждутъците между минали свои въплъщения. Книгите на Нютън станали по-скоро нов пробив в научните изследвания на духовните светове, които преди това не са изследвани с помощта на хипноза.
Трябва да се подчертае, че в изследванията си М. Нютън отишъл доста по-далече от Реймънд Мууди - автор на "Живот след живота" (1976). Ако Мууди подробно описвал видения и усещания на душата след клинична смърт (излизане от тялото и реенето над него, влизането в тъмен тунел, гледането на "филма" на отминалия живот, срещи и беседи със светещо същество), то Нютън в хода на своите опити по хипнотична регресия не само потвърдил резултатите, получени при неговия предшественик. Като добросъвестен и старателен изследовател той успял да надникне отвъд границата на биологическата смърт и да види следващите етапи от пътешествието на душата : среща и беседи с Наставник, както и с въплъщенията на енергиите на починали роднини ; отдих и възстановяване на силите ; учение в група родствени души ; овладяване умението за боравене с тънките енергии ; работа с файлове и архиви от паметта в библиотеките на Живота ; посещение на събрания на Съвета на Старейшините ; оглед в Огледалната зала на вариантите за бъдещия живот във въплъщение. Ученият не дава отговор в книгите си на въпроса от кого е бил създаден този удивителен и толкова различен от библейските Рай и Ад свят. Но може да се предположи, че той е бил създаден в дълбока древност от някоя високо развита цивилизация, овладяла развитието на тънките енергии.
Критиката на д-р Нютън ... не издържа критика
ОБОБЩЕНИ ДУХОВНИ ПРИНЦИПИ:
1. Душата не се поддава на определения или измервания. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибрационни вълни от светлина и цвят .
2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта на тялото му. Душите действително играят роля в избора на следващото си тяло в цикъла от прераждания. Появяват се във физическото тяло още в майчината утроба, някъде между петия месец и края на бременността.
3. Всяка душа притежава уникален, безсмъртне характер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емоционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една временна личност, която ще съществува само в този живот. Именно това се има предвид под “двойнственост на ума”.
4. Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мислоовните й модели влияят на човешкия мозък, пораждайки мотивация за дадени действия.
5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост нарастват, защото между преражданията размишляват върху мислите и делата си пред по-опитните души – техни наставници.
6. Нашата планета е един от безбройните светове, които са училища, служещи за напредъка на душите. По време на физическите си въплъщения на Земята душата има възможност да напредва, като придобива мъдрост по пътя на опита и грешките. Животът на човека не е предопределен. По време на преражданията различните възможности и вероятности , породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от нейната свободна воля.
7. Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, причинени от човека, които са в комбинация и с планетарни катаклизми. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Изначалния порядък на любов и състрадание,откъдето произхожда душата ни.
8. Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своята Универсална сила без посредници.
9. В момента на физическата смърт душата се връща в духовния свят, при източника на своето сътворение. Тъй като част от нейната енергия не напуска духовния свят по време на прераждането, завърналата се душа се съединява отново с нея. По този начин духовното й израстване е непрекъснат процес. Духовният свят дава възможност на душата да почине и да поразмишлява между преражданията.
10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Всяка група си има духовни наставници. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в живота й на Земята.
11. .Духовният свят явно не е място на недействие – или нирвана – а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергийни форми, способни да творят въодушевени неодушевени предмети. Енергията на самата душа е сътворена от по-висш източник. Духовният свят влияе върху определена територия, чиито граници все още не са установени, но очевидно включва нашата Вселена и съседни измерения.
12. При завръщането си душата не вижда никакви божества от земните религии. Най-близкият контакт с Първоизточника е чрез нейния личен духовен наставник. Душите от Земята усещат присъствието на Универсалната свръхдуша или Първоизточника, което се излъчва някъде над участващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.
13. Духовният свят очевидно се направлява от високо развити непрераждащи се специалисти, помагащи на душите от своята група. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават с преражданията и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират според мотивацията, талантите и представянето си.
14. Крайната цел на всички души очевидно е да постигнат съвършенство и да се съединят с източника, който ги е създал.