Да простиш или да забравиш?

[dreek]

Какво означава „да простиш“?

    Казват, че прошката е висш интимен акт, форма на милост и любов, на вяра в доброто. Тя е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнската традиция и се счита за акт на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно извисени хора. Но често по-лесно сме склонни да прощаваме на другите, отколкото на себе си. Причината е, че по-трудно сме готови да приемем и да простим нещата, които самите ние сме извършили или пък не сме направили.

    Според друго определение прошката ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. Понякога ние оправдаваме „грешките“ на другите, породени от различните им възгледи, но можем да не се съгласим с някои техни постъпки „по принцип“. А и невинаги трябва да го правим. На практика е трудно да се живее с някого, който е „всеопрощаващ”. Затова много връзки се провалят не заради грешниците, а заради „светците“ в тях.

    Освен това прошката ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме, както и за това, което ако простим, ще ни накара да загубим самоуважението си. Нима може да се прощава физическото или психическото насилие?!

 

[dreek]

Защо е необходимо да прощаваме?
Важно е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката, защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се приемаме и да се обичаме.

 

[dreek]

Прошката – освобождаване на себе си

Прошката е духовен акт на емоционално освобождаване на натрупани негативни емоции към други хора, към себе си, към съдбата, към света. Прошката не означава потискане на тези чувства, а пълното им осъзнаване и приемане, разбиране на причините, които са довели до тях и откриване на начин за преодоляването им.

Първият човек, на когото трябва да простим обаче, сме самите ние. Прошката е толкова трудна за нас, хората, защото ни е много трудно да разглеждаме отношенията си безпристрастно и обективно. При конфликт ние или поемаме цялата вина, или я прехвърляме – цялата – на друг. Някои хора имат склонност да виждат само вината в другите, други – да поемат цялата вина върху себе си. Ако освободим другия от вина, означава да я поемем ние – някой трябва да е виновен за случилото се. И се оказва, че най-трудното нещо е да освободим от вина себе си – да си простим.

А прошката означава именно това – да освободим себе си. Емоционалните конфликти, действащи продължително време, създават още конфликти и болести. Смята се, че искрената прошка към себе си може да разреши 95% от натрупаните проблеми. Да си простим не означава да оправдаем неправилните си постъпки и постъпките на другите, а да ги приемем като опит и да не повтаряме онова, което не ни е довело до добър резултат.

Да простим на другите е относително лесно – достатъчно е да се поставим на тяхното място и ще разберем, че от тяхната позиция вероятно бихме направили същото. Това не значи, че постъпката им е добра или лоша – означава, че те са постъпили според собствените си слабости. По същия начин и ние сме допуснали нашите грешки поради слабостите си. На другите могат да прощават хората, които умеят да прощават на себе си. Човек, който е осъзнал, че има проблем, че греши, признал го е пред себе си, приел го и без да се самобичува е започнал да търси решение – такъв човек ще види проблема и в другите хора и, знаейки как той самият се чувства, няма да обвини никой друг за това. Всички сме хора и допускаме грешки – ако не направим грешка, няма да осъзнаем истината. Всъщност те не са и грешки – това е изследване на света по метода опит-резултат.

Техника за прошка
Представете си себе си като малко дете – защото малкото дете винаги остава да живее в нас, то носи радостите и страховете ни, то ни кара да реагираме емоционално. Представете си себе си такива, каквито сте били на 3-4-5 години – ако този мъничък човек, който стои сега пред вас, беше извършил стореното от вас, нямаше ли да му простите?

Понякога да простим се оказва много трудно и дори невъзможно. Тогава е достатъчно просто да оставим болезнените събития в миналото и да не се връщаме повече към тях.

 

[Johnatan Livingston]

"Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш (и да простиш - добавям от мен) безусловно:
Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнсиля и убия дъщеря ти? А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред? Можеш  ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това съществува в теб?"

Ако нямаш Любов и приемане в себе си надали можеш да прощаваш изобщо. Прошката, приемането и Любовта са взаимно свързани. Забравянето не съществува за мен, защото всичко се записва в подсъзнанието и рано или късно то избива като модел готов за употреба. Да забравиш без да простиш по-скоро, е да подтистеш в себе си дадена случка или негативния и аспект, в който си избрал да се концентрираш. Нещата опират и до избор, защото ако аз ти забия един шамар можеш и да се смееш, но можеш и да ми се расърдиш вовеки веков. В случая прошката се явява и като програма, която или имаш или не. Можеш да си я набавиш разбира се, но пак ти трябват другите два елелента - Приемане и Любов. Без тях, ще си вечно недоволен.

Айде и аз додох. Мархаба! 

 

[iohana_]

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди. Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

 

[Vakuu]

dreek, много дълги неща пишеш...

моя метод за прощаването е следния:
Изхождам от 2 основни неща.
1. За да имам да прощавам, има нараненост и то не чужда а моя. Аз съм наранения. Да се задържам в състояние на наранен е само в моя вреда. За това на мига прощавам. т.е. премахвам вредата върху мен. Тъй като аз съм си единствения съдник.
2. В никакъв случай не забравям, напротив уча се! Безпристрастно! Съзнавам! Иначе каква е ползата от прощаване без изучаване на грешката която съм допуснал. За да допусна да се нараня отново ли?

По принцип изходяща ми позиция за всички с които общувам е че са заблудени слепци, и те самите не знаят на какво са способни, поради несъвършенството си идващо от това, че не са себе си. Защото ако са себе си ще са съвършенни. В своята същност всеки е съвършен. Когато си себе си т.е. виждащ, т.е. си наясно със себе си, лесно разбираш кой друг е виждащ, когато той те види такъв какъвто си, а не такъв какъвто се проявяваш, при което вече няма нужда от фалшиво проявление или липса на проявление. Тука описах повече от колкото очаквах, но няма да го трия, макар и само аз да знам какво описах.

 

[BaDBluEeYeS]

Няма как да забравиш, ако не простиш и простил ли си наистина, ако не си забравил! Нещата са взаимно свързани. Прошката е не само висш акт на милосърдия към другия, но и към самия теб. Негативните чувства изгарят, а прошката облекчава душата ти. Затова и често казваме, че когато простим ни е "паднал камък от плещите".

 

[dreek]

Няма как да забравиш, ако не простиш и простил ли си наистина, ако не си забравил! Нещата са взаимно свързани. Прошката е не само висш акт на милосърдия към другия, но и към самия теб. Негативните чувства изгарят, а прошката облекчава душата ти. Затова и често казваме, че когато простим ни е "паднал камък от плещите".

Има ситуации в който да простиш нечия глупост е лесно, но да простиш собствената си ... все не успяваш...
Какво правим в него случай?!?

 

[BaDBluEeYeS]

Няма как да забравиш, ако не простиш и простил ли си наистина, ако не си забравил! Нещата са взаимно свързани. Прошката е не само висш акт на милосърдия към другия, но и към самия теб. Негативните чувства изгарят, а прошката облекчава душата ти. Затова и често казваме, че когато простим ни е "паднал камък от плещите".

Има ситуации в който да простиш нечия глупост е лесно, но да простиш собствената си ... все не успяваш...
Какво правим в него случай?!?

Ако можеш да простиш на всички, защо да не можеш да простиш и на себе си? Всеки прави грешки, ние не правим изключение, но и всеки заслужава втори шанс. Ако даваш шанс на другите за промяна, как може да не дадеш такъв и на себе си?!
Или можеш да прощаваш на всички (включително и на себе си ) или на никого. Разбира се, че не е лесно, но в една поговорка се казва - " Човешко е да се греши, Божествено - да се прощава" . Може би прошката ни доближава една крачка по-близо до Създателя.

 

[dreek]

Няма как да забравиш, ако не простиш и простил ли си наистина, ако не си забравил! Нещата са взаимно свързани. Прошката е не само висш акт на милосърдия към другия, но и към самия теб. Негативните чувства изгарят, а прошката облекчава душата ти. Затова и често казваме, че когато простим ни е "паднал камък от плещите".

Има ситуации в който да простиш нечия глупост е лесно, но да простиш собствената си ... все не успяваш...
Какво правим в него случай?!?

Заставаш отстрани и се поглеждаш в трето лице. Прощаваш на онзи когото виждаш - това си Ти.

Интересна алтернатива. Ще пробвам и това.

 

[Vakuu]

Интересна алтернатива. Ще пробвам и това.

Ама ти досега незнаеше ли? То няма друг вариант. Прошката винаги е към тебе си. Никога прошка няма как да е към друг. Прощаваш на себе си, че гледаш на нещата по начин по който това те кара да се чувстваш наранена или изискваща или с неотговоерни очаквания или др.. Прошката никога няма нищо общо с други хора, винаги е само и единствено с теб и е свързана с промяна на начина по който гледаш на нещата.

Няма как да забравиш, ако не простиш и простил ли си наистина, ако не си забравил! Нещата са взаимно свързани. Прошката е не само висш акт на милосърдия към другия, но и към самия теб. Негативните чувства изгарят, а прошката облекчава душата ти. Затова и често казваме, че когато простим ни е "паднал камък от плещите".

Тотално несъгласен, защото:

В цялата картинка се съдържат няколко неща:
1. Отношението/постъпката на другия.
2. Как ти гледаш на тази постъпка.

"1" и "2" нямат нищо общо. Забравянето се отнася до "1". А прошката се отнася до "2".

Прощаваш на себе си, че гледаш по този начин, демек променяш начина по който гледаш на нещата, демек осъзнаваш се, че грешката е твоя не негова, заради избора си на гледна точка. Твоята гледна точка няма нищо общо с неговото отношение. Друг е въпроса ако си имал очаквания, на които някой не е отговорил, грешката пак е твоя. Грешката винаги е в мен, никога в другите. И с тази схема аз винаги съм безгрешен. За да има да прощаваш това означава, че гледаш осъдително... Не съди, не очаквай, не стъпвай на лъжи... и др подобни.

В резултат от дадена постъпка, ти можеш да извлечеш знания за другия, как мисли, как действа, как е правилно според него, какъв му е избора на гледна точка. Как той гледа на нещата.

Когато извелечеш тези данни, спокойно може да забравяш постъпката му, важното са данните за него, ти го опознаваш, опознаваш текущо заредената му илюзия, опознаваш текущо заредената му ценностна система, той може да се промени, но докато не покаже, че се е променил, ти си го познаваш по начина по който си го познаваш. Нямам думи колко е елементарна логиката, и колко трудно я интегрирате в себе, това да се препрограмираш, да промениш начина си на мислене, е истинското предизвикателство...

 

[dreek]

В цялата картинка се съдържат няколко неща:
1. Отношението/постъпката на другия.
2. Как ти гледаш на тази постъпка.

Така сложени нещата изглеждат супер прости и елементарни. Благодаря Vakuu 

 

[iohana_]

Прощаваш на себе си , че си вярвал !!!

 

[Странник]

Благословен е този който търси опрощение,трижди по-благословен е този който прощава!
За да простиш трябва да разбираш човека срещу теб в какво е изпаднал и да изпитваш Състрадание към него!
За да простиш трябва да си се отрекъл в себе си от слабостта си в името на Състраданието към сгрешилия пред теб!

 

[Gayatri]

Ние сме устроени така, че не можем да забравим съзнателно неща, които са оказали някакво съществено влияние върху нас. Колкото и да се опитваме да заровим в забвение някои неща, които са ни наранили, те винаги изплуват в съзнанието ни, освен ако не се изправим срещу тях и да се опитаме да разберем защо нещо се е случило; да погледнем от ролята на странични наблюдатели.
Моята теория е, че не може да се забрави... освен в случаите ако се е получило тежка травма или амнезия.
Но може да се прости. Актът на прошката е уникален, защото освобождава самите нас от натрупаните негативи. Прошката носи много повече позитиви за нас, отколкото за човека, към който е отправена. И колкото лесно звучи на теория, толкова е трудно да се прости, когато сме наранени. Смисълът на прошката обаче е не да се опитаме да забравим, а да надрастнем себе си, да победим себе си в начина, по който виждаме дадена ситуация. Винаги ще си спомняме, но е много важно какви емоции влагаме в това, което си спомняме. Когато прошката я няма, ние се изпълваме всеки път с негативни емоции при лошите спомени и многократно изживяваме агонията. Прощавайки, ние продължаваме да си спомняме, но не страдаме от това, а го приемаме с разбиране, гледайки напред.

 

[izida ego eks]

Еее, Гаятриии, радвам се да те чета-)))) хихихи
...та в продължение на това което си била така мила да споделиш с нас..искам да добавя..,
че реално и истински можем да простим, само тогава когато не се налага да прощаваме-...всъщност тогава няма и да помним обидата....тогава когато не се обиждаме, защото знаем , че този който ни е обидил, дори и да го е желал, ще дойде миг, в който той няма да го желае вече умишлено. Няма да се налага да "прощаваме" поради убеждението, че обиждащият ни, просто седи на такова стъпало, че не вижда, че на последната стълба слънцето всъщност е кръгло, защото от неговата гледна точка.."под слънцето", то всъщност е тепсия-))) И той разбира се...не е виновен за това което вижда от това стъпало, там просто различен зрителен ъгъл липсва-)))....
..та откривайки тази тайна мъдрост, вече с удоволствие бихме могли дори да се пошегуваме с него или да му отвърнем на обидата само защото сме били нервни или уморени или раздразнени в този момент, но ще знем със сигурност, че ще си носим ние самте последствията за това, и сме готови да ги носим на драго сарце. Да ги носим и да ги поемеме с удоволствие "последиците" имам в предвид, защото знаем, че ние дерижираме ситуциите, и си умираме от кеф да го правим и да се забавляваме....-))))...ролята на диригента...оооо ролята на диригента е сладка работа, но все може да си позволим и да сме оркестъра тогава когато го пожелаем!!!
Ох, малееее..отплеснах се нещо, а ако пък някой е разбрал какво искам да кажа, с ръка на сърцето ще го черпя торта-)

 

[Gayatri]

Eee Izi, Много готино включване. Не се бях замисляла за този вариант, но като преосмислих твоя постинг, стигнах до извода, че е много верен. Да, знаеш, че си чакам парчето торта, щото схванах какво имаш предвид

 

[izida ego eks]

Тортата беше само примамка....всъщност друго имах в предвид-))))....ние...мъдрите...старите..уникалните и неповторими души имаме нужда от нещо по сгряващо в тази зима.., нещо малцово и многократно дестилирано-) Kапишшшш джанъм?

 

[Johnatan Livingston]

и на други им потекоха лигите от тия малцови торти... :-[