Какво означава „да простиш“?
Казват, че прошката е висш интимен акт, форма на милост и любов, на вяра в доброто. Тя е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнската традиция и се счита за акт на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно извисени хора. Но често по-лесно сме склонни да прощаваме на другите, отколкото на себе си. Причината е, че по-трудно сме готови да приемем и да простим нещата, които самите ние сме извършили или пък не сме направили.
Според друго определение прошката ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. Понякога ние оправдаваме „грешките“ на другите, породени от различните им възгледи, но можем да не се съгласим с някои техни постъпки „по принцип“. А и невинаги трябва да го правим. На практика е трудно да се живее с някого, който е „всеопрощаващ”. Затова много връзки се провалят не заради грешниците, а заради „светците“ в тях.
Освен това прошката ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме, както и за това, което ако простим, ще ни накара да загубим самоуважението си. Нима може да се прощава физическото или психическото насилие?!
Казват, че прошката е висш интимен акт, форма на милост и любов, на вяра в доброто. Тя е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в християнската традиция и се счита за акт на духовно благородство. Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно извисени хора. Но често по-лесно сме склонни да прощаваме на другите, отколкото на себе си. Причината е, че по-трудно сме готови да приемем и да простим нещата, които самите ние сме извършили или пък не сме направили.
Според друго определение прошката ни предпазва от желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме другия от вина. Понякога ние оправдаваме „грешките“ на другите, породени от различните им възгледи, но можем да не се съгласим с някои техни постъпки „по принцип“. А и невинаги трябва да го правим. На практика е трудно да се живее с някого, който е „всеопрощаващ”. Затова много връзки се провалят не заради грешниците, а заради „светците“ в тях.
Освен това прошката ни позволява отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва: „...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме, както и за това, което ако простим, ще ни накара да загубим самоуважението си. Нима може да се прощава физическото или психическото насилие?!