B
BaDBluEeYeS
Гост
Стоя и се взирам в последните слънчеви лъчи.Още един ден си отива.Още един ден без теб.Ти си като спомен от друг живот-останало ми е само усещането за теб.Понякога се питам имаше ли те изобщо или просто сънувах.Сънувах ли,че бях обичана или наистина бях? Сега живеем в различни реалности, далеч един от друг,но понякога все още усещам присъствието ти.Затварям очи и си припомням нежността на кожата ти,горещината на целувките ти и старите чувства отново ме заливат.Изминаха години откакто те няма,а сърцето ми все още не те е забравило.Все още част от мен ти принадлежи.Сега си спомням колка малка и наивна бях,когато те срещнах.Спомням си какво малко и плахо момченце беше ти.Бяхме деца,а се обичахме.Най-чистата любов,която съм имала.Дали пък не бе и най-истинската?Толкова много неща не ти казах,толкова много сълзи ти спестих,толкова малко любов ти дадох...
...Нощта е вече тук.Мракът обгърна Земята,но в сърцето ми е още светло,защото докато го има споменът за теб ще я има и светлината.Бъди щастлив там,където си сега и не забравяй какво си бяхме обещали преди много години на кея в твоя роден град.А до тогава си добре дошъл в сънищата ми...
...Нощта е вече тук.Мракът обгърна Земята,но в сърцето ми е още светло,защото докато го има споменът за теб ще я има и светлината.Бъди щастлив там,където си сега и не забравяй какво си бяхме обещали преди много години на кея в твоя роден град.А до тогава си добре дошъл в сънищата ми...
Разчувства ме много с това, чак настръхнах цялата-)))..така добре е написано, минава направо през сърцето 