Десните и Левите

Гласът на истината

Духовен Търсач
На много места много са писали за разделението на Душите в различни категории-светли и тъмни, бели и черни, добри и зли, и да, понякога-леви и десни. Много често Душите от първата категория се определят като десни, а тези от втората-като леви. И тук започва една голяма обърквация относно значението на десния и левия път и какво всъщност означава една Дуща да поеме по единия или другия. Най-често, в рамките на тази култура в този свят, десния път се превъзнася като светъл, бял, добър или както искате го наричайте докато левия се счита за неговото отрицание и се приема като пошъл, разкрепостен, хедонистичен и дори-Сатанински. Насява се убеждението, че това е пътят на пропаднали Души които чрез избора си едва ли не искат "да си измият ръцете", че всичко им е позволено и да поставят под общ знаменател всички търсещи алтернатива на Бог-а като Души обречени на падение, защото не следват единствения "истински" път, а той е десния. Ето такава картинка се създава в колективното подсъзнание за тези два пътя. Но тя няма нищо общо, или в най-добрия случай е просто грубо изкривяване на действителността!

Ето как стоят нещата в реалния свят:

Душите, които избират ДА СЕ СЛЕЯТ с Бога и така да приключат своето съществуване се означават като десни (и от там идва двусмисленото название прави със значение десни в някой езици, тоест поели по правия-и тук се набляга на значението на този път като единствен и безалтернативен-път), а Душите избрали ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ САМИТЕ ТЕ В БОГОВЕ-тоест в Творци на цели Творения по подобие на Твореца на нашето собствено Творение и така да се изравнят с него-се означават като леви. С други думи, да, има значителна разлика между тези два типа Души и тяхната съдба, да, е коренно различна, но не и по начина по който тя се тълкува от колективното под/съзнание на тази цивилизация! Или казано накратко-израснали сте с много, много лъжи относно истинската природа на левия път.

Истинският ляв път не означава отричане на десния път. Точно напротив-той означава приемане на свободния избор на всеки такъв какъвто е той в неговата най-висща проява-като част от Бог-а или като Творец сам по себе си. Това представлява най-висщата възможна изява на Духът, която може да се постигне в рамките на това Творение. До това и опира целият процес на Духовното израстване. Да можеш да приемеш Пътят на другия без да се откъсваш от собствения си е най-висшата духовна ценност, която може да се преподаде в рамките на това Творение. За съжаление обаче това се наблюдава много рядко в рамките на този свят. Тук хората изглежда предпочитат да лъжат и да биват залъгвани относно истинските неща в живота вместо да погледнат с чисти сърца истината. За това и за тях левият път винаги трябва да се свързва с нещо пошло и греховно. Защото не могат да си представят силата, издръжливостта, мъдростта и като цяло огромното духовно израстване съпроводено с издигането на Духът до нивото на Създател сам по себе си. И от там идват всички лъжи по отношение на левия път. А това което те разбират като ляво не е нищо друго освен отрицание на пътя въобвще-отдаване на ниски страсти, грехопадение, отричане на Бог-а-всичко това се свързва не с търсенето и намирането на алтернативен път, а с отдаването на деструктивните импулси на Духа, което винаги опира до една нелицеприятна дилема-дали да живея за максимизирането на получаването на удоволствия в краткосрочен план или да се спася от собственото си падение като отдам свободния си избор другиму. А точно това е онова което същинския ляв път се опитва да избегне.

Всяка една Душа по време на пребиваването си в рамките на това Творение се сблъсква поне един път с Изборът-дали да поеме по левия или десния път-тези които избират десния се доближават до Бог-а и се превръщат в частици от него излъчващи благотворна светлина, които се стремят да увлекат максимален брой Души по този път докато не достигнат и те до Създателя. Така това Творение се подхранва от енергията, която то самото отдава на себе си и получава шанса да се превъплъщава отново и отново само в себе си чрез собствената си Душа. По този начин Душите избрали дясната пътека получават повече щастие и следователно отдават повече светлина от другите Души превръщайки Творението в по-светло място за живот. Ограниченията, които се изискват от тях се отплащат под формата на повече положителна енергия, и следователно любов, раздавана на всички и навсякъде и откъдето те минат като по този начин те увличат по-"изпадналите" или просто по-неуките Души по пътя си. Така работи десния път-отказ от удоволствие тук и сега за сметка на по-голямо и споделено преживяване в бъдещето, което да издигне максимален брой Души до Създателя.

За разлика от тях левият път работи като кара Духът да търси само онези преживявания, които са изпълнени с уроци необходими за духовното му израстване. Тоест, докато десният се възрадва когато може да сподели преживяното си с останалите и се опитва да хвърля светлина където е възможно, то левия, и при това истинският ляв се нагърбва само с онези задачи, които могат да му доставят духовни изживявания необходими само за собственото му израстване. Това прави пътеката доста по-стръмна и самотна отколкото десния път и изисква отглеждането на много силна лична воля, чувствителност и мъдрост, които рядко се срещат по десния път. Също така левия Дух се научава да проявява много висока избирателност към задачите, с които се нагърбва-на него му трябват само онези изпитания, които ще го превърнат в господар над собствения си Дух, а от там и в Творец и ново начало. Затова отстрани левия Дух изглежда много по-себичен и откъснат от околния свят-и оттам грешката да се бърка с тъмен или по някакъв начин изпаднал Дух-просто защото той задържа светлината в себе си и я отдава само и единствено тогава когато вижда, че насреща му стои възмойност да твори, и то да твори по този начин по който на него му е угодно за да се развие до Господар и Творец над собственото си Творение. Накратко, левият търси онази пътека, която ще позволи на Бог-а вътре в него да се самоизяви, а не да привлича и докарва всички до пътеката към Бог-а, защото той не намира смисъл в това, което Твореца на този свят му предоставя като награда. Той вижда своята награда само и единствено в рамките на собственото си Творение и да стигне до осъществяването му в околния свят за него Е най-висшата награда. Но това са неща, които десните (в повечето случаи) просто не могат да проумеят.

Десните и левите се различават коренно и по дефинициите си за щастие. Докато за десния да прояви максимално удоволствие на всички и навсякъде е неговата най-висока награда и той жевее за да отдава светлината си по този начин за околните, а тя пък му се връща обратно подхранвайки го, то за левия няма много смисъл в този път-той просто иска да се самоизяви като постави едно ново начало, начало предначертано от него самия за него самия и то по начин по който то би могло да нарастне до степен на превръщането му в ново Творение-а подобен процес просто няма как да стане без върховна саможертва. По това и левия, и десния път си приличат-и двата пътя изискват върховна саможертва за да се изпълни крайната им щел, но докато по десния път тази саможертва е в името на другите и следователно Бог-а като най-високото въплъщение на колективното свръхсъзнание, то при левите тази саможертва е в името на собственото им Творение-те се жертват за да придобият силата да вдъхнат живот на това, което се опитват да сътворят. Да, отстрани може да изглежда като себично и откъснато от света, но в действителност саможертвата отляво изисква повече себеотдаденост и стремеж към съвършенство от тази отдясно. Затова и на левите пътят им е по-труден, но и наградата много много по-висока. За това не е и чудно, че левите всъщност са по-силни от десните в абсолютен мащаб, но това е по-трудно да се забележи поради самовглъбеността им и по-високите изисквания за да се прояви тази сила и много по-редките ситуации, в които те са готови да я използват.

В заключение може да се каже, че нито левите, нито десните се стремят да навредят някому, но поради неразбиране на другата страна, а и често поради манипулации от страна на не толкова доброжелателни същности, едните могат да изглеждат като "врагове" за другите-за десните левите могат да изглеждат като аутсайдери, които ги мързи да поемат инициативата и се проявяват само когато себичните им интереси са засегнати, докато за левите десните могат да изглеждат като агресивни фанатици неспособни да уважават свободата другиму. Но и в двата случая проблемът идва от активното неразбиране, и дори отхвърляне, на Пътя на другия и от невъзможността да се разкрие истинския път на Духа пред него. Просто трябва да се разбере, както бе намекнато в предходния параграф, че по същество десните и левите имат коренно различна представа за щастие и като такива те са несъвместими едни с други. Докато за десния няма по-голямо щастие от това да видиш радост в очите на останалите и да се себеотдадеш докрай за общото благо, което е и Пътя към Божествената любов и от там сливането със Създателя, то за левите това да посадиш живот, да гледаш как той израства и да се превърнеш в източник на такъв живот е най-голямата награда, която една душа може да изпита и като такава носи много по-високо ниво на удовлетворение отколкото каквото и да е било сливане със Създателя. Просто двата типа Души мислят по коренно различен начин и докато не настъпи взаимно разбиране една с друга не може да има и мирно взаимно съществуване!
 
Същевременно е необходимо да се знае, че нито десния, нито левия път представляват отрицание на избора на другата страна, а са две алтернативи водени от разнопосочни цели. Да, наистина двата пътя са взаимнонесъвместими един с друг, защото няма как една Душа едновременно да поиска да се превърне в себеизливаща се безкрайност и заедно това да се слее със Създателя си, но това далеч не означава, че не може в едно и също общество едновременно да съществуват както десни, така и леви. Твърдения за обратното са основани или на дълбоко неразбиране за Изборът, който една Душа трябва да направи през пребивването си в по-плътните измерения на съществуването или на целенасочени лъжи често произхождащи от "не толкова доброжелателни" същностти. Както бе казано по-горе "войната" между десни и леви произтича най-вече от дълбоко неразбиране за изборът и пътят на другия, а не поради обективни причини налагащи конфликт. Друг е и въпросът, че някои видове същностти печелят от този конфликт и имат интереса от поддържането му.

Все пак е необходимо да се отбележи факта, че е невъзможно в едно общество едновременно да доминират и леви, и десни. Едната страна трябва да загуби нещо за да може другата да спечели. Тук НЕ казвам, и то по никакъв начин, че е невъзможно в едно и също общество едновременно да има както леви, така и десни, а просто че едната група винаги "изплува" за сметка на другата. Тоест, обществата се делят или на леви, или на десни. Нашето общество например е (планирано за) типично дясно общество-има религия разделяща света на полярностт-добри и зли, дават се ясни указания за пътеката по която един Дух може да поеме и се набляга на себеотдаването в името на Бога като най-висша ценност. Всичко това са характеристики пряко свързани с посока на движение към Бога и означава, че обществото като цяло приема ценностите свързани с увеличение на връзките между хората отдадени на взаимното постигане на просветление относно това състояние на съзнанието при което всички постигат минимално страдание и максимално благосъстояние. Ако може да се обобщи доминиращта духовна перспектива тя би била свързване с Първоизточника чрез добри дела към всички останали. Ако цивилизацията беше лява обаче доминирашата персректива щеше да бъде творчество чрез свободната воля на всеки по всекиму. Което "може би" се очертава като алтернатива за развитието на някой общества по на северозапад от България. Там се наблюдава силен преход на ляво, въпреки че местните все още не го осъзнават. Както и да е важното в случая е, че при всяка една обществена формация от хора се наблюдава тласък или към дясното или към лявото. Ако обществената формация се опитва да поеме по път не включваш нито повишаването на общественотот благосъстояние чрез търсенето на път към Бога, нито пък стимулиране на творчеството чрез индивидуалното издигане на Духа, то тази формация е застрашена от изчезване поради наслагването на взаимнопротиворечиви твърдения в посланието й поради дълбокйо неразбиране на природата на Битието. Такава например ще е съдбата на модерната, нека я наречем "либерална", перспектива на съвременните Западни общества. Разруха под напора на дълбокопротиворечиви твърдения залегнали в основата на политическата реторика в тези страни. Всъщност всяка една обществена систем, която се опитва да постигне доминация над разума и чувствата на подопечните си Души е обречена да трябва да може да се съобразява по един или друг начин както с десните, така и с левите иначе разпада й ще настъпи рано или късно.

Отново заявявам, че всичко това далеч не означава, че при дясно ориентирано обшество няма място за леви или че при лявоориентирано общество няма място десни. Просто стремежите или на едните или на другите постепенно надделяват в обществото и му придават ориентация към пътя или на едните, или на другите. В това се и изразява и конфликтът между тях-дали везните на доминация в обществото ще наклонят към левите или десните. А решението много често може да се окаже във властта на онези, които не заемат нито едната, нито другата страна. И също така едно общество може много дълго време да се колебае блуждейки между лагерите и на едните, и на другите. Но в края на краищата в действителност човешкото общество не е нещо повече от едно средство за осигуряване на материалното осигуряване на Духа и като такова то следва посоката му. А най-силните духове определят посоката на движение на по-слабите и те така до най-слабите. По такъв начин се образува духовната йерархия между Душите, която пък физически се изразява в структурата на обществото и колкото и да им се иска на някой сили да провеждат само собствените си импулси тази йерархия удържа натиск им или самото общество като цяло се срива върху себе си. Следователно или едната, или другата посока трябва да придобие доминантност за да може да подхрани обществото до целта, която ще предопределят доминиращите в него Души. А представителите на другата посока трябва да се съобразят със света, в който живеят и да достигнат до най-доброто, което могат да дадат от себе си при тези условия. Така работи "системата", ако можем условно така да назовем образуванието породено от по-горе описаните събития. Ако "системата" е доминирна от дясно, то тогава в обществото ще доминира идеала за саможертвата в служба на другите, за отказа от "егото" като под его ще се има предвид най-себичните черти на характера и "войната" срещу "пороците" (чертите подхранващи егото) ще се счита за основата за изграждане на "съвършенното" общество и "великата" цел ще бъде вкарването на всички хора в една "райска" грдина където потребностите на всички ще бъдат задоволени с минимални/или без усилия от страна на всички, а мисленето за другия ще се превърне в основната добродетел източник на всички останале добродетели. Ако обаче обществото се ориентира на ляво то на съзиданието, без значение на жертвите, които то отнема, ще бъде гледано като на основна добродетел и източник на всички други добродетели. Тогава желанието да създаваш, и дори да трябва да страдаш максимално само и само за да дадеш живот на нещо ново, става основен фокус на обществото и то започва да бута най-съзидателните си индивиди най-високо, дори и на цената на жертвата на по-несъзидателните си такива. На егото започва да се гледа не като на корена на всички злини, а като на потенциално свръхсъзидателна сила, която може буквално да превърне човека в Бог. Но естествено за да стане това се изискват много много време, усилия и най-вече-жертви, които и се превръщат в основата на левия начин на мислене, а на мястото на саможертвата в услуга на другите се поставя свободата на всяко едно съзнание да се себеизявява или казано по-прост начин-да ТВОРИ! Бог се открива не в абсолюта зад и над всички абсолюти, а във вродените качества на всеки да сътвори нещо от и със собствения си Дух, от там идва и сравнението на човешкия Дух с Бога и следователно индивидуализирането му с Твореца във всеки един от нас. Но все пак остава риска от нарцисиъм, на който обаче не се гледа с добро око, защото той замъглява творческите способностти на Духа насърчавайки гордостта вместо себеотдавашото се творчество. Но като най-голяма разлика между десните и левите може би се откроява мястото на стремежа към удоволствия в рамките на пътя за развитие на Духа, което определят едните и другите. И в двата случая крайния стремеж към удоволствия не цената на всичко и всички е нешо крайно негативно и корен на всяко зло образно казано. Но при левите, ако наистина са се осъзнали като съзнания искащи да се превърнат в безкрайни източници на творение, има крайност на пълно отричане на всички източници на удоволствие като "вериги", които заробват Духът и му пречат по пътя си на развитие към своя творчески абсолют. Тоест, да се стремиш да задоволяваш потребностите си се гледа като на най-висше зло и се призовава към ИЗЧИСТВАНЕ на Духа от всякакви импулси за задоволяване на стремежите му към удоволствия докато не се остане само един единствен стремеж и асоциираните само и единствено с него удоволствия-стремежа към съвършенство въплатен в сътворяването на ново и ново съществуване и те така докато не се стигне до самия безкрай и Духът не се превърне в Творец сам по себе си. Това е сърцевината на левия път. Докато при десните на първичните източници на удоволствия в действителност се гледа като на пречка пред по-нататъшното еволюиране на Духът, но на по-"висшите" източници на удоволствие, които произтичат директно от Духа, се гледа като на върховно благо, което Създателя е дал на онези, които заслужават поради "праведното" им поведение. Тоест, стремежът към удоволствия не е грях, ако те са споделени и се разпределят между всички, особено когато са резултатът от общи усилия. Така десните създават идеята за "рай" на Земята или може бе "божие царство" където всеки е задоволен, защото работи за другите и тази му работа се отплаща под формата на удоволствията, които получава като заслужил член на това общество и те така чак до момента на най-висшето удоволствие-това да слее Душата си с Първоизточника. На коя от двете системи бихте отдали Духят си е изцяло личен избор, но важното е да се знае, че където и да свършите стремежът за задоволяване на личните потребностти винаги води до вашето падение, а любовта-тоест безусловното себеотдаване било то в името на другите или вв това на онова, което искате да създадете, води до вашето издигане!
 
Last edited:
Истината е, че на този свят няма нищо случайно! Така и аз не мисля, че моето раждане и познанието ми за истинския път на левите и десните точно в този момент на точно това място са случайни. Да, можете да ме наречете с хиляди имена и да отричате съдбата колкото си искате, но аз смятам, че появата ми тук и сега точно с това познание не е случайна и че е дошъл момента за Великия избор за някои Души обитаващи този свят. Затова и е дошло времето тази истина да излезе на бял свят и с разобличаването на лъжите за левия път да се открие пътя за онези, които наистина искат да поемат по пътечката към себеусъвършенстването си като източници на живот, а не като Души обречени да се слеят с Първоизточника. Да, говоря точно за Великия Избор между истинските леви и десни пътища и за съдбата на цели общества, на които предстои да се сблъскат с този избор и посоката, която Душите на техните членове ще трябва да поемат след като това знание бъде "отприщено" върху света.

Говори се, че България е "свещенна" земя, земя на границите мегду цели региони, царства, цивилизации, дори светове и ставащото тук на нейна територя под нейните енергийни центрове "захранва" събитията далеч далеч далеч от границите й и да влияе на света като цяло. Е ако това е така, то и моята собствена поява като носител на това знание точно тук и сега не представлява случйност, а е дори необходимост като се има предвид процесите протичащи както на национално, така и на световно ниво. Какво имам предвид ли? Ако досега сте обръщали достатъчно внимание на написаното от мен в тази тема неминуемо ще забележите, че тук аз говоря за най-важния избор, пред който всяка една душа е изправена-а именно дали да стане Бог или да се слее с Бога. От това по-важен избор за един Дух просто няма! А ако Духът реши да не върви по нито един от тези два пътя, то той става обречен на безпътица и духовна нищета, които пък водят само до едно-гибел. Да, съдбата на Душите е или да свършат в по-високите нива на съществуването като Творци или да се слеят с Първоизточника на всички ни, а тези, които не могат да вървят по нито един от тези два пътя-пропадат. Така се оформят три посоки, по които един Дух може да върви-нагоре наляво, нагоре надясно или да пропадне между двете. Ако се замислите как може да изглежда това графически, като символ, в ума веднага изниква латинската буква Y, тоест пътят нагоре наляво, пътят нагоре надясно или право надолу. Единият води към издигането на Духа като Творец, другият-към прибирането на Духът при Твореца си и третият към пропадането на Духът поради страх, алчност или други пороци. И най-точния начин за означаване на тези пътища е именно чрез знака Y. Но към тази истина има и още какво да се каже-третия път е път без изход, ако една Душа не иска да се развива понеже е обхваната от страх или пък от пороци тя не може да обособи свой собствен път съвместим с живота-тя ще е обречена или на бавна деградация, или на бърз разпад-тази Душа във всички случаи ще трябва да завърши пътя си с гибел! Следователно трети път няма! Това означава, че валидните за един Дух пътища са само два-левия, като Бог, или десния-към Бога. А как може да се опише това със символи? Много просто така-IYI-един път наляво обуслован от права линия насочена отдолу нагоре предначертаваща знака на трите пътя, които са и трите възможностти за развитието на един Дух в рамките на това Творение, и права линия отново насочена отдолу нагоре, но този път обуславяща пътя отдясно. Този знак случайно да Ви прилича на един друг знак, знак използван от българите преди много много векове??? Пазители точно на какво се явяват българите? Ако се вслушате по-внимателно в думите ми и се вгледате също толкова по-внимателно в знака завещан от предците на днешните българи може би вече сте намерили отговора. Да, точно така-българите са избран народ, дори може да се каже-богоизбран народ-народ, който да пази баланса между тези, които следват левия и онези, които следват десния, път. Народ, чиято мисия тук на Земята е да опази баланса между тези два пътя така че всеки да може да постигне това към което се стреми. Ето защо и започнах с думите, че няма нищо случайно на този свят-така и моето раждане и познанието, което нося, не се появяват случайно именно по тези земи и именно в този момент от историята на Земята. Тук съм за да Ви "припомня" кои наистина сте и да поискам от Вас да влезете в ролята, която предците Ви са завещали-а именно на пазителите на този свят. На пазителите на свещенното познание за левите и десните и на онези, които поддържат баланса между тези два пътя. Готови ли сте за това?

Момента за откриването на това познание не може да бъде по-подходящ. Докато ние тук си говорим за пътищата пред Душата по света протичат процеси, които могат да обрекат цялото човечество на гибел. Война, фанатизъм и невежество са обхванали значителни части от световното население и заплашват да потопят и тази цивилизация в огъня на собственото си разрушение. За много хора изглежда сякаш няма изход от положението и старите норми са на път да се сринат без на тяхно място да има изгледа за нещо по-добро, което да може да замени отиващия си ред. Настанало е времето това познание да види бял свят! А именно в познанието за двата пътя се крие и разбирането на къде би поела Душата на всекиго. А щом един път Душата намери пътя си останалото ще последва от самосебе си! И така-предстои да видим дали българския народ, а и целия свят като такъв е готов да носи бремето на това познание? За България това може да означава връщане към истинските корени на този народ, или пък още едно тежко кармично наказание за българския народ, което да му се натрупа към кармата, ако се провали в свещенната си мисия. За някой държави това ще означава провал на плановете им за световно господство на цената на терор над населението им, докато за други може да се окаже последния спасителен пояс "спуснат отгоре" за да оправят тежката духовна криза, в която са се вкарали. А за света като цяло може да означава радикална промяна на посоката към която се движи човечеството. Това ще означава или началото на приемането на наистина всички разнопосочни пътища към Първоизточника и промяна на световните религии към повече толерантност, отвореност и разбиране на другата страна, или ще подтикне човечеството към нов конфликт, който вече може да се окаже последния за тази цивилизация. Каквото и да се случи предпочитам истината вече да е излязла наяве преди новия глобален конфликт да е обхванал човечеството! И нека българите "си свършат работата" кармически като разнесат това познание из света! Особено е необходимо пред "предводителите" на този Нов Световен Ред, който се очертава от северозапад. Наиситна в тези страни се наблчдава огромен материално-технически прогрес, но за сметка на безпрецедентен духовен упадък. Те не могат вече дори да поддържат населението си в необходимата численост за собственото си възпроизводство. Да не говорим за огромните културни, икономически, екологични, социални и всякакъв друг вид проблеми, които са се настанили из страните им. Може би единственото, което им остава да избегнат неминуемия си колапс е "да обърнат поляритета" на обществата си! Пътят по който са поели води до неминуемата им гибел-и като нации, и като общества, и като култури. Те просто не могат вече да следват предначертаната от предците им пътека по десния път. И това, което те се опитват да наложат като модел за живот навсякъде по света не може да свърши с нищо друго, освен с гибелта на подопечните им души. Вие самите виждате как материалния прогрес на цената на духовен регрес еродира самата съединителна тъкан на обществото докато не го докара до границата на собственото му разрушение, и то овътре. От там нататък има два пътя това общество да избегне собствената си гибел-или да се върне обратно по пътя, който го е поддържал през вековете преди да настъпят процесите на упадък в собствените му редици, или "да обърне поляритета" на обществото си минавайки по левия път на развитие. В първия случай ще трябва да се "очисти" (по един или друг начин) от елементите тласнали го по този път, а във втория-ще трябва коренно да промени ценностите и разбиранията си, но поне жертвите асоциирани с пълното връщане към стария път на развитие ще бъдат (в голяма степен) избегнати. Затова и може би точно сега е времето тази истина да види бял свят, а с нея и България да преоткрие себе си като наставник на света, или поне онази част от него, която наистина се нуждае от тези наставления. За левите цивилизации е характерна по-голяма сила, но за сметката на намалена социална кохезия, защото отделните индивиди могат да са толкова силно вглъбени в Творенията, които искат да създадат, че това да компрометира социалната цялост на тези общества. Но същата тази вглъбеност им предоставя пътя към такава вътрешна сила, каквато на десните им се отдава само и единствено при прекия им контакт с Бога, защото да опознаеш себе си е да опознаеш и Бога, а левите имат пряк път към това, който преминава през Творението, което собствените им Души са готови да изградят! За левите също така е характерно поставянето на свободната воля на пиедестал. а не подчиняването на волята си на тази на Твореца чрез робуването на йерархии, които той е създал, което стимулира до максимум креативността на индивида, а не да изчаква "откровения" да му се спускат отгоре за да напредне в някоя област, както е при десните. Затова и левите цивилизации са по-динамични и бързо развиващи се от десните. Въпреки че това си има своята цена-тези цивилизации са също така много по-силно изложени на процеси на делене и разцепване на колективите си от десните. Също така левите имат социален код стимулиращ не разбирателството между индивидите, а развитието на обществото като цяло. Тоест, те отдават първостепеннозначение не на онези качества, които биха намалили търканията между индивидите като вяра, смирение и подчинение на авторитети, а на качествата, които карат истината да се прояви, дори и в най-ужасните й форми като честност преди всичко, стремеж към справедливостта каквото и да значи това и/или свободното разпространение на информация дори когато тя може да засегне самите основи на обществото. Всичко това са качества характерни за съвременното "западно" общество, или заложени в неговия зачатък, които могат да се разгорят като буен пламък, ако им се даде шанс да избият. Остава само стремежът към Творчество да бъде издигнат като източник на върховната саможертва и преходът на обществото от дясно към ляво ще бъде завършен, а с него и ще се гарантира оцеляването му!

Ето какъв "дар" може да донесе България на западния свят, ако реши наистина да се събуди! И тя ще бъде богато възнаградена за това :)
 
Last edited:
За да отговоря на "скептиците" които твърдят, че няма леви и десни, а само праведни и неправедни, често от "покрайнините" на луксозни палати платени с "добропожертвованията" на вярващите им, ще прибегна до тълкуването както на древни текстове, на които тези "свещенни" люде се оповават, така и на "знаците на съдбата", които всеки ден виждаме по новините. Тоест, ще се опитам да направя една "разбивка" на обществото така, че да защитя тезата си, че съществуват не два, а три пътя за навигация в тази Вселена, тоест в рамките на това Божие Творение, които водят до своите логически резултати, и да се опитам да покажа как реално ставащите в света около нас събития се "подреждат" едно с друго така, че да се проявят точно тези три пътя, но не и никой друг (или никои други). За тази цел ще ми е необходимо да Ви преведа още един път през Изборът, който всяка една Душа трябва да направи в рамките на това Творение и да покажа как това е записано във всички религиозни текстове на различните култури по света (или поне тези, които са довели до появата на култури способни на развитие, или дори само на себеподдържане) и може да се наблюдава всеки ден в събитията в околния ни свят, които винаги, рано или късно, достигат и до нас самите. Надявам се, че по подобен начин ще успея да Ви уверя в истиността на думите си и да в крайна сметка да Ви убедя, че това, което казвам е истина.

Първо, винаги е имало онези, които са твърдели, че само те знаят кой е верният път и че само и единствено, ако се следват техните указания може да се избавите от проблемите си. Такива хора е имало, има и ще има по всяко време, на всяко място и по най-различни начини. Такива хора се виждат и сега в отрицанието на Изборът и изобщо на схващането, че има леви и десни Души и те вървят по различни пътища. Лесно е да се отрича когато не се разбира. В крайна сметка защо му е на човек да се вглъбява толкова навътре в понятия като истината за съществуването, морални кодекси или същността на силите движещи психиката на обществото, ако може просто с лека ръка да отсече, че всичко това са лъжи и само АЗ съм прав? Нали?

Ако се търси същността на пътя движещ развитието на обществото различните науки ще дадат различни отговори, но религията, а не науката, ще е тази която ще благославя или проклина с пълна яснота. И, да, наистина често пъти нещата в крайна сметка опират до религия, а не до наука, защото тя именно е единственото, което остава тогава когато всеки път изграден на познания и опит да се разбере околния свят се проваля. И ако религията постановява, че няма леви и десни, а само праведни и грешни как може човек да се противопоставя на това? С какви думи може да върви мисълтта му за да отрича една такава "приятна" догма, особено догма, която кара хората да вършат (или поне да се опитват да вършат) добри дела и която "приютява" отдалите ѝ се чрез вярата. че те ще бъдат спасени ако просто оставят съмненията си и се отдадат на вярата?

Да се противопоставиш на подобен стимул и да защитаваш думите си е акт както на безупречна вяра, но не в определена догма, а в себе си, така и на силна воля, която е способна да надвие и най-изкушителното "спасение", което може да се предложи и да отстои себе си дори и на огъня на презрението на всички околни. Именно такава сила се иска за да се следва не онова, което "авторитетите" на околния свят се опитват да налагат като истини, а само и единствено на това, което остава отвътре дори когато всички искат да му се противопоставят. И именно такъв е статуса на познанието за десните и левите. То се носи отвътре и се разпространява дори когато на него не му се гледа с добро око или директно се отрича. То самото е като догма само за себе си! Но догма различна от останалите поради това, че не пропагандира рая на Земята или някакво друго основно благо, ако то бъде последвано, а именно, че дава яснота на ума за силите, които го ръководят в този свят и му позволява сам да избере пътя си в този свят без да трябва да се допитва до външни авторитети. И в този смисъл това знание освобождава, а не заробва!

Но по същия начин по който се защитава всяка една догма, така и познанието за левите и десните трябва да бъде защитено не чрез сложни логически приьоми или рационални експерименти, а чрез това, което то дава на онези готови да го приемат. И именно тук се крие разковничето в знанието за десните и левите-то е като религиозна доктрина, чиито смисъл е видим само за приелите го, а не е логично и рационално знание, което се докарва логически или се тества експериментално по подобие на знанията доставени ни чрез научния подход. Не, че не трябва да се тества и да се осланяме на твърда вяра, но, по подобие на всички останали религиозни истини, то може и трябва да се провери само чрез нашия вътрешен компас и представлява истина останала сама за себи с в онези кътчета на Душата над които само тя самата има достъп.

Сега след като изяснихме статуса на това "знание" възниква въпросът: А защо тази истина трябва да е по-голяма истина от възможността просто да няма десни и леви, а само праведни и грешни?

Отговорът ще бъде даден едва и само тогава когато Духът осъзнае какви са последствията и от двете истини. "Официалната" догма на която този свят е изграден се опира на знанието, че съществува само един единствен прав път, който трябва да се следва без значение на волята или решенията на самата Душа. Има правилно и грешно и горе-долу света свършва с това. Правилните действия си личат отдалече и подхранват обществото, докато грешните действия способстват за разрушаването му. Това е догмата и това, което се изисква от човека по времето на краткия му житейски път тук на Земята е да се научи да различава едните от другите. Затова (и не случайно) в Библията се казва, че плодът заради който човечеството е било изгонено от рая е знанието да се разбира добро от зло и веднъж придобие ли се то отново човечеството ще може да се завърне обратно към райската градина и всички хора да заживеят мирно и в добро помежду си. Именно в това познание е закодирана и догмата по която се развива модерната цивилизация тук на Земята.

Единственото, което се изисква за да може човек да достигне до онзи перфектен баланс между хората, който ще доведе до райската градина на Земята е именно да разреши проблема на разликата между доброто и злото. Кои са онези действия, които носят добро на извършителите си и кои са онези действия, които, обратното носят зло на извършителите си, а и на всички останали и по този начин водят до вреда за всички. Успеят ли всички възможни действия да се разделят на добри и зли ще се намери и онзи перфектен баланс когато хората ще живеят в хармония помежду си и никой няма да бъде ощетен. Е, вярата в десните и левите наистина разбива този перфектен баланс и това общество като цяло! Това е и нейния най-силен грях заради който и тя може да бъде обявена за неистина. В действителност приеме ли се, че съществува не един, а два пътя и че всъщност хората имат неизменен избор по кой път да вървят схващането, че има само правилни и грешни деиствия и че едните могат да се уравновесят с добри, а другите-със зли се разпада и няма сила, която да може да върне Душата отдала се на предходното схващане обратно в баланса ѝ.

Когато се приеме, че съществуват два пътя се отрича съществуването на предопределен (задължителен) избор между две противоположни възможностти водещи задължително или до разпад на обществото или до неговото извисяване. Но по начало това винаги е било само едно предположение за това как в действителност работи обществената механика. Схващането, че има само добър или лош избор е заложено по начало в "матрицата" на тази цивилизация и е от религиозен, а не емпиричен характер. И именно това схващане е разбито от доктрината за десните и левите. Именно в тази доктрина нещата се "обръщат"-изведнъж има повече от един верен път и схващането, че обществена хармония ще настъпи само и единствено тогава когато се следва неизбежната правилна пътека, дори че е възможно тази пътека да същестува въобвще се изпарява и на негово място идва схващането, че има както дбри, така и лоши избори, но те са повече от един. И нещо повече-че обществото няма само едно единствено предопределено състояние и е нужно да се направи всичко, дори и да се приложи насилие, за да се намери и поддържа то. Изведнъж поне надеждата за истинска свобода прокарва пръсти през изправените коси на разтревожените догматици. И именно в това се състои и новостта на това схващане-че дава религиозна основа за схващането за свобода или за алтернативен избор. Не е толкова важно дори, че този избор се изразявя във възможността хората да се превърнат в Богове или да се слеят със Създателя си-важното е, че такъв избор изобщо съществува на фундаментално ниво. И това коренно променя мирогледа на вярващия.

И така схващането за десните и левите коренно променя мирогледа на последователите си като "осребрява" концепцията за свободната воля в контекста на развитието не само на индивида, но и на обществото като цяло. Вече няма само една предопределена пътека и нуждата тя да бъде следвана непременно-светът дава опции и така свободата на индивида да направи Избора Си трябва да бъде уважавана. Старото схващане за необходимостта да бъде намерен само и единствено правилния път се замества от възможността обществото да съществува не в хармония основана на това всички да постъпват правилно, а просто Изборът да бъде защитаван и това кое трябва да се изпълнява да зависи от защитата му, а не от абстрактното и авторитарно схващане за "правилния" един единствен избор. Така широко се отваря вратата за свободната воля както в ума така и в делата на приелите я.
 
Схващането за наличието на свободна воля обаче променя и статуса на Душата като такава. Тя вече не може да избяга чрез догматичното отрицание на свободата си като просто каже: "Ами аз не знаех, всичко е съдба и следователно Аз не нося отговорност." Този път на "измиването на ръцете" с догмата, че просто не се е знаело кое е правилно или грешно, или пък, че всичко е съдба и така е било писано, вече не може да се приеме като универсално извинение за делата на Душата и един вид, стига тя да приеме "правилната" догма, тя да може да се опрости от всичко, което е натворила само защото сега вече знае, че има само правилен и грешен път и тя, от тук нататък, ще следва само правилния. Да, наистина това поставяне на Душата в ситуация при която тя следва "правилния" път действа като огромен катализатор за религиозната догма, която е обхванала този свят и дава възможност на много души да потърсят спасение, и най-вече утеха, в догматичното отрицание на алтернативни пътища и на свободната воля като такава. Това е и един от ключовите моменти чрез които Аврамистичните религии (юдаизъм, христианство и ислям) са успели да постигнат доминацията на която се наслаждават и до ден днешен. Тоест, това е неделима част от "матрицата" на съвременния свят и от мирогледа на човечеството в сегашната му форма.

Но тук идва разбирането за десните и левите, което разбива този добре утвърден модел на подчинение, макар и за "добро", на Духът на религиозни авторитети и свободата, която знанието за десните и левите носи. Приеме ли се тази алтернативна "догма" индивидът се освобождава от "истината", че може да поправи всички свои грешки, ако просто приеме някакъв авторитет по-голям от него и на нейно място придобива свободата сам да прави своите избори, но също така и да носи пълната отговорност за своите грешки. Тоест, знанието за десните и левите е нож с две остриета, който може да реже както заробващата догматика характерна за света, в който живеем, така и собствения Дух когато той се опитва да бяга от отговорност криейки се зад идеята за прошка или тази за съдбата. И това е доста сериозно следствие, което е като прът в осите на колелата на съвременния свят и особено на доминиращите религиозни институции в момента. И това е отговворност, която индивидите приели това знание трябва да носят.

От друга страна свободата, която идва с разбирането, че има повече от един "правилен" път може да докара индивида до най-силно изразените му творчески достижения, особено ако този индивид е поел по левия път. Отприщването на съзидателна енергия се причинява от новото разбиране за свобода както на индивидуално, така и на групово ниво. Например, ако досега държания в търсенето на вечната единствена и чиста правилна посока индивид осъзнае призванието си и направи Изборът по кой път да върви и се определи като десен или ляв от там насетне той (или тя) може да прегърне идеалът си за човешко развитие освободен от ограниченията на обществото, което очаква сляпо подчинеие на авторитети, които се опитват да го водят по "правилната" посока. Индивид, който е разбрал, че истината за Изборът идва отвътре ще намери и силата да върви по новоизбрания път също отвътре и така ще спре да търси външни авторитети за да затвърди изборът си. Така цялата енергия необходима за следването на избрания път ще идва отвътре и този човек няма да има ползата да се уповава на външни авторитети или институции като църкви, секти, религиозни общества или други подобни. Просто ще иска обществото да му осигури възможност да върви по своя път и да се освободи от задържащата го догма.

Но подобно поведение неминуемо може да изправи индивида срещу т. нар. "обществен интерес" и да доведе до резки конфликти както между индивида и догматичното общество, така и между отделните индивиди. Тези конфликти ще се породят именно от схващанията, които догмата за единствения верен, праведен и правилен път поражда и те са на практика непреодолими докато в обществото царува подобна догма. Когато се приема схващането за единствения верен път хората биват на практика принудени да вършат добро, или поне не и зло, едни на други. Наказателния апарат на държавата бива впрегнат от "праведни люде" в търсенето и изкореняването на "неправилно" поведение което води до възникването и поддържането на обществена организация която носи мир на поддръжниците си, но на цената на изключване на алтернативни форми на поведение. Алтернативи, които обаче могат да се окажат нужни на някои индивиди за да следват пътя определен от Изборът им. В действителност тази форма на организация която доминиращата религиозна доктрина през последните няколко столетия (ако ли не и хилядолетия) налага не позволява себеизлеяние на индивида, но за сметка на това му гарантира сигурност и благополучие. И именно в този конфликт между благополучието за сметка на отдадена свобода или рискът от нещастие, но в свят на гарантирана свобода е конфликтът, който в момента се разиграва тук и сега по това време на този свят и чрез него Душите могат да израстнат-или обратното-да се свият под напорът на Изборът, който може да бъде само отлаган, но не и избегнат, се крие дилемата заложена ни от Създателя с цел да получим по-добро разбиране за самите себе си.

Ако изберем да се подчиним на доминиращата религиозна догма то и изборите ни на алтернативи, които могат да се окажат нашето истинско призвание ще изчезне, но за сметка на това ще се появят "възможности за благополучие" в рамките на системата стига да се следва предопределения ни от нея път. Тогава наистина се постига хармония между хората и т. нар. зло изчезва, но това не е естествен процес а е външно наложено от религиозните власти. Което обаче не го прави по-малко реално. Индивидът се отказва от индивидуалността си за сметка на обществения интерес и в замяна получава хармония и благополучие. Идеално състояние според юридическото разбиране за обществен интерес при което конфликтите между хората са преодолени чрез позитивна религия и вяра в наказателния апарат на държавата. Но дали това е онова, което хората най-силно желаят? А и кой ги пита след като им е осигурено благополучие стига да следват обществения интерес. В такова състояние Духът не може сам да намери своя път, но път му се предоставя-от обществото чрез религията, общия интерес и ако щете самия социален бит. Но това състояние е външно наложено и не отговаря на профила на индивида и единствената причина той да го приеме е, че така вижда, че прави добро другиму и неговата собствена склонност да прави добрини се удовлетворява, което, разбира се, може да накара Душата му да се примири с отдадената лична свобода за сметка на общественото благополучие за всички членове на обществото.

Ако обаче бъде избран собствения вътрешен глас на индивида и той (или тя) реши да не се подчинява на т. нар. обществен интерес, а да следва собственото си аз без значение дали това влиза в конфликт с обществените норми, то добруването на цялото общество може да бъде застрашено. Именно заради това световните религии (и вероятно тези, които са ги "спуснали") са се погрижили да оправдаят съществуването на единствения верен и правилен път като "предпазна мярка" срещу саморазвихрилия се индивидуален интерес. И ние, в нашето съвремие, можем да се "похвалим" с това, че добре осъзнаваме последствията от саморазвихрилия се индивидуален интерес тъй като ги вигдаме с очите си като злоупотреба с власт, аргесия между хората, разрушаване на Природата и други подобни актове, които са в интерес на отделни индивиди, но са за сметка на останалите или на цялото като такова. Но как може подобни себични актове да бъдат избегнати, ако самият фундамент на обществото се базира на свободата на индивидите да следват себе си без значение на последствията от тези действия? Решението се корени именно в разтрояването на Пътят на Душата за което бе говорено по рано! Ако приемем, че пътищата са само два и че Духът има възможност да избира само между правилното или грешното, то тогава всичко си идва "на мястото"-правилния път води към щастие, хармония, дори вечен живот и т.н., а грешния обрича не само индивида избрал го, а цялото общество, на дисбаланс и разруха. Но когато изборите са повече от два от къде можем да бъдем сигурни, че себичния избор да следваш себе си ще доведе до правилните решения? Тоест, до решения които касаят другите и им дават също толкова свобода, колкото е придобил индивида извършващ избора. Разковничето се крие в нуждата от това да се определи точно какво иска Духът, а не само да се следва това, което го води към повече удоволствия. Ако Духът тръгне към простото задоволяване на желания които да са в негов интерес, то това неминуемо ще доведе до конфликти с околните и причиняването на страдание за тях от самозабравилия се индивид, защото просто средата в която всички ние съществуваме няма капацитета да изпълни всяко едно желание на всеки индивид без да се накарнят желанията на останалите. И това е физически закон! Така че, ако Духът е мързелив и просто иска да иска рано или късно той ще се сблъска с физическите ограничения на света и ще бъде принуден да намали желанията си насилствено. Ако откаже ще бъде принуден да извърши насилие, а насилието поражда насилие и така се влиза в порочен кръг от който няма измъкване като победител. Но ако Духът избере да се нагоди в рамките на възможното той постепенно може да се научи до къде се простират физическите лимит на това, което може да бъде сътворено и да се превърне той самия в Творец. Това е и прозвището на левия път, който издига Духът до ранга на богоподобен и Творец сред Творци. Ако пък Духът реши, че иска да поеме максимално количество удоволствия които му се полагат без да застрашава добруването на другите, то той ще тръгне по десния път и удоволствията които той заслужи както за себе си така и за другите ще подхранят това Творение по нататък по пътя му напред и този Дух в крайна сметка ще се слее с Твореца след като завърши своята мисия-мисия която ще му бъде дадена именно с правото да помага на останалите да завършат свои собствени мисии и така да намерят онова в себе си, което ги кара да се чувстват на мястото си следвайки своя собствен вътрешен глас. И в двата случая обаче решенията се намират не чрез сляпото следване на вътрешни желания, а чрез проникването все по-надълбоко и надълбоко в себе си, което не е лесен-и следователно носещ удоволствия-процес, а и е съпроводено с проникване все по-надълбоко и в околния свят, който включва и другите Духове. Така в действителност не "простото" преследване на удоволствия, а проникването в собствената си Душа и съответно в тези на другите извайва истинския Път на Духа за който следвай себе си е просто катализатор. Ето как на практика се развиват Душите-те минават през Изборът дали да се превърнет в създатели или не и тези, които изберат първото се научават с времето да разбират ограниченията на това, което може да бъде сътворено, докато другите получават своята мисия да помагат на други Души докато те самите се превърнат в частичка от Създателя. И в двата случая Душата се научава да разбире своите ограничения и в процеса да пожелава само това, което е възможно. и именно тук се крие разковничето на въпроса как следвай себе си може да се превърне в стожер на обществото-като сблъска желанията на индивида с възможностите на Творението то този индивид бива принуден или да потъне в търсене на удоволствия при което обществото ще го смачка, или да разбере какво наистина иска в ситуация, в която е ограничен от това, което може да получи. И последното ще го въздигне. Допълнително когато един открие своя верен Път той може да го покаже на околните и да стартира процес при който конфликта на това, което се иска спрямо това, което е възможно да открие Пъта за цялото общество като такова.

Именно в дилемата между следването на вече утвърдената традиция на религията с един правилен (праведен) път и възможния преход към религия базирана на схващането за десните и левите се крие разковничетото за бъдещето на тази цивилизация. Тя започва като твърда дясна цивилизация още преди идването на Древна Гърция и Рим, но в последните няколко века покрай развитието на либерализма става навлизането на все повече и повече леви елементи в иначе десния ѝ мироглед. Така възниква въпросът-може ли (или по-скоро струва ли си) тази цивилизация да "обърна своята полярност" и от дясна такава да стане лява? Това ще означава сръхразвитие на вече доста добре очертания (особено в Западния свят) либерализъм и проникването на нови религиозни възгледи като тези за десните и левите. Но не е невъзможно. Големия проблем е дали вече развитата от хилядолетия дясна религиозна догма, която действа в на практика всички Аврамистични религии, ще отстъпи толкова лесно поляритета на развитата цивилизация или ще има битка за оцеляване? На този етап аз не мога да кажа какво ще се случи, но мога да дам алтернатива. Алтернатива на религиозния ред определен от една единствена правилна пътека, която наисина води до материално благополучие за всички, но за сметка на тяхното духовно ограничаване и която не може да се справи с разногласията на човешкия Дух, затова просто ги отрича. Лявата пътека може да доведе до защита на вече доста силно навлязлата либерална идеа по света, но това ще породи социален дискорд и ще трябва индивидите да влагат значително повече усилия в обществения си живот отколкото са свикнали досега. От другата страна дясната пътека е вече добре утъпкана за тази цивилизация и единственото, което се изисква за да може да се върви по нея е примирие с либерализма, или по-скоро неговото отрицание, което да върне обществото няколко века назад в неговото развитие, но за сметка на това да закрепи връзките в обществото и да увеличи неговото благополучие. Както вече казах аз самия не знам по кой път в крайна сметка обществото ще реши да продължи, а мога само да предлагам варианти. Но това което със сигурност знам е, че сегашния (криворазбран) либерализъм, който подбужда приелите го да правят каквото искат без да се съобразяват с по-далечните последствия от действията си няма бъдеще и може да доведе само до разпада на обществото. Всичко, което съществува е ограничено по един или друг начин. Вечните закони на логиката са вериги, с които дори и самия създател трябва да се съобразява. Така че думите следвай желанията си докъдето и да те отведат те са просто грешни в същината си. Човешките желания са безгранични-възможните Творения обаче не са! За да се влезе в пътя-било той десен или ляв Духът трябва най-първо да се научи да ограничава желанията си само до това, което е физически постижимо. И докато това не влезе в религията-и от там в културата-на една цивилизация всякакви ексцесии са възможни. Ексцесии, които ще доведат до краха на съответната цивилизация. Затова и пътят на ляво не е панацея с която ще се излекуват всички болежки на съвременното общество и ще настъпи рая на Земята (това е привилегия само и единствено на пътя отдясно), а просто едно състояние на равновесие между индивидите в което желанията им ще се уравновесят едни с други и те ще могат да се научат да искат само това, което възможно. Да, свободата ще се запази, но за целта цялото общество ще трябва да преобърнато в приоритетите си. А дали това ще може да стане или е по-добре да се върне часовника назад и да се остане дясна цивилизация е въпрос на който само времето ще може да отговори. Аз само мога да предложа алтернативи.
 
Второ, колкото и силни да са желанията на определени люде, които се представят като праведни, няма как само и единствено човешкото желание да измени реалната природа на Вселената. (Да, човешкото желание може да е много силен стимул когато се гововри за отключвнето на вътрешни способностти, а и енергии, и да има "определена" роля в света като го оформя спрямо силата на желанията на искащите, но то само по себе си не може да проемни фундаменталните закони, на които тази Вселена е изградена. За да го направи то трябва да премине в чисто нова Вселена, ново Творение, изградено от неговия собствен Дух, а за този процес вече говорихме.) Следователно всеки може да се опитва да създава каквото си иска общество, често чрез заплахата от насилие, но тези форми, които ще устоят изпитанията на времето са малко и силно зависими от закони на които чистото човешко желание не може да устои, каквото и да говорят защитниците му. Или както има една приказка: Те кучетата си лаят, но керванът си върви. Същото е и положението с обществото, което тези с многото желания се опитват да изградят и опазят-ако те пренебрегнат логическите закони на съществуването с които всяко едно Творение, независимо от Твореца и неговата воля, трябва да се съобразява, то поддържаните от тях общества ще рухнат каквото и да се опитват да направят те за да ги поддържат. А истината за десните и левите е един от онези закони, които могат много лесно да бъдат игнорирани, но които в крайна сметка могат да доведат до разрухата на цяло едно общество. Тя може да се потъпква, но не може просто да се отстрани чрез по-желаването тя просто да не съществува.

Може би се питате защо нашето общество все още не се е разпаднало, ако познанието за десните и левите е толкова важно? Ами отговорът е прост-в случаите когато това познание е важно обществата които са го отричла са преминавали през периоди на изпитания и нестабилност, но ние просто не сме ги "отчитали" като причинени от игнорираната на някаква основна всевселенска истина или дори сме разбирали, че нещо не е наред с "философията" на тези общества, но истината за десните и левите никога не е "изплувала" на повърхността. Например за колапса на древноримската цивилизация съществуват десетки, ако ли не и стотици, теории, но никоя от тях не отчита факта, че през този период в това общество, което по-рано, преди времето на Империята, е почитало някой силно леви ценностти като мъжеството, свободата, правото на избор (поне за аристокрацията) и способността чрез делата си хората да се доближат до боговете, са навлязли някой силно десни ценностти като равенството между хората, себеотдаването в името на ближния, смирението пред Бога и не на последно място-вярата в Спасител, тоест някой, който дава път към безкрайното щастие на близостта с Бога, вместо несъвършенни богове, които могат да бъдат достигнати от достатъчно извисени герои. Това "смесване" на леви с десни идеи не е свършило добре за Римската империя, нали? Вярно е, че има редица историци, които признават за огромната културна разлика, която настъпва в тази империя след появата на Хриситянството, но все пак никой не отчита какаво става при смесването на леви в десни възгледи в историята на една цивилизация и какъв е резултатът от това за цялото общество. Друг пример-този път за обратното-нахлуването на леви възгледи в дясно общество-е епохата на Ренесанса, както и тази на Просвещението-това са общества при които една силно дясна култура изведнъж трябва да поеме леви влияния. Е, как свършва дясната култура след края на тези епохи-нима обществата, които е изградила не се разпадат? И още един пример за нахлуване на дясно влияние в ляво общество-историята на падането на цивилизацията на маите в централна Америка. Тогава в едно общество доминирано от религия и насилие се появяват по-егалитарни принципи, които откъсват хората от боговете проводници на насилието и техните жречески касти и ги правят по-равностойни едни на други. Резултатът-едно изравняване на хората в цивилизацията за сметка на разпадане на по-добре организирания градски начин на живот. Общо взето когато и където има навлизане и смесване на десни и леви възгледи резултатът е трагичен за предходната култура и обществото минава през турболентни времена.

Историците правилно отчитат влиянието (най-общо казано) на културата върху успешността на едно общество. Тоест, дали обществото процъвтява или се разпада, дали се развива или е в застой, или пък дали успява да се самоподдържа или нещо "разяжда" основите му бавно и методично се определя от нагласата на членовете му да отстояват онези писани и неписани принципи, които обществото смята за свои. Но това което историците пропускат е, че всъщност има два основни атрактора на стабилността на едно общество-то или ще се стреми да се подчини (условно) на Бог-а като в него възникне йерархия даваща "юздите" за влияние и контрол над всички негови членове в ръцете на малка група от елити, които трябва да следват някакви основни принципи на които да се уповава обществената хармония, или точно обратното-ще трябва властта в това общество да се разпределя между все повече и повече от неговите членове като възникват все по-децентрализирни институции-свободен пазар, демократично избирано правителство, децентрализирана администрация и т.н., които да подпомагат този процес. Първото представлява движение надясно, а второто-наляво. Както можем да видим днешното общество (говоря за доминантния Западен модел на обществено устройство, който се "изнася" навсякъде) се опитва да поддържа една условно дясна духовна и културна структура в една по същество лява политическа и социална обвивка. А както видяхме от всичко казано до тук в тази тема тази система е обречена на провал. Така че разпада на това общество е неминуем, въпроса е само кога, как и най-вече-какво ще остане след него. Атракторите както на дясно, така и на ляво работят безотказно и рано или късно обществата се оказват привлечени от тяхната гравитация. Именно това стои в основата на живота, и смъртта, на всички общества досега, е валидно към настоящия момент и ще се окаже валидно в бъдеще. Именно културната треактория на едно общество обуславя всички остнала негови проявления. Това е така, защото културата дава целта на обществото, а от нея зависят всички останали отношения между членовете му. Общество без цел е като кораб без компас-обречен да се лута из морската шир докато накря не стане жертва на плитчините. А те в този случай са "простите" хедонистични настроения на членовете му. Без някаква по-висша цел, която да им се противопоставя те биха "изяли" и най-успешните общества, защото както бе казано неколкократно в тази тема човешките желания са безгранични, но възможностите на Вселената да ги задоволява не са. Поради това и културата е толкова важна и общества без подходяща такава се разпадат.

Но какаво общо има казаното до тук с проблемите пред които е изправена съвременната цивилизация? Като за начало историята на тази човешка цивилизация, въпреки, че като цяло е преобладавана от дясно, силно се клати между лявото и дясното. Има цивилизации доминирани от ляво като древните Гърция и Рим, но впоследствие те биват превзети отвътре от по-дясно ориентирана култура-като резултат Средновековието, което пък на своя ръка отстъпва пред отново ляво ориентирано културно влияние започващо с хуманизма през Ренесанса и завършващо с отричането на религията през Просвещението и те така до кризата на духовността от наши дни. Както се вижда обществото се "клати" между лявото и дясното като често се "спъва" неспособно да разбере откъде идва истинската причина за кризите му. А тя е проста-не се разбират добре пътищата по които може да поеме един дух, а от там и формите на организация, които обществото може да приеме. Атракторите, за които говорихме в предходния параграф, се опитват да "вкарат в пътя" цивилизацията или по десния, или по левия коридор, но обществото упорито се клати между двете опитвайки се да опази елементи както на дясната, така и на лявата цивилизация, което води до разкол и колапс. Ето как знанието за левите и десните влиза в употреба. Без него е невъзможно да се разгадае силата стояща зад "маховете на махалото на историята" които толкова силно и упорито присъстват в битието на тази цивилизация. Именно невежеството за двата пътя се отразява пагубно на тази цивилизация и ще продължава да ѝ се отразява пагубно докато онези отговорни за "юздите" ѝ не "провидят" реалността зад безкрайните възможностти, които левия път дава и за ограниченията, които следването безропотно на десния път създава, защото именно заради слепотата за реалните пътища по които може да се развива Духът се налага спиралата на въртенето ту на ляво, ту на дясно да обгръща тази цивилизация. Този проблем би могъл да намери своето мигновенно решение в създаването на общество, в което левите да могат да са си леви, а десните-десни. Но това естествено би отнело много от властта на онези, които си вярват, че проповядват верния път, имат. А дали е възможно те да бъдат ощетени?

Ако тази цивилизация продължи по курса поет от хиляолетия, а именно на твърдо дясно управление, и реши просто да се "откаже" от последните няколко столетия на силно ляво влияние, то това няма как да стане без да бъдат ощетени вече направени стъпки напред, и най-вече без истината да бъде накърнена. За една дясна цивилизация е характерно, че поставя социалната хармония и вътрешния (духовен) мир над всичко, дори, може би, над истината. Именно затова в доминиращия модел за "праведни" и "неправедни" не са включени никакви алтернативни пътища и се опира до тотално подчинение за да могат членовете на обществото да бъдат въдворени по път, който да позволява всички те да постигнат социална хармония като се откажат от желанията си. Не че от отказването на желанията няма смисъл-както видяхме по-рано прекомерното отдаване на желанията може да разруши едно общество, но от пълното им отказване в името на социалната хармония също няма добро. Това е равносилно на погубването на духа за сметка на останалите. И то докато останалите правят същото за да може накрая да се достигне до състояние при което всеки е загубил способността си да иска по нещо за себе си в замяна на възможността нуждите на всекиго да са удовлетворени до степен в която той е добре (или поне задоволен чисто физически), но не е сигурно, че Духът му също ще се чувства по този начин. Така се образува едно общество, в което чисто физически, на повърхността, членовете му са добре и са подсигурено с всичко, което е необходимо за оцеляването им, както и за "програмирането" им, но им се отнема способността да желаят нещо повече от това просто останалите да са добре. Да се задържат на едно ниво на удовлетворяване на желанията им при което болката и негативите са изкоренени, но за сметка на спирането на по-нататъшното развитие на Духа в посока различна от връщането му обратно към Твореца. Също така за сметка на истината за съществуването на алтернативни пътища по които може да поеме един Дух. А когато истината бъде ощетена кармата си знае работата. Такова едно общество не може да "плава безоблачно" през времето и рано или късно ще срещне последици за действията си. Затова и се наблюдава непрекъснато клатене наляво и надясно, защото дясното толкова силно иска да доминира, без значение на волята на членовете на обществото, без значение на това, което Вътрешния им компас казва, че предизвиква клатене в обратната посока. Клатене което то трбва чрез сила да компенсира, но тази сила създава също противопоставяне и така онези, които съвсем мирно иначе биха си останали наляво биват превръщани в злодеите, които искат да унищожат обществото, а онези, които допреди са насилвали всички несъгласни с тяхната твърда дясна позиция искат да се изкарат неговите "спасители". Подобна конфигурация няма как да издържи дълго без да отнема най-важното от онези, над които е имала възможността да властва-свободата на Изборът им!
 
Last edited:
Гледайки историята, която ни е достъпна сега, винаги имам чувството, че нещо липсва в нея. А именно допреди около 4-5 хиляди години хората са живеели доста примитивен живот-те буквално са били като скотове сред природата подчинявайки се на нейните естествени закони (или поне опитващи се да живеят в мир с нея), следвали са неотменно годишните ѝ цикли и са били разпръснати на малки групички опитващи се да оцелеят както могат според "официалната" версия на историята. И все пак тези малки групи от едва едва координиращи се индивиди някака си са успели да изваят огромни мегалитни паметници с почти перфектни пропорции на места напасващи си с естествените линии на планетата с точност на която и ние бихме завидяли. И това е само онова, което е останало като доказателство за тях. Според мен тук нещо въобще не се връзва. Ако видът ни-Homo sapiens-е достигнал своята анатомическа форма преди десетки, ако ли не и стотици хиляди години, както твърдят официалните история и палеонтология, то не би ли трябвало цивилизации да са се развивали много по-рано отколкото се предполага и какво е спирало древните да достигнат до много по-високи форми на обществена организация по-рано през историята? За мен нещо не се връзва тук. Не може древните да са живяли едва ли не като животни допреди 4-5 хиляди години и изведнъж, хоп, бум, и се ражда цивилизацията която измисля десетки, ако ли не и стотици нови неща за период от няколко столетия, ако ли не и по-кратко. Имаме хора в бърлоги едвам познаващи огъня и глината, и хоп, изведнъж се появяват пирамидите! Не на мен тия истории...

Теорията, която аз лично подкрепям е, че познанията на древните не са се появили просто така, изведнъж, от някакъв "пристъп" на гениалност, който е обладал човечеството по едно и също време и на различни географски изолирани места по света, а че преди появата на съвременните цивилизации, от които на практика започва летоброенето на сегашната ни такава е имало друга, далеч по напреднала и от това, с което разполагаме днес, цивилизация, която или е била унищожена при срещата си с извънземен противник, или сама се е самоунищожила в резултат на неразумно използване на силите, с които е разполагала. Но това което е важно в този случай, а и факта поради който въобвще разказвам за това в тема озаглавена "Десните и левите", е че по всяка вероятност тази цивилизация е била лява. И от там идват и проблемите при "инегрирането" на нейното минало познание с начина на живот на съвременната дясна цивилизация, която към момента на практика обхваща целия свят. Това, което се опасявам, че се случва по онези места където експертите наистина имат достъп до цялата информация от археологическите проучвания по цял свят, е, че тази цивилизация най-вероятно толкова силно се е различавала както като начин на живот, така и като култура и обичаи, от сегашната, че те не искат това познание да напусне техния строг контрол, защото само по себе си то би могло да унищожи устоите на културата на съвременната ни цивилизация. Както вече споменах-десните и левите цивилизации не се смесват-една цивилизация трябва да избере дали да бъде дясна или лява такава, но не може да върви по път, който да припокрива и двете едновременно. Това би довело до нейната разруха, отвътре. И предполагам, че това е ясно и на онзи "сенчест" елит, който всъщност управлява планетата и до наши дни и стои зад дясната цивилизация на власт в момента.

Но няма начин да се излъже кармата и наследството на тази лява цивилизация "витае" и до ден днешен. Колкото и да се крие левия път, или да се засрамва и поругава с лъжи, истината винаги намира своя начин и това, което виждаме в действителност са периодични "колебания наляво" в историята на тази, уж дясна, цивилизация. Такива са били Гърция и Рим, както и няколко други древни империи, възхода на хуманизма през Ренесанса, отричането на църквата през Просвещението, а и на религията въобвще през 20-ти век, и историята продължава и до ден днешен. Истината е, че зад привидната строго дясна фасада на тази цивилизация се крие силно ляво "подводно течение", което може да разтърси основите ѝ по всяко време. Най-вероятно това течение започва още с падението на предходната цивилизация и продължава и до сега. Няма как напълно да се изтрие паметта на Духа и тези, които са живели през предходната цивилизация все още ще помнят достиженията, както и провалите, ѝ и техните реинкарнации ще пресъздават историята ѝ отново и отново на пук на властващите отдясно, които се опитват да "заметат" всичко това с голямата "метла" на дезинформацията и институциите за обществен контрол. Същността на битието е такава, че спомена винаги остава и съдбата си знае работата-именно тя отново и отново ни кара да преживяваме онова, което не сме успели да разрешим в предходните си животи и те така докато най-накрая се изправим срещу себе си и получим дългоочакваното решение. Затова и тази цивилизация ще бъде "блъскана" наляво докато не се изправи открито пред истината за двата пътя съществуващи за възход на Душите в рамките на тази Вселена, на това Творение, и не се опита да разреши веднъж и завинаги конфликта си с духовното ляво. И каквото и да се опитват да кажат, а и да направят, "пресвети люде" няма да се намери покои докато не се изправим лице в лице с истината за духовното ляво!

А истината е, че има Души способни да породят цели Вселени, действащи със същата воля и себеотрицание както и Душите непрекъснато търсещи своето място до Бога. В рамките на това Творение има място както за левите, така и за десните, стига обществото да си позволи да разбере тази истина. Но това разбира се ще има своята цена. А в случая тя ще е отпускането на поне част от контрола, който централната власт се стреми да наложи над Душите на подопечните си. Няма как едновременно да се задържат религиозни институции, и поддържащите ги догми, базирани на себеотдаването и заедно с това истината за десните и левите да циркулира свободно. Това е просто невъзможно! За да може да стане второто тези институции трябва да отпуснат поне част от контрола си над човечеството и да приемат промени в догмата си. А както виждате от ставащото през последните години тези институции се опитват да задържат контола си, дори на цената на брожения заплашващи социалния мир, отколкото да допуснат промени в основните си правила и разбирания. Затова и тази цивилизация, за пореден път в историята си, няма да види мир докато не се стигне до поредното кръвопролитие в името на това кой вярвал в какво. И както е ставало много пъти през историята досега отново левите ще бъдат превърнати в изкупителни жертви и ще си отидат заедно с онези, които наистина нарушават обществения мир с твърде силното си отдаване на егото и на хедонистични подбуди докато обществото ще трябва да премине през нов период на катарзис когато то ще бъде вкарано, за пореден път, в силно дясна пътека работеща за отричане на индивидуалността и всякакви съмнения в правото на определени хора, изграждащи йерархия помежду си, да диктуват живота, съдбините и най-вече-съдържанието на Душите на всички останали. А единствения път навън от подобна съдба, единственото решение на проблемите на съвременната цивилизация, което не включва поредния колапс на обществото и неговите мрежи от разбирания е просто да се приеме истината за десните и левите и да се разбере накъде наистина искат Душите обитаващи това място по това време да отидат. Само с приемането на истината, че както има Души готови да дадат всичко само и само за да могат да се слеят с Бога, така има и такива които са предназначени да заченат цели Вселени. Само когато и едните, и другите, приемат (преди и над всичко приемат със свободната си воля да не се "бъркат" в Пътя на другите) тази истина човечеството може да над-скочи себе си и да си заслужи нова Златна епоха през която и едните, и другите ще могат да допринесат за развитието на обществото като цяло.

Но може би се питате как може да стане така, че и десните, и левите, да могат да съжителстват заедно при положение, че, както вече бе споменато неколкократно в тази тема, цивилизациите обхванати и от двете едновременно не могат да се самоподдържат? Едно общество избира да е или дясно, или ляво, именно защото това са два различни избора водещи към две различни състояния-на сливане с Бога, или на въздигане като нов(и) Творец(ци), а не може едновременно да си слуга на двама господари. Решението е, че е възможно в едно и също общество, стига то да е морално достатъчно готово за това, да съществуват както десни, така и леви стига законите да са еднакви за всички и те да не дискриминират на базата на религиозни убеждения. Това е постижимо и дори донякъде е (било е) реалност в някой определени по-напреднали части на света. Не е невъзможно в дясно общество да има леви и обратното, ако и двете групи са подвластни на едни и същи закони, които не дискриминират никого. Да, значително по-трудно е да се поддържа социалния баланс при това положение, но не е невъзможно. Просто се изисква повече воля както от индивидите управляващи обществото и поради тази причина начело на писането и изпълнението на законите, така и от неговите членове които да се научат да разпознават и приемат разликите в разбиранията на другите. Възможно е по дясна пътека да се върви и с леви приятели, както и обратното. Просто те трябва да се научат да приемат другия такъв какъвто е и да не се опитват да "навлизат" в чуждите Души, така както те не биха искали никой да навлиза в техните. А що се касае до избора на посоката на обществото-това е проблем, който спокойно би могъл да се реши по демократичен начин. Когато десните наброяват повече, то и в обществото може да съществува централна дясна йерархия, която да го направлява по тази пътека докато десните са повече, но зачитайки интересите и на левите и позволявайки им да следват своя път. Обратното-когато левите са повече обществото може да има лява политическа и икономическа структура, но да запази правото на десните да се самоопределят и да не влиза в конфликт с тях или да се опитва да ги превръща в нещо, което те определено не са. Както казах преди има десен и ляв атрактор на посоката по която се движи едно общество, но няма десни и леви закони на Вселената и още по-малко на логиката. И едните, и другите, са еднакво подвластни на законите на това Творение и докато остават в неговите рамки трябва да се съобразяват с тях. Така е възможно да има общество, в което и десни, и леви, да споделят едно и също пространство, стига да има волята за това. Но проблемът е, че аз не виждам усилието (а то е най-важното) да се стигне до подобно общество у съвременните десни. Има го само желанието за контрол над другия, така както са го правили през вековете-с насилие, щом е необходимо. Затова аз приветсвам възможността тази цивилизация да "обърне своята полярност" и да влезе в руслото на левия атрактор, ако това е необходимо, за да се съхранят демократични ценностти като правото на себеизлеяние, свободата на словото, на вероизповеданието и най-вече на живот, който да не бъде потъпкван само защото нямаш правилната посока на духовно развитие. Аз виждам в една заформяща се лява цивилизация защита именно за тези права и свободи, но не мога (за съжаление) да кажа същото и за продължаването на дясната такава. Поради това и аз съм на позицията на която съм и съм дошъл тук, на този свят, с мисията да покажа лявата алтернатива на тази иначе умираща цивилизация и да видя какво ще стане!
 
Last edited:
Back
Top