• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Духовете на мрака,Божества,Богини

  • Thread starter Thread starter Мортиша
  • Start date Start date
В Японскките митове и легенди за славните самурайски времена са застъпени не малко приказни същества, демони, злодеи. Виждаме ги дори и на някой от красивите репродукции на именити японски майстори на четката. Някой имен на тези същества са използвани дори и за наименуване на кланове, отделни традиционни оръжия, дори и на техники на някой от древните школи. Ето защо ви предоставям една интересна информация, която се отнася до митологията на Япония.
Они - 鬼


Демони, които летят наоколо и взимат душите на грешните, на смъртните им легла. Изобразяването на они е много разнообразно, но обикновено са представени като грозни, гигантски същества с остри нокти, разрошена коса и два дълги рога израснали от главата им. Те са човекоподобни в по-голямата си част, но понякога са показани със неестествени черти като странен брой очи или допълнителни пръсти на ръцете и краката. Кожата им може да бъде различни цветове, но
син, черен, пурпурен, розов, кафяв, зелен, бял и особено червен са най-често срещаните. Свирепият им вид се допълва от парчето плат около бедрата, направено от тигрова кожа и железните бухалки (или тояги), наречени канабо(金棒).Те варират от кръвожадни до смешни . Има много сказания във фолклора за тях .Те са типичен елемент от японския
митологичен свят. Познати са навсякъде и са се превърнали в символи на пакостници и злосторници, които причакват и тероризират хората. Они са унищожителни демони, хранещи се с човешко месо. Понякога са добродушни. Дори и когато им откъснат крайник, само ако го съединят с чуканчето той зараства. Въпреки че живеят в Джигоку (адът според будистите), някои са и на този свят, приели човешка форма. Казва се че човек обладан от силен гняв може да се превърне в они. Има много приказки, в които силно ревниви жени са се превръщали в Ханя-женски онита. Според легендата мразят соеви зърна.
Някои села изпълняват годишна церемония в началото на пролетта, за да прогонят они. Хората хвърлят соеви зърна
извън дома си и викат “Они уа асото ,фуку уа учи” ("Демони вън! Късмет отвътре!").


Тенгу - 天狗

Тенгу ( "небесни кучета" )–се появява в различни форми, но обикновено е представен като нещо между гигантска птица и свещено човекоподобно същество с червеникаво лице и дълъг нос (макар и да идват от Китай те нямат общо с кучетата, а
по-късно се определят като животински „ ками „ – духове според Шинтоистката религия ). Ранни сказания го разкриват понякога с човка или подобно на птица, която може да се превръща в човек. Описвани са с магически „хачива” в ръка (羽団扇 ) – ветрила направени от пера. Според легендите, тенгу могат да накарат нечии нос да се смали или удължи, но
се свързват главно и със способността си да предизвикват ураганни ветрове. Иначе са кръвожадни и отмъстителни същества, които много обичат да се месят в делата на хората. Наказват неверни монаси ,като ги грабват и ги пускат на безлюдни места ,залавят жени в опитите им да съблазнят свети люде ,крадат от замъци и преследват тези, които служат
на нечисти сили. Могат да се вселяват и в хора на всичкото отгоре. Дори посягат на императорското семейство, като обладават императрица Коджидан. Според митологията, има различни видове тенгу. Те се различават по големина и способности. Големите „дайтенгу” и малките „коноха тенгу „ ,криещи се в листата на криптомериите. През 18 и 19 век
тенгу се считали за пазители на някои гори. Иначе са включени в много приказки и предания, които описват приключенията на различни герои, срещнали тенгу. Нека добавим че и през 14 век биват свързвани с бойните изкуства и са описани като добри бойци.


Каппа - 河童

Каппа ("водно дете"), наричани още Гатаро(川太郎 – водно момче) или Кауако(川子 – водно момче) са легендарни същества; вид зли водни духове от японския фолклор. Повечето изображения показват каппа като човекоподобни същества, големи колкото дете, въпреки че телата им приличат повече на тези на маймуните или жабите, отколкото на човешки. В някои описания се казва, че лицата им имат маймунски черти, докато други ги показват със заострен клюн (или нос) като този на костенурките или с патешка човка. На рисунките обикновено са показани с дебели черупки и люспеста кожа, която варира цветово от зелено до жълто или синьо. Каппа обитава езерата и реките на Япония и имат множество черти, които им помагат в тази обстановка, като ципестите ръце и крака. Дори понякога се казва, че миришат на риба и несъмнено могат да плуват като рибите. Най-забелязващата се черта на каппа е пълната с вода вдлъбнатина отгоре на техните глави. Тези празнини са заобиколени от рошава коса. Невероятната сила на каппа произхожда от тези, пълни с течност дупки и ако някой се изправи срещу една, може да се възползва от тази слабост като накара каппата да излее
водата от главата си. Каппата притежава дълбоко чувство за етикет, затова ако му се поклоните най-вероятно и каппа ще отвърне с поклон, дори и това да означава да загуби водата на главата си. Веднъж изчерпана, каппа е сериозно отслабена и може дори да умре. Други приказки разказват, че тази вода позволява на каппа да се движи по сушата и без нея те са неподвижни. Каппа са злонамерени пакостници. Техните лудории варират от относително невинни, до по-обезпокоителни като кражба на реколтата или отвличане на деца. Смята се, че се страхуват от огъня, и в някои села се провеждат годишни фестивали с фойерверки, за да подплашат духовете. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и могат да говорят. Даже могат да станат приятели на отделни хора, особено ако последните им поднасят дарове, най- вече краставици - любимата храна на каппа. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после капата да не ги закача докато се къпят. Според легендата те са и добри
лечители, които научили хората как да наместват счупени кости .


Тсучигумо
- 土蜘蛛

Тсучкигумо ( буквално –„земен паяк") са митологични същества ,които представляват огромни паяци ,няколко пъти по-големи от човек .Имат дълги крака и очи колкото чиии ,остри нокти и зъби. Принципно се разглеждат като животински демони защото притежават свръхестествени способности .Тези отвратителни и опасни същества според легендите обитават всякакви пещери и дупки ,стари замъци и къщи .Там се маскирали като купища дрехи или парцали .Плячка им стават окъснели пътници ,които в съня си биват омотани със здрави паяжини ,които могат да се премахнат само с помощта на магия .Имат способността да смучат кръв ,ако не и направо да изядат жертвата си .Нрава им е по-скоро животински освен в случаите ,когато проявяват специалните си способности .Освен всичко това един такъв огромен паяк имал възможността да хипнотизира който и да било и да го отрови .Легендарният герой Минамото но Йоримитсу ( Райко ) имал чести сблъсъци с тях . На няколко пъти го нападали ,опитвали се да го изядат или разболеят .Там е описано как един
от спътниците на героя се оказал Тсучигумо предрешен като монах .



Китсуне
- 狐

Китсуне са много известни в японския фолклор. Буквално името им означава „лисица”. Историите ги описват като интелигентни същества, притежаващи магически способности които се засилват с възрастта. Сред тях най-важно е умението да приемат човешка форма. Някъде се описва че ги използват за да мамят , но има и текстове където се посочва че са добродушни, верни приятели и роднини на хората. Китсуне се свързват с Инари (богинята на ориза и плодородието) като нейни вестоносци .Колкото повече опашки има една такава лисица толкова по-силна е тя. Най–много може да бъдат девет. В някои легенди се казва че им растат след като изминат 1000 години. Когато израсне и деветата
последна опашка Китсуне става златна. Друга интересна характеристика е че те могат да виждат и чуват какво става навсякъде по света. Човешка форма може да приемат едва когато станат най-малко на сто години (или 50
според други). Поверие гласи че всяка девица заварена по тъмна доба и сама, може да бъде такава лисица. Когато приеме човешка форма Китсуне крие опашките си .Всичко това обаче става безполезно когато наблизо има куче. Китсуне мразят и същевременно се страхуват от кучета, защото те ги виждат нормални. Дори в човешка форма те са неспокойни в присъствието на куче. Истинската форма на Китсуне може да се наблюдава и по сянката от луната вечер или отражението им във вода. Други характеристики са това да предизвикват мълнии с опашките си, да създават илюзии и да летят. Но освен всичко те имат способността да обладаят жив човек, най-често млади момичета, като техния дух влиза в човешкото тяло изпод ноктите или през гърдите. Обладаните често биват смятани за луди и вечер вият като лисици. Изгонването им става чрез специален ритуал, изпълнен от свещеник.



Обакe - お化け

Обаке или бакемоно(化け物 ), понякога обакемоно, са група чудовища или духове в японския фолклор. В буквален превод термините значат “нещо, което се променя”, имайки предвид способността им да се трансформират или преобразяват.
Думите обикновено се превеждат като призрак, но преди всичко те се отнасят до живи или свръхестествени същества, които временно са се трансформирали и тези бакемоно се различават от духовете на мъртвите. Второто значение на думата е синоним на „ юрей”(幽霊 ), призрак на починал човек. Истинската форма на бакемоно може да бъде на животно- например лисица(кицуне- 狐 ) или на котка (бакенеко- 化け猫 )- духът на растение- като кодама (木霊 – дух, обитаващ дърветата)- или неодушевен предмет- който да притежава душа според традициите на Шинто.
Бакемоно обикновено се дегизира или като човек, или се появява в странна или ужасяваща форма. В разговорния език всяко странно явление може да се нарече бакемоно или обаке, независимо дали се вярва, че има друга форма.



Юки
онна - 雪女

Буквално се превежда като „снежна жена „ и представлява дух или йокай от японския фолклор .Често бива бъркана за
планинска вещица ,но двете същества нямат общи черти .Юки онна се появява като красива жена с дълга коса в някоя снежна нощ .Кожата и е бледа или в някои случаи прозрачна ,което я кара да се слива с пейзажа наоколо .Често е облечена в бяло кимоно ,но според други легенди тя е срещана гола в снега .Въпреки своята красота ,очите и могат да
предизвикат страх и ужас у сърцето на някой смъртен .Интересно е че не оставя стъпки по снега , и някъде дори се твърди че не притежава крака ,като повечето японски духове .Ако бъде заплашена може да се превърне в
облак ,мъгла или купчина сняг . Юки онна се свързва със студа ,снега и бурите .Някъде се вярва че тя е дух на някой ,изгубил се в планината из загинал от студ .Тя е едновременно красива и безскрупулна ,убивайки неподозиращи хора. Пътници ,изгубили се в планината често са описвани как се превръщат в замръзнали тела от нейния леден дъх .Друг път държи дете на ръце .Ако някой преднамерено и отнеме детето то тя замръзва на
място …
Родители,търсещи децата си са податливи на такова действие. В други легенди тя се описва като по-агресивна .Напада къщи , избутва вратите им с ураганен вятър или убива хората в съня им . Иначе има случаи, в които се описва как тя се смилява над някои поради различни причини .Например пуска момче заради красотата и младостта му .Тя обаче
го кара да обещае никога да не споменава за нея и много по-късно когато момчето е вече съпруг ,той разкрива тайната пред жена си .Оказва се обаче че това е същата юки онна ,и този път го пощадява заради децата ,които е родила от него ,но го предупреждава че ако ги заплаши по някакъв начин ще се завърне с цялата си унищожителна сила .Има разбира
се и една тъжна легенда в която юки онна се стопява като сняг ,когато мъжа и я разкрива неволно .

Ню - 鵺

Ню е легендарно същество от японската митология .На външен вид изглежда като Химера ( съставено от части на различни животни ) с глава на маймуна , тяло на енотовидно куче , тигрови лапи и змия вместо опашка .Може да се придвижва като се превърне в черен облак .Ню обикновено носи нещастие и тъга .Според една легенда император Хейке се разболял защото едно такова Ню се било скатало на върха на резиденцията му през лятото на 1153.Императора оздравял чак след като самурая Минамото Йоримаса не убил съществото .Това станало като се качил на покрива и изстрелял запалена стрела …Веднага от облака паднало тялото на мъртво Ню ,което по-късно Минамото хвърля в японско море .Местна добавка към историята разказва как тялото продължило да плава покрай бреговата ивица и местните, уплашени да не ги сполети проклятие го взели и заровили .


Бакенеко - 化け猫


Буквално, „бакенеко” означава „котка-чудовище” и се свързва с котка, която притежава свръхестествени способности сходни с тези на лисицата или на миещата мечка. Тези способности тя може да добие по няколко начина: да доживее
определена възраст, да бъде приютена за определено време или да и израсне дълга опашка. В последния случай, опашката се раздвоява и бакенеко се нарича „некомата” (猫股 – „раздвоена котка”) . Бакенеко най-често би обикаляла дома, в който се отглежда, създавайки призрачни огнени топки, заплашвайки спящите, вървейки на два крака. Тя би могла да се преобрази в човек, най-често стопанката си и да и заеме мястото като се размени с нея. Когато бъде убита, тялото и може да достигне до 5 фута. Вярва се че тези котки могат да съживят човек, ако скочат върху мъртвото му тяло.

Нингьо - 人魚

Нингьо (букв.- „човек –риба) е същество, приличащо на русалка от японския фолклор. В древни времена то било описвано с уста като на маймуна, малки зъби като на риба, бляскави златни люспи и тих глас като на чучулига или флейта. Плътта на нингьо имала добър вкус и всеки ,който опитвал от нея получавал забележително дълголетие. Улавянето на нингьо носело нещастие и бури, затова рибарите ги връщали обратно в морето. Ако тялото на такова същество бъде изхвърлено на сушата, то това било знак за война или друго нещастие.



Хакутаку - 白澤


Хакутаку е същество от митологията, което подобно на други носи черти на различни животни у себе си. С тяло на вол или крава, човешко лице и шест рога то притежавало цели девет очи. По три от всяка страна на тялото му и три на лицето. Притежавало умението да говори с човешки език, то е символ на болести и нещастия.



Кеукеген - 毛羽毛現

Буквално името на това създание означава „мъхнато привидение”. На външен вид прилича на куче, изцяло покрито с дълга козина. Името му всъщност е игрословица, написано с други канджи (希有怪訝) означава „необичайно, рядко
срещано нещо”. Кеукеген е дух на болестите, живее на тъмни и влажни места и кара хората да се разболяват.



Кодама –木霊

Кодама е горски дух, който живее в определени дървета. Смята се че отсичането на дърво –дом на Кодама носи нещастие. Затова те често са маркирани с въжета „шименава” ( въже, което се поставя до свещени места, като се
вярва че ги защитава от зли духове).



Нукекуби - 抜首

Нукекуби са чудовища от японския фолклор. През деня те наподобяват нормалните хора ,нощем обаче главата и врата им се отделят от тялото и летят свободно в търсене на плячка. Главите им нападат, крещейки (за да изплашат жертвата) и после хапят. Докато главата и врата са отделени, тялото остава неподвижно. В някои легенди това е отбелязано
като недостатък: ако главата на Нукекуби не успее да се върне върху тялото си до изгрев слънце съществото умира. При други случаи, хората ,които смятат че ги преследва такова чудовище търсят телата им, за да ги убият, докато главата е на друго място. През деня Нукекуби се опитват да се смесят с хората и живеят на групи в нормални човешки семейства.
Единствения белег по който може да се разкрият е тънка линия от червени символи около основата на врата, там където той се отделя от тялото. Това обаче лесно може да бъде прикрито с накит или дреха.


Рокурокуби
- ろくろ首

Рокурокуби са други подобни представители на японския митологичен свят. През деня приличат на обикновени хора, но през нощта имат умението да разтягат вратовете си много надалеч. Освен това могат и да променят лицето си като на они (японски дяволи) за да плашат смъртните. Често тези същества са бъркани с Нукекуби.
В дневната си форма те също като последните се смесват с обществото и често дори си намират човешки съпрузи. Някои от тях толкова привикват с този нормален начин на живот и полагат големи усилия и мъки за да контролират демоничните си умения. Те на всичкото отгоре са потайни, и са пристрастени към шпионирането или стряскането на хората. Те дори се
разкриват пред пияници, глупаци, слепци или спящи хора за да се насладят на реакцията им . Интересно е че някои Рокурокуби не подозират природата си, и се смятат за нормални хора. Тази последна група понякога страда от „ неконтролируемо издължаване на врата” нощем, като на другата сутрин се събуждат със спомени за сън, в който виждат
заобикалящите ги вещи от различни ъгли . Според някои приказки, Рокурокуби преди са били нормални хора, но са преобразени от своята карма заради нарушаването на някой будистки канон . Много често тяхно занимание е не само плашенето но и нападенията над хора. Понякога дори си имат любима плячка – други съгрешили хора, които изяждат.



Фунаюрей - 船幽霊

Фунарюрей са духовете на хората, загинали в морето. Според легендите, те излизат от водата до някоя лодка и най-учтиво молят лодкарите да им дадат черпак, или някакъв друг съд. Ако обаче желанието им бъде изпълнено, те започват да наливат морска вода в лодката докато потъне.



Амефурикозо - 雨降り小僧

Амефурикозо представлява "климатичен" дух, или такъв, който се свързва с промяната на времето. На външен вид изглежда като малко странно детенце, носещо фенер и широка шапка, направена от стар хартиен чадър.



Хитодама
- 人魂

Смята се че Хитодама са човешките души, на тези които са починали скоро. Те приемат формата на странни огнени топки, от син пламък, които се реят във въздуха. Самото им име е образувано от думите "хито" - човек и "тама" - душа . Понякога обаче може и да бъдат зелени на цвят, с дълги опашки. Вярва се че обитават гробищата или мрачните гори през лятото. Понякога могат да бъдат видени до умиращ човек, напускайки тялото му. Повечето от тях потъват в земята или изчезват
когато наблизо се появи човек. Като повечето същества от японския фолклор и тези са големи пакостници. Често се появяват в мрака пред някой пътник, и ако той ги последва най-често се изгубва. Тези същества са смятани в някои краища на Япония, като част от прийомите на китсуне.



Баку - 獏

Баку е добър дух, наричан още "хранещ се със сънища". Вярва се че лошите сънища са причинени от зли духове.
Когато някой се събуди от кошмар, то той може да се помоли на Баку с думите: "Баку, изяж ми сънищата !" Така Баку може да промени лошия сън и да донесе късмет и благополучие на този, който го е призовал. Този дух има глава на лъв, крака на тигър и тяло на кон.
 
СРЕЩИ С ТЪМНИТЕ СИЛИ

При навлизането в нечие друго същество понякога се оказвате отворени за сили, които не сте канили, желали или очаквали.

Джим беше в дълбок стрес, когато записа час при мен. Губеше необяснимо контрол над колата си. Усещането му бе, че някое невидимо същество е заедно с него в колата и се бори да хване волана, като се опитва да го изтласка извън пътя. Той се страхуваше за живота си толкова силно, че беше напуснал района, отишъл бе в Аляска, където живял спокойно в продължение на година на една рибарска лодка. Щом обаче се върнал в Орегон, "духът" отново влязъл в живота му и той искаше да му помогна да се освободи от него.
Споразумяхме се да работим заедно. Почувствах, че мога да му помогна, макар да не вярвах, че наистина има контакт със "зъл дух". Струваше ми се, че психологическите обяснения бяха по-вероятни в неговия случай, а освен това съм човек, на който му е трудно да признае злото! В състояние съм да го отричам, дори когато ми е пред очите!

По онова време кабинетът ми се намираше у дома. След като Джим легна на кушетката, сеансът изведнъж стана много необичаен. Посегнах да го докосна, но ръцете ми се спряха на около 10 см от тялото му. Около него сякаш имаше някаква бариера. Исках да го докосна, но като че ли някаква невидима сила държеше ръцете ми на разстояние. Вътре в себе си чух глас, който ме предупреди да внимавам, но го пренебрегнах. Това беше чо­век, дошъл при мен за помощ. Реших, че предупреждението ме разсейва и не го допуснах в себе си!!! Джим лежеше със затворени очи и дори не подозираше през какво минавам аз самата.
Най-накрая мобилизирах волята си и насила проникнах през бариерата. Когато го направих, почувствах кожата му и усетих твърдостта на тялото. Но все още не можех да осъществя енергийна връзка. Усещането беше зловещо. Докосвах нещо, което не разбирах, и скоро започна да ми става лошо.
Накрая казах:
- Джим, не знам какво не е наред в мен, но работя с теб вече от 45 минути и още не мога да проникна до твоите енергии. По-добре сега да спра и да запишем друг час.
- 45 минути?! Че нали току-що влязох! - възкликна той, но като погледна часовника, се изненада и заяви, че бил като упоен. Съгласи се да приключим сеанса и си тръгна.

Стаята беше задушна и мрачна. Намерих съпруга си Дейвид и му казах, че ще изляза да покарам колело. Той предложи да дойде с мен. Свечеряваше се. Забелязах, че като въртя педалите по-бавно, получавам усещането, че нещо ме удря по гърба, по сакрума. Ритмично чувах един приглушен звук, като от тъп удар, който ме удряше все по-силно и по-силно. Когато карах бързо, нещата не бяха толкова зле, но ако забавех ход, ставаше ужасно. Спряхме с Дейвид пред едно кафе, да изпием чаша чай, и аз се усетих много странно. Една приятелка дойде при нас да си поговорим, но аз дори не я чувах. Прибрах се вкъщи и легнах да спя, прекарах ужасна нощ. Сега когато се връщам назад в спомена, ми се струва, че съм била обсебена, макар че тогава изобщо не мислех така. Като че ли нещо ме бе сграбчило. Необичайните и твърде неприятни удари продължаваха. След безсънната нощ станах рано и не знаех какво да правя. Имах часове с пациенти, но не бях в състояние да работя с никого. Дейвид ме посъветва да поискам помощ от водачите си. Отложих часовете, качих се на колелото и отидох в парка, където легнах на тревата и запитах водачите си какво става мен.

Разбрах, че пробивайки енергийната бариера на Джим, съм поела духа, който е бил в него. Той го бе напуснал и се бе вселил в мен. Злите духове бяха непозната за мен тема, но не можех да отрека, че нещо реално и болезнено ме биеше по сакрума. Трудно ми беше да се прибера вкъщи на колелото. Когато се прибрах, Дейвид си бе у дома и му разказах какво се е случило. Той не пропусна нито дума.
- Е, значи, трябва да прогоним духа - каза той.
Легнах на леглото и Дейвид започна да говори. Той имаше известен опит с хипноза, както и с екзорсизма и правеше разлика между двете неща. Изведнъж видях тъмна, сивкава енергия с неясни човешки очертания, която излезе от мен. После заспах.
Когато се събудих, се чувствах чудесно, но Дейвид беше притеснен. Първият му въпрос, след като се увери, че съм добре, бе:
- Къде отиде?
- Изчезна право нагоре, през тавана.

Над спалнята ни имаше таванско помещение, където Дейвид държеше компютъра си. По това време той пишеше първата си книга и му беше изключително трудно. Откри, че компютърът не можеше да разчете файла, върху който бе работил сутринта, преди прогонването на духа. По-късно специалистите откриха, че файлът съдържа само "маймуни". В него имаше две глави, които противно на принципа си още не беше архивирал, а те бяха плод на месеци упорита работа. Ако "духът" ги е изтрил, определено е знаел къде да удари.
Когато се чух с Джим, той ликуваше. Случките му в колата изведнъж бяха престанали след сеанса...
 
Съществен въпрос в демонологията е този за продължителността на живота на демоните. Древногръцкият поет Хезиод е пресмятал дължината на живота на птицата Феникс. Той твърди, че тя живее десет пъти по-дълго от човека. А демоните - десет пъти повече, отколкото Феникс. По такъв начин Хезиод стига до извода, че демоните живеят около 6800 години. Древногръцкият историк, биограф и есеист Плутарх по пътя на сложни изчисления установява друга дължина на живота на демоните - 9720 години.Да се класифицират слугите на ада по вида на заниманията им предлага в ХV в. френският теолог Алфонс де Спина. Той отделя следните категори: инкуби и сукуби (които владеят до съвършенство сексуалната енергия и могат да внушават порочни и похотливи мисли даже на крайните въздържатели), полтъргайсти (които предизвикват шум и движат мебели в жилищни помещения), демони на кошмарите (които навестяват хората в съня им), върколаци и др.
В популярния трактат от XVI века “За вероотстъпничеството” има описание на облика и “специализацията”  на някои демони. Така например, Андрас има тяло на крилат ангел и глава на сова. Той е повелител на убийците, внушава на престъпника ненавист към неговата жертва. Валафар е предводител на разбойниците и крадците, има вид на рицар в доспехи, яхнал железен кон. Демонът Филотанус подкокоросва жените да изневеряват на мъжете си. Той има облик на юноша с меки черти на лицето и приятен, мелодичен глас. Данталиан внушава на човека завист и злоба. Изглежда като старец с дълга брада и горящи очи. Молох някога бил божество, на което принасяли в жертва деца. Твърди се, че изпитва наслада от сълзите на майките, лицето му е намазано с кръв.
Някои демонолози категоризират „подопечните си” по чинове. Първият е за лъжливите богове, чийто повелител се явява Велзевул - принцът на демоните, наричан още и принц на мухите и изобразяван във вид на насекомо. Вторият чин е за духовете на лъжата, внушаващи на хората несъществуващи представи. Техният княз е Пифон. Третият чин е за отмъстителите, предвождани от Асмодей. Четвъртият - за причинителите на войни, конфликти и раздори, начело с Абадон.
Смъртта завеждат Ваалберит и Бабаел, богатството и успеха - Мамон и Белфегор, знанията и тайните - Пифон и Ронве. Мис Ериксън умее да общува с тези демони, като за всеки има различен ритуал. Те са опасни за здравето и живота. Извиквайки съответния демон и принасяйки му жертва, човекът може да го помоли за услуга. Например, Астарот може да внуши любов у желана персона. А с благоволението на Белфегор, може да се постигне успех в бизнеса. Независимо от високата такса, мис Ериксън има много ученици и последователи. Болшинството от тях са жени. За да де научи да вика демони, човек трябва да добива знания по материята при „черната повелителка”, както учениците на мис Ериксън я наричат, не по-малко от три години. Ето разказът на една от ученичките на „черната повелителка”, която е присъствала по време на викането на Лилит - демонката, която отговаря за похотта и проявленията в чувствената сфера.
„Ние влязохме в тъмна стая, където се провеждат тайните обреди. Да влизат там имат право само „посветените”. На тавана на „черната стая” бяха изобразени сцени от „Ад” на Данте, по стените бяха окачени картини с аналогично съдържание. В този ден на мен се падна първа честта да присъствам по време на викането на демона. Освен мен в стаята влязоха още две ученички на мис Ериксън. Ние бяхме облечени в черни мантии с качулки, нахлупени над очите. Повелителката се появи в черен бархетен комбинезон, върху който беше наметнала пурпурна мантия. Стаята се осветяваше от две черни свещи, които бяха поставени в бронзови свещници, изобразяващи разни демони. Свещниците стояха в ниши на нивото на човешки ръст. На пода имаше триножници, разпръскващи аромат, от който ти се завърташе главата. В центъра на помещението с фосфоресцираща боя беше очертан голям кръг. По заповед на „черната повелителка” ние влязохме в кръга и застанахме на колене. Тя запали черните свещи и отпи от дълбока чаша, която подаде и на нас. Аз знаех, че това е жертвена кръв. Стараех се да не мисля чия е тази кръв. По-нататък учителката ни пристъпи към обреда. Тя дълго чете заклинание, предназначено да извика Лилит. Ние, трите, искахме да получим от нея силата, която прави непреодолим женския чар и привлича мъжете. Именно затова бяхме дошли тази нощ в „черната стая”. Произнасяйки дългата формула на заклинанието, „черната повелителка” извика три пъти: „Лилит, ние те призоваваме! Яви се!”. Бяхме прекарали около два часа в стаята. Периодично отпивахме от кървавата напитка в чашата. Пред очите ни се спускаше мъгла. Отначало не забелязах, че Лилит се е появила. Тя беше с пищни форми и разголена, туловището й се крепеше върху масивни бутове. Имаше огромен корем и три чифта гърди. Най-горните бяха девичи. Вторите - по-големи, а третите - истинско виме. Лицето на Лилит беше ужасно - подпухнало, със сключени вежди, огромни устни и горящи кръгли очи, които бяха изкривени в грозна гримаса. Изглеждаше, че не гледа към никой. Какво се случи натам, нямам спомен”.
 
Кой кой е
Абадон - Ангел на бездната, унищожител на гробове
Азазел - демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада
Асмодей - демон на похотта, гнева и разврата
Астарот - един от най-силните слуги на дявола
Балам: Грозният цар с три глави.Командва 40 легиона
Вант - женски демон, олицетворяващ смъртта
Велзевул - принц на демоните или принц на мухите
Ветис - демон на корупцията
Крезил : Демон на примесите и мързела
Деумос : Жена демон с 4 рога и корона
Еурином - старши демон, който се храни с трупове
Йезавет - демон на лъжите
Кобал - демон на веселието
Левиатан - змей на бездната
Мамон - демон на алчността
Мастема - лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мратиняк - причинява мор по кокошките
Пруфлас - предизвиква войни и крамоли
Семиазас - главен демон на падналите ангели
Сонейлон - демон на омразата
Сукорбенот - главен евнух, безполов, демон на портите
Устрел - пие кръвта на добитъка
 
Демоничен календар
Януари - Белиал
Февруари - Левиатан
Март - Сатана
Април - Белхегор
Май - Луцифер
Юни - Берит
Юли - Велзевул (Белзебуб)
Август - Астарот
Септември - Тамуз
Октомври - Баал
Ноември - Асмодай
Декември - Молох
 
Филотанус е с облик на юноша с приятен глас и подкокоросва жените да изневеряват на мъжете си
Данталиан е старец с дълга брада и горящи очи - той внушава на човека завист и злоба
Пищна жена с подпухнало лице, масивни крака и три чифта гърди – така свидетелка описва повелителката на похотта Лилит




картина на Мартин Шонгауер, на която демони измъчват Св. Антоний
 
Имена: SHANGО, Shango, Shungo, Chango, Sango, Chango Macho, Xango

Шанго е един от най-познатите богове в пантеона на митологията на йоруба.
Шанго е бог (ориша, според терминологията на йоруба), на гръмотевиците и мълниите, на лова и грабежите, на музиката и танците. Син е на бога на въздуха Орунган и богинята Жемая(Жемодия), брат е на Огун. Той живее в облаците, в огромен сияещ меден дворец, има голяма свита и много коне. Представян е като силен, свадлив, стремящ се към спорове и войни, от които винаги излиза победител. Често от устата му излизали пламъци. Постъпките му са жестоки, но все пак е полезен за хората и реколтата поради дъжда, който причинява. Когато удари по земята, от нея бликва вода.
Йоруба вярвали, че за нарушение на клетва или лъжа Шанго наказва с гръм. Поради това домовете, ударени от гръм, били разграбвани от жреците и от почитателите на бога, а хората, убити от гръмотевица, не били погребвани, тъй като се смятало, че още са нужни на Шанго. Върху тези, които го разгневят, Шанго хвърлял и камъни (Едно от имената му е „Хвърлящият камъни“).[1] Хвърлените от него камъни се пазели и почитали като свещени.[2]
Слугите на бога са Афефе (вятъра) и Ошумаре (дъгата), която според една от версиите носи вода от земята в небесния дворец на Шанго. Жените му са Оя, богиня на река Нигер; Ошун, богиня на р. Ошун, и Оба, богиня на р. Оба. Обикновено Шанго се изобразява стоящ, въоръжен с лък и меч или яхнал огнен жребец, държащ чука на бурите. И в двата случая богът е обкръжен от жените си.
 
Според някои митове, приемани за по-късни, Шанго е син на бог Оранян, брат на Орунган и в началото е бил древен цар и магьосник в града-държава Ойо. Бил велик воин, който непрестанно водил войни и грабел съседите си. На поданиците обаче им омръзнало и изпратили пратеници при Шанго да го уведомят, че искат цар, който да им носи храна, а не роби. Огорченият и уморен владетел, въпреки огромната си магическа сила, с която можел да накаже своите поданици, се оттеглил в гората, където се обесил. От неговия гроб израстнали вериги, по които той се покатерил до небето.
Обикновено жертвите, които се принасяли на Шанго, били овни. Тези жертви се принасяли само от родовете, които се считали за негови потомци. Тържествата в чест на Шанго били през месец в йорубския календар (имащ 14, по-кратки месеци), отговарящ на ноември. Бедните празнували три дни, а богатите убивали много овни и устройвали празнества по три седмици.[3]
Смята се, че от Шанго произхожда кралският род на държавата на йоруба Ойо. Шанго бил личен ориша на владетелите на Ойо. Според някои предания Шанго бил крал (алафин) на Ойо, който след смъртта си заживял в бронзов дворец на небето. Според една от версиите причина за края на неговия земен път била предизвикана от него мълния. Всички владетели на Ойо, били коронясвани в храма на Шанго.[4] Жреците в храма на Шанго имали значително влияние сред йоруба.[5]
С разширяването на държавата Ойо след XVI век култът към Шанго се разпространил и в други части на териториите, обитавани от йоруба, като до голяма степен изместил култа към другия бог на гърма и мълниите - Джакута. Почитта към Шанго прониква и в Того и Дахомея.

Роли: Гръм, Светкавица, Буря, Огън, Барабанене, Танцуване, Удоволствие
Титла: Духа на Гръмотевицата
Планета: Юпитер, Марс
Елемент: Огън, Земя
Символ: двойна брадва
Ден: Сряда
Цвят: червено, бяло
Число: 4, 6
Изображение: носител на гръмотевицата или на брадвата
Празник: 4 Декември
Работи за: Страст, Сила, Потентност, Мъжественост, Справедливост, Магия, Огнени заклинания, Музика, Сексуална магия, Наказване на лъжците и крадците, Нанасяне на светкавичен удар на врага
Chango Macho: Заклинания за пари, Сила, Здраве, Бизнес, Добър късмет
Почитане: Поклонниците предлагали на Шанго разклонено острие, поставяйки го върху неговия образ на олтара.
Шанго обикновено се изобразява като красив, много мускулест мъж с двустранна брадва. Шанго е възможно най-популярния от всички Ориша. Той се почита под едно или друго име, в един или друг облик навсякъде, от Лос Анжелос до Хаити. Той носи сполука, любов и сила (физическа, морална и сексуална). Сприхав, буен, извънредно як. Обича да се напива, но понякога забранява на почитателите си да правят това. Обича жените и има талант за магия. Затова той е много полезен за любовни заклинания. Освен това е господарят на гърма и огъня и може да предизвика буря.
Обикновено му поднасят сладкиши, ябълки (най-червените, които можете да намерите). Обича лютите топли ястия, месо, сготвено с лютив сос, топли (горещи) напитки. От кървавите жертвоприношения предпочита петли и пуйки. Приема и костенурки.

Инкантация
АБРИНДУ А МИНЬЯ ЕНЖИРА
КОМ ЗАМБИ И КОМ ШАНГО!
АБРИНДУ А МИНЬЯ ЕНЖИРА
КОМ ЗАМБИ И КОМ ШАНГО!
САРАВА, СЕУ АЛАФИМ!
САРАВА, СЕУ АГОАО!
САРАВА, СЕУ АЛАФИМ!
САРАВА, СЕУ АГАНЖУ!
 
Йоруба изповядват религията Ифа, която е древна и се представя като предадена под формата на диктовка от създателя на света Олодумаре на пророка Орунмил в свещения град Ил Иф (град в Западна Африка). В Ифа е заложена идеята, че светът е балансирана система, която функционира на базата на свои собствени вътрешни правила. Бог Олодумаре създал хората и те населили земята. Олодумаре създава и Ирунмоле (Ориша), които са всъщност посланици на този бог и отговарят за най-различни работи. 200 от тях отговарят за добротворчество и 200 (наречени Ajoogun) отговарят за смърт, война, болести и подобно. Тези посланици обитават както Орун (Царството на Духа) , така и Айе (Царството на Земята).

А Вуду е религия, която се заражда на островите в Карибско море в качеството си на смес от африканска магия и европейски католицизъм. Днес е разпространена най-вече в Хаити, Бразилия, Куба, Ямайка, САЩ.

Последователите на вуду приемат, че съществува един добър бог-създател - Bondieu, който обаче не участва в живота на създадените от него същества. Този бог- създател има много деца: vodun или лоа, които осъществяват връзка между хората и бога. По- известни са:

Agwe (Агве) — дух на водата, покровител на рибарите и моряците.

Baron Samedi, Ghede (Барон Събота)— дух на смъртта и на задгробния свят. Изобразяват го като скелет с цилиндър, пушещ цигара и пиещ ром.

Dambala (Дамбала) — дух, аналог на св. Патрик. Великото Зомби.

Legba (Легба) — дух на вратата, аналог на св. Петър.

Erzuli (Ерзули — Дева Мария) — дух на любовта, възприеман като непорочна дева. Нейн символ е сърцето, а нейни цветове са червеното и синьото.

Simbi (Симби) — дух на съблазънта и на плодовитостта.

Ogu (Огу) — дух на войната и стихийните бедствия.

Мама Бриджит — съпруга Барон Събота.

Marassa (Марасса) — духове-близнаци.

Мадмуазел Шарлот — покровителни­ца на девойките.

Sobo (Собо) — дух във вид на френски генерал.

Sogbo (Согбо) — дух на молниите.

Ti-Jean-Petro (Ти-Жан-Петро ) — зъл дух във вид на еднокрако или сакато джудже.



Във вудуто има следните видове жречество:

houngan (Унган) — мъж свещеник.

mambo (Мамбо) — жена-свещеник.

bokor (Бокор) — свещеник, практикуващ магия с кукли-вуду. Бокор правят предсказания срещу заплащане в пари (и освен това клиентът купува всичко за изпълнението на ритуала), като ползват силата Фа. Силата Фа се води една от първосъздадените сили, които участват активно в градежа на света. Бокор правят също така магии за защита, за омилостивяване на предци и духове, развалят магии и подобно. Но най-интересно е как правят зомбита. Приготвят специален прах, съдържащ какви ли не гадости от типа червеи, гущери, човешки кости, растението ablizzia - богато на сапонин (леко отровно вещество, хомолизиращо кръвта, способно да свали кръвното налягане), също и някаква риба- балон, съдържаща веществото тетрадотоксин (причиняващо пълна парализа в началото). Дрехите или обувките на жертвата се поръсват с тази смес, след като се объркат роднините му да го помислят за умрял и го погребат, по някое време същият се изравя и става дрогиран с какво ли не и поради това послушен роб на бокор

la place (Ла плас ) — дякон, помощник свещеника.

hounsi (Унси) — група танцуващи девойки, облечени в бяло.
 
Вуду - религията на живите зомбита




Днес по света има поне 50 милиона последователи на вуду. Вуду или водун е вярването на народа йоруба в някогашното кралство Дахомей, което е заемало част от днешните Того, Бенин и Нигерия. Думата произлиза от "воду", което на езика фон от Западна Африка означава дух или бог. Вуду е пренесена от черните роби на остров Хаити през ХVII в. през френския колониален период. По тези места тя се практикува и днес. От всичките съвременни религии вуду е може би най-грешно разбираната. Суеверията и черната магия си остават главното, с което я свързваме. Също и с тайнствата по време на посвещаването в нея, свързани с божествена музика и танци, изпадане в транс и демонстрация на свръхестествени сили. Холивудската филмова индустрия допринесе много светът да приеме едностранчиво това вероизповедание. Нека си спомним филма "Ангелско сърце" с Мики Рурк и Робърт де Ниро, където е разкрита и тъмната му страна с черните магии с вуду-кукли, насилие, свирепи ритуали. Но това са предимно художествени измислици, които имат твърде малко връзка с действителността. Друго, с което се свързват вуду, са изображенията на змии, черепи и кръстосани кости. В Ню Орлийнс - САЩ, има голям музей и храмове на религията. 15% от населението там практикува вуду. Всеки новодошъл в града си представя, че ще среща на всяка крачка куклите, набодени с игли, или танци в транс под масова наркоза, но бързо открива, че тази предварителна представа е само мит. Вуду определя най-вече начина на мислене и поведение. Вудон означава мощта и силата, която винаги е осезаема и е създател на всички материални неща. Тя е цялата енергия и духовност на вселената. В доста променен вид можем да срещнем вуду и в Южна Америка, свързана с местни вероизповедания. Там тя е под името Умбанда, Кимбанда или Кандомбле. Практикуваната днес в Ню Орлийнс религия е смес от френска, испанска и индиански култура и в никакъв случай афроамериканците не са единствените й наследници. Повечето от изповядващите вуду в САЩ са бели. В баровете на южните щати, в бизнесучрежденията или ресторантите ще видите светилища, в които стоят духовете, наречени лоа, за да носят късмет. Туристическите магазини продават вуду-свещи и кукли за добро здраве, късмет, пари и успех. Лоа са духовете на вуду. Те управляват световните дела, включително семейните отношения, реколтата, любовта, щастието и здравето. За да ги поддържат щастливи, хората им дават жертвоприношения според собствените си предпочитания от различни предмети, храни и напитки. В храмовете има много африкански скулптури, които служат за основи на олтарите. Върху тях пък се виждат свещени камъни, свещи, раковини и рогове. Стените са покрити с маски, в чиито уста поклонниците пъхат банкноти. Представени са и богове от всички големи световни религии - Христос, Буда, Кришна. Вуду зачита могъщ върховен бог, който управлява по-низшите, наречени ориши. Божествата контактуват с вярващите посредством сънища, песни и предмети. Вуду е религия с богати традиции. Всяка група следва различен духовен път и почита свой собствен пантеон от духове. Йоруба-традицията има свой главен бог Олорун, който е отдалечен и непознаваем. Той е упълномощил по-малкия бог Обатала да сътвори земята и формите на живот. Елегуа е владетелят на пътищата. Той е посредник между човешките същества и другите ориши и е магьосник. Може да е крайно благороден, но и много зъл. Обатала е бог на мира, хармонията и чистотата. Ошун е богинята на любовта, сексуалността, красотата и дипломацията. Ойа - на вятъра, огъня и гръмотевицата. Богинята майка е Йемала, която осигурява благополучие и благосъстояние. Шанго има мощна пречистваща сила и с това привлича много последователи. Фигурата му заема централно място в олтарите. Някога Шанго е бил четвъртият крал на народностите йоруба в Африка. Уникално за вуду е вярването, че мъртвият може да бъде съживен, след като е погребан. Обаче така той остава без душа, която преди съживяването е отлетяла. Така се получава прочутото зомби. Зомби няма своя собствена воля, а е под контрола на живите, подобно на роб. Макар че повечето хаитияни вярват в зомби, малцина са виждали такъв. Забиването на игли във вуду-куклите пък някога е било използвано като начин за проклятие над човек от някои нюорлийнски последователи на вуду. Инцидентно тази практика се среща и в Южна Америка. "


автор : Николай Генов
 
itualis- обреден. ritus- тържествена церемония, култов обряд.

----------------------
Още от най-дълбока древност ритуалите или близки до тях практики, са съпровождали такива важни биологически процеси като раждане, съзряване, брак, смърт и други. Чрез тях са се отразявали качествени изменения в организма или в съзнанието на практикуващите ги. Ритуалите са един от способите, чрез които става възможно налагането на устойчива представа за света, за същността на човека и на неговото битие, за мястото на хората в природата и в собствените им социални структури.

Магическият ритуал води своето начало от дълбините на интуитивното възприятие. В него е заложена символотворческата функция на човешкото съзнание.

С течение на времето ритуалът в магията започва да бъде разглеждан като многопластово понятие. Болшинството магически системи разработват своя собствена ритуална част, като обикновено ритуалът не е задължителна съставна на магията, а е един от възможните начини за правенето и.

В най-общ смисъл магическият ритуал може да бъде описан като поредица от символно натоварени действия, съпровождащи извършването на магия. В магията ритуалът обикновено е разглеждан като способ за вкарване на съзнанието в определени рамки за изпълнението на специфична задача и/или като церемония или процедура, която се провежда с цел изменение на заобикалащия свят. Често се акцентира върху това, че магическият ритуал трябва непременно да включва в себе си непоколебима увереност в това, че желаният резултат ще настъпи непременно. Може да се каже, че увереността се явява като квинтесенция на магическия ритуал - негово материално въплъщение.

Има най-различни видове ритуали, но като цяло повечето от тях съдържат някои общи елементи. Може да се разграничат примерно два аспекта, на базата на които се гради магическия ритуал:

| мисловен - обикновено включва създаване на образ, построение и удар/направление.
|| материално оформление - обикновено то може да включва:

- Избор на подходящо облекло. Някои магове доста се контрят, считайки че това способства за концентрацията на тяхното внимание.

- Оръжия. Обикновено кинжали, мечове и подобни.

- Свещи. С тях някои видове ритуали се отбелязват посоките на света, като свещите могат да са едноцветни или в какви ли не цветове. Някои магически традиции препоръчват следния избор н а цветове за свещите за обозначаване на посоките, както следва:

Изток - златист
Юг - червен
Запад - зелен
Север - син

Повечето магически школи препоръчват допълнително да се палят всякакви свещи, вкл. в качеството им на олтарен огън.

- Магически кръг. Това е класически компонент на ритуала. Използван е от маговете от Средните векове в Европа като неотменима част от всеки един магически ритуал. Тогава било на мода кръгът да включва множество символи, които се правели с точност до най-малкия детайл, заради убеждението, че ако нещо дребно се изпусне или не бъде направено както трябва, то непременно ще последват големи беди или лудост. Счита се за важно да се създаде кръга така, че той никъде да не се прекъсва. По време на ритуала магът и евентуално другите, присъстващи на магията, задължително стоят вътре в кръга. Кръговете обикновено се създават с помощта на някой от следните материали: тебешир, въжета, конци, каменна сол и други. Идеята на кръга е, че той следва да осъществява охранителна функция по време на ритуала, а също така и да способства за концентрацията на мага.

Ето една примерна класическа практика за създаване на магически кръг, която е в три етапа: подготовка на свещено пространство, в което ще се прави ритуалът; съсредоточаване на сили, които ще се ползват по време на ритуала и ограничаване на чужди сили, възпрепятстващи работата.

Това изисква постройка от три окръжности. По традиция движението, с което се очертава кръга, започва и завършва за белите магове с движение по часовниковата стрелка, а за черните магове обратното. Движението, при което кръгът се очертава наляво се асоциира с отрицателното.

Очертаването на първите две окръжности има очистително значение, а също така се приема, че чрез тях се осъществява връзка с основните сили, които ще се проявят по-късно в хода на ритуала. Тези кръгове се очертават или с меч, или с кинжал или според зависи може и с пръстите на дясната, респ. на лявата ръка и обикновено символизират елементите на Водата и Земята. При очертаването често се използват разни очистителни заклинанаия, така защото идеята е да се докара усещането за изчистеност. След това се палят свещи, изразяващи символното присъствие на Въздуха и Огъня и се обикаля със свещите според зависи на дясно или на ляво. Ако участват повече хора, свещите се предават от ръка на ръка. Може да се обикаля до около 11 пъти.

Накрая по начин, подобен на очертаването на първите два кръга, се очертава и третият кръг. Неговото символно значение е да закрепи вече обозначените граници. Понякога към Земя, Вода, Въздух и Огън се прибавя и пета стихия. Тогава магическият кръг може да бъде от четири или пет окръжности. Магическият кръг може да бъде изрисуван с всякакви магически символи вътре между образуващите го окръжности според зависи.


- Основна част на ритуала. Нека продължим да се придържаме към горе описаната примерна схема за магически кръг. В този случай основната част на ритуала би могла да включва нещо, известно като "Отваряне на Вратата". Изпълняващият ритуала застава с лице към мястото, дето ще се "Отваря Вратата" и в ляво от себе си (за белите - в дясно) рисува с меч, кинжал или каквото му се намира, арка с височина да кажем 1.80-1.90 м. После се определя целта на ритуала в ума на мага. Тук обикновено при такъв вид рутуал се ситуират инвокациите, евокациите, разни заклинании, визуализации и други.

- Приключване на ритуала. В нашия разглеждан случай ритуалът завършва с т.нар. "Затваряне на Вратата". Това става с действия, обратни на отварянето и представлява символно постигане на ритуалната цел. . Всичко призовано се отпраща. "Вратата се Затваря" с движение, обратно на направеното за отваряне. Кръгът се трие в посока, обратна на тази, в която е правен. Ползваните в ритуала мечове, кинжали, жезли, свещи и т.н. се прибират по обратния ред, в който са вадени.

В ритуалната магия като важни елементи от магията са определени т.нар. ритуални предмети, които бегло споменах по-нагоре и които сега ще опиша по-подробно.

Приети са четири главни предмета - Жезъл, Чаша, Меч (или кама, нож) и Щит (пентаграм). Те отговарят на 4 стихии, а магът е в ролята на петата стихия. За второстепенни се водят Олтар, Свещи, Магически кръг и Вратата (за която Врата по - горе писах).

Символни значения на четирите главни магически предмета са както следва:

Жезъл - символизира желанието, намерението. Стихията, с която се свързва е огън според едни магически традиции и въздух, според други магически традиции.

Чаша - явява се проекция на интуицията и на изменчивостта. По възможност формата и следва да наподобява камбана. Свързва се със стихията на водата.

Меч (или кама, нож) - води се проекция на ума. Символизира елементът или огън, или въздух, според зависи от магическата традиция.

Щит (пентаграм) - проекция на всичко физическо. Пентаграмът е украшение, носи се на верижка. В случая символизира стихията земя.

Значенията за второстепенните предмети са следните:

Олтар - Той се води точка за фокусиране на ритуала. В различните магически школи съществуват буквално всякакви варианти на това какво следва да представлява олтара и как да бъде подреден. Обикновено се спазва единствено правилото ритуалните инструменти да се поставят в горния му край. Понякога върху олтара се поставят свещи, които се водят олтарни свещи. Те са обикновено, но не задължително черна и бяла като цветове.

Свещи - тези свещи, които се използват в ритуалите като правило трябва да са негоряли и да са взети или направени специално с цел да се използват като част от ритуал.

 
Каппа – 河童(„водно дете”), наричани още Гатаро(川太郎 – водно момче) или Кауако(川子 – водно момче) са легендарни същества; вид зли водни духове от японския фолклор. Повечето изображения показват каппа като човекоподобни същества, големи колкото дете, въпреки че телата им приличат повече на тези на маймуните или жабите, отколкото на човешки. В някои описания се казва, че лицата им имат маймунски черти, докато други ги показват със заострен клюн (или нос) като този на костенурките или с патешка човка. На рисунките обикновено са показани с дебели черупки и люспеста кожа, която варира цветово от зелено до жълто или синьо.

Каппа обитава езерата и реките на Япония и имат множество черти, които им помагат в тази обстановка, като ципестите ръце и крака. Дори понякога се казва, чемиришат на риба и несъмнено могат да плуват като рибите. Най-забелязващата се черта на каппа е пълната с вода вдлъбнатина отгоре на техните глави. Тези празнини са заобиколени от рошава коса.

Невероятната сила на каппа произхожда от тези, пълни с течност дупки и ако някой се изправи срещу една, може да се възползва от тази слабост като накара каппата да излее водата от главата си. Каппата притежава дълбоко чувство за етикет, затова ако му се поклоните най-вероятно и каппа ще отвърне с поклон, дори и това да означава да загуби водата на главата си. Веднъж изчерпана, каппа е сериозно отслабена и може дори да умре.

Други приказки разказват, че тази вода позволява на каппа да се движи по сушата и без нея те са неподвижни. Каппа са злонамерени пакостници. Техните лудории варират от относително невинни, до по-обезпокоителни като кражба на реколтата или отвличане на деца. Смята се, че се страхуват от огъня, и в някои села се провеждат годишни фестивали с фойерверки, за да подплашат духовете. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и могат да говорят. Даже могат да станат приятели на отделни хора, особено ако последните им поднасят дарове, най-вече краставици-любимата храна на каппа. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после каппата да не ги закача докато се къпят. Според легендата те са и добри лечители, които научили хората как да наместват счупени кости.



http://mysticallegends.wordpress.com

 
Дарума

Дарума е японско съкратено произношение от името на Бодхидхарма (основателят на будистката дзен школа) на санскрит. През 510 г. Бодхидхарма се отправя към Китай, където в планината Суншан основава известния манастир Шаолин. Там, според преданието, Бодхидхарма се отдава на медитация в продължение на девет години, съзерцавайки стената. През 528 г. той умира, предавайки съкровеното учение дзен на своите ученици.

В Япония учението дзен-будизъм и неговият основател станали популярни през ХІІ век. Самият Дарума обикновено изобразявали като кукла с изпъкнали очи, без ръце и крака – според легендата крайниците му изсъхнали по време на деветгодишната медитация. С течение на времето обликът на куклата се променял, докато преди двеста години добил окончателния си вид. Съвременната кукла Дарума изглежа като неваляшка, само че вместо детско личице има гъстите вежди и брадата на мъдрия баща на всички дзен будисти. По традиция я украсяват в червено – цвета на свещенническите одежди, но се срещат кукли в жълто и зелено.
Дарума е известна с това, че може теоретически да изпълни всяко желание. Всяка година хиляди японци участват в този увлекателен ритуал. За начало преди настъпването на Новата година се купува кукла от някой от храмовете. Размерите им варират от този на кибритена кутийка до големината на малък хладилник, според финансовите възможности.
Куклата няма зеници на очите. След като си намисли желание, притежателят и рисува зеница на едното око и името си под брадичката. След това куклата се поставя на почетно място в дома, желателно е покрай олтар. На следващия новогодишен празник, ако желанието е изпълнено, собственикът й „подарява” второ око и я връща на олтара. Ако Дарума не се е постарала достатъчно през изтеклата година, бива изгорена в храма и се купува нова кукла.

Изгарянето не е отмъщение към дървеното същество, а начин да се покаже на боговете, колко твърдо е намерението да бъде постигната набелязаната цел. Още един символ на целеустременост е това, че куклата е неваляшка – тя има тежест на дъното, която и позволява да се люлее встрани, но не и да падне. Възникнала е даже поговорка: „Седем пъти да паднеш и осем пъти да се изправиш, като Дарума.” Дарума е също въплъщение на късмета и благосъстоянието.
 
Юки онна

Юки онна – 雪女, буквално се превежда като „снежна жена„ и представлява дух или йокай от японския фолклор. Често бива бъркана за планинска вещица, но двете същества нямат общи черти. Юки онна се появява в снежните нощи като красива жена с дълга коса. Кожата и е бледа или в някои случаи прозрачна, което я кара да се слива с пейзажа наоколо. Често е облечена в бяло кимоно, но според други легенди тя е срещана и гола в снега. Въпреки своята красота, очите и могат да предизвикат страх и ужас у сърцето на някой смъртен. Интересно е че не оставя стъпки по снега,  и някъде дори се твърди че не притежава крака, като повечето японски духове. Ако бъде заплашена може да се превърне в облак, мъгла или купчина сняг.

Юки онна се свързва със студа, снега и бурите. Някъде се вярва че тя е дух на някой, изгубил се в планината и загинал от студ. Тя е едновременно красива и безскрупулна, убивайки невинни хора. Пътници, изгубили се в планината, често са описвани как се превръщат в замръзнали тела от нейния леден дъх. Друг път държи дете на ръце. Ако някой преднамерено и отнеме детето то тя замръзва на място… Родители, търсещи децата си са податливи на такова действие.

В други легенди тя се описва като по-агресивна. Напада къщи, избутва вратите им с ураганен вятър или убива хората в съня им. Иначе има случаи, в които се описва как тя се смилява над някои поради различни причини. Например пуска момче заради красотата и младостта му. Тя обаче го кара да обещае никога да не споменава за нея и много по-късно когато момчето е вече съпруг, той  разкрива тайната пред жена си. Оказва се обаче че това е същата юки онна и този път тя го пощадява заради децата, които е родила от него, но го предупреждава, че ако ги заплаши по някакъв начин ще се завърне с цялата си унищожителна сила. Има разбира се и една тъжна легенда в която юки онна се стопява като сняг, когато мъжа й я разкрива неволно.

http://mysticallegends.wordpress.com
 
Back
Top