Дедек
Администратор
Един ученик отишъл при Бокуджо. Поклонил се, докоснал краката му и попитал:
- Колко ще чакам просветлението?
Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.
Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:
- Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?
Учителят му дал дзен отговор:
- Убий ме.
Ученикът не могъл да повярва, че това е отговорът на въпроса му. Смутен и объркан, той бързо си тръгнал. Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо, но не могъл да разбере какво му е казал той. В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.
Той се засмял и казал:
- Учителят ти е казал: “Защо продължаваш да ме питаш? Остави учителя. Остави въпросите. Убий мен в себе си. Убий авторитета ми. Остави всякакво учение. Кой съм аз? Аз не те задържам. Животът е еднакво открит за всички. Защо не започнеш да го живееш? Защо продължаваш да се готвиш?”
- Колко ще чакам просветлението?
Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.
Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:
- Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?
Учителят му дал дзен отговор:
- Убий ме.
Ученикът не могъл да повярва, че това е отговорът на въпроса му. Смутен и объркан, той бързо си тръгнал. Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо, но не могъл да разбере какво му е казал той. В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.
Той се засмял и казал:
- Учителят ти е казал: “Защо продължаваш да ме питаш? Остави учителя. Остави въпросите. Убий мен в себе си. Убий авторитета ми. Остави всякакво учение. Кой съм аз? Аз не те задържам. Животът е еднакво открит за всички. Защо не започнеш да го живееш? Защо продължаваш да се готвиш?”