B
BaDBluEeYeS
Гост
Звънецът в двора на училището звъни отново.Приканва учениците да се върнат в класните си стаи.Невероятно..колко бързо небето се покри с дъждовни облаци.Те идват да си поиграят,но децата вече ги няма.Само едно момче беше останало там.Чакаше първите капки дъжд да докоснат лицето му.Кап!Нещо се стече по лявата му буза.Не не беше дъждовна капка,а сълза.
Снощи той беше най-щастливото момче на света-Тя неговата първа и истинска любов му бе подарила първата целувка.Само,ако знаеше,че тя ще бъде последна-не би я пуснал да си отиде.Тогава онази кола нямаше да мине през крехкото й тяло.Нямаше да отнесе невинната й душа далече в царството на мъртвите.Защо?Защо му я отнеха?Бе чакал цели 5 години,за да я докосне.Животът е несправедлив.Бе ядосан и в същото време толкова нещастен..искаше му се той да бе умрял вместо нея...
"Няма пулс,не диша-съжалявам,моето момче,мъртва е!"- в главата му още звучаха думите на лекаря...
Дъждът валеше,в училищния двор вече имаше огромни локви.Той продължаваше да стои там."Това е кошмар!Скоро ще се събудя и ще видя усмивката й!Не, Не може да е мъртва!"-мислите бяха единственото,което му бе останало.Днес трябваше да отидат на кино,както и бе обещал,а вместо това...сега я погребват,а той дори нямаше сили да отиде на гробището.Искаше да я запомни такава,каквато я видя запоследно-щастлива и изпълнена с живот.
...На другия ден в училищния двор откриха безжизненият труп на момчето.В джоба на дънките му откриха предсмъртната му бележка."Обичах те в живота,ще те обичам и в смъртта!"
Снощи той беше най-щастливото момче на света-Тя неговата първа и истинска любов му бе подарила първата целувка.Само,ако знаеше,че тя ще бъде последна-не би я пуснал да си отиде.Тогава онази кола нямаше да мине през крехкото й тяло.Нямаше да отнесе невинната й душа далече в царството на мъртвите.Защо?Защо му я отнеха?Бе чакал цели 5 години,за да я докосне.Животът е несправедлив.Бе ядосан и в същото време толкова нещастен..искаше му се той да бе умрял вместо нея...
"Няма пулс,не диша-съжалявам,моето момче,мъртва е!"- в главата му още звучаха думите на лекаря...
Дъждът валеше,в училищния двор вече имаше огромни локви.Той продължаваше да стои там."Това е кошмар!Скоро ще се събудя и ще видя усмивката й!Не, Не може да е мъртва!"-мислите бяха единственото,което му бе останало.Днес трябваше да отидат на кино,както и бе обещал,а вместо това...сега я погребват,а той дори нямаше сили да отиде на гробището.Искаше да я запомни такава,каквато я видя запоследно-щастлива и изпълнена с живот.
...На другия ден в училищния двор откриха безжизненият труп на момчето.В джоба на дънките му откриха предсмъртната му бележка."Обичах те в живота,ще те обичам и в смъртта!"