Емоционалната зависимост

[Porsha]

Емоционалната зависимост не е любов

Любовта е щастие, удоволствие, душевна хармония. Страданието в трудни връзки не е любов – а просто зависимост от другия човек.
Как възниква емоционалната зависимост?

Емоционалната зависимост възниква, когато мозъкът ни създаде условен рефлекс между човек, предмет или вещество и усещане за силно удоволствие. Колкото повече мислим, фантазираме си приятни неща, мечтаем си и се наслаждаваме на образа на любимия човек, толкова повече се привързваме. Идва момент, в който чувствата ни стават толкова силни, че губим контрол над тях. И тогава, като наркоманите, сме готови да направим всичко, за да получим удоволствието. Изключваме логиката, изключваме интуицията си и тръгваме след чувствата си – и не можем да направим друго, защото мозъкът ни вече не функционира нормално.

Това е състоянието, което хората наричат любов.

В това състояние, при липсата на контрол от страна на логическия ум, се проявяват и най-дълбоките ни емоции и страхове – онези, които не сме изпитвали от детството. Неспособността да оставаме сами, страхът да не бъдем изоставени, пълната зависимост от някого. Обикновено в този момент биваме изоставяни от партньорите си, защото вече не сме хората, в които те са се влюбили.

Емоционалната зависимост не създава проблеми, докато партньорът ни ни дава това, от което се нуждаем.

 

[Porsha]

Прилича на любов, нали?

Емоционалната зависимост се възприема като любов. Мозъкът ни свързва любимия човек с чувството любов и се пристрастяваме към чувството. Пристрастяването си наричаме любов и заради зависимостта си към любовта (прекрасното чувство, което сме имали) сме готови да страдаме, да се унижаваме, да пренебрегваме своите интереси. Продължаваме да поддържаме връзката с човека, който вече не ни прави щастливи, с надеждата, че отнякъде ще се появи поне мъничко удоволствие. То все не идва, а ние взимаме нови и нови дози, изчерпваме телата си… а удоволствие така и не се появява.
Кога за последен път сте се чувствали така? Кога за последен път изпитахте любов?

Обикновено друг човек е повод да усетим тази любов. Така свързваме любовта с любимия човек. Понякога дори объркваме любовта с любимия човек – и прекарваме доста време от живота си с любимия човек, но без любов. Понякога този човек спира да ни дава любов, но ние оставаме там, защото го „обичаме”. Нещастни, отчуждени, с разбити сърца и сълзи на очи, ние продължаваме да стоим с човека, който вече не ни дава любов… защото го обичаме.

Но любовта е щастие, радост, удоволствие. Къде е любовта във връзките, които поддържаме с цената на всичко най-ценно за нас – време, енергия, щастие? Как можем да изпитваме любов, ако не я изпитваме, ако сме нещастни?

    Били ли сте наранявани, физически или емоционално, от партньора си?
    Извинявате ли и опитвате ли да си обясните логично поведението на партньора си?
    Имате ли склонност да избирате партньори, които са емоционално дистанцирани?
    Имали ли сте проблемни връзки в миналото?
    Давате ли и получавате ли във връзката си или само давате, получавайки малко или нищо в замяна?
    Можете ли да изоставите тази връзка и да продължите напред?

Автор: Мая Живкова

 

[Porsha]

...

 

[Porsha]

Силата и значението на любовта
публикувано 02.02.2010, 04:36 от Юлияна Шапкарова
"Мнозина мислят - подчертава К.С. Станиславски, - че човешките страсти, било то любов, ревност, омраза и пр, представляват нещо самостоятелно, някакво самостоятелно чувство. Това не е така. Всяка страст е сложно, смесено преживяване, съвкупност от безкрайно много и най-разнообразни самостоятелни чувства, усещания, състояния, особености, моменти, проявявания, задачи, действия, постъпки и т.н. Всички тия съставни части са не само многобройни и разнообразни, но често пъти са противоречиви една на друга. В любовта има и омраза и презрение и обожаване и равнодушие и екстаз и апатия и смущение и нахалство и пр. и пр..."; ...кобинациите от множество отделни най-разнообразни преживявания и противоречащи един на друг моменти и състояния създава целите страсти." Може определено да се каже, че в колкото по-многообразни, противоречиви и сложни съчетания влизат помежду си съставните елемнти на любовта, толкова по-сложни, по-дълбоки и по-неизчерпаеми при равни други условия са човешките чувства, човешката любов, човешкото преживяване. И това е така, защото силата и значението на любовта, както и на всичко в действителността, идва не от простото количествено съчетание на взаимосъставящите елементи, а от начина на свързването помежду им, от характера на установените и непрекъснато възобновявани взаимоотношения, от динамикат и насоката на развитието им.

 

[Porsha]

Характеристики на любовта според същността на личността
публикувано 09.11.2009, 05:10 от journal Psyche

Нравствената същност на личността на свой ред подхранва определения, които характеризират възвишеността или пошлостта на любовните взаимоотношения. От тази гледна точка любовта може да се определи като всеотдайност, уважение, възхищение, жертвоготовност или като егоистично ограбване, развращаване, унищожаване, обезличаване и пр. Реални основания за категоризации и определения дават също семейно-битовите, интелектуалните, емоционалните, волевите и други възможности и изяви на личността. Многообразието в определенията на любовта идва на второ място от обстоятелството, че за нейното осъществяване  са нужни двама души.

Свързването на мъжа с жената не е някакъв механичен сбор на две, макар и неповторими индивидуалности, а качествено нова общност. Всяка нейна конкретна организация се осъществява по неповторим начин от качествата и възможностите на двамата. Поради това един и същи човек се проявява по различен начин в различните любовни взаимоотношения в зависимост от стимулиращите или потискащи, възвисяващи или опошляващи, егоистични или алтруистични, многостранни или едностранни въздействия на партньора и от собствена насоченост.

Тези комбинации могат да бъдат най-разнообразни по сила и качество - трепет, смущение, буйна страст, мощно, непреодолимо влечение. Те могат да изрязават умиление, топлота, привличане, симпатия, дружба, уважение, кокетство, привързаност, съчувствие, мечтателност, очакване, интимност, възбуда, напрежение, опиянение, радост, благоразположеност, срамежливост, боязън, чистота, финес, полово влечение, ласка, наслада, преклонение, мъка и пр. Почти всяко от тези душевни състояния дава благодатен материал за различни определения на любовта, които без да са всеобщи и незаменими, не могат да се отхвърлят безапелационно.

 

[Porsha]

Използвана литература:
Фройд – „Анатомия на чувствата”

Фройд се заема със задачата да определи при какви „любовни условия” хората намират и избират своя обект и как съгласуват изисквания на своята фантазия с действителността. Преди него обясненията на този проблем са давали единствено поетите с техните произведения. Според Фройд поетите с някои качества за разрешаването на една такава задача, преди всичко с тънък усет за възприемане на скритите душевни пориви у другите и с куража да оставят своето съзнание да говори. Познавателната стойност на тяхното изложение се понижава от едно обстоятелство. Поетите са обвързани с условието да постигнат интелектуално и естетическо удоволствие, както и определени емоционални въздействия, и затова те не могат да представят материала от реалността непроменен, а трябва да изолират части от него, да премахнат пречещи взаимовръзки, да смекчат цялото и да заместят липсващото. Също така те могат да проявят само слаб интерес към произхода и развитието на такивни душевни състояния, които описват като готови. Науката описва със своите по-загрубели ръце тези взаимоотношения между хората, както и първопричината за възникването им, без да се опитва да изпита удоволствие от този материал, на чиято поетична обработка хората се наслаждават от хилядолетия. Науката олицетворява тъкмо най-съвършения отказ от принципа на удоволствието, на който е способна човешката психична дейност.
По време на психоаналитичните лечения има богати възможности да се добият впечатления от любовния живот на невротиците. Подобно поведение е наблюдавано и при средностатистически здрави хора. Наблюдавани са няколко избори на тип любовен обект при мъжа.
Първият тип условно може да се нарече тип на „наранения трети”. Съдържанието му се характеризира с това, че съответният мъж никога не избира за любовен обект жена, която още е свободна, следователно едно момиче или неомъжена жена, а само такава жена, спрямо която друг мъж, например съпруг, годеник или или приятел може да предяви претенции за собственост. Това условие се оказва в някои случаи толкова неизбежно, че същата жена може най-напред да не бъде забелязвана или дори да бъде пренебрегвана, докато не принадлежи никому, но веднага щом встъпи в една от споменатите връзки с друг мъж става предмет на влюбването.
Друг интересен тип е типът „любов към леките жени”. Той гласи, че целомъдрената и благоверна жена никога не излъчва притегателния чар, който я издига до любовен обект, а само по някакъв начин сексуално съмнителната жена, чиято вярност и благонадеждност допускат съществуването на съмнение. Тази последна характерна черта може да варира в една забележителна гама, от леките сенки върху репутацията на една неотказваща флирт омъжена жена до открито полигамния живот на една жена.
Както първият тип дава повод за задоволяване на съперническите и враждебни пориви спрямо мъжа, от когото била изтръгвана любимата жена, така вторият тип стои в отношение за задействането на ревността, която за обичащите този тип, изглежда е потребност. Едва ако може да бъде свързана с ревност, страста достига своя пик, жената добива своята пълна стойност.
Най-изненадващо въздейства върху наблюдателя прояващата се при обичащите от този тип тенденция да „спасяват” любимата. Мъжът е убеден, че любимата има нужда от него, че без тя ще изгуби всякакви морални устои и бързо ще се смъкне до едно жалко ниво. И така, той я спасява, като не я напуска. Намерението за спасяване в отделните случаи може да се оправдава с позоваване на сексуалната неблагонадеждност и социално застрашената позиция налюбимата; но то се изявява не по-малко там, където липсва такова придържане към действителността.
Ако човек прегледа отделните черти на описаната тук картина, условията на несвобода и леко поведение на любимата, високата стойност на същата, потребността пт ревност, берността, която все пак се съгласува с нейното продължително и постоянно нарушаване, и намерението за спасяване, то той ще сметне за малко вероятна възможността тези същите да бъдат изведени от един-единствен източник. И все пак такъв източник се открива лесно при психоаналитичното задълбочаване в жизнената история на наблюдаваните лица. Този специфично определен избор на обект и така странното любовно поведение имат един и същи произход. Те произлизат от инафатилното фиксиране на нежността върху майката и представляват един от изблиците на това фиксиране.

 

[ioana66]

В днешно време много хора объркват двете понятия любов и навик да бъдеш с някого т.е да си свикнал с някого или с други думи да си емоционално зависим от него.