Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale), шишарковидно тяло или трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. По форма прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота. Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка (капсула), от която в дълбочина проникват преградки, разделящи я на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки – пинеалоцити и невроглия. Част от влакната на жлезата образуват синапси с пинеалоцитите (връзка с холограмата). Невроглиалните клетки пък са астроцити, които играят ролята на своеобразни „шлюзове“ между нервните тъкани и кръвоносния поток, забранявайки прекия контакт между тях. Освен това епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.
pineal-gland-descartesРене Декарт предполага, че очите и епифизата са свързани със „струни” и тя е интерпретатор на виждането. Той смята, че жлезата поражда мислите и ги отделя в ликвора*. Нарича я „седалище на душата.” В наши дни изследванията на този орган кара учените да изпадат в религиозно настроение, защото откриват уникалните ѝ възможности. Едно от тях е, че тя съдържа свръхминиатюрни магнитчета и това я прави изключително сложен биоелектронен сензор. Хормоните от тази жлеза са много, но най-известен е хормона на съня – мелатонин. „Произвежда“ се нощем и отговаря за много процеси, свързани с имунитета (защита на формата). Рецептори за хормони от пинеалната жлеза има дори в мускулите. Като сензор за електромагнитни сигнали вече е доказано експериментално, че епифизата улавя и реагира на изключително слаби електромагнитни полета – все едно да чуете шепот от километри разстояние. Така реагират и рецепторите. Така тя се явява синхронизатор на физиологични процеси, хармонизиращи организма с външните геофизични и космически фактори (електромагнитни влияния на средата). Липсата на „независима“ връзка с когиталността обаче „обърква“ нейната синхронизираща функция (напр. късното лягане). В Англия е извършен експеримент с доброволки (бременни жени), които нарочно лягат да спят след полунощ. Резултатите показват спад на важни хормони, влияещи на имунитета.
На практика епифизата контролира фокуса на наблюдение – или върху света на енергиите, или към света на холограмата (физическата сетивност). Способността да се синхронизират честотите помага мозъкът да се настрои за възприемане на информация от когиталността, без да се губи връзка с „реалността“.
Главният мозък е източник на електромагнитна енергия за тялото. Епифизата е контакт, изпълняващ ролята на невронно-ендокринен превключвател, осигуряващ многоканално информационно зареждане към хипофизата. Тя на свой ред приема информацията, разпространявайки я в мозъка. Има връзка и между отделяните от половите жлези полови хормони и епифизата. Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект. Пинеалната жлеза определено влияе и върху някои тумори – напр. при премахването ѝ ускорено се е получава меланом (най-злокачественият тумор на кожата). В същото време екстракт от епифиза има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът. Високата чувствителност към измененията на магнитното поле пък играе ролята и на един своеобразен „компас“, ориентиращ в пространството. Кристалите в епифизата излъчват фотонис различни цветове. Функционирането е холограмно и такива образи се проектират. Епифизната жлеза не е част от мозъка или по-точно не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците. Това упражнение за „отключване“ на епифизата съдържа в себе си няколко стъпки, завършващи с медитативна връзка с когиталността. Целта е да се „тренира“ епифизата да се активира по желание. Още миналия век д-р Марсел Джоузеф Фогел демонстрира влиянието на човешката мисъл върху растежа на кристалите. Всеки от нас мисли чрез модели, които имат собствена честота. Енергийните вълни на мислите се разпространяват с определена честота като принципът на суперпозицията остава в сила. Това смесване на мисловните вълни и електромагнитните излъчвания (ЕМИ), съдържащи емоционалните честоти, се извършва в аурата и се предава чрез трептенията на микрокристалите, които се намират в епифизата.
ivomir
pineal-gland-descartesРене Декарт предполага, че очите и епифизата са свързани със „струни” и тя е интерпретатор на виждането. Той смята, че жлезата поражда мислите и ги отделя в ликвора*. Нарича я „седалище на душата.” В наши дни изследванията на този орган кара учените да изпадат в религиозно настроение, защото откриват уникалните ѝ възможности. Едно от тях е, че тя съдържа свръхминиатюрни магнитчета и това я прави изключително сложен биоелектронен сензор. Хормоните от тази жлеза са много, но най-известен е хормона на съня – мелатонин. „Произвежда“ се нощем и отговаря за много процеси, свързани с имунитета (защита на формата). Рецептори за хормони от пинеалната жлеза има дори в мускулите. Като сензор за електромагнитни сигнали вече е доказано експериментално, че епифизата улавя и реагира на изключително слаби електромагнитни полета – все едно да чуете шепот от километри разстояние. Така реагират и рецепторите. Така тя се явява синхронизатор на физиологични процеси, хармонизиращи организма с външните геофизични и космически фактори (електромагнитни влияния на средата). Липсата на „независима“ връзка с когиталността обаче „обърква“ нейната синхронизираща функция (напр. късното лягане). В Англия е извършен експеримент с доброволки (бременни жени), които нарочно лягат да спят след полунощ. Резултатите показват спад на важни хормони, влияещи на имунитета.
На практика епифизата контролира фокуса на наблюдение – или върху света на енергиите, или към света на холограмата (физическата сетивност). Способността да се синхронизират честотите помага мозъкът да се настрои за възприемане на информация от когиталността, без да се губи връзка с „реалността“.
Главният мозък е източник на електромагнитна енергия за тялото. Епифизата е контакт, изпълняващ ролята на невронно-ендокринен превключвател, осигуряващ многоканално информационно зареждане към хипофизата. Тя на свой ред приема информацията, разпространявайки я в мозъка. Има връзка и между отделяните от половите жлези полови хормони и епифизата. Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект. Пинеалната жлеза определено влияе и върху някои тумори – напр. при премахването ѝ ускорено се е получава меланом (най-злокачественият тумор на кожата). В същото време екстракт от епифиза има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът. Високата чувствителност към измененията на магнитното поле пък играе ролята и на един своеобразен „компас“, ориентиращ в пространството. Кристалите в епифизата излъчват фотонис различни цветове. Функционирането е холограмно и такива образи се проектират. Епифизната жлеза не е част от мозъка или по-точно не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците. Това упражнение за „отключване“ на епифизата съдържа в себе си няколко стъпки, завършващи с медитативна връзка с когиталността. Целта е да се „тренира“ епифизата да се активира по желание. Още миналия век д-р Марсел Джоузеф Фогел демонстрира влиянието на човешката мисъл върху растежа на кристалите. Всеки от нас мисли чрез модели, които имат собствена честота. Енергийните вълни на мислите се разпространяват с определена честота като принципът на суперпозицията остава в сила. Това смесване на мисловните вълни и електромагнитните излъчвания (ЕМИ), съдържащи емоционалните честоти, се извършва в аурата и се предава чрез трептенията на микрокристалите, които се намират в епифизата.
ivomir