Епифизата

[MORTISHA]

Епифизата има размер на грахово зърно и се намира точно в центъра на мозъка. Нейната етимология е свързана с тази на шишарката и идва от латинската дума „pinea“. Както е известно, символът на шишарката е масово разпространен в античността и присъства силно в много древни култури сред които Шумер, Гърция, Рим, а във Ватикана има дори цял площад посветен на нея. 
Епифизата винаги е била почитана и ценена във връзка с нейните пси-аспекти. Индуската култура ѝ придава особено значение по отношение на духовното пробуждане. Защо ли толкова много древни култури са обсебени от символизма свързан с тази жлеза? Отговорът може да бъде открит при направата на биологичен анализ на нейната вътрешност.
Според д-р Черил Крафт, завеждаща департамента по невробиология в университета на Южна Калифорния, епифизата има характеристики, които силно наподобяват друг орган не само при бозайниците, но и при влечугите:

„Под кожата в черепа на гущера се намира „трето око“, което реагира на светлина. Това е еволюционния еквивалент на секретиращата хормони епифиза в човешкия мозък. При човека обаче тази жлеза няма директен достъп до светлина, но точно както при „третото око“ на гущера тя освобождава значително количество от хормона мелатонин през нощта. Предизвикателството е да се разберат механизмите, които регулират синтеза и отделянето на мелатонина. Епифизата е „окото на ума“. Ако бъде взета от тялото на влечуго и подложена на дисекция тя изглежда точно като око – със същата форма и тъкани. Особено впечатляващо е, че във вътрешността на жлезата фактически присъства тъкан подобна на ретина, която се състои от фоторецептори, а цялата жлеза е „облицована“ точно като око и дори е свързана със зрителната кора на мозъка. Фоторецепторите на ретината силно наподобяват на клетките, които присъстват в епифизата.“, казва д-р Дейвид Клайн в публикация за „

Science Daily

 

[MORTISHA]

„Ретината и епифизата са органите, които са от първично значение за разпознавателните дейности на тялото и сложната обработка на външната светлина. Доскоро се смяташе, че тези два органа при бозайниците нямат почти нищо общо и бяха изучавани от различни групи учени. Но вече се сформира коалиция от изследователи, които изучават стряскащите прилики, които ускоряват изследванията в тези две сфери. Техните открития свидетелстват, че епифизата е „еволюционния предшественик“ на съвременното око. Въпреки че се оказало, че ритъмът на ретината е независим от този на епифизата, групите от учени, които започнали да работят заедно по въпроса открили изненадващи прилики между тези два органа, включително присъствието на фоторецептори.“
Определено е странно съвпадение, че органът, който от хиляди години е бил наричан „трето око“ в действителност съдържа в себе си всички нужни компоненти необходими за едно истинско функциониращо око. Логично е да предположим, че когато редица древни текстове говорят за „третото око“ те са знаели точно за какво става дума. Отгоре на всичко това епифизата е жлезата, за която се счита, че отделя химикал познат като ДМТ, получил прякора „духовната молекула“. Счита се че ДМТ, се произвежда по време на сънуване, както и по време на духовни и мистични изживявания, но и по време на смъртта. Това е химична субстанция, която бидейки погълната има един от най-мощните халюциногенни ефекти познати днес. „Молекулата“ за която се спекулира, че предоставя духовните изживявания също се оказва, че се намира в епифизата.

Френският философ Рене Декарт придава особено значение на тази жлеза в своите творби, наричайки я „седалището на душата“. „Частта от тялото в която душата директно упражнява своите функции.“ Той твърди, че това е центърът чрез който душата и тялото си взаимодействат и откъдето хората получават послания от „божественото“. Има твърдения и че определен пасаж в библията също визира функционирането на епифизата. Става дума за Матей 6-22:

„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;“

„По принцип епифизата при бозайниците се счита за фоточувствителна само по един индиректен начин. Присъствието на протеини в нея, които са свързани с усещането на светлината в ретината, обаче, усилва възможността тя да е център и на директни светлинни процеси, които се случват при бозайниците.“




Определено е странно съвпадение, че органът, който от хиляди години е бил наричан „трето око“ в действителност съдържа в себе си всички нужни компоненти необходими за едно истинско функциониращо око. Логично е да предположим, че когато редица древни текстове говорят за „третото око“ те са знаели точно за какво става дума. Отгоре на всичко това епифизата е жлезата, за която се счита, че отделя химикал познат като ДМТ, получил прякора „духовната молекула“. Счита се че ДМТ, се произвежда по време на сънуване, както и по време на духовни и мистични изживявания, но и по време на смъртта. Това е химична субстанция, която бидейки погълната има един от най-мощните халюциногенни ефекти познати днес. „Молекулата“ за която се спекулира, че предоставя духовните изживявания също се оказва, че се намира в епифизата.




Френският философ Рене Декарт придава особено значение на тази жлеза в своите творби, наричайки я „седалището на душата“. „Частта от тялото в която душата директно упражнява своите функции.“ Той твърди, че това е центърът чрез който душата и тялото си взаимодействат и откъдето хората получават послания от „божественото“. Има твърдения и че определен пасаж в библията също визира функционирането на епифизата. Става дума за Матей 6-22:




„Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;“




В тази връзка епифизата представена като духовно око никак не е нова идея.

В крайна сметка научното изследване само по себе си не е доказателство, че епифизата е жлезата, която бива асоциирана с духовното око, което може да вижда през другите реалности. В същото време обаче, това е свидетелство, че тя има биологичният потенциал да бъде функциониращо око. Така че вече има солидни научни доказателства, които дават основания да се гледа на нея по нов начин и да се търсят допълнителни нейни приложения от „духовно естество“.

Така например, много хора преживели някаква форма на пътуване извън тялото съобщават за сребърна нишка, която свързва астралното тяло с тяхното физическо такова и тя обикновено бива локализирана между очите или в задната част на главата, където се помещава епифизата. Възможно ли е астралното тяло, което има достъп до други реалности да препраща информацията получена от тях през сребърната нишка към зрителната кора на мозъка, където тя бива обработена от тъканите на жлезата? Дали тази жлеза не изпълнява ролята на своеобразен „телевизор за светове“, които са невидими за човешкото око? С научното доказателство, че тази жлеза функционира точно като око, вече имаме всички предпоставки да спекулираме по този въпрос.

За съжаление епифизата може да бъде калцирана от тежки метали и флуорид и това може силно да ограничи нейната биологична функция като производител на мелатонин (който регулира циклите на сън) и също може да ограничи потенциалните „пси-функции“, които жлезата изпълнява.

Коментар от Издателство „Паралелна Реалност