Епифизата има размер на грахово зърно и се намира точно в центъра на мозъка. Нейната етимология е свързана с тази на шишарката и идва от латинската дума „pinea“. Както е известно, символът на шишарката е масово разпространен в античността и присъства силно в много древни култури сред които Шумер, Гърция, Рим, а във Ватикана има дори цял площад посветен на нея.
Епифизата винаги е била почитана и ценена във връзка с нейните пси-аспекти. Индуската култура ѝ придава особено значение по отношение на духовното пробуждане. Защо ли толкова много древни култури са обсебени от символизма свързан с тази жлеза? Отговорът може да бъде открит при направата на биологичен анализ на нейната вътрешност.
Според д-р Черил Крафт, завеждаща департамента по невробиология в университета на Южна Калифорния, епифизата има характеристики, които силно наподобяват друг орган не само при бозайниците, но и при влечугите:
„Под кожата в черепа на гущера се намира „трето око“, което реагира на светлина. Това е еволюционния еквивалент на секретиращата хормони епифиза в човешкия мозък. При човека обаче тази жлеза няма директен достъп до светлина, но точно както при „третото око“ на гущера тя освобождава значително количество от хормона мелатонин през нощта. Предизвикателството е да се разберат механизмите, които регулират синтеза и отделянето на мелатонина. Епифизата е „окото на ума“. Ако бъде взета от тялото на влечуго и подложена на дисекция тя изглежда точно като око – със същата форма и тъкани. Особено впечатляващо е, че във вътрешността на жлезата фактически присъства тъкан подобна на ретина, която се състои от фоторецептори, а цялата жлеза е „облицована“ точно като око и дори е свързана със зрителната кора на мозъка. Фоторецепторите на ретината силно наподобяват на клетките, които присъстват в епифизата.“, казва д-р Дейвид Клайн в публикация за „
Science Daily
Епифизата винаги е била почитана и ценена във връзка с нейните пси-аспекти. Индуската култура ѝ придава особено значение по отношение на духовното пробуждане. Защо ли толкова много древни култури са обсебени от символизма свързан с тази жлеза? Отговорът може да бъде открит при направата на биологичен анализ на нейната вътрешност.
Според д-р Черил Крафт, завеждаща департамента по невробиология в университета на Южна Калифорния, епифизата има характеристики, които силно наподобяват друг орган не само при бозайниците, но и при влечугите:
„Под кожата в черепа на гущера се намира „трето око“, което реагира на светлина. Това е еволюционния еквивалент на секретиращата хормони епифиза в човешкия мозък. При човека обаче тази жлеза няма директен достъп до светлина, но точно както при „третото око“ на гущера тя освобождава значително количество от хормона мелатонин през нощта. Предизвикателството е да се разберат механизмите, които регулират синтеза и отделянето на мелатонина. Епифизата е „окото на ума“. Ако бъде взета от тялото на влечуго и подложена на дисекция тя изглежда точно като око – със същата форма и тъкани. Особено впечатляващо е, че във вътрешността на жлезата фактически присъства тъкан подобна на ретина, която се състои от фоторецептори, а цялата жлеза е „облицована“ точно като око и дори е свързана със зрителната кора на мозъка. Фоторецепторите на ретината силно наподобяват на клетките, които присъстват в епифизата.“, казва д-р Дейвид Клайн в публикация за „
Science Daily