Здравейте, ще направя малко по обстойно представяне на себе си, за да разкажа и как се стигна до сегашната платформа на Дзенкс:
Казвам се Владислав и съм на около 40 години.
При мен търсенето започна преди около 17 години и то съвсем "случайно". Преди да започна да се интересувам и вълнувам от духовната тематика си бях един матричен човек - човек с обичайните ежедневни битови интереси, вълнения, страхове...
Усещах се неразбран от околните и не можех по никакъв начин да си обясня света в който живеем. Не можех да разбера и да видя смисъл в някои човешки постъпки - например целенасочено предателство, лицемерие и подобни. Това бяха напълно чужди неща за моята природа.
Винаги съм проявявал голяма любознателност по теми от различно естество, но духовната тематика ми изглеждаше далечна и не проявявах абсолютно никакъв интерес към нея. Нито семейната ми среда, нито приятелският ми кръг се интересуваха от такива теми.
В онези години нямаше толкова много "информация" (слагам кавички понеже и сега повечето е шум без стойност), както и нямаше толкова много хора, които да са заинтересовани от търсенето на духа в себе си.
А може би ги е имало, но бяха извън моята гето среда...
Вътрешно и несъзнателно бях приел, че такива теми, се обсъждат само сред монасите в манастирите и не е подходящо и редно обикновен човек да размишлява над тях. Смятах, че човек няма шанс да се докосне до Твореца, освен ако не е бил пипан от Папата и носи поне златен кръст на врата си.
Всичко това се промени много рязко след като един хубав и топъл ден, когато по някакъв повод който не помня, моята братовчедка ме попита "Абе Влади, ти да не си дете-индиго?".
До тогава никога не бях чувал такива откачени теории за някакви там хора, с интереси извън ядене, пиене, футбол, политика или пък наука и ми стана истински интересно. Вътрешно се развълнувах от идеята! (На по късен етап разбрах, че това е много фешън идея и всички сме деца-индиго, а които не са индиго - са деца-кристали.)
В последствие, покрай търсенията ми на повече информация по темата за децат- индиго, попаднах на един български форум, който в днешно време не съществува - Indigota.com . Някак си "случайно" точно в същото време този форум бе създаден и тепърва прохождаше. Помня първата форумна среща, на която бяхме четирима човека - създателя на форума, приятелката му и още едно момче, като всичките имаха знания и интереси в езотериката. И аз, който въобще не знаеше къде се намира, но имах искрен интерес да разбера повече.
Срещата премина в приятелска обстановка, и за пръв път до тогава видях хора, които са открити един към друг.. някак си различни и някак си Свободни от мисленето от рамките на обществото, науката и религията.
След самата среща бях зашеметен от новият свят, който се разкри пред мен - никога преди това не бях срещал хора, които да обсъждат сериозно тематики за извънземни, четене на мисли, някакво трето око, ангели и прочее неща, които за мен бяха напълно нови концепции за живота.
Бях истински вдъхновен да науча повече.
С времето форумът се разви, аз все повече четях и търсех, чрез Интелекта - книги, статии, филми, семинари. Имах и малко Практика под формата на медитация, но все още търсех главно с Интелекта. А то... няма как да намериш така.
След като "понапреднах" и вече имах някакъв ориентир в духовните теми, (временно) се появи и добре познатото Духовно Его, в стил "Бря, аз трябва да съм дете-индиго, чувствам се специален, висш, и някак си трябва да съществувам в този свят на посредственост". т.е. напълно класическото Изпитание - дали човек ще зацикли в тази илюзиорна игра на Егото или ще може да продължи развитието си.
Освен нови знания и духовно Его, също така намирах все повече хора, с които можехме спокойно да комуникираме на тези интересни теми. Хора, които приемах, като съмишленици, хора с много знания, както и хора с различни "способности", като последните приемах за нещо като мини версии на Бог и вярвах, че всяка тяхна дума е безкористна. Голяма заблуда.
В този си период все още приемах себе си за нещо отделно от другите, за нещо отделно от Първоизточника.
Разбира се, когато идва нещо ново, старото трябва да си отиде - тогавашните ми близки хора и приятели, един по един, а понякога на групи, отпаднаха от живота ми. Просто вече нямаше какво да си кажем, какво да правим заедно.
Много от тях искрено мислеха, че съм полудял понеже живо се интересувам от някакви духовни теми, вместо от забавление, пари, социален статус, дрехи или пък автомобили.
И така, годините си минаваха, в личен план преминавах през много житейски и духовни уроци - различни по вид падения, обиди, предателства, но и много силни моменти на искрено приятелство, духовни триумфи, събиране на опит и Любов.
Интересен факт беше, че когато се събирах или комуникирах с хора на духовна тематика, усещах едно чувство на приповдигнатост и радост. Тогава не си давах сметка за това, но в последствие осъзнах, че освен от нас, като хора, тази "добра енергия/Светлина" идва и от външно за нас поле.
Както е казал Исус Христос - "Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.".
Индиго форума се разви, но първият му администратор нямаше време и възможност да се занимава с него, за това го остави на друг човек да се занимава с това. И както с всичко в земният живот - форумът си имаше начало, пик на развитието си, и естествен край. Форумните хора се разделихме на групички, имаше интриги, имаше говорене зад гърба, имаше сочене с пръст, имаше и приятелства.
Аз самият, който по природа съм си наивно искрен и вярвам в доброто в хората, имах много разочарования. Но и аз не останах по назад - постъпих неправилно в много ситуации, нараних и предадох хора, които приемах за близки приятели... поредните уроци и за мен и за тях...
Всичко това, както казах си беше в реда на нещата, имайки предвид, че Индиго форума беше отворено и достъпно пространство, и хората там бяхме с различни намерения - някои търсеха дали им е индигова аурата, или чисто човешко разбиране и успокоение, други търсеха власт, пари, и/или секс, трети пък търсеха комбинирано... Макар, че в крайна сметка Винаги всички търсим Любов, дори и да си мислим, че търсим нещо друго.
В личен план открих много неща, неща които дори не знаех, че съществуват, камо ли да търся целенасочено. Неща, които не могат да бъдат изразени с думи - могат само да бъдат изживени и почувствани. Безкрайно съм благодарен за видимата и невидимата подкрепа в трудните и много трудните момент - сам никога нямаше да успея да се справя.
След като идилията на Индиго форума завърши с разпадане на форума - администратора тръгна по своят си път, а потребителите се разпиляхме, аз и няколко мой съмишленици решихме да основем форума Дзенкс - място, което да запази и продължи положителната страна на индиго форума - приятелска среда, откритост, интересни теми, обмена на идеи.
И така 2011 година Дзенкс беше основан, но... не можахме да се справим.
Някои се отказаха бързо, аз самият спрях да посещавам активно Дзенкс около 2012-2013 година... малко по малко и другите се отказаха... Форумът замря и бе потъна в тишина.
От време на време влизаше някой търсач да сподели нещо, но като не виждаше отзвук, продължаваше по Пътя си.
...
В последните години имах постоянен вътрешен подтик да възродя Дзенкс от пепелта - да го направя едно пространство, където Светлината да има възможност да работи.
Отлагах - винаги намирах оправдание и не се чувствах готов - деца, работа, само това да свърша, само онова да свърша - знаете как е. Имаше и скрит страх от провал - не ми се искаше да се поставя в евентуална ситуация на ново разочарование. Разочарование от другите, но най-вече и от мен самият.
Тази година получих информацията, че моментът не търпи отлагане - или го правя или остава една пропусната събитийност. Завинаги. Каква е целта - не мога да отговоря, наистина не знам, нито пък бих искал да спекулирам с това, че посредством тази платформа ще се промени някого или нещо към по добро.
Иска ми се да е така - да е за Добро.
Не бих искал да звуча все едно си придавам някаква важност, мъдрост или се имам за гуру. Искрено Вярвам, че всички ние сме такива дребни прашинки в сравнение с Цялото, че всякакви претенции за собствена важност са ми много далечни.
Да бъде Божията воля.
