Хайде и аз ще разкажа моята история. Нарекла съм си я "Недовършена приказка", вие ще разберете сами защо...
Беше 2 учебен ден на 1 клас, помня го все едно е било вчера..макар, че са минали повече от 16 години..Трябваше да седя с един Пламен, но учителката реши,че след като съм левичарка е по-добре да стоя с левичар.В онези години, така ни слагаха да седим, момиче до момче.. някакъв остатък от комунизма предполагам.Сложиха ме с Антон..никак не ми харесваше отначало.Дори ми беше антипатичен и ме дразнеше.А колко шамари изядох от него, ама айде детска му работа.Той беше създал някаква тайна коалиция с момчетата да ме тормозят..Поне аз като тормоз върпиемах следенето.
Всеки ден след училище момчетата от класа с тартор Антон вървяха с мен до вкъщи.. Амаче досадници. Чувствах, се нелепо,а не съм и осъзнавала, че това е било признак на някаква симпатия.
Нещата се стичаха по сходен начин до 4 клас.Когато вместо с Антон ме сложиха да седя с Деян ( голям пичага като цяло и много забавен тип).Вместо да се зарадвам от промяната се усетих някак тъжна..Антон ми липсваше, а не осъзнавах каква е причината.А той започна да ме гледа по иначе..
На зеленото училище март месец.. получих ПИСМОТО.Една вечер просто се почука на вратата и един негов приятел ми го подаде.Четях и се червях. Беше невероятно! Такова нещо никой друг не ми е писал! Не го помня дословно, но има думи, които са се запечатали и до днес в сърцето ми... Имаше нещо от сорта : "Всеки път когато те погледна сърцето ми спира..защото ти си най-красивото момиче на света...Харесвам косите ти, когато слънцето си играе в тях..Обичам да ходя на море, защото когато гледам водата ми напомня за твоите очи...Харесвам те толкова много, още от първия ден на 1 клас.. Харесвам те толкова много, че даже те обичам.. А ти мен". Имаше и много други неща, които паметта ми почти е заличила, ни никога няма да забравя усещането на хилядите пеперуди, което се породи у мен.
Тогава го отхвърлих.. от гордост..разбира се. Как да призная на едно момче , че си падам по него, още повече на него.. Година по-късно отново се сближихме.. Всеки следобед се срещахме на едно наше си местенце, а когато се стъмнеше той ме изпращаше. И някак неусетно той се превърна в най-добрия ми приятел, знаеше всички мои тайни, без една разбира се..Тази, че го обичам.Нея никога не му признах. В началото на втория срок той замина да живее при родителите си в София. Преди да замине ми каза, че може да изкара учебната година в Ямбол при баба си, но само , ако аз пожелая това. "Една твоя дума и оставам", а аз не му я казах. И той замина... Никога повече не го видях.
Надявах се, поне ,че през лятната ваканция ще се срещнем.Цяло лято всеки божи ден го чаках да дойде на нашето място, за да му призная чувствата си, но той не се появи и аз не му ги казах. Често той идваше в сънищата ми,но само там... Тогава си обещах, че никога повече няма да крия чувствата си от никого...
А ние с Тони си имахме наша песен :
Аз от срам разбира се не му казах какво изпитвам и вече лятото на 7 клас майка му ми каза, че се мести в Техническия университет и с целия си акъл точно тогава намери да ми каже, че е казал, че и той ме харесвал.. е да ама малко късно. 
