Информационното поле, каквито са например форумите, ясно показват доколко хората са погълнати от собствения си ум. Той направлява и доминира, трескаво поглъщайки все повече и повече „нещо интересно“, напомпвайки своите мускули и навлизайки в дебри, които имат косвено отношение към реалния ни живот и изобщо не го променят. Не защото това е „невярно“, а защото е „за какво“. Всичко е така и всичко е вярно, но какво дава на човека теорията? Много духовни търсачи за дълго засядат в теоретични изследвания. Започвайки своя път с изучаването на Законите на мирозданието, с изучаването на „правилата на играта“ на живота, по които се случва всичко в реалния живот, ние губим целта, за която провеждаме цялото това изучаване, губим самия смисъл на това изучаване, а именно – самата игра, самия живот!
Ние се заиграваме, увличайки се твърде много по самото изучаване, и самите правила приемаме за живот, за реалност, забравяйки че те са само принципи. Те са истинни, но те се намират в друга плоскост на физическата реалност. Те са първични и основополагащи, те съществуват, тяхното познаване помага, но не те са смисълът на нашия урок, въплъщение, живот. Смисълът е именно в това да ги въплъщаваме във физическата реалност. Животът е смисълът и целта. Да знаем за това и да бъдем това – има голяма разлика!!! А ние засядаме, забравяйки за това! Ние си мислим, че, откривайки това знание за себе си, автоматически ставаме това, и заживяваме в тази илюзия, въображаем свят, създаден от ума.
„Тогава защо ни е умът? Умът винаги се е смятал за наше „благо“, ние се гордеем с него, той е това, което ни отличава от животните и твори нашата еволюция. Какво тук не е така?“ – ще попитате и ще бъдете прави. Но не всичко е така еднозначно. До този момент всичко е било така: той е бил и двигател за развитието ни, и „благо“, и гордост за нас. Но е настъпила нова навивка в еволюцията, нови задачи стоят пред човека. Какви? Нека да разберем.
Човешкото същество, олицетворяващо Душата, е съединило в себе си две полярности: високовибрационен Дух и нисковибрационно Тяло (Материя), оживявано от елементален дух, който го поражда. Духът олицетворява трите Висши Принципа на Битието и формира пасивното вътрешно съзнание на човека. Елементалният дух, преминал своето развитие в трите Царства на Природата: минерално, растително и животинско, е активирал трите Нисши Принципа на съществуване на биохимичния организъм, превръщайки се във фокус на съзнанието на елементалното, чувственото (тънкото) и менталното тела на човека, а всички заедно – в проводник на неговата активност, Външното Съзнание (личността).
До този момент нашият ум е отъждествявал себе си с всичката цялосност, наречена Човек. Той се явява механизъм, инструмент на активността на Духа, но на този еволюционен етап не може да осъзнае себе си като такъв, поради недостатъчност на своето развитие. Умът не може да види всичката истинна цялостност, част от която се явява, заради недостатъчната си осъзнатост и пробуденост. Той, както преди, счита себе си за единствен владетел на индивидуалността. Той дори не може да допусне мисъл за това, че като отделна единица просто не съществува. Той е пленен от идеята за своята отделеност от света и именно тази идея поражда егото и егоизма, по-точно самата тази хиперподхранвана мисъл за отделеност е егото. Егото се е родило неслучайно. Нашият теменен дял на мозъка обработва данните, постъпващи от органите на чувствата толкова бързо и синхронно, че се създава усещането за съществуване на отделно същество, „Аз“, който усеща всичко това. Точно така, както се създава илюзията за „живи“ персонажи върху кинолентата, когато отделните кадри се сменят с такава скорост, която създава впечатление за „живи хора“. Хиперактивната част на мозъка обработва данни и прави изводи толкова бързо, че органите на възприятието не успяват да изживеят своя чувствен опит. Той (опитът) през цялото време се прекъсва от заключенията на ума по този повод, затова ние не успяваме да прочувстваме и преживеем това, с което се сблъскваме. Скоростта на мисълта превишава с много скоростта, с която нашите органи на възприятието и тялото на чувствата могат да усещат и чувстват. Умът стремително прихваща преживяването на усещанията, слагайки „етикети“: „това е вкусно“, „това е приятно“, „това е красиво“, „това е страшно“, „от това боли“ и т.н.
По-просто и по-бързо е да назовеш това, обличайки го в мисъл, отколкото да го прочувстваш. На всеки е позната например такава ситуацията: Излезли сте в гората, за да се поразходите и да се насладите на красотата и умиротворението. Виждате красива елха. Преди вашите чувства да успеят да реагират на това, в ума мълниеносно се произнася …“зелена елха“… и думата „зелена“ (или „елха“) тутакси зацепя за …“зелената кола на баща ми“… свързано със „зелена“ просто по асоциация и нямащо отношение към елхата. Вашата мисъл веднага прескача на колата, после на бащата, после на… И след секунда вие се оказвате далече от елхата, от гората и от този миг на пребиваване в гората. Мисълта хаотично препуска, скачайки от една тема на друга, като най-често темите са свързани единствено по асоциация.
В ума ни, като в голям компютър, всяко понятие има свой файл, от който излизат много пътечки – връзки с други файлове. В конкретния случай от понятието „зелена“ излизат пътечки към „зелена машина“, „зелена трева“, „зелена врата“ и т.н. И мисълта произволно скача към един от тези файлове или по отъпканите от тях пътечки към съпътстващи файлове. Действия на ума произволни и хаотични. Ние се оказваме във властта на процеса на „мисленето“ без всякаква цел. Не можем да се наслаждаваме на природата, защото се намираме не тук, а сме напълно завладени от скачането на мисълта. С усилие на волята се завръщаме в тази реалност, но веднага с отслабването на нашето внимание се включва автоматично празният ход на ума.
Ние още не можем да възприемаме ситуацията или обекта непосредствено, такива каквито са, защото сме претоварени от спомени и формирало се мнение, което надделява над нашето възприятие. Представете си: срещате приятел и искрената радост от срещата тутакси се прихваща от спомена и отминалото неприятно умозаключение за този човек, защото в предишната ви среща сте се спречкали.
Вашата памет и умозаключение ви диктуват хладно да се поздравите или да отминете. Вие сте във властта на миналото и вашите ментални построения. Вие не можете да възприемете човека такъв, какъвто той е в конкретния момент. Всичко тече, всичко се променя с всяко мигновение, няма и ден, а вашият приятел отдавна вече се е променил и е станал друг, но вие сте във властта на ума. Вие не можете да оцените настоящия момент адекватно, да видите този нов човек, който стои пред вас. Вие не позволявате да се прояви спонтанно чувството на радост от срещата, вие сте във властта на ума и спомените от миналото. Човекът не може да възприеме събитието непосредствено, на чисто, спомените и умозаключенията обагрят възприятието за това събитие в един или друг цвят. Получава се така, че човекът има работа с неистинско събитие или човек. Той има работа с менталното отражение за този човек или събитие. Пребиваваме в илюзия и взаимодействаме с отраженията в нея, а не с истинска реалност.
Освен това умът, контролирайки работата на тялото, е способен да предизвиква телесни усещания, които ние можем да объркаме с истинските чувства и емоции. Например вие посрещате на летището скъп за вас човек. Самолетът още не се е приземил и вие още не сте видели човека, но самата мисъл за срещата ви приповдига, кръвта ви се насища с хубава порция хормони, които се отделят в такива случаи, и вие усещате възбуда и някакво усещане подобно на радост. Умът е моделирал реакцията на тялото, изпреварвайки емоционалното тяло и се е „зарадвал по-рано“. Затова много често ни посещават съмнения: обичам ли истински този човек или само ми се струва, наистина ли се радвам за него или ми се струва и т.н.
Ние нямаме възможност реално да преживеем живота заради тоталната окупация от ума на всички жизнени пространства на човека. Ако ние се освободим от този тотален контрол, то бихме усещали само радост и блаженство, тъй като в природата на всяко усещане е заложено блаженството, като базово проявление на Живота. Умът не е способен да чувства, но е уверен в обратното. Той може единствено да описва чувствата и може да прави това виртуозно, но да чувства и да усеща той не може. Но много иска. Неговата истинска природа е да получава и преработва информация. Затова, „прихващайки“ чувство, той бързо се разочарова от него и се стреми към получаване на ново. Тъй като неговата същност е получаване и преработване, то той се стреми все повече и повече да получи това, което не може да смели и да усвои, защото „той“ и „чувството“ се намират в различни формати. Затова каквито и да са преживяванията, даже най-приятните, в ситуация на прихващане от ума водят до разочарование, пресищане, неудовлетвореност и търсене на нови впечатления. Суета, безпокойство, поглъщане на все нова и нова информация и впечатления, неудовлетвореност и постоянно движение, разделение – ето признаците за прихващане от ума.
Заслепеният от егоизъм ум е неспособен да види и оцени реалното положение на нещата. Най-важната функция на ума се състои в изясняване природата на „Аз“. Егото се ражда тогава, когато на ума не се отдава да разпознае своето истинско „Аз“ – чистото съзнание, и когато ние по погрешка го приемаме за тяло, чувства, мисли. Заблуждението, в което умът изпада, внася в разума последващо изкривяване, което по пътя на рационалността подкрепя тази грешка. Егото поставя ума в своя услуга. Мисълформата на егото има свое съзнание и диктува поведението на човека, прави неговите мотиви користни и неправилни, в своя полза, дори ако поведението изглежда за благо. Аз твърдя, че нито една, дори най-благородна такава постъпка, не може да бъде безкористна, тъй като нейна основа се явява егото.
Егото управлява ума. Представете си ситуацията: вие сте тръгнали към гората и сте взели със себе си своето дете и това на съседите. Вие знаете, че в гората по това време се срещат змии и сте взели една инжекция с противоотрова. Но се случва това, което вие изобщо не сте очаквали. И двете деца са ухапани от змия. На кое от тях ще направите инжекцията? Как да постъпите? Опитайте да си представите себе си в тази ситуация и сами отговорете на този въпрос. Без да бързате разгледайте всички възможности. Коя от тях ще бъде благородна и неегоистична! Намерихте ли такава? Нито един отговор. Всеки изход, дори струващият ви се най-благороден, ще бъде продиктуван от егото!
Ние се заиграваме, увличайки се твърде много по самото изучаване, и самите правила приемаме за живот, за реалност, забравяйки че те са само принципи. Те са истинни, но те се намират в друга плоскост на физическата реалност. Те са първични и основополагащи, те съществуват, тяхното познаване помага, но не те са смисълът на нашия урок, въплъщение, живот. Смисълът е именно в това да ги въплъщаваме във физическата реалност. Животът е смисълът и целта. Да знаем за това и да бъдем това – има голяма разлика!!! А ние засядаме, забравяйки за това! Ние си мислим, че, откривайки това знание за себе си, автоматически ставаме това, и заживяваме в тази илюзия, въображаем свят, създаден от ума.
„Тогава защо ни е умът? Умът винаги се е смятал за наше „благо“, ние се гордеем с него, той е това, което ни отличава от животните и твори нашата еволюция. Какво тук не е така?“ – ще попитате и ще бъдете прави. Но не всичко е така еднозначно. До този момент всичко е било така: той е бил и двигател за развитието ни, и „благо“, и гордост за нас. Но е настъпила нова навивка в еволюцията, нови задачи стоят пред човека. Какви? Нека да разберем.
Човешкото същество, олицетворяващо Душата, е съединило в себе си две полярности: високовибрационен Дух и нисковибрационно Тяло (Материя), оживявано от елементален дух, който го поражда. Духът олицетворява трите Висши Принципа на Битието и формира пасивното вътрешно съзнание на човека. Елементалният дух, преминал своето развитие в трите Царства на Природата: минерално, растително и животинско, е активирал трите Нисши Принципа на съществуване на биохимичния организъм, превръщайки се във фокус на съзнанието на елементалното, чувственото (тънкото) и менталното тела на човека, а всички заедно – в проводник на неговата активност, Външното Съзнание (личността).
До този момент нашият ум е отъждествявал себе си с всичката цялосност, наречена Човек. Той се явява механизъм, инструмент на активността на Духа, но на този еволюционен етап не може да осъзнае себе си като такъв, поради недостатъчност на своето развитие. Умът не може да види всичката истинна цялостност, част от която се явява, заради недостатъчната си осъзнатост и пробуденост. Той, както преди, счита себе си за единствен владетел на индивидуалността. Той дори не може да допусне мисъл за това, че като отделна единица просто не съществува. Той е пленен от идеята за своята отделеност от света и именно тази идея поражда егото и егоизма, по-точно самата тази хиперподхранвана мисъл за отделеност е егото. Егото се е родило неслучайно. Нашият теменен дял на мозъка обработва данните, постъпващи от органите на чувствата толкова бързо и синхронно, че се създава усещането за съществуване на отделно същество, „Аз“, който усеща всичко това. Точно така, както се създава илюзията за „живи“ персонажи върху кинолентата, когато отделните кадри се сменят с такава скорост, която създава впечатление за „живи хора“. Хиперактивната част на мозъка обработва данни и прави изводи толкова бързо, че органите на възприятието не успяват да изживеят своя чувствен опит. Той (опитът) през цялото време се прекъсва от заключенията на ума по този повод, затова ние не успяваме да прочувстваме и преживеем това, с което се сблъскваме. Скоростта на мисълта превишава с много скоростта, с която нашите органи на възприятието и тялото на чувствата могат да усещат и чувстват. Умът стремително прихваща преживяването на усещанията, слагайки „етикети“: „това е вкусно“, „това е приятно“, „това е красиво“, „това е страшно“, „от това боли“ и т.н.
По-просто и по-бързо е да назовеш това, обличайки го в мисъл, отколкото да го прочувстваш. На всеки е позната например такава ситуацията: Излезли сте в гората, за да се поразходите и да се насладите на красотата и умиротворението. Виждате красива елха. Преди вашите чувства да успеят да реагират на това, в ума мълниеносно се произнася …“зелена елха“… и думата „зелена“ (или „елха“) тутакси зацепя за …“зелената кола на баща ми“… свързано със „зелена“ просто по асоциация и нямащо отношение към елхата. Вашата мисъл веднага прескача на колата, после на бащата, после на… И след секунда вие се оказвате далече от елхата, от гората и от този миг на пребиваване в гората. Мисълта хаотично препуска, скачайки от една тема на друга, като най-често темите са свързани единствено по асоциация.
В ума ни, като в голям компютър, всяко понятие има свой файл, от който излизат много пътечки – връзки с други файлове. В конкретния случай от понятието „зелена“ излизат пътечки към „зелена машина“, „зелена трева“, „зелена врата“ и т.н. И мисълта произволно скача към един от тези файлове или по отъпканите от тях пътечки към съпътстващи файлове. Действия на ума произволни и хаотични. Ние се оказваме във властта на процеса на „мисленето“ без всякаква цел. Не можем да се наслаждаваме на природата, защото се намираме не тук, а сме напълно завладени от скачането на мисълта. С усилие на волята се завръщаме в тази реалност, но веднага с отслабването на нашето внимание се включва автоматично празният ход на ума.
Ние още не можем да възприемаме ситуацията или обекта непосредствено, такива каквито са, защото сме претоварени от спомени и формирало се мнение, което надделява над нашето възприятие. Представете си: срещате приятел и искрената радост от срещата тутакси се прихваща от спомена и отминалото неприятно умозаключение за този човек, защото в предишната ви среща сте се спречкали.
Вашата памет и умозаключение ви диктуват хладно да се поздравите или да отминете. Вие сте във властта на миналото и вашите ментални построения. Вие не можете да възприемете човека такъв, какъвто той е в конкретния момент. Всичко тече, всичко се променя с всяко мигновение, няма и ден, а вашият приятел отдавна вече се е променил и е станал друг, но вие сте във властта на ума. Вие не можете да оцените настоящия момент адекватно, да видите този нов човек, който стои пред вас. Вие не позволявате да се прояви спонтанно чувството на радост от срещата, вие сте във властта на ума и спомените от миналото. Човекът не може да възприеме събитието непосредствено, на чисто, спомените и умозаключенията обагрят възприятието за това събитие в един или друг цвят. Получава се така, че човекът има работа с неистинско събитие или човек. Той има работа с менталното отражение за този човек или събитие. Пребиваваме в илюзия и взаимодействаме с отраженията в нея, а не с истинска реалност.
Освен това умът, контролирайки работата на тялото, е способен да предизвиква телесни усещания, които ние можем да объркаме с истинските чувства и емоции. Например вие посрещате на летището скъп за вас човек. Самолетът още не се е приземил и вие още не сте видели човека, но самата мисъл за срещата ви приповдига, кръвта ви се насища с хубава порция хормони, които се отделят в такива случаи, и вие усещате възбуда и някакво усещане подобно на радост. Умът е моделирал реакцията на тялото, изпреварвайки емоционалното тяло и се е „зарадвал по-рано“. Затова много често ни посещават съмнения: обичам ли истински този човек или само ми се струва, наистина ли се радвам за него или ми се струва и т.н.
Ние нямаме възможност реално да преживеем живота заради тоталната окупация от ума на всички жизнени пространства на човека. Ако ние се освободим от този тотален контрол, то бихме усещали само радост и блаженство, тъй като в природата на всяко усещане е заложено блаженството, като базово проявление на Живота. Умът не е способен да чувства, но е уверен в обратното. Той може единствено да описва чувствата и може да прави това виртуозно, но да чувства и да усеща той не може. Но много иска. Неговата истинска природа е да получава и преработва информация. Затова, „прихващайки“ чувство, той бързо се разочарова от него и се стреми към получаване на ново. Тъй като неговата същност е получаване и преработване, то той се стреми все повече и повече да получи това, което не може да смели и да усвои, защото „той“ и „чувството“ се намират в различни формати. Затова каквито и да са преживяванията, даже най-приятните, в ситуация на прихващане от ума водят до разочарование, пресищане, неудовлетвореност и търсене на нови впечатления. Суета, безпокойство, поглъщане на все нова и нова информация и впечатления, неудовлетвореност и постоянно движение, разделение – ето признаците за прихващане от ума.
Заслепеният от егоизъм ум е неспособен да види и оцени реалното положение на нещата. Най-важната функция на ума се състои в изясняване природата на „Аз“. Егото се ражда тогава, когато на ума не се отдава да разпознае своето истинско „Аз“ – чистото съзнание, и когато ние по погрешка го приемаме за тяло, чувства, мисли. Заблуждението, в което умът изпада, внася в разума последващо изкривяване, което по пътя на рационалността подкрепя тази грешка. Егото поставя ума в своя услуга. Мисълформата на егото има свое съзнание и диктува поведението на човека, прави неговите мотиви користни и неправилни, в своя полза, дори ако поведението изглежда за благо. Аз твърдя, че нито една, дори най-благородна такава постъпка, не може да бъде безкористна, тъй като нейна основа се явява егото.
Егото управлява ума. Представете си ситуацията: вие сте тръгнали към гората и сте взели със себе си своето дете и това на съседите. Вие знаете, че в гората по това време се срещат змии и сте взели една инжекция с противоотрова. Но се случва това, което вие изобщо не сте очаквали. И двете деца са ухапани от змия. На кое от тях ще направите инжекцията? Как да постъпите? Опитайте да си представите себе си в тази ситуация и сами отговорете на този въпрос. Без да бързате разгледайте всички възможности. Коя от тях ще бъде благородна и неегоистична! Намерихте ли такава? Нито един отговор. Всеки изход, дори струващият ви се най-благороден, ще бъде продиктуван от егото!