• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Кабала

inka

Светлоносец
Според Кабала, човешката съдба е предопределена. Човешката личност може да я промени, като размести значенията на основополагащите елементи - сфери, букви и чисти числа. Това може да се осъществи както чрез мистично разместване на тези елементи, така и чрез житейското поведение, доколкото всяка активна промяна, според Кабала, води до промяна в съотношението на тези основни елементи.
Баал а-Сулам, “Кабала и философията”:
  Ако има някакво определение, позволяващо да разпознаеш и отделиш духовното от материалното, то такъв отговор може да даде само онзи, който веднъж е постигнал нещо духовно, и го е усетил – а такива са истинските кабалисти.

Материалният свят напълно е откъснат от духовния. Както ни обясняват кабалистите, всъщност материалният свят е илюзорен, и веднъж осъзнали се, ние ще видим, че съществуваме ”като в сън”. Този сън и нашето съществуване ни се струват като реалност, но нейната същност е мнима, въображаема.

Въпрос: Защо хората продължават да са настроени против кабала, защо е необходимо да скриваме откъде са нашите знания, за да ни чуят дори и малко?
Отговор: Кабала е противник на егоизма, а егоизмът е цялата наша природа.
Кабала, за разлика от религиите, говори не за разделение на народите, а за тяхното обединение, всички заедно в едно цяло, като ”възлюби другия както себе си”.
Кабала отрича всякаква мистика, нейна цел се явява разкритието на висшите сили, Твореца, за всеки в този живот. С това тя явно показва, че се явява единственото знание, което е основано на висшата сила на Природата, а не на нашите предположения. Дори днес самата наука се разкрива като догадка, в която всичко е условно.

Въпрос: Ще можем ли някога да докажем, че цялата материя на Вселената  е желание за получаване?
Отговор: Поговори с физиците и те ще ти кажат същото, само че с други думи. Има няколко фундаментални принципа, такива като Вторият закон на термодинамиката и няколко природни константи. Ако ”задълбаем” по-дълбоко, ще се сблъскаме с понятието маса. Зад масата стои енергия. А зад тази енергия… Тук научните познания се прекъсват.
Може да се каже, че зад енергията стои сила. Но каква е тази сила? Как да я опишем? Учените се опитват да напипат тези основи, и от техните изследвания можем да прекараме ”пунктир” към желанието за получаване – желанието, поддържащо своето съществувание на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.
Защото, дори ако говорим и за най-елементарното явление, говорим за неговата природа. Имаме предвид нещо, което иска да се задържи в своята форма на съществуване. Това всъщност е желанието за получаване – желанието да съществува. Без него нищо не би могло да възникне, дори за кратко време, за един миг – в тази изначалност дори времето още не съществува.
И така желанието предшества всичко останало. А по-нататък следват различните форми, с които то се облича.
Всички науки и учения ни разказват за това, което човек открива тук, в рамките на земната реалност. А от друга страна, науката кабала ни разказва не за нашето егоистично желание, присъщо на този свят, а за изначалното желание – за силата, която все още не е облечена в нищо.

Въпрос: Можем ли да я изследваме без науката кабала?
Отговор: Не. Извън науката кабала нямаме нужните инструменти. Не можем да изградим ускорител, който ще бомбардира желанието и ще регистрира неговите реакции. Тъй като то се намира по-дълбоко от микросвета, по-дълбоко от квантовите ефекти. И затова можем да работим с него само вътре в себе си, когато ти ставаш онази ”площадка”, където идва светлината. Тя удря по желанието, и от тяхната среща, от взаимодействието им, се раждат всевъзможните частици, по които откриваш отразената светлина, слизаща на много по-ниско стъпало и пробуждаща в теб нови решимот.
Елементарната схема в науката кабала изглежда по следния начин: екранът започва да се издига от табур, на следващото стъпало става ударно взаимодействие, и отразената светлина се спуска надолу от стъпало на стъпало, преодолявайки спада на енергията в предходното състояние. От там тя ”избива” тагин (”коронките” над буквите), и в резултат на различните енергии довежда до разлика в честотите, до разлика в свойствата. Това ти помага, сравнявайки, да различаваш детайлите и да сглобяваш общата картина.
Така малкото дете опитва всичко на вкус и се запознава със света, тъй като за сега вкусовото усещане за него е ключово и най-надеждно. Също и в духовното „вкусовете” (таамим) се наричат първите светлини, проявяващи се в желанието. С тяхна помощ започваме да опознаваме случващото се.
И така, материалът на ”мишената”, в която попада светлината съм аз самият, моето желание за получаване. Подобно на учените, които бомбардират мишени с частици, повишавайки тяхната енергия, ние правим същото, само че не с вещество, а с материалното желание, издигайки се от стадий 4 към стадий 3, към стадий 2 и т.н.
Като следствие, все още можем да си говорим за нещо с физиците. От всичките научни дисциплини физиката е най-близка до науката кабала, ако става въпрос за конкретни явления и сили.


От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 14.03.2013




Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013



"Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…"

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013
 
Съобщение: Учените продължават опитите си, за да разберат дали нашата Вселена е само подобие на компютърна симулация, като във филма „Матрицата“. Съществува метод за изследване, който, по тяхно мнение, ще помогне да се разбере. Той се основава на създаването на модел, който фактически ще представлява такава програма за симулация. И чрез сравняване на някои от характеристиките на тази изкуствена програма с подобни характеристики в реалната Вселена, би могло да се определи дали сме продукт на програмни симулации. Ако е така, то струва ли си човечеството да търси начини за връзка със своите „създатели“? Да се фокусира ли върху намирането на други подобни  „симулации“ като нашата Вселена, “нашия свят”?

Забележка: Кабала разкрива програмата за създаване на нашия свят, ние трябва да я овладеем и променяйки себе си според нея, да разкрием създателят на тази програма – да разберем неговият замисъл, причини и цели. И тогава, след края на поправянето, т.е. пълното овладяване свойствата на създателя на програмата, да се развиваме извън „матрицата“ – в света на безкрайността, т.е. в неограничените възможности.
 
Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

Всяка наука има свой език. Но ако в науката ти обясняваш своето постижение (в същия свят) на същото ниво, на което постигаш, то чрез езика на кабала ти обясняваш това, което постигаш по отношение на корена. Това е разликата между обичайните науки и науката кабала.

Всяко явление, което изучаваш и постигаш в нашия свят ти записваш на същото ниво, на което го постигаш и го изследваш. А в кабала ти не постигаш самия материал, а постигаш неговата връзка с корена – това е главното!

Баал а-Сулам пише в статията „Науката кабала и нейната същност”: „…физиката е само едно частно знание, което се намира в един определен свят и тя е особена само по отношение на собствената си област и няма никаква друга наука, която да е включена в нея.

А в науката кабала не е така. Нейна основа е общото знание на всички нива: неживо, растително, животинско и говорящо, и всички техни частни проявления, които са включени в замисъла на Твореца, т.е. всички, съответстващи цели и затова всички науки в света, от най-малките до най-великите са включени в нея по чудесен начин”.

Връзката с корена – в това се състои особеността на кабала и затова тя може да включи в себе си всички останали науки. Ти можеш да обясниш свойствата на някоя материя в даден момент или връзката между явленията, но това не обяснява същността на нещата и явленията.

.

От урока по статията “Същност на науката кабала“, 14.02.2011
 
Въпрос: В книгата си “Основи на намерението“ Баал аСулам пише, че висшата душа (Нешама) се намира в мозъка, духът (Руах) в сърцето, а низшата душа (Нефеш) в черния дроб! Това как да го разбираме?!

Отговор: Кабалистите се ползват с думи от този свят, защото всичко, което съществува в него – се е разпространило от духовния свят.

Затова може с такива думи да се разказва за висшите сили, да им даваме тези имена. Какво да се направи, когато висшият свят няма собствен език – там има само сили. Може да се именуват както им е угодно, дори и да ги номерират. Но тези обозначения трябва да съответстват на това, за което се говори.

Затова кабалистите са намерили просто и много хубаво решение – те са взели названия от нашия свят и с тях са обозначили това, което има горе.

Те са влезли в духовния свят и са усетили силите, явленията и действията му – те живеят там! Те виждат духовния свят чрез този свят, все едно, че той е прозрачен. Зад всички предмети от този свят те виждат силите, които действат зад тях, зад всяка картина.

Все едно когато гледам през прозрачна чаша и виждам зад нея края на същата ос, на същия лъч на зрението – духовната сила. Зад всеки човек и всяко действие на този свят аз виждам силата, която ги движи, затова ми е толкова лесно ги съотнасям – за мен това е едно и също нещо!

Те се различават единствено за този, който ги разкрива – или той ги разкрива в 5-те си телесни сетивни органа, или в 5-те духовни.

Но това са едни и същи явления, защото нашия свят е въображаем, ние просто го възприемаме такъв в нашите усещания. А ако ти получиш допълнителни сетивни органи, виждаш случващото се като че на двата паралелни екрана.

И тогава за теб всичко е много лесно и никога не се объркваш. Ти разбираш какво е това “мозък“, “сърце“, “черен дроб“, и “ибур-еника-мохин“ (зародиш-отглеждане-възрастно състояние).

Всички думи, взети от този свят, ще са разбираеми за теб в духовния: какво значат “подеми“, “падения”, “сливания“, “наляво“, “надясно“. Всичко е толкова еднозначно, че по друг начин не може и да бъде.

Защото духовния свят се постига чрез материалния и се усеща чрез него, като негов корен. Той става все по-понятен и “осезаем“, но езикът ти вземаш изцяло от този свят, сякаш че го наслагваш отгоре върху прозрачна лента.

В теб е имало някакви материални образи, но сега вместо тях са останали само някакви названия, които ти пренасяш паралелно на следващия екран, в духовното, и там те прилягат на своите места.

Ти можеш да ги ползваш и никога да не се объркваш, и не ти е нужно да обясняваш това на другия. Защото и той вижда тази същата картина, също постигайки духовния свят чрез материалния, и разбирайки каква зрителна измама е това.

“Душа в мозъка“ – това означава, че в духовното кли, което се нарича “мозък“, се облича напълващата го светлина, която се нарича Нешама (душа). Няма нищо друго, освен светлина и желания.

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 25.11.2010
 
Зоар

Зоар, от староеврейски: „Книга на сиянието" ; основното произведение на Кабалата, което е възникнало през периода 1275-1293. Много вероятно е негов автор да е кабалистът Моисей Бен Шемтов де Леон (1250-1305). Зоар, който е написан на арамейски език, обхваща 2400 гъсто изписани страници. Има формата на мидраш: речи, монолози и диалози към петте книги Моисей, към Песента на песните и книгата Рут (Библия). Анализът на изворите показва, че Моисей де Леон е използвал съчинения, които са били написани най-късно в 1274. Но той не дава просто едно обобщение на кабалистически учения до това време, а на много места изразява симпатията си към едно направление на испанската Кабала, което се нарича „гностиците". Става дума за едно контра-направление на неоплатонизма, което отново извежда на преден план гностичните елементи. Аналогично на схемата на сефиротите кабалистически гностици развиват една йерархия на злото (несвещени сефироти).

Повече на:  NewAge.bg

 
Back
Top