B
BaDBluEeYeS
Гост
Самаел не беше случаен демон. Той бе син на Лилит и Луцифер. Принцът на мрака. Така го наричаха всички. Майка му го бе възпитала в силна омраза към човешкия род, от който тя самата произлизаше. Баща му цял живот го бе подготвял за Великата битка с ангелите. Но Самаел беше различен. В сърцето му се намираше една мъничка капчица Светлина. Тя не му даваше покой и често го изпълваше със съмнение. От къде се бе появила тя, той не знаеш, но силно желаеше да разбере.
Истината винаги е интересна, независимо каква е тя. Тук тя бе следната : за да поддържа баланса м/у доброто и злото Бог реши всеки път щом в Подземното царство се ражда демон, в Рая да се появява по един ангел. Както денят и нощта се допълват, така трябваше да бъде и при пратениците на мрака и светлината. Част от светлината на небесните вестители попадаше като мъничко зрънце в душите на падналите. Зрънце божествена ЛЮБОВ, която щеше да порастне един ден...
Когато Самаел се роди, горе в Небесното царство се появи и ангелската принцеса. Г-ца Синеока, която всички с много любов наричаха Синеочка. Бог реши тя да бъде отгледана като всички останали ангели, за да не се възгордее и да не се чувства различна от другите. В един момент тя самата забрави , че е принцеса.
Самаел и Синеочка растяха възпитавани в два коренно различни свята, неподозирайки един за друг. Бог обаче си знае работата и затова , когато Луцифер изпрати сина си на Земята да сее поквара и разруха; той изпрати г-ца Синеока при хората. Повери я на най-опитния ангел-хранител г-н Огнен и с едно леко намигане спомогна за първата среща на Принца и Принцесата.
Беше малко преди Св. Валентин, когато Самаел реши да се разходи из главната улица. Искаше да посее съмнение у няколко влюбени двойки - малко ревност , щипка гняв и доза безразличие. Най-изпитаната рецепта на майка му. Щеше да провали празника на най-малко десет души. Доволно потриваше ръце, когато застина на място. Видя я! Г-ца Синеока бе застанала пред сувенирния магазин и като малко дете се радваше на балоните с форма на сърце. Самаел се втренчи в отражението на витрината. Усмивката й веднага го плени. Нещо го жегна в сърцето. Седеше и не можеше да откъсне очи от нея. Беше прекрасна. Веднага разбра, че е ангел , но беше късно. В сърцето му се зараждаше едно непознато чувство, което го правеше толкова слаб. Преглътна шумно и продължи да я зяпа. В този момент тя се обърна рязко и погледите им се срещнаха. За миг той потъна в очите й, сега отражението във витрината му се струваше бледо копие на това, което вижда. Сърцето му блъскаше лудо в гърдите и мъничкото семенце Светлина в душата му, започна да пропуква мрака и да си проправя път навън.
Г-ца Синеока се изчерви. "Колко е красив!" , помисли си тя и срамежливо сведе глава надолу. В нейното сърце се прокрадваше ново, непознато чувство и то я караше да се чувства крехка и ранима. Мина й през ума да го заговори, но не знаеше как. Тя също разбра , че той не е човек. Но демонското му излъчване не я изплаши, просто защото страхът бе непознато чувство за нея. "Просто ще му се усмихна и ще го изчакам търпеливо да ме заговори" .
Когато отново надигна главата си обаче демонът с прекрасните очи бе изчезнал. Синеочка го потърси в тълпата, но напразно от него нямаше и следа. "Дали ще те срещна отново някога?" помисли си тя и една лека въздишка се изтръгна от гърдите й.
Хиляди пеперуди нахлуха в стомаха й и през целият път към квартирата на г-н Огнен , не можа да мисли за друго освен за красивите му сини очи. С цвят точно като нейните...
Истината винаги е интересна, независимо каква е тя. Тук тя бе следната : за да поддържа баланса м/у доброто и злото Бог реши всеки път щом в Подземното царство се ражда демон, в Рая да се появява по един ангел. Както денят и нощта се допълват, така трябваше да бъде и при пратениците на мрака и светлината. Част от светлината на небесните вестители попадаше като мъничко зрънце в душите на падналите. Зрънце божествена ЛЮБОВ, която щеше да порастне един ден...
Когато Самаел се роди, горе в Небесното царство се появи и ангелската принцеса. Г-ца Синеока, която всички с много любов наричаха Синеочка. Бог реши тя да бъде отгледана като всички останали ангели, за да не се възгордее и да не се чувства различна от другите. В един момент тя самата забрави , че е принцеса.
Самаел и Синеочка растяха възпитавани в два коренно различни свята, неподозирайки един за друг. Бог обаче си знае работата и затова , когато Луцифер изпрати сина си на Земята да сее поквара и разруха; той изпрати г-ца Синеока при хората. Повери я на най-опитния ангел-хранител г-н Огнен и с едно леко намигане спомогна за първата среща на Принца и Принцесата.
Беше малко преди Св. Валентин, когато Самаел реши да се разходи из главната улица. Искаше да посее съмнение у няколко влюбени двойки - малко ревност , щипка гняв и доза безразличие. Най-изпитаната рецепта на майка му. Щеше да провали празника на най-малко десет души. Доволно потриваше ръце, когато застина на място. Видя я! Г-ца Синеока бе застанала пред сувенирния магазин и като малко дете се радваше на балоните с форма на сърце. Самаел се втренчи в отражението на витрината. Усмивката й веднага го плени. Нещо го жегна в сърцето. Седеше и не можеше да откъсне очи от нея. Беше прекрасна. Веднага разбра, че е ангел , но беше късно. В сърцето му се зараждаше едно непознато чувство, което го правеше толкова слаб. Преглътна шумно и продължи да я зяпа. В този момент тя се обърна рязко и погледите им се срещнаха. За миг той потъна в очите й, сега отражението във витрината му се струваше бледо копие на това, което вижда. Сърцето му блъскаше лудо в гърдите и мъничкото семенце Светлина в душата му, започна да пропуква мрака и да си проправя път навън.
Г-ца Синеока се изчерви. "Колко е красив!" , помисли си тя и срамежливо сведе глава надолу. В нейното сърце се прокрадваше ново, непознато чувство и то я караше да се чувства крехка и ранима. Мина й през ума да го заговори, но не знаеше как. Тя също разбра , че той не е човек. Но демонското му излъчване не я изплаши, просто защото страхът бе непознато чувство за нея. "Просто ще му се усмихна и ще го изчакам търпеливо да ме заговори" .
Когато отново надигна главата си обаче демонът с прекрасните очи бе изчезнал. Синеочка го потърси в тълпата, но напразно от него нямаше и следа. "Дали ще те срещна отново някога?" помисли си тя и една лека въздишка се изтръгна от гърдите й.
Хиляди пеперуди нахлуха в стомаха й и през целият път към квартирата на г-н Огнен , не можа да мисли за друго освен за красивите му сини очи. С цвят точно като нейните...