М
Мортиша
Гост
Хо-Лун-Цюан
("Бокс на огнения дракон")
Създателят на Хо-Лун-Цюан ("Бокс на огнения дракон")
Според едно предание, принцеса Чан Пин, сестра на последния мински император Съй Цзун (И Цзун 1628 - 1644 г.), бягайки от манджурците, заедно с будисткия монах Гу Тинпин се укрили в един от манастирите на Ъмейшан. Двамата съумели да съединят даоските и будистки методи на психотренировка, дихателни упражнения (Ци-Гун и Дао-Ин) и манастирското У-Шу с бойните стилове на дворцовия елит. Така възниква един от първите кодифицирани стилове на Ъмей пай (Ъмейската школа).
Според друга легенда стилът на "Огнения дракон" бил разработен от един майстор на У-Шу, след като наблюдавал схватка между две големи маймуни в планините.
Майстор Лян Шоую от Съчуан (сега в Канада) твърди, че формата на "Огнения дракон" е разработена от двама даоски монаси - Шен Ден и Цин Су. Това е станало през Минската епоха.
Хо-Лун-Цюан е един от най-популярните стилове на Ъмей пай и става запазена марка на тази школа, която някои специалисти причисляват към южните стилове на У-Шу.
По времето на династия Цин (1644 - 1911 г.) един 80 годишен майстор от планините Ъмей приложил този стил с много голям успех срещу войниците от цинската армия и благодарение на това Хо-Лун-Цюан станал много популярен в Китай. Освен Хо-Лун-Цюан в системата на Ъмей пай съществуват още няколко драконови форми (таолу) или стилове известни като "Ъмейски дракон" (Ъмей-Лун-Цюан). Това са формата на "Зеления дракон" идваща от монаха Дан Чжен от пещерата Чунян (планината Цинчен); формата на "Въртящия се като смерч дракон" от Зеления дворец в Ченду; формата на "Черния дракон" създадена от свещеника Джи Шан от храма Фуху; форма на "Драконовия сливов цвят" създадена от монахинята У Мей и формата на "Златния дракон".
В края на ХVІІІ в. монахът Хуан Лин, постигнал тайните на У-Шу в будистката сангхя, започнал да преподава Ъмей пай в окръзите Жунчан и Лунчан в Съчуан. Негов наследник в изкуството станал мирянина Лю Цзяогу, който създава няколко религиозни училища, където като задължителен елемент се преподавало и У-Шу. Постепенно традицията на Ъмей пай се разпространила все повече в провинция Съчуан и на други места, обраствайки с легенди и въвеждайки нови стилове и методики.
Класическият автентичен стил, свързан с Хуан Лин се разделя на три големи части, на всяка от които съответства по едно таолу. В процеса на изучаването на първия комплекс се отработва техниката на удари с крака и придвижванията. Вторият комплекс дава акцент върху равновесието и тренира три нива на ездачната позиция (мабу), която тук се нарича съйпин ("четири равновесия"). Третият етап на тренировките съдържа таолу на "Огнения дракон" и постановката на ударите с ръце, а заключителният етап включва обучение в контактен двубой (Сан-Да).
Положенията на краката са лъжлива стъпка (сюй бу) и чаншан бу. Основните походки са: змиеобразна стъпка (цзи бу), гун бу, "заек", "совалка", "сливане на две" и т.н. Движенията на тялото са вълнообразни като при змия. При извеждането на силата ръцете се движат от хълбоците и ударът се нанася в 4 вида: гуан, дян, пан, и ти. Движенията са събрани, но разнообразни. Мекото побеждава твърдото; прибягвайки към сила се извършва стремителна атака и нанасяйки решаващ удар се чупят костите. Юмручните форми са подвижни и чевръсти с въртения наляво и дясно подобно на извиващ се дракон.
С Ъмей пай са свързани и няколко вида Ци-Гун, който е повлиял и на други стилове. Това са "Ци-Гун на Огнения дракон" (Хо-Луи-Гун) от школата на слънцето (Великия Ян); "Ци-Гун на тигровата стъпка" (Ху бу гун) и "Ци-Гун на 12-те стълба на школата Ъмей" (Ъмей цзун ши ър чжуан). Последният е оказал голямо влияние на стила Да-Чен-Цюан.
Стилът на Огнения дракон се базирал също на методи включващи "твърд" Ци-Гун за пределна концентрация на Ци в Дан-Тян. Изстрелването на сила (дзин) в този стил става за сметка на рязкото усукване или бързо завъртане на хълбоците и бедрата. Има специален раздел за използване силата на противника (чрез дърпане, бутане и подсечки); а основният способ за нанасяне на ударите е с пръсти (т.нар. "сочеща ръка" или "тайния меч" - събрани показалец и среден пръст) във виталните точки. Използвали се методите на Тиен-Сюъ (Дим-Мак).
Редки стилове на У-Шу от планината Ъмей
Д. Александров
http://www.taiji-bg.com
("Бокс на огнения дракон")
Създателят на Хо-Лун-Цюан ("Бокс на огнения дракон")
Според едно предание, принцеса Чан Пин, сестра на последния мински император Съй Цзун (И Цзун 1628 - 1644 г.), бягайки от манджурците, заедно с будисткия монах Гу Тинпин се укрили в един от манастирите на Ъмейшан. Двамата съумели да съединят даоските и будистки методи на психотренировка, дихателни упражнения (Ци-Гун и Дао-Ин) и манастирското У-Шу с бойните стилове на дворцовия елит. Така възниква един от първите кодифицирани стилове на Ъмей пай (Ъмейската школа).
Според друга легенда стилът на "Огнения дракон" бил разработен от един майстор на У-Шу, след като наблюдавал схватка между две големи маймуни в планините.
Майстор Лян Шоую от Съчуан (сега в Канада) твърди, че формата на "Огнения дракон" е разработена от двама даоски монаси - Шен Ден и Цин Су. Това е станало през Минската епоха.
Хо-Лун-Цюан е един от най-популярните стилове на Ъмей пай и става запазена марка на тази школа, която някои специалисти причисляват към южните стилове на У-Шу.
По времето на династия Цин (1644 - 1911 г.) един 80 годишен майстор от планините Ъмей приложил този стил с много голям успех срещу войниците от цинската армия и благодарение на това Хо-Лун-Цюан станал много популярен в Китай. Освен Хо-Лун-Цюан в системата на Ъмей пай съществуват още няколко драконови форми (таолу) или стилове известни като "Ъмейски дракон" (Ъмей-Лун-Цюан). Това са формата на "Зеления дракон" идваща от монаха Дан Чжен от пещерата Чунян (планината Цинчен); формата на "Въртящия се като смерч дракон" от Зеления дворец в Ченду; формата на "Черния дракон" създадена от свещеника Джи Шан от храма Фуху; форма на "Драконовия сливов цвят" създадена от монахинята У Мей и формата на "Златния дракон".
В края на ХVІІІ в. монахът Хуан Лин, постигнал тайните на У-Шу в будистката сангхя, започнал да преподава Ъмей пай в окръзите Жунчан и Лунчан в Съчуан. Негов наследник в изкуството станал мирянина Лю Цзяогу, който създава няколко религиозни училища, където като задължителен елемент се преподавало и У-Шу. Постепенно традицията на Ъмей пай се разпространила все повече в провинция Съчуан и на други места, обраствайки с легенди и въвеждайки нови стилове и методики.
Класическият автентичен стил, свързан с Хуан Лин се разделя на три големи части, на всяка от които съответства по едно таолу. В процеса на изучаването на първия комплекс се отработва техниката на удари с крака и придвижванията. Вторият комплекс дава акцент върху равновесието и тренира три нива на ездачната позиция (мабу), която тук се нарича съйпин ("четири равновесия"). Третият етап на тренировките съдържа таолу на "Огнения дракон" и постановката на ударите с ръце, а заключителният етап включва обучение в контактен двубой (Сан-Да).
Положенията на краката са лъжлива стъпка (сюй бу) и чаншан бу. Основните походки са: змиеобразна стъпка (цзи бу), гун бу, "заек", "совалка", "сливане на две" и т.н. Движенията на тялото са вълнообразни като при змия. При извеждането на силата ръцете се движат от хълбоците и ударът се нанася в 4 вида: гуан, дян, пан, и ти. Движенията са събрани, но разнообразни. Мекото побеждава твърдото; прибягвайки към сила се извършва стремителна атака и нанасяйки решаващ удар се чупят костите. Юмручните форми са подвижни и чевръсти с въртения наляво и дясно подобно на извиващ се дракон.
С Ъмей пай са свързани и няколко вида Ци-Гун, който е повлиял и на други стилове. Това са "Ци-Гун на Огнения дракон" (Хо-Луи-Гун) от школата на слънцето (Великия Ян); "Ци-Гун на тигровата стъпка" (Ху бу гун) и "Ци-Гун на 12-те стълба на школата Ъмей" (Ъмей цзун ши ър чжуан). Последният е оказал голямо влияние на стила Да-Чен-Цюан.
Стилът на Огнения дракон се базирал също на методи включващи "твърд" Ци-Гун за пределна концентрация на Ци в Дан-Тян. Изстрелването на сила (дзин) в този стил става за сметка на рязкото усукване или бързо завъртане на хълбоците и бедрата. Има специален раздел за използване силата на противника (чрез дърпане, бутане и подсечки); а основният способ за нанасяне на ударите е с пръсти (т.нар. "сочеща ръка" или "тайния меч" - събрани показалец и среден пръст) във виталните точки. Използвали се методите на Тиен-Сюъ (Дим-Мак).
Редки стилове на У-Шу от планината Ъмей
Д. Александров
http://www.taiji-bg.com