• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Кога и как се събудихте?

Primrose

Светлоносец
Как се случи при вас, кога и как разбрахте, че сме нещо повече от его-персоната ни в тяло, изведнъж от раз или като мен с множество побутвания и накрая шут :D?
При мен беше продължителен процес. Първото пробуждане беше, когато бях мисля 8ми-9ти клас с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". Направо ми отвори очите! След това взех да чета какво ли не, всякаква езотерична литература. Трупах много информация и теория, но нищо не прилагах, не го живеех това нещо, само го разбирах, че е така с главата си. После малко позаспах пак, там битови истории, брак, работа, повлече ме. 2011 имах второ събуждане, пак бях привлечена от езотериката, започнах да ходя на семинари, да чета сайтове, разни ченълинги и тн. Много се бях сдухала за 2012, викам си няма шанс да се подготвя за тоя преход. Голям смях. Всъщност обаче истинското ми пробуждане, не само на думи и теория, стана 2014, когато срещнах своя пламък-близнак. Е тогава нямаше нужда от книги и семинари, направо ми се изливаше отгоре с голямата баданарка... И най-накрая започнах да го живея, не само да чета за процесите, а да ги усещам в живота си. Та така, оттогава яко на въртележката и няма слизане :)
 
Много хубава тема!
При мен нещата се случиха някак си натурално - цял живот не можех да разбера света около мен, както и хората около мен и бях останал с впечатлението, че нещо не съм много наред, щом всички ми казват, че съм луд. Някак си разбиранията ми не се вписваха в Света.. не бях от този Свят.
А ми казваха, че съм ненормален най-вече защото бях наивно честен, казвах това което мисля,държах си на думата, а в същото време правих много глупости.. общо взето ако има някаква глупост която някой (млад) човек може да свърши, то аз съм вече съм я свършил, при това 3 пъти. В никакъв случай не мога да кажа, че съм бил безгрешен или перфектен.
При мен нещата се развиха около 2008ма година, когато бях на около 23-4 години.. може да се каже, че тогава интересът ми към Бог и духовността беше като някоя картина, на която са нарисувани планина и Пътник който ходи към планината. Като асоциацията е, че планината е духа, а аз съм Пътникът.
Та в моят случай като Пътник освен, че не се интересувах тотално от планината, аз гледах и тичах в обратната й посока. Всичко това се промени, когато една моя братовчедка ми каза "Ти да не си дете индиго?".
До тогава никога не бях чувал за децата индиго, и се поинтересувах.. започнах да чета информация в интернет - стана ми интересно. Купих си разни езотерични книги, гледах конспиративни филми.. и някак си нещата си дойдоха на мястото. После един ден случайно намерих един форум на "децата индиго" indigota.com, в който открих много прекрасни хора, както и много хора, които бяха точно обратното на прекрасни.
Няма да изпадам в подробности, но в следствие на някои "паранормални" случки в онзи ми период се затвърди вярата ми на 100%, че Духовният свят съществува.
В този си период срещнах и моята най-добра приятелка, която бих нарекъл моят ПБ.

След онази фраза "Ти да не си дете индиго?" мога да кажа, че спечелих много и с времето целият ми мироглед се промени из основи. Както и "загубих" много - загубих всичките си стари познати и "приятели", които започнаха да ме мислят за тотално откачил, като им разправях разните истории за аури, четене на мисли и прочее. Но това е нормално за всеки който прохожда към новото си съзнание. Не бих казал, че периодът ми на духовно израстване/събуждане беше лесен, но за сметка на това си струваше всяка една сълза. Не че много съм израстнал де, ама колкото - толкова.
 
Редактирано:
Много хубава тема!
При мен нещата се случиха някак си натурално - цял живот не можех да разбера света около мен, както и хората около мен и бях останал с впечатлението, че нещо не съм много наред, щом всички ми казват, че съм луд. Някак си разбиранията ми не се вписваха в Света.. не бях от този Свят.
А ми казваха, че съм ненормален най-вече защото бях наивно честен, държах си на думата, а в същото време правих много глупости.. общо взето ако има някаква глупост която някой (млад) човек може да свърши, то аз съм вече съм я направил.
При мен нещата се развиха около 2008ма година, когато бях на около 23-4 години.. може да се каже, че тогава интересът ми към Бог и духовността беше като някоя картина, на която са нарисувани планина и Пътник който ходи към планината. Като асоциацията е, че планината е духа, а аз съм Пътникът.
Та в моят случай като Пътник освен, че не се интересувах тотално от планината, аз гледах и тичах в обратната й посока. Всичко това се промени, когато една моя братовчедка ми каза "Ти да не си дете индиго?".
До тогава никога не бях чувал за децата индиго, и се поинтересувах.. започнах да чета информация в интернет - стана ми интересно. Купих си разни езотерични книги, гледах конспиративни филми.. и някак си нещата си дойдоха на мястото. После един ден случайно намерих един форум на "децата индиго" indigota.com, в който открих много прекрасни хора, както и много хора, които бяха точно обратното на прекрасни.
Няма да изпадам в подробности, но в следствие на някои "паранормални" случки в онзи ми период се затвърди вярата ми на 100%, че Духовният свят съществува.
В този си период срещнах и моята най-добра приятелка, която бих нарекъл моят ПБ.

След онази фраза "Ти да не си дете индиго?" мога да кажа, че спечелих много и с времето целият ми мироглед се промени из основи. Както и "загубих" много - загубих всичките си стари познати и "приятели", които започнаха да ме мислят за тотално откачил, като им разправях разните истории за аури, четене на мисли и прочее. Но това е нормално за всеки който прохожда към новото си съзнание. Не бих казал, че периодът ми на духовно израстване/събуждане беше лесен, но за сметка на това си струваше всяка една сълза. Не че много съм израстнал де, ама колкото - толкова.
Еха, имаш талант да пишеш! Точно така съм се чувствала и аз. Не пасвах, чувствах се неразбрана. В пубертета много страдах заради това. Сега разбирам толкова добре защо е било всичко.
И друго. В началото, за да се приобщим, се закачаме за дадени думички: индиго, работник на светлината, пламък-близнак, земен ангел, star seed (не знам как да го преведа). Но всъщност това са само начините вселената да ни привлече вниманието... И няма значение после какви точно сне, важното е да сме себе си.
 
В началото, за да се приобщим, се закачаме за дадени думички: индиго, работник на светлината, пламък-близнак, земен ангел, star seed (не знам как да го преведа). Но всъщност това са само начините вселената да ни привлече вниманието.
Не вселената, просто друго ниво на контрол и манипулация... Какво стана с всички тези силно "извисени" приказки? Наистина се оказаха просто приказки, шоу, което омръзна на хората за няколко години, и те си продължиха живота както си знаят...

Иначе, за да се "събудиш", не трябва да си заспивал, поне не дълбоко. Но да те приспят е целта на практически всички около теб, включително и тези които изброяваш. И тях някои друг ги води - книжки, вярвания, "гурута". Човек на първо място, трябва да може и иска сам да води сам себе си. И то в продължение на години и години. Трябва и готовност да приеме нещата такива каквито са, не такива каквито му се иска. Както и Власти пише, трябва и да имаш качества които те отделят от стадото и ти дават друга переспектива. За добро и лошо, тъй като подобни качества ти дават както опделена сила, така и слабост спрямо останалите. Истинското "пробуждане" изисква приемане и разбиране на дуалността/конфликтът кокто се поражда. Огромната част от хората искат да избягат от този конфликт, и да продължат да спят. Такава е човешката природа. Да си буден, значи да го приемеш, да го живееш, и да видиш къде ще те заведе.
 
Не вселената, просто друго ниво на контрол и манипулация... Какво стана с всички тези силно "извисени" приказки? Наистина се оказаха просто приказки, шоу, което омръзна на хората за няколко години, и те си продължиха живота както си знаят...

Иначе, за да се "събудиш", не трябва да си заспивал, поне не дълбоко. Но да те приспят е целта на практически всички около теб, включително и тези които изброяваш. И тях някои друг ги води - книжки, вярвания, "гурута". Човек на първо място, трябва да може и иска сам да води сам себе си. И то в продължение на години и години. Трябва и готовност да приеме нещата такива каквито са, не такива каквито му се иска. Както и Власти пише, трябва и да имаш качества които те отделят от стадото и ти дават друга переспектива. За добро и лошо, тъй като подобни качества ти дават както опделена сила, така и слабост спрямо останалите. Истинското "пробуждане" изисква приемане и разбиране на дуалността/конфликтът кокто се поражда. Огромната част от хората искат да избягат от този конфликт, и да продължат да спят. Такава е човешката природа. Да си буден, значи да го приемеш, да го живееш, и да видиш къде ще те заведе.
Супер коментар, даже си мислех да повдигна отделна тема. Напълно съм съгласна!
Всъщност има няколко нива на събуждане, абсолютно. Първото ниво е ментално, научаваш някаква информация (примерно за духовната природа на нещата) и се "събуждаш" ментално. И влизаш в това ниво с конспирациите, гурутата, обещания за разни събития, дето с магическа пръчка ще направят земята рай и ти трябва само да чакаш "скоро" да се случат и да стоиш във висока вибрация. Там онези несъбудените, нисковибрационните, да го... Много хора циклят години в това. На мен ми трябваше около година може би, след като няколко обещани събития тип апокалипсис квантов преход от днес за утре не се случиха. Така че се наложи да се събудя от първото събуждане, защото то те вкарва в една пак илюзорна, макар и не толкова плътна реалност. И че преходът се случва вътре в мен, по моето си време, не чакам нищо да ме спаси и да се случи отвън, та да ми оправи бъкиите.
Истинското събуждане е когато разбереш кой си и че всъщност просто си, кой няма значение, когато се свържеш с т.нар. висш аз или какъвто термин ни харесва. Тогава нямаш нужда от гурута учители да те вкарват в пътя, защото се осъзнаваш като творец на този път. И дори да решиш да заобикаляш, да се загубиш - пак е ок, защото това си избрал да преживееш. Осъзнаваш, че тъмните, сивите, рептилите и каквото още там бълват масово, че трябва да побеждаваме, са всъщност същото като теб и проектираш в тях собствената си сянка, екстериоризираш я. Че няма добро и зло, светло и тъмно, това са рамките на дуалното мислене, което сме избрали да усетим. Че всичко е и своята противоположност в едно и също време.
Тогава събуждането е не само в главата ти. Променя се всичко, тялото, персоналността, сваляш голяма част от маските, които даже не си осъзнавал, че носиш и колко ти тежат. Спираш да очакваш одобрение, съмишленици, да се бориш в името на светлата кауза, да организираш, да искаш да събудиш другите. Когато тогава, каквото такова.
 
Не вселената, просто друго ниво на контрол и манипулация... Какво стана с всички тези силно "извисени" приказки? Наистина се оказаха просто приказки, шоу, което омръзна на хората за няколко години, и те си продължиха живота както си знаят...
Много хубав и правдив коментар!
Аз лично по едно време доста отричах религиите, гурутата, пламъци близнаци, деца индиго и прочее термини, но с времето си дадох сметката, че реално те са полезни. Както и @Primrose казва - полезни до време. Защото в крайна сметка тези термини се явяват нещо като кукичка, на която един Търсещ човек да се закачи. Естествено ако не се откачи навреме отива в друга крайност, но идеята ми е, че поне дават шанс, който шанс не би го имало, ако тях ги нямаше :)
Коментарът ми е същият и за "приказките" най-вече покрай 2012 година, когато беше голямо очакване, голямо чудо за промяна. Но както и ти твърдиш в крайна сметка се оказа бошлав работа и Трудното си остана - човек да трябва да се оправя сам. Но има едно НО - покрай цялата тази "истерия" доста хора се заинтересуваха от темите за духовно израстване и подобни, разбира се повечето се отказаха на 2рият ден или пък станаха фанатици (не се откачиха от кукичката на която се закачиха). Според мен масово хората освен, че не сме се родили с потенциата да бъдем събудени, така и много тръгват по Пътят, но се отказват когато не видят резултати от днес за утре. Все пак консуматорското ни възпитание ни зарежда с очакването, че всичко трябва да стане веднага, а пък ако може даже на момента.
И понеже е тема за споделяне - в предното си мнение забравих да споделя за това как открих и осъзнах играта на дуалността - това стана след като бях насочен от един мой тогавашен приятел към Лао Тзъ "Тао Те Кинг" и след като го прочетох веднъж си казах "бре, бре" и някак си ми се отвори разбирането за цялата тази дуална игра на сътворението.

@Непознат на мен лично ако решиш да споделиш би ми било интересно кога и как се събуди?
 
Много хубав и правдив коментар!
Аз лично по едно време доста отричах религиите, гурутата, пламъци близнаци, деца индиго и прочее термини, но с времето си дадох сметката, че реално те са полезни. Както и @Primrose казва - полезни до време. Защото в крайна сметка тези термини се явяват нещо като кукичка, на която един Търсещ човек да се закачи. Естествено ако не се откачи навреме отива в друга крайност, но идеята ми е, че поне дават шанс, който шанс не би го имало, ако тях ги нямаше :)
Коментарът ми е същият и за "приказките" най-вече покрай 2012 година, когато беше голямо очакване, голямо чудо за промяна. Но както и ти твърдиш в крайна сметка се оказа бошлав работа и Трудното си остана - човек да трябва да се оправя сам. Но има едно НО - покрай цялата тази "истерия" доста хора се заинтересуваха от темите за духовно израстване и подобни, разбира се повечето се отказаха на 2рият ден или пък станаха фанатици (не се откачиха от кукичката на която се закачиха).
Според мен масово хората освен, че не сме се родили с потенциата да бъдем събудени, така и много тръгват по Пътят, но се отказват когато не видят резултати от днес за утре. Все пак консуматорското ни възпитание ни зарежда с очакването, че всичко трябва да стане веднага, а пък ако може даже на момента. Духовното израстване/събуждане има цена(усилия), която не всеки е готов да плати.
И понеже е тема за споделяне - в предното си мнение забравих да споделя за това как открих и осъзнах играта на дуалността - това стана след като бях насочен от един мой тогавашен приятел към Лао Тзъ "Тао Те Кинг" и след като го прочетох веднъж си казах "бре, бре" и някак си ми се отвори разбирането за цялата тази дуална игра на сътворението.

@Непознат на мен лично ако решиш да споделиш би ми било интересно кога и как се събуди?
Да, точно очакванията са големият препъни-камък 😉.
 
Моето мнение е, че съществува реинкарнация, и при това положение всеки идва тук с определена... идея... да го наречем. Желание да изживее нещо точно в тази реалност. Мотивите ни може да са най-различни. За повечето, обаче са силно тривиални, като това просто да изживеят това да бъдат физически човек. Такива са повечето, и те няма как да се "събудят", защото желанието им е да бъдат просто хора и видят какво е. Може и за тях подобна манипулация да е полезна, за да излезят малко от цикъла - ям - работя - спя... Не знам. Това което знам е, че подобни хора ще избягат в ужас, ако наистина усетят, че отиват към някакво събуждане. Те са хора на релси ако мога така да се изразя.

Другите, които имат по-специфична идея, се опитват да реализират нещо. Нещо в което влагат наистина себе си, за разлика от другите. И това създава "събуждането" за което говорите. За да се осъществи подобно нещо, трябва да се образува някакъв вид трансцедентална връзка с "духа". Той проектира това желание да реализира "нещото" във физическият живот, което идва отвън, не е физическо само по себе си. Т.е. - трябва да се родиш с него. Затова тези неща са толкова лични. Никой друг не може да ти каже защо си поискал този живот. Ултимативно, мнението ми е че подобни желания са продиктувани от незавършеност и неразбиране на нещо. Наистина има множество "етапи" на "чистене" докато "духът" успее да се отдели от влечението към физическото. И те всички са крайно лични.

Ако аз трябва да се върна към вероятно първият етап - това беше идеята, че хората не живеят в синхрон с прородата, което се отразява на планетата, но и на тях самите. В крайна сметка тялото ти е част от тази природа. Да не разбираш едното, значи да не разбираш и другото. Разделението на външно/вътрешно е капан в който повечето попадат. А това ти е базата да се гради всичко останало. Още от малък се скарах с майка си, че пуши. Също се карах с тези наоколо, че си хвърлят боклуците навсякъде. Критикувах и хранителните им навици и че ядат боклуци. Това беше преди всички тези ню ейдж истории, преди интернет, беше комунизъм, ранна "демокрация". Т.е. идеята за мен беше, че ако искаме да съществуваме на тази планета, то поне трябва основите да са правилни, нещо за което всички можем да се съгласим. Като това да започнем с изхвърлянето на физическите токсини от живота си, ако искаме да оцелеем и постигнем нещо повече. И така, това беше началото, мислех, че можем да се съгласим за... нещо наистина елементарно. И колко погрешна се оказа тази моя идея... Майка ми пуши и до днес, а готвенето и не се е подобрило. Но пък обича да си купува скъпи продукти за "прочистване". Моето голямо заблуждение беше, че повечето хора, каквито и да са, все пак поставени пред изборът да се променят или самоунищожат, ще изберат промяната. Огромното мнозинство обаче избират самоунищожението. И това е избор който... дори да не заслужава уважение, е нещо което поне трябва да можеш да приемеш.

За мен, тази цивилизация ще се самоунищожи скоро (като много преди нея), така че е добре човек да побърза със "събуждането" :)...
 
Във всяко Начало е заложен и Края. И после идва Ново. Цикличност.
Някои му викат Самсара... Иначе мисълта е вярна, но повечето надали се замислят какво наистина значи. Като например в какъв свят ще живеят децата ви. Аз лично се радвам, че нямам такива...
 
Еха, имаш талант да пишеш! Точно така съм се чувствала и аз. Не пасвах, чувствах се неразбрана. В пубертета много страдах заради това. Сега разбирам толкова добре защо е било всичко.
И друго. В началото, за да се приобщим, се закачаме за дадени думички: индиго, работник на светлината, пламък-близнак, земен ангел, star seed (не знам как да го преведа). Но всъщност това са само начините вселената да ни привлече вниманието... И няма значение после какви точно сне, важното е да сме себе си.
И при мен отключваща роля изигра една фраза, която прочетох в книга и която преобърна целия ми мироглед, когато я приех за истина. А фразата е "Бог те обича!". След това последваха безброй книги и видеоклипове, които ме подготвяха за следващото стъпало, което дойде със смъртта на баща ми. По това време започнах да медитирам и от дъното на сърцето си пожелах да стана лечител, който да помага на хората. След време, когато вече съм била готова за това, ме откри учителката ми в системата Рейки. Станах лечителка и учителка. В един момент осъзнах, че хората, на които в действителност помагам са твърде малко, защото, за да е траен резултатът от лечението те трябва да открият причината за заболяванията си и да я премахнат. Малко са хората, които са готови да се самоанализират и имат волята да променят мирогледа и начина си на живот. За сбогуване с тази част от пътуването ми организирах безплатно обучение в системата Рейки и получих най-големия подарък в живота си - запознах се с ПБ. В резултат на общуването с него бях изцелена от дълбока травма, която съм носила през превъплъщенията си и дори не осъзнавах. Сега се оставям пътя да ме води към следващото стъпало. :)
 
Здравейте, моето събуждане беше доста продължително ако може да се каже. След като се разделих с бившата си от която имам дете, това беше края на 2016 г,започна битката с егото и дълбаене в тъмните кътчета на душата ми, минаха много моменти на самообвинения, обвинения, анализи и загуби , това продължи до 2020 г когато Сатурновото завръщане ме доизправи на крака и започна едно търсене на истината, смисъла, просветлението, жажда за знания в езотеричен план. Благодарен съм всеки ден на Бог,вярвам повече в себе си, гледам да мисля и постъпвам правилно и да вървя по пътя си.
 
Как се случи при вас, кога и как разбрахте, че сме нещо повече от его-персоната ни в тяло, изведнъж от раз или като мен с множество побутвания и накрая шут :D?
При мен беше продължителен процес. Първото пробуждане беше, когато бях мисля 8ми-9ти клас с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". Направо ми отвори очите! След това взех да чета какво ли не, всякаква езотерична литература. Трупах много информация и теория, но нищо не прилагах, не го живеех това нещо, само го разбирах, че е така с главата си. После малко позаспах пак, там битови истории, брак, работа, повлече ме. 2011 имах второ събуждане, пак бях привлечена от езотериката, започнах да ходя на семинари, да чета сайтове, разни ченълинги и тн. Много се бях сдухала за 2012, викам си няма шанс да се подготвя за тоя преход. Голям смях. Всъщност обаче истинското ми пробуждане, не само на думи и теория, стана 2014, когато срещнах своя пламък-близнак. Е тогава нямаше нужда от книги и семинари, направо ми се изливаше отгоре с голямата баданарка... И най-накрая започнах да го живея, не само да чета за процесите, а да ги усещам в живота си. Та така, оттогава яко на въртележката и няма слизане :)
Ето как се случи при мен: Отдавна чета и се интересувам от тези неща. Даже практикувам Йога (не постоянно), като усетя нужда. Един ден бях задрямал на дивана и нещо ми каза да се събудя. Отворих очи и усетих с цялото си тяло че съм се СЪБУДИЛ. За пръв път ВИДЯХ слънцето, дърветата, небето, тялото ми и обстановката в която живеех. Разбрах че досега не бях ги виждал. Усетих ги с всяка клетка на тялото. Знам че не изказвам и 1% от това което усетих, но това не мисля че е възможно да се изрази с думи. Трчбва човек да го изживее. В началото тези моменти бяха сравнително редки, но постепенно започнаха да се случват по-често. Помогнаха ми някои духовни учители (чрез четене), и сега съм почти 90% от времето ТУК и СЕГА. Знам че създавам "реалността" чрез насочване на вниманието и си правя каквато искам реалност. И това не е само в главата ми. И другите покрай мен го виждат. Не им го обяснявам, защото само ще ме сметнат за луд. Помагам им да намерят себе си без да им говоря за това. Рамана Махараши ме научи на това. Дълбок поклон на всички духовни учители.
 
Back
Top