Всички са слушали за Кармата и мнозина знаят, че това е нещо, свързано с деяния в минали животи, нещо, което определя настоящият ни живот, нашите задачи, планове, черти на характера, привързаности, фобии. Обаче как действа тя знаят само малцина, дори между тези, на които по характера на своята дейност се налага да се сблъскват с това понятия.
Още повече въпроси се появиха, когато „тръгна слухът, че Кармата е отменена“. Както обикновено, най-голям резонанс това предизвика у тези, които професионално се занимават с Кармата, и не само защото тази информация ги лишава от препитание, но и защото самото понятие Карма бе доста смътно разбираемо за тях. Няма нищо чудно в това, просто хората, работещи с Кармата, са като хората, обслужвали асансьорите (някога ги е имало във всеки асансьор), които се отличавали от обикновения човек само по това, че много по-уверено натискали копчето за нужния етаж и знаели наизуст инструкцията за експлоатация на асансьора, обаче и те с усилие си представяли всички механизми, задвижващи асансьора, а за електричеството знаели не повече от пътниците. С времето тази професия стана излишна, времената се промениха… дойде време тези, които уверено са натискали копчето за „етажите“ на вашия живот да останат в историята. Сега вие можете да направите това сами, ако поискате.
Нека да се спрем малко на теорията, нямате нищо против, нали? Аз не обещавам, че тя ще бъде лесна, но обещавам, че ще бъде точна.
Представете си циферблата на часовник, деленията, които го разделят на часове – това са вашите животи, центъра на часовника – това е вашият Дух, часовата стрелка показва конкретното въплъщение, а стрелката за минутите – текущия живот. Представихте ли си го? Вашият Дух винаги е в центъра, в Сега, часовете са многомерни и на равнището на Духа няма стрелки, той побира в себе си ЦЯЛОТО пространство на вашите въплъщения. Стрелките са нужни на Съзнанието и Душата, за да се фиксират в конкретния момент и да направят процеса на опознаването на реалността постъпателен.
Всъщност, вие съществувате във всяка точка на циферблата, вашите енергии се съхраняват в миналото и се простират в бъдещето. Представете себе си като поток от енергия, да, не като конкретна личност с глава, крака и т.н., а като одушевен поток от енергия. Вие, като че ли сте размазани по целия циферблат, вашите енергии не са си отишли от животите, които сте завършили, те са останали там. Вие можете да се върнете във всеки един момент, във всяка точка и да изживеете всеки епизод отново, вие дори можете да го преиграете! Всичко е възможно.
Полюбувайте се на себе си, като безкрайна лента от енергия, която се лее от миналото в бъдещето и от бъдещето в миналото, затваряйки енергията в сложен и преливащ във всички цветове обръч. Вие можете да изпратите импулс в бъдещето и вашето минало също ще се промени, за да му съответства. Вие можете да промените своето минало и бъдещето ще открие пред вас съвсем други перспективи. Всичко е взаимно свързано, вие сякаш се намирате в средата на стрелките на компаса и ако се промени положението на червената част (миналото), автоматично се променя и положението на синята част (бъдещето), и обратно.
Сега нека се върнем към въпроса за Кармата. Какво е това и как да я възприемаме? Нека още веднъж да си представим себе си като поток, безкрайна лента, плъзгаща се по Света и преминаваща от живот в живот. За секунда си представете движението на потока на човека, като река, ето той се движи по едно от въплъщенията си: животът е радостен и прекрасен, сърцето пее, енергопотокът е изпълнен със Сила, Светлина, Любов. Вибрациите на потока са чисти и високи, той е лек и се движи по живота, съхранявайки своята цялостност, оставяйки в изминалите събития само лек шлейф на присъствие. И ето, че на хоризонта се появява проблемна ситуация, сгъстяват се облаци, човекът прави избор, който го отдалечава от радостта и го потапя в бездната на драмите и трагедиите. Енергиите на неговия поток спадат, стават по-плътни и вместо лек аромат на присъствие човекът оставя в този участък от живота голямо петно уплътнена енергия от Сила, Светлина и Любов в запечатан неизползван вид – тази енергия остава там, застинала, като бръмбар в кехлибар, част от него, част от неговата Душа, неговата Сила, част от неговото Аз, което се е заплело в жизнената ситуация и не може да излезе от там. Потокът продължава да тече нататък, но той вече не е така пълен, цветовете са потъмнели, радостта е угаснала, животът е престанал да искри.
Разбирате ли какво се случва? Животът в конкретното въплъщение е приключил, проблемът е останал неразрешен, част от човека е останала вплетена във възела от проблеми на отминалия живот. На човека му предстои отново да се въплъти, но в него вече няма толкова Сили, колкото е имал по-рано, неговият поток не носи толкова Светлина и Любов, а това означава, че неговият живот не може да бъде толкова пълен, както по-рано, в него той ще лети по-ниско.
А колкото по-ниско летиш, толкова повече изглеждат земните проблеми, толкова по-сложно се преодоляват препятствията, и това, което по-рано е било възможно да се преодолее с усмивка, се налага да бъде решавано с напрежение. Тази част от човека, която е останала в миналия живот, създава зона с повишено притегляне и той като от магнит е притеглян към нея. И тази зона се проявява в реалността на новия живот при сходен проблем, резониращ със ситуацията, която човекът не е успял да разреши преди. Между тях сякаш съществува мост, свързващ единия проблем с другия.
И ако човекът разреши ЧИСТО този проблем в текущия живот, той се решава и в миналия, и частта от човека, останала в миналото, се присъединява към него. Ако ситуацията е разрешена погрешно, то присъединяването ще бъде непълно, а ситуацията ще се повтори отново, за да може да се събере и останалото (ако човекът е чист и вътрешно свободен, той като живак слива своите части и ги интегрира моментално, а ако ли не, той ще бъде целият на „фибри“ докато те не се слеят с него).
Ако човекът не разрешава проблема, всичко си остава по старому, ако задълбочава проблема, той губи още части от себе си. Ако в този си живот, където полетът става все по-проблемно състояние, човекът започне да множи проблеми, сривайки се в ниските вибрации, той започва стремително да се размазва по живота, щедро оставяйки части от себе си разхвърляни тук и там, и в следващия живот това вече ще бъде сянка на човек. В периода между въплъщенията често може да има преиграване на някои моменти, за да събере той свои части, необходими за въплъщението, но ако тези части се окажат недостатъчни, човекът се оказва в т.нар. светове на „възмездието“ – плътни нискочестотни светове, където би могъл да възстанови части от себе си.
Това е базовата концепция за Кармата от гледна точка на енергиите. Надявам се, че е станала по-разбираема за вас. Именно енергийната концепция е най-точната и с нея ще бъде удобно да се работи в рамките на новите енергии.
Какво се е променило сега и как е възможно да се отмени Кармата, ако там са останали части от мен, които са ми нужни? Ако тя ме свързва с други членове на моето Семейство и кармична Група, на която аз бих могъл да помогна? – ще попитате вие и ще бъдете прави. Нека да разгледаме какво се случва сега с Кармата и вашите минали животи.
Още повече въпроси се появиха, когато „тръгна слухът, че Кармата е отменена“. Както обикновено, най-голям резонанс това предизвика у тези, които професионално се занимават с Кармата, и не само защото тази информация ги лишава от препитание, но и защото самото понятие Карма бе доста смътно разбираемо за тях. Няма нищо чудно в това, просто хората, работещи с Кармата, са като хората, обслужвали асансьорите (някога ги е имало във всеки асансьор), които се отличавали от обикновения човек само по това, че много по-уверено натискали копчето за нужния етаж и знаели наизуст инструкцията за експлоатация на асансьора, обаче и те с усилие си представяли всички механизми, задвижващи асансьора, а за електричеството знаели не повече от пътниците. С времето тази професия стана излишна, времената се промениха… дойде време тези, които уверено са натискали копчето за „етажите“ на вашия живот да останат в историята. Сега вие можете да направите това сами, ако поискате.
Нека да се спрем малко на теорията, нямате нищо против, нали? Аз не обещавам, че тя ще бъде лесна, но обещавам, че ще бъде точна.
Представете си циферблата на часовник, деленията, които го разделят на часове – това са вашите животи, центъра на часовника – това е вашият Дух, часовата стрелка показва конкретното въплъщение, а стрелката за минутите – текущия живот. Представихте ли си го? Вашият Дух винаги е в центъра, в Сега, часовете са многомерни и на равнището на Духа няма стрелки, той побира в себе си ЦЯЛОТО пространство на вашите въплъщения. Стрелките са нужни на Съзнанието и Душата, за да се фиксират в конкретния момент и да направят процеса на опознаването на реалността постъпателен.
Всъщност, вие съществувате във всяка точка на циферблата, вашите енергии се съхраняват в миналото и се простират в бъдещето. Представете себе си като поток от енергия, да, не като конкретна личност с глава, крака и т.н., а като одушевен поток от енергия. Вие, като че ли сте размазани по целия циферблат, вашите енергии не са си отишли от животите, които сте завършили, те са останали там. Вие можете да се върнете във всеки един момент, във всяка точка и да изживеете всеки епизод отново, вие дори можете да го преиграете! Всичко е възможно.
Полюбувайте се на себе си, като безкрайна лента от енергия, която се лее от миналото в бъдещето и от бъдещето в миналото, затваряйки енергията в сложен и преливащ във всички цветове обръч. Вие можете да изпратите импулс в бъдещето и вашето минало също ще се промени, за да му съответства. Вие можете да промените своето минало и бъдещето ще открие пред вас съвсем други перспективи. Всичко е взаимно свързано, вие сякаш се намирате в средата на стрелките на компаса и ако се промени положението на червената част (миналото), автоматично се променя и положението на синята част (бъдещето), и обратно.
Сега нека се върнем към въпроса за Кармата. Какво е това и как да я възприемаме? Нека още веднъж да си представим себе си като поток, безкрайна лента, плъзгаща се по Света и преминаваща от живот в живот. За секунда си представете движението на потока на човека, като река, ето той се движи по едно от въплъщенията си: животът е радостен и прекрасен, сърцето пее, енергопотокът е изпълнен със Сила, Светлина, Любов. Вибрациите на потока са чисти и високи, той е лек и се движи по живота, съхранявайки своята цялостност, оставяйки в изминалите събития само лек шлейф на присъствие. И ето, че на хоризонта се появява проблемна ситуация, сгъстяват се облаци, човекът прави избор, който го отдалечава от радостта и го потапя в бездната на драмите и трагедиите. Енергиите на неговия поток спадат, стават по-плътни и вместо лек аромат на присъствие човекът оставя в този участък от живота голямо петно уплътнена енергия от Сила, Светлина и Любов в запечатан неизползван вид – тази енергия остава там, застинала, като бръмбар в кехлибар, част от него, част от неговата Душа, неговата Сила, част от неговото Аз, което се е заплело в жизнената ситуация и не може да излезе от там. Потокът продължава да тече нататък, но той вече не е така пълен, цветовете са потъмнели, радостта е угаснала, животът е престанал да искри.
Разбирате ли какво се случва? Животът в конкретното въплъщение е приключил, проблемът е останал неразрешен, част от човека е останала вплетена във възела от проблеми на отминалия живот. На човека му предстои отново да се въплъти, но в него вече няма толкова Сили, колкото е имал по-рано, неговият поток не носи толкова Светлина и Любов, а това означава, че неговият живот не може да бъде толкова пълен, както по-рано, в него той ще лети по-ниско.
А колкото по-ниско летиш, толкова повече изглеждат земните проблеми, толкова по-сложно се преодоляват препятствията, и това, което по-рано е било възможно да се преодолее с усмивка, се налага да бъде решавано с напрежение. Тази част от човека, която е останала в миналия живот, създава зона с повишено притегляне и той като от магнит е притеглян към нея. И тази зона се проявява в реалността на новия живот при сходен проблем, резониращ със ситуацията, която човекът не е успял да разреши преди. Между тях сякаш съществува мост, свързващ единия проблем с другия.
И ако човекът разреши ЧИСТО този проблем в текущия живот, той се решава и в миналия, и частта от човека, останала в миналото, се присъединява към него. Ако ситуацията е разрешена погрешно, то присъединяването ще бъде непълно, а ситуацията ще се повтори отново, за да може да се събере и останалото (ако човекът е чист и вътрешно свободен, той като живак слива своите части и ги интегрира моментално, а ако ли не, той ще бъде целият на „фибри“ докато те не се слеят с него).
Ако човекът не разрешава проблема, всичко си остава по старому, ако задълбочава проблема, той губи още части от себе си. Ако в този си живот, където полетът става все по-проблемно състояние, човекът започне да множи проблеми, сривайки се в ниските вибрации, той започва стремително да се размазва по живота, щедро оставяйки части от себе си разхвърляни тук и там, и в следващия живот това вече ще бъде сянка на човек. В периода между въплъщенията често може да има преиграване на някои моменти, за да събере той свои части, необходими за въплъщението, но ако тези части се окажат недостатъчни, човекът се оказва в т.нар. светове на „възмездието“ – плътни нискочестотни светове, където би могъл да възстанови части от себе си.
Това е базовата концепция за Кармата от гледна точка на енергиите. Надявам се, че е станала по-разбираема за вас. Именно енергийната концепция е най-точната и с нея ще бъде удобно да се работи в рамките на новите енергии.
Какво се е променило сега и как е възможно да се отмени Кармата, ако там са останали части от мен, които са ми нужни? Ако тя ме свързва с други членове на моето Семейство и кармична Група, на която аз бих могъл да помогна? – ще попитате вие и ще бъдете прави. Нека да разгледаме какво се случва сега с Кармата и вашите минали животи.