М
Мортиша
Гост
Квантовата Теория и Реалността
В началото на 70-те години Евън Харис Уокър опитал да включи пси-феномените в рамките на квантовата механика. Теорията на Уокър свързва съзнанието със скритите променливи на квантовата теория. Той говори и за психодеформацията на материалните предмети в своята работа, особено за магнитоизмерващите тестове в СНИ с Инго Суан. Според думите му силата на ПК (Психокинеза: огъване на метални предмети) ефектите върху магнитометъра в СНИ, постигнати от Инго Суан, са в съответствие с теоретичните изчисления.
В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където
един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси
стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици...
Процесите и взаимодейтвията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно.
Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един видвъв един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в
такъв регион. Ето как вселената се оказва фундаментално обединена.
Основно уравнение във нерелативистката квантова физика е
това на Ервин Шрьодингер:
2 2
i h (p)Q /(p)t = - h /2m Delta Q + V(x,y,z) Q
задоволяваща следните нормални условия:
Интеграл 2
над цялото пространство |Q| dx dy dx = 1
където:
h = 6.63E-34 джаула /секунда / (2 pi)
pi = 3.14...
V(x,y,z) = Потенциалната енергия като функция с координати x, y and z
m = маса
t = време
(p) = частично производно на f
2
Q = Вълнова функция на частицата, където Q dx dy dz са
вероятностите тзи частица да бъде намерена във обема
дефиниран от dx dy dz за определен отрязък от време. Стойностите на Q сакомпоненти на
"вектора на състоянието".
Стойностите на Q са квантово механично определими и образуват компонентите на "вектора
на състоянието".Тези квантово механично определими състояния определят вероятностите на
различни резултати от други такива.Във класическата интерпретация на квантовата физика,
дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния докато
някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността.
Квантово механичните системи могат да преминават мигновенно от едно състояние в друго -
т.е. без някакви междинни преходи.
Квантовата Физика и Съзнанието
Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно,
за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим, реакции) и да запълни
празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм.
Тези вълни са взаимносвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във
широка, комплексна обединена квантовомеханична резонансна матрица, изпълваща целия
мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорнопривключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.
Обемът нервноклетъчно гориво (v') е било описано математически от Еван Харис Уолкър и съответствува на прага на съзнанието между бодрост и сън при хора и животни. За нормално действащо съзнание, трябва да бъде задоволено следното уравнение:
2/3
v' трябва да е по-голямо или равно на N /T
където:
N = Целия брой синапси в мозъка (за хората,
около 5E11)
T = Интервал на синаптично предаване-времето за предаване и разпространение на
енергията от един синапс на друг.
Тази теория описва съзнанието като асоциация от събития,възникващи в кой да е синапс
и свързани със всички останали синапси в мозъка и всичко това е свързано с предаването на информация. Това е частен случай на вълнова матрица, която действа в мозъка.
Квантовата Физика и Психокинезата
Според наблюдаваните случаи на проявление на феномена (който е в резонанс с мозъка на предизвикващия го), крайното състояние може да бъде предизвикано, понеже физическите
механизми във мозъка са част от вълновата матрица, описана от квантовата физика.
Информационното опериране в резонансите, детерминира проявлението на ефекта, дори и след времето на изтичане на резонанса, както и вероятностното разпределение на процеса, който се наблюдава. Според Еван Харис Уолкър, квантово механичната селекция на дадено състояние
може да бъде базирана на наблюдателя ако:
W tе >= -Log P(Qo-Qi) Q 2
където:
P(Qo-Qi) = Вероятността това състояние Qi да се прияви самостоятелно
W = Информационно обработващия обем във действие в мозъка
Q свързано е със селекцията на вектора на състоянието (bits/sec)
te = изтекло време
Q = цялостен вектор на състоянието
Qo = Начално физическо състояние на системата
Qi = състояние,което представя събитието-"паранормалната" мишена
Ефекта на съзнанието е извънредно малък при макроскопски системи, но може да стане
значителен, ако се проявява при квантово механически дефинирани и дивергентни системи,
където единична промяна може да се усили и разпространи през системата. Ефекта е
около 1E-17 градуса на ъгъла на придвижване на кубове, падащи по наклонена повърхност.
Промени в ъгъла на падане се наблюдават след всяко падане (около 50%) и картината
става съвсем ясна след няколко
повторения.
Резултатите от опитите успешно показаха различните премествания на кубове със
различна тежест.
Научни Теории
Идеите на Мистър Уолкър и изложените уравнения от него биха останали хипотези ако не бяха
експериментално проверени и да демонстрират разумна точност. Доказателствата
съответствуват на обикновените принципи за доказателство на научни теории и това прави уравненията на Уокър легитимни научни твърдения.
Нелокалните вълнови модели, лежащи в основата на реалността,материята и енергията, и
които градят нас и нашето обкръжение и благодарение на които можем да повлияем
реалността или да добиваме информация за нея чрез силата на ума. Тези модели са основната субстанция ма съзнанието,материята, енергията и психокинезата предсказанията и други
феномени, които едва сега започваме да откриваме.
Изводите от Квантовата Теория за Съзнанието
Промените, причинени от психическото въздействие не възникват от някакво енергино
въздействие а от нещо още по-ниско стоящо именно промяната на енергийните модели -
колапса на вектора на състоянието.[5].
Да добием информация за нещо по психически път или да променим събитие по такъв начин, съзнанието на въздейтвуващия трябва да влезе в резонанс със енергийната структура на целта. Колкото е по-дълбок този резпнанс, толкова по-голям ще е ефекта от въздействието.
Колкото повече различни варианти имаме дадено събитие да се случи, толкова по-дълбок
резонанс ще е нужен, но и резултата ще е по-драстичен. Малките начални промени
предизвикват по-големи промени в края. Това обяснява, защо има енергиен модел,
лежащ в основата дори на очевидно случайни, без връзка едно от друго събития. Ето
защо и успешно извършените магически актове често приличат на верига от уж щастливо
стекли се обстоятелства.
Спорадичната природа на пси феномена се обяснява със влиянието на външен наблюдател.
Ако наблюдателите на един и същи процес станат много, тогава въздействието се рзмива. Това налага пазенето на магическите операции в тайна.
Вече дори може да не се прави разлика между наблюдател и наблюдение, между съзнание и
физически свят. Двете образуват една структура, една реалност.
"Квантовата Физика,Съзнанието и Психокинезата-теория"
1970г.
Евън Харис Уокър
В началото на 70-те години Евън Харис Уокър опитал да включи пси-феномените в рамките на квантовата механика. Теорията на Уокър свързва съзнанието със скритите променливи на квантовата теория. Той говори и за психодеформацията на материалните предмети в своята работа, особено за магнитоизмерващите тестове в СНИ с Инго Суан. Според думите му силата на ПК (Психокинеза: огъване на метални предмети) ефектите върху магнитометъра в СНИ, постигнати от Инго Суан, са в съответствие с теоретичните изчисления.
В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където
един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси
стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици...
Процесите и взаимодейтвията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно.
Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един видвъв един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в
такъв регион. Ето как вселената се оказва фундаментално обединена.
Основно уравнение във нерелативистката квантова физика е
това на Ервин Шрьодингер:
2 2
i h (p)Q /(p)t = - h /2m Delta Q + V(x,y,z) Q
задоволяваща следните нормални условия:
Интеграл 2
над цялото пространство |Q| dx dy dx = 1
където:
h = 6.63E-34 джаула /секунда / (2 pi)
pi = 3.14...
V(x,y,z) = Потенциалната енергия като функция с координати x, y and z
m = маса
t = време
(p) = частично производно на f
2
Q = Вълнова функция на частицата, където Q dx dy dz са
вероятностите тзи частица да бъде намерена във обема
дефиниран от dx dy dz за определен отрязък от време. Стойностите на Q сакомпоненти на
"вектора на състоянието".
Стойностите на Q са квантово механично определими и образуват компонентите на "вектора
на състоянието".Тези квантово механично определими състояния определят вероятностите на
различни резултати от други такива.Във класическата интерпретация на квантовата физика,
дадена система съществува едновременно във всички възможни квантови състояния докато
някой външен наблюдател не отключи "колапс" на "вектора на състоянието" и така да редуцира неопределеността.
Квантово механичните системи могат да преминават мигновенно от едно състояние в друго -
т.е. без някакви междинни преходи.
Квантовата Физика и Съзнанието
Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно,
за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим, реакции) и да запълни
празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм.
Тези вълни са взаимносвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във
широка, комплексна обединена квантовомеханична резонансна матрица, изпълваща целия
мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорнопривключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.
Обемът нервноклетъчно гориво (v') е било описано математически от Еван Харис Уолкър и съответствува на прага на съзнанието между бодрост и сън при хора и животни. За нормално действащо съзнание, трябва да бъде задоволено следното уравнение:
2/3
v' трябва да е по-голямо или равно на N /T
където:
N = Целия брой синапси в мозъка (за хората,
около 5E11)
T = Интервал на синаптично предаване-времето за предаване и разпространение на
енергията от един синапс на друг.
Тази теория описва съзнанието като асоциация от събития,възникващи в кой да е синапс
и свързани със всички останали синапси в мозъка и всичко това е свързано с предаването на информация. Това е частен случай на вълнова матрица, която действа в мозъка.
Квантовата Физика и Психокинезата
Според наблюдаваните случаи на проявление на феномена (който е в резонанс с мозъка на предизвикващия го), крайното състояние може да бъде предизвикано, понеже физическите
механизми във мозъка са част от вълновата матрица, описана от квантовата физика.
Информационното опериране в резонансите, детерминира проявлението на ефекта, дори и след времето на изтичане на резонанса, както и вероятностното разпределение на процеса, който се наблюдава. Според Еван Харис Уолкър, квантово механичната селекция на дадено състояние
може да бъде базирана на наблюдателя ако:
W tе >= -Log P(Qo-Qi) Q 2
където:
P(Qo-Qi) = Вероятността това състояние Qi да се прияви самостоятелно
W = Информационно обработващия обем във действие в мозъка
Q свързано е със селекцията на вектора на състоянието (bits/sec)
te = изтекло време
Q = цялостен вектор на състоянието
Qo = Начално физическо състояние на системата
Qi = състояние,което представя събитието-"паранормалната" мишена
Ефекта на съзнанието е извънредно малък при макроскопски системи, но може да стане
значителен, ако се проявява при квантово механически дефинирани и дивергентни системи,
където единична промяна може да се усили и разпространи през системата. Ефекта е
около 1E-17 градуса на ъгъла на придвижване на кубове, падащи по наклонена повърхност.
Промени в ъгъла на падане се наблюдават след всяко падане (около 50%) и картината
става съвсем ясна след няколко
повторения.
Резултатите от опитите успешно показаха различните премествания на кубове със
различна тежест.
Научни Теории
Идеите на Мистър Уолкър и изложените уравнения от него биха останали хипотези ако не бяха
експериментално проверени и да демонстрират разумна точност. Доказателствата
съответствуват на обикновените принципи за доказателство на научни теории и това прави уравненията на Уокър легитимни научни твърдения.
Нелокалните вълнови модели, лежащи в основата на реалността,материята и енергията, и
които градят нас и нашето обкръжение и благодарение на които можем да повлияем
реалността или да добиваме информация за нея чрез силата на ума. Тези модели са основната субстанция ма съзнанието,материята, енергията и психокинезата предсказанията и други
феномени, които едва сега започваме да откриваме.
Изводите от Квантовата Теория за Съзнанието
Промените, причинени от психическото въздействие не възникват от някакво енергино
въздействие а от нещо още по-ниско стоящо именно промяната на енергийните модели -
колапса на вектора на състоянието.[5].
Да добием информация за нещо по психически път или да променим събитие по такъв начин, съзнанието на въздейтвуващия трябва да влезе в резонанс със енергийната структура на целта. Колкото е по-дълбок този резпнанс, толкова по-голям ще е ефекта от въздействието.
Колкото повече различни варианти имаме дадено събитие да се случи, толкова по-дълбок
резонанс ще е нужен, но и резултата ще е по-драстичен. Малките начални промени
предизвикват по-големи промени в края. Това обяснява, защо има енергиен модел,
лежащ в основата дори на очевидно случайни, без връзка едно от друго събития. Ето
защо и успешно извършените магически актове често приличат на верига от уж щастливо
стекли се обстоятелства.
Спорадичната природа на пси феномена се обяснява със влиянието на външен наблюдател.
Ако наблюдателите на един и същи процес станат много, тогава въздействието се рзмива. Това налага пазенето на магическите операции в тайна.
Вече дори може да не се прави разлика между наблюдател и наблюдение, между съзнание и
физически свят. Двете образуват една структура, една реалност.
"Квантовата Физика,Съзнанието и Психокинезата-теория"
1970г.
Евън Харис Уокър