Тези бели поля властват
над безбрежните пустини
тихо скърбящи под искриците на леда,
видели смъртта на всички епохи.
Ярко небе обгръща целия север
и сипе град върху вековни гори
и мълнии, които скриват звездите
и пламтят в океана, и тресат планините,
спират деня и бушуват в нощта.
Дълго така са облаците летели,
покрили севера надлъж и нашир.
И щом небесният пламък леда разтопи
вечната река своя път ще поеме.
Тези бели поля заслепяват нощта,
безмълвни гиганти от камък и лед.
Далечен вятър облаците прогонва
и скръбни песни в тишината шепти.
Небето морния пътник подвежда
към нежните ласки на бялата смърт.
Така проклинат ледените гиганти -
оттук никой няма веч да премине.
И щом мълниите горите изпепелят,
и щом вълните брега погребат,
тази земя завинаги ничия ще остане.
над безбрежните пустини
тихо скърбящи под искриците на леда,
видели смъртта на всички епохи.
Ярко небе обгръща целия север
и сипе град върху вековни гори
и мълнии, които скриват звездите
и пламтят в океана, и тресат планините,
спират деня и бушуват в нощта.
Дълго така са облаците летели,
покрили севера надлъж и нашир.
И щом небесният пламък леда разтопи
вечната река своя път ще поеме.
Тези бели поля заслепяват нощта,
безмълвни гиганти от камък и лед.
Далечен вятър облаците прогонва
и скръбни песни в тишината шепти.
Небето морния пътник подвежда
към нежните ласки на бялата смърт.
Така проклинат ледените гиганти -
оттук никой няма веч да премине.
И щом мълниите горите изпепелят,
и щом вълните брега погребат,
тази земя завинаги ничия ще остане.