• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Любовни притчи и приказки

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие, каква е тайната на щастието. Младежът вървял неуморно цели 40 дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Момчето очаквало да се срещне с някой свят човек, уединен в размисли някъде на спокойствие. А вместо това се озовал в огромна зала, в която царяло невиждано оживление. Непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака известно време, докато дойде неговият ред.

Когато най-после разказал каква е целта на неговото посещение, мъдрецът внимателно го изслушал, погладил брадата си и му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Затова предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът тръгнал по коридорите на двореца, изкачвал се и слизал по стълбите, като същевременно не откъсвал очи от лъжичката, която стискал в ръката си. След два часа се върнал отново при Мъдреца.

- Разходи ли се, синко? Разгледа ли наоколо? Видя ли прекрасните персийски килими в трапезарията? Наслади ли се на великолепната ми градина, която отне на най-добрия градинар цели 10 години, докато я оформи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми? А статуите и картините по стените разгледа ли?...

- Не! - отвърнал с наведена глава младежът. - През цялото време внимавах да не разлея капките олио...

- Тогава се върни и обиколи двореца отново, но този път разгледай всичко, запознай се с чудните неща, които са част от моя свят - казал мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

И момчето отново взело лъжичката и пак тръгнало да се разхожда из двореца. Но този път вниманието му било изцяло отдадено на всички произведения на изкуството, които висели по стените и красяли таваните. Видяло градините, близките планини, крехките цветя. Оценило изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнало при Мъдреца и му разказало подробно за всичко видяно.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Едва тогава младежът се сетил за лъжичката, която стискал и поглеждайки към нея, с ужас установил, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам, синко - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света около теб, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката...


- Какво е истинско? - попитал Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?

- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.

- А това боли ли? - попита Зайчето.

- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират. Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги... Завинаги!


И станало утро. Бог застанал пред своите дванадесет деца и сложил във всекиго семето на човешкия живот. Всяко от децата пристъпвало към Бог и получавало своя дар.

На Овена Бог дал първото семе, за да може да го посади.
-Всяко семе, което посадиш ще се умножава в ръката ти. Ти няма да виждаш как растат семената, защото посаденото от теб ще се умножава количествено. Ти ще бъдеш първия, който ще внесе в човешките умове Моята Идея. Ти няма да храниш идеята, нито ще я изследваш, тъй като твоята цел ще бъде да започнеш да пробуждаш човешките умове към осъзнаването на Моето Творение.

За добра работа Бог дарил Овена с чувство за Собствено Достойнство.

На Телеца Бог дал силата да вгражда в субстанцията на семето.
-Твоята работа е много важна и изисква търпение. Не трябва да изпитваш съмнение и да се уповаваш на другите. Използвай силата си мъдро.

На Близнака Бог дарил въпроси без отговор.
-Твоята цел е да дадеш на хората разбиране за това, което виждат около себе си. В търсене на отговорите, хората ще намерят дарът на Знанието.

На Рака Бог дарил силата да научи хората на емоции.
-Длъжен си да накараш хората да се смеят и да плачат, да се радват и да тъжат. Затова получаваш дара на Семейството.

Лъвът получил способността да показва на другите Божиите Творения в цялата им красота.
-Не забравяй, че тия творения не са твои, а Мои. Внимавай с гордостта! Ако забравиш чии са Творенията, хората ще те презират. Давам ти дара на Честта.

На Девата Бог дал работа, да изследва Божиите Творения.
-Чрез теб човек трябва да усъвършенства Моите Творения. Длъжен си да напомняш на човека за грешките му. Дарявам те с Чистотата на Мисленето.

На Везната Бог дал мисията на служенето.
-Човек трябва да помни своите отговорности в отношенията си с другите. Ти трябва да научиш хората да си сътрудничат. Давам ти дара на Любовта.

На Скорпиона бог дал сложна задача.
-Ти ще можеш да познаеш човешките умове, но не трябва да говориш за това, което си узнал. Ще чувстваш болка от това, което узнаваш. Ще научиш, че човекът е като животно. Ще се бориш с това животно с човешки инстинкти. Давам ти дара на Целта.

На Стрелеца Бог дал задачата да накара хората да се смеят.
-Ако хората не се смеят, те ще станат жестоки. Чрез смеха ти ще даваш на хората надежда, а чрез надеждата те ще се обърнат към мен. Дарявам те с Безграничното Изобилие.

Козирогът Бог натоварил със задачата да научи хората да се трудят.
-Всички усилия на човешкия труд ти ще усещаш на гърба си. Дарявам те с Отговорност.

На Водолея Бог дал идеята за бъдещето, за да не стои човека на едно място, а да може да види и други възможности.
-Ти ще бъдеш самотен, но аз ти давам дара на Свободата.

На Рибите Бог дал най-трудната задача.
-Вие ще трябва да събирате "печатите" на хората и да ми ги връщате обратно. Вие ще разбирате Мен, но човекът няма да ви разбира. Давам ви дара на Разбирането.

Децата си тръгнали. Ползвайки своите дарове, всеки смятал, че дареното на другите е по-добро. И Бог им позволил да ги разменят.
 
Отидох при мъдрец и го попитах:
-Какво е това любов?
-Нищо!-каза ми той.
-Но ... толкова много книги са написани: вечност, пишат едни, а други, че е само миг. Ту те пари като огън, ту се разтапя като сняг. Какво е това любов?
-Всичко това е човекът!
Тогава го погледнах в лицето:
-Как да те разбирам? Всичко или нищо?
Той се усмихна:
-Ти сам си отговори. Всичко или нищо, средно положение няма!


Казват, че Бог дава на всеки човек едно крило, за да могат хората да летят прегърнати ... Но често се случва единият да се умори да лети, да се умори да прегръща и тогава той разтваря своите обятия и другият полита към камъните долу, пада на земята ...
Тази девойка паднала. Боляло я, много я боляло ... Падайки тя наранила душата и сърцето си с парчетата от нейната мечта, която се разбила в земята на хиляди остри късчета. С тях наранила и крилото си. Повече не можела да лети, даже и прегърната с някого. Крилото и се влачело след нея по мръсния асфалт и тя се чувствала най-нещастния човек на света. Тогава при нея се спуснал ангел. Той и казал, че е дошъл да заличи раните и и носел две малки снежнобели крила. Сложил ги на раменете и, паснали идеално. Взел счупеното и крило и искал да си тръгне. Девойката го догонила:
-Но нали Бог дава на човек само едно крило?
-Едно ... - тихо казал ангелът.
-Но ... Ти ми даде две крила. Какво означава това?
-Как мислиш, какво става с човек, който е слаб и не може да удържи партньора си в небето?
-Не зная ... Навярно той продължава полета си.
-Но той също е имал само едно крило .
-Но когато аз падах, той не беше до мен, сигурно е останал в небето.
-А ако падаше редом с теб, какво би направила?
-Щях да го прегърна и да имаме отново две крила.
-За да не падне ли?-поинтересувал се ангелът.
-За да не падне-тихо отговорило момичето.
-Когато единият човек пуска другия под въздействие на своята слабост, страх или друга причина, ти вече знаеш, че пуснатият пада на земята.
-И това боли ... - едва чуто казало момичето.
-Заради счупеното крило?
-Не,-поклатила глава девойката-това, разбира се боли, но много по-болезнено е разбиването на мечтата.
-Да ... А този, който е пуснал другия е подхванат от Бог. Той го поема на ръце и тихо го спуска на земята. Човекът не изпитва нито болка, нито тъга, нито съжаление. Бог не му причинява вреда, само му отнема крилото.
-Но това е ужасно!
-Защо?
-Но този човек никога повече няма да може да полети.
-Но той си го е заслужил, причинил е болка на някой, който му се е доверил.
Девойката мълчаливо гледала в земята.
-Не му ли се сърдиш? Та той ти причини болка!-възкликнал ангелът.
-Не, не му се сърдя.
Ангелът я погледнал учудено.
-Просто го обичам, разбираш ли?-една сълза се спуснала по бузата и.-И не мога да му се сърдя.
Ангелът се усмихнал и казал:
-Бог дава на падналия две крила и две възможности. Човекът, имащ две крила може да срещне друг такъв човек и да лети с него, държейки го за ръка. А може да подари едното на този, от когото е било отнето.
Ангелът замълчал закратко и после допълнил:
-Ти не си длъжна да правиш избор сега. Имаш време за размисъл.
-А как ще разбера, че е дошъл момента да избирам?
-Ще разбереш, но запомни, ако решиш да дадеш едното си крило, отново може да се случи същото.
-А ако избера човека с крилата?
-Тогава никога няма да паднеш. Можеш да летиш и сама.
-Струва ми се, че тук има някаква уловка ...
-Ако избереш човека с крилата, можеш да го държиш само за ръка. Крилата биха ви пречили да се доближите плътно един до друг.
-Сега всичко е ясно-казала девойката и се усмихнала нежно.
Вече знаела какъв избор да направи, когато дойде време да избира.


В Рая имало два ангела. Единият винаги лежал на облак и почивал, а другият непрекъснато летял от Рая до Земята и обратно.
Един ден ангелът, който винаги почивал попитал другия:
-А ти защо непрекъснато летиш насам-натам?
-Аз пренасям посланията, които започват с "Помогни ми, Господи ! " А ти защо винаги почиваш?
-Аз трябва да пренасям посланията, които започват с "Благодаря ти, Господи!"


Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина
 
В едно бедно селце се родило момче. То прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно, също като останалите обитатели на това загиващо село, без идея какво да направи с живота си. Една прекрасна нощ младежът сънувал морето. Нито един от селяните никога не бил виждал морето, така че никой не можел да потвърди, че някъде по света съществува безгранична водна шир.

Когато младият човек казал, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички посочили с пръст надолу и го нарекли лунатик. Но той, въпреки всичко, тръгнал и се скитал дълго време, докато не се озовавал на кръстопът. Там избрал най-лекия път и след няколко дни достигал до село, чиито жители водели мирен и проспериращ живот. Когато той им казал, че се скита с надеждата да намери морето, те започнали да го убеждават, че е загуба на време и ще бъде по-добре да остане в това село и да живее щастливо като всички тях. В продължение на няколко години младежът живял в изобилие. Но една нощ той видял отново морето и си спомнил за неосъществената мечта. Младият мъж решил да напусне селото и отново да тръгне на път. Казал сбогом на всички и се върнал при кръстопътя. Този път поел в друга посока. Вървял дълго и накрая стигнал до големия град. Възхитен от многолюдието и разнообразието, решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето забравил за целта на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той отново видял в съня си морето и си помислил, че ако не изпълни младежката си мечта, напразно ще пропилее живота си. Затова се върнал на кръстопътя и избрал третия път, който го отвел в гората. На една поляна видял хижа, а пред нея не е твърде млада, но красива жена, която простирала пране. Тя го поканила да остане с нея, защото мъжът и отишъл на война и повече не се завърнал. Момъкът се съгласил. В продължение на много години те живели щастливо, отгледали децата си, но когато нашият герой остарял, отново видял морето в съня си. Оставил всичко, към което се привързал в продължение на много години и отново се върнал на кръстопътя. Поел по последния, най-труден път, стръмен и скалист. Придвижвал се трудно и започнал да се страхува, че скоро силите му ще се изчерпят. Оказвайки се в подножието на голяма планина, старецът решил да я изкачи с надеждата поне отдалеч да зърне морето от мечтите си. Няколко часа по-късно на края на силите си, той стигнал до върха на планината. Пред него се разкрила безкрайна шир: старецът видял първото разклонение на пътя и селото, където жителите водят проспериращ живот, както и големия град, и къщата на жената, с която прекарал много щастливи години. Далеч на хоризонта видял синьото и безгранично море. И преди да спре измъченото му сърце, мъжът със сълзи на съжаление забелязал, че всички пътища, по които вървял, завършвали до морето, но той не извървял докрай нито един от тях.


При старец дошъл младеж и го попитал:
-Защо сред роднини цари любов, взаимно разбиране и подкрепа само дотогава, докато не стане дума за пари?
-Погледни през прозореца,-казал старецът-какво виждаш там?
-Виждам улицата, хората, дърветата, кучетата ...
-Сега иди пред огледалото. Какво виждаш в него?
-Себе си.
-И в двата случая това е стъкло. Добавиш ли малко сребро, вече виждаш само себе си.


По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Младеж се гордеел с това, че има много приятели.
Един ден той срещнал любовта на живота си и решил да се ожени. С подготовката на тържеството се занимавал баща му, включително и с разпращането на поканите.
В деня на сватбата нито един от приятелите му не дошъл.
-Защо не си поканил приятелите ми?-сърдито попитал младоженецът баща си.
-Уведомих ги! Но писмата съдържаха молба за помощ, а не покана за сватба.


Един африкански крал имал приятел, който независимо от ситуацията, в която е попаднал, казвал:"Това е добре!"
Веднъж кралят бил на лов. Приятелят му зареждал оръжието и изглежда, че направил нещо погрешно. Когато кралят стрелял,изстрелът откъснал един от пръстите му. Приятелят както обикновено заявил:
-Това е добре!
-Не, това не е добре!-казал кралят и заповядал да затворят приятеля му в тъмницата.
Една година по-късно кралят отново бил на лов на място, което считал за безопасно,но бил заловен от канибали. Те завели пленника в селото си и започнали да приготвят клада, на която да го опекат. Когато го завързвали за стълба, забелязали, че му липсва един пръст. Техните суеверия не им позволявали да ядат хора с недъзи и това спасило живота на краля.
Първото нещо, което направил, когато се прибрал в двореца, било да освободи приятеля си от тъмницата. Разказал му за голямото премеждие, което преживял. Приятелят както обикновено заявил:
-Това е добре!
Кралят започнал да се извинява:
-Много съжалявам, че те вкарах в тъмницата! Това беше лошо от моя страна!
-Не, това също е добре. Ако не бях в тъмницата, щях да съм с теб на лов и канибалите да хванат и мен.



 
Мъж пътува в автобуса. Стои намръщен и си мисли:"Животът-гаден, жената-*****, хората-алчни копелета!" Зад гърба му стои ангел с бележник и записва:"Животът-гаден, жената-*****, хората-алчни копелета ... Колко странно - пак същото, но щом е поръчано, трябва да се изпълни!"


Хоген, китайски дзен-майстор, живеел в малък храм в едно село. Веднъж четирима странстващи монаси го помолили да им разреши да запалят огън в двора на храма, за да се сгреят.
Когато огънят бил разпален, той ги чул да водят спор за обективността и субективността. Присъединил се към тях и казал:
- Вижте този голям камък. Как мислите, той вътре или извън нашето съзнание се намира?
- От гледна точка на будизма всяка вещ е въплъщение на съзнанието. Така че, според мен, камъкът се намира вътре в съзнанието - отговорил един от монасите.
- Главата ти трябва да е доста тежка, - засмял се Хоген - щом слагаш такива големи камъни в съзнанието си.


В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи. Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове.


Ева отишла при Бог и му казала:
-Господи, имам проблем!
-Какъв е проблемът, Ева?
-Господи, знам че съм сътворена от Теб и ми е дадена тази прекрасна градина, всичките чудесни животни и тази уморителна змия, въпреки това съм нещастна!
-Господи, толкова съм самотна и ябълките ми омръзнаха до смърт!
-Добре, Ева, имам решение - ще ти направя мъж.
-Какво е това мъж, Господи?
-Това ще бъде порочно създание, с куп вредни навици. Ще бъде лъжлив, тщеславен, но по-силен и по-бърз от теб. Ще му харесва да ловува и убива. Ще изглежда глупаво във възбудено състояние, но тъй като се оплакваш, ще го направя такъв, че да може да удолетворява физическите ти нужди. Ще бъде малко тъповат и ще се увлича от детски забавления, като сбивания и игри с мечове. И понеже няма да е много умен, ще трябва да му помагаш, за да може да мисли правилно.
-Звучи забележително!-усмихнала се иронично Ева. - И ... къде е уловката, Господи?
-Ще го получиш при едно условие ...
-Какво е то, Господи?
-Както вече казах, той ще бъде горд, високомерен и самовлюбен ... Така че ще се наложи да го оставиш да вярва, че е бил създаден пръв!


Пастирът изкарал козите си на поляната. Там те се смесили с дивите кози. Вечерта прибрал в кошарата и своите, и дивите кози. На другия ден времето било лошо и той не извел животните на паша. Когато ги хранил, дал на собствените си кози съвсем малко , колкото да не умрат от глад. Дивите кози нахранил до насита, за да ги привърже към себе си.
Времето се оправило и той изкарал стадото на паша. Дивите кози хукнали към планината.
-Защо бягате от мен?-викнал той след тях.-Толкова добре се грижих за вас.
Една от тях се обърнала:
-Точно затова те напускаме. Ние дойдохме при теб вчера и ти се погрижи за нас по-добре отколкото за собствените си кози. Ако дойдат и други, ти ще предпочетеш тях пред нас.


ПО-ДОБРЕ ДА ТЕ ОБИЧАТ МАЛЦИНА, ОТКОЛКОТО ВСИЧКИ ДА ТЕ ИЗПОЛЗВАТ
На един кухненски плот живеели кафеварка и чайник. Стопанинът много обичал да пие чай, но по-често използвал кафеварката, защото всичките му приятели предпочитали кафе.
Кафеварката се перчела:
-Аз Го правя по много пъти на ден, а ти никому не си нужен, глупав чайник такъв!
Чайникът си мълчал и си вършел работата-кипвал един път на ден.
Минала година и кафеварката се счупила, защото прекалено често я използвали. Чайникът проживял още десет години, защото чай обичал само стопанинът.


Равин от сутрин до вечер бил обсаден от хора. Не му оставало време нито за четене, нито за съзерцание, нито за медитация. Един ден го осенила чудесна идея, сложил на двора табела: "Два въпроса-сто долара". Естествено, оттогава имал значително повече време.
Един ден при него дошъл богаташ и казал:
-Рави, не мислиш ли, че сто долара са прекалено много за два въпроса?
-Мисля! А какъв е вторият въпрос?


Събрали се няколко жаби и разговаряли.
-Колко жалко, че живеем в такова малко блато!-изквакала една от тях.-Виж, ако се преместим в съседното, там е значително по-добре.
-Чувала съм, че високо в планината има чудесно място- голямо езеро, чист въздух и никакви момчета-хулигани-замечтано изквакала втора.
-Много важно!-опонирала голяма жаба.-И без това не можете да се измъкнете оттук!Никога няма да стигнете дотам!
-Защо да не можем?-възмутила се мечтателката.-Ние, жабите можем всичко! Нали, приятели! Хайде да докажем на тази злонамерена жаба, че можем да покорим планината!
-Хайде! Хайде! Да се преместим в голямото, чисто езеро!-заквакал жабежкият хор.
На другата сутрин пътешественичките тръгнали на път. Всички, които останали в блатото, завикали в един глас:
-Къде отивате? Това е невъзможно! Никога няма да стигнете до голямото, чисто езеро! Най-добре е да стоиш в собственото си блато!
Но ентусиазираните жаби поели към планината. Вървели няколко дни. Пътят бил труден и те изнемогвали. Една по една силите ги напускали и те се отказвали от целта си и се връщали обратно. Само една жаба стигнала до голямото, чисто езеро. Заселила се в него и заживяла чудесно.
Защо точно тя стигнала до целта? Може би е била по-силна от другите?
Нищо подобно! Просто тя била глуха и не чула думата:"Невъзможно!"


Учениците разпалено обсъждали изречението на Лао Дзъ:"Този, който знае, не говори, а този, който говори, не знае." Когато пристигнал Учителят, те го попитали:
-Учителю, какво означават тези думи?
-Кой от вас знае, как ухае розата? - попитал ги той в отговор.
Всички знаели.
-Разкажете за това - предложил той.
Никой не казал нито дума.

Две жаби попаднали в една кофа с мляко. (shining_star) Едната се опитвала да се покатери по стената на кофата, но се плъзгала обратно, и така се удавила. Другата жаба цяла нощ махала с крака, и на сутринта била жива и здрава, върху бучка масло

Необикновено момче срещнало на поляната обикновено момиче.
-Коя си ти? - попитало момчето.
-Обикновено момиче.
-А аз съм необикновено момче - гордо заявило момченцето.
-И какво в теб е необикновеното? - заинтересувало се момиченцето.
-Всички ми казват, че съм необикновен и ще стигна далече.
-Далече ще стигнеш? А къде? И защо?
-Още не знам, но всички казват, че това е много важно.
-Искаш ли да поиграем на гоненица, ако не е необходимо да тръгваш за там веднага - предложило момиченцето.
-Хайде - зарадвало се необикновеното момче.
Момченцето се носело по поляната, опитвайки се да настигне момиченцето. Ръцете му практически докосвали леката рокля, когато момиченцето изведнъж прелетяло на другата страна на поляната.
-Така не е честно - намусило се необикновеното момче.
-Защо? - учудило се обикновеното момиче.
-Ти можеш да летиш, а аз - не. Така не е възможно да те хвана, а това е неправилно. Трябва само да тичаш.
-Защо трябва само да тичам, щом ми харесва да летя?
-Защото такива са правилата, трябва да играеш като всички.
-Толкова интересни неща казваш, ти наистина си необикновено момче. А защо не можеш да летиш?
-Не зная. Никой не умее, не умея и аз. Да идем да те запозная с децата и да поиграем всички заедно.
-А там може ли да се лети?
-Не, нали ти казах, че никой не умее.
-Прощавай, но аз ще полетя нататък. Аз съм само обикновено момиче и мога да правя само това, което ми харесва.

И момиченцето отлетяло.
Момченцето дълго гледало след него.
-Искам да съм обикновено момче - изведнъж силно извикало то.
И обикновеното момче полетяло след обикновеното момиче.

На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
-Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.

 
Той бил мек.
А за него казвали, че е остър ...
Той бил нежен.
А за него казвали, че е агресивен ...
Той бил малък.
Но за него казвали, че е дълъг ...

И само зъбите знаели, че на практика той е малък, мек и нежен.
Но от тяхното мнение никой не се интересувал ...


-И защо донесе тази кукла? - недоволно попитал бащата.
Майката въздъхнала:
-Той искаше.
-Що за глупости! Отглеждаме син. Войничета, рицари, ... някакви там супер-герои - разбирам. Но Барби?!
-Не се ядосвай. Това е просто детски интерес. Той ще се промени, трябва само малко да почакаме.
-Детските интереси формират характера на възрастния. Няма за какво да се провокира с глупости. Помня, на неговата възраст чупех мечове-играчки. Ден не можех да преживея без оръжие! Веднъж едва не си извадих окото с копие.
-Не мисля, че да си извадиш окото е достоен пример за подражание - помирително казала майката.
-Работата не е в очите! Детето ми трябва да се научи да отстоява себе си. Който не се научи да издържа на удар, няма да оцелее. С игра на кукли не се става победител.
-Престани да говориш гадости. Така разсъждаваш, все едно презираш сина ни.
-Аз?! ... Аз ...
Бащата млъкнал. След малко тихо добавил:
-Не си права. Аз го обичам и искам всичко да му е наред.
Майката отнесла остатъците от вечерята, върнала се и отбелязала с укор:
-Пак всичко си опушил.

Веднъж, докато Буда седял под едно дърво, при него дошъл велик философ. Буда вече бил много стар и земният му път бил близо до своя край.
Великият философ попитал Буда:
-Казахте ли всичко, което знаете?
Буда взел в ръка няколко сухи листа и попитал философа:
-Как мислите, колко листа има в ръката ми? Повече ли са от сухите листа в тази гора?
Цялата гора била пълна със сухи листа. Вятърът ги духал навсякъде и те създавали много шум и много музика. Философът погледнал и казал:
-Що за въпрос задавате? Как може да имате повече листа в ръката? Имате няколко, най-много - дузина, а в гората са милиони.
Тогава Буда обяснил:
-Това, което съм казал са листата в моята ръка. Това, което не съм казал са листата в тази гора.
Философът възкликнал:
-Тогава още един въпрос! Защо не сте казали всичко това?
-Защото няма да ви помогне. Даже да бях искал да кажа това, то не може да бъде казано. Трябва да го преживеете и тогава ще узнаете. То идва чрез преживяването, чрез съществуването.
Бащата се усмихнал гузно:
-Да, да, помня, саждите прояждат тавана. Ако искаш да направя ремонт, а?
-Не се подмазвай - майката седнала до него и сложила глава на рамото му.
Синът им, който се бил свил в ъгъла, въздъхнал с облекчение. Достигащият до него разговор сменил темата си.
Той бил мълчалив, неконтактен и свикнал да играе сам. Поровил в своите съкровища, извадил любимото си камъче, черно с пробляскващи златни жилки отвътре, и настанил на него Барби. Лактите и коленете на куклата не се сгъвали и затова кривоседящата кукла приличала на измъкнат от постелята паралитик.
Той легнал на земята, свил се на кълбо около Барби, като сложил муцунката си на предните лапи, а лапите на люспестата опашка. Свел очи към куклата.
-Моята принцеса! - прошепнало дракончето и щастливо се усмихнало.


Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. "Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден." Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.


Здравен инспектор видял в психиатрична клиника пациент, който бродел по кородира, все едно търсел нещо, и стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какъв е неговият проблем? - попитал той лекаря.
-Всичко е заради Лулу, жена му, която го е напуснала.
Продължавайки нататък инспекторът видял стая с меко тапицирани стени, в която пациентът биел главата си в стената и също стенел:"Лулу, Лулу!"
-Какво, Лулу е проблем и за този човек ли?
-Да, - отвърнал лекарят - в крайна сметка тя се омъжила за него.

В живота има два вида мъка - да не получиш това, към което се стремиш, и ... да го получиш.


На една малка-но-горда птичка дълго говорили (убеждавали, учили, натяквали, вменявали, плашили ...), че ако долети близо до слънцето, то ще настъпи нейният печален край.
Малката-но-горда птичка дълго се подчинявала на това убеждение, дълго-дълго летяла по маршрута север-юг, дотам и обратно, вила гнезда, ловила бръмбарчета и мътила яйца.
И веднъж на птичката и писнало. "Какъв е смисълът да летиш там, където всичко ти е известно? Какъв е смисълът да следваш маршрут, изведен и напълно предсказуем?"
И малката-но-горда птичка литнала към слънцето. Летяла все по-високо и по-високо ...
"Глупачка!"-крещяли след нея другите птици."Върни се! Не се отделяй от колектива!"
Ала малката-но-горда птичка продължила нагоре и нагоре, до самото слънце.
... На земята паднала шепа пепел.
И другите птици казали:"Така си и знаехме! Предупреждавахме тази самоуверена глупачка. Нека това бъде урок за всички останали!"
После, когато всички се разотишли-разлетели, от пепелта се възродил Прекрасният Феникс - чудна птица, наподобяваща самото слънце. И да живее му е предначертано вечно - да загива и да възкръсва от пепелта.
Но другите птици говорят, че Фениксът е само мит, а някои го почитат като свой Бог.


В началото той бил мъничък ветрец, който летял насам-натам и не се безпокоял за нищо, доколкото от всичко можел да отлети далече-далече. После, когато пораснал, разбрал, че ако лети дълго-дълго в една посока, в края на краищата ще се блъсне в Стена, зад която не може да премине. А след това, когато пораснал съвсем, се случило най-страшното. Стените, толкова далечни и незабележими в миналото, започнали да го притискат от всички страни и всичко, от което бягал, пораснало заедно с тях, а място, от където вече да отлети, нямало.
Той се мятал от Стена на Стена, удрял се в черния монолит, но Стените били непробиваеми.
И когато останал почти без сили, се спуснал ниско и бавно се понесъл над самата земя. Търсел нещо, което да го спаси. Намерил там само Пясък.
Пясък имало отдавна. Той лежал, понякога едва-едва се помръдвал, но не обичал да се движи. Колкото повече лежал, толкова повече ставал Камък. Той знаел и само затова понякога се движел. И тогава долетял Вятърът.
-Движение, - помислил Пясъкът - мразя да се движа, но ако не го правя, ще стана Камък.
Шепа пясък се издигнала над върха на хълма и се понесла заедно с Вятъра.
-Какво е това? - помислил си Вятърът. - Пречи ми да се движа, а ако не се движа, ще умра. Това не трябва да го има в мен ...
И песъчинките една след друга започнали да падат надолу, защото не те решавали накъде да се движат - те само летяли, подхванати от Вятъра и той решавал да ги носи ли или да ги захвърли. И песъчинките падали.
Но преди всичките да паднат, Вятърът достигнал до Стената и едва-едва се ударил в нея. На Стената се появила цепнатина. Стената поддала!
Подхващайки Пясък, Вятърът излетял, засилил се и се ударил в Стената. И още веднъж, и още ...
Скоро Вятърът пробил Стената и отлетял. Сега отново можел да лети, накъдето поиска.
Пясъкът останал да лежи, примесен в прахта, пред стената. Сега можел да лежи и да не се превърне в Камък.
И знаел също, че когато Вятърът порасне още, ще се натъкне на други, по-големи Стени. И тогава ще се върне. Ще се върне или ще умре.


Живял някога мъж, надарен от Всевишния. Той бил мъдър и хората го търсели за съвет. Веднъж го попитали:
-Кажи, кои са повече - живите или мъртвите? И също, кои са повече - мъжете или жените?
Мъдрецът отвърнал:
-Разбира се, мъртвите са повече, защото има много, които приживе са станали мъртъвци. А за мъжете и жените ще кажа, без съмнение жените са повече. Защото не всеки, който носи панталони, е мъж.

Тишината свивала сърцето. Мълчанието се превърнало в непоносимо изтезание. Страстният юноша не издържал на натиска на вътрешните си чувства и се обърнал към Учителя:
-Учителю, защо да мълчим, когато можем да кажем всичко, което мислим?
Лицето на наставника останало безстрастно. Само проблясващи черни мълни изпод полупритворените клепачи леко оживили спокойните черти и тихият глас прозвучал като гръм в завърналата се в стаята тишина:
-Само мълчанието не може да бъде лъжа!


Костенурките живеят много дълго, въпреки че доста неща им съкращават живота. Може би те не забелязват течението на времето? Може би те са защитени с черупки, по които времето се пързулва без да оставя следи? Или те за никъде не бързат? Всички наоколо бързат да живеят, а само костенуркате - не.
Но и тя бърза. О, как бърза! Средният охлюв развива скорост до четиридесет и пет километра в година, а средната костенурка - до четиридесет и пет километра в месец. И когато костенурката в галоп прелита край охлюва, охлювът трепва, макар и съвсем незабележимо, и си казва:"О,безумци, безумци! Защо летят така, за да си счупят главите?"
На охлюва главата му е скъпа, но той така или иначе не живее дълго. Целият му живот е някакви си сто километра. А костенурката се носи като луда по света и при това живее двеста години.
Има на света Галапагоски острови, Костенуркови острови, и на тези острови някога живеели исполински костенурки. Това било царството на галапагосите, кралството на галапагосите, иначе казано - костенурките. И всяка проста, незабележима костенурка, която попадне на Костенурковите острови се превръща в исполинска костенурка. За това знаят всички костенурки на света, вярват в това и затова толкова бързат. И те плуват, и пълзят, и бързат колкото могат към Галапагоските острови, където някога се въдели исполински костенурки.
Някога се въдели, сега всички са унищожени...
Ето защо толкова дълго живеят костенурките: помнят, че има на света Костенуркови острови. И те отиват натам, плуват и пълзят към царството, което вече не съществува, към кралството, което вече не е ... А за да стигнеш до нещо, което не съществува, трябва да живееш много, много дълго.

Една сутрин Буда седял сред учениците си, когато при тях пристигнал посетител.
-Съществува ли Бог? - попитал човекът.
-Да, Бог съществува - отвърнал Буда.
След закуска се появил друг посетител:
-Съществува ли Бог? - попитал той също.
-Не, Бог не съществува - отговорил Буда.
В края на деня трети човек задал на Буда същия въпрос и отговорът му бил:
-Трябва сам да решиш за себе си.
-Учителю, - казал един от учениците - това е абсурдно! Как можеш да дадеш три различни отговора на един и същи въпрос?
-Защото те бяха различни хора. Всеки човек достига до Бог по свой собствен начин: някой с увереност, някой с отрицание, а някой със съмнение.


Веднъж камъкът и бамбукът влезли в спор. Всеки твърдял, че човешкият живот трябва да прилича на неговия.
-Животът на човека трябва да е като моя - казал камъкът. - Тогава той ще живее вечно.
-Не, не, животът на човека трябва да е като моя - възразил бамбукът. - Аз умирам, но веднага се раждам отново.
-Не, не си прав. В интерес на човека е животът му да е като моя - аз не се огъвам под порива на вятъра, нито под струите на дъжда. Нито водата, нито топлината, нито студът ми вредят. Животът ми е безкраен. За мен няма нито болка, нито грижа. Такъв трябва да е човешкия живот.
-Аз умирам наистина, но се възраждам в моите синове. Не е ли така? Погледни около мен - навсякъде са моите деца. Те ще имат свои деца и всички те ще са с гладка, свежа кожа.
Камъкът помрачнял и не казал повече нищо. Бамбукът победил в спора. Ето защо човешкият живот прилича на неговия.


Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил:"Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своята любов. Но цветето не издържало на бурната страст и се счупило. Вятърът се опитал да го повдигне и оживи, но не успял. Тогава той утихнал и отправил към цветето нежното дихание на любовта, но то увяхвало пред очите му. Вятърът закрещял:
-Дадох ти цялата мощ на любовта си, а ти се счупи! Вижда се, не е имало в теб сила на любовта за мен, а значи не си ме и обичало!
Но цветето не отвърнало нищо. То умряло.

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват любовта, а нежността и грижовното отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да счупиш.



На едно събрание заспорили, кое на света е по-лошо от всичко за човека. Един казал - болестта, друг казал - смъртта, трети - бедността ...
Попитали и Настрадин:
-А ти, Молла, как мислиш?
-Лошо е, когато не се сбъдва това, което искаш - отвърнал Настрадин. - Но далеч по-лошо е, когато се сбъдва това, което не искаш.


Две късни есенни глухарчета, почти оплешивели, изживявали последните си дни. Те били израснали от един и същи корен, но много се различавали. Едното угасвало горестно. Другото съчинявало песничка за пролетта. Така и двете увяхнали ... После дошла пролетта. Появили се новите цветни пъпки. Една от тях, едва отворила се, запяла песничка.
-Нима това си ти? - прошепнало от земята изсъхнало миналогодишно стебло.
-Да, - кимнало цветчето - пролетта нареди да разцъфна наново, за да не пропадне песничката.
Въздъхнало изсъхналото и тази въздишка била последното, което останало от него.


В тъмна нощ, вървейки по пътя, един дервиш чул вик за помощ, достигащ до него от дъното на изоставен, сух кладенец.
-Ей, какво се е случило? - викнал дервишът, надничайки в кладенеца.
-Виждате ли, аз съм езиковед - отвърнал глас от дъното. - Обърках пътя в тъмното и за нещастие пропаднах в тази дълбока яма. Сега не мога да се измъкна по никакъв начин.
-Дръж се, приятелю! Дай ми само време да намеря стълба и ще ти помогна да излезеш.
-Почакайте минутка! - закрещял езиковедът. - Вие се изразявате неграмотно и произношението Ви е ужасно.
-Е, какво пък, щом за Вас думите са по-важни от техния смисъл, по-добре да останете там където сте, докато не се науча да се изразявам правилно - казал дервишът и продължил по пътя си.


Разбрала една жена, че в техния край се е появил чудотворец. Хората казвали за него, че е мъдър и добросърдечен човек. Решила и тя да го посети.
-Говорят, че за теб няма невъзможни неща. Ще ми помогнеш ли?
-Да.
-Не за себе си, за сина си добро желая - да се ожени за послушно и грижовно момиче, нека си избере професията на лекар, да спасява човешки животи, да се прослави, да стане богат и знаменит.
-Не.
-Отказваш ли ми?
-Как да помогна на този, който не иска?
-Смяташ, че синът ми не е достоен за най-доброто?
-Достоен е за повече - да има собствени желания, както впрочем и ти.

Какви ли източници не пълнят океана с вода! И реки се вливат в него, и дъжд се излива, и сняг пада ...
Но всяка капка смята, че тя е най-важната в океана.
-Аз - похвалила се една капка - преди бях майчино мляко и нахраних младенеца.
-А аз - отзовала се друга - бях руйно вино и мен пиеха в радост и горест.
-А пък аз - казала трета - бях капка пот на човек, който сам изхранваше голямо семейство.
И милиони други капки, които по своето време много се потрудили, бидейки водопади, въртящи мелнични колела, водоизточници, в които животните утолявали жаждата си, облаци, носещи живителна влага на растенията, всички те с укор погледнали на една капка, която до този момент била останала безмълвна.
-А ти защо мълчиш? Каква беше ти?
-Бях сълза на разпънатия за всички хора Христос - тихо отвърнала тя.
-Ето защо водата ми е така горчива - тежко въздъхнал океанът.
 
Живял някога един раджа.Много обичал да слуша, как звездобройците предсказват бъдещето по звездите. Веднъж в столицата на неговата държава пристигнал мъдър стар звездоброец, който бил на поклоничество в Бенарес. Раджата заповядал веднага да го извикат в двореца и когато мъдрецът се явил, владетелят пожелал да чуе, какво го чака в бъдеще. За беда, хороскопът, съставен от мъдреца, не обещавал нищо добро. Раджата страшно се разгневил и заповядал да убият звездоброеца.
-Чака те смърт! - креснал раджата. - За всеобщо спокойствие, по-добре е да няма такива хора, като теб, на света.
Но преди да увисне мъдрецът на бесилката, раджата решил да го изпита още веднъж.
-Можеш ли да определиш, колко време ти остава да живееш? - попитал той.
"Ако му кажа, че ще живея още дълго, той ще ме обеси още днес, за да докаже колко лош прорицател съм" - помислил си мъдрецът и отговорил:
-О, господарю! Звездите предсказват, че ми е съдено да умра една седмица преди вас. Затова сега се прощавам с Вас, но скоро ще се видим в другия свят и аз ще се постарая да Ви посрещна достойно там.
Чувайки такъв отговор, раджата изпаднал в ярост.
-Вън от моя дворец! - креснал той. - Изхвърлете тоя шарлатанин и не го пускайте никога повече тук!
Мъдрецът само това и чакал. Тръгнал на път по най-бързия начин, като си помислил:"Докато главата е цяла, и бедата не е страшна."


Веднъж клетка от човешкия организъм размишлявала за живота. Тя мислела, че животът не е толкова добър, та в него има толкова много страдания. Виждала, че я обкръжават много такива като нея, че всички те се раждат, живеят, работят, женят се, размножават се и умират. И така поколение след поколение. И още войната с бактериите и микробите. И защо живеем, защо такъв живот, в който има толкова много страдания? Значи няма никакъв висш разум и никакъв Човек, който да стои над нас и чието съзнание да изпълва нашия свят и да го управлява - направила тя извод. Ако Човекът наистина съществуваше, то щеше да има и цел, и смисъл в този живот, и нямаше да има толкова страдания, защото всичко би било управлявано от това висше, разумно и добро същество.
Чул тези мисли човекът, част от когото била тази клетка, и се усмихнал. Той знаел, че поглед отвътре се различава от поглед отвън.
Тя гледала Човека и не го виждала. Тя живеела в него и даже не подозирала, че се явява част от него. Заради това, че гледала отвътре, тя виждала само множеството, а човекът не виждал множеството, той се усещал единно цяло, въпреки че знаел, от какво се състои тялото му ...


Тя не умеела да си тръгва по английски и да чете на френски. Тя пишела на себе си на смачкани листчета и оставяла на тях отпечатък от устните си за тези, които някога биха си спомнили за нея. Обичала да чете по усмивките на хората и да целува зимния въздух. Някой, преминавайки, подхвърлял в гърба и: "Самотница", залепяйки за думите си самодоволна усмивка. Тя обичала да обича, даже ония, които никога няма да я разберат. Тя била приказка за тези, които биха могли да я прочетат. Но всички я приемали за повест и я захвърляли да прашасва на полицата. Тя вярвала в живота и очаквала чудеса, прегръщала слънцето и се появявала на най-неочаквани места. Умирайки, молела да я помнят, за да бъде запечатана във Вечността. И желанията и били изпълнявани ... От тези, които знаят истинското и име. Често я бъркали с привичка, наричали я болка, но когато някой с прошепвал:"Да това е Любов ...", тя оставала завинаги, застивайки в собствена Вечност - синоним на пролетта и антоним на ненавистта. Оставала, като вечна стълба към Щастието, а понякога като ефирно синеоко възпоминание.


Един цар казал на своя съветник:
-Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките: Кое е най-важното време? Кой е най-важният човек? Кое е най-важното дело? Имаш три дни.
Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през поляна, на която момиче пасяло гъски.
-Защо плачеш, старче?-попитало детето.
Той споделил болката си.
-Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е Редом с мен, защото може да си замине и никога повече да не го видя. А най-важното дело е това, което върша Сега за човека, който е Редом с мен.

-Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките: Кое е най-важното време? Кой е най-важният човек? Кое е най-важното дело? Имаш три дни.
Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през поляна, на която момиче пасяло гъски.
-Защо плачеш, старче?-попитало детето.
Той споделил болката си.
-Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е Редом с мен, защото може да си замине и никога повече да не го видя. А най-важното дело е това, което върша Сега за човека, който е Редом с мен.


В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал вкъщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...


Някога, много отдавна, живял в древен град прочут Мъдрец. Той бил известен с това, че намирал отговор на всички зададени му въпроси. Затова хората много го почитали и често ходели при него за съвет.

Веднъж, подразнен от славата на своя учител, един от неговите ученици решил да злепостави Мъдреца пред всички, като му зададе въпрос, на който той да не успее да отговори.

Младежът отишъл до близката ливада, уловил най-красивата пеперуда и я затворил в шепите си. В отчаяния си опит да се освободи, пеперудата пърхала с криле и го гъделичкала по дланите. Усмихвайки се ехидно, ученикът отишъл при Мъдреца и го попитал пред събралото се множество:

- Учителю, вие твърдите, че имате отговор за всеки въпрос. Аз държа в ръцете си една пеперуда. Щом знаете всичко, кажете ми - жива или мъртва е тя?

Докато изричал думите и гледал с надменен поглед, младежът здраво стискал ръцете си, където била затворена пеперудата. Ако Мъдрецът кажел, че тя е мъртва, той щял да я пусне да отлети, за да го опровергае. Но ако кажел, че е жива, той бил готов във всеки един миг да я смачка, в подкрепа на своята истина.

В този момент, без дори да повдигне глава и да го удостои с поглед, Мъдрецът отвърнал:

- Синко, всичко е в твоите ръце...
 
Живял някога един селянин. Той бил работлив, заможен, имал голямо семейство и бил щастлив. Пред къщата му имало голямо дърво, а на него – щъркелово гнездо. Всяка година семейство щъркели отглеждали малките си в него.

Един ден, когато женската вече мътела, човекът решил да провери (от обикновено любопитство) какво ще направят щъркелите, ако се излюпят чужди пиленца. Той издебнал птицата и сменил яйцата със патешки.

Минало време. Веднъж селянинът чул голям шум. Излязъл да види какво става. От гнездото се чувало писукане и той разбрал, че пиленцата са се излюпили. Мъжкият обаче, обикалял край него, пляскал шумно с крила и тракал силно с клюн. Отлетял нанякъде и след малко се върнал с други щъркели. Те също обикаляли гнездото, пляскали с крила и тракали с клюнове. После внезапно нападнали женската и я изгонили от ятото.

Тя се опитала да се върне при тях, но птиците все я гонели. Тогава женската литнала нагоре. Като набрала височина, спряла, а после се спуснала право надолу, като стрела, точно върху опънатите електрически жици...

Човекът проклел мига, в който решил да си направи този експеримент. От този ден нататък всичко в живота му тръгнало на зле. Загубил земите си, семейството му се разпиляло, къщата се рушала. Накрая останал сам, поболял се, после сам се запилял някъде. Дървото изсъхнало, а в гнездото никога повече не пристигнали щъркели...


Интервю с.... Бог

Помолих Бог за интервю.

За моя изненада той се съгласи.

- Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от мен?

- Ако имате време... – казах му аз.

Той се усмихна през брадата си и отвърна:

- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?

- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?

- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да станат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите се, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели....

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.

След дълго време го попитах:

- Мога ли да Ви задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят е да се оставят да бъдат обичани.

- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.

- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.

- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.

- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.

- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.

- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да г забравят.

- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.

- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.

- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.

- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.

- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.

- Да научат, че понякога не е достатъчно да им простят, а сами трябва да си простят.

- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.

- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.

- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.

- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.

- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.

- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.

- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.

- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание.


Имало едно време едно птиче. То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите й блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.
И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети.
Почувствала се самотна.
И решила: „Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети. "
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.
По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали: „Ти имаш всичко." Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците.
Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й: „Защо си дошла? ", попитала тя смъртта.
„За да можеш да летиш отново с него в небесата — отвърнала смъртта. -Ако го беше оставила да ОТЛИТА И ПАК ДА СЕ ЗАВРЪЩА, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново.


Мъдростта на лотарийния билет

Един човек, ядосан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещял обръщайки се към Бога:

- Не мога да продължавам да живея. Несправедливост и хаос царят в Твоето земно стопанство. Някои хора се возят на скъпи коли из града и преяждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. На мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си купя. Ако ти Боже си справедлив, и ако Ти изобщо съществуваш, направи така, че на моя лотариен билет да се падне голямата печалба.

Разсеяли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещящия човек и зазвучал спокоен глас от небето:

- Успокой се сине Мой, Аз съм готов да изпълня молбата ти.

Зарадвал се човекът. Тръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представял си какво ще си купи с печалбата от лотарийния билет.

Изминала година. Нищо не спечелил човека. Решил, че Бог го е измамил.
Съвсем ядосан човекът отишъл на онова място в гората, където чул обещанието на Бога и пак закрещял:

- Ти не изпълни обещанието си Боже. Измами ме. Цяла година чаках. Мечтаех какво ще купя със спечелените пари. Но годината мина, а аз така и нищо не спечелих.

- Ах сине Мой, - зазвучал от небето тъжен глас. - Ти искаше да спечелиш много пари от лотарията. Но защо тогава за цяла година не си купи нито един лотариен билет?


Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел.
-Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.


Имало едно куче, което било толкова зло, че стопанинът му се принудил да окачи на шията му голям къс желязо, за да не хапе хората и да не гони, който му попадне. Кучето приело металния къс за медал и тщеславието му се увеличило неимоверно. Започнало да гледа с презрение на всички останали кучета и престанало да общува с тях.
Така и горделивият човек остава сам, мислейки, че това е награда за ценните му качества, присъщи само на него и още повече презира околните.


Представете си приказна страна. В нея живеят най-разнообразни същества - феи, гноми, гоблини, елфи, ... и кой там още? Въобще, живеят.
И после се появява нова раса, да я наречем Бехолдери. С нищо незабележителни, освен с едно мерзко, просто зловещо свойство - имат лоши очи. Каквото и да погледнат и го развалят. Лети си например фея, Бехолдерът я поглежда и вече няма никаква фея, а пеперуда пърха. Минава Бехолдерът покрай тълпа великани и сам не разбира откъде са се взели толкова много причудливи скали. Или пък преминава през тресавището и после ни един воден дявол, само присветват блатни огънчета. А от всички по-слаби създания след неговия поглед една мъглица остава. Само нощните нечисти сили минали победно - за тяхно тъмно щастие Бехолдерът нощем е сляп като къртица. И част от дневните създания по неволя се преместили в тъмнината - кои се заровили в земята, кои се скрили в пещери, само да не попадат пред очите на Бехолдерите.
А всъщност Бехолдерите зло не желаят никому. Просто възпитанието им е такова. Докато са мънички могат да гледат от упор всеки. Но после усвояват от възрастните тяхната магия - възрастните Бехолдери я наричат просто "правилен поглед върху живота". И всичко пиши пропаднало. Поглеждат и край!
Буквално никой не останал в приказната страна. Само хората.

 
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?
Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.
Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.
Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи."
Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.
В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.
Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: "По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и... ме доведоха при тебе!"

Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е свършил?
Сега разбираш ли, че в живота има толкова много - прекрасно и уродливо,
тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов,
че да се преживее всичко това... Просто няма, няма нищо по-интересно


ФОРМУЛАТА

Някога много отдавна живял един ученолюбив човек. Той посветил целия си живот на търсенето на знание и голяма част от него било мистичното познание. И ето веднъж този учен човек се разхождал по брега на реката. Изведнъж чул силен глас, който прекъснал неговите размишления. Ослушал се и чул как някой викал:
-А йа ха! А йа ха! А йа ха!
-О, това е свещената формула за ходене по вода-казал си ученият.Помня, че съм я чел в една древна и много тайна книга. Но този човек не произнася правилно формулата и напразно го прави. Вместо да казва "А йа ха" той трябва да казва само "Йа ха".
Като помислил малко, ученият решил, че е по-умен, съзнателен и прилежен човек и е длъжен да научи този нещастен човечец, който, макар и да не знае правилната формула, очевидно се старае с всички сили.
И така ученият наел лодка и се отправил към острова, от където се донасяли звуците. На острова той видял суфи-мистик, който от време на време все така гръмко и погрешно повтарял формулата.
-Приятелю,-казал ученият-ти произнасяш неправилно формулата и мой дълг е да ти кажа как е нейното истинско звучене, защото получава не само който приема, но и който дава.
И той му дал правилното звучене на формулата.
-Благодаря ти, приятелю, -отвърнал суфито-благодаря ти, че специално заради мен премина реката и ми подари този безценен дар. Благодаря ти.
Удовлетворен ученият седнал в лодката и се отправил към отсрещния бряг с чувство на изпълнен дълг. Известно време от хижата не се чувал нито звук, но ученият бил уверен, че усилията му не са пропаднали напразно.
И изведнъж от хижата се чуло неуверено "А йа ха", "а йа ха". Ученият започнал да размишлява колко твърдоглави са хората и как са се вцепенили в своите заблуди.
Изведнъж чул странен плясък. Ученият се обърнал и замрял от изумление. Към него право по водата като по суша се приближавал суфито. Суфито се приближил до лодката и попитал:
-Добри човече, извинявай, че те занимавам със себе си, но не би ли могъл още веднъж да ми кажеш как да произнасям формулата, защото аз нищо не запомних...

ПЪТЯТ

Джошу се обърнал към учителя Нансен:
- Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
- Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
- Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствал:
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
Отговорът на Нансен бил:
Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. той на спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.


МЪДРИЯТ СЕЛЯНИН

Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд. Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш- отговорил му селянинът.


Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.


Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:
- Хайде да купим ангур!
- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.
Но тук се намесил турчина
- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!
Гръкът също изразил своето несъгласие:
- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.
Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур","ейнаб","узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.


ВРАТАТА

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:
-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?
Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.
Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.
Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почеквал определени участъци.
После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била сконструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.
Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:
-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие. ПЪРВО-позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава. ВТОРО-не правете прибързани и затова неправилни изводи. ТРЕТО-бъдете достатъчно смели да вземете решение. ЧЕТВЪРТО-вземайки го, действайте уверено и без съмнение. ПЕТО-съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия. И последно-не се бойте да направите грешка.


4 ТИПА ТЪРСЕЩИ ИСТИНАТА

Има 4 вида търсещи Истината. Те отразяват човешката природа.

Има суфи история, в която се казва, че когато се създавали душите, попитали ги по какъв начин искат да попаднат в тялото.
Те се разделели на четири групи. Първите избрали пътя пеша, като най-безопасен. Вторите предпочели по-малко труд и поискали кон. Третите избрали вятъра, за да преодолеят всички прегради. Четвъртите избрали светлината - намирайки се в нея, те са могли да разбират и да се движат едновременно.

Тези четири групи все още съществуват и хората, търсещи Истината имат една от тези характеристики. Пешеходците са имитатори, ограничени от пространството и скоростта. Ездачите са тези, които се осланят на книгите и техния кон са убежденията на автора. Третите се носят по целия свят. Четвъртите са Търсещите директното Познание.

Ако става дума за познанието, първите се привързват към култове; вторите са привързани към идеи; третите са в плен на свои предпочитания и замисли; четвъртите са джнани (знаещи).

Ние може да съдим за способностите на човека по това, как предпочита да върви по Пътя. Първата група се интересуват от това, което те наричат техники; втората - от завладяващи идеи и раскази; на третите им е необходимо и двете; и едва четвъртите разпознават Истинската Реалност.


 
ПРЕПЯТСТВИЯ-Хорхе Букай


Текстът, който възпроизвеждам тук, всъщност не е приказка, а по-скоро направлявана медитация, сглобена като алегория, чиято цел е да изследва истинските причини за някои от нашите неуспехи.
Позволявам си да ти препоръчам да четеш внимателно, като се спираш за малко върху всяка фраза и визуализираш всяка ситуация.

Вървя по една пътека.
Оставям на краката си да ме водят.
Погледът ми се спира върху дърветата, птиците и камъните.
На хоризонта се очертава силуетът на някакъв град.
Напрягам погледа си, за да го различа по-ясно.
Усещам, че градът ме привлича.
Без да зная как, осъзнавам, че в този град мога да намеря всичко, което желая.
Всички мои цели, стремежи и въжделения. Амбициите и мечтите ми са в този град. Това, което искам да постигна, от което имам нужда, това, което най-много искам да бъда, онова, към което се стремя, което опитвам, за което работя, за което винаги съм копнял, онова, което би било най-големият ми успех. Представям си, че всичко това се намира в този град.
Поемам към него, без да се колебая. Малко по-нататък пътеката тръгва стръмно нагоре.
Малко се изморявам, но няма значение. Продължавам.
По-нататък различавам черна сянка на пътя. Когато се доближавам, виждам, че огромен ров ми пречи да продължа. Страхувам се... Колебая се.
Ядосвам се, че не мога да постигна целта си лесно. Така или иначе, решавам да прескоча изкопа. Отстъпвам, засилвам се и скачам... Успявам да го преодолея. Съвземам се и продължавам да вървя. Няколко метра по-нататък се появява втори изкоп. Отново се засилвам и също го прескачам. Тичам към града: пътят изглежда открит.
Изненадва ме пропаст, изпречила се пред мен. Спирам.
Невъзможно е да я прескоча.
Виждам, че отстрани има дъски, пирони и инструменти.
Разбирам, че са там, за да се построи мост. Никога не съм бил сръчен в ръцете... ...мисля да се откажа.
Поглеждам към бленуваната цел... и намирам сили да се стегна. Започвам да строя моста. Минават часове, дни, месеци. Мостът е готов. Прекосявам го развълнуван и когато стигам до другата страна... откривам стена
Огромен зид, студен и влажен, който обгражда града на мечтите ми...
Чувствам се сломен...
Търся начин да го заобиколя.
Няма как.
Трябва да се изкача по него.
Градът е тъй близо...
Няма да позволя на зида да ме спре.
Решавам да се покатеря.
Почивам няколко минути и поемам дъх...
Изведнъж виждам край пътя едно дете, което ме гледа, сякаш ме познава.
Усмихва ми се съзаклятнически.
Напомня ми на самия мен... когато бях дете.
Може би затова се осмелявам да изкажа гласно протеста си:
-  Защо има толкова препятствия между мен и
г^елта ми?
Детето свива рамене и ми отговаря:
-  Защо питаш мен?
Препятствията ги нямаше, преди ти да се появиш...
Препятствията ги донесе ти.


Разумът срещнал Любовта и й казал:
- Размишлявах дълго за теб, но без задоволителен резултат. Затова искам да те питам: какъв е твоят смисъл? Не ми казвай само, че смисълът ти е да правиш хората щастливи. Често съм виждал, че ги правиш нещастни.
- Смисълът ми е в това, че хората израстват покрай мен и откриват себе си – отговорила Любовта. –Аз пробуждам най-доброто у тях и допринасям то да разцъфти. Дарявам им щастие. А че това щастие е преходно и може да се превърне в нещастие, не нося вина за това. Нищо не е вечно на този свят. И нито ти, нито аз имаме силата да променим закона за преходността.
- Знам, казал Разумът, но все пак не разбирам, защо хората се боят от теб, след като уж им даваш само добро, докато на мен ми имат пълно доверие.- Дължи се на това, - отговорила Любовта – че аз ги водя към непознатото, докато ти вървиш с тях по пътища, които те добре познават.
- Но ти току-що каза, че им помагаш да открият сами себе си - възразил Разумът.
- да, и това правя, - отвърнала Любовта- но истинската същност, истинското Аз на повечето хора са им непознати и затова се страхуват. А за това и ти имаш някаква вина.
- Но как така?
- Ти допринасяш за това, те да си изграждат преградни стени срещу мен, като им втълпяваш, колко опасна съм била и колко големи могат да бъдат болката и разочарованието, които им причинявам. Ти ги учиш да се боят от мен.
- А не съм ли прав?- попитал Разумът.
- Не, не си прав. Аз не наранявам хората, те се нараняват един друг. Те не са разочароват от мен, те се разочароват взаимно. И болката, която изживяват не е причинена от мен, а от това, че не вникват надълбоко в моята същност. И как биха могли, като ти постоянно пречиш да се впуснат изцяло в мен. Защото само така могат да ме опознаят действително, а по този начин и самите себе си.
- Този разговор е безсмислен – казал Разумът. – Ние говорим на различни езици.
- Защото не можеш да мълчиш – отговорила Любовта...


ЗА ОБИДАТА/дзен притча/

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството....

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
-Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
-Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
-На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците.
-Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.


Приказка за мелничаря

Някога в едно малко градче близо до морето живял един мелничар. Заедно с жена си той мелел зърното за жителите на градчето.

Нямало друго място на света, където да съществували толкова радост, здраве и щастие, както в това малко градче. Всички пришълци в това място се чудели – каква е тайната, какво необичайно нещо се е случило тук, че всички хора са толкова мъдри, здрави и щастливи?

Самите жители на градчето, които преживявали целия си съзнателен живот там в радост, здраве, щастие и веселие не знаели тайната на това чудо.

Днес ние ще вдигнем завесата и ще обясним чудото.

То се заключавало в служенето на мелничаря и неговата жена и в тази любов, която те влагали в брашното! Тази любов, която хората отнасяли със себе си заедно с торбите с брашно, от което после печали хляба си.

Възстановяващата сила на любовта на мелничаря и неговата жена прониквала в телата на хората, когато ядяли хляб. По този начин, като радиоактивно излъчване, тази животоутвърждаваща енергия на любовта се разпространявала по цялата община!

Никой от жителите на градчето не подозирал за причините на своето щастие.

Понякога хората живеещи дори в непосредствена близост един до друг, не съумяват да разгадаят и разпознаят изцеляващите простички малки дела на своите ближни!


Приказка за Лунната девойка

(по персонажи от света на маите )

Веднаж един момък се изгубил по време на лов в селвата Лакандона в Сините планини Чиапас. Той обаче бил смел войн и не се уплашил. Пълната месечина го извела на брега на едно езеро.

Голяма била Луната над тихите езерни води. Лек ветрец задухал в листата и те тайнствено зашепнали. Сребърна пътека от лунни лъчи се разстлала до брега, а по нея заслизала чудно красива девойка.

Кожата й била бяла като снеговете на Андите, косите - пухкави като козината на зимен заек, погледът - дълбок като мъдростта на Кинич Ахау. Това била Лунната девойка.

Срещнали се погледите на двамата млади и те се влюбили. Срещнали се устните им и те се обикнали безпаметно. Срещнали се сърцата им и те станали едно.

Всяка нощ, когато месечина залязвала, девойката слизала от нея, за да се срещне със своя любим. Тя била свободна от зори до здрачаване.

Влюбените били толкова щастливи, че не забелязали злият дух Каказбал, който им завидял. Нощ след нощ той прекъсвал една по една от лунните нишки, по които идвала девойката.

Смрачавало се и момичето трябвало да се покачи обратно на Луната. Момъкът стъпил на сребърната пътека, за да я целуне. Точно тогава Каказбал отрязал последната нишка, която ги свързвала със земята.

Като отронени сълзи паднали младите в тъмните бездни, а месечината изгаснала. Но дяволът не победил, макар да се смеел доволно.

Боговете не можели да поправят съвсем стореното, но сътворили много повече. Те превърнали девойката в Икстал - богиня на любовта, брака и семейството, а момъка в най-ярката звезда (Венера).

Всеки месец Каказбал прекъсва лунните нишки и Луната изгасва.

И всеки месец тя отново изгрява в очите на онези, които се обичат.

От тук произлизат и някои поверия на маите. Никой не започва сериозно начинание в безлунното дяволско време на Каказбал. И не се женят. Ако светилото на момъка - Венера се къпе в изгрева, белег е за война и бедствия.

Тъй остава приказката за Лунната девойка, написана на небосвода над Сините планини. Кондорът носи на крилете си приказните думи. А в Синьото езеро блестят лунните стъпки на любовта.
 
Отговорът на Буда

Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”

Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.

Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”

Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”

Това казали и петимата.

Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”

„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”


Орел и Чучулига

Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:

- Добро утро, господине.

А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:

- Добро утро.

-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине - добави чучулигата.

-Мда - отвърна орелът, - при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?

- Струва ми се, че сме от един род - промълви чучулигата.

Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:

- Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?

- Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.

Тогава орелът се разгневи и рече:

- Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.

Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата. На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.

В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.

Тогава орелът изгледа костенурката и каза:

- Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?

А костенурката отговори:

- На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха - и те превъзхожда.

- Върви си по пътя! - тросна се орелът. - Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.


Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.


Когато съпругата  на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и  устат комик от 70-те и  80-те години - написал тази невероятно  изразителна статия —  толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.



Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите - трудно и не остават трайно в него.

- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? - попитал старецът.

- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод - отговорили учениците.

- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.
 
Събуди се



Когато Буда станал просветлен, възкликнал:

- Това е невероятно! Значи аз поначало съм си бил просветлен и всички тези вериги са били само сън!

В последствие когато хората го питали: „Какво трябва да направим, за да се избавим от пороците?”, той неизменно отговарял: „Будете съзнателни, внесете в живота си осъзнатост.” Слушайки го Ананда, един от учениците му, попитал:

- Хората идват при теб с различни проблеми, а ти за всички „недъзи” имаш една единствена рецепта. Например човек пита как да се избави от гнева и ти му отговаряш: „Бъди осъзнат!”. Друг те пита как да се избави от алчността и ти и на него му отговаряш: „Бъди осъзнат!” Трети те пита как да се избави от лакомия, ти и на него му казваш: „Проявявай осъзнатост”. Как да разбираме това?

Буда му отговорил:

- Техните недъзи се отличават един от друг както се различават сънищата, които сънуват  различните хора. Ако всички те дойдат да ме питат, ще им кажа: „Започнете да се осъзнавате! Събудете се!”


Камъни в джобовете



Една легенда разказва за двама странници, които били тръгнали на дълъг път. Стигнали до долина, където течал поток. Двамата слезли от конете си и дълго пили от свежата вода. Изведнъж чули глас, който им казал да вземат камъни от потока. След това да ги сложат в джобовете си. Мъжете не разбрали от къде идва гласа, но го послушали и сложили в джобовете си по няколко камъка. “Това, което правите сега, ще ви донесе и голяма радост и голяма мъка.” – казал им още гласът.

Странниците продължили пътя си и на другия ден бръкнали в джобовете си. Вместо грубите и студени камъни, в дланите си държали скъпи диаманти и рубини. Тогава двамата разбрали какво искал да каже гласът край потока. Те се зарадвали на скъпоценностите, но и усетили голяма мъка, че не са взели повече камъни.

Това, което правим като добри и праведни дела, може да не ни изглежда изгодно. Може би възприемаме християнските ценности като обикновени камъчета. Има ги в изобилие и никой не си прави труда да ги събира. Може би се чудим за какви са ни, след като прибавят тежест на и без това дългият ни житейски път. Може би завиждаме на безбожниците, които подритват камъчета и се движат с празни джобове, но с пълни банкови сметки. Като че ли, не им тежи нищо.

На кръстопът между изминала и нова година, имаме шанс за размисъл и равносметка. С какво пълним джобовете си?

С хартийки и бележки за кратковременни проблеми, със скътани жълти стотинки, със агресия към шофьорите на пътя, с пропилени мигове …

Един ден ще видим как някои предмети се превръщат в пепел, а други ни правят неизмеримо богати. Духовно богати.

«Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.»


Какво научих от Ноевия ковчег?
Всичко, което трябва да знам за живота, научих от Ноевия ковчег:

Първо: не изпускай лодката.
Второ: Запомни, че всички сме в една и съща лодка (т.е. ситуация).
Трето: Планирай предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.
Четвърто: Поддържай форма. Когато си на 600 години, някой може да те помоли да направиш нещо наистина голямо.
Пето: Не слушай критики; просто продължи с работата, която трябва да се свърши.
Шесто: Изгради бъдещето си на високо.
Седмо: От причини за безопасност, пътувай с партньор.
Осмо: Бързината не винаги е предимство. Охлювите били в ковчега заедно с гепардите.
Девето: Когато си под стрес, поплувай малко.
Десето: Помни, ковчегът бил построен от аматьори; Титаник - от професионалисти.
Единадесето: Независимо каква е бурята, винаги след нея се появява дъга.


Старият чероки и неговата внучка бяха седнали пред колибата и си говореха. Недалеч от тях, на поляната се гонеха и играеха два вълка. Единият бял, а другият - черен. Бяха едри, здрави и добре охранени. Вождът ги беше опитомил още от малки и те му служеха вярно, като кучета-пазачи.

Откакто се помнеше внучката, тези два вълка постоянно се бореха един с друг. Тя винаги се беше чудила, защо са им нужни и двата. Според нея, само единият беше достатъчен, за да охранява малката им колиба. А и смяташе, че изборът на цветовете им също не е случаен. Реши накрая да попита дядо си за причината. А старият чероки й отвърна с усмивка:

- За мен те са два символа, детето ми...

- Символ на какво, дядо? - оживи се любопитството на момичето.

- Символ на Доброто и Злото. Също като тези два вълка, Доброто и Злото постоянно воюват вътре в нас. Те живеят в душите ни и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго. И докато гледам съперничеството на белия и черния вълк, аз винаги си мисля за тази вътрешна борба. Затова никога не се разделям с тях...

Докато попиваше думите на дядо си, внучката се замисли. Щом има битка, трябва накрая да има и побетител! И отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд отново се усмихна и отмести погледа си от вълците върху момичето. Очите му се изпълниха с обич, а в гласа му се усети мъдростта на годините:

- Кой ли? Ще победи онзи, когото аз нахраня повече...


ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот


 
Животът
От там ще тръгнеш някой ден, и никога повече няма да се върнеш. С години ще разбираш, годините какво са.

И ще крачиш все по-далеч и по-далеч от онзи спомен, който само в тебе още съществува. Ще бродиш, ще страдаш. Ще се отказваш и ще продължаваш. С годините ще разбереш времето какво е, и ще кълнеш доброто си сърце бедняшко. По улиците мъдрост ще събираш и цял нов свят от закони ще си изградиш. Ще се бориш, ще стоиш срещу течението, когато всички други са навели глави и са се оставили да ги носи надолу. Ще водиш, когато всички други само следват, и ще носиш винаги със теб онзи спомен древен, който само в тебе още съществува. И ще те топли, и ще го сънуваш.

Ще изгаряш от изневери и раздяли. Хиляди безсънни нощи прекарани в заблуда зад гърба си ще оставиш и никой няма да ти ги даде обратно. Ще раздаваш сърцето си на дребно и ще останеш като мен – бедняк. Ще чакаш с трепет някой да ти върне поне малко от всичко, което си раздал.
Безброй стъпки в грешната посока ще направиш и с годините ще разбереш, какво наистина му трябва на човек в този свят с измислени от някой правила. Ще гониш своята идея за щастие и свобода и ще прегръщаш и ще мразиш ориста си на борец за красота.

И пак онзи крехък спомен ще разбива сърцето ти.
Герои ще умират и после нови ще се раждат в теб. В трудните моменти от техните слова ще черпиш сила и душата ти ще става отново на крака и нова и все по-нова ярост във очите ти ще блести. Отново и отново..

Ще откачаш, ще блъскаш с юмруци без да чувстваш болка. Ще крещиш когато някой си отива и винаги ще вярваш, че ще видиш тез очи отново... и ще живеят в тебе дълго. Повече от дълго. Ще ги виждаш вечер когато никой друг не знае, че не спиш. Тихичко ще сложиш спомена в кутийка и ще се опиташ да го преглътнеш.
Очите ти ще срещнат много мръсотия, а ти ще се стараеш да прегъщаш, гледайки я отстрани.

Множество капани дявола ще ти постави и ти ще трябва да ги надушваш. Част от теб ще се превърне в куче. Вечно душещо наоколо. И ще дебнеш като звяр, ще се оглеждаш и ще се пазиш, за да останеш цял. До момента в който ще си отново вкъщи. Споменът ще оживее. Още един – последен път. Душата ти ще се втурне към този блян, а тялото си ще оставиш в черна дупка, да гние, заедно със самотата на света.....


Някога, много много отдавна, Индийският император изпратил на владетеля на Персия малък подарък – кутия Шах, към която бил прикачен малък свитък. В писмото обаче не се обяснявало нищо за правилата на играта. Посланието било съвсем кратко и в него се казвало следното:

"Който по-добре мисли, който повече знае, който по-напред успява да види – винаги той печели играта! Такъв е Животът!"

Щом видял странния подарък, Персийският цар повикал най-мъдрия си везир. След като му разказал за получения дар и му показал прикрепеното към него писмо, той поискал от везира да разгадае значението и правилата на тази странна игра. А междувременно, трябвало и да създаде някаква друга, която пък той да подари в отговор на владетеля на Индия.

Везирът веднага се заел с поставената му задача. Трудил се усърдно и след няколко седмици успял да разгадае всички ходове на всяка от фигурите в Шаха, както и правилата по които се играе той. А след още десетина дни изработил друга игра, която предал на своя господар, наричайки я Табла.

~ . ~ . ~

От тогава са минали повече 1400г., но таблата не само, че се е запазила във времето, но и днес продължава да е една от най-популярните и предпочитани игри. Малцина обаче са хората, дори и сред най-запалените играчи, които знаят от какво се е вдъхновил нейният създател и какъв замисъл е вложил при конструирането й...

В основата на играта е поставено времето:
~ Това, че таблата е една - символизира единството на годината.
~ Четирите ъгъла на кутията - са символ на четирите годишни сезона.
~ Срещуположните 2 х 6 отделения във вътрешността на таблата - са всъщност 12-те месеца в годината.
~ Сборът на всички пулове е 30 – колкото е средно броят на дните в един месец.
~ Цветът на пуловете – черни и бели, олицетворяват деня и нощта.
~ А срещуположните 2 х 12 отделения - са 24-те часа на денонощието.

~ . ~ . ~

Когато владетелят на Персия изпращал на Индийския император Таблата като подарък, му написал и следното писмо:

"Да, приятелю, вярно си го казал. Който по-добре мисли, който повече знае, който по-напред успява да види - той печели! Но винаги е нужен и малко Късмет! Това всъщност е Животът. Затова, нека Късметът винаги да бъде на Твоя страна!"


Имало едно време един ковач, който непрекъснато се оплаквал: „Аз не съм доволен от моята професия, прекалено е топло и не се чувствам добре. Искам да съм камък в планината. Той трябва да е хладен, защото вятърът подухва покрай него и дърветета го пазят със сянката си“. Мъдрецът, който имал власт над всички неща отговорил: „Върви и бъди камък“. И той се превърнал в камък, високо в планината, там където вятърът го охлажда, чрез дъха си и дърветата го пазят чрез сянката на своите корони. Веднъж дошъл каменоделец в тази част на планината, в търсене на камък за работа. В момента, в който видял камъкът, в който се е превърнал нашият ковач си казал: „Това е камъкът, който винаги съм искал!“ И започнал да го реже. Тогава камъкът проплакъл: „Това наистина боли много. Не искам вече да съм камък. Искам да съм каменоделец. Това ще да е много по-приятно, отколкото да съм камък“. Мъдрецът чул отново неговите думи и отсякъл: „Бъди каменоделец тогава!“ Камъкът се превърнал в каменоделец и поел своя път в търсене на подходящи камъни. Минало известно време и каменоделецът се почувствал много уморен. Краката му се били подули целите и го изгаряли. Слънцето безмилостно припичало. Тогава той извикал: „Не искам вече да съм каменоделец. Да бъда слънцето изглежда много по-приятно. Ще дарявам хората и цялата земя с лъчите си.“ Мъдрецът го чул и отново изпълнил неговото желание. „Бъди слънцето, щом такова е желанието ти“ - казал. И каменоделецът се првърнал в слънцето. Но слънцето било много по-топло от ковачницата, от камъка, от каменоделеца. Да дарява със своите лъчи земята и хората било много по-трудно, отколкото нашият герой си представял. Затова той се помолил на мъдреца за пореден път: „Искам да съм луната. Тя е по-хладна и при нея е по-лесно.“ Мъдрецът изпълнил и това негово желание. Слънцето се превърнало в луна. Отново не се почувствал удовлетворен. „Ами тя луната е по-топла от слънцето. То ме огрява непрекъснато със своите лъчи и аз не мога да намеря покой. Не искам повече да съм луната. Бих желал да съм ковач отново. Това наистина е най-добрият начин, по който мога да прекарам живота си.“ Мъдрецът му отговорил.: „Уморих се вече от твоите трансформации. Ти искаше да си луната. Сега си луната. И луната ще бъдеш!“

И имаме една луна, която и до ден днешен лежи високо над нас в небето!

Древна Индийска приказка



ПОУКАТА  от приказката е, че много често, в търсене на по-добрия или по-лесния живот, ние не се наслаждаваме и не оценяваме това, което имаме. А когато го загубим е твърде късно!


Четири свещи бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.

Първата каза:

- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...

И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:

- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...

И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещ,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:

- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...

И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...

В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещи.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:

- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...

Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...

В този миг се чу гласът на четвъртата свещ:

- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещи.
Защото аз съм НАДЕЖДАТА!
 
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

-Защо искаш да се  въплътиш?

-Искам да се науча да прощавам.

-На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

-Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

-Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

-Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

-Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!


Бащата в едно много заможно семейство решил да изпрати сина си на пътешествие, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората.
Синът поживял няколко дни във фермата на едно семейство, което било смятано за много бедно. Като се върнал вкъщи, бащата го попитал:
- Е, как мина пътуването?
- Беше чудесно, татко – отговорил синът.
- Разбра ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал бащата.
- О, да – отвърнал синът.
- И какво научи от това пътуване? – попитал отново бащата.
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн,стигащ до средата на градината, а те имат един безкраен залив. Ние имаме скъпи фенери в градината, а те имат всички звезди на нощното небе. Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат безкрайните полета. Ние купуваме храната си, а те си я отглеждат сами. Ние имаме огради, които да вардят имотите ни, а те имат приятели, които да ги пазят.
Бащата онемял от изумление, а синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни!


"Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствата - радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад...когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.

Една известна притча на Ошо за ума:

В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
...И те го убили!

Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива..."


ИМА ВРЕМЕ ...
В Ада обявили конкурс - какво да кажат на хората, за да ги отклонят от Божия път.
Надигнал се един бяс:
-Да кажем, че Сатаната не съществува.
-Нее, - отговорили останалите в хор - съществуването на Сатаната е очевидно.
-Да кажем, че Бог няма - предложил друг.
-Нее, все едно ще се досетят - отново не се съгласили останалите.
Победила фразата: "Има време, ще го направиш утре ..."


Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
- Аз чувам щурче.
- Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
- Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.
След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
- Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
- Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
- Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.
- Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
- Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.


Три неща обременяват душата ти: негативната нагласа, склонността да съдиш другите и дисхармонията.Уейн Дайър

Шестте грешки на човека:
1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.



Марк Тулий
 
Мъдростта на северноамериканските индианци

„Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,

на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите,

тайнствения сумрак на горския храсталак...

Стани като детето, което се учудва на всичко,

и времето ще спре;

ще се слееш със света в собственото си тяло.“

„Не се страхувай от различията и противоречията,

които разделят света и създават илюзията за отделни събития.

Такова възприемане е извор на сблъсъци,

страдания и постоянна борба.

Нощта не е враг на деня,

както смъртта не е враг на живота.

За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат

огъня и водата, слънцето и влагата.“
„Слънцето, луната, звездите... както и сърцето на човека
са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си.
Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си.
От тях получава подкрепа и благословия.“
„Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания,
към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие,
с любов и почитание.
Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
вселената ще ти открие красотата си
и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев.“
„Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво,
планина или дишащ листак,
да станеш птичи полет или уханието на цвете.
Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит,
който ни връща в центъра на всички неща.“
„Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня.“
„Научи се да общуваш с другите форми на живот –
дървото, ручея, животното.
Това са другите форми на теб самия.“
„Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.“
„Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко,
което задръства и натоварва духа.
Промени начина си на виждане и усещане.
„На върха на планината е закачен един облак
и моето сърце е закачено за него.“
Така мисли и мъдрият навахо.“
„Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов.
С други думи
трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето,
чистата му радост,
безкрайната му доверчивост,
без да губим прозорливостта на воина.“
„Не губи невинността и неуязвимостта на детето.
Това не са различни неща,
едното е следствие на другото.
Мъдрият е едновременно
и орелът в небесата, и лястовицата,
все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.“
„Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота,
като пламък.
Това усилва и осветява цялото Творение.
Научи се да изживяваш мига,
тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.
Друга вечност няма.“
„Ако искаш да живееш в трайно щастие,
освободи се от навиците,
които оковават и утежняват духа.
Остави красотата на света да те изненадва.
Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове.
Тогава Великият Дух ще те благослови
и ще се възрадва чрез теб.“
„Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство,
стабилна скала,
недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги.
То е центърът,
около който кръжи вселената,
същината и краят на всяко нещо.
Мъдрият не ходи в него,
за да подслони живота си, изолиран от света.
Той стои там разгърнат, пробуден,
бистроок и неподвижен
като в окото на циклон.“
„Научи се на непринуденост,
ако искаш да победиш себе си.“
„Със затворени очи открий небето в себе си,
остави мислите ти да се превърнат в птици.
Не се опитвай да ги уловиш,
както правиш обикновено.
Остави ги да се носят,
да летят, да кръжат,
без умисъл, без определено значение.
Те престават да са носители на драми и натрапчиви идеи,
натежали от угнетяващи заключения.
Въртят се в теб, леки като златен дим,
щастливи да бъдат на тоя свят.“
„Вземи пример от природата,
дори когато е наранена и опустошена от човека.
Тя е сърцето на твоето сърце.“
„Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш противоречията си.
Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите
с уязвимостта, крехкостта и силата си,
подобно на воинът, който танцува танца на слънцето -
само с пламъка на любовта си.“
„Олекналият дух, който се рее с орела, лети с вятъра,
пее с потоците, познава дълбокото щастие на света.
Той се придвижва като животно,
блести като звезда,
без да си задава въпроси.
Прославя тайнството на живота с действията си,
мислите и желанията си.
Неподатлив е за тромавостта и сковаността,
които мъчат духа.
Подобно на детето, което за пръв път отваря очи,
той съзерцава красотата на живота,
несравнимото му сияние, загадката му.
Не съди, не мери, не анализира.
Той е в собствената си сърцевина
и слави слънчевия изгрев.“
„Когато се връщат от битка,
воините скриват мощта в себе си, сгъват я като криле.
Освобождават се от оръжията си.
Научи се да се отдръпваш от действията си.
Действай свободно,
после се завърни в себе си с празни ръце
и мирът ще ти бъде даден.“
„Твоят дух не е заключен в теб.
Без да го знаеш, той се свързва
с неуловимата природа на нещата и съществата.
Преодолява огромни разстояния,
говори в сънищата ти, изпраща ти знаци,
които ти не умееш да си преведеш.
Научи се да разбираш духа си
и Великият Дух на вселената ще ти отговори.“
„Молитвата не е достатъчна на вътрешния воин.
Той трябва да превърне думите
в планина, в езеро,
в река или в диви коне.
Като него и ти трябва да се научиш
да създаваш реалност от желанията си.
Тогава думите
„щастие“, „покой“, „душевен мир“
ще се превърнат в пейзажи на душата ти
и наистина ще заживееш в нов свят.“
„Пред лицето на ставащото
помисли да се спуснеш вътре в себе си,
без да отклоняваш вниманието и да губиш зоркостта си.
В теб е изворът на силата,
думата, която лекува и премахва страха.“
„Промени погледа си за нещата.
Светлината, която се вдига, не осветява само пейзажа...
Тя се издига и в теб, от дълбините на духа ти.
Осъзнай дадената ти сила рано сутрин, срещу изгрева.“
„Танцът с лице към слънцето е велик пречистващ обред.
Предците ни са се обръщали с лице към слънцето
и с радост са му предлагали благата си, живота си,
най-доброто от себе си.
Този танц носи благополучие и осъществяване
на най-съкровените желания.
Научи се да танцуваш с лице към слънцето,
в пълна забрава на тялото и в пълно сливане със силите
на небето и земята.
Танцувай,
предлагайки сърцето си,
за да бъде то подпалено, преобразено.
Танцът с лице към слънцето е молитва,
тоест акт на любов.“
„Най-голямата сила, дадена на човека,
е да спасява братята си.
Тази способност е в сърцевината на духа ти,
като главината в средата на колелото.
Тя води танца на звездите,
природния кръговрат,
страданията и радостите на хората.
Размишлявай в центъра на съществото си,
отвъд мислите и желанията си,
и тази способност ще стане съзнателна
и ще бъде твоята сила.“
„Ако искаш духът ти да е буден,
медитирай на брега на река,
като въдвориш празнотата в себе си,
с кръстосани крака и затворени очи,
заслушан единствено в плисването на водата
по камъните.
Скоро реката вече не е извън съзнанието ти.
Превръща се в част от него, както кръвта тече в тялото ти.
Движението на водата става по-живо, по-сияйно.
Цялото ти същество е завладяно от тайнствено присъствие.
Това е Духът, който изтича на златни вълни
от твоя дух.“
„Докато се готвиш за медитация,
спомни си, че не знаеш нищо за себе си.
Приготви се като за голяма среща.
Ще навлезеш в свещено място,
ще срещнеш духове творци,
животни на силата,
душата на предците си и на всички,
които са крачили пред теб по пътя на живота.
Човешкият дух е бездна от чиста светлина,
която се простира далеч в безкрая на тялото
и прекосява времената.“
„Центърът на медитиращия човек
е и център на вселената,
нейно начало и край, мястото,
откъдето всичко се обновява.“
„Неподвижността на самосъзерцаващия се дух
е възможна само докато мозъкът почива,
умирен като пролетно езеро.
Нищо не замъглява погледа и цялата вселена
се отразява в него със същата почуда,
със същата чиста радост.“
„Тишината е абсолютното равновесие
на тялото, на духа и на душата.
Човекът, който опазва единството на съществото си,
остава винаги спокоен и непоклатим
срещу бурите на битието.
Едно листо не трепва на дървото,
една гънка не блести на повърхността на езерото:
това е за мъдрия идеалното състояния
за направляването на живота.“
„Дървото медитира със самото си присъствие,
яко в корените и въздушно
в растителния размах на клоните си,
пресичано от топли и светлинни усещания.
Подобно на него осъзнай дълбокия си живот,
ако искаш да изостриш усещанията си
и да се слееш със сетивния свят.“
„Пристъпите на гняв са остри стрели,
които отскачат от ръцете и изненадват стрелеца.
Воинът, който владее лъка на мъдростта,
изстрелва според волята си точно нацелени стрели,
без да се поддава на вълнението и хаотичността,
които се раждат от страха.
Превърни пристъпите на гнева в песен
на победата над самия себе си.“
„Да се научиш да виждаш,
значи да се научиш да използваш петте си сетива,
събрани в едно чувство,
тънко като острието на нож.
Само тогава мракът ще се разкъса
и ще се яви обедното слънце
и в този, и в другия свят.“
„Свободен си да действаш, да говориш и да мислиш
в единение с духа си.
Бори се със страха си
и любовта ще ти даде своята сила.
Няма друг начин, за да се събуди
светлината на духа
и да върне на човека изгубената сила.“
„Намери убежище в себе си,
ако искаш да помогнеш на другите.
Всички жизнени сили на вселената
се кръстосват в сърцето на човека.“
„В ефимерния балон на дните медитиращият дух
гради вечно време, което няма да отмине.
Във всеки миг той започва отново света.“
„Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си.
Приближи се към него в светлината на духа
и съживи силата му,
както факелът предава огъня на друг факел.
Научи се да придаваш движение на любовта.“
„Мъдростта и познанието за света
минават през умиротворения дух,
опитомил дивите коне на мисълта.
Той уталожва врявата в душата, лошите сънища,
постоянно държейки запалена лампа в себе си.“
„Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат
да напредваш свободно към себе си и към другите.“
„Целта на медитацията е достигане
на вътрешното пространство на сърцето,
поляната на вечността,
изворът на всяка радост.“
„Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина.
Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта.“
„Да медитираш значи да съзерцаваш загадката на природата,
непрекъснатото чудо вътре в теб.
Няма друго място за общуване с Великия Дух на всемира.“
„Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш,
да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли
и задръстванията на думите.“
„Съсредоточи се в сърцето си,
представи си го лъчисто,
пулсиращо в ритъма на вселената
и то ще се разтвори като цвете сутрин,
ще освободи всички ухания на душата.“
„Промени гледната точка спрямо самия себе си.
Ти не си само същество на усещанията,
ограничено от физическата обвивка на едно тяло.“
„Медитацията ти позволява да достигнеш потулената светлина,
върховния център, който е дълбокият мир на света.
Научи се да общуваш със себе си чрез тишината на молитвата
и пълнотата на душата, която е смирената сила на любовта,
нейната лъчиста невинност.“
„Медитацията води до непосредственото възприемане на света.
Границите изчезват, отпадат разстоянията.
Тогава можем да обитаваме едновременно долината
и върха на планината.“
„Съзерцаващият дух вижда танца, безкрайното въртене
на световете, светлините и цветовете,
което е в началото на нещата.
Всичко околовръст,
цялата сфера на пространството не е вече далеч,
а в него, вътре.“
„Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало,
а на Великото Настояще.
То е океанът от спокойствието,
блажената гора,
където еленът, мечката, ягуарът са приятели,
а противоположностите се обезсилват
и стават единна дъга от светлина.“
„С тяло в покой, равномерно дишане и затворени,
обърнати към вътрешната светлина очи,
ти си в особено състояние на осъзнаване,
при което дух и материя,
душа и тяло
не са вече отделени.
Между тях тече поток на духовна любов,
който е самата обединена, помирена вселена.
Океанско чувство те отнася отвъд теб самия,
към все по-необятна светлина,
към мир.“
„Мъдрецът е в центъра си, както индианецът в центъра
на типито си.
В един порив на любов и обожание
мъдрецът долавя в себе си
въртенето на звездите, слънчевите изгреви и залези.
Той е вечното начало на всички неща.“
„Мъдрият е като дете на планински връх:
играе си със слънцето и бурите и се смее.
Дадени са му всички сили.
Той изобретява нов език,
приказва си с вятъра, създава нови светове,
говори със сънищата си,
подражава на птичия полет
или на тромавата меча походка.
Подиграва се на собствените си страхове.
Наблюдава чувствата и усещанията си,
както се наблюдават цветята в градина.
Обитава златен облак,
в който смъртта не прониква.“
„Изучи обредите на прошката,
ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя.
Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо.
Първият ден е посветен на забравата на отминалото.
На втория ден стани преди изгрев слънце
и бъди при раждането на светлината
като при раждането на нов свят.
Слей се с тази светлина и мисли с любов
за приятелите и за враговете си.
Не е необходимо да посветиш цял живот,
за да се опознаеш.
Два дни са достатъчни,
за да променят погледа ти
и да пречистят сърцето ти.“
„Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си.
Освободи се от оковите на тежестта.
Стани свободен и лек.“
„Ти не си отделен от другите.
Обърни се към тях – научи се да гледаш
другояче света наоколо.
Мисли в хармония с всички форми на живот,
ако искаш да си щастлив,
защото си брат и сестра на всички създания.“
„Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва
и към дишащото животно, към стенещия вятър,
към никнещите растения.
Намери центъра на всички неща, които те заобикалят,
заслушай се в живота му,
в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената,
и ще намериш пътя към собственото си сърце.“
„Индианецът предпочита нежния звук на вятъра,
устремен като стрела над езерната повърхност,
мириса на самия вятър, окъпан от дъжда
или наситен с уханието на бор.
Въздухът е скъпоценен за червения човек,
защото всички го дишат -
животните, дърветата, човекът
са обединени в диханието.“
„Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,
ако искаш да бъдеш щастлив.
Научи се да обичаш вселената -
от дребната буболечка до звездите в небето -
с истинско човешко вълнение,
все едно са твои близки хора.
Тогава ще усетиш наситеността
на освободената от пречки любов,
вечността ще се спусне над теб
и ще те обгърне със златни криле.“
„Давай онова, което искаш да получиш
и Духът на природата ще те отрупва с блатодеяния
всеки ден от живота ти.“
„Бори се, за да станеш свободен да обичаш
без завист или тревога.
Тогава ще познаеш добротата на любовта,
която е и дух на невинността,
ведро усещане,
необятна светлина.“
„Отвори очите си за света като детето,
което се учудва от всичко.
Изпитвай любов и обожание към всяко създание -
от стръкчето трева до най-далечната звезда,
и ще преоткриеш древната хармония.“
„Да опознаваш света – значи да опознаваш самия себе си.“
„Разстоянието между съществата е илюзорно.
Любовта ги сближава и обгръща живота им
в единна светлина.“
 
Сезоните на земята са и сезони на душата и тялото. Човек се събужда през пролетта, укрепва силата и страстта си за живот през лятото, склонен е към размисъл през есента, обръща се навътре и съзерцава другите светове през зимата. То е като въртенето на колелото, носещо живите и умрелите, слънцето и дъжда, нощта и деня в танца на вечното завръщане.



Да познаваш света, значи да познаваш самия себе си.



Пази живота – всички форми на живот – както се грижиш за посадената фиданка, закриляй го от слънцето и бурите. Да се грижиш за нещо, означава да го обичаш.



Дърветата в нашите градове са изолирани същества, които кастрим и натъкмяваме според собствените си представи за полезност, сякаш са наши поданици, наши предмети, наши домашни животни. Когато видиш някое заблудено, самотно дърво, забравено на площада или на уличния тротоар, поискай му прошка за злините, които са му причинени. 



Погледай позата на спящата котка. Това е съвършената форма на щастието. Тя се свива в себе си, черпи от своите флуиди. В това състояние на преоткрито детство се обновява, възражда се.



Когато галиш някое животно, приемаш духа му и му предаваш своя. Любовта позволява тази загадъчна връзка между душите.



Когато проникнеш много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш да безкрая на света. Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща.



Тишината е абсолютното равновесие на тялото, духа и душата. Човекът, който опазва единството на съществото си, остава винаги спокоен и невъзмутим срещу бурите на житието. Едно листо не трепва на дървото, една гънка не блести на повърхността на езерото: това е за мъдрия идеалното състояние за направляването на живота.



Научи се да спираш, да събираш силите си, да овладяваш объркаността си, да удържаш разпиляността си. Птицата прекратява полета си тук, за да си направи гнездо, или там -за да си почине.



Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня. Те са огледало на света.



Не задържай лошите мисли, гнева, страха или угризението. Гледай ги как отминават като птици в небето, без да оставят следи.



Радост и мъка, наслада и тъга ни обитават последователно като деня и нощта, като живота и смъртта. Приеми ги за два бряга на река с едно течение.



Никога няма да спрем да изучаваме вселената вътре в нас и отвън. Краят на изучаването ще дойде, когато стигнем до точката, откъдето сме тръгнали, и я открием за пръв път.



Чрез природата бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи, трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на война.
 
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма.



За нищо не служи бягството от себе си с избора на хаотичния шумен живот на модерния свят. Болката ти те търси, както вълкът преследва плячката си. Изчакай я уверено в центъра на самия себе си, обгради се с лъчисти мисли, забавлявай се със света, като дете, и болката ти ще се стопи като сняг на слънце.



Вътрешното спокойствие е съвсем реално пространство, стабилна скала, недосегаема за глъчката на света и хорските тревоги. То е центърът, около който кръжи вселената, същината и краят на всяко нещо. Мъдрият не ходи в него, за да подслони живота си, изолиран от света. Той стои там разгърнат, пробуден, бистроок и неподвижен, като в окото на циклон.



Човешкият дух никога не е неподвижен и окончателен. Той е пъргав, податлив, нематериален. Превръща се в онова, което съзерцава. Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца, за нови желания, за нови светове. Тогава Великият дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб.



Вземи пример от природата, дори когато е наранена и опустошена от човека. Тя е сърцето на твоето сърце.



Мирът никога не идва изненадващо, не пада от небето, като дъжд. Идва при онези, които искат да го постигнат.



Истината винаги е добра за казване. Не се страхувай да стряскаш, да предизвикваш, ако думите идват от дълбините ти, без да ги насилваш.



Не отдавай значение на външните форми в света, гледай на тях, като на игра, като на лек танц. Те са маски, които духовете си слагат, за да ни плашат или съблазняват.



Бъди внимателен към тишината. Пази я, защото съдържа всички човешки сънища.



Научи се на непринуденост, ако искаш да победиш себе си.



Когато се наблюдаваш, започваш да разбираш противоречията си. Защитните рефлекси отпадат и можеш да пристъпиш към другите с уязвимостта, крехкостта и силата си, подобно на воина, който танцува танца на слънцето – само с пламъка на любовта си.



Когато се връщат от битка, воините скриват мощта в себе си, сгъват я, като криле. Освобождават се от оръжията си. Научи се да се отдръпваш от действията си. Действай свободно, после се завърни в себе си с празни ръце и мирът ще ти бъде даден.



Желанията на хората са стрели от светлина. Те могат да изследват сънищата, да посещават страната на духовете, да лекуват болести, да гонят страха и да създават слънца.



Книгата на Великия дух е цялото творение. Можеш да четеш тази книга, като изучаваш природата, горите, реките, планините и животните, които са част от нея, но и като изпитваш сънищата, усещанията и вълненията си.



Страстите летят като копия във всички посоки и накрая се изгубват. Задръж ги, събери ги в един дух, в една воля, ако искаш да станат сила.



Молитвата не е достатъчна на вътрешния воин. Той трябва да превърне думите в планина, в езеро, в река или в диви коне. Като него и ти трябва да създаваш реалност от желанията си. Тогава думите „щастие”, „покой”, „душевен мир” ще се превърнат в пейзаж на душата ти и наистина ще заживееш в нов свят.




Не заобикаляй препятствието, не се опитвай да бягаш от трудностите. Когато срещне скала по пътя си, реката не се връща обратно. Плъзга се околовръст, играе с нея, подобно на лечителя, когато напява и омагьосва раната, или пък се вдига в сноп от светлина. Научи се да танцуваш с препятствията, ако искаш да вървиш напред.



Близостта на пропастта припомня на човека, че може да лети.



Научи се да дишаш бавно и да си представяш дъха си, като поток от чиста, бляскава светлина. Това упражнение, дошло от воините поухатани, дава много сила.



Всеки човек издига прегради около себе си, за да ограничи територията си и да се пази от другите. Стените, зад които се тули, са укрепления на страданието. Той не познава щастието, а завистта, гнева, омразата, които са преображения на страха. Стани за него огледало на добротата, изнамери умиротворяващите, церящите думи и жестове. Пред страдащия човек надрасни собственото си страдание, ако искаш да му помогнеш.



Не оставай за дълго в себе си. Нуждаеш се от другия, за да укрепиш вярата си в живота, да предадеш любовта, да бъдеш в света на хората. Вие сте на същата пътека, в търсенето на едно и също слънце. Разпознай в другия – какъвто и да е той – изгубен събрат в начинанието, който търси светлината.



Болното тяло е следствие на отслабена душа, съмняваща се в себе си, задръстена от пагубни мисли. Човекът-дух се бори срещу болестта с мисли от светлина.



Да се научиш да виждаш, значи да използваш петте си сетива, събрани в едно чувство, тънко като острието на нож.

Свободен си да действаш, да говориш и да мислиш в единение с духа си. Бори се със страха си и любовта ще ти даде своята сила. Няма друг начин, за да се събуди светлината на духа и да върне на човека изгубената сила.



Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си. Приближи се към него в светлината на духа и съживи силата му, както факелът предава огъня на друг факел. Научи се да придаваш движение на любовта.



Искаш ли да опазиш в себе си мъдростта на душата, развивай милосърдието си, усърдието и търпението. 



Медитацията търси сърцевината като връх на стрела. Това е оръжието на духовния воин. Използвай го и, за да поразиш вътрешните си демони.



Дълго медитираното действие се осъществява в пълно съгласие с духа. То не увеличава световното объркване и страдание, защото човешкото сърце е с него, както светлината с излетялата от лъка стрела.
 
Вътрешните предели са осеяни с препятствия и клопки. Това са маниите, лошите навици, неизлекуваните рани на душата. Потопи се в себе си с факела надуха. Осъзнай чудното приключение, което ти се предлага: никой не е бил там преди теб.



Скочи в себе си и стани свой лечител.



Повечето хора се страхуват от добротата, както нощните птици се страхуват от силна светлина. Те се нуждаят от сумрак, за да се преправят, да налагат маски и да се самоизмамват. Добротата ги тревожи, защото им се струва донякъде нечовешка, по-близо до ангела, отколкото до човека. Припомняй си, че добротата, не е слабост, нито хлипане на рамото на твоя брат. Проумей могъществото на добротата, необятната й сила. Когато се яви, добротата изтръгва маските и разголва сърцата. Воинът, който носи лъка на мъдростта, я използва като огнена стрела.



Когато се изкачваш на планина, настрой се в съзвучие със силата й, с нейния дух, благодари й за помощта, защото, колкото краката ти, толкова самата планина те изнася до върха.



Онова, което си ти в отношенията с другите, обновява жизнените сили в природата или, обратно, пречи им да общуват, замразява ги. С действията си ти участваш във вечното движение на нещата. Ставаш ОТГОВОРЕН.



Алчността е разрушително усилие на душата. Желанието да притежаваш незабавно, без отлагане, говори за дълбоко обезсърчение, то е рефлекс на голямо отчаяние. Удържай нуждите си, избягвай всяко завтичане, научи се да дишаш спокойно във всяко твое действие, ако искаш да бъдеш щастлив.



Често се чувстваме объркани и смутени пред другите, като пред огледало. Приеми това усещане, без да се тревожиш. Послужи си с огледалото, за да се наблюдаваш. Ще научиш много за състоянието на свитост, за страха от другите и за възможната защита.



Любовта трае един ден и той няма край.



Изгради около себе си климат на топлина, без да губиш прозорливостта си, и любовта ще се яви.



За да разбереш едно същество, трябва да го обитаваш и в сънищата му.



Не се крий като пепел под пламъка, заяви целта си и излез най-сетне от съня.



Има разлика между усамотяването, отдръпването и състоянието на дълбока самота. Вътрешно самотният човек не вдига стени, за да се пази, не поставя препятствия между себе си и другите. Той е сам в себе си, тоест свободен от принуди, готови идеи и мнения, които задръстват духа.



Извадки от "Мъдростта на северноамериканските индианци"
Съставител Жан Пол Бур



Помни сънищата си, гледай ги като непозната територия, защото идват от дълбините ти със съвет, съобщение или предупреждение.



Духовете и флуидите на природата си служат със съня, за да се свързват. Затова използвай и ти сънищата си. Те са видимият език на невидимите неща.



Сънуваме, защото желаем и изпитваме любов. Сънят винаги изразява душевна битка, в която духът и съюзниците му воюват срещу вредните мисли, мрачните зони, убежища на угризенията и натрапчивостта. Слей се със сънищата си чрез молитва и медитация, иди им на помощ, за да се включиш в битката на душата.



Научи се да разпознаваш сънищата си, защото някои се завръщат под друга форма, за да донесат същото послание. Вслушвай се в тях, те също ти сочат пътя на чистия дух.



Сънищата идват към теб като конници, обвити в облак прах. Онова, което вземаш за заплаха, понякога е приятелско подсещане.



Сънуването не е спане, а будуване, пътуване, действие, живот по друг начин. Гледай на света на сънищата, като на втори свят с негови си закони, лица и действителност. Духът ти не е заключен във всекидневното съзнание. Той е в двата свята едновременно, във всеки един миг, през целия ти живот.



Образите от съня понякога представят праотец, духа на мъдрец, който се опитва да ни упъти, или осезаем двойник на любим човек, отказващ да напусне духа ти. Понякога се явяват и тревожещи образи. Не се страхувай. Те са просто твоите лоши части. Научи се на заспиване да призоваваш закрилата на съюзниците. Обърни съня си към слънцето.



В нощната тишина тялото се отпуска и духовете, подплашени от обичайните ни вълнения, се осмеляват да се приближат.



Онзи, който спи, пали светлина, привлича сънищата. Съсредоточи се в духа си преди да потънеш в съня. Приготви се да промениш света. Призови сънищата си, избери ги и те ще дойдат.



Сънищата не лъжат. Те само се преобличат, както някога шаманите ни преди ритуалните танци. Лоши сънища няма. Това са сънища на мир и познание, надянали маски, за да те изкушат, да те предизвикат и събудят.



В сънищата можеш да разрешиш много задачи. Отговорите идват трудно в дневното пърхане на духа, защото трябва да пробият стени от мъгла. В сънищата се явяват свободни.



Най-напред разбери сънищата си, ако искаш да разбереш себе си.



Няма минало и бъдеще в света на сънищата. Спящият е във вечното настояще. Всяка нощ си във вътрешното време, което не е всекидневието, размерено от изгревите и изтичането на часовете.



Човек се готви за съня като за голям празник с надеждата да срещне някогашни и бъдещи приятели, да изживее неочаквани неща в един и същи миг, на едно и също място. Сънят не е затворен в мозъка на спящия. Той бяга като вятър над прерията и обикаля безбрежни пространства. Този, който сънува, не спи. Той сънува.



Залепи ръце, уста и чело за кората на едно дърво и затвори очи. Духът на дървото ще ти даде силата си и ще сподели с теб сънищата си.



По същия начин, по който Великият дух сънува света и го прави да съществува само със силата на желанието си, спящият сънува оживяващи вселени. Сънят създава светове.



Сънищата на децата са обитавани от светлини, но и от ужасяващи образи, защото всяко дете е на границата между два свята. Още не го е нагодил към себе си онзи свят, който не сънува. Стани като детето, сънищата ще те облекат в легенди и животът ти ще пропее. Потопи се в сънищата си с факела на духа в ръката и сенките, които плашат детето, ще се пръснат, както се пръска мракът при изгрев слънце.



Сънищата са неумолими съдии. Използват унеса ти, за да покажат съдържанието на духа ти като живи, преобразени образи, невинаги лесни за разпознаване. Не се впускай в сложни анализи – ще се залуташ в извивките на съня. Не го насилвай, защото значението му ще ти избяга. Обгърни го с любов и внимание, бъди до него, без да се опитваш да го разбереш, съсредоточи се в изпитаното чувство и в присъствието на съня, отзивчиво заслушан в загадката му. Тогава сънят ще ти проговори.



Научи се едновременно в два свята, по два начина. Повтаряй си, че нощем спящият наблюдава сънищата си, но след като се събуди, сънищата започват да го наблюдават, следват го и се намесват в живота му. Опитай се да промениш възприемането си и ще видиш света с магически очи.



Сънуваната дума, думата, която виждаме или произнасяме насън, идва от дълбините на духа, въоръжена със сила, която обикновената дума не може да притежава.



Служи си със сънищата, за да лекуваш или да облекчаваш страдащите.



Всяка плодоносна мисъл или действие са били най-напред мисли и действия насън. Възприемай съня като пръв камък на всеки градеж. Без него не можеш нищо да предприемеш.



Научи се да спиш до извор или до огън от дърва, ако искаш да пречистиш сънищата си. Огънят и водата отблъскват лошите видения и доближават към началото на нещата.



Духовните сънища се различават от обикновените по наситеността на цветовете и силното вълнение, както златото се различава от обикновените метали. Те посещават дух, който е способен да се удивлява и гледа навътре в себе си.

 
Няма сънища без желание, няма желание без любов. Сънят е тайният език на любовта, съкровената й хаотична или хармонична музика, в зависимост от съдържанието на духа.



Сънят се подхранва от чувствата, мислите и спомените ни, за да добие тяло и да стане видим.



Сънуващият понякога пътува далеч от тялото си и рязкото събуждане може тежко да наруши нервното му равновесие. Дай си време да осъзнаеш отново тялото си – полека, без насилие, бавно като лунен изгрев.



Виждал съм множество духове в тъмния тунел на сънищата. Не всички бяха мои съюзници, някои се опитваха да ми навредят. Виждал съм крадци на души, въоръжение със страх и гняв, виждал съм изгубени души, осъдени на угризения и страх, молещи от хората любов, за да разкъсат кръга на болката. Трябва да слизаш в света на съня с всичката си любов, защото там срещнеш и страданието.



Сънят ти трябва за е дълбок като езеро и лек като пяната, която блести на повърхността му. Научи се да сънуваш като пумата – отчасти будна, осъзнаваща околния свят, и едновременно дълбоко заспала, обитавана от могъщи духове. Избягвай тежките, припадничави сънища, пази подвижността си върху повърхността на бездната.



Споделяй сънищата си с приятели, разказвай им ги, ако искаш да си оставиш отворена врата към другия свят. Двама приятели, които споделят сънищата си, общуват чрез духа на една и съща територия. Срещат се при един извор, свеждат се над един пламък. За пръв път се разбират.



Преди да заспиш, виж в духа си черната колона на съня, която ще те отнесе. Извикай образа й в горната част на черепа си, където е душата, после я напълни с картини, впечатления и образи. Следвай медитацията си, без да се разсейваш с други мисли. Трябва да влезеш в съня си с бистрота на желанието и волята си. Научи се да бъдеш господар на собствените си сънища. Не се оставяй да те изненадат.



По време на съня ти си в друг свят, вътре в тялото си, в безкрайна територия с неограничен хоризонт. Научи се да чувстваш замайването от безкрая в собственото си тяло. Бъди цялата вселена.



Сънищата са послания, идващи от дълбините ти. Те се явяват от пределите на унеса с факли. При събуждането споменът за съня се замъглява, конниците заминават, посланието се губи. Научи се да си спомняш сънищата си, като мислиш всеки ден за тях, като за приятели.



Който сънува, не спи, той гледа вътре в себе си.



Човекът, който сънува, се моли, без да го знае. Търси отговор на тревогите си, вълнува се, мята се, чуди се колко бляскав е духът му, докато трае сънят. На сутринта сменя света и слънцата угасват.



Сънищата на възрастния са неосъществени мечти на детето. Остарели, обърнати с гръб към слънцето. Това обръщане известява осиротяване на духа, вцепеняване, невъзможност да действа. Обърни се към слънцето. Промени погледа си към света, те ще променят и сънищата ти.



Ставаме затворници на някои сънища поради изоставяне на волята, липса на бдителност. Бъди бдящ ловец по време на съня си.



Приемай съня като празник, който духът си дава, за да не се забрави, да не заспи, докато тялото почива неподвижно и беззащитно. Сънищата пазят спящия.


Извадки от "Мъдростта на северноамериканските индианци"
Съставител Жан Пол Бур 



Анджела и нейните приятели водачи

Бележка на писателя:

Това е една от първите истории, разказани от Крион, която илюстрира житейското пътуване с на­шите ангели водачи. Първоначално озаглавена "Обичната Анджела", притчата разказва за договори­те, взаимодействието с водачите и Божията любов към жените и мъжете в нашето ежедневие.

***

Скъпи мои, плътно до вас и обвързани с вашата най-съкровена същност седят създания, които позна­вате не по-зле от самите себе си. Някои ги наричат ангели или духовни водачи и те са вашите най-добри приятели. Те ви подкрепят в моменти на радост и страх, назначени са ви за цял живот и ви обичат най-искрено. Това е история за механизмите на инкарнацията, поднесени достоверно и с любов за вашето обучение...

Имало някога три ангела. Те били повикани на голямо събиране, където щяло да се планира създа­ването на една планета на свободния избор. Вселената се нуждаела от ситуация, при която съществата щели да бъдат оставени сами, за да потърсят собственото си ниво на вибрация, така че вселената - цялата все­лена - да измери резултатите след известно време и да види накъде да поеме. Така че на това събиране щели да се обсъдят механизмите на един прекрасен експеримент на любовта, като тук думата експери­мент се използва в своя най-висш и достоен смисъл.

Анджела, като един от ангелите, била силно заин­тригувана от новата планета. Тя чула за плана и си казала: "Това наистина е велико събитие. Иска ми се да бъда част от него." Двама нейни приятели също решили да участват и въпреки че приготовленията отнели много време в човешките понятия, според универсалното време (което винаги е "сега") всичко протекло съвсем бързо и настъпил часът на планово­то съвещание.

И така Анджела, нейните приятели и други анге­ли, които изявили желание да участват, се включили в това велико събитие. Седнали и оформили своите договори, тъй като планът за всеки един от тримата бил да се инкарнират на тази нова планета и докато пребивавали на нея, тяхната истинска същност щяла да бъде напълно скрита от тях. За да обвържат своите изпитания, те трябвало да ги планират в екип. Затова Анджела и нейните приятели посветили доста време за планирането на тези неща. Плановете и договорите били сложни, тъй като включвали много други същес­тва освен двамата приятели на Анджела - и всички те взели участие в планирането - като всеки си имал и свои собствени изпитания. Щом уроците и изпитани­ята били уговорени, дошло време за действие. Много от съществата от плановото съвещание пристигнали на Земята първи. После в подходящия момент Андже­ла и двамата й приятели се спуснали заедно на земно ниво.

Анджела се била уговорила с другите да се инкарнира като жена. Освен това планът изисквал да й се даде възможност да има баща-насилник, който се бил съгласил да изиграе тази роля. На всичкото отгоре Анджела трябвало да носи тежка карма, тъй като от тримата, които се спуснали на Земята, тя притежавала качеството на дълъг времеви цикъл (неин универсален атрибут), затова щяла да бъде идеалният човек с тежка карма. Планът изисквал също така през 13-та й година тя да се натъкне на сериозно изпитание - да загуби майка си. Съществото на майката също участвало в планирането и се съгласило да съдейства в урока.

Тормозът на бащата и смъртта на майката били много тежки изпитания за малкото човешко същество и били уместно включени в общия план. Тук трябва да подчертаем, че не присъства никакво предопределе­ние. Това били предизвикателства за Анджела и ней­ното човешко семейство. Онези, които щели да се появят и да изпълнят най-тежките изпитания около нея, го правели по свой избор и предварително спо­разумение. Всеки един от тях имал възможност да влезе или излезе от собствения си план по свое жела­ние, щом станел част от Земята. Следователно въз­можностите, които щели да създадат тези неща, били уговорени по взаимно съгласие. Изпитанието било как хората щели да се възползват от всяка една възмож­ност. Всеки човек разполагал с напълно свободен избор - да осъществи плана или да се откаже от него.

И така, Анджела се родила на земното ниво и двата ангела, които били нейните най-добри всемирни приятели, я придружили като земни водачи - невиди­ми, но неотлъчно до нея, за да поддържат равновеси­ето на енергията по време на биологичния й живот. Следвали я на всяка стъпка.

Анджела се родила като човек през месец септем­ври. Планът започнал да се разгръща и декорите на нейната карма и кармата на групата около нея били по местата си. Бащата изиграл уговорената си роля, тъй като неговата карма била да я тормози и той го направил, избирайки с цялата си астрална мъдрост да допринесе за кармичните качества на Анджела. Това било труден момент за малката Анджела. Всеки ден тя се скривала в килера с надеждата баща й да не се прибере, свивала се в тъмното и се тресяла от страх от онова, което можело да се случи. Но бащата се прибирал и започвал да вилнее из къщата в пристъп на пиянски гняв, докато я намерел притаена в малкото й скривалище - а после следвали ужасни неща за Анджела, чиято енергия я съпътствала цял живот. Тя помнела миризмата на баща си, грубите му думи и сковаващия страх. Нощ след нощ тя била жигосвана с клеймото на малтретирано дете.

Анджела търпяла безропотно, докато навлязла в 13-та си година, когато умряла майка й. Анджела изпаднала в шок и не знаела какво да прави оттук нататък. Чувствала се напълно изоставена. Избягала от дома си, залутала се в гората и дълго време седяла на един пън, оплаквайки участта си на дете с непоси­лен товар. Приятелите й - нейните ангели водачи - били неотлъчно до нея, давали й енергия, държали я за ръката, плачели и я обичали през тези мъки и изпитания за човешкия дух.

Анджела успяла да преживее този труден момент, но после се случило нещо интересно. Тъй като планът се развил точно според уговорката и онези, които се били съгласили да изпълнят поддържащите роли, се представили блестящо и междувременно създали но­ва карма за бъдещи инкарнации за всички тях. Какво щяла да направи Анджела с кармичния атрибут на баща насилник и рано починала майка? Какво щяло да означава това за живота й по-нататък? Нейното кармично изпитание било задвижено и влязло в дей­ствие.

Колкото и странно да звучи, когато Анджела по­раснала, тя най-напред си намерила партньор също като баща си! Нейните ангели приятели били съвсем наясно с причините и я подкрепили безрезервно. Ста­нало така, че партньорът й също започнал да упраж­нява насилие над нея.

И така, в хода на това пътуване настъпил момент, когато партньорът си тръгнал, а Анджела отново се оказала изоставена. Агресивният й баща я бил изоста­вил в ролята си на родител, майка й я била изоставила със смъртта си, а сега партньорът й я изоставил в любовта! Анджела била на кръстопът в живота си. Дали щяла да се обърне навътре и да обвини Бог за злочестината си? Дали отсега нататък щяла да "иг­рае" ролята на жертва? Анджела била изправена пред избор - и то решаващ за причината да бъде на Земята. Постъпката й сега щяла да се отрази върху битието на цялата планета.

В разгара на това изпитание Анджела изпитала потребността да си направи равносметка. Мъдростта й, произтичаща от срещата със смъртта и насилието на толкова ранна възраст, й давала перспектива, която й помогнала да нагоди своята реакция към житейски­те изпитания. Това развълнувало ангелите водачи око­ло нея! Те знаели, че нещо ще се случи. А Анджела се вгледала навътре, за да види коя е в действителност, и поела по духовен път, който накрая щял да я отведе до мирен живот - и опрощение за онези, които я били наранили. Междувременно кармата й се разсеяла... и Анджела повишила вибрацията си, което се отразило върху всички човешки същества по света.

Анджела умряла на 83 години, след като завър­шила много ценна инкарнация на Земята - както за нея, така и за цялото. Нейното себеоткриване допри­несло за повишаването на вибрацията на планетата, а Анджела умряла спокойна.

Скъпи мои, тук започва хубавата част на истори­ята, понеже след изживяването на смъртта и пътува­нето до пещерата Анджела влязла в голямата зала на почестите. Вие, хората, никога не сте виждали нещо подобно на Земята, нито пък го помните отпреди, понеже е блокирано от паметта ви. Но аз ви казвам, скъпи мои, че там ще получите цветовете си след като завършите тази инкарнация. Там ви дават почетната лента, така че цялата вселена да види какво сте зас­лужили. И където и да отидете от този момент ната­тък, всички универсални същества ще разберат къде сте били. И планетата на свободния избор, на която сте работили доброволно, ще бъде запомнена и почи­тана завинаги. Мнозина ще искат да общуват с вас и ще ви молят да им разказвате какво е да участваш във величествения проект на име Земя!

Други ще стоят встрани и ще ви почитат отдалеч - но всички ще знаят за вашето пътуване - и всички ще ви обичат заради любовта и саможертвата ви. Защото това, което се случва на Земята, се отразява върху цялата вселена.

Затова и Бог ви почита толкова много! Защото това, скъпи мои, е работата, която вие лично избрахте да свършите. И макар да звучи грандиозно, на цере­монията за връчването на цветовете присъстват де­сетки милиони същества, всички в голямата зала, за да отпразнуват почестите, отдавани на всеки един от вас. Понеже това е нова почетна лента, каквато не е съществувала досега във вселената. Вие, които сте се инкарнирали многократно на тази планета, сте част от уникален набор от същества, които са се редили на опашка за тази цел, и вашият процес ни изпълва (Крион) с благоговение. Затова седим в краката ви. Затова ви обичаме толкова много!

Анджела застанала пред множеството и приела своите цветове, а нейните ангели водачи тържествува­ли рамо до рамо с нея и също били удостоени с цветове. След тържествената церемония Анджела ос­танала насаме с нейните приятели. Тримата започна­ли да разговарят за прекрасните неща, които били видели на планетата Земя. Нейните приятели, водачи­те, се надпреварвали да й говорят, докато се държали за ръце, подскачали нагоре-надолу, ликували и тан­цували на фона на галактиката от светлини.

"Анджела, помниш ли как се криеше от баща си в килера? Помниш ли как седяхме от двете ти страни и те държахме за ръка и те прегръщахме? Помниш ли? Подхранвахме енергията ти, за да издържиш. Обгръ­щахме те с безусловна любов. Поддържахме те, когато ти беше твърде слаба, за да се съпротивляваш. Прег­ръщахме сърцето ти, когато ти се струваше, че ще се пръсне от мъка!"

А Анджела отвърнала: "О, да. Спомням си. Мили приятели, благодаря за любовта ви. Спомням си, да!"

"Анджела", попитали те, "помниш ли, когато умря скъпата ти майка, а ти побягна сама в гората и се питаше какво те очаква в живота - къде да отидеш и какво ли ще бъде твоето бъдеще? Помниш ли, че тогава седяхме до теб и те държахме за ръка и ти давахме енергия и те обичахме? Помниш ли как пла­чехме заедно с теб и си поделяхме товара? Помниш ли?"

А Анджела казала, "О, да. Спомням си. Да!"

А нейните приятели я попитали: "Анджела, пом­ниш ли колко беше хубаво, когато празнувахме сват­бата ти и колко беше радостна в онзи миг на твоята младост? Спомняш ли си веселието и щастието си по онова време? Ние те държахме за ръка и те прегръ­щахме и ти изпращахме енергия и танцувахме заедно

 
Добрият човек вижда добри знаци.
***
За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.
***
За да можеш да разбереш себе си, общувай с камъните в планината.
***
Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!
***
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
***
Животът e като светлина на светулка в нощта, дъх на бизон през зимата, сянка в тревата, топяща се на залез.
***
Има много начини да миришеш на скункс.
***
"Трябва" важи единствено за смъртта.
***
Родина е там, където ти е добре.
***
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.
***
Детето е гост в твоя дом - нахрани го, изучи го и го пусни.
***
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
***
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
***
Човек трябва сам да направи стрелите си.
***
Белият човек има прекалено много началници.
***
Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи.
***
Преди да обичаш, научи се да ходиш по снега без да оставяш следи.
***
Ако говориш със совите и змиите, и те ще говорят с теб, и ще се познаете един - друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои.
***
Жабата не изпива блатото, в което живее.
***
Даже мълчанието ти може да бъде част от молитва.
***
Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
***
Знание е скрито в произволна вещ. Някога светът е бил библиотека.
***
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
***
Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".
***
Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.
***
Няма нищо по-красноречиво от опашката на гърмяща змия.


Всяка секунда можеш да се преродиш. Всяка секунда може да носи ново начало. Въпрос на избор. Твоят избор.

###

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

###

Цялата мъдрост на човечеството се побира в две думи - търпение и надежда.

###

Само едно правило ще ти вдъхне кураж и то е, че никое зло не е вечно, нито дори дълготрайно.

###

Не за мига, в който те повалят е нужен кураж, а за дългото изкачване нагоре обратно към здравия разум, към вярата и сигурността.

###

Всеки проблем носи в ръцете си подарък за теб.

###

Светът може и да не оценява смелостта на малките хора, но той би рухнал без тяхната смелост и упоритост.

###

Не друго, а неповторимите мигове в живота го правят така сладък.

###

Подходящият момент е всеки момент, на който все още имаме щастието да се радваме.

###

Няма нищо по-силно от благородството и нищо не е по-благородно от истинската сила.

###

Тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш.

###

Докато си жив, не спирай да се учиш как се живее.

###

Върти се, върти, колело на живота - животът е устрем и вечно движение.

###

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

###

Ако гледаш в правилната посока, трябва само да вървиш напред.

###

Във всяка стъпка виждай целта на пътуването.

###

Не търси сила и увереност извън себе си, защото те идват отвътре. Винаги са били там.

###

Дръж се, упорствай, победи! Търпението е гений.

###

Мъдростта на живота се състои в отстраняването на маловажните неща.

###

Прави, каквото можеш, доколкото си способен, където и да си.

###

Бурите карат дъба да пуска по-дълбоки корени.

###

Когато си стигнал толкова далече, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече, ще си постигнал само половината от това, на което си способен.

###

Нашият път не е застлан с мека трева; той е стръмна пътека сред планинските чукари, но тя води напред и нагоре към слънцето.

###

За да станеш шампион, бий се още един рунд.

###

Бъди в живота твърд като скала в морето - непоколебим и непоклатим пред вечно надигащите се вълни.

###

Велик е не онзи, който никога не пада, а този, който винаги се изправя.

###

Силата на вълните е в тяхното постоянство.

###

Най-добрият начин да излезеш от тунела е, като минеш през него.

###

Трябва да сме готови да се откажем от плановете си за живота, за да изживеем живота, който ни очаква.

###

И щедър е, и пълен е светът с невероятни вероятности.

###

Пред нас животът, сочен като пита, дъхти на мед, непипван досега.

###

Не се страхувай, че животът ти ще свърши, страхувай се, че може никога да не започне.

###

Колкото си по-тих, толкова повече чуваш.

###

Сърцето на мъдрия човек е тиха като бистра вода.

###

Бедните копнеят за богатства, богатите - за Бога, а мъдрите копнеят за състояние на безметежност.

###

Най-сладките неща в живота са най-тихи. Щастливият живот се състои в спокойствие на духа.

###

Да имаш мир в душата си е най-великото щастие.

###

Тишината е най-голямото откровение.

###

Добрите думи от приятели ни се струват кратки и лесно изречени, но ехото им е наистина безкрайно.

###

За какво да живеем, ако не за да правим живота по-малко труден един за друг?

###

Една от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите.

###

Чудото е не да летиш във въздуха или да ходиш по водата, а да стъпваш на земята.

###

Бъди жилав като стръкчето трева: здраво вкоренен в земята, гъвкав и в мир с всичко около теб.

###

Щастието и мъката са близнаци. Остави ги да идват и да си отоват като облаците.

###

Светът е кръговрат. Всеки е отговорен за действията си. Всичко се връща.

###

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето...

###

Един миг обич може и ще направи света съвършен.

###

Където има голяма любов, винаги стават чудеса.

###

От успеха получаваш много неща, но не и онова велико вътрешно чувство, което ти носи обичта.

###

Цени любовта, която получаваш, повече от всичко. Тя ще оцелее дълго след като твоето злато и добро здраве са се стопили.


###

Щастието ни дава спокойствие, спокойствието ни дава щастие. те са неразделни.

###

Да даваш - една от тайните на живота.

###

Радостта не е във вещите, тя е у нас.

###

Бъди искрен в мислите си, бъди чист в чувствата си. Тогава няма да се налага да преследваш щастието. Щастието ще преследва теб.

###

Въпреки всичките ни лутания, щастиео винаги се оказва на една ръка разстояние, сред нещата, които са непосредствено в нашия обсег.

###

Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата - във водата; птицата във въздуха. Човек трябва да търси своето щастие в мисълта.

###

Щастие е, когато мислите, думите и делата ти са в хармония.

###

Щастието е преодоляване - щастието не е цел. Само огнено обичай, само щедро се раздавай - в това е твоето щастие и е всъщност без предел.

###

Искаш да бъдеш щастлив? Тогава направи живота си одухотворено прост като неуморно дихание.

###

Единственото, което е нужно, за да си щастлив тук и сега, е едно обикновено и непретенциозно сърце.

###
Нужно е човек непрестанно да се стреми да надмине себе си и това трябва да трае цял живот.

###

Щом повярваш в себе си, вече знаеш как да живееш.

###

Няма велико начинание осъществено без вдъхновение.

###

Животът укрепва чрез приятелствата. Да обичаш и да бъдеш обичан - по-голямо щастие не съществува.

###

Към всичко подхождай с любов - към цветето, към дървото, към птицата, към човека... иначе няма да разбираш, тоест да прощаваш.

###

Без човешката общност отделното човешко същество не може да оцелее.

###

В любящото сърце е най-висшата мъдрост.

###

Утрешният ден е най-важното нещо в живота. Спохожда ни в полунощ, чист като сълза.
Прекрасно е, когато идва и се оставя изцяло в ръцете ни. Надява се, че сем се поучили от вчерашния ден.

###

Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.

###

Всички ние сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

###

Надеждата е нещо хвърковато, което каца в душата. Тя пее мелодии без думи и грее душата безкрай.

###

Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети.

###

Ако правиш най-доброто, на което си способен,
няма да имаш време да се тревожиш,
че няма да успееш.

###

Бъди по-умен от другите хора,
но не им го показвай.

###

Трудно е да се усмихваш винаги,
но не избирай по-лесното - да плачеш.

###

Когато водата ти стигне
до устата - горе главата!

###

Не се страхувай от неизвестното,
може да е по-хубаво от настоящето.

###

Слабите хора чакат да настъпи
благоприятно обстоятелство,
силните го създават.

###

По-добре да бъдеш малка светлинка,
Отколкото голяма сянка.

###

Цели се в луната, дори и да не улучиш
ще попаднеш сред звездите.

###

Не е важно да получиш това, което цениш,
а да оцениш това, което получаваш.

###

Животът на всички ни е като кръговрата на слънцето. И най-тъмната нощ е обречена от изгрева.

###

Ако не си помагаме един друг, кой ще ни помогне?

###

Когато изпълваш живота на другите със светлина, не може да не бъдеш озарен и ти.

###

Винаги бъди малко по-добър отколкото е необходимо.

###

Истинското богатство за човека е доброто, което е сторил за света.

###

Добротата е по-важна от мъдростта и осъзнаването на този факт е началото на мъдростта.

###

Който раздава има всичко, който е свидлив е с празни ръце.

###

Човешките същества, който не оставят след себе си велики постижения, а само низ от малки добрини, не са пропилели живота си.

###

За да получиш повече от живота,
дай повече от себе си.

###

Усмихни се на някой непознат.
Това може да се окаже
единствената му радост за деня.

###

За да промениш всичко, просто трябва
да промениш начина си на мислене.

###

Ако си се устремил в правилна посока,
всяка стъпка, колкото и малка да е,
те приближава към целта.

###

Сбъдват се мечтите на онези,
които работят, докато мечтаят.

###

Да си на средна възраст означава
от две възможности да избереш онази,
която ще ти позволи да се прибереш
в къщи по-рано.

###

Човек никога не се сблъсква с проблем,
който да не съдържа в себе си и някава възможност.

###

Успех е постигнал онзи, който е работил добре,
често се е смял и силно е обичал.
 
„Намери убежище в себе си,

ако искаш да помогнеш на другите.

Всички жизнени сили на вселената

се кръстосват в сърцето на човека.“



„В ефимерния балон на дните медитиращият дух

гради вечно време, което няма да отмине.

Във всеки миг той започва отново света.“



„Твоят брат е бродеща звезда, изгубила светлината си.

Приближи се към него в светлината на духа

и съживи силата му,

както факелът предава огъня на друг факел.

Научи се да придаваш движение на любовта.“



„Мъдростта и познанието за света

минават през умиротворения дух,

опитомил дивите коне на мисълта.

Той уталожва врявата в душата, лошите сънища,

постоянно държейки запалена лампа в себе си.“



„Угаси в себе си омразата и страха, които ти пречат

да напредваш свободно към себе си и към другите.“



„Целта на медитацията е достигане

на вътрешното пространство на сърцето,

поляната на вечността,

изворът на всяка радост.“



„Всички сили дремят в духа ти като диаманти в мина.

Само от теб зависи да слезеш при тях с лампата на мъдростта.“



„Да медитираш значи да съзерцаваш загадката на природата,

непрекъснатото чудо вътре в теб.

Няма друго място за общуване с Великия Дух на всемира.“



„Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш,

да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли

и задръстванията на думите.“



„Съсредоточи се в сърцето си,

представи си го лъчисто,

пулсиращо в ритъма на вселената

и то ще се разтвори като цвете сутрин,

ще освободи всички ухания на душата.“



„Промени гледната точка спрямо самия себе си.

Ти не си само същество на усещанията,

ограничено от физическата обвивка на едно тяло.“



„Медитацията ти позволява да достигнеш потулената светлина,

върховния център, който е дълбокият мир на света.

Научи се да общуваш със себе си чрез тишината на молитвата

и пълнотата на душата, която е смирената сила на любовта,

нейната лъчиста невинност.“



„Медитацията води до непосредственото възприемане на света.

Границите изчезват, отпадат разстоянията.

Тогава можем да обитаваме едновременно долината

и върха на планината.“



„Съзерцаващият дух вижда танца, безкрайното въртене

на световете, светлините и цветовете,

което е в началото на нещата.

Всичко околовръст,

цялата сфера на пространството не е вече далеч,

а в него, вътре.“



„Сътворението не принадлежи на недосегаемото минало,

а на Великото Настояще.

То е океанът от спокойствието,

блажената гора,

където еленът, мечката, ягуарът са приятели,

а противоположностите се обезсилват

и стават единна дъга от светлина.“



„С тяло в покой, равномерно дишане и затворени,

обърнати към вътрешната светлина очи,

ти си в особено състояние на осъзнаване,

при което дух и материя,

душа и тяло

не са вече отделени.

Между тях тече поток на духовна любов,

който е самата обединена, помирена вселена.

Океанско чувство те отнася отвъд теб самия,

към все по-необятна светлина,

към мир.“



„Мъдрецът е в центъра си, както индианецът в центъра

на типито си.

В един порив на любов и обожание

мъдрецът долавя в себе си

въртенето на звездите, слънчевите изгреви и залези.

Той е вечното начало на всички неща.“



„Мъдрият е като дете на планински връх:

играе си със слънцето и бурите и се смее.

Дадени са му всички сили.

Той изобретява нов език,

приказва си с вятъра, създава нови светове,

говори със сънищата си,

подражава на птичия полет

или на тромавата меча походка.

Подиграва се на собствените си страхове.

Наблюдава чувствата и усещанията си,

както се наблюдават цветята в градина.

Обитава златен облак,

в който смъртта не прониква.“



„Изучи обредите на прошката,

ако искаш да живееш в съгласие с твоите братя.

Церемонията на прошката изисква обновяване на всяко нещо.

Първият ден е посветен на забравата на отминалото.

На втория ден стани преди изгрев слънце

и бъди при раждането на светлината

като при раждането на нов свят.

Слей се с тази светлина и мисли с любов

за приятелите и за враговете си.

Не е необходимо да посветиш цял живот,

за да се опознаеш.

Два дни са достатъчни,

за да променят погледа ти

и да пречистят сърцето ти.“



„Не мисли повече за света с ума, а със сърцето си.

Освободи се от оковите на тежестта.

Стани свободен и лек.“



„Ти не си отделен от другите.

Обърни се към тях – научи се да гледаш

другояче света наоколо.

Мисли в хармония с всички форми на живот,

ако искаш да си щастлив,

защото си брат и сестра на всички създания.“



„Добротата не би била искрена, ако човек не я изпитва

и към дишащото животно, към стенещия вятър,

към никнещите растения.

Намери центъра на всички неща, които те заобикалят,

заслушай се в живота му,

в пулса му – съзвучен с тайнствения ритъм на вселената,

и ще намериш пътя към собственото си сърце.“



„Индианецът предпочита нежния звук на вятъра,

устремен като стрела над езерната повърхност,

мириса на самия вятър, окъпан от дъжда

или наситен с уханието на бор.

Въздухът е скъпоценен за червения човек,

защото всички го дишат -

животните, дърветата, човекът

са обединени в диханието.“



„Научи се да дишаш свободно във всяко твое действие,

ако искаш да бъдеш щастлив.

Научи се да обичаш вселената -

от дребната буболечка до звездите в небето -

с истинско човешко вълнение,

все едно са твои близки хора.

Тогава ще усетиш наситеността

на освободената от пречки любов,

вечността ще се спусне над теб

и ще те обгърне със златни криле.“



„Давай онова, което искаш да получиш

и Духът на природата ще те отрупва с блатодеяния

всеки ден от живота ти.“



„Бори се, за да станеш свободен да обичаш

без завист или тревога.

Тогава ще познаеш добротата на любовта,

която е и дух на невинността,

ведро усещане,

необятна светлина.“



„Отвори очите си за света като детето,

което се учудва от всичко.

Изпитвай любов и обожание към всяко създание -

от стръкчето трева до най-далечната звезда,

и ще преоткриеш древната хармония.“


„Разстоянието между съществата е илюзорно.

Любовта ги сближава и обгръща живота им

в единна светлина.“

/Ж. П. Бур, „Мъдростта на северноамериканските индианци“/
 
Влезте или се регистрирайте за да отговорите.
Back
Top