Лудата любовница
Не, аз не мога да я гледам повече
Как впива погледи в негово сърце
В моето сродно човече.
Тя живее за неговото лице.
От скот превърна се в мислител,
Спря да се гримира, почна да създава.
Но стана на него възхвалител.
И себе си в неговото Аз заблуждава.
Горко й… той не я обича,
Той милува за оная нежна моя усмивка,
Непосмяла да го целуне и да му се врича.
Смелостта ми го отблъсна.
Тя стана идеал, и плътското превърна се в сакрално
Той разчиташе на закъсняла ласка.
И аз оттеглих се с чувството морално.
Че не мога да обичам този мъж със маска.
Обсебена е, не може без него да се смее.
А аз го усещах като магнит.
Да се самоубие ако той ме обича ще посмее.
Дупка в душата й би разбил болид.
Стоя и впивам в кожата любимия парфюм,
Спомням си всяка химия, всеки допир
И виждам снимки на един футуристичен ум.
Чудя се как своята любов към мен би стопил.
Не, аз не мога да я гледам повече
Как впива погледи в негово сърце
В моето сродно човече.
Тя живее за неговото лице.
От скот превърна се в мислител,
Спря да се гримира, почна да създава.
Но стана на него възхвалител.
И себе си в неговото Аз заблуждава.
Горко й… той не я обича,
Той милува за оная нежна моя усмивка,
Непосмяла да го целуне и да му се врича.
Смелостта ми го отблъсна.
Тя стана идеал, и плътското превърна се в сакрално
Той разчиташе на закъсняла ласка.
И аз оттеглих се с чувството морално.
Че не мога да обичам този мъж със маска.
Обсебена е, не може без него да се смее.
А аз го усещах като магнит.
Да се самоубие ако той ме обича ще посмее.
Дупка в душата й би разбил болид.
Стоя и впивам в кожата любимия парфюм,
Спомням си всяка химия, всеки допир
И виждам снимки на един футуристичен ум.
Чудя се как своята любов към мен би стопил.
Вчера го писах под напора на чувства, ако няма болка или някакво друго силно чувство, не мога да пиша.