HappySmile
Светлоносец
Лук (Allium cepa )
1. При подувания и газове в корема се вземат се 3-4 малки кромида печени. При бъбречни болести се вземат сурови или варени в мляко. Когато капят косите, понякога е достатъчно да се разтрива главата с кромид лук. (Ф-1)
2. Настойката от него е противопоказана за хора, страдащи от заболяване на сърцето, черния дроб и бъбреците. (Ф-7)
3. Повсеместно е налагането на лук (суров или печен) при отоци, натъртвания, кръвонасядания. Употребява се за пробиване и очистване на циреи. Сок от лук се капе в носа при много силна хрема. При ухобол се капе в болното ухо сок от печена глава лук. Чай против кашлица се сварява от глава лук и 2 ореха, счукани заедно с черупките в 250 мл. вода. При жълтеница се отрязват опашките на 3 глави лук, поставя се в луковиците по зрънце тамян и се опичат . Болният трябва да ги изяде за 1 ден. Лек за кашлица е сок от лук, смесен с малко мед, който се взема по 1 чаена лъжичка дневно 3 пъти. (Енц. БНМ, стр. 223)
4. За лечение на склеротичната форма на атеросклероза и атеросклероза се използва смес от свеж лук с мед (в равни количества). Приема се по 1 с. л. 3-4 пъти дневно. (в-к "Лечител”, бр. 37 - 2001 г.)
5. Лукът упражнява антибактериално, противогъбично и антихелминно действие, както при чесъна. Понижава нивото на плазмените липиди, пречи на съсирването на кръвта и плавно понижава кръвното налягане, при постоянната употреба е в състояние на предотврати възникването на сърдечни кризи. Антидиабетично действие. Екстракт от лука снижава стойностите на кръвната захар. Използван съвместно с антидиабетични препарати, лукът не само понижава кръвната захар, но усилва и действието на тези препарати. Активният елемент в лука алкилпропил-дисулфид, който играе основна роля в понижаването на кръвната захар, като стимулира действието на бета-клетките и засилва продукцията на инсулин, активира функцията на черният дроб. Лукът има и антихистаминен агент, като при асма подтиска продукцията на веществата, които провокират бронхоспазъма и се разширяват бронхите. Има и противотумурно действие, като подтиска туморните новообразувания. Самите екстракти се оказват нетоксични, но върху левкемичните щамове действат цитостатично. Лукът в прясно състояние е невероятно полезно профилактично средство при диабетици, хора в напреднала възраст, при атеросклероза, хипертония, метеоризъм и диспептични оплаквания. Системната му употреба предотвратява образуването на тумори в храносмилателния тракт. (проф. д-р Петър Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 1 - 2002 г.)
6. Известен е преди всичко с антибактериалните си свойства. Съдържа големи количества калий, витамини, сурфорафан и алилсулфиди - група силни антикарциногенни съединения. Консумирането поне на половин глава лук дневно може да напали на половина риска от рак на стомаха. Свежда до минимум заболяванията на кръвта, кръвосъсирването и предотвратява инфаркта, намалява кръвното и холестерола. (Кн. •58)
7. Лукът е богат на биоактивни вещества от 60000 до 100000 различни вещества с лечебно действие. Баластни вещества - 1.8 г. - 100 г., флавоноиди 87 до 269 мг./кг., фенолови киселини (предпазват от рак), фитостерини - 14.9 мг. (100 г. понижават холестерола, стимулират имунната система, предпазват от рак), сулфиди - 57 мг. /100 г. Хора, които ядат много лук, боледуват значително по-малко от рак на стомаха. В нар. медицина се използва срещу болестите на червата. При децата сокът от лук помага при хрема, кашлица, запек и хемороиди. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 9 - 2003 г.)
8. Лукът е едно от най-разпространените растения в света. Не е известно да има лук в диво състояние. За родина на лука се счита Предна и Средна Азия, където диворастящите видове лук са били култивирани преди 6 хиляди години. От тук той попада в Древен Египет, Гърция и Рим. В средните векове той получава широко разпространение в Европа. Съществуват не по-малко от 1000 сорта лук. В подземните органи на лука се съдържат 86% вода, 2.5-14.3% захари, 0.2% органични киселини, 0.4% пектинови вещества, 0.7% целулоза, фенолни съединения, фитонциди, витамин С 810 мг. каротин, В-1, В-2, В-6, Е, биотин, фолиева киселина, РР. Сред минералните вещества, особено много са калий, калций, желязо, кобалт и цинк. В зелените листа на лука има 92.5% вода, 0.5-3.5% захар, 0.1% органични киселини, 0.8-1.3% азотни вещества, 1% золи, 30 мг. % вит. С, 2 мг. % каротин, витамини В-1, В-2, В-6, Е, РР, биотин, фолиева киселина. (в-к "Д-р", бр. 36 – 2003 г., стр. 19)
1. При подувания и газове в корема се вземат се 3-4 малки кромида печени. При бъбречни болести се вземат сурови или варени в мляко. Когато капят косите, понякога е достатъчно да се разтрива главата с кромид лук. (Ф-1)
2. Настойката от него е противопоказана за хора, страдащи от заболяване на сърцето, черния дроб и бъбреците. (Ф-7)
3. Повсеместно е налагането на лук (суров или печен) при отоци, натъртвания, кръвонасядания. Употребява се за пробиване и очистване на циреи. Сок от лук се капе в носа при много силна хрема. При ухобол се капе в болното ухо сок от печена глава лук. Чай против кашлица се сварява от глава лук и 2 ореха, счукани заедно с черупките в 250 мл. вода. При жълтеница се отрязват опашките на 3 глави лук, поставя се в луковиците по зрънце тамян и се опичат . Болният трябва да ги изяде за 1 ден. Лек за кашлица е сок от лук, смесен с малко мед, който се взема по 1 чаена лъжичка дневно 3 пъти. (Енц. БНМ, стр. 223)
4. За лечение на склеротичната форма на атеросклероза и атеросклероза се използва смес от свеж лук с мед (в равни количества). Приема се по 1 с. л. 3-4 пъти дневно. (в-к "Лечител”, бр. 37 - 2001 г.)
5. Лукът упражнява антибактериално, противогъбично и антихелминно действие, както при чесъна. Понижава нивото на плазмените липиди, пречи на съсирването на кръвта и плавно понижава кръвното налягане, при постоянната употреба е в състояние на предотврати възникването на сърдечни кризи. Антидиабетично действие. Екстракт от лука снижава стойностите на кръвната захар. Използван съвместно с антидиабетични препарати, лукът не само понижава кръвната захар, но усилва и действието на тези препарати. Активният елемент в лука алкилпропил-дисулфид, който играе основна роля в понижаването на кръвната захар, като стимулира действието на бета-клетките и засилва продукцията на инсулин, активира функцията на черният дроб. Лукът има и антихистаминен агент, като при асма подтиска продукцията на веществата, които провокират бронхоспазъма и се разширяват бронхите. Има и противотумурно действие, като подтиска туморните новообразувания. Самите екстракти се оказват нетоксични, но върху левкемичните щамове действат цитостатично. Лукът в прясно състояние е невероятно полезно профилактично средство при диабетици, хора в напреднала възраст, при атеросклероза, хипертония, метеоризъм и диспептични оплаквания. Системната му употреба предотвратява образуването на тумори в храносмилателния тракт. (проф. д-р Петър Манолов, д. м. н., фитотерапевт, в-к "Зн.", бр. 1 - 2002 г.)
6. Известен е преди всичко с антибактериалните си свойства. Съдържа големи количества калий, витамини, сурфорафан и алилсулфиди - група силни антикарциногенни съединения. Консумирането поне на половин глава лук дневно може да напали на половина риска от рак на стомаха. Свежда до минимум заболяванията на кръвта, кръвосъсирването и предотвратява инфаркта, намалява кръвното и холестерола. (Кн. •58)
7. Лукът е богат на биоактивни вещества от 60000 до 100000 различни вещества с лечебно действие. Баластни вещества - 1.8 г. - 100 г., флавоноиди 87 до 269 мг./кг., фенолови киселини (предпазват от рак), фитостерини - 14.9 мг. (100 г. понижават холестерола, стимулират имунната система, предпазват от рак), сулфиди - 57 мг. /100 г. Хора, които ядат много лук, боледуват значително по-малко от рак на стомаха. В нар. медицина се използва срещу болестите на червата. При децата сокът от лук помага при хрема, кашлица, запек и хемороиди. (маг. фарм. Латинка Янева, в-к "Л.", бр. 9 - 2003 г.)
8. Лукът е едно от най-разпространените растения в света. Не е известно да има лук в диво състояние. За родина на лука се счита Предна и Средна Азия, където диворастящите видове лук са били култивирани преди 6 хиляди години. От тук той попада в Древен Египет, Гърция и Рим. В средните векове той получава широко разпространение в Европа. Съществуват не по-малко от 1000 сорта лук. В подземните органи на лука се съдържат 86% вода, 2.5-14.3% захари, 0.2% органични киселини, 0.4% пектинови вещества, 0.7% целулоза, фенолни съединения, фитонциди, витамин С 810 мг. каротин, В-1, В-2, В-6, Е, биотин, фолиева киселина, РР. Сред минералните вещества, особено много са калий, калций, желязо, кобалт и цинк. В зелените листа на лука има 92.5% вода, 0.5-3.5% захар, 0.1% органични киселини, 0.8-1.3% азотни вещества, 1% золи, 30 мг. % вит. С, 2 мг. % каротин, витамини В-1, В-2, В-6, Е, РР, биотин, фолиева киселина. (в-к "Д-р", бр. 36 – 2003 г., стр. 19)