• 👋 Добре дошъл в Дзенкс! В момента разглеждаш форума като гост.
    Истинската стойност идва, когато се включиш – тук всеки може да сподели своя опит, въпроси и прозрения.

    • Разговори от сърце, не готови рецепти
    • Общност от търсещи, не публика
    • Хора със сходен път и ценности

    ➡ Присъедини се към Пътешествието

Малко от тук, малко от там, но всичко от сега!

Status
Затворена за нови мнения.

Wolfgar

Светлоносец
Accidit in puncto, quod non contigit in anno - В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.

-------------------------
Дали съм отчаян? Предполагам!
Понякога ме обърквш толкова много,
друг път вичко ми е пределно ясно,
като изгрев в безоблачен ден

Ех мечти, мечти!
Хубаво е човек да има мечти, немислиш ли?
А още по-хубаво е да е сбъдват.
Досега сбъдвала ли си някоя своя мечта?
Аз не съм ... просто ...
сбъдвал съм цели и намерения ...,
а мечтите ми са били толкова отвеяни и отнесени,
че няма как да се сбъднат!

Много ми е странно днес ...
едновременно потопен в безкрая, в пустота,
без никакви емоции и чувства
и в същото време някак разкъсан на две,
другата част, ликува и танцува.
Идва ми да пея и да викам,
да плача и да дера ....
абе шантава работа!
Хайде няма да те отекчавам повече
с нескопосаните си откъслечни
и неподредени мисли!

-------------------------
Искам да те целувам и прегръщам,
да лежа и благовея в обятията ти.
Да се топя в ръцете ти и отново да изгрявам.
Искам да плача и да се смея,
да танцувам и пея.
Зящо си ти толкова омайна?

-------------------------
Доброооо утроооо!
Ох, днес ми се спи, ах как ми се спи.
Ама ти ме събуждаш и ме караш да ставам.
Ох, днес ми се спи, ах как ми се спи.
Но на твоята усмивка трябва да се наслаждавам.
Ох, днес ми се спи, ах как ми се спи.
И ръцете ти нежни как с мене си играят.
Хайде ставай!

-------------------------
Мене питаш ли ме като не мога си намеря място ...
мотам се днес като муха без глава,
правя разни неща и идея нямам
какво правя що правя!
Илкам да танцувам с теб,
да прокарвам пръсти в косите ти и да ги роша и галя,
да ги сресвам и събирам ...
ужас и кокали ... какво ми става?
Не знам как ти звучи ...
ама то аз каквото и да кажа
все е безсмислено в твоите уши
или поне все така ми казваш ти!
Ох ... днес ще се спасявам някак си ... ама не вярвам да успея.
Освен ако не направя страхотен гаф ... виж това е идея.
Абе знаеш ли кво ... довечера,
цапни ми един силен шамар
... може и да  се усвестя!

-------------------------
Устни сладки, медени на вкус.
Съблазняват, шепнат тихо в мрака.
Изкосяват, привличат и жадно те зовът.
Ох, от де е таз магия луда, защо ...

Стон след стон, тих звук и още миг,
сълза една пролята, в миг отровен.
Сълза на болка, безпомощност и гняв,
сълза на скръб и обич, жал ...

-------------------------
Искам всичко, което желаеш да ми дадеш, да споделиш и отдадеш.
Желая да приема всичко, което пожелаеш да споделиш с мен.
Защото ... единственият начин да усетя това което желая,
е ако е отдадено и подарено ...

-------------------------
Ох, защо винаги хората трябва да се борят за надмощие?
Защо винаги трябва да се предизвикваме?
И ми е тъпо, за това че позволявам да бъда предизвикан,
да бъда хванат в тази мрежа ...
Най-мразя предизвикателствата .... правят ме сериозен ...

-------------------------

Малко сладко дяволче си ти!
Дразниш там, вземеш тук,
забиеш един гвоздей ей, на онази греда ...
И после невинен поглед, мил жест
и въздушна целувка отправена ...
Погледнеш слънцето то залезе,
погледнеш луната и тя избяга ...
Гонят те и не бягаш,
докоснат те и побегнеш ...

-------------------------

И само мисъл една изпълва ме цял,
кога ще е мига в който ще съм цял?
-------------------------

Ох, обичам те! И когато получа и само миг внимание от теб ... съм на 7мото небе от щастие.
Сутрин се събуждам с мисъл за теб ... просто отварям очи и ти вече се взираш в мен.
Вечер ... последната ми мисъл когато заспивам е отново за теб!
Ех, как го направи вещица? Как успя да проникнеш там, където никой преди теб не беше ходил?
-------------------------

Ако има нещо за което да копнея ... то името му Е!
Ако има нещо за което да мечтая ... то името му Е!
Ако има нещо за което да желая  ... то името му Е!
-------------------------

какво е желанието?
А какво е страстта?
Както е истината?
А лъжата?

Нима живота е смислен ако липсват тези неща?
Нима живота е истински ако няма билка и страдание?

Преди да те срещна живеех с болката .... тази която причинявам или изпитвам ...
сега ... сега живя с друго ... живея с любовта която давам и изпитвам ...
А ти си тази на която ги давам, към която ги изпитвам!

Презирам се ... защото съм слаб ... слаб според всички стандарти които имах!
Превърна ме в страхливец, дете на желанието, а не на нуждата!
Преди нямаше нищо което да застане между мен и задоволяването на нуждата ....
А сега ... сега ти си всичко ... а нуждата ... тя е спомен ... мимолетен миг, който вече е отминал, когато го осъзнавам!
-------------------------

Сега съм пиян ... и продължавам да пия ...
Но не, ти трябва да си с мен, ти трябва да си винаги пред очите ми!
Защо? Защо не мога да те забравя дори и за миг?
Защо, защо те обичам?
-------------------------

Даваш ми сила, а ме правиш слаб.... парадокс е за мене!
-------------------------

"Как е възможно това?"
Е въпроса...
Пояснения към него –
да ме разтреперваш от емоции,
да ми променяш настроенията.
Да си всичко в живота ми?

защо .. не ме интересува!

Разбери ... за мен ти си като:
Ураган преминал през малък остров!
Като цунами помляло бреговете ми!
Необуздана стихия която ме връхлита постоянно
и аз съм безсилен пред нея!
Слънце което ме изпепелява всеки ден!
-------------------------

Знаеш ли, че отново си мечтая да се давя в очте ти! Когато те погледна и спирм да мисля за каквото и да е! Виждам само теб и цялото ми съзнание е изпълнено с теб!
-------------------------

Къде съм те виждал ... ами навсякъде ... как къде ...
ти си неотразима! Ти си цяла вселена!
-------------------------


Ти си вещицата, която съм чакал цял живот!
Ти си огънят, който запълва дупката в гърдите ми!
Ти си мелодията, която озарява пътя ми!

Преди имах ножове вместо пръсти!
Те мушкаха и нараняваха ....
Сега ... те са само годни да галят!
Желаят да се впият в косите ти,
да погалят нозете ти!

Дори съмнения вече не ми останаха,
дори спомените избледняха ...
Има само теб в моето настояще ...
няма минало, няма бъдеще!
Всичко е сега ... независимо кога!
-------------------------

Добро утро принцесо!
Всяка сутрин се събуждам с усмивка, защото знам че те има.
Всяка сутин е още един ден, подаак от тебе за мен!
-------------------------

Не знаех, че човек може да е толкова щастлив, че да почне да го боли от щастие!
Това прозрение и усещане отвори нови коридори пред мен! Благодаря ти за новото знание! Благодаря, благодаря музо прекрасна!
-------------------------

Ти осмисляш света, даваш му цветове и ухания.
Преди да те срещна светът ми беше сив.
Нямах идея какво е цвят. Мислих си, че всеки цвят е просто друг нюанс на сивото.
Сега знам, че не е така и че всеки цвят е уникален, а аз съм бил слепец.
А ти си ... божи Дар!
 
Красиво е, защото идва от сърцето ти.. Благодаря ти, че го сподели с нас. Личи си, че обичаш тази вещица, сигурна съм, че и тя те обича по свой си начин.
 
Беше горещ пролетен ден,
беше прекрасна слънчева неделя.
Дойде при мен обляна в светллина.
И беше ти - така божията светлина.

Цвете бяло, звезда прекрасна, цялата дъга,
Всичко в теб е светлина омайна.
До тогава бях живал, живото беше пълен.
А след тебе - полетях, в облаците заживях.

Магия да бе – би свършила.
Дните бяха часове, а миговете вечност.
Живея днес и всичко ме изпълва,
Копнеж велик и така безкраен.
 
Днес ще гледам звезден водопад,
Безброй звезди ще се гонят в нощта.
И в тях ще търся само твоите коси,
Сълзите огнени лика ти ще обливат.

Тревата все зелена е в краката твои,
Расте след твойте нежни стъпала.
Кога дървото ти докоснеш,
Разлистват се новите листа.

Живот си ти, живот прекрасен!
И всеки път ме ослепяваш!
Кажи ми как да ловувам,
Как в твойто царство да зимувам?

Денят си ти, а аз нощта!
Заслепяваш и гониш ме!
Убиваш ме всеки ден
И после раждаш ме ...
Ах, надежда! Не ща ...
 
Седя и чакам взирайки се в мрака,
Чакам да дойдеш от зад ъгъла.
За жалост, моя, ъгли не останаха,
Събори ги последната звезда.

Миленум е минал в чакане,
Звездата последна от как изгасна.
И мракът е навсякъде ...
И няма те , и няма те!

Ще чакам аз идните години,
Десетки хиляди или милиони,
Знам, нова звезда ще се роди,
А ти ще дойдеш из зад ъгъла!
 
Миг, миг отминал, забравен,
Живеем днес, ще дойде утре.
И пак утре ще е днес,
Но днес няма да е вчера.

Щом минало е - забравено е!
Щом вземеш - изчезваш!
Давай и ще жиееш днес,
Давай и ще живееш днес!
 
Нещо ми се мержилее,
знам, обгърнат съм от мрака,
но светлината го отблъсква,
знам я коя е, къде е ....

Търся аз още светлина,
но за сега едничка си седи,
сам сама, затворена.
Търси, гледа, от моята душа!

Не ще пребъде мрака вечен,
ще се намерим ние,
свободните и вечните души.
Ще слеем сили, мускули дори
и мрака ще отблъсним,
за да живеят нашите души.
 
Мила моя, не плачи, не тъжи,
Днес ти казвам сбогом,
На път дълъг, труден  потеглям.

Снощи бяхме заедно за последно,
Дълго време не ще се видим,
Не тъжи, не плачи, усмивка ми дари.

Отивам аз по света да диря,
Ябълка златна, неземна,
Ябълката що съдбата разкрива.

Не плачи, мила, не тъжи,
А ми се като слънце усмихни,
Целувка последна дай ми,
И сълзица – звезда завещай ми.
 
О-бичам да гледам как се смееш,
Б-ягам и се гмуркам в очите ти,
И- искам вечно да не ме боли!
Ч-акам те на люлката стара,
А-лено сияние е изгрева любим,
М-алък е света за двама, мила моя!

Т-и си моят Демон, моят ангел,
Е-ла вземи, предлагам ти поредната душа!
`
А-лелуя вика сърцето ми,
Н-яма как да избягам от теб!
Г- ледам поредният залез,
Е-дна след друга капят сълзте!
Л-ежа вечер, притихнал, самотен,
Ч-акам да отрониш далечен звук,
Е-дин момент, цяла живот!
 
Земя, човешка длан. Пръст, черна кат коприва. Живеем миг - страдаме два, а осле къде си младост, къде си хубост неземна. Плачем със сълзи прозрачни, изпълнени с безсмисъл. Очакваме даром това което не можем да дадем, но го искаме, защото смятаме, че го заслужаваме, но другите не! Казваме, че обичаме, а бягаме и се оплакваме на първият срещнат, когато нещо ни затерзае. Кълнем се, а после се отричаме и твърдим, че сме невинии. 

Обичма живота в целият му блясък със сияние и мрак. Защото аз съм точно там, където те се сливат, точно преди искрата да замръкне или преди да се покаже ... аз съм в моментите преди и след успеха, преди и след пропадането ... аз съм покоят на твоята душа!
 
"Колко ми липсваш" - КариZма

Ти дойде и преобърна целият ми свят,
не мога да върна времето назад
Колко малко беше нужно, за да разбера,
че ще обичам, както никой до сега

Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш,
колко ми липсва сега
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
колко ми липсва сега

Искам за разбера,
искам да разбера
И с теб ли е така

Не си припомням нощем,
точно как си ме докосвал
baby, baby, baby...
и будна да съм нощем
Без теб минутите пак броя
и се питам кога ще те видя

Липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
Колко ми липсваш сега
Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
Колко ми липсваш сега

Ммм, всичко от което съм имал нужда
Ооо, baby, baby, baby
Без теб минутите пак броя
Да те видя, видя, видя

Колко ми липсваш и начина,
по който нежно ме обичаш
...ми липсва сега
Колко ми липсваш, липсваш
Начина, по който нежно ме обичаш
Липсваш ми ти, липсваш сега

Всичко от което съм имал нужда...
 
"Светът е за двама" - Орлин Горанов

Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай света е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи
Даже мен да ме няма

Не сънувай прегръдките нежни на друг
Не сънувай света е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
Даже мен да ме няма

Припев: /2/
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче
пролетен цвят, потърси ме /2/

Не посрещай зората без обич за мен
Не посрещай светът е за двама
Пак ще грее в очите ти приказен ден
Даже мен да ме няма

Не обиквай ти друг усетила зов
Не обичай светът е за двама
Ще те грее моята нежна любов
Даже мен да ме няма

Припев:... /4/
 
Отварям очи от дълъг сън
и виждам светлият ти поглед.
Гледала си ме как спя,
без дума да продумаш.
Слушала си мойте изтерзани мисли,
чела си в моята душа.

Но днес те още няма,
но ще чакам аз
до края на Еона,
до края на Еона.

Скитам се из дните дълги,
бродя из дивите земи,
Гледам изгреви и залези,
взирам се в дивните звезди.

Но днес те още няма,
но ще чакам аз
до края на Еона,
до края на Еона.

Преследвам аз една мечта,
препускам след един мираж.
Нима ще бъдем двама,
цели - в тоз живот?

Но днес те още няма,
но ще чакам аз
до края на Еона,
до края на Еона.

Надежда малка за бъдещето имам!
Грабя сега каквото мога,
глада си див задоволявам,
преследвам таз мечта неуловима!

Но днес те още няма,
но ще чакам аз
до края на Еона,
до края на Еона.

Живота свърши, но Еона продължава.
Ще се срещнем пак, отново,
в миг що трае вечност.

Но днес те още няма,
но ще чакам аз
до края на Еона,
до края на Еона.
 
СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ - Едно

Две луни
не могат да целунат
две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат
и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи ...

Две следи
една към друга тичат,
но уви.
Две очи,
едва сега разбират
колко са сами.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
 
Лека нощ, тиха нощ.
С луна тъй ярка сред звездите.
Милиони слънца светят и обливат ти косите.

Целувка нежна в косите ти оставям,
милувка а после казвам с поглед - чао.

Ще се видим само след няколко мига отново,
ти там, аз тук, но заедно в съня един.

Лека нощ, тиха нощ.
С луна тъй ярка сред звездите.

Миг отминава и следва вечност,
а после отново е миг един.
Бягам сред нищото, гоня надежда,
прескачам бездни, изкачам планини.

Лека нощ, тиха нощ.
С луна тъй ярка сред звездите.

Спи цвете малко, цвете още невинно.
Спи и сънувай слънцето ще те храни.
Нека луната само те пази,
изчакай своя ангел пазител.

Лека нощ, тиха нощ.
С луна тъй ярка сред звездите.
Лека нощ, тиха нощ,
С луна плачеща със звездите.
 
Добро утро ти казвам с усмивка,
устни нежно прртискам във теб.
Дъх ми вдъхваш и за днешният ден,
Да преживея още един миг без теб.
 
Надигам чаша, пия жадно!
Пия в твоя чест и здраве!
Питието стича се навред, опиянява,
Мечтите бягат, губят се в далечината!

Гоня поредният влак,
пия поредната бира.
Слизам на неизвестна гара,
взирам се в... мрака.

И ето отново се скитам,
без мечти и надежди,
без терзания и мъка.
Душа без сянка!
 
Status
Затворена за нови мнения.
Back
Top