Какво се случи между нас? Какво ли ни е предначертано, след като пътуваме в кораб, който знаем, че все някога ще потъне? Къде отиват чувствата ни след смъртта?
Трудно е да си цял, когато когато нещо те притегля, част от теб иска да е в друг свят... Защо, защо боговете си играят с чувствата ни? Всичко не беше ли просто игра на готини моменти и тя отмина - ти беше някъде там, танцувахме и се възнасяхме и така се искахме, но не знаехме достатъчно.. ние сме като брега и морето - само се докосваме, но морето винаги ще се отдръпва, или пък като Слънцето и Луната - гоним си сенките. Останах аз, Луната, с хилядите ми Лунни морета, разбити от хиляди чувства-астероиди, а ти навлизаш в слънчева пасивност, няма ги слънчевите ти бури.
Тъжно е... нали... живеем без да знаем защо... от къде по дяволите се взе това наше подсъзнание?
Мамка му... чувствам се празна, като последното есенно листо преди настъпването на зимата, като поредната снежинка, падаща и топяща се в калта.
Знаем ли какво е страстта? Нали ти ми беше порива. Сега се страхувам да творя, няма какво да ме разтърси, стига с тия мисли... СТИГА. Искам да не мисля...
Ще си създам муза, имам толкова много вдъхновяващи мечти.
Квинтесенцията ли остана от теб? Любов, пак ми се изплъзна... или аз се изплъзнах от теб. Страшно е да не можеш да разбереш, че съжаляваш, оплетен от дълга и страха си да не загубиш хората, които те обичат, а ти обичаш главно себе си.
Себе ли съм? Трябва да разбера...
Трудно е да си цял, когато когато нещо те притегля, част от теб иска да е в друг свят... Защо, защо боговете си играят с чувствата ни? Всичко не беше ли просто игра на готини моменти и тя отмина - ти беше някъде там, танцувахме и се възнасяхме и така се искахме, но не знаехме достатъчно.. ние сме като брега и морето - само се докосваме, но морето винаги ще се отдръпва, или пък като Слънцето и Луната - гоним си сенките. Останах аз, Луната, с хилядите ми Лунни морета, разбити от хиляди чувства-астероиди, а ти навлизаш в слънчева пасивност, няма ги слънчевите ти бури.
Тъжно е... нали... живеем без да знаем защо... от къде по дяволите се взе това наше подсъзнание?
Мамка му... чувствам се празна, като последното есенно листо преди настъпването на зимата, като поредната снежинка, падаща и топяща се в калта.
Знаем ли какво е страстта? Нали ти ми беше порива. Сега се страхувам да творя, няма какво да ме разтърси, стига с тия мисли... СТИГА. Искам да не мисля...
Ще си създам муза, имам толкова много вдъхновяващи мечти.
Квинтесенцията ли остана от теб? Любов, пак ми се изплъзна... или аз се изплъзнах от теб. Страшно е да не можеш да разбереш, че съжаляваш, оплетен от дълга и страха си да не загубиш хората, които те обичат, а ти обичаш главно себе си.
Себе ли съм? Трябва да разбера...