Бисер в реката съзрях,
посегнах да го взема,
ръката си в студената река положих,
търсих, търсих и тебе аз съзрях.
Очите ти по-светли,
от бисера в реката.
Лицето ти по-свежо
от студената вода.
Изправих се и тръгнах през реката,
подадох ти ръка, отворих мокра шепа,
бисерът в ръката ми проблесна.
Погледна го и само се измя,
гръб обърна му и мене ти презря.
Тръгна си, далеч от мене ти отиде,
не пожела да ведиш ти отвъд ръката,
що бисера малък ти предложи.
Захвърлих го в реката
и останах сам на пустия й бряг.
Взирах се във водата
и виждах само очите твои,
така бляскави и светли,
като бисера презрян от теб.
Остана празна моята душа.
---------------------------------------
Мрак ... облива ми душата,
седя и взирам се в луната,
така малка ... безащитна,
но свети там, в далечината.
Огрява малко кътче там,
В моята душа.
Душа изстрадала от болка,
Душа прободена от скръб.
Седя и взирам се в тъмата.
Гледам право в кладенеца черен.
Кладенец, по-дълбок от ада.
Кладенец – Моята душа.
----------------------------------------
Дух живял хиляди години,
лутал се насам - натам.
Живял сред сенки безконечни,
бродил и сред пясаците светли.
----------------------------------------
ВСЕЛЕНА
Свързана с живота и смъртта ни,
свързани сме всички в нея.
Бягаме от край до край,
търсим началото на края,
без да осъзнаваме, че ние сме и двете!
----------------------------------------
Да бях живял във времена велики,
да бях жадувал за време безгранично,
небих намерил това що диря!
Ходя като куче изпостяло,
скитам се из друм на друм
и търся жилото отровно.
Отровата горчива в мойте вени то да влее
да текне жлъч в моето сърце,
да бродя аз сред сенки и омари,
ни жив ни умрял да търся аз възмездие.
Защо си правя аз труда, защо ...
защото вярвам, вярвам в твойта сила,
сила безгранична и лечебна.
Време дай ми, сили, аз да те намеря!
-----------------------------------------
Бягат двама в дивото поле,
Скитат се сред дивите гори
И щастливи те са зяедно,
Един до друг в своя бяг.
Защото знаят, че сърната дива,
Не ще избяга от челюстите остри,
Че заедно един до друг,
Котило вълче ще отгледаг.
Бягат те сред дивата природа,
Бягат те един до друг
и в лунни нощи, луната те зовът.
Зовът я те със своят вой.
Да вълчето сърце широко е,
Както и душата …
.... Бягам аз до своята любима,
следвам я в нощите студени,
защото знам, умре ли тя,
отивам си и аз във вечните полета.
------------------------------------
И малко да беше, надеждата,
Крепи ни нас ..... да имахме,
Но нямаме, да можем, но само искаме,
Желаем .... но неможем!
Ех живот ... да беше казъл ...
Бих живял и чакал вечно,
Само за да видя твоя лик,
на моите гърди отново.
посегнах да го взема,
ръката си в студената река положих,
търсих, търсих и тебе аз съзрях.
Очите ти по-светли,
от бисера в реката.
Лицето ти по-свежо
от студената вода.
Изправих се и тръгнах през реката,
подадох ти ръка, отворих мокра шепа,
бисерът в ръката ми проблесна.
Погледна го и само се измя,
гръб обърна му и мене ти презря.
Тръгна си, далеч от мене ти отиде,
не пожела да ведиш ти отвъд ръката,
що бисера малък ти предложи.
Захвърлих го в реката
и останах сам на пустия й бряг.
Взирах се във водата
и виждах само очите твои,
така бляскави и светли,
като бисера презрян от теб.
Остана празна моята душа.
---------------------------------------
Мрак ... облива ми душата,
седя и взирам се в луната,
така малка ... безащитна,
но свети там, в далечината.
Огрява малко кътче там,
В моята душа.
Душа изстрадала от болка,
Душа прободена от скръб.
Седя и взирам се в тъмата.
Гледам право в кладенеца черен.
Кладенец, по-дълбок от ада.
Кладенец – Моята душа.
----------------------------------------
Дух живял хиляди години,
лутал се насам - натам.
Живял сред сенки безконечни,
бродил и сред пясаците светли.
----------------------------------------
ВСЕЛЕНА
Свързана с живота и смъртта ни,
свързани сме всички в нея.
Бягаме от край до край,
търсим началото на края,
без да осъзнаваме, че ние сме и двете!
----------------------------------------
Да бях живял във времена велики,
да бях жадувал за време безгранично,
небих намерил това що диря!
Ходя като куче изпостяло,
скитам се из друм на друм
и търся жилото отровно.
Отровата горчива в мойте вени то да влее
да текне жлъч в моето сърце,
да бродя аз сред сенки и омари,
ни жив ни умрял да търся аз възмездие.
Защо си правя аз труда, защо ...
защото вярвам, вярвам в твойта сила,
сила безгранична и лечебна.
Време дай ми, сили, аз да те намеря!
-----------------------------------------
Бягат двама в дивото поле,
Скитат се сред дивите гори
И щастливи те са зяедно,
Един до друг в своя бяг.
Защото знаят, че сърната дива,
Не ще избяга от челюстите остри,
Че заедно един до друг,
Котило вълче ще отгледаг.
Бягат те сред дивата природа,
Бягат те един до друг
и в лунни нощи, луната те зовът.
Зовът я те със своят вой.
Да вълчето сърце широко е,
Както и душата …
.... Бягам аз до своята любима,
следвам я в нощите студени,
защото знам, умре ли тя,
отивам си и аз във вечните полета.
------------------------------------
И малко да беше, надеждата,
Крепи ни нас ..... да имахме,
Но нямаме, да можем, но само искаме,
Желаем .... но неможем!
Ех живот ... да беше казъл ...
Бих живял и чакал вечно,
Само за да видя твоя лик,
на моите гърди отново.