Решил си да останеш в сърцето ми
и само тишина ще ти е нужна.
Ще се слееш със силуета от тавана.
И ще дишаш тягостно мазилка.
Ще можеш ли тогава с дъх
да докоснеш връхчетата на косите ми
и да усетиш топлината на слънцето.
Да слееш обоняние с близкото поточе.
Опитай тогава да усетиш
вкуса на червилото
от чашата с кафе
което оставих в поредното утро.
Нека остана с воал,
нека само чуваш глухите звуци
в далекото, те може да са плач
или пък смях?
и само тишина ще ти е нужна.
Ще се слееш със силуета от тавана.
И ще дишаш тягостно мазилка.
Ще можеш ли тогава с дъх
да докоснеш връхчетата на косите ми
и да усетиш топлината на слънцето.
Да слееш обоняние с близкото поточе.
Опитай тогава да усетиш
вкуса на червилото
от чашата с кафе
което оставих в поредното утро.
Нека остана с воал,
нека само чуваш глухите звуци
в далекото, те може да са плач
или пък смях?