Ново дневниче

[Власти]

В социалните държави като Холандия например помагат на "отпадналите" от обществото - наркомани, алкохолици, недобре психически и т.н. За момента са доволни, но като свършат парите ще се види, че Движението не търпи хора които са се предали.. В крайна сметка всичко си е наред, ние Хората не можем да видим Божествената справедливост.. дори и да можем, не можем да я разберем.

 

[slavena]

Факт е, че се  помага. Но защо тогава има толкова бездомни, които както казах отказват помощ да им се помогне. Или по-скоро ги мързи,а в последствие и полудяват. Чела съм доста неща по случая, истината е,че в типовете социални държави безработните и/или псих.болни трябва да ходят редовно при социален работник, който да ги съветва как да се справят, той ги насочва за жилища или за временно настаняване. Те обаче трябва да говорят за проблемите си и т.н.Обаче в един момент им писва на някой да се разкарват до соц. служба и да си търсят временно настаняване и доброволно почват да живеят на улицата или в каравани.
В моята страна например и в големия град, в който живея някои бездомници им се налага тъй като не искат постоянно настаяване, а само временно например само за зимата, ходят в помещения за престой, но само през нощта в някои случаи. Повечето от бездомните се страхуват и не бива да оставят раниците си с цялата си в кавички покъщнина и всичко си носят с раниците.
И им писва на някои една седмица да пренощуват тук, после друга там. И сами си правят дом навън.
Честа гледка е например някой бездомник,държащ картон в ръката с надпис"помогнете ми с няколко цента", "помогнете на болното ми куче" или наското видях един с няколко чашки за пари, на едната пише" за цигари", на другите всяка една "за трева", "за ЛСД", "за публичен дом".

 

[Власти]

Ми.. всеки сам избира.. Поне в "социалните' държави е така..

 

[slavena]

Власти, не съм убедена до колко са доволни от това, че са на помощни и,че ги издържаме. Щото по принцип какквото и да стане,няма угодия, дори и данакоплатците твърдят,че и нашата социална държава хич не е социална и доста съжаляват и помагат на бездомните.
Псих. болните бездомници примерно изпадат в пристъп, някой зяъни и ги прибират в болница да речем за 5 седмици, после трябва да ги изкарат, и лекарите много добре знаят, че ще им изпишат хапчета, но няма да ги пият. Пак ще си отидат на същото място до може би следващия пристъп.
Не е решение и вечно да стоят в психиатрията, още повече пари ще коства това и на държавата. Нещо като затворниците, ама те си стоят на топло.

 

[slavena]

Ами, тая тема е дълга за шизофренията, факт е, че се случва да се сбърка с биполярно разстойство, постравматично разстройство и т.н.
Но да ти кажа за шизофренията си има метод на диагностициране по точки изброени и т.н. така,че се надявам всеки лекар да почне да я спазва.
А особено в България проблематичното е,че хората хдоят на лекар,когато вече е твърде късно,ако правилно се диагностицира на време, шансът да рецидивира е супер малък, ако се открие на 23 години,например и се лекува с правилна медикация и най-вече правилна дозировка. Ако на 40 за пръв път болния отиде с третия си пристъп и цял живот не е бил на хапчета, щото е отказал да приеме, че е болен. И близките му са си мислели, че това е нормално за характера му. Болните ги е страх от хапчета заради страничните ефекти. Сещам се за филмът Beautiful mind, добре описва животът на шизофреника.
Трагично е всичко това...

 

[Власти]

Еми.. то Системата си е сбъркана по начало, няма защо да навлизаме в подробности
Квото е - такова.
Само след Апокалипсис, можем да бъде свободни (цитат).
Та.. чакаме, той си идва

 

[slavena]

Ами значи,че като дойде някакъв пациент с пристъп, психиатърът има един лист, на който закръгля какво има пациентът, например дали му говорят гласове, дали има мания,че някой го преследва. Има точки, спрямо които се определя. И спрямо това мисли за диференциални диагнози и най-накрая пише диагноза. Така се прави диагностициране.
Обаче не знам какво правят медиците в България. Не знам дали изобщо имат такива листи.
Eто check листата http://www.scielo.br/img/revistas/jped/v80n2s0/en_s0a11t05.gif

Относно въпросът ти, какво ще рече това, че шизофрениците отказват да се приемат като такива. Това е просто симптом, те живят често в нереалистичен свят и виждат неща по нереалистичен начин, намират взаимовръзка в неща,което в конкретия случай нямат нищо общо. Така, че просто трябва много време и усилия да се обясни на пациента, дълга психоедукация.

 

[slavena]

И аз бих осъдила, но е свръх трудно системата да се помръдне, лекарите си ламтят за пари, не показват особено уважение спряпо пациентите, гледат отгоре/отгоре на нещата. Системата променя лекарите и пациентите. А и образованието на лекарите е недобро и с остарели неща, липса на психология като предмет в медицината. Това прави лошо здравеопазване, в което пациентите се чувстват несигурни в лекарите. А и шурубаджанащината е на лице, специализните например нямат право в Българрия да правят операция, тъй като професорът не им разрешава, имат право само да гледат. Тъй като някой май не иска да си даде занаята на хората след него. Супер благородно, нали.
Една част от лекарите хем работят в болница, хем на практика да заработят добри пари.

 

[slavena]

Youssou N'Dour & Neneh Cherry - 7 Seconds
Преводът е от http://otkrovenia.com/bg/prevodi/youssou-n-dour-neneh-cherry-7-seconds

Не ме поглеждаш в далечината, не виждаш усмивката ми
и си мислиш, че знаеш какво нося в себе си.
Не ме поглеждай, но си помисли
и ти си като мен, а аз искам да им помогна.


Грубо и примитивно,
би трябвало да се отнасяме с тези, които използват силата
на меча и камъка,
изпълнени със зло.
Битката не приключва
след победата.
И когато детето се ражда,
то не познава
цвета на кожата си.
Не е секунда,
а 7 похабени секунди,
но докато съм жив,
ще чакам.
Не е секунда,
а 7 похабени секунди,
но докато съм жив,
ще чакам.

Приемам причините, поради които променяме всичко.
Иска ми се, да можехме да забравим за цвета им и да им дадем надежда,
чувството, че са различни ги отчайва.
Нека разтворим обятията си
и поговорим приятелски за тежкият им живот, да ги зарадваме,
да им дадем нещо, което няма да изчезне.



Не е секунда,
а 7 похабени секунди,
но докато съм жив,
ще чакам.
Не е секунда,
а 7 похабени секунди,
но докато съм жив,
ще чакам.
И когато детето се ражда,
то не познава
цвета на кожата си.
И хиляди хора ще ти казват, на какво да я научиш,
затова по-добре се опомни, поне за секунда
7 секунди са похабени,
но докато съм жив,
ще чакам.
Не е секунда,
а 7 похабени секунди,
но докато съм жив,
ще чакам.

Една от най-страхотните песни...

 

[slavena]

Традиционно мислещите и липсата на авангадност!
Защо понякога хората не казват това, което им говори сърцето?
И кога можеш да излееш сърцето си...

 

[Странник]

Традиционно мислещия може да надмине себе си в моменти на проблясъци.
Немислещия - няма дори теоретичн шанс за това.
Ако извадиш на показ най скритото в себе си - никой няма да ти повярва.
Тогава в този лъжовен свят защо трябва да криеш каквото и да е ?
Можеш да излееш сърцето си когато срещнеш друго по-голямо сърце от твоето.
В едно сърце може да има много печал,тъга,радост и обич.
Само едно по-голямо от сърце може да побере твоето в себе си.

 

[slavena]

А защо можеш да излееш сърцето си само на този, който има по-голямо от твоето? Не може ли и на човек,който иам и колкото твоето сърце?
Понякога мисля,че не е лошо да казваме, това което мислим, но просто само на определен човек, който може да ни разбере.
Но тук идва страхът от упрекът

 

[slavena]

Стереотипът е начин да предположиш какво би могло да се случва, ако не разбираш какво се случва. Но не да му придаваш значение сякаш всичко ти е ЯСНО.

Стереотипите са методите, които обществото си е  изградило, още от както е започнало да същестува като такова, за да се запъи редът и може би ценностите. Бихме ли могли да кажем, че стререотипите помагат на мисленето? И на по-спокойно съществуване.
Някъде бях чела, че някои смятат,че религията , тъй като е основана и на общественото мислене, е тип еталон?

 

[Странник]

Ако човек се вгледа в околните себеподобни сякаш за първи път вижда хора ще започне да си задава някои въпроси.
Например стоял съм сам в кафене убивайки времето ( чакал съм да отвори някакъв офис ) и съм наблюдавал хората около мен.
Имаше красиви жени ,сервитьорката ( красиво младо момиче ) също огряваше сумрачния ден.
Тогава изведнъж ми хрумна въпроса : Кое спира мъжете тук ( включително моя милост) да налетят на тези красиви жени?
Нима страхът от наказание и преследване от закона е спирачката ?
Отговора поне за мен лично беше - НЕ. Друго е.
Всъщност човека е добро и уравновесено създание което иска да живее своя живот в спокойствие.
Всеки опит отвън да се наруши това спокойствие предизвиква и реакция от най различен характер.
Точно това е създало една съвкупност от неписани правила и норми (стереотип) които всички спазват по силата на своята естествена същност.


Ако излееш своето сърце в друго колкото твоето - на другия сърцето му просто ще прелее... няма да има място просто.
Затова и много хора странят и направо бягат от подобни излияния... не могат да понесат болката,проблемите и страховете на друг човек.

Ако някой е преминал отдавна в живота си през това което ти в момента преминаваш - няма как да има упрек.
Ще има тиха усмивка и лека нотка на съчувствие в очите.
Упреква този който не знае, не е преживял и надживял това в което ти се намираш.

 

[slavena]

Толкова хубаво го каза, Странник...

Понякога в живота ни се появят хора, които обаче може би са дори с по-малки от нашите сърца... и може би техните сърца порастват покрай нас, като цветя, които поливаме.

 

[Странник]

Толкова хубаво го каза, Странник...

Понякога в живота ни се появят хора, които обаче може би са дори с по-малки от нашите сърца... и може би техните сърца порастват покрай нас, като цветя, които поливаме.

Несъмнено можем , стига да осъзнаем !

Ще цитирам една дзен мъдрост:

Една твоя усмивка
може да бъде
едно ново начало
за едно човешко сърце.

Приказния принц на бял кон никой не го е питал през какво е преминал,какъв е бил преди това ... но всички го желаят тук и сега и то на момента.
А когато е бил някога в калта ... паднал, неизвергнат, слаб и сразен .... всеки го е подминавал с презрение.
Не е имало подадена ръка , не е имало очи които да го  погледнат с поне загриженост.
Но някак е успял да се въздигне от калта , да продължи своя път с устрема на Душата си , намерил смелост и кураж да я последва без страх какво ще се случи , без идея какво предстои, без планове, без очаквания ...направил болката си най -големия приятел и спътник който няма да го предаде или подведе ... и през своя дълъг Път той се е превърнал в мечтания приказен принц.
Едно голямо сърце побрало целия свят в себе си и опростило всички грешки още преди да се дори помислени или пожелани ...

Понякога питам хората около мен:
А ти какво направи за да промениш човека до себе си? Нима очакваш да ти се поднесе принца или принцесата на тепсия, всичко наготово че и с панделка ?
А ти бори ли се да помогнеш? Бори ли се срещу гибелните пориви и слабости в човека когото обичаш ?
Нима ако обичаш силно някого ще гледаш съчувствено отстрани как се самопогубва ?
Що за обич ще е това?
Или ще подминеш да търсиш своя принц или принцеса?
Зная ... това е парадокс който ни поднася живота.
И не очаквам някой да отговори.
Тези отговори не са лесни ако не са преживяни и надживяни.
Нито пък Любовта е само в розови цветове.

Когато едно съзнание намери Извора на Силата над себе си ...тази Сила го обгръща със светлината си и няма как нещо да го достигне , докосне или уязви.
На такива люде щитове не им трябват ...
Затова и мъдрият човек не забравя от къде е тръгнал, къде е бил и се стреми да бъде като водата - да бъде и като облаците да дарява дъжд и като реката която запълва всяка песъчинка със себе си и дават Живот на всичко живо.

 

[slavena]

ГЛАВА 13.

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, — щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, — щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава — лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.


Послания до коринтяните, Глава 13