Октомврийска депресия
Света си в което чета превърнах
В тъмното виждам някакви цветни светлини
Валерианът помислих да отрова и повърнах
На никого не казах мислите дискретни.
Не искам билка самодивска,
Болката убива се с любов.
А ти си далече, отиде си, остави музата.
Нож в сърцето ти тя без да забележиш забива.
И пак останах сама, и оцелях сама
Сама се учих, обичах сама.
Сама търсих вдъхновение
Живота обичах сама.
Но това в минало е вече
Аз те искам до мене всеки миг.
Ти отдавна в страст ме въвлече.
Пия от тебе като заклет алкохолик.
Света си в което чета превърнах
В тъмното виждам някакви цветни светлини
Валерианът помислих да отрова и повърнах
На никого не казах мислите дискретни.
Не искам билка самодивска,
Болката убива се с любов.
А ти си далече, отиде си, остави музата.
Нож в сърцето ти тя без да забележиш забива.
И пак останах сама, и оцелях сама
Сама се учих, обичах сама.
Сама търсих вдъхновение
Живота обичах сама.
Но това в минало е вече
Аз те искам до мене всеки миг.
Ти отдавна в страст ме въвлече.
Пия от тебе като заклет алкохолик.