Определения за Бога

[Странник]

Определения за Бога


"Повечето съвременни хора смятат, че Бог е непостижим. Според тях, Той вероятно съществува някъде или по някакъв начин в природата или може би дори извън нея, но определено за мнозинството Бог и човекът не са един и същи разум. И което е парадоксално - наред с това източникът на подобно убеждение твърди, че сме създадени по "Божий образ и подобие"! Вътре в човешкото сърце има едно съкровено място, където се е зародило цялото Битие. Такова е било изначалното учение на Исус /но е било заличено по политически причини от висшия гръцки и римски клир/; всъщност този възглед може да се проследи далеч назад във времето, поне 3000 години преди Христос, чак до древна Индия и Египет, в Упанишадите и египетската тантра.

Когато хората започнат да осъзнават кои са всъщност- истински синове и дъщери на Бог, на Разума, създал цялото Битие - тогава и само тогава човеците ще се слеят с Бог в умовете, сърцата и телата си и ще се събудят от дрямката.

Най-древните хора на тази планета могат да ни помогнат изключително много, тъй като те имат огромни познания и помнят изначалната си връзка с Майката Земя и Небесния Отец. Как иначе щяха да оцелеят на тази Земя толкова дълго и да се запазят толкова хармонични?

Змията от Светлина вече се премести в новото си жилище и започна да излъчва нови вибрации върху Земята. Те са съвършено различни от онези, които изпращаше през изминалите 13 000 години. Цикълът не се движи по кръг, а по спирала. Всеки път, когато прави нов оборот, той не се връща на своето място, а се придвижва нагоре по спиралата, също като молекулата на ДНК. И подобно на ДНК, кодовете се дешифрират по различен начин. Така се създават нови пътища, нови светове и ново тълкуване на Единствената Реалност, която човечеството трябва да съзре и в която накрая да заживее..."


Друнвало Мелхиседек - "Змията от светлина отвъд 2012"

...

"...Именно в хората Бог пребивава на Земята. Не в артефактите, мощите, олтарите, "тайните" учения и книги, "скритите" нирвани, шамбали,йерусалими и т.н., а в живите хора. Човекът е единственият храм Божий, защото той единствен на Земята има единственото възможно за Бога нематериално пребиваване в този материален свят, - безсмъртна Душа. Именно човекът е солта на Земята.

И той е смъртен. Именно страхът от смъртта се явява причина за вярата на болшинството. И това е обективно. Даже Христос се е плашел от смъртта. и аз не съм изключение. Ние сега сме същите хора, както всички останали. За нас ежедневният сън е малка смърт. Но Христос е преборил плътта и ни е казал - да вземем своят кръст и да вървим след него. Да се преборим е лесно да се каже. А да се направи е трудно, защото в този случай Духът трябва да пребори обективната биология..."


Андрей Шалыгин

превод: делфин

http://www.shalygin.ru/formort.htm

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

"И има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумолене на листа, от песните на птици и вълни. Езикът Божи има цвят и аромат. С този език на всеки на молбата Бог дава отговор."


" ... влезте в пролетна градина или гора, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса: „Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?“ — е отговорил: „Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.“ Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки: „Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има — преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е — и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.“

И нека всеки да не щади труда си да извади от своята Душа осъзнатостта си на син Божи, а не на роба или малоумния, подскачащ под звънчета биоробот.

Колко още може да се иска от Отеца: дай, поднеси, освободи? Не е ли време самите ние нещо да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: „Когато се разтревожи твоята Душа от твърдения излизащи от устни нечии и уж от името на Отца, ти обърни внимание на това, как сам проповедникът живее, след туй си представи какъв светът ще бъде, ако всички почнат като него да живеят?“ С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнаитите, и се получи направо края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.


От "Анастасия" - 5том на Вл. Мегре



Още:

"...
Великите мислители, всеки по свой път, са се опитвали да се доближат до понятието за Абсолюта. От техните философски концепции са възниквали и умирали философски течения, подобни на религии. В крайна сметка в нашия живот като преобладаваща концепция се е появила, накратко казано, концепцията за подчинение на някакъв висш разум. Не е важно къде се намира той, в безкрайни вселенски простори или е локализиран в същността на отделната човешка душа. Важно е друго, важно е преобладаването над всички концепции, на тази за подчинението и преклонението. После идват и частностите — подчинението пред учителя, наставника, ритуала. Има ги на тези рафтове и предсказанията на Нострадамус. Всички заедно, те формират философската концепция — човекът е тленен, човекът е порочен и нищожен, той трябва да учи много. Тази концепция именно човърка и унищожава човешката душа. Привърженикът на такава концепция не може да бъде щастлив. Нито един човек на земята не може да бъде щастлив при преобладаването на подобна концепция в човешкото съзнание.

Тя влияе и на философите, и на човека, не докосвал никога философски трудове. Тя влияе на току що роденото дете и на стареца. Тя влияе и на невиделият още светлина зародиш в майчината утроба. Много привърженици на тази концепция живеят днес. Имало ги е в различни времена, и днес техните последователи внушават на човешкото общество тленността и нищожността на човешката същност. Но не! Идват други времена! Като проблясък за мен бяха думите от Бога, които предава Анастасия. Вие сте ги записали Владимир, аз ги помня. Когато Адам попитал Бог:

„Къде е краят на Вселената? Какво ще правя аз, когато го достигна? Когато със себе си запълня всичко и помисленото сътворя?“

И Бог отговорил на своя син, отговорил е на всички нас:

„Мой сине, Вселената сама по себе си е мисъл, от мисълта родила се мечта, частично видима в материята тя е. Когато ти до края приближиш на всичко, начало ново и продължението му, ще ти открие мисълта. От нищото рождение ново и прекрасно ще възникне, Теб, твоите стремления, Душата и мечтата твоя ще отрази със ебе си. Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен, в тебе са твоите творящи мечти.“

Велик, всичко обясняващ, обхващащ всичко, философски, точен и лаконичен е този отговор. Той стои по-високо от всичките взети заедно философски определения. Виждате ли, Владимир, има много в моята библиотека, но я няма главната книга, тази, която струва много по-скъпо от всички, някъде напечатани досега философски трудове взети заедно. Тази книга са виждали мнозина, но да я прочете не всекиму е дадено. Езикът на тази книга е невъзможно да бъде научен, но може да бъде почувстван.

— Що за език е това?

— Езикът на Бог, Владимир. Ще ти напомня какво казва Анастасия за него: „Толкова много думи с различен смисъл има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. Но има и език, един за всички. Един за всички е езикът на Божествените възвания. И той е изтъкан от шепот на листа, от пеене на птици и вълни. Божественият език има аромат и цвят. На този език, на всеки на молбата и на молитвата Бога дава отговор молитвен.“ Анастасия чувства и разбира този език, но ние?… Как сме могли векове да не му обръщаме внимание? Логиката! Желязната логика говори за това, че ако Бог е създал Земята, заобикалящата ни жива природа, то тревичките, дърветата, облаците, водата и звездите не са нищо друго, а Неговите материализирани мисли.

Но ние не само не им обръщаме внимание, ние ги тъпчем, чупим, човъркаме, и при това говорим за вяра. За каква вяра? Кому се кланяме всъщност? „Редица земни правници, храмове каквито и да са издигнали, ще бъдат помнени от своите потомци единствено с това, че мръсотия са оставили. Критерият за всичко е водата“.-така е казала Анастасия. Така може да говори само ней-велик философ, и над това си струва всички да се замислят. Помислете, Владимир, всяка една постройка, била тя и култова, е тленна, както и самата религия. Религиите идват и си отиват, отиват си заедно със своите храмове и философии. Водата съществува от сътворението на света, както и ние. Самите ние, в по-голямата си част се състоим от вода.

— Николай Фьодорович, а защо считате определенията на Анастасия за най-правилни?

— Защото са взети от главната книга. И логиката, Владимир, има философска логика. Има една фраза от името на Бог, в която на въпроса на всички вселенски същности: „Какво така горещо ти желаеш?“ — Бог отговорил: „Творение съвместно и за всички радост от съзерцаването му“.

Кратка фраза! Само няколко думи! С няколко думи се изразяват стремежите и желанието на Бог. Никой от великите философи не е могъл да даде по-точно и вярно определение. „Действителността е нужно да определяме със себе си.“ — казва Анастасия. И нека всеки, обичащ своите деца родител да определи — не мечтае ли самият той за това. Кой от нас — синовете и дъщерите Божии — не би искал съвместно със своите деца творение и радост от неговото съзерцание?

Величайши сила и мъдрост са заключени във философските определения на Анастасия. Те са съдбоносни за човечеството! Те са действени. На тях се опитват да противостоят пълчищата, предричащи тъма. Те ще се проявяват още, и не само както в изпратените по адрес на Анастасия ругателства. Те ще проявяват по различни начини. Множество хилави проповедничета, събрали край себе си шепа последователи, ще вещаят уж истината на хората, които са мързеливи да мислят самостоятелно.

Анастасия предварително казва за тях: „Ей вие, наричащите себе си учители на хорските души, смирете своя жар, сега да знаят всички нека: Създателят на всеки дал е всичко изначално, има изначална истина на всекиго в душата. И само не бива с тъма на постулати и измислици, на себе си в угода, да се закриват великите творения на Създателя.“ Е, точно те ще се нахвърлят върху Анастасия. Защото Анастасия изгаря тяхната концепция. Отменя чрез своята концепция края на света. И това е днешната наша реалност, ние сме свидетели и участници в най-прекрасни деяния… Ние, на прага на новото хилядолетие, встъпваме в нова реалност. Ние вече живеем в тази реалност...."

Още:

"...
Тази нейна фраза: „Творящият е блеснал с енергия нова, говореща по новому за туй, което виждаме във всеки ден…“ Несъмнено във Вселената се е появила нова енергия, и нея започват да я усещат все повече и повече хора от нашето време. Факт е, че са нужни десетилетия, че и столетия са нужни за разпространението на значима философска концепция. А тя само за години… Потресаващо! Вие смятате, Владимир, че нейните думи, това са просто думи. Но нейните думи са толкова силни, че ето тези ръце — той вдигна едната си ръка, погледна я и добави: — даже моите стари ръце материализират нейните думи. И гори края на света в пламъци. И животът ще продължи. Тези същите ръце още могат да помогнат да продължи живота. Ръцете на редовия войник на Анастасия.
..."

От "Анастасия" - 5том на Вл. Мегре

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

Ето малко от книгата "50 нобелови лауреата за вярата си в Бога" -


""Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли."

Алберт АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика


"Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога."

Луи ПАСТЬОР, основател на микробиологията


"Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога."

Чарлз ДАРВИН, създател на еволюционната теория


"Аз не мисля, че съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената; аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко, аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася до Бога."

Жан-Пол САРТР, Нобелов лауреат за литература


"Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог."

Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика, създател на квантовата механика


"Нима е случайно това, че лявата половина и дясната половина на всички птици, животни и хора са оформени симетрично? Нима е възможно тази подреденост и закономерност да възникне без замисъла и изобретателността на един Всемогъщ Творец?"

Исак Нютон



На въпроса дали вярва в Бога приживе Ванга отговаря: "Бог не може да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога".

Тя отхвърля и традиционното разбиране за ада и рая: "Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите - това е рай".

По отношение на Христос тя твърди, че той "няма фигура", а бил "огромно кълбо".

Приживе феноменалната Ванга не е вярвала и в безсмъртието на душата и възкресението, а в индийския мит за прераждането.


От книжката на в-к "Стандарт" - "Светът на духовете"


Имайки абстрактно мислене ние сме способни да излезнем зад предела на своята Вселена (Светлината) и да видим, че нашият Бог също НЕ Е САМ (подобни на него са безбройно множество и не е задължително да са Светлина), че той също НЕ Е ВЕЧЕН (при Издишането ПУСТОТА- ТВОРЕНИЕ-Голям Взрив- Юга; при Вдишването - СВИВАНЕ на разширилата се Вселена, познала себе си, за регенерация в ПУСТОТАТА-ВАКУУМ); че Той също НЕ Е САМОДОСТАТЪЧЕН и е принуден вечно да се РАЗВИВА (когато ВАКУУМЪТ, регенерирайки се при ВДИШАНЕТО достига критическата маса, отново ИЗДИШАНЕ - ТВОРЕНИЕ, но на по-високо ниво- и така в безкрая до безкрай. СЕГА НАШИЯТ БОГ НА СВЕТЛИНАТА е отново СЪТВОРЕН, но са сътворени и НОВИ ВСЕЛЕНИ НА СВЕТЛИНАТА - бившите Основатели, издигнали се по-рано до Отеца, а сега способни и ДА ЗАДМИНАТ РОДИТЕЛЯ!


Михалич - участник в един руски форум

превод: делфин



==============
......
– В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.

След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.

Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.

Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.

– Схвана ли, че докато говорех за Нулата и Единицата се получи противоречие?

Ибрахим наистина беше забелязал противоречието, че без човек и материя Бог не може да съществува, а съществуването на материята и конкретно човек, унищожава възможността Бог да съществува. Затова той, оживявайки се, каза:

– Да, учителю, схванах противоречието!

Бен Йохай помълча още малко, след което строго заговори:

- Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десятка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десятката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десятката.

– Ако внимаваш в думите ми ще разбереш много неща за Бог – каза Бен Йохай и погледна строго Ибрахим.
На Ибрахим не му беше лесно, научаваше много нови, непознати неща, а някои от идеите на равина бяха твърде образни, за да може да ги обхване в пълнота и дълбочина.

– Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десятката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.

– А може това пътешествие никога да не завърши.

– Кабала забулва и пази идеята за Бог, вселената и човека под символи и тези символи изобразява в термини, които, превърнати в числа, са изразявали възгледите й.
..............
=========================



От "Ятаган и меч" - петлогия, от първа книга

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

"Ще се опитам да говоря за материята - за атоми, слънца, за времето. За времето, което тъй и не съществува. Парадокс! Парадокс на думи и на очите ни. Усещане, което не дава ни покой на мислите. Защото времето е само "дължина" в пространството. Или просто измерител на материята. Да помислим как ще го измерим. С различно сочещи стрелки в часовника, с кола преместена по пътя, с остарелите очи на бабата или с безбройните промени в битието. С абстрактна маисъл ще посоча, че живеем в свят на интегрална цялост. Една размерност - нищо повече. До нея ще достигнем през движението на пространството. През неумолимата извечност в равновесието. През тъмните ядра на атомите и през ентропията - мрачната ръка на хаоса.

В началото е било зрънцето. Един безкраен къс енергия. И спряло времето било, защото нямало пространство... Тогава лумнала искрица и в огън гръмнало зрънцето. От яроста изстинала в огньовете се зародили атоми. Танцували на воля из пространството и в танца си го разширили, и запреливали в потоци от ентропия. И там където е изгонена ентропията - там се ражда слънце, а където се събира - черния портал отворил се е в дупка. Хаос цари навсякъде в пространството и без него то не съществува. За да видим цялото на хаоса, ние мислим в неговите прости части. За това измислили сме времето. За да пишем по дъските, колко бързо сме пътували. Транспонираме материя, действие мисловно - зрителна мистерия. Риташ, топката полита, но кракът загубил е енергия, ял си, прасковите расли са, слънцето огряло ги изстива - малки трансформации без време. Само сменяме частиците. И като цяло - нула. Нищо ново в битието. Само Космос...

Всичките слънца и черни дупки, глактики, дори прахта и светлинта във вселената са абсолютна нула ако събереме ги - търговия на енергия обхваната в безвремие. И това ме води до усещане за странна подчиненост, смисъл, дори управление. Нечия ръка подръпва струните на сътворението. Не мисъл, а безкрайно битие повежда танцът на материята... И това е цялата божественост в равновесието - няма време във материята, а елегантен танц, усукващ струните на нечии мистични щения. Така си мисля - има промисъл в телото на Вселената. Не без мисъл зародила се е Гея...

Тук се спирам, ако може, всеки ще открие път в мистерията - всеки сам ще определи размера на крачките през бремето на мисълта и своите потребности..."


dindi



"Зад всичко проявено стои нещо безкрайно, вечно, съвършено, неизменно, без всякаква обусловеност и разделение, и непознаваемо в това си състояние. Непознаваемо дори и за самото себе си. Проявлението всъщност е диференцирането на това нещо, разделянето му на безброй части (монади), които групирайки се в по-сложни формирования образуват материята с различна плътност съставяща различните планове на Вселената. Материята пък се групира във форми. В центъра на всяка съзнателна форма стои една монада, около която се групират други монади (на по-ниско равнище на съзнание) по този начин изграждащи тялото и на проявление. Всяка монада е едновременно център на форма (тяло) чрез която се проявява и част от формата на друга монада, по-развита от нея самата. Всъщност, всичко, което съществува са монади, а това, което виждаме като обекти са комбинации от монади. В центъра на всяка комбинация стои монада, а самата комбинация изразява степента на съзнание на централната монада, нейните мисли, чувства, емоции и всичко, чрез което например ние хората изразяваме себе си. Никоя монада не може да изрази себе си освен чрез други монади. Съзнанието е способността ни да изразяваме себе си (своята същност, която всъщност е същността на всичко съществуващо) по този начин. Значи, имаме една същност във всичко съществуващо и различни способности на различните монади да проявят тази същност. Всичко съществуващо е резултат на „желанието“ на тази единна същност за проявление. Тя се проявява в различна степен чрез всяка една монада, групи от монади и групи съставени от групи. Еволюцията е процеса на все по-нарастваща способност на монадата да прояви безкрайната „си“ същност. И понеже проявлението се извършва чрез форма, която колкото и грандиозна, одухотворена и близка до съвършенството да е, никога не може напълно да изрази безпределността на въпросното съвършенство, то и еволюцията е безкрайна, т.е. процес на вечно усъвършенстване на формата чрез която монадата изразява същността „си“ и по-пълно осъзнаване на въпросната същност. Последното означава и по-пълно осъзнаване на всичко съществуващо, защото всичко е проявление на едно и също нещо, но изразено по различен начин."


Ирис



ВРЪЗКАТА ЧОВЕК - БОГ


Някой би казал, че такава връзка просто не съществува, че няма такова нещо и ще е много близо до истината, друг би опонирал, че Човекът и Богът са много тясно, неразривно свързани и ще са също толкова близо до истината. А каква всъщност е Истината? Кой е Човек, кой Бог и каква е връзката между тях?

Истината, е че Бог и Човек са толкова тясно и неразривно свързани, че се сливат обединяват, връзката изчезва просто, защото понятията Човек и Бог обозначават едно и също нещо, при това нещо много повече от обикновена мегаломания. Но какво всъщност е човек за Бога и бога за Човека. Казват, че ние хората сме богове в развитие, вярно е, казват че сме деца на Бога, негови творения и това е вярно, вярно е също, че сме рожби и на самите себе си.

Бог е всичко, той не е във всичко, той е ВСИЧКО, той е ЕДИНСТВОТО, нищо не излиза извън него, защото той е олицетворение на абсолютността. Човекът е проявлението на Бог на Земята, така както и самата Земя. Човек и Бог са едно и също нещо, съзнанието на Бог, тоест абсолютното Съзнание, е съставено от съзнанията на всяка една частица на Битието и отвъд него, на Всичко, защото всичко притежава съзнание.

Бог не е извън човека, не е някаква абстрактна фигура олицетворение на една култура, на една народност, на една стихия. Бог не е архетип и не се намира извън човека. Човек е част от Бога, тялото на Бога, но центърът на човек е Бог, същността на човек е съсредоточена в Единството, същността му е Единството, затова човек е, както част от Бога, така и самият Бог.

Ако Бог е Слънцето, то живите същества са атомите, които го изграждат. Ако Бог е шепа пясък, то човек е отделната песъчинка. Човек съставлява Бог, развива се, разгръща се, осъзнава се, в един момент просто осъзнава своя истински център и се влива в Цялото, престава да поставя прегради, престава да се ограничава или разделя, престава да се самоидентифицира и се превръща в Единството, или по-точно, просто го осъзнава, защото той никога не е излизал от Цялото, то просто е невъзможно, никога не се е разделял в действителност от него.

Вселената също е част от Бога, но тя е една по-всеобхватна част от него в сравнение с Човека, Вселената също притежава съзнание, съзнанието на всичко съществуващо в нея. Това е небесната йерархия, субквантовите частици формират квантовите, те сформират нуклоните и атомите, атомите сформират молекулите, молекулите веществата. Ако Бог е цялото вещество, то Вселената е една молекула, атомите пък са планетите, а частиците изграждащи атомите-планети са хората.

Човек не е извън Бог, той е част от абсолютното Съзнание, неговият център е това Съзнание. Това Съзнание е една вибрация, един Дух, едно движение, един резонанс, един модел, който се пренася от по-обхватното към по-ограниченото съзнание, моделът или планът за глобалната Еволюция.

Бог не е извън Битието, въпреки че се простира дори отвъд него, Битието е проявление на Бог, защото дори Битието е само част от него. Битието е самосъзнаване, движение на съзнанието, реализиране, самоопределяне и самоосъзнаване на Съзнанието. За да се слее с Единството, човекът първо трябва да престане да се разграничава от Битието, да се слее с него, да се слее с Живота, да се превърне в Живот. Човек не е просто свързан с Бог, той е неговото битие, една малка частица божествена субстанция. Човек е Бог, защото в Цялото не съществуват разделения, няма класификация, определения, разграничаване всичко е Едно, всичко е Единство.


Охи

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

В безбрежния океан на пространството сияе едно централно, духовно и невидимо слънце. Вселената е неговото тяло, дух и душа и по този идеален модел е построено ВСИЧКО. Тези три еманации са по същество трите живота, трите степени на гностичната Плерома, трите „Кабалистични Лица", тъй като най-древният от древните, най-светият от светите, великият Ейн-Соф „има форма, а след това няма форма". „Невидимото" е приело форма, когато е извикало към съществуване Вселената" - казва „Зохар", Книга на Величието. Първата светлина е Неговата душа, Безкрайното, Безпределно и Безсмъртно дихание, от полъха на което Вселената надига и отпуска могъщата си гръд, вдъхвайки разумен живот в цялото творение. Втората еманация сгъстява кометната материя и образува формите вътре в космическия кръг, изпращайки безбройни светове да плуват в електрическото пространство, и вдъхва неразумния сляп жизнен принцип във всяка форма. Третият образува цялата Вселена на физическата материя; и тъй като тя продължава бавно да се отделя от Централната Божествена Светлина, блясъкът й намалява и тя става ТЪМА и ЗЛО - чиста материя.

Когато Централният Невидим (Господ Ферхо) видял усилията на божествената Искра, която не желаела да бъде хвърлена в деградацията на материята и правела усилия да се освободи, Той й позволил да излъчи от себе си МОНАДА, която (бидейки прикрепена към нея като с тънка нишка) Божествената искра (душата) била длъжна да наблюдава в течение на непрекъснаите й преходи от една форма към друга. По такъв начин монадата била насочена надолу, в първата форма на материята и била затворена в камък. Впоследствие, с течение на времето, чрез обединените усилия на живия огън и живата вода, които хвърляли отраженията си върху камъка, монадата излязла от затворничеството си на слънчева светлина. Тя преминавала от една форма на живот към друга, издигайки се все по-високо. С всяко ново преобразяване монадата получавала все повече излъчване от своя родител, Искрата все повече се приближавала към нея след всяко превъплъщение. Защото „първопричината искала всичко да става по този начин" и й отсъдила да се издига дотогава, докато физическата й форма стане още веднъж „Адам от прах", който бил подобие на Адам Кадмон.

Преди да се подложи на последното земно превъплъщение, външното покритие на монадата (от момента на зачатието му като ембрион), отново преминава последователно през фазите на няколко царства на природата. В своето вътреутробно развитие, то смътно наподобява различните периоди от развитието на растението, земноводното, птицата и животното, докато не се превърне в човешки ембрион. При раждането на бъдещия човек монадата, сияеща с пълната мощ на безсмъртния си родител, който я наблюдава от седмата сфера, става безчувствена. Тя загубва всичките си спомени от миналото и съзнанието се връща към нея постепенно, когато инстинктите на детството се изместват от разсъдъка и разума. След отделянето на жизнения принцип (Астралната душа) от тялото, настъпва освобождаване на душата. Ликуващата монада се присъединява към бащиния дух, към сияещия Аугоейдос (Аугоейд), и те двамата, слети в едно, формират за безпределното бъдеще (със слава и блясък, съответстващи на духовната чистота на последния земен живот) един нов Адам, вече преминал кръга на необходимостта и освободен от последните остатъци на физическата си обвивка. Занапред, ставайки все по-сияещ с всяка крачка от своя възход, той ще се изкачва по сияещия път, който завършва на точката, от която някога той се е впуснал във ВЕЛИКИЯ ЦИКЪЛ.


агни

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Странник]

От "Как да познаем Бог" на Дийпак Чопра



Непротивене.

Не е нужно да убеждаваме никого в собствената си правота, а това означава, че не е нужно да се противим нито на ситуацията, нито на чуждите мнения. Ако се вгледаме около себе си, че видим, че хората прахосват 99 % от енергията, за да отстояват позициите си. Каква загуба.

Когато заемеш отбранителна позиция, когато обвиняваш другите, когато не приемаш момента, когато не се примиряваш с него, животът ти среща огромна съпротива.

Защото ти се съпротивляваш на цялата Вселена.

Винаги, когато срещнеш съпротивление, дай си сметка, че насилвайки ситуацията, съпротивлението само ще се увеличава.

Откажи се да защищаваш своите становища.

Престани да се бориш и да се съпротивляваш.

И ще изживееш в пълна мяра настоящия миг.

Защото "Миналото е история, бъдещето е мистерия, а настоящият момент е дар."

Това означава да живееш Тук и Сега.

Научиш ли се да живееш Тук и Сега, ще отхвърлиш бремето на противенето, възмущението и уязвимостта.
И едва тогава ще познаеш щастието, безгрижността и свободата.

И тогава ще чуеш гласа на сърцето си, което ще ти каже, че всичко, което искаш, е напълно достъпно за теб.
Защото желанията ти идват от нивото на щастието, не от нивото на тревогата и страха.

Не е нужно да даваш обяснения; заяви своето намерение пред себе си и ще познаеш свободата.

Следвай пътя на непротивенето.

Това е пътят, по който природният разум се разгръща спонтанно, без съпротивление и усилие.

Когато постигнеш равновесие между приемане, отговорност и непротивене, животът ти ще потече без всякакво усилие.
..................................................

delfin
Админ.



Нищо не съществувало: ни ясното небе,
Ни величавият свод, прострян над Земята.
Какво е покривало всичко? Какво го ограждало? Какво го скривало?

Дали това са били бездънните дълбини на водите? Нямало смърт и безсмъртие. Нямало граница между деня и нощта. Нищо друго не съществувало, Освен Единен в своя бездиханен дъх Царуващ мрак, и всичко било прикрито изначално В бездните на Мрака - Океана безпросветен.


За същото говори и един откъс от още по-древната „Книга Дзиан":

Нямало нищо. Само Тъмата изпълвала Безкрайното Цяло.
Нямало време, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
Нямало Вселенски Разум, защото нямало Същество да се всели в тях.
Нямало нито Безмълвие, нито звук, защото нямало слух, за да го чуе.

Нямало нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си. Само Единната форма на Съществуването, безгранична, безкрайна, безпричинна се простирала, почивайки в сън без сънища. Несъзнателен живот пулсирал във вселенското Пространство.


В тези два фрагмента от древната запечатана човешка мисъл се говори за времето, когато Космос още не е имало, когато нищо не е съществувало. Това значи, че някога е било началото на Вселената. А ако е имало начало, трябва да има и край. Та нали всичко, което се ражда, трябва да умре. Ако е имало време, когато Космосът не е съществувал, ще дойде време, когато него пак няма да го има.

И легендите твърдят, че Космосът се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието. В сказанията на древна Индия периодът на съществуване на Космоса е наречен „Век на Брама" или „Велика Манвантара". За изразяване продължителността на този период според нашето изчисляване на годините ще са необходими 15 цифри. И въпреки че Космосът съществува в течение на невъобразимо дълго време, което изглежда безкрайно, това време е ограничено - нашата Вселена не е вечна.

Също толкова време продължава и „Великата Вечност на Небитието", наречена Маха (Велика, Пралайя, т. е. всемирно разтваряне). След това Вселената отново възкръсва за нов космически Живот, за нов век на Брама. Така продължава без начало и край смяната на великите периоди на Живота и Смъртта на Космоса. В редуващите се цикли на Битие и Небитие Вселената е вечна! Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете - и вечна в цялото. Броят на манвантарите е безкраен - никога не е имало първа манвантара, както и никога няма да има последна.


Източник: "Седемте велики тайни на Космоса" на Николай Рьорих



Свръхдушата е първоначалният източник на всички сетива, но Тя е без сетива. Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички гуни на материлната природа.


Върховната Истина съществува отвън и вътре във всички движещите се и недвижещи се живи същества. Понеже е неосезаема, Тя не може да бъде видяна или разбрана с материалните сетива. Въпреки, че е много далеч, Тя е и много близо до всичко.Въпреки че Свръхдушата изглежда разделена между всички същества, Тя е неделима и установена като едно цяло.

Той /Божествената Личност/ е източникът на светлината на всички сияещи обекти. Той е отвъд мрака на материята и е непроявен. Той е знанието, Той е обектът на познанието, Той е целта на знанието. Той се намира в сърцето на всеки.


Бхагават Гита



"...
-Господин Лангдън, не ви питам дали вярвате в онова, което казват за Бог хората. Питам ви дали вярвате в Бог. Има разлика. Свещенните писания са разкази... истории и легенди за опитите на човек да разбере потребността си от смисъл на собственото си съществуване... Питам ви дали вярвате в Бог. Когато лежите под звездите, усещате ли божественото? Чувствате ли, че виждате делото на божията ръка?...

...
- Като учен и дъщеря на католически свещенник, какво мислите за религията вие?

Виктория се замисли и отметна кичур коса от очите си.

- Религията е като език или роля. Ние гравитираме около обичаите, с които сме израстнали. В крайна сметка обаче всички твърдим едно и също. Че животът има смисъл. Че сме благодарни на силата, която ни е създала.

Ландън се заинтригува.

- Искате да кажете, че това дали човек е християнин, или мюсюлманин се определя от месторождението му, така ли?

- Не е ли очевидно? Погледнете разпространението на религията по света.

- Значи вярата е въпрос на случайност?

- Едва ли. Вярате е универсална. Конкретните ни начини за нейното разбиране са условни. Едни се молят на Иисус, други ходят в Мека, трети изучават елементарните частици. В края на краищата всички просто търсим истината, която е по-голяма от нас.
...

- Ами Бог? - попита професоът. - Вярвате ли в Бог?

Виктория замълча.

- Науката ми показва, че Бог трябва да съществува. Разумът ми твърди, че никога няма да разбера Бог. Сърцето ми казва, че не съм създадена за това.

"Кратко и ясно" - помисли си той..."


От "Дан Браун - "Шестото клеймо"



"Бог е великият вселенски разум, същноста на всичко - всичко произтича и всичко се връща в него, той е жизнената искра, съдържаща се в минералите, растенията, хората... Всичко, което съществува във вселената, независимо дали е материя или енергия, в основата си се създава от разума - единствената безкрайна и вечна енергия, проявяваща се както в най-малките, така и в най-големите неща. Всичко е материя и едновременно всичко е енергия. Материята е енергия в състояние на по-плътни вибрации. Материята и енергията са двата полюса в проявленията на разума. Материята на по-плътната вибрация, енергията по-тънката. Тъй като вселената е ментално творение, ние съществуваме в разума на Бог. От момента, с които осъзнаем, че Бог е разум, и че разумът се проявява в човека, разбираме, че е възможно да се присъединим към вселенската интелигентност. Ако можем да разберем, че "всичко е разум", ще сме намерили път към тайната на живота. Енергията, която наричаме Бог, се проявява под формата на двойнствена сила, от една страна съзидателна, от друга разрушителна. Двете страни взаимно се балансират. Съзидателната сила постоянно твори, създава се живот. разрушителната сила постоянно се стреми да разрушава, за да се създадат по-съвършенни форми на живот. Онова, което наричаме дявол, не е нищо друго освен двойник на Бог, неговата сянка. Ако приложим херметически афоризъм "както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе", ще разберем че в човека можем да открием копие на цялата вселена с всички планети, галактики, слънца и богове, но и двете сили - градивната и разрушителната. Човек, който желае да намери Бог, трябва да помни, че най-голямата мъдрост е да се обичаме един друг и също така, че онзи, който е най-високо, трябва да се притече на помощ на другите. Той никога не трябва да забравя, че гордостта, суетата и арогантността са врагове на доброто в човека."

http://occultism.hit.bg/book/bog.htm



За Създателя/Създателите...

Някак си вече се е наложило такова разделение на образите на Твореца и Създателите. Творецът е - самият Източник на Светлина, който е ЕДИН. А Създателите са - на определено ниво Душите достигат възможност да станат Създатели. Дава им се право да създават или контролират Светове. Това не означава, че Създателите са автономни от Твореца. Не. Създателите, както и всичко са същности от същността и плът от плътта на Единния за дадената Вселена Творец. По-скоро - Те Са Негови ръце, очи, уши, сърце и разум.


превод: делфин


Превод е от руски, ще извинявате за допуснатите неточности.
Източника е от www.starlion51.narod.ru


"Нашето Мироздание се състои от 24 еона - 12 на Валаам, 12 - на Аутоген Христос. Валаам и Христос са братя, синове на Творците - Метропатор и Барбело. След Грехопадението на Валаам 12-те негови еона /в 1 от които живеем ние/, се оказали в инволюционно-кармическа стагнация."


Това е разгърнато в сайта - "Знание о совершенном человеке".


Друг цитат от www.starlion44.narod.ru


"Валаам пленил/взел в робство и осквернил Съвършения Човек. Той имал пълновластие над своите 12 Еона, но това му било малко и той искал да властва над цялата Плерома и да заеме мястото на Баща си - Метропатор. Сюжетът на историята на нашето Мироздание много напомня на приказката за златната рибка.
По решение на Творците на Мирозданието - Метропатор и Барбело - 12-те Еона на Валаам подлежали на унищожение, а на тяхно място трябвало "да се създадат нови 12 Еона."


Заглавието е - "Сотворение и грехопадение. Шокирующая истина"

Има за Матрицата на Първичното Творение.


Източник - www.tsl.net.ru


"КОСМОС - Вселена, замислена /зачената/ като хармонична и сложна самодостатъчна система. Всичко съществуващо във времето и пространството, включително спектрите на светлината, силите на телата, циклите на стихиите - животът, разумът, паметта, записът и измеренията зад пределите на физическото възприятие - се явява математически пресметнато свидетелство на това, което засега е неразбираемо, но е проявено в Духовния Космос, съществуващ с Материалния Космос и пронизващ го както светлината пронизва мрежа. Материалния Космос на нашата Майка - това е цялото физическо-астрално творение, състоящо се от известни и неизвестни вселени. В духовния Космос на нашия Баща навсякъде около нас е скрито вътрешното светокопие и движение на Първопричината и причините, с които световете се създават и съществуват в Неговия Вселенски Разум, а плановете от следствията /кармата/, в които ние обитаваме, се поддържат за определено време."




"КОСМИЧЕСКО СЪЩЕСТВО -

1. Възнесен Владетел, който е придобил космическо съзнание и въодушевлява светлината - енергията - съзнанието на много светове в галактиките до Слънцето зад Великото Централно Слънце.

2. Божие Същество, което никога не се е спускало по-долу от нивото на Христос и не е приемало физическо въплъщение, но е останало част от Космическата Дева и удържа космичното равновесие за връщане на душите в Непорочното Сърце на Благословената Майка."



"КОСМИЧЕСКО ЯЙЦЕ - Духовно-материална вселена, включваща сякаш безкрайна верига от галактики, звездни системи, планети, известни и неизвестни, чийто център се нарича Велико Централно Слънце. Космическото Яйце има както духовен, така и материален център. И, въпреки че ние можем да открием Космическото Яйце и да го наблюдаваме от позицията на нашите физически чувства и перспективи, всичките измерения на Духа може да се изпитат и разберат също и вътре в Космическото Яйце. Защото Бог, който е сътворил Космическото Яйце и го държи в Дланта си, се явява и Богопламък, разширяващ се час след час вътре в собствените Си синове и дъщери. Космическото Яйце определя границите на човешкото обитание в този космически цикъл. Но тъй като Бог е навсякъде - вътре и извън Космическото Яйце, така и ние с Неговия Дух ежедневно се събуждаме към нови измерения на Всичкото и, съответствайки на Неговото Подобие, утоляваме душата си."


"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи

 

[Melani]

"Зад всичко проявено стои нещо безкрайно, вечно, съвършено, неизменно, без всякаква обусловеност и разделение, и непознаваемо в това си състояние. Непознаваемо дори и за самото себе си. Проявлението всъщност е диференцирането на това нещо, разделянето му на безброй части (монади), които групирайки се в по-сложни формирования образуват материята с различна плътност съставяща различните планове на Вселената. Материята пък се групира във форми. В центъра на всяка съзнателна форма стои една монада, около която се групират други монади (на по-ниско равнище на съзнание) по този начин изграждащи тялото и на проявление. Всяка монада е едновременно център на форма (тяло) чрез която се проявява и част от формата на друга монада, по-развита от нея самата. Всъщност, всичко, което съществува са монади, а това, което виждаме като обекти са комбинации от монади. В центъра на всяка комбинация стои монада, а самата комбинация изразява степента на съзнание на централната монада, нейните мисли, чувства, емоции и всичко, чрез което например ние хората изразяваме себе си. Никоя монада не може да изрази себе си освен чрез други монади. Съзнанието е способността ни да изразяваме себе си (своята същност, която всъщност е същността на всичко съществуващо) по този начин. Значи, имаме една същност във всичко съществуващо и различни способности на различните монади да проявят тази същност. Всичко съществуващо е резултат на „желанието“ на тази единна същност за проявление. Тя се проявява в различна степен чрез всяка една монада, групи от монади и групи съставени от групи. Еволюцията е процеса на все по-нарастваща способност на монадата да прояви безкрайната „си“ същност. И понеже проявлението се извършва чрез форма, която колкото и грандиозна, одухотворена и близка до съвършенството да е, никога не може напълно да изрази безпределността на въпросното съвършенство, то и еволюцията е безкрайна, т.е. процес на вечно усъвършенстване на формата чрез която монадата изразява същността „си“ и по-пълно осъзнаване на въпросната същност. Последното означава и по-пълно осъзнаване на всичко съществуващо, защото всичко е проявление на едно и също нещо, но изразено по различен начин."


Ирис



ВРЪЗКАТА ЧОВЕК - БОГ


Някой би казал, че такава връзка просто не съществува, че няма такова нещо и ще е много близо до истината, друг би опонирал, че Човекът и Богът са много тясно, неразривно свързани и ще са също толкова близо до истината. А каква всъщност е Истината? Кой е Човек, кой Бог и каква е връзката между тях?

Истината, е че Бог и Човек са толкова тясно и неразривно свързани, че се сливат обединяват, връзката изчезва просто, защото понятията Човек и Бог обозначават едно и също нещо, при това нещо много повече от обикновена мегаломания. Но какво всъщност е човек за Бога и бога за Човека. Казват, че ние хората сме богове в развитие, вярно е, казват че сме деца на Бога, негови творения и това е вярно, вярно е също, че сме рожби и на самите себе си.

Бог е всичко, той не е във всичко, той е ВСИЧКО, той е ЕДИНСТВОТО, нищо не излиза извън него, защото той е олицетворение на абсолютността. Човекът е проявлението на Бог на Земята, така както и самата Земя. Човек и Бог са едно и също нещо, съзнанието на Бог, тоест абсолютното Съзнание, е съставено от съзнанията на всяка една частица на Битието и отвъд него, на Всичко, защото всичко притежава съзнание.

Бог не е извън човека, не е някаква абстрактна фигура олицетворение на една култура, на една народност, на една стихия. Бог не е архетип и не се намира извън човека. Човек е част от Бога, тялото на Бога, но центърът на човек е Бог, същността на човек е съсредоточена в Единството, същността му е Единството, затова човек е, както част от Бога, така и самият Бог.

Ако Бог е Слънцето, то живите същества са атомите, които го изграждат. Ако Бог е шепа пясък, то човек е отделната песъчинка. Човек съставлява Бог, развива се, разгръща се, осъзнава се, в един момент просто осъзнава своя истински център и се влива в Цялото, престава да поставя прегради, престава да се ограничава или разделя, престава да се самоидентифицира и се превръща в Единството, или по-точно, просто го осъзнава, защото той никога не е излизал от Цялото, то просто е невъзможно, никога не се е разделял в действителност от него.

Вселената също е част от Бога, но тя е една по-всеобхватна част от него в сравнение с Човека, Вселената също притежава съзнание, съзнанието на всичко съществуващо в нея. Това е небесната йерархия, субквантовите частици формират квантовите, те сформират нуклоните и атомите, атомите сформират молекулите, молекулите веществата. Ако Бог е цялото вещество, то Вселената е една молекула, атомите пък са планетите, а частиците изграждащи атомите-планети са хората.

Човек не е извън Бог, той е част от абсолютното Съзнание, неговият център е това Съзнание. Това Съзнание е една вибрация, един Дух, едно движение, един резонанс, един модел, който се пренася от по-обхватното към по-ограниченото съзнание, моделът или планът за глобалната Еволюция.

Бог не е извън Битието, въпреки че се простира дори отвъд него, Битието е проявление на Бог, защото дори Битието е само част от него. Битието е самосъзнаване, движение на съзнанието, реализиране, самоопределяне и самоосъзнаване на Съзнанието. За да се слее с Единството, човекът първо трябва да престане да се разграничава от Битието, да се слее с него, да се слее с Живота, да се превърне в Живот. Човек не е просто свързан с Бог, той е неговото битие, една малка частица божествена субстанция. Човек е Бог, защото в Цялото не съществуват разделения, няма класификация, определения, разграничаване всичко е Едно, всичко е Единство.

...............................


Прекрасно!  :38: :53: :58: