Добро утро мила моя
Днес блестиш със красота
Връщаш усещането за покоя
Забравила хорска суета
Очите ти блестят омайни
Огледало са на моята душа
Минутите са тъй безкрайни
Когато сме „река в река”
Преливат се възторжено, смирено
Чувства и вибрации в едно
Ти си „топло” аз „студено”
Нещо става, но... Какво?!?
И питаш ме „Какво ми стори?”
Влязох в теб и ти във мен
Разкриваме светлите простори
Един на друг във странен плен
Днес блестиш със красота
Връщаш усещането за покоя
Забравила хорска суета
Очите ти блестят омайни
Огледало са на моята душа
Минутите са тъй безкрайни
Когато сме „река в река”
Преливат се възторжено, смирено
Чувства и вибрации в едно
Ти си „топло” аз „студено”
Нещо става, но... Какво?!?
И питаш ме „Какво ми стори?”
Влязох в теб и ти във мен
Разкриваме светлите простори
Един на друг във странен плен