Johnatan Livingston
Светлоносец
За нова година, която не си спомням - този неописуем театър.
Нали знаете индиго децата, колко много обичат "изкуствени цветя"?
Колкото силна е Любовта им към всичко живо, толкова безрезервни са непримиримостта и очуждението им от цялата пародия, както и силата на тъмната им страна знаете, пропорционално на светлата - даже ми втръсна да ги разделям. Но така натрапчиво е всичко, което се свързва с настоящата година, извисяването, духовното развитие и тн., че сякаш дуалноста се подхранва многократно повече, от колкото преди. Това е напълно нормално, защото ние сега много рязко разграничаваме "преди" и "сега", колко "грешно" сме живели и сега усилвайки касетофона с новата стара на хиляди години "песен" до пръсване отново губим баланс, но е нормално, докато се намести нивото.
2012 - толкова много приказки се изговориха, толкова много наставления за промяна, нови посоки, ченъли "Мили Мои" - направо ме заболя главата. И сега като погледна разбирам всъщност от какво имат нужда хората, от бастун. От някой ДА ИМ КАЖЕ, че не са сами, но и това е нормално - та нали все още системата облечена в дрехите на дядо коледа обещава промяна, колкото и да си мислим, че всичко е в наши ръце. До кога, ще се дърпаме едни други назад, изпълнявайки стриктно традиции, че иначе старите, ще ни се сърдят седейки неловко с точния брой манджи, магията, която подчертава липсата на сигурност? Не мога ли да посрещна с филия хляб и пълно сърце с Любов, каква е разликата? А законите, които ограничават свободата ни, карайки ни да изпитваме неудобство, да изпитваме вина, страх, че някой, ще ни накаже?
Някои сменят премените си, енергиите се местят от едни ръце в други и единствения начин да видим промяната е да променим съзнателно себе си, след което някои от нас да влезнат в системата и да я променят отвътре. Така и ще стане, но след като си отидат няколко поколения политици, техните деца, след като се напишат нови закони и се даде повече свобода отговаряща на нивото на съзнание и обща вибрация.
Докато се пречисти "водата". Тогава, ще видим света за който мечтаем, но не по-рано, защото не сме готови. Плавно, постепенно, както е било винаги.
Времето. Нова година. Ново начало. Извинявам се много, но това са пълни глупости.
Нима всеки миг не е нова година, нима всеки ден не е великден? Всяка сутрин се раждам.
Седя и гледам как някакъв луд държи реч минути преди да дойде и минути след това всички скачат по сигнал. Доживяхме. Стана ми смешно.
Не се подигравам естествено, споделям, воден от един стремеж и безвремието, в което живея. Казват, че това е 4D - без време. Не ме интересува дали е понеделник, петък или 31-ви, защото във всеки момент искам да бъда себе си и да си работя по съзнанието си. Не ми трябва посредник, който да ми предаде послание от Великия, не ми трябва храм, около който да се въртя със свещ в ръка, не ми трябва учител да ме води, защото учител може да ми бъде дори просяк на улицата и е. Начинът по-който сяда и протяга ръка може да е новата практика за него, жената, която с любов връзва връзките си канализира енергията си по свой, уникален начин - всеки е канал и проводник, но разчел ли го е, научил ли е езика Му, търси ли чувствителността на сетивата си за да усети как се движи жизнената сила и информацията, която и се налива в момента или чака да дойде някой да и го метне на карти, да я научи?
Мислите ли, че ТОЙ, който е само Любов, би оставил децата си слепи и боси, без всеки миг да им изпраща напътствията, Любовта си и посоката? Мислите ли си, че ТОЙ, който е целият ПРОШКА, ще качи "новите ангели" на летящата чиния и ще изостави "неподготвените" да се разтапят под огненото слънце, което изпепелява невежите?
"Целият Свят е в нас самите!". Благодаря ти!
пс. Всеки спрямо неговото ниво, ще разбере какво да прави в даден момент, стига да се напъне малко и да се научи да "чете" , да разбира езика Му и проявленията на енергията/информацията, която идва в живота му - специално за него.
Нали знаете индиго децата, колко много обичат "изкуствени цветя"?
Колкото силна е Любовта им към всичко живо, толкова безрезервни са непримиримостта и очуждението им от цялата пародия, както и силата на тъмната им страна знаете, пропорционално на светлата - даже ми втръсна да ги разделям. Но така натрапчиво е всичко, което се свързва с настоящата година, извисяването, духовното развитие и тн., че сякаш дуалноста се подхранва многократно повече, от колкото преди. Това е напълно нормално, защото ние сега много рязко разграничаваме "преди" и "сега", колко "грешно" сме живели и сега усилвайки касетофона с новата стара на хиляди години "песен" до пръсване отново губим баланс, но е нормално, докато се намести нивото.
2012 - толкова много приказки се изговориха, толкова много наставления за промяна, нови посоки, ченъли "Мили Мои" - направо ме заболя главата. И сега като погледна разбирам всъщност от какво имат нужда хората, от бастун. От някой ДА ИМ КАЖЕ, че не са сами, но и това е нормално - та нали все още системата облечена в дрехите на дядо коледа обещава промяна, колкото и да си мислим, че всичко е в наши ръце. До кога, ще се дърпаме едни други назад, изпълнявайки стриктно традиции, че иначе старите, ще ни се сърдят седейки неловко с точния брой манджи, магията, която подчертава липсата на сигурност? Не мога ли да посрещна с филия хляб и пълно сърце с Любов, каква е разликата? А законите, които ограничават свободата ни, карайки ни да изпитваме неудобство, да изпитваме вина, страх, че някой, ще ни накаже?
Някои сменят премените си, енергиите се местят от едни ръце в други и единствения начин да видим промяната е да променим съзнателно себе си, след което някои от нас да влезнат в системата и да я променят отвътре. Така и ще стане, но след като си отидат няколко поколения политици, техните деца, след като се напишат нови закони и се даде повече свобода отговаряща на нивото на съзнание и обща вибрация.
Докато се пречисти "водата". Тогава, ще видим света за който мечтаем, но не по-рано, защото не сме готови. Плавно, постепенно, както е било винаги.
Времето. Нова година. Ново начало. Извинявам се много, но това са пълни глупости.
Нима всеки миг не е нова година, нима всеки ден не е великден? Всяка сутрин се раждам.
Седя и гледам как някакъв луд държи реч минути преди да дойде и минути след това всички скачат по сигнал. Доживяхме. Стана ми смешно.
Не се подигравам естествено, споделям, воден от един стремеж и безвремието, в което живея. Казват, че това е 4D - без време. Не ме интересува дали е понеделник, петък или 31-ви, защото във всеки момент искам да бъда себе си и да си работя по съзнанието си. Не ми трябва посредник, който да ми предаде послание от Великия, не ми трябва храм, около който да се въртя със свещ в ръка, не ми трябва учител да ме води, защото учител може да ми бъде дори просяк на улицата и е. Начинът по-който сяда и протяга ръка може да е новата практика за него, жената, която с любов връзва връзките си канализира енергията си по свой, уникален начин - всеки е канал и проводник, но разчел ли го е, научил ли е езика Му, търси ли чувствителността на сетивата си за да усети как се движи жизнената сила и информацията, която и се налива в момента или чака да дойде някой да и го метне на карти, да я научи?
Мислите ли, че ТОЙ, който е само Любов, би оставил децата си слепи и боси, без всеки миг да им изпраща напътствията, Любовта си и посоката? Мислите ли си, че ТОЙ, който е целият ПРОШКА, ще качи "новите ангели" на летящата чиния и ще изостави "неподготвените" да се разтапят под огненото слънце, което изпепелява невежите?
"Целият Свят е в нас самите!". Благодаря ти!
пс. Всеки спрямо неговото ниво, ще разбере какво да прави в даден момент, стига да се напъне малко и да се научи да "чете" , да разбира езика Му и проявленията на енергията/информацията, която идва в живота му - специално за него.