Откъси от ОШО

[Johnatan Livingston]

Смелостта
Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните – а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави
усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата – с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства.
Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.


Осъзнатост
Умът никога не е интелигентен – само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен – той е революция в действие.
Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето продължаваш да живееш на нивото на своя минимум. Не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука.
Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва -ясен, чист, жив, свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Ето какво е осъзнатостта.


Пробив
Трансформацията на срива в пробив – това е цялата работа на учителя. Психотерапевтьт може само да те позакърпи, това е неговата функция. Целта му не е да те трансформира. Трябва ти метапсихология, психологията на будите.
Най-голямото приключение в живота е да изживееш един срив съзнателно. Рискът е огромен, защото няма гаранция, че сривът ще се превърне в пробив. Всеки срив може да се прев
ърне в пробив, но тези неща не могат да бъдат гарантирани. Хаосът в теб е много стар, в продължение на много, много животи си съществувал в хаос. Той е добил плътност, станал е едва ли не сам по себе си вселена. Затова когато навлезеш в него със своя малък капацитет, разбира се, че има опасност. Без да се изправи пред тази опасност обаче никой никога не е съумял да интегрира своята същност, никой не е станал индивид, вътрешно неделим.
Дзен, или медитацията, е методът, който ще ти помогне да минеш през хаоса, през тъмната нощ на душата, балансиран, дисциплиниран, бдителен. Зората не е далеч, но преди да я стигнеш, трябва да прекосиш мрака на нощта. И колкото повече наближава зората, толкова по-тъмна става нощта.


Хармонията
Слушай сърцето си, движи се в съзвучие със сърцето си, какъвто и да е залогът – състояние на пълна простота, струваща не по-малко от всичко… Да си прост, непринуден е трудно, защото това ти коства всичко, което имаш. Трябва да загубиш всичко, за да бъдеш прост. Ето защо хората са избрали да бъдат сложни и са забравили как да бъдат непринудени. Но само непринуденото сърце пулсира с Бог, пее с Бог в дълбока хармония. За да стигнеш до този момент, трябва да намериш своето сърце, своето пулсиране, своя ритъм.


Учителят
Сега ще кажа нещо, което пазя в тайна цял живот. Винаги съм искал да не бъда учител на никого… Да си учител е много странна работа. Трябва да убеждаваш хората за неща, свързани със сърцето, като прибягваш до аргументи, логика, рационалност, философия; трябва да използваш ума като слуга на сърцето. Работата на учителя е да ти отнеме ума, така че цялата енергия да се придвижи в сърцето. Се
га разбираш ли? Думата учител внушава идеята за ученик, последовател. Как може да има учител без ученик, без последовател? Но в духовния смисъл думата учител – master – означава такъв, който е постигнал себеовладяване. Това няма никаква връзка с последователи, не зависи от други хора. Постигналият себе си може да си бъде сам. Новият човек, за когото говоря, ще бъде такъв.


Обусловеност
Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото.
Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Ко
гато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами.
Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.


Споделяне
С издигането към четвъртия център – сърцето, целият ти живот става споделяне на любов. Третият център е създал изобилието от любов. Стигайки до третия център в своята медитация, си станал толкова изпълнен с любов, със състрадание, че искаш да споделяш. Това става в четвъртия център, сърцето.
Ето защо дори в обикновения свят хората мислят, че любовта идва от сърцето. Така са чували, така
казват другите хора. Самите те не знаят, защото никога не са достигали това място. Но медитиращият най-после пристига в сърцето си. С издигането към центъра на съществото му – третия център – в него е избухнала експлозия от любов и състрадание, радост, блаженство и благословия с такава сила, че е ударила и отворила сърцето. Сърцето е точно в средата на седемте центъра – три под него и три над него. Намираш се точно в средата.


Игривост
В мига, в който започнеш да виждаш живота като лишен от сериозност, като игривост, тежестта в сърцето изчезва. Страхът от смъртта, от живота, от любовта – всичко изчезва. Човек заживява с лекота, едва ли не в безтегловност. Става толкова лек, че може да полети в откритото небе.
Най-големият принос на Дзен е алтернативата на сериозния човек. Сериозният човек е създал света, сериозният човек е създал всички религии. Негово дело са всички философии, култури и етики. Всичко, което съществува около теб, е творение на сериозния човек. Дзен се е оттеглил от сериозния свят. Той е създал свой свят, който е много игрив, пълен със смях, където дори големите учители се държат като деца.


Творчество
Творчеството е качеството, което внасяш в това, което правиш. То е нагласа, вътрешен подход, показва как гледаш на нещата…
Не всеки може да бъде художник – и не е нужно. Ако всички са художници, светът ще е много грозен, ще бъде трудно да се живее! Не всеки може да бъде танцьор, и няма нужда от това. Но всеки може да проявява творчество. Всичко, което правиш, ако го правиш с радост, с
любов, ако действията ти не са чисто практични, е творчество. Ако то кара нещо в теб да се развие, ако води до израстване, значи е духовно, творческо, божествено. Колкото повече творчество влагаш, толкова по-божествен ставаш. Всички религии казват, че Бог е Творецът. Не знам дали е така, но знам едно нещо – колкото по-съзидателен ставаш, толкова по-божествен ставаш. Когато в своята съзидателност стигнеш връхната точка, когато целият ти живот стане творчество, ти живееш в Бог. Явно той наистина е създателят, щом тези, които проявяват творчество, винаги са били най-близо до него. Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, докато го правиш – независимо какво е то!


Упование
Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва, преизпълва се с Бог.
Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш; а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.


Самотата
Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен – а между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия, чувстваш липсата му.
Самотността е негативно състояние. Тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб има друг човек – приятел, съпругата, майката, любимият човек, съпругът. Хубаво щеше да е другият да е наблизо, но него го няма. Самотността е отсъствието на другия.
Самотата е усещането на собственото присъствие. Самотата е много позитивна. Тя е присъствие, преливащо присъствие. Толкова си изпълнен с присъствие, че можеш да обхванеш цялата вселена и нямаш нужда от никого.


Влюбените
Три неща трябва се отбележат: най-долното ниво на любовта е сексът – той е физически; а най-висшата проява на любовта е състраданието. Сексът е под любовта, състраданието е над любовта. Любовта е точно по средата.
Много малко хора познават любовта. За жалост 99 процента си мислят, че сексуалността е любов -това не е така. Сексуалността е много животинска; вярно е, че тя има потенциала д
а израсне в любов, но не е истинската любов, а само потенциал…
Ако развиеш осъзнатост, бдителност, медитативност, сексът може да бъде трансформиран в състрадание. Сексът е семето, любовта – цветето, а състраданието – ароматът.
Буда е определил състраданието като любов плюс медитация. Когато любовта ти не е просто желание за другия, не е само нужда, а е споделяне, когато в своята любов не си просяк, а император, когато обичаш не в очакване на нещо в замяна, а си готов само да даваш – да даваш заради самата радост от даването – тогава добави медитацията и от теб ще се освободи чистият аромат. Това е състраданието. Състраданието е най-висшият феномен.


Бунтовникът
Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той
внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.


Глупакът
Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно; неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го по
квари.
Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.
Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб… така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.
И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.

 

[Johnatan Livingston]

Запомни това: моите изявления са противоречиви, защото са правени за различни хора, правени са за различни съзнания. И колкото повече растеш, толкова по - противоречив ще ставам, толкова повече ще отричам това, което съм казал по - рано - защото то повече няма да бъде приложимо за теб. На твоето растящо съзнание аз ще трябва да откликвам по различен начин. Всяка промяна в твоето съзнание ще бъде промяна в моите изявления.

 

[Johnatan Livingston]

Аутсайдерът

Ако се чувстваш аутсайдер това е добре. Това е преходният период. Сега трябва да внимаваш да не се изпълниш с болка и нещастие. Сега когато Бог вече го няма, кой ще те утеши? Не ти трябва никакво утешение. Човечеството навърши пълнолетие. Бъди мъж, бъди жена и разчитай на себе си… Единственият начин да се свържеш със съществуванието е да се обърнеш навътре, защото там в центъра все още си свързан. Твоята физическа връзка с майката е била прекъсната, това е било абсолютно необходимо, за да станеш самостоятелен индивид. Но връзката ти с вселената не е прекъсната. Това е връзка на съзнание. Не можеш да я видиш, затова трябва да навлезеш дълбоко с голяма осъзнатост, буден, наблюдаващ и ще намериш връзката. Буда състоянието е връзката!


Творецът

Има два типа творци на света. Единият работи с обекти – например поетът, художникът, те работят с обекти, създават неща. Другият тип творец е мистикът -той твори себе си. Той не работи с обекти, а със субекта, той работи върху себе си, върху своето същество. Той е истинският творец, истинският поет, защото превръща себе си в шедьовър.
В себе си ти носиш скрит шедьовър, но си застанал на пътя му. Просто се отмести и той ще се разкрие. Всеки човек е шедьовър, защото Бог никога не създава нещо по-малко от това. Всеки носи този шедьовър скрит в продължение на много животи, без да знае кой е, опитвайки се на повърхността да стане някой.
Откажи се от идеята да ставаш някой, защото ти вече си шедьовър. Не можеш да бъдеш подобрен. Трябва само да го откриеш, да го познаеш и осъзнаеш. Сам Бог те е създал. Не можеш да бъдеш подобрен.



Изолация

Ние сме нещастни, защото сме твърде много в егото. Какво имам предвид с това, че сме твърде много в егото? И какво точно става, когато сме твърде много в егото? Можеш да бъдеш или в съществуванието, или в егото – двете заедно не са възможни. Да бъдеш в егото означава да бъдеш отделен, да бъдеш остров. Да бъдеш в егото означава да очертаеш граница около себе си. Да бъдеш в егото означава да правиш разграничение – „аз съм това“ и „аз не съм онова“. Определението, границата между „аз“ и „не-аз“ – ето това е егото; то изолира. То те прави замръзнал, вече не можеш да течеш. Ако течеш, егото не може да съществува. Ето защо хората са станали като кубчета лед. В тях няма топлина, няма любов – любовта е топлина и те се боят от любовта. Ако топлината ги доближи, ще започнат да се топят и границите ще изчезнат. В любовта границите изчезват. В радостта границите също изчезват, защото радостта не е студена.


Скъперникът

В мига, в който проявиш алчност, се затваряш за основния феномен на живота – разширяването, споделянето. Започнеш ли да се вкопчваш в нещата, пропускаш целта – на грешен път си. Защото нещата не са целта; ти, твоята най-съкровена същност е целта – не прекрасна къща, а прекрасен ти; не много пари, а богата същност; не много неща, а отворено същество, отворено към милиони неща.


Напътствие

Принуден си да търсиш напътствие, защото не знаеш, че твоят истински водач се крие в теб. Трябва да намериш вътрешния водач. Именно него аз наричам твоя свидетел, това е твоята дхарма, твоят вътрешен буда. Трябва да пробудиш този буда и животът ще те обсипе с благословии. Животът ти ще засияе от добрина, от божественост, каквато не можеш да си представиш. Това е като светлината. Стаята ти е тъмна, само трябва да внесеш светлина. Дори малка свещ ще свърши работа и тъмнината изчезва. А когато имаш свещ, знаеш къде е вратата. Няма нужда да мислиш: „Къде е вратата?“ Само слепите хора се питат къде е вратата. Тези, които имат очи и разполагат със светлина, не мислят. Някога мислиш ли: „Къде е вратата?“ Просто ставаш и излизаш. Дори не се замисляш за нея. Не започваш да опипваш, да си удряш главата в стената. Виждаш я и дори за част от секундата не се замисляш. Просто излизаш.


Вина

Аз съм тук за да сваля товара на вашата вина от плещите ви. Аз съм тук за да ви помогна да се доверите на себе си отново. Човек винаги е контролиран чрез страх. Вината е нещо, с което не сте родени. Тя не е част от вашата природа. Вината е създадена от обществото. Вината е стратегия, стратегия, чрез която някой се възползва от друг, карайки го да се чувства по този начин. Успееш ли веднъж да накараш някой да се чувства виновен, той става твой роб. Заради това този някой няма да може да се интегрира достатъчно. Заради вината той, ще бъде винаги готов да повярва в каквото и да е, само за да се отърве от нея. Заради вината той ще остане разделен и откъснат и няма да може да приеме себе си, защото винаги ще се чувства виновен и осъден. Ще изпълни всичко - всякакви глупости, безсмислени ритуали, само за да не се чувства по този начин. Свещениците са тези, които са създали това чувство у хората през вековете. Всички религии се хранят и съществуват чрез вината, не чрез изживяването им с Бога. Те нямат нищо общо с Бог и Той няма нищо общо с тях.


Миг след миг

Миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло - и двете ненужно се движат в посоки, които не съществуват. Едното е съществувало, но вече не съществува, а другото още не е започнало да съществува.
Единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока. Само такъв човек може да влезе през златната порта. Настоящето е златната порта. Тук-и-сега е златната порта… А в настоящето можеш да бъдеш само ако си неамбициозен – без желание да се сдобиеш с власт, пари, престиж, дори просветление, защото амбицията те води в бъдещето. Само неамбициозният може да остане в настоящето. Човекът, който иска да бъде в настоящето, не трябва да мисли, а просто да види портата и да влезе. Опитът ще дойде, но той не бива да е предварително планиран.


Сравнението

Сравнението създава чувство на малоценност и на превъзходство. Когато не сравняваш, всякаква малоценност, всякакво превъзходство изчезва. Тогава просто си, просто присъстваш. Малък храст или огромно дърво – няма значение. Ти си себе си. Нужен си. Стръкчето трева е нужно точно толкова, колкото и най-голямата звезда. Без стръкчето трева Бог ще е по-малък, отколкото е. Звукът на кукувицата е нужен толкова, колкото и всеки буда; светът ще е по-малък, по-малко богат, ако тази кукувица изчезне. Огледай се само -всичко е необходимо и всичко има своето място в цялото. Това е органично единство – никой не е по-горе, никой не е по-долу, никой не е по-добър, никой не е по-лош. Всеки е несравнимо уникален.


Изтощение

Човекът, който живее, движен от съвестта, остава твърд. Човекът, който живее, движен от съзнанието, остава мек. Защо? Защото този, който има определени представи за това как да живее, естествено става твърд. Той трябва постоянно да носи около себе си своя характер. Този характер е като броня. Неговата защита, неговата сигурност, целият му живот е инвестиран в този характер.
Той винаги реагира на ситуациите чрез характера, а не пряко. Ако го попиташ нещо, отговорът му е готов. Това е белегът на твърдия човек – той е безличен, механичен. Може да е добър компютър, но не е човек. Ти правиш нещо, а той реагира по установен начин. Реакцията му е предсказуема. Той е робот.
Истинският човек действа спонтанно. Ако го попиташ нещо, въпросът ти получава отклик, а не реакция. Той отваря сърцето си за въпроса ти, излага се на въпроса, откликва му…


Търпение

Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа.
Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… В тишината на чакането нещо в теб не спира да расте - твоето автентично същество. Един ден то скача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек.
Този нов човек знае какво е ритуалът, този нов човек познава вечните сокове на живота.



Нов поглед

Когато се отвориш за върховното, то мигновено се излива в теб. Тогава вече не си обикновено човешко същество – издигнал си се над това ниво. Прозрението ти е станало прозрение на цялото съществувание. Вече не си отделен – намерил си своите корени.
Обикновено хората се движат без корени, без да знаят откъде сърцето им получава безспирно енергия, кой е този, който диша в тях, без да познават жизнения сок, който тече в тях. Това не е тялото, не е умът – това е нещо, което е отвъд всички дуалности и се нарича бхагават- бхагават в десетте посоки…
Когато твоята вътрешна същност се отвори, отначало изживяването е в две посоки – във височина и в дълбочина. После бавно, след като си се установил, започваш да се оглеждаш, да се простираш в останалите осем посоки. А когато стигнеш до момента, в който височината и дълбочината ти се срещнат, можеш да се огледаш до самата периферия на вселената. Тогава съзнанието започва да се разгръща във всичките десет посоки, но пътят е един.


Печал

Предназначението на болката не е да те натъжава, запомни го. Ето къде хората все пропускат… Тази болка има предназначение да те направи по-буден, защото хората стават будни само когато стрелата прониква дълбоко в сърцето и го ранява - иначе не проявяват никакво внимание. Когато животът е лек, комфортен, приятен, кого го е грижа? Когато умре приятел обаче, тогава има възможност. Когато жената в живота ти те остави сам, в тези тъмни нощи си самотен. Обичал си я толкова много и си заложил всичко и изведнъж – един ден тя си отива. Когато плачеш самотен, тези са случаите, в които, ако ги използваш, можеш да постигнеш осъзнатост. Стрелата причинява болка, но тя може да бъде използвана. Болката не бива да те прави нещастен, а да те накара да станеш по-осъзнат! А когато си осъзнат, нещастието изчезва.


Съществуванието

Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.
Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов.

 

[Johnatan Livingston]

Трябва да научите начини за релаксация в настоящето. Просветлението не е усилие да се постигне нещо. Това е състояние на лекота. Това е състояние на не-действие. Това е състояние на огромна пасивност, възприемчивост и чувствителност. Вие не правите нищо, не мислите нищо, не планирате нещо, не правите йога упражнения и не използвате никаква техника или метод - вие просто съществувате, единствено съществувате. И в този момент... внезапното осъзнаване, че всичко е точно, както трябва да бъде.
Това е просветлението!

Ошо

 

[Johnatan Livingston]

Аз съм началото на съвършено ново съзнание. Моля, не ме свързвайте с миналото. Моето послание не е доктрина или философия. То е алхимия, наука за трансформацията, преобразуване. И само който е пълен с решимост да умре и да се роди отново може да открие истинските чудеса на живота и света.

 

[Мортиша]

„Тъмнината на самотата не може да бъде преборвана директно. Това е нещо много основно за всеки човек да разбере, че има няколко фундаментални неща, които не могат да бъдат променени. Това е едно от тези основни неща: ти не не можеш да се бориш с тъмнината директно, със страха от изолация директно. Причината е, че всичките тези неща не съществуват; те са просто липсата на нещо, точно така както тъмнината е липсата на светлина.

Какво би направил, ако искаш стаята да не бъде тъмна? Ти не правиш нищо с тъмнината – или правиш? Ти не можеш да я изблъскаш. Няма начин да направиш нещо така, че тъмнината да изчезне. Ти трябва да направиш нещо със светлината. А това променя цялата ситуация; и това е едно от основните неща, които аз наричам фундаменти. Ти дори не докосваш тъмнината; ти дори не мислиш за нея. Няма смисъл; тя не съществува, тя просто е отсъствие…

Ти може да се бориш с тъмнината цял живот и да не успееш. А само една малка свещ е достатъчна, за да я разсее. Ти трябва да работиш за светлината, защото тя е позитивна, екзистенциална; тя съществува сама за себе си. И веднъж след като светлината дойде, всичко, което е било нейната липса, автоматически изчезва.

Самотността е подобна на тъмнината. Ти не познаваш своята самота. Ти не си преживял своята самота и нейната красота, нейната невероятна сила, нейната мощ. В речниците самотността и самотата (loneliness and aloneness) са синоними, но съществуванието не следва твоите речници… Самотността е липса. Защото ти не познаваш своята самота, има страх и ти се чувстваш самотен, така че искаш да се прикрепиш към нещо, към някой, към някакво взаимоотношение, просто, за да поддържаш илюзията, че не си сам. Но ти си сам – и затова идва болката.

От една страна ти се привързваш към нещо, което не е реално, което е просто временна уговорка – взаимоотношение, приятелство. И докато си във взаимоотношение ти можеш да създадеш малко илюзия, за да забравиш своята самотност. Но това е проблема – че въпреки, че може да забравиш своята самотност за момент, просто в следващия момент ти разбираш, че взаимоотношението или приятелството не е нещо постоянно. Вчера ти не си познавал този мъж или жена, вие сте били непознати. Днес сте приятели. Кой знае какво ще бъде утре? Утре вие можете да бъдете непознати отново, затова и болката.

Илюзията може да ти даде известно успокоение, но не може да създаде реалността така че целия страх да изчезне. Тя представлява страха. Така че на повърхността ти се чувстваш добре – поне се опитваш да се чувстваш добре. Ти се преструваш, че се чувстваш добре спрямо самия себе си – колко хубаво е това взаимоотношение, колко прекрасен е този мъж или тази жена. Но под илюзията – а илюзията е толкова тънка, че може да видиш какво стои отзад – е болката в сърцето, защото сърцето знае перфектно, че утре нещата може да не са същите. И те не са същите.

Целият ти жизнен опит подкрепя това – че нещата постоянно се променят. Нищо не остава стабилно; не може да се опитваш да се прикрепиш към нещо в един променящ се свят. Ти си искал да направиш от приятелството нещо постоянно, но твоето желание е срещу закона за промяната, и този закон няма намерение да направи изключения. То просто си върши своята работа. Той ще промени всичко.

И, вероятно, в една по-далечна перспектива ти ще разбереш един ден,, че това е било добре, че той не е слушал теб, че съществуванието не се е безпокояло особено много за теб и си е правило това, което е искало да направи… а не според твоето желание. Може да отнеме известно време, за да разбереш. Ти искаш този твой приятел да ти е приятел завинаги, но утре той се превръща в твой враг, или просто изчезва и не е повече с теб. Някой друг запълва дупката, който е много по-добро същество и тогава, изведнъж, ти разбираш, че е било за добре, че другият е изчезнал; иначе щеше да си бил заседнал с него.

Но въпреки това урокът никога не отива толкова надълбоко, че ти да спреш да искаш постоянство. Ти ще искаш трайност с този мъж, с тази жена: „Този път това няма да се промени!“. Ти не си наистина научил урока, че промяната е самата тъкан на живота. Ти трябва да го разбереш и да живееш с това. Ни си създавай илюзии; те няма да ти помогнат. А всеки си измисля илюзии за различни неща…

(следва дълъг абзац, в който Ошо говори за религията и вярата в Бога като средство за справяне със самотата, който продължава така)

Трудно е за интелигентен човек да не се съмнява. Може да има милиони хора, които следват определена система от вярвания, но ти никога не можеш да си сигурен, че те не са самотни, че те са с теб. Господ е бил само средство, но всички средства са се провалили. Той е бил средство – ако няма нищо друго, поне Бог е с теб. Той е с теб навсякъде. В тъмната нощ на душата, той е с теб. Не се безпокой.

Това е било добро за детското състояние на човечеството да бъде заблудено с този концепт, но ти не може да бъдеш заблуден. Ти нямаш никакво доказателство за неговото съществувание, освен своето желание той да бъде там. Но твоето желание не е доказателството. Бог е само желанието на един детински ум. Но човекът вече порасна, и Бог стана безсмислен. Хипотезата вече е охлабила своята хватка.

Това, което се опитвам да кажа, е че всяко усилие което е било насочено към избягване на самотата се е провалило, и ще се провали, защото е против базисните неща за живота. Това, което е необходимо не е нещо, в което ти ще забравиш за своята самотност. Това, което е необходимо е ти да станеш осъзнат за своята самота, което е реалността. И е толкова хубаво да го преживееш, да го почувстваш, защото това е твоята свобода от тълпата, от другият. Той е твоята свобода от страхът да бъдеш сам.

Просто самата дума самотност незабавно ти напомня, че тя е като рана: нещо е необходимо, за да бъде запълнено. Има дупка и тя боли: нещо има нужда да бъде запълнено. Самотата, самата дума самота, не носи същото значение като на рана, на дупка, която има нужда да бъде запълнена. Самотата просто означава завършеност. Ти си цял; няма нужда някой друг да те запълва.

Така че опитай се да намериш своя най-вътрешен център, там, където ти си винаги сам, където винаги си бил сам. В живота, в смъртта – където и да си, ти ще бъдеш сам. Но това е толкова пълно, това не е празно, то е толкова пълно и толкова завършено и толкова преливащо с всички сокове на живота, с всички красоти и благословии на съществуванието, че веднъж след като си вкусил своята самота, болката в сърцето ще изчезне. Вместо това нов ритъм на изключителна сладост, спокойствие, радост, блаженство, ще бъде там.  Това не означава, че човекът, който е центриран в своята самота, който е завършен в себе си, не може да създава приятелства. Всъщност, само той може да създава приятелства, защото сега това вече не е нужда, а просто споделяне. Той има толкова много, той може да споделя.

(следва абзац за двата вида приятелство – на просяка и на този, който дава без да очаква нищо в замяна, който просто споделя своето вътрешно изобилие и преливане)

Така че, аз няма да ти кажа какво да правиш с твоята самотност. Забрави за самотността си. Забрави самотността, забрави за тъмнината, забрави за болката. Търси своята самота. Те са просто липсата на самота. Преживяването на самотата ще ги разпръсне незабавно. И методът е същият: просто наблюдавай своя ум, бъди буден. Стани все повече и повече осъзнат, така че накрая да бъдеш само осъзнат за себе си. Това е моментът, в който ти ставаш осъзнат за самотата.

Ще бъдеш изненадан, че различните религии са дали различни имена на крайното състояние на реализация. Трите религии, които са създадени извън Индия нямат никакви имена за това, защото те никога не са отишли достатъчно надалече в търсенето на човекът за себе си (oneself). Те са останали детински, незрели – прилепени за Бог, към молитвата, към спасител. Може да разбереш какво имам предвид: те са винаги зависими, някой друг ще дойде, за да ги спаси. Те не са зрели. Юдаизма, християнството, исляма – те не са зрели изобщо и вероятно това е причината те са повлияли огромната част от света, защото повечето от хората в света не са зрели. Те имат някаква прилика.

Но в Индия трите религии имат три различни имена за това крайно състояние. И аз ги знам тях заради самотата. Това е една от думите, която е избрана от Джайнизма за крайното състояние на съществуване – kaivalya, самота. По същия начин както Будизма е избрал нирвана, не-аз (no-selfness), а Хиндуизма е избрал мокша – свободата, Джайнизма е избрал абсолютната самота. Всичките тези три думи са прекрасни. Те са три различни аспекта на една и съща реалност.  Може да я наречеш освобождение, свобода; може да го наречеш отричане от себе си (selflessness), небитие (nothingness) – просто различни указатели към това крайно преживяване, за което нито едно име е достатъчно удовлетворително.

Но винаги търси, когато срещаш някакъв проблем, дали това е негативно нещо или позитивно нещо. Ако е негативно нещо, тогава не се бори с него; не се тревожи за него изобщо. Просто потърси позитивната му форма, и ще бъдеш на правилната врата.

Повечето от хората пропускат, защото започват да се борят директно с негативната врата. Няма врата; има само тъмнина, има само липса. И колкото повече се борят, толкова повече се провалят, и толкова повече стават мрачни, песимистични… и накрая започват да мислят, че животът няма смисъл, че той просто е мъчение. Но тяхната грешка е, че те просто са влезли през погрешната врата.

Така че, преди да започнеш да решаваш проблема, просто го разгледай: дали той е липсата на нещо. Всичките ти проблеми са липсата на нещо. И веднъж след като си намерил на какво те са липса, просто се насочи към позитивното, и в момента в който ти намериш позитивното, светлината – тъмнината я няма.“ 
  Ошо

 

[Johnatan Livingston]

Най-основното нещо, което трябва да се запомни е, че животът е диалектичен. Той съществува чрез дуализъм, той е един ритъм между противоположностите. Не можеш да си щастлив за вечни времена, иначе щастието ще загуби целия си смисъл. Не можеш да си винаги в хармония, иначе ще престанеш да осъзнаваш хармонията. Хармонията все отново и отново трябва да се следва от дисхармония, а щастието да се следв
а от нещастие. Всяко удоволствие има своя болка и всяка болка има свое удоволствие.
Докато човек не разбере този дуализъм на съществуванието, си остава в ненужна мизерия.
Приеми цялото, с всичките му мъки и всичките му екстази. Недей да жадуваш за невъзможното, недей да искаш само екстаз без агония. Екстазът не може да съществува сам, той има нужда от контраст. Агонията се превръща в черна дъска, така че екстазът да може да стане много ясен и силен, така както през нощта звездите са толкова ярки. Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. През деня те не изчезват, а просто стават невидими - не можеш да ги видиш, защото няма контраст.
Помислете за един живот без смърт - той ще бъде една непоносима болка, едно непоносимо съществуване. Ще бъде невъзможно да се живее без смърт - смъртта дефинира живота, дава му някаква интензивност. Тъй като животът е мимолетен, всеки момент става ценен. Ако животът е вечен, кой ще го е грижа тогава? Човек вечно може да чака утрешния ден -кой тогава ще живее тук и сега? Тъй като утре има смърт, тя те принуждава да живееш тук и сега. Трябва да се гмурнеш в настоящия момент, трябва да отидеш до крайната му дълбочина, защото кой знае - следващият момент може да дойде, може и да не дойде.
Като вижда този ритъм, човек е спокоен, спокоен и с двете. Когато дойде нещастие, човек го посреща, като дойде щастие, и него го посреща, знаейки, че те са партньори в една и съща игра. Това е нещо, което трябва непрекъснато да се помни. Ако то се превърне в едно фундаментално спомняне в теб, животът ти ще придобие един напълно нов аромат -ароматът на свободата, ароматът на непридържането, ароматът на непривързването. Каквото и да дойде, ти оставаш в спокойствие, в тишина, в приемане.
А този, който е способен да бъде спокоен, тих, да приема болката, обезсърчението и нещастието, трансформира самото качество на нещастието. За него нещастието също се превръща в съкровище; за него всяка болка дава острота. За него дори и тъмнината има своя красота, дълбочина, безкрайност. За него дори и смъртта не е край, а само начало на нещо непознато.


***


Мисленето не е нищо друго, освен повтаряне на мисли. Можеш да кажеш: "Розата е много красива", но колко пъти си чувал това по-рано? Колко пъти си го чул? Или можеш да кажеш: "Цветето е много свежо", но и това е изтъркано. За какво служат мислите? Мисленето може да те доведе само спомена, който носиш за розата в паметта
си. Затова мисленето никога не е оригинално. Никъде няма оригинални мислители - има само оригинални виждащи.
Първото условие за виждането на розата е, че виждащият не трябва да мисли. Трябва да отдели мислите от паметта, трябва да стане празен и в този миг живее с розата. Нека от едната страна бъде цветето, а от другата - ти - и между вас да няма нищо - нито това, което си чул, нито това, което някога си научил. Никакъв твой предишен опит не трябва да застава между вас. Между вас не трябва да има нищо. Само тогава неизвестното, почиващо вътре в розата, започва да навлиза в твоето същество. Ако не срещне прегради, то ще влезе в теб и тогава няма да чувстваш, че искаш да познаеш розата, а ще чувстваш, че ставаш едно с нея. Тогава ще познаеш цветето от вътрешната му страна.
Виждащият прониква в обекта, докато мислителят броди около него - затова мислителят не достига до нищо, достига само виждащият. Виждащият прониква вътре, защото между него и обекта не остават стени - стената се разрушава и изчезва.

 

[Johnatan Livingston]

Шегите просто показват, че обществото е забравило да се смее. В един по-добър свят, в който хората ще се смеят повече, ще сме забравили за едно нещо – шегата. Няма да има нужда – хората ще се смеят и ще бъдат щастливи. Защо? Всеки момент ще е момент на смях. Ако можеш да разбереш живота и той представлява една шега. Но не ти дават да го забележиш. Върху очите ти са поставени наочници. Само толкова
ти се позволява да виждаш. Не ти дават да видиш смешното в него – той е смешен! Децата могат да го видят по-лесно. Затова децата се смеят по-лесно и по-високо. И с това безпокоят родителите си, защото могат да видят цялото му безсмислие – наочниците все още не са фиксирани. Бащата учи детето си: „Казвай истината, винаги казвай истината“. После на вратата чука някой и той казва: „Отиди и кажи, че баща ти не е вкъщи. Сега детето… бащата не може да види какво става. Но детето се смее. Не може да повярва на това, което става – та това е толкова смешно! Детето отива при непознатия и му казва: „Татко каза, че не е вкъщи.“ Използва всичко от създалата се ситуация. Наслаждава се на всяка нейна подробност.
Ние живеем с наочници. По такъв начин сме формирани, че не виждаме смешната страна на живота, но той е твърде смешен, твърде абсурден.

 

[utro]

"Изкуството на умирането" 10 беседа-Ошо

Някъде в мен има страх, който ме прави затворен, огорчен, тъжен, отчаян, гневен и безнадежден. Изглежда толкова фин, че дори не мога да вляза в контакт с него. Как мога да го видя по-ясно?

‘Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гнева, безнадеждността, безпокойството, болката, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената бариера.
Ти трябва да живееш с тях. Не можеш просто да избягаш. Те са истинските ситуации, в които животът трябва да се интегрира и израсне. Те са предизвикателствата на живота. Приеми ги. В тях има скрит дар. Ако искаш да избягаш, ако по някакъв начин имаш желание да се отървеш от тях, тогава проблемите ще се увеличат – защото, ако искаш да се отървеш от нещо, ти никога няма да го видиш такова, каквото е. И тогава това нещо започва да се крие от теб, защото го осъждаш, тогава това нещо започва да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието, криейки се в най-тъмния ъгъл, където не можеш да го намериш. То отива в мазето на твоето същество и се крие там. И, разбира се, колкото по-дълбоко отива, толкова повече проблеми създава – защото започва да действа от непознатите ъгли на твоето същество и ти си напълно безпомощен. Затова първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: каквото и да е положението, то е такова, каквото е. Приеми го и му позволи да дойде – разреши му да се покаже пред теб. Всъщност, да кажеш ‘Не потискай’ не е достатъчно. Ако ми позволиш, бих ти казал: ‘Сприятели се с него’.
Чувстваш се тъжен? Сприятели се с тъгата, бъди състрадателен към нея. Тъгата също е същество. Приеми го, прегърни го, поседи с него, подръж му ръцете. Бъди добронамерен. Влюби се в него. Тъгата е прекрасна! Няма нищо лошо в нея. Кой ти е казал, че има нещо нередно в това да си тъжен? Факт е, че само тъгата ти дава дълбочина. Смехът е плитък. Щастието е повърхностно. Тъгата прониква до самите кости, до костния мозък. Нищо няма такава дълбочина, каквато има тъгата.
Затова не се тревожи. Остани с нея и тъгата ще те доведе до най-дълбоката ти същност. Можеш да се възползваш от нея, за да разбереш някои нови неща за себе си, които никога не ти знаел. Тези неща могат да ти бъдат разкрити, само когато си тъжен и никога няма да се появят, ако си щастлив. Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена. Не само денят съществува, нощта – също. Аз наричам едно такова отношение религиозно…
Един човек, който е търпелив към тъгата, някоя сутрин изведнъж ще открие, че в сърцето му възниква щастие от един неизвестен източник. Този източник е божествеността. Той ще я е заслужил, ако е бил истински тъжен, ако е бил истински обезнадежден, отчаян, нещастен, окаян. Ако е живял в ада, той е спечелил рая. Той е платил цената…
Изправи се пред живота. Срещни се с живота. Трудните моменти ще са там, но един ден ще видиш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото ти си се срещнал с тях. Трябвало е да бъдат такива. Тези трудни моменти тежат, когато минаваш през тях, но по-късно ще видиш, че те са те направили по-цялостен. Без тях ти никога няма да бъдеш центриран, заземен.
По целия свят старите религии са били потискащи, новата религия на бъдещето ще е изразяваща. И аз те уча на тази нова религия. Нека изразяването на чувствата бъде основното правило в твоя живот. Дори, ако трябва да страдаш заради това, страдай. Ти никога няма да си губещ. Това страдание ще те прави все по-способен и по-способен да се радваш на живота, да му се наслаждаваш.’
Ошо, ‘Изкуството на умирането’, 10 беседа

Превод: Весела Иванова
За повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_1390.html
http://shamballa-bg.net/forum/index.php?showtopic=1398&pid=22399&st=24&#entry22399

 

[utro]

ОШО:
"Търсех вратата на просветлението откакто се помня - от ранно детство. Трябва да е било мечта в мен, останала от минал живот, защото не е имало нито ден, в който да не съм се ангажирал в тези търсения. Разбира се, всички наоколо мислеха, че съм ексцентричен. Никога не съм играл с други деца. Дори не съм разговарял с връстниците си. За мен те изглеждаха глуповати. Те наистина се занимаваха с невероятни глупости. Никога не съм искал да играя футбол, волейбол или хокей. Естествено, всички мислеха че съм странен. Що се отнася до мен, аз също стигнах до това заключение. Растейки, аз осъзнавах, че всъщност странният не съм аз, а целия ни свят. Последната година от живота ми у дома, когато бях на 21 години, започна период на психични сривове и духовни открития. Разбира се, всички тези, които ме обичаха - родители, приятели и учители - донякъде разбираха какво се случва с мен. Защо съм толкова различен от другите деца ? Защо прекарвах часове със затворени очи? Защо седях на брега на реката през нощта и гледах звездното небе?
Естествено, тези, които не разбират подобни неща - а на мен не ми е било нужно тяхното разбиране - ме смятаха за луд.
Тази година се оказа забележителна. Аз бях като във вакуум. Загубих всякаква връзка с външния свят. Ако ми напомняха, че трябва да се изкъпя, аз отивах да се изкъпя и седях с часове във водата. Трябваше да почукат на вратата и да извикат " Хайде излизай , там вече толкова дълго седиш, че е достатъчно за месец !" Хранех се, когато ми казваха че е време да се храня. Ако никoй не ми напомняше, можеше да не се храня няколко дни подред. Не, аз не постех, а и не мислех да съблюдавам пости и покаяния. Исках едно нещо : доколкото е възможно да се оттегля в себе си. Вратата ме дърпаше като магнит, тази сила беше неустоима. Бях засмукан като в "черна дупка". Учените казват, че във вселената съществуват "черни дупки". Ако до такава дупка се окаже звезда, "дупката" ще я завлече към себе си. Такава сила на привличане е, че тя не може да я превъзмогне, и звездата умира, напълно изчезва в "черната дупка". Никoй не знае какво се случва от другата страна. Аз мисля, а имаше и физик, който е намерил доказателство за това - че от другата страна се намира "бяла дупка". В една дупка не може да има един край, трябва да има последователност, нещо от другата страна. Не може да бъде дупка само с един край. Аз научих това от опит. Възможно е така да е устроена цялата Вселена. Звездата умира. Когато тя попада в "черната дупка", ние виждаме че звездата изчезва. Но в същото време, в Космоса се раждат нови звезди. От къде идват те? В какви утроби узряват? Проста аритметика е да се разбере : тези утроби се явяват "черните дупки" - в тях загива старото и се ражда новото. Аз сaм разбрах това, макар че не съм физик. През тази година невероятна сила ме дърпаше далеч, и все по-далеч от хората. Толкова се откъснах от света, че не разпознавах родните си баща и майка. Понякога дори забравях как се казвам. Мъчех се да си спомня името си, но нищо не се получаваше. Разбира се, през тази година, всички окончателно се убедиха, че съм полудял. Но за мен това безумие беше медитация, и на върха на това безумие вратата най-накрая се отвори.... Заведоха ме при Vaidya, аюрведа лекар. Общо взето ме водеха на различни лекари и лечители, но само този Vaidya каза на баща ми " Той не е болен. Напразно си губите времето". Проницателен се оказа само този Vaidya, името му беше Пандат Бхагхиратх Прасад. Старецът почина, но той беше изключително проницателен човек. Той просто ме погледна и после каза : " Това момче не е болно" , а след това избухна в сълзи и призна : " Аз самият от дълго време се опитвам да достигна такова състояние. На момчето изключително му е провървяло. При мен в този живот вече не става. Не трябва да го влачите по лекари. Той почти достигна..." Сълзите на стареца бяха пречинени от радост за мен. Цяла година аз живях така, че с голямо усилие поддържах в себе си живота. Дори и за простите неща ми трябваше голямо усилие, защото аз напълно загубих апетит. Дните минаваха, а не ми се ядеше. Дните минаваха, а аз забравях дори вода да пия. Принуждавах себе си да ям и пия. Тялото ми стана толкова нечувствително, че се ощипвах за да се уверя, че съм още тук. Сутрин и вечер бягах. Пробягвах 5 до 8 мили всеки път. Всички смятаха, че съм луд. Защо толкова много тича? 16 мили на ден! Но аз го правех само заради това, да се почувствам, че още съм, да не загубя връзка със себе си - аз просто чаках, докато очите ми привикнат към новото, което се зараждаше в мен. Въпроса е в това, че нищо не правех. Това беше по-силно от мен. Това просто се случи. Разбира се, нещо аз все пак правех. Факт е, че незнаейки аз почуках на вратата - и тя се отвори. Медитирах в продължение на много години, просто си седях тихо и нищо не правех. И стъпка по стъпка се преместих в пространството, където просто си, но нищо не правиш. Ти просто си - чисто присъствие, пасивен наблюдател. Не, нищо не правех. Аз просто си лежах, седях, ходех - но там, в дълбочина, нямаше никой, който прави нещо. Загубих всички амбициозни мечти. Загубих желание да се стремя към нещо, да постигам нещо. Аз просто потънах в себе си. Това беше пустота, а пустотата довежда до лудост. И все пак това е единствения път към Бога. Бог достига само този, който е готов да се побърка. Често ме питат : какво чувствах, когато дойде просветлението? Аз се смеех. Смеех се от сърце, защото разбрах цялото безсмислие на жаждата за просветление. Това е наистина смешно, защото ние сме родени просветлени, и да пожелая това, което вече го има, е безсмислено. Ако имате нещо вече, то не трябва да се постига. Може да търсите само това, което нямате. Но просветлението - то е в нашата природа. Думите " денят, когато постигнах просветление" означават само едно : в този ден аз разбрах, че няма какво да се достига, няма къде да се отива, няма нужда да правим нещо. Ние вече сме божествени, ние вече сме перфектни - това е всичко. Не е нужно някакво подобрение. Бог ни е създал всички перфектни. Дори ако срещнем несъвършенни хора, е лесно да се види, колко съвършенно е тяхното несъвършенство. Бог никога не създава нещо не съвършено.
На този ден аз се смях на моите глупави, смешни опити за постигане на просветление. Смях се на самия себе си, и на човечеството, защото всички хора се опитват да постигнат нещо, да получат нещо, нещо да подобрят.
Всичко се случи в състояние на пълна релаксация. Така винаги се случва. Опитвах всичко възможно, и след това виждайки безсмислието на всяко усилие, и се отказах да опитвам. Забравих за мечтата си. Цяла седмица живях напълно нормален живот. Трудех се дълго време - работех над себе си, борех се, правех всичко, което може да се направи, но все напразно. Сега разбирам, защо нищо не се получи. Самите усилия се превърнаха в бариера, която предотвратява изкачването по стълбата, самото желание за постигане е пречката. Това не означава, че можем да постигнем без търсене - не, търсенето е необходимо, но рано или късно идва момент, когато това трябва да се прекрати. За да пресечете реката, имате нужда от лодка, но рано или късно идва време да се измъкнем от лодката, да забравим за реката, да я оставим зад гърба си. Необходими са усилия, без усилия нищо не става. Но самите усилията не носят плодове. Точно преди 21 март 1953 година, буквално седмица преди този ден, спрях да работя върху себе си, След това дойде мигът, в който ясно виждаш безсмислието на своите усилия. Вече си направил всичко, което е възможно, но нищо не е донесло успех. Направил си всичко, което е по силите на човек. Какво друго ти остава? В тази пълна безнадежност ти отхвърляш всички търсения. И в този ден, когато престанах да търся, когато престанах да се стремя към нещо и да се надявам на нещо - в същия този ден то се случи. От нищото дойде нова енергия. Тя нямаше източник. Тя дойде от нищото и се разпростря навсякъде. Тя беше в дърветата, скалите, небето, слънцето и въздуха - навсякъде. Търсех толкова дълго време, мислех си че целта е някъде далеч - а всичко беше толкова близо, съвсем близо! Отправях поглед в далечината, отвъд хоризонта, и очите ми престанаха да виждат това, което е близо. Когато си отидоха усилията, изчезнах и аз самия, защото човек не може да съществува без усилие, без желания, без стремежи. Егото, личността, Аза - не е стабилно явление, а процес. Това не е някаква вътрешна субстанция, защото ние имаме нужда във всеки момент да я пресъздаваме отново.
Егото съществува, защото ние продължаваме да натискаме педала на желанията, продължаваме да се стремим към нещо, опитваме се да скочиме над главата си. Ето в това се крие самата същност на егото - в желанието да скочиш по-високо от себе си, да проникнеш в бъдещето, да полетиш в утрешния ден. Егото възниква, когато скочиш в нещо, което все още не е. То идва от това, което не е, и затова прилича на мираж. В него има само желание - и нищо повече. В него има само импулс, стремеж. То не живее в настоящето, а в бъдещето. Когато живееш в бъдещето егото изглежда доста забележително. Но ако се задържиш в настоящето, то остава мираж, и постепенно започва да се разтваря. В този ден, когато аз спрях да се стремя....това също е неудачно изразяване, правилно е да се каже " В оня ден, когато желанието изчезна". Така ще бъде много по-вярно, защото думите "аз спрях да се стремя" означават че все още съществува Аз. Това означава, че аз съм насочил своите усилия към желанието да се откажа - и, следователно, някакво едва доловимо желание все още съществува.В този ден, когато изчезна желанието, се почувствах безпомощен и загубил надежда. Надеждата е изгубена, защото бъдещето го няма. Нямаше на какво да се надявам, защото стана ясно, че всички надежди са суетни, те не се сбъдват. Ти бягаш в кръг. Мечтата се променя и винаги е извън обсега на достижимото. Тя създава всички нови миражи, изкушава : " Хайде, бягай по-бързо - и ще я стигнеш " Но колкото и бързо да бягаш, мечтата е все още далеч, тя се отдалечава като линията на хоризонта. Хоризонта е видим, но никога не стигаш до него. Направиш крачка напред, и той се отдалечава с крачка назад. Колкото по-бързо тичаш, толкова по-бързо той се отдалечава. Ако забавиш крачка, той също ще изостане. Едно нещо е ясно - разстоянието между него и вас винаги остава същото. То не се съкращава и с един метър.
Не е по силите ни да съкратим разстоянието между себе си и мечтата. Надеждата - това е хоризонта. Опитваме се да стигнем хоризонта, надяваме се, хвърляме се в бъдещи желания. Желанието е мост, но въображаем мост, защото самия хоризонт е също мираж. Не можеш да достигнеш истинския мост, може само да си го представиш. Човек не може да докосне това, което не е. В този ден, когато изчезнаха желанията, когато погледнах в същността им и осъзнах, че те винаги са били напразни, се почувствах безпомощен и загубил надежда. Но в този момент нещо започна да се случва. Започна това, към което се стремих дълго и което не можех да постигна. Единствената надежда - в чувство на безнадежност, единственото изпълнение на желанията - в липсата на желание. И когато чувстваш неизмеримо дълбока безпомощност, целия свят изведнъж започва да ти помага.
Вселената чака. Тя вижда, че ти работиш върху себе си, и за това време не ти пречи, само чака. Тя не може да чака вечно, защото не толерира суетене. Това е цяла вечност. Но в този момент, когато оставиш опитите и изчезнеш, цялата Вселена бърза към теб, изпълва те. Именно тогава започва всичко.
През тази седмица стана невероятна и пълна трансформация. А в последния ден усещането за присъствие на изцяло нова енергия, нова светлина и нова радост беше много силно, почти непоносимо - сякащ съм на път да експлоадирам, да полудея от блаженство. Западната младеж нарича това " оглупявам от щастие". Беше невъзможно да се осмисли ставащото. Попаднах в света отвъд точката - трудно е да се разбере, трудно е да се разложи на части, трудно е да се обясни с думи, с език. Всички писания са безсилни, всички думи, които биха могли да опишат това преживяване изглеждат скучни, бледи. Твърде оживени и ярки са тези усещания, това беше един безкраен прилив на блаженство. Целият този ден беше някак странен, зашеметяващ, оглушителен. Миналото изчезна, като че ли никога не е било, като че ли просто съм го извадил. То стана като стар сън, като чута история за някой друг живот. Разделих се с миналото, разкъсах връзките със своята история. Забравих своята автобиография, станах несъществуващ, като някой, който Буда нарича anatta. Изчезнаха границите, всички различия изчезнаха. Самият разум изчезна, отдалечи се на хиляди мили. Да си събера мислите беше трудно, разумът се отнесе все по-далеч, но да се придържам към него нямаше нужда. Той просто не ме интересуваше. Всичко беше така, както трябва да е. Нямаше нужда да записвам спомени. До вечерта това стана непоносимо болезнено. Чувствах се като жена, която е на път да роди. Започнаха родилни болки, и те причиняваха остри страдания. Цялата седмица си лягах в дванайсет часа през нощта, но в този ден просто не можах да седя толкова дълго. Очите ми се затваряха, отварях ги много трудно. Нещо идваше, нещо непременно трябваше да се случи. Трудно е да се каже какво - може би просто умирах, но не се страхувах. Бях готов на всичко. Последните седем дни бяха толкова красиви, че дори бях готов да умра. Вече нищо не исках. Цялата седмица прекарах в пълно блаженство. Бях толкова щастлив, че с радост бих приел даже смъртта.
Около полунощ очите ми изведнъж се отвориха от само себе си...във всеки случай аз не направих никакво усилие. Нещо наруши съня ми. Чувствах близо до себе си, в стаята си, някакво присъствие. Стаята ми беше много малка, но усещах навсякъде пулса на живота, силни вибрации. Като че ли попаднах в окото на тайфуна и се задъхах от величествената буря от светлина, радост и блаженство.
Беше толкова реално, че нереално стана всичко останало : стените на стаята, цялата къща, самото ми тяло. Всичко стана нереално, защото точно сега за първи път виждах истинската реалност. То е като едно пробуждане. И в сравнение с реалността на това пробуждане, нереалното става обичайна действителност. В тази нощ за първи път разбрах смисъла на понятието Maya. Разбира се, аз вече знаех тази дума, но не бях наясно с нейното значение. Възприемах го по същия начин, както и вие сега, но никога преди не го разбирах така истински. Възможно ли е да го разберем, след като не сме го преживели? Същата тази нощ, се отвориха вратите на нова реалност, непознато измерение. И там беше тя - друга реалност, особенна реалност, истинска реалност, както искате я наречете. Наречете го Бог, истина, Дхарма, Дао - каквото ви харесва. Тя няма име. Но тя беше там - прозрачна, но в същото време така осезаема... Тя едва не ме задуши. Тя беше твърде много, а аз все още не можех да поема толкова много.
Изпитах силно желание да изкоча от стаята, да тичам под открито небе. Задъхах се. Всичко беше твърде много. Аз умирах. Мислех, че ако се задържа така още секунда, тази реалност ще ме задуши. И аз изскочих от къщи, втурнах се на двора. Исках просто да бъда на открито, да виждам звездите, дърветата и земята...на воля. След като излезнах - и задушаването изчезна. Стаята ми беше твърде малка за това грандиозно събитие. За такива събития и звездното небе е твърде тесен покрив. То е по-голямо от небето. Даже небето - не е предел. Така или иначе аз се почувствах по-добре... Отидох до най-близката градина. Даже походката ми стана различна. Вървях така, сякаш гравитацията изчезна. Ходех, тичах или просто се въртях - трудно е да се каже. Гравитация нямаше, нищо не ме притегляше, просто ме влечеше някаква сила. Озовах се в прегръдките на неизвестна енергия. Запомнете, от този ден насетне аз никога не съм бил наистина в своето тяло. Връзката ми с тялото е само тънка нишка. Винаги ме учудва, че Цялото иска по някаква причина да остана тук - а аз съм тук не като себе си, не по своя воля. Волята на Цялото ме държи тук, тя ми позволява още малко да бъда на този бряг. Може би, чрез мен Цялото иска с вас нещо да сподели.
Просветлението - това е много индивидуален процес, и това води до много трудности. На първо място, няма отделни етапи, през които определено трябва да минете. Всеки минава собствените си етапи, през мнoгoбройните си животи всеки човек се сблъсква с различни условия. Въпроса не е в самото просветление, а в набора на такива условия, формиращи жизнения път. Тези условия са уникални, тъй като всеки човек върви по своя собствен път. Ето защо аз настойчиво повтарям : не съществува широк път, има тесни пътеки, и те често са неизследвани. Не можете да влезете в гората, и веднага да намерите правилния път. Всеки трябва сам да определи своя път - просто тръгнете напред. Казват, че пътят на просветлението е като птица в небето, защото той също не оставя следи. Никoй не може да мине по следите на летяща птица. Тези следи изчезват, птицата е отлетяла. Ето защо не можете да постигнете просветление ако следвате някого. Затова и казвам, че Иисус, Мойсей, Мохамед, Кришна - всички те, които говорят " Повярвайте ми и ме следвайте" - не знаят нищо за просветлението. Ако те са знаели, никога не биха предлагали на другите да ги следват. Действително просветения разбира, че не оставя следи. За него думите " следвай ме" - са пълна безсмислица.
С вас може да се случи съвсем не така, както с мен. Напълно възможно е, някой да живее нормален живот, а след това изведнъж да стане просветен."


Vaidya < Sanskrit> - " Един , който знае " - в аюрведа – лекар
Anatta - Липса, отсъствие на душа, не - себе си

 

[Johnatan Livingston]

Поезията е по-полезна от философията, интуицията превъзхожда рационалността, чувството помага повече от мисленето.

 

[Johnatan Livingston]

Когато търсите твърде много, вие сте затворени; прекаленото напрежение от търсенето затваря. Когато желаете твърде много, прекаленото желание поражда напрежение, което пречи на щастието да проникне във вас. Щастието прониква във вас по същия начин, както съня; задоволството идва при вас точно както в съня: когато пускате, когато позволявате, когато просто изчаквате,
Те идват.
Всъщност, не е правилно, когато казваме "Те идват": Те са вече тук. Когато пуснем, ние можем да ги видим и почувстваме, защото сме отпуснати.

Ошо

 

[Johnatan Livingston]

А ако си истински в своята радост, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще започнат да те разбират, които може да започнат да се присъединяват към твоя керван. Самият аз тръгнах сам по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се превърна в един световен керван! А аз не съм канил никого, просто правех това, което чувствах, че идва от сърцето ми.

Ошо

 

[Johnatan Livingston]

Светът го нарича " Falling in love /Да попаднеш в Любов", защото света се управлява от главата, а сърцето е под главата. Когато някой се влюби той пада от главата в сърцето. Сърцето е там от самото детство, а растежа на главата се случва по-късно.
Вие сте родени със сърце, не с глава. Родени сте единствено с възможността за глава, но не и с нея. Причината може за бъде изказана, Любовта не.

Причината се дава принудително, а ума трябва да бъде условен. Училища, колежи, университети, всички те съществуват с причина, но няма училища и университети за Любов - няма нужда! Всеки е роден със Сърце, което функционира перфектно. Главата е просто вероятност. Ако е изказано, условно, то ще функционира, ако не то няма да функционира изобщо.  Така че, когато в младостта вие се движите в любовните си отношения, ума си мисли, че се движите назад, пропадане както в детство, отново се връщате в сърцето. И главата обвинява сърцето, тази оценка също е замесена с термина "Falling/Попадане".

Главата кава: Каква е тази глупост, която се каниш да направиш? Луд ли си? Това е пропадане!

Избегнете това. За главата, Любовта е най-големият враг, защото веднъж влюбиш ли се, ти ставаш нерационален. Погледнете двама влюбени - Те говорят глупаво, държат се глупаво, те са почти побъркани и главата моментално обвинява, осъждайки сърцето: Какво правиш?
Падаш обратно. Затова светът нарича Любовта "Падане". Но да падаш е хубаво. В друг смисъл, не в обвинителен, падането всъщност е потапяне, което води в дълбочина.
Причината е повърхностна. Сърцето е дълбок феномен вътре във вас и то води в дълбокото, то се гмурка в съществото ти. Не го осъждайте. Обществото обвинява, защото гледа на Любовта, като на анархистки феномен. Ние обучаваме едно момиче или момче, и пропиляваме толкова много пари за него, а след това, един ден то се влюбва и цялата структура рухва за миг. Казано е, че майката подготвя детето през годините за да помъдрее. Изведнъж то среща друга жена и за минути отново се превръща в глупак.

Не трябва да се обвинява за това, защото глупостта има своята красота. В действителност, човек, който не може да оглупява понякога не е достатъчно мъдър. Да бъдеш постоянно мъдър, да мъдрееш двадесет и четири часа на ден и седем дни от седмицата е ГЛУПАВО.
Понякога имаш нужда да си вземеш почивен ден от мъдростта си и да се държиш като шут. Само тогава има равновесие. Шутът е също част от живота. В далечни дни всеки крал е имал голям палячо в двора си. Това е балансиращият фактор, тъй като в двора е имало прекалено много мъдреци и понякога толкова много мъдреци се оказват прекалено много готвачи в кухнята. Те се вкисват. Те са просто "причини", които нямат корени в сърцето.

Шутът е бил нужен. Той е внасял чувство за хумор в двора, а мъдреците са изразявали сериозност, тъга с издължените си лица. И сериозността е е нещо добро, но само понякога - тя има своите моменти, както има моменти в които трябва да си малко глупав. За мен, истински мъдрия човек е спонтанен - когато е нужна мъдрост той я показва, когато е нужна глупост той е съвършен глупак.

Ако не можеш да се движиш по полюсите ти си фиксирано и мъртво явление. Човек трябва да е в състояние да се движи, да бъде гъвкав. Би трябвало да може да разсъждава в дълбочина и същевременно да пропада в нерационалност също. Изчислява и обича. Пресмята математически и пише поезия. Мъдър и стар, глупав и млад. Когато детето срещне възрастния, когато мъдрия се слее в единство с глупавия, ти ще преживееш огромен растеж. Помни това. Пази възможността да пропаднеш влюбен, да си глупав, да се държиш така.

За мен единствено глупакът е човека, който е винаги мъдър. Животът има нужда от полярности и пропорции. Глупостта е изключително освежаваща. Тя почиства очите ти, дава перспектива. Отново връща невинността на детето. Дарява ти спонтанност. Тогава ти не си фиксиран в шаблон, ти се разливаш. И все пак не се опитвай да бъдеш глупак непрекъснато - това е много глупаво и лесно за ума да се придържа към една крайност.
Най-трудното нещо за ума, е да променя полярностите, защото това смущава стила ви.

Бихте искали да сте в шаблон, защото това е пътя на най-малкото съпротивление. Научили сте трик и оставате позиционирани в него. Оставате заключени в познатото и не желаете да се придвижвате в непознатото. Не искате да учите, да се отворите за нови факти и реалности. Умът винаги иска да е от ляво или дясно, това или онова - НО ДА БЪДЕ НЕЩО. Животът обаче е поток - ДА БЪДЕ НИЩО. Капацитетът да е всичко и нищо, да бъде във всяка роля но да не е фиксиран към нея. 
"Без роля" би трябвало да бъде и вашият стил. Бъдете в състояние на движение, да се пуснете, както пускате дрехите си. Ролите са за да бъдат използвани и ако останете фиксирани и затворени в тях, вие прекъсвате свободата на потока, който дава възможност да се радвате на живота в неговата пълнота. Мъдростта е добро, глупостта също.
Изчислявайте математика красиво, пишете поезия по същия начин. Това е парадоксът.

Използвайте главата, използвайте сърцето и ако можете да използвате и двете революцията започва да се случва. Ако го постигнете, вие ще станете будни за това, че сте силата на триединството - нито сте главата, нито сърцето, защото ако можете да се движите свободно от едното към другото не сте нито едното. Трябва да се отделите и от двете - тогава Наблюдателя изгрява, тогава идентификацията се разпуква.
Наблюдението е целият смисъл на медитацията.


ОШО

 

[Johnatan Livingston]

Мъжът никога не разбира жената и жената никога не може да разбере мъжа - все не могат.
Ако се разберат, то те и двамата са станали Буди.

ОШО

:03:

 

[Johnatan Livingston]

Ошо: Почувствай се като кухо бамбуково стебло

Когато седнеш в пълно мълчание и бездействие, със затворена уста и език, допиращ се до небцето, без потрепвания, причинявани от мисли, с пасивно наблюдаващ ум, без да очакваш нищо специално, почувствай се като кухо бамбуково стебло - и изведнъж в теб ще започне да се влива безкрайна енергия, ще се изпълниш с непознатото, с мистериозното, с божественото. Кухото бамбуково стебло се превръща във флейта и божественото започва да свири на нея. Когато се опразниш от всичко отвътре, за божественото вече няма да има пречки и то ще навлезе в теб.
Опитай: това е една от най-красивите медитации - да се превърнеш в кухо бамбуково стебло. Не е нужно да правиш нищо друго. Просто се превръщаш в това кухо стебло и всичко останало се случва от самосебе си. Изведнъж ще почувстваш как нещо навлиза в тази празнота. Ти си като утроба, в която идва нов живот, в която влиза семето. И идва момент, когато бамбуковото стебло ще изчезне напълно...
Остани в покой - не пожелавай духовни неща, не пожелавай небесата, не пожелавай дори Бог. Бог не може да бъде пожелан - той ще дойде при теб, когато спрат желанията ти...

 

[BaDBluEeYeS]

"Ако обичаш човека, не се месиш в личния му живот. Не се опитваш да посягаш на вътрешното му същество. Не искаш да ти се отчита къде е бил и защо се е прибрал късно нощем. Това е коренно погрешно. Това е неговият живот - къде ходи, закъснява ли или не... Не отваряш писмата му, не проверяваш джобовете му, дневника му и телефонните му номера. Не се опитваш да го уличиш. Всичко това е отвратително."
Ошо