понятия, термини, имена и т.н - езотеризъм ,митологии, философия

[Мортиша]

Абстракция (от лат. - отвличане) - форма на познание, състояща се в мисловно отвличане от свойствата на предметите и взаимоотношенията им и в отделянето на някое свойство или отношение.

Абсолют - вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог /съвършен, пълен,  неограничен, самодостатъчен/.

Аджна - една от седемте чакри, шеста, трето око.

  Агностицизъм - знание. Идеалистическо  направление във философията, което отрича възможността за познаване на  обективно съществуващия извън нас свят и неговите закономерности.

Адити - в индуизма - 1. Майка на боговете на слънцето. 2. Безграничност, безкрайност.
  Адитивен и неадитивен - понятия, отразяващи типове отношения между цялото и съставящите го части. Според неадитивността - цялото е по-голямо от сумата от съставящите го части.
  Адонис - красив момък, обикнат от Афродита и превърнат от нея в цвете, след  като бил смъртно ранен от преобразения на глиган Арес. Adonis от финик. Adon  "бог на умиращата и възраждащата растителност".
Адхидайва - в индуизма - областта на боговете.
Адя-шакти - в индуизма - Прасилата, изначалната енергия. 2. Божественото съзнание.
  Аз - център на личността. Индивидуалност, отнасяща се дейно към света и себе си.
  Аид - в гръцката митология — бог на подземния  свят; Ад, Хадес.
Айн соф (от ивр. - безграничност) - в кабала - понятие за безграничността на първоначалната непроявеност.
  Айнщайн, Алфред (1879-1955) - немски физик, създател на теорията на относителността и ред други физични теории, които доведоха до нови представи за пространство, време, движение, светлина, притегляне и др.

  Аксиология - (от гр. - учение за ценностите) - философско изследване на природата на ценностите.
  Аксиома - (от гр. - прието положение) изходно твърдение за някоя научна теория, което се взема като недоказуемо и от което се извеждат останалите твърдения на теорията съгласно приетите в нея правила на извеждане.
  Актуализация - понятие, означаващо изменянето на битието. Преминаване от състояние на възможност в състояние на действителност.
  Акциденция - (от лат. - случайност) временно, преходно, несъществено свойство на предмета.
  Акупресура – разновидност на акупунктурата, при  която иглата е заменена с натиск на пръст (или друго).
  Акупунктура – най-старата описана медицинска  система, изложена за пръв път в "Класически трактат по вътрешна медицина на  Жълтия император" и приписвана на легендарния Хуан Ти (2697-2597 г. пр. Хр.).  Основен принцип е фината енергия – чи, която протича в човешкото тяло през 14  ясно разграничени (основни) канала (меридиана). Иглите, поставени в определени  точки, контролират потока на тази енергия и имат терапевтичен ефект.
Амур - в римската митология  — бог на любовта, изобразяван като малко крилато момче с лък и стрели.;Купидон,  Ерос.
  Амфитрита - древногръцка богиня на морето.

 

[Мортиша]

Анджин - в дзен - душевен покой.

 

[Мортиша]

Анахата - една от седемте чакри, четвърта, сърдечна.
  Ангел - от лат. – свръхестествена  същност на благотворните интинкти. В Библията се използва за означаване на  "вестител".

 

[Мортиша]

Анимизъм - форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в  природата.
  Анима - - "женската" страна от психиката.
Анимус - "мъжката" страна от  психиката.
  Анихилация - букв. - превръщане в нищо, унищожаване; във физиката - условно название на процеса на превръщане на частицата и античастицата в други частици.
Антропогенезис - процесът на възникване и развитие на човека.
  Антропологизъм - материалистично разбиране на човека като висш и най-съвършен продукт на природата, чието познаване дава ключа за разкриване на нейните тайни.
  Антропоморфизъм - 1. представяне на божество в човешки образ. 2. представяне на природните сили и явления като притежаващи човешки образ и  реакции. 3. придаване на човешки мисли и поведение на животни и растения.
Антропософия - антропо-мъдрост. Религиозно-мистично учение, разновидност на теософията, създадено от австрийския мислител Р. Щайнер.
  Антропотеизъм - обоготворяване на човека.  Представяне на бога в човешки образ.
  Антропоцентризъм - ненаучно и свързано с  религията и идеализма схващане, че човек е център на вселената и цел на  миросътворението.

Апокалипсис - откровение.  "Откровение" на Йоан, последната книга на Новия завет, съдържаща видение  за края на света.
  Апокатастасис - от гр. – Възвръщане на  творението към първоначалното му единство с бог.
  Апокриф - скрит, таен. Религиозна книга,  забранена от царквата, поради отклонения от църковния канон и която се  разпространява тайно.

  Апорт – предмет, който се материализира в  присъствието на медиум , или адепт.
  Апостериори (от лат. - от последващото) - знание, получено от опита.

 

[Мортиша]

фетиш
мн. фетиши, (два) фетиша, м.
1. В суеверието на първобитните – предмет със свръхестествена сила.
2. Прен. Идол, кумир
(същ.) култ, идол, кумир, божество
(същ.) муска, талисман, амулет

 

[Мортиша]

Езичество в общия смисъл е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните нейни проявления.
Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.
В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и шаманизъм, и вярванията на някои примитивни общности.
В по-тесен смисъл думата езичество се използва като нарицателно за древната славянска религия.


Chram Mazowiecki – RKP, 2007
Като резултат от възстановката на древните езически религии, днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование неопаганизъм.

 

[Мортиша]

Енергиен разум, мисъл, телепатия (телепатия енергийно съзнание телепатично превземане мисловна енергия магия окултизъм извънземни разуми телекинеза нематериални разуми нематериална телепатия други вселени мислене психика психология космически кораби извънземни екстрасенси контактьори нематерия телепортиране пирокинеза астрално пътуване астрал енергийно тяло чакри духове призраци - паранормални и свръхестествени явления - всъщност все нормални неща).

 

[Мортиша]

Енергиен разум - щом е енергиен много ясно че няма материално (биологично) тяло, ако изобщо имат тяло било то и енергийно, имат телепатия.

 

[Мортиша]

Бог, библия, религии, шамани, леене на куршум, това е от сферата на астралните изцедители на мисли от хората, тези неща те са ги измислили и втълпили в главите на хората че има такива неща, всъщност Бог няма, те тези извънземни астрални разуми в момента го дават като боговете тук на Земята.


Библията мога категорично да заявя че е писана от извънземните разуми диктувайки мисловно на някой човек там в миналото ........Дявол има, обаче това е Бога астрален разум сложил телепатични рога и плаши гаргите с тъпото образче за дявола.

 

[Мортиша]

Енергийните разуми каквито са и хората веднъж създадени (родени) не могат да умират, поне не съм чувал за такова нещо, това че хората умират е само тука локално на планетката Земя, защото така трябва на някого, хората да си мислят че умират наистина и да не се знае какво става след смъртта, става това че ставате на енергиен дух (разум) и си продължавате съществуването някъде си.

 

[Мортиша]

АСТРАЛНИЯТ СВЯТ Е УНИКАЛЕН И РЕАЛЕН КАТО ФИЗИЧЕСКИЯ

Астралният свят е част от Вселената. Той обгръща и прониква във физическия, защото е съставен от друг вид материя, която човек не възприема със сетивата си. Този свят също както видимия има 7 области, съответстващи на физическите. Не само телата, но и всеки атом има своя астрална обвивка.

Астралът образува матрицата на физическото ниво.
Или тялото ни и всичко материално е поставено в астралното. Така астралната материя служи като носител на Единния Живот - на Жива. От нея излизат или изтичат струи, които обгръщат, поддържат, хранят всяка частица материя. Тези струи на Жива са причината да се проявяват физическите ни сили, както и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, отблъскването, сцеплението и всякакъв вид явления, изучавани от точните науки. Жива минава от астралния свят, който прониква физическия, и той става носител на тези сили и енергии. Ако си представим, че физическият свят не съществува или не е проявен, то пълното му повторение съществува на астрално ниво. При подобно хипотетично състояние, ако човек е надарен с активирани, работещи астрални сетива и способности, то за него на първо време няма да има разлика. Той ще продължи съществуванието си, без да има идея, че физическото ниво е изчезнало. Повечето хора не са развили астрално зрение
И тази част от феноменалната вселена за тях е скрита, несъществуваща. Но този невидим свят е така реален, както физическия. Ако зрението е изгубено, човек не може да види предметите, светлината около себе си. Ние използваме много уреди за наблюдения, за изучаване на различни явления и процеси, защото с очите си не можем да ги уловим. Същото е и с астралното виждане. Някои са слепи за него, други са го развили. Днес все повече хора отварят нематериалните си сетива, използват ги до определена степен, способни са да възприемат фините вибрации. От начало те правят доста грешки, ориентацията им не е точна, не могат да обяснят случващото им се. Приличат на малките деца, които проглеждат, прохождат. След време с придобиване на повече опит от практиката те започват да се ориентират в астралния свят както във физическия. Ако човек усети подобни възможности, не бива да ускорява развитието им с изкуствени средства.

Първо трябва да се развият духовните качества.
Необходима е изключително голяма духовна сила и чистота, за да се комуникира с по-тънките светове. Астралното тяло също трябва да е напълно развито, подготвено за работа там. Съзнанието има необходимост от сериозна подготовка. Всъщност всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но много малко хора правят това отделно от физическото. Връзката между външния свят и ума на човека, между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума се осъществяват благодарение на астрала. Впечатлението става чувство в астралното тяло и после го възприема ума. Астралният човек притежава съответното тяло, така както физическият - материалното. Според степента на развитие на духовността е оформено и астралното тяло. Един първичен или бездуховен човек, независимо от положението, образованието или богатството си, има около себе си едно неоформено, неопределено очертание. Цветовете са тъмни, зле съчетани. По-коро това е една маса от протоплазма, прилична на амеба. Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал духовен и ментален напредък. Видът на това тяло е истинската същност на човека. От определеността на очертанията, цветовете и блясъка им се съди за степента на развитие на Аз-а.

Как се подобрява астралното тяло.
От значение е изчистването на физическото тяло и на ума, както развитието на мисловната дейност, настройването й на положителна вълна. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта. В този свят има непрестанно променящи се образи на мисълта. Мисъл-форма е формация от елементарна есенция, одушевена от човешката мисъл. Ако е силна, тя съществува дълго, слабите изчезват бързо. Астралното тяло възприема мислите и реагира мигновено. Следователно, за да създадем комфорт на душата си, трябва да изчистим мислите си от негативизъм.

 

[Мортиша]

Астралният свят

Доколкото наблюдаваме единствено физическия свят, Земята, като отделно небесно тяло, ни изглежда единственото обиталище на човека. В мига, когато се пробуди свръхсетивното познание за другите светове, това усещане веднага изчезва. Вече казахме, че с помощта на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха. По този начин човек навлиза в един свят, комуто принадлежат не само свръхсетивните сфери на Земята; в него присъствуват и други небесни тела, които физически са отделени от Земята. На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната сфера на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела. (Обстоятелството, че на първо време става дума за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т. н. В този случай въпросът явно се свежда до чисто физическите отношения.) Ето защо в тази книга се говори само за определени подробности, свързани със Земното развитие и процесите протичащи по същото време в хода на Сатурновото, Юпитерово, Марсово развитие и т. н. Когато астралното тяло на човека е обхванато от съня, то принадлежи не само на земните условия, а и на други" космически (звездни) светове. Разбира се, тези звездни светове действуват върху астралното тяло също и в будното състояние на човека. Затова и името "астрално тяло" е напълно оправдано.

Р.Щайнер

 

[Мортиша]

Съставните части на човека

Вече показахме как "Азът" работи върху физическото, етерното и астралното тяло, и как в обратен ред ги преобразява в Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Това впрочем се отнася до работата на Аза чрез онези най-висши способности, чието развитие започва едва в хода на Земната епоха. Обаче тази метаморфоза се предхожда от една друга, на по-ниска степен, чрез която възникват Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа. Формирането на Сетивната Душа е свързано с промени в астралното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа - с промени в етерното тяло, формирането на Разсъдъчната Душа - с промени в етерното тяло и формирането на Съзнаващата Душа - с промени във физическото тяло. Подробности по този въпрос вече бяха казани при описанието на Земното развитие. В известен смисъл ще допълним: Сетивната Душа вече се опира на едно преобразувано астрално тяло; Разсъдъчната Душа - на преобразувано етерно тяло; Съзнаващата Душа - на преобразувано физическо тяло. И още: тези три душевни съставки са и части на астралното тяло, защото например Съзнаващата Душа е възможна само като една астрална същност в съответното пригодено за нея физическо тяло. Тя води астрален живот върху арената на подготвеното за целта физическо тяло.

Р.Щайнер