Последен дъх от мен

[slavena]

"Не говори. Моля те.
Няма нищо повече за казване."
Нещо продължаваше да шумоли...
може би живота?...

Нека да замлъкнем
и времето ще спре. Няма
да можеш слънцето да спреш.
Нито огънят да угасиш.


Забрави ли
отломките от мен
бушували
някога преди?
Въздухът
ги пазеше, не угасват още.
Те сега те парят... жегаво болят.
Мислеше, че
опитът
ще ти помогне.
Ти бутна
усета
в забвение.
Понякога ме искаше
сърцето ти.
Друг път исках да го изпепеля в
гроба.
Не се мъчи,
прегаси пламта.
Стегни плътта ми,
прегаси пламта.
Мускулите ми се отпускат.
прегаси пламта

с леда на свойто безразличие.

Кого лъжеш, че някому съм нужна.